Original subtitles

Замъкът на моята майка

ОТ КНИГАТА От MARCEL PAGNOL

В онези дни Още бях младо момче

но открих любовта на живота си: хълмовете на Прованс

Чудесно лято които бяха отишли ​​като сън.

Марсел!

Лили!

Но празниците бяха свършили.

Знаех, че няма да мога да чакаме цяла година

отново да виждам любимите си хълмове

Трябваше да намеря начин

Бях готов да направя всичко.

Марсел?

Марсел?

Мама…

Всеки ден историята на Августин и нейните трима мъже се възобновиха

- Джоузеф, баща ми, вдигна където е спрял

като че ли щастието от празниците не беше от значение.

Той отиде на училище с нас Ние отидохме на училище с него

Здравейте господине!

Как бяха празниците?

От всички татко,

баща ми беше единственият позволено да отида в училище.

"Есента", запетая,

"с поривите на вятъра",

запетая,

"дългите му въздишки ..."

Вместо диктовката, Чух свирещия хрип на цикадите

"... неговите пробити пътеки ..."

Видях смокините Маслиновите дървета ...

Не бях в клас, Бродя по хълмовете си.

Диктовка

Период!

главен

Влез!

Той е.

Ти си.

- Ти си. - Аз съм?

- Много добре! - Честито!

Много забележително. Съвсем забележително.

Това не беше наказание но много по-лоша съдба.

Бях избрана за защита на цветовете

от началното училище в ужасния стипендиен изпит.

Като шампион на нашето училище, Получих интензивно пробиване.

Аз нямах момент на отдих.

- Дюнкерк, Валансиен… - Добре. Па дьо Кале?

Градски окръг: Арас. Под-префектури: Béthune…

"Прекарахме ...

"почивка там."

- Нашата почивка беше прекарана там.

"Нашата почивка ...

"беше прекарано там."

Марсел, добре ли си?

Хайде, Августин!

Единствено липсата на инструкции е вредна!

Боли ли главата ви?

Моят сладък Августин третираха ме като оздравяващ

и ме направиха вкусни ястия,

, които за съжаление бяха предшествани

с голяма лъжичка масло от черен дроб на треска.

Но когато дойде четвъртък ...

- Марсел, четвъртък е! - Какво?

Точно така, дори в четвъртък, който беше нашият почивен ден.

Имах бунт, и бедният стар Павел пострада

Марсел!

Това е Пол!

Дори татко не отива в четвъртък.

Майсторите се редуват

като полицаи разпитване на заподозрян.

Един четвъртък сутрин

- Направих обход

- Баща ми ми беше казвал много пъти

Знаех, че Бог не съществува

Но не бях абсолютно сигурен

Моряци опит призива на морето.

Бях усещал призива на хълмовете

Моите възлюбени хълмове ми се обаждаха

Гарлабан, Тауме, Тете Руж, Поздравявам те!

- Татко! - Да?

- Трябва да поговорим. - Аз също.

Но това е наистина важно.

Градският въздух не е добър за мама.

- Откъде знаеш? - Ти каза така.

- Тя се нуждае от добър въздух. - Това е начин на говорене.

- Така? - Така че имам идея.

Би било по-добре ако живеем в хълмовете.

- Ами училището? - Това не е проблем.

Всеки ден ще ходим в Марсилия.

- Кой сме ние? - Аз и ти.

- Пеша? - Разбира се, че не. С колело.

- Какъв мотор? - Чичо Жул ще ти заема.

Едно за двама?

Ще се вози на кормилото.

- Ами през нощта? - Ще държа фенер.

Хайде! Можеш да видиш Вашата идея е пълна с недостатъци.

Татко… и ти беше щастлива, това лято в хълмовете.

Разбира се, че бях.

Защо не искаш да се върнеш тогава?

Бях много щастлив в хълмовете, но знаеш,

всички бяхме много щастливи в хълмовете.

Не бяхме ли, Августин?

И затова всички вървим по Коледа!

По Коледа?

Там прекарваме почивката. Татко не ти ли каза?

Марсел не ми позволи да поговоря.

Празникът е идея на мама, деца.

Тя ме наскърби толкова много, Бях принуден да се откажа.

Мама!

Благодаря, мамо.

Майка ми, всички с козина, заешка кожа, естествено,

приличаше на красивото Канадски скейтъри

който благодари календара на пощата.

Ще отидем ли дори и да вали?

Ще се направим мършави, ще се промъкнем между дъждовните капки.

Може би ще вали сняг!

- Като на Северния полюс. - Да.

- Може би ще има и мечки ... - Добре…

- Дуршлаг, фуния… - Да.

- Тиган, кафемелачка. - Да.

- Решетка за сирене. - Не.

Какво искаш да кажеш, не? Решетка за сирене! Метла ...

Мамо, трябва да пикам!

Ето сирената за сирене.

- Марсел! - Да, мамо!

Хайде тогава! Хайде, приятели!

Помни, Августин.

Това са всички замъци което не можем да прекосим.

Така че трябва да вървим по този начин.

Колко километра трябва ли да ходим?

Шест.

Това е дълъг път. Но както и да е…

Ще почиваме празниците. Марш напред!

Мамо, дай ми чантата си.

Мама! Аз трябва да пикая.

Отново? Побързай!

Под зимното слънце

като бледи и стригани като монах, Ние се върнахме в нашия ваканционен дом.

декември Нощен пътник,

изгори дивите треви и изчисти плевелите.

Няма цикади или скакалци.

Не звук, не движение.

- Мислех за Лили - Лили де Белонс

Този малък селянин беше моят приятел Той ме беше научил на хълмовете

Може би той ще дойде да ме посрещне

Лили!

Марсел?

Хей, приятел!

- Чакахте ли ме? - О, не!

Дойдох да видя Едмънд от Пеперудите.

Чаках го да се върне у дома.

- Виждам. - Добър вечер, хора.

Бях щастлива, - защото знаех, че ме е излъгал

Той дойде да ме чака в студения Коледен дъжд

чиито лъскави капки се придържаха към дългите му мигли.

Той е бил там в продължение на часове Моят малък брат на хълмовете.

Ах, учител! Винаги си на почивка!

- Това е преувеличение! - Никога не вземам себе си.

Имай предвид, И аз не работя, така че…

Дай ми чантата си.

Ние сме от Марсилия. Не можехме да видим нищо!

Пожарът е вид изгаряне.

Кислородът във въздуха спомага за горенето.

Какво ще кажете за въглеродния диоксид, татко?

Тази нощ, тази Бъдни вечер,

Пламъците пламтяха и видях

в светлия дим, Синя златиста птица.

Не разбирам.

Това означава: "Следващата година,

"Ако не сме по-многобройни, да не бъдем по-малко. "

Това е толкова красиво.

Тя носи щастие в дома, така че е добре, че е твое.

Не празнувате ли Коледа?

Баща ми казва това е ден като всеки друг.

- Той не отива в Midnight Mass? - Не. Специално не тази година.

Защото е прекалено суха. Той няма да ходи, докато не вали.

Защото трябва да направим Добрият Господ разбира.

Весела Коледа!

- Мама! - Боже!

Сестра ти спи!

Вече чух за това тринадесетте десерта,

но това е първият път Виждал съм ги.

Това не е просто пиршество за очите!

Не толкова бързи, алчни неща.

Преди да ги яде, ще трябва да ги назовете.

- Това не е времето! - Никога не трябва…

Предайте възможност да се научите.

Първо, четирите просяци.

Смокини, бадеми, лешници, стафиди.

След това ябълки, круши, сини сливи, орехи.

Това прави осем.

Мандарини, диня, бяла нуга, тъмна нуга!

Един липсва.

Да. Маслената помпа, фугасът.

- Много добре! - Браво, мамо!

- Весела Коледа! - Чичо Жул!

Чичо Жул!

Радваме се да ви видим, но ние не ви очаквахме.

Напуснали ли сте Роуз и бебето?

Скъпи ми Джозеф, откакто бях дете,

Никога не съм пропускал Среднощна литургия.

Така се качих на велосипеда си,

и реших да го чуя тук, в църквата La Treille.

И тогава излезе и празнува раждането на Спасителя при вас.

Масата беше много красива. Имаше огромна ясла.

Църквата беше оформена с розмарин,

и децата пееха прекрасни коледни песни от 14-ти век.

- Жалко, че сте го пропуснали! - Бих дошъл просто да видя.

Вярвам на хора, които ходят на църква за шоуто и музиката

не уважавайте вярата на другите хора.

Чудесно чувство.

Елате да видите, приятели!

Бързо, бързо!

Бързо, Марсел, виж!

Благодаря ти, чичо Жул!

Дори и да не сте посещавали маса, Джозеф, ти беше там.

И как е това?

Ти беше тук с цялото ви семейство

защото казах една дълга молитва за вас.

За какво поискахте от Всемогъщия?

Най-красивото нещо от всички.

Аз го умолявах вече да не лишавате от Неговото присъствие

и да ви даде вяра.

Както знаете, аз не вярвам създателят на Вселената

притеснява да се погрижи от микробите, които сме.

Но твоята молитва, скъпи ми Жул,

е чудесен знак за приятелството, което чувстваш за нас.

И аз ви благодаря за това.

Весела Коледа, Скъпи ми Джозеф.

Лили!

Марсел!

Татко, кога ще се върнем?

- Следващи празници. - Кога?

Е, на Великден.

- Колко дни е това, татко? - Това е… О, вие ме дразните!

Това ще бъде отлично упражнение за изпита за стипендия.

Изчислете броя дни до Великден,

както и протоколите и секундите.

Моята любов към хълмовете триумфира варварството на математиката.

103 дни, 148,320 минути

и 8 899 200 секунди по-късно

Ние се върнахме В омагьосания Бастид

„Чичо Жул живееше“ към традицията.

Честит Великден, скъпи Джоузеф.

Честит Великден, скъпи ми Жул.

И това е за вас, алчни момчета.

Красиво е!

Ето за хубавите дни на красиви птици и любовни истории!

Спри, tiddler! Накъде си тръгнал?

- На хълма. - Ами географията ти?

Обещах да проверя примките.

Вашият приятел Лили може да го направи сам.

Той има косми по краката си.

Косата на краката му? И какво от това?

Баща му каза, че е мъж, така че той трябва да работи.

Казвам ви също да работите.

Мамо ме помоли да взема малко мащерка.

Не забравяйте изпита си е след 3 месеца.

А моят заек е на 3 часа!

Ах! Е, в този случай…

Не знаех много за нравите на по-слабия пол.

Аз само посещавах майка си и леля ми: не жени,

но майка и леля.

- Кой е пътят към Les Bellons? - Изгубен ли си?

Да. Но това не е причина да не се обръщам към мен като мис.

Аз не съм селянин.

Намерих това странно същество по-скоро натъпкано.

Аз заключих, че тя е богата

По кой път трябва да отида?

Пътят вдясно.

В него има огромни паяжини!

Заобиколи ги, госпожице.

И да минете през високата трева?

Видях как минава ужасно животно. Беше дълга и зелена.

- Сигурно е бил гущер Но понеже беше досадно ...

Трябва да е била змия.

Това е долината на змиите. Те ядат плъхове.

Много плъхове, много змии.

Мили Боже!

Галантно момче никога няма да изостави една мома в беда.

Можеш да пуснеш "Мис" ако убиеш паяците за мен.

Не е нужно да изпускам "Мис" за това. Да тръгваме.

Изчакайте!

Хайде.

Ето пътеката. Ще видите Les Bellons.

Страхувам се, че ще се загубя отново. Може да ме придружите.

Помислих си за мащерка моята домашна работа, примки ...

Може би още един ден. Днес не мога.

Благодаря все пак!

- Останете там, госпожице? - Да.

- Ще чакам за минувач. - Тук никога няма кръг.

Много лошо. Когато не се прибера вкъщи,

Майката ще вземе жандармите, но ще е твърде късно.

Твърде късно?

Защото ще бъда мъртъв,

гърлото ми е прерязано, в кръв.

Но…

Отпечатват такива истории във вестниците.

Баща ми работи по вестник: Ле Пети Марсиля.

Хайде тогава.

Чичо ми го чете всеки ден, за политиката.

Бащата не пише статии. Той е твърде важен.

- Той редактор ли е? - Повече от това.

Той поправя всички статии на другите.

Вярно е. И той пише стихове публикувани в Париж.

Стихове с рими, като Виктор Юго?

- Абсолютно. - Как е името на баща ти?

- Лоис де Монмажур. - Какво?

Лоис де Монмажур.

Името не е в книгата ми.

Не смеех да кажа така Чувствах уважение към нейния благороден статус.

Затова не трябва да съм прекалено запознат

- Какво прави баща ти? - Той е учител.

- От какво? - От всичко.

- В училище "Ле Шартро". - Обществено училище…

Тогава той е учител.

Това е много добре, но не толкова добър като учител.

- Баща ви ловува ли, госпожице? - О, какво е това?

Мащерка. Мирис…

- О, колко ужасно! - Какво?

Ръцете ти изглеждат ръцете на просяк!

Това е само земята, госпожице.

Разреших ви да сте по-запознати. Защо не го направите?

Никога не трябва да сте запознати с благородството.

- Вярвам, че те плаша. - Аз? Въобще не.

Не те плаша, красотата ми го прави.

Казвам се Изабел.

Никога няма да го забравиш.

- А ти? - Аз съм Марсел.

Не е зле. Не толкова красива като Изабел.

Но това не е ваша вина.

Очаквайте?

О, Бабет! Накрая сте там.

От едно цвете към друго, Загубих се.

Започвах да се чудя дали вълкът не те е изял.

Не ме дразни, мамо.

Дори бях заобиколен от съскащи змии.

За щастие, едно момче ме спаси и ме заведе у дома.

Ръцете му са мръсни, но той е толкова смел.

Всъщност ръцете му са мръсни. Много мръсни.

Бях бране мащерка за майка ми.

Бих поканил това момче да играя с теб,

ако бях сигурен, че няма да се закълне.

Закълни се? Знам как да, но никога не го правя.

Знаех си. Това не е така ти трябва да го направиш.

Как тогава?

Не трябва да вдигате ръката ми. Трябва да кимаш

като че ли ме поздравяваш. Опитай пак.

Не е зле.

Ще те науча…

този следобед.

Най-накрая!

Ти отдели време. Чаках те за моя заек!

Намерих момиче на скала.

Мъртво?

Тя беше изгубена.

Наистина опасна среща!

На колко години е тя?

Тя е голяма като мен.

Къде живее тя?

В дългата къща в Les Bellons. Майка й е превъзходна.

Не казваш!

А момичето?

Тя е много красива. Тя има заоблени телета.

Забелязахте ли?

Харесваш ли я?

Нещо като.

- Тя казва "vous" на майка си. - Не е майка й.

Това е твърде! Тя я нарича "мама"!

- И баща й? - Пише превъзходни стихове.

И той е благородник. Името му е Лоис де Монмажур.

Лоис де Монмажур! Това трябва да е номинация.

Тези поети живеят в един свят на мечтите и в крайна сметка глад.

Не всички от тях!

Съпругът на Лусиен, който пише песни за алказара,

- получава много пари. - Те са малко безсмислени.

Но те се римуват все пак!

Имате странна идея за поезия!

Дейзи, Дейзи Ще бъдеш звънец

Което ще ви позвъня! Сладко малко Дейзи Бел!

Ще поведете При всяко пътуване вземаме

Ако не се справям добре След това можете да използвате спирачката ...

Е, аз никога!

Те можеха да се смеят

Не слушах повече, но мисля за прекрасната Изабел

който ми даде ръка да се целуне и ме чакаше.

Харесва ли ти?

Да! Но най-хубавото е,

играеш с две ръце по същото време,

и с всичките си пръсти.

Следващата година, Аз съм на консерваторията.

Харесваш ли музика?

Не знам.

Коленичи.

- Където? - В краката ми.

В краката ви, госпожице?

Продължи.

Сега залепете ухото си за пианото.

Докато наблюдавах мъничките й ръце правейки цялата тази музика,

Разбрах, че тази фея държи ключа към тайните ми замъци.

- Принцесо! - Ах! Това е баща ми.

Поздрави, принцесо!

Татко, нека ви представя на момчето…

- Това е рицарят който проследи усойницата

- И с един паднал удар разцепил се на два паяка! "

Беше змийска трева.

"Страници, от моя замък Звучи олифанта

"В памет на героя който спаси моето дете! "

О, Лоис! Лоис!

"За този поет, без повече шум,

Приготви зеленоокия абсент, моля те, моля.

О, Лоис! Лоис!

Ако знаеше как забавлява моята муза.

Лоис!

Дни, опитвах да замени отвратителна дума.

Като тъмно петно върху сребърен меч.

Като трън на розов храст.

И все пак,

думата не е далеч, тя е тук ...

Лети около моята лира.

Поетът композира.

Посещението приключи!

- О, виж, Инфанте! Вижте как тази двойка

- Осветява храстите с зелен блясък на абсента "

- Хей, приятел! - Лили!

- А примките? - Нещо се случи…

- Знам. Павел ми каза. - Какво ти каза?

Че си играл с идиот кой се бои от паяци.

Идиот? Трябва да я чуете да свири на пиано!

Включването на дръжката не е трудно!

Често го правя!

Каква дръжка? Това е истинско пиано. Тя играе с ръцете си!

Междувременно лисицата и мравките имали празник!

Не е твърде късно.

Не е твърде късно? Мравките стигат до бизнеса!

Толкова дълго!

Беше Великден.

Исках да изненадам Изабел като поздравите след Мас.

Във всеки случай баща й е пиян.

- Кой е? - Знаеш кой имам предвид.

Кой ти каза, че е пиян?

Моят баща.

Видя джентълменът да пълзи на четири крака по пътя.

Баща ти е лъжец!

Не обичам да ме наричат ​​лъжец, особено от едно момче от Марсилия!

Ако беше пълзил на четири крака, защото е болен.

Вярно е! Всеки може да се разболее.

Не е вероятно! Беше хвърлил целия си Перно.

Забавен вид болест!

Когато говориш за дявола…

Изглежда сякаш се е подготвил цялото причастие вино!

Кълна се в покорство и лоялност на моята кралица.

И за нея, Готов съм да умра.

"И за нея съм готов ..."

- Да умра! - "Да умра."

Много добре. Стани!

Каква е тази игра?

Аз съм кралицата. Ти си моят рицар.

- И? - Трябва да направиш всичко, което ти кажа.

Всичко?

Всичко.

Кралицата искаше да тества Силата и смелостта ми

Тя каза, че ако погаля чудовището…

Ще ти назова капитан от охраната.

Приближих се до звяра,

разчита на магнитната сила на човешките очи

както и за силата от веригата.

Той беше любящ самотник, брутален луд за любовта.

Той щеше да ме последва до края на земята.

Найт,

Доволен съм от вас.

След като изпитам смелостта си,

тя постави моята мъжественост на теста.

Този следобед Играх много роли:

верният черен роб, влакът на влака, фенът се колебае ...

Отвори устата си, затвори си очите.

Сливане от устата.

Пета, Брут!

Бъди добро момче!

Изпускайте! Изпускайте!

Продължи! Долу!

Затвори си очите!

Отвори устата си.

После го накара да тича на четири крака!

И лае!

- Каква странна игра. - Няма смисъл!

Никое момиче не ме е направило тичам на четири крака.

Нито пък аз!

Играхме царици и рицари. Това е поетично!

Предполагам също, че скакалецът е!

Скакалецът?

Тя каза: "Затворете очи, отворете устата си",

- и тя му даде скакалец! - Един жив!

И ядохте го! Изяде го!

Не, не, аз го изплюх!

Вярно е. Видях го да го направи.

Независимо дали сте я изяли или изплюли, това е глупав вид шега!

Очевидно момичето ще ви отведе за глупак.

Забранявам ви да я посетите отново. Ясно ли е?

- Татко… - Не се карайте!

Ако сега е скакалци,

какво ще те накарат да ядеш когато си по-стар?

Видяхме момиченцето в църквата, с родителите си.

Тя е доста красива.

Но тя изглежда претенциозна и хитра.

Това не е краят на света.

Разбира се, че не, но Марсел е толкова чувствително момче.

Знам, че ще страда.

Отказвам да имам сина си за забавление

на дъщеря на пияница.

Внезапната враждебност на семейството ми ме изпълни с отчаяние

Те не разбраха силата от това напълно уникално чувство.

Никога не са я чувствали сами тъй като имаше само една Изабел

Изабел ...

- На мен ли говориш? - Не говоря с шпиони.

- Говоря със сърцето си. - Ти си луд!

Какво е? Изабел е долу! Влез!

Като дете Не можах да понасям тези ограничения,

което направи подигравка на човешкото състояние.

Марсел, ние сме в средата на бедствие.

Първо хванах хлад.

Цяла нощ имах температура.

А сега съм болен. Разбираш ли? Болен съм.

Но това не е най-лошото нещо. Случи се преди.

Най-лошото нещо…

Миришеш ли нещо?

Ужасяваща миризма изведнъж напълних ноздрите ми

Това е онази палава котка. Тя върши работата си навсякъде.

Чакай да ти кажа най-лошото…

За съжаление вече знаех най-лошото

В деня, в който бяхме да обменят нашите обети,

любимата ми кралица, просто имаше диария.

И сега тя гледаше за котешка бъркотия.

"Изабел Касиньол"?

Чудех се коя е тази Изабел Касиньол,

когато открих писмо адресирано до "г-н Адолф Касиньол"

"Коректор", Пети Марсиля, "Quai du Canal, Марсилия."

Не разбрах нищо

И сега, ще чуете най-лошото.

Баща ми гребал с вестника редактор, ревнив ротер.

Трябва да се върнем в града. Къщата се продава.

Никога няма да се върна… Никога.

Това е истински срам.

Това ли е всичко? Мислех, че ще плачеш.

Аз също.

Е, когато колата пристига,

Знам, че ще бъда тъжен.

И трябва да знаете защо.

Да. Но това не са училищните ви книги там ли са?

Ще ви изиграя прощално парче.

Надявам се, че това ще ви накара да плачете.

Дръж се, Ще се върна след малко!

Г-жа Касиньол почистваше на горния етаж преди да си тръгнат.

Взривен багажник! Успявам да го загубя при всяко пътуване!

И Лоис де Монтамур беше Адолф Касиньол,

който е взел предполагаемо име като беглец.

Мамка му!

Мраморната камина бе счупен,

часовникът нямаше ръка,

Скъпоценният килим беше купчина парцали

и кралицата се обади Изабел Касиньол ...

И имаше диария

- Имаш ли нужда от нещо? - Не. Дойдох да те видя.

Едмонд от Пеперудите видя стадо тази сутрин на мигриращи птици.

Ако само сте имали време ...

Сега ще имам време.

Реших да не отивам отново там. Току-що й казах.

- Как я е взела? - извика тя.

- Тя ще си тръгне. - Това ще я научи!

Тя ви третира като куче!

Вземаш ли себе си за куче? Тя се нуждае от ритник в задника!

Хайде! Нека да видим примки!

Споменахте ли училището си?

Да.

Ако те обича, тогава ще ти пише.

ISAB ...

Тя си отиде.

Си отиде.

Хайде, Марсел!

Не бъди мек, Марсел.

Не бъди мек.

Както и да е, момичетата са само момчета, не истински момчета!

- Шуш! Каква смешна идея! - Ти каза така.

Братовчед на татко, този, който пуши цигари…

Наистина ли? "Tomboy" означава…

Това означава, че момичетата са изроди на природата.

Защото те се изчервяват за нищо и плаче през цялото време.

Ние не! Ние дори знаем как да свирка и да плюе.

Това е вярно. Това доказва, че сте правилни момчета.

- Изглежда по-малко тъжно. - Просто не го показвам.

Представям си, заради този съжаляващ бизнес,

ще те разстрои отново да прекарам почивката тук.

Мамо, никога не бих изоставил хълмовете си за момиче!

Трябва да стигнем до хълмовете всяка събота.

Всяка събота?

- Когато имаме трамвай… - Момчетата ще имат мустаци.

Виж ги!

Никога не са изглеждали толкова добре.

- И аз съм здрав апетит. - Знам но…

Според мен Августин е прав. Въздухът на града е замърсен.

Без съмнение. Но не можем да си позволим кон и вагон.

И това е добра 4-часова разходка.

Ще стигнем тук в 8 часа през съботите

и щяхме да си тръгнем в неделя следобед.

- Защо не в понеделник? - Трябва да съм в училище до 8.

Имам идея.

Идеята на Августин не беше лоша

Тя често се блъска в жената на директора на пазара.

Тя беше висока, красива жена с дълга златна верига.

Моята лека и плаха майка

използва се за дискретно вълнение от разстояние.

Но тя ще направи всичко за момчетата си ...

Тя започна да размахва по-енергично,

след това се приближи още по-близо, и в крайна сметка докосна ръката й

в кошница с картофи.

Тази добродушна жена посъветвах майка ми

да не купуваме клубените и я заведоха в друга кабина

Два дни по-късно

правеха пазаруваме заедно.

След това съпругата на директора покани майката

за да дойда за английска напитка, известна като чай.

И като краен допир,

- Августин направи най-много от нейните умения за шиене.

Йосиф не знаеше нищо от това завоевание.

Той беше много изненадан когато прочете съобщението

директорът беше сложил, относно него

По прищявка,

че баща ми ще бъде…

Вчера в четвъртък сутрин?

В замяна други учители се грижи за неговите ученици ...

В понеделник сутрин!

Това означава, че можем да харчим уикендите в хълмовете.

Това е вярно. Но трябва ли да благодаря директорът? Не.

Това би било признание Той промени всичко

за един майстор… Какво трябва да направя?

Не се притеснявайте, Помислих си за това.

Изпратих красив букет на съпругата на директора.

Може да се появи такъв жест твърде позната.

Тя го прие много добре.

Тя дори каза, че съм любов.

Говорихте с нея?

Разбира се! Ние пазаруваме заедно.

Дори ме нарича Августин.

Така че вие ​​сте…

Да.

Деца,

майка ти е майстор на интриги!

И така успяхме да прекарват всеки уикенд в хълмовете.

Казвам ти, Августин, в утрешното общество

всички замъци ще бъдат болници,

всички стени ще бъдат съборени, всички пътеки ще бъдат прави.

Искаш да започнеш революция.

Не! Не революция. Това е неподходяща дума.

Това означава "пълен кръг".

Като резултат, онези на върха слизат,

но след това се връщат в първоначалното им положение.

Обичах тези социално-политически лекции От баща ми

- Защо не? Президентът на Републиката

някога си мислех да му се обадя по време на празниците?

Защото беше направил човечеството щастлив в рамките на три седмици.

Г-н Джоузеф!

Bouzigue! Какво правиш тук?

Ме? Аз си върша работата, Г-н Джоузеф!

Аз съм охранител. Това е всичко благодарение на вас,

Мога да ти кажа!

Отиваш на много неприятности за моето училищно свидетелство!

А сега аз съм пазач!

Но какво заключваш?

Най-накрая, Мога да те науча на нещо!

Това означава, че се грижа за канала.

- С ключалка? - Разбира се, не!

С този ключ.

И тази малка черна книга.

С ключа, Отварям и затварям портите,

Аз контролирам потока.

Ако видя пролука в банката

или малък мост със счупен гръбнак,

Аз я записвам в бележника си, след това напишете доклад вечерта.

- Не изглежда прекалено уморително. - О, не!

Това не е тежък труд! Но след това…

Кой би искал да изпрати добро момче в наказателната колония?

- Никога не съм правил нищо лошо. - С изключение на правописа.

Напредвам, какво с всичките ми доклади.

"Моите отчети"!

О, г-н Джоузеф, не ме поправяйте повече!

Виждам, че малкото семейство е нараснало!

Твоята мисия не е по-голяма,

но тя все още е прекрасна.

Къде отиваш с всички тези неща?

Отидохме до къщата си в страната.

- Направихте ли цяло състояние? - Ах! Не точно, но…

Дай ми тези. Ще дойда с теб.

Много си мил, Бузиге, но отидем далеч.

- Що се отнася до Les Camoins? - Още повече!

- До Ла Треил? - Не.

- Къде ще излезеш от трамвая? - La Barasse.

Бедни просяци!

- Това е поне 8-километрова разходка! - № 9.

- Често ли го правите? - Почти всяка събота.

- Бедни просяци! - Веднъж там, не съжаляваме.

Когато нещо е неприятно, Винаги съжалявам за това.

Но имам идея. Днес няма да правите 9 км.

Това няма да стане! Ела с мен, ще следваме канала

което минава направо всички тези свойства.

След половин час, ще бъдем в подножието на Ла Треил.

- Но… - Хайде!

Bouzigue ... Сигурен ли си, че е напълно законно?

Какво вреда правим?

Срещнах стария си учител

и аз го гордо показвам където работя.

Ако шефовете ви разберат, може да платите скъпо.

Ако има проблем, ще го оправя.

Защото сестра ми е омъжена ... неофициално като…

на местен съветник.

И тя направи Бистане помощник-управител на канала.

Ако Бистаня ще ме критикува,

щеше да го удря с подпорката.

Добре тогава, да тръгваме!

Ето моя канал!

Не изглежда много, но без него,

хора в Марсилия не можеха да се измият!

Прекрасно е.

Този малък мост… Аз съм този, който го е оправил.

- С подводен цимент. - В него има пукнатина.

- Където? - Тук.

Това не е подводен цимент. Има твърде много пясък.

- Сигурен ли си? - Положителен!

Баща ми беше в строителството, и аз знам малко себе си.

Ако не го запечатате, ще бъде с 4 пръста за един месец.

Ще го сложа в доклада си, ще го направя!

Строителят, който го направи ще се извика.

- Благодаря, г-н Джоузеф. - Не го споменавай.

Вие правите общността услуга!

Идваме в замъка!

Същият ключ отваря всички порти.

Много е удобно.

Този замък принадлежи на благородник. Брой.

Ако човекът ни види, той може и да не е доволен.

- Не ми пука за благородници. - Никой не говори лошо за него.

Може би това е така те не го познават.

Обзалагам се, че има поддръжници в неговата заплата.

Поддръжници, не. Но той има охрана.

Нещо като гигант. Срещнах го няколко пъти.

Той никога не спира да говори. "Сутрин", "Вечер", и това е всичко.

Това принадлежи на нотариуса.

Винаги е заключена, с изключение на август.

Селянинът се грижи за овощната градина.

Този замък е най-големият и най-красивата.

Собственикът живее в Париж.

Друг благородник. Барон, мисля.

Никой, освен охраната.

- Това ли е брат на приятел? - Не точно.

Той е бивш сержант. Пиян с лош крак.

Ако някога те види, и щеше да е извънредно, ако го направи,

просто тичам възможно най-бързо.

Той няма да може да навакса, дори с кучето си!

- Той има куче? - Да.

Огромно куче,

но той е поне 20 и той трудно може да се движи.

Казва се Хефти.

Як!

Обещавам ви, че няма опасност.

Пътят е ясен. Хайде! Побързайте!

Но все пак продължавайте надолу.

И сега за изненадата!

На кръстопътя Quatre-Saisons.

Боже мой, не вярвам!

Току-що взехме 24 минути да правим това, което обикновено ни отвежда

2 часа и 45 минути!

Golly!

Нали ти казах! По-бързо от автомобил!

А сега за едно питие!

- Ах, не. За съжаление! - Г-н Джоузеф, не бъдете толкова формални.

Това е върху мен.

Имате ли вода от Виши?

Ако наистина го искате, Имам някои в мазето.

- Имате ли разстроен стомах? - Не…

Но обичам да допълвам бялото си вино с тази полезна вода.

Той прави нещо като шампанско

с много приятен вкус.

Този път,

Изобщо не съм уморен. Ако можем да направим това всяка събота…

Е, госпожо…

позволете ми да ви дам подарък.

Вземи го.

- За какво? - За да спестите 2 часа по пътя,

и 2 на връщане. Вземи го, имам друг.

Това е невъзможно.

Защо?

Защото аз съм държавен служител.

Ако местните училища инспектор чул един от неговите учители

престъпвам с фалшив ключ!

Не е невярно!

Още по-голяма причина!

Не можеш да го дадеш.

Никой няма да ви каже нищо! Видя, че всичко е наред.

Имам принципи.

О, не! Принципи!

Хайде сега, г-н Джоузеф…

Какви принципи?

Бих се срамувал да престъпвам чисто от личен интерес.

Не става за учител който учи морал на децата.

Ако това щеше да види баща му като пълзящ,

- какво е мислил? - Това е по-кратко.

И той е прав!

Виж, Йосиф, Познавам хора, които щяха да скачат.

2 часа в събота, 2 часа в понеделник: 4 часа.

Предпочитам да ходя в продължение на 4 часа и запази самочувствието ми.

Имам идея, която ще поправи всичко. Ще ти дам шапка.

Капачката на шлюза на главата на учител?

Не знаеш ли, че можем да свършим пред магистрата?

Накарайте децата си да ходят като че ли беше чужд легион…

И с тонове съоръжения

и крака като пръчки.

И г-жа Джоузеф който е толкова слаб!

И най-вече…

- жалко за канала. - Каналът? Какво имаш предвид?

Какво? Това, което ми каза за подводния цимент!

- Не разбираш. - Той не осъзнава.

Този строител, който добави твърде много пясък

ще трябва да възстанови най-малко 2000 франка.

Може би 2500!

Защото ще пиша докладът съм.

И измамата ще бъде задържана.

- Благодаря на кого? - По принцип смятате, че…

моето тайно сътрудничество нещо, което ни плаща?

Десет пъти, 100 пъти, 1000 пъти!

И ако всеки понеделник, ти ми даваш малко бележка,

малък доклад, Ще го копирам веднага,

добави няколко грешки, и дай го на шефовете ми.

Защо, ще ми даваш помощна ръка!

Малко ти, малко сестра ми…

След година, Ще бъда местен мениджър!

Разбира се…

Джоузеф ...

преди да откаже, трябва да мислите.

Това правя.

- Ще спестим пари за обувки. - На обувки, залагате!

Ако мога да служа на общността,

дори по нередовен начин, и ако мога също да ви помогна ...

Помогни ми? Това може да промени кариерата ми!

Не съм сигурен за това, но както и да е…

Ще си помисля за това.

Не знам дали ще го използвам.

Ще видим.

Повод да използвате магическия ключ се представи в понеделник

когато дойде време да се върнем в града.

Виждали ли сте времето? Хайде побързай!

А Йосиф, забравяш ключа!

Ах не! Не днес.

- Но, татко… - Аз казах не!

Днес не поемам никакъв риск. Ние нямаме никакви разпоредби,

и освен това е много по-лесно да сляза, отколкото нагоре.

Следващата събота бяхме преди първата порта.

- Баща ми беше в мир със себе си защото не е правил това

, за да вземете съкращение, но за опазване на скъпоценния канал

и спаси Марсилия от суша

Въпреки това, той се страхуваше от охраната

Така че той ме назначи за разузнавач

Хайде!

Стената на последния замък изглеждаше като непревземаема крепост.

Чувствах ръката на Августин треперене в моята собствена.

Зад стената, имаше пиян охрана ...

И кучето му… Бузиге каза, че е огромен.

- Виждаш ли това, тате? - Остри нож?

Това е за пазача.

Ако те нападне, ще се промъкна и го убий в дъното.

Това е смело, но ти си твърде малък. Дай ми го.

Ти си голям, го намушкам в очите.

Ние се разтреперихме като прекосихме площадката.

Павел!

За щастие не видяхме нито един човек нито звяр.

Ключът промени живота ни.

Пол изведнъж избухна като джак-в-кутията

- Августин си възвърна цвета

и спрях да мисля за изпита

който се издигаше на хоризонта.

Що се отнася до Джоузеф ...

Но доброто му настроение би било винаги изчезвайте

до зори в събота понеже се събуди,

той ще се опита да събере смелостта за извършване на незаконно действие.

Не се страхувайте. Продължи.

- Здравейте господине. - Здравейте. Очаквах те.

Вярвам, че имам честта да разговарят със собственика.

Всъщност, сър.

- Позволете ми да ви обясня… - Няма смисъл, сър.

От известно време, въпреки многото си предпазни мерки,

Наблюдавах те престъпление на моя имот.

Това е един от моите приятели, каналчето

Да, знам… Имах този човек тази сутрин. Този бутик.

Bouzigue. Той е мой стар ученик ...

Да, знам. Този бутик ми каза всичко:

къщата в хълмовете, късата трамвайна линия,

дългата разходка, децата и пакетите…

Говорейки за това, тази малка дама

изглежда доста претоварен.

Може ли?

Владимир!

Вземете пакети за деца.

Здравейте!

Дай!

Дай!

А ти, дай!

Сега, изкачи се!

Може ли, татко?

Не се забавяйте.

Не знам как да ви благодаря, сър. Докоснах се, наистина докоснах.

Така виждам. Такава спонтанност е възхитителна.

Но аз не ви предлагам много.

Просто пресичаш моите основания, и аз не съм против, това е всичко.

Няма нищо чудно в това.

Какво е името на това прекрасно момиченце?

Жермен.

Здравей, Жермен.

Germaine!

Мама!

Склонен съм да забравя белега си.

Удар на меч в хоп полето

в Елзас, преди 35 години.

Тя е твърде млада, за да оценява военни добродетели.

Кажи й, че котката ме надраска.

Поне ще я научи да бъдем предпазливи.

От сега нататък, Моля, позвънете на портата

и поемете по главния булевард.

Пътят е много по-къс от тази страна.

Сър ...

Мадам…

От този запомнящ се ден разходка из замъка

беше връхната точка на нашата събота.

Знаеш ли какво тези рози се наричат, мадам?

Кралски рози.

Това е разнообразие, което създадох сам.

Позволете ми да ви ги дам.

Нашето републиканско семейство беше облагородено от тези кралски рози.

Спри се!

Къде отиваш?

Добре?

Не се притеснявайте, просто се преструвам

защото майсторите гледат от горе.

Надявам се, че старецът

скоро кряка. Лекарят казва, че няма да е дълго.

Покажи ми този бележник! Аз трябва да видя документите ви.

- Моето име е… - Есмеард, Виктор!

Пребиваване в номер 82,

rue de la République.

Сега, бягай така че да изглежда добре.

Следващия път ще ви застрелям!

Следващия път обиколете другата страна, от доматите, това е по-безопасно.

Но все още имаше последния замък, с охраната и с кучето.

Августин ...

Ела сега, Августин ... Уплашен си до смърт.

Да.

Сигурен съм, че охраната ни е видяла и той не подскача.

Джоузеф, уплашен съм.

Може да е глупаво, но аз се страхувам.

Как може да тича след нас

с лошия му крак и болното му куче?

Джоузеф, моля те…

Това са нервите. Ще мине.

Това са просто нерви.

Там.

Свърши се.

Да тръгваме.

И така тръгнахме, и всичко беше наред.

Месец юни беше месец без хълмове.

Изглеждаше, че граничи с високи стени

и този дълъг коридор на затвора приключи,

там, в голяма желязна порта

Врата за стипендии.

- Аз самият не го разбирам! - Това е елементарно ниво!

Извинете, мина ли?

Авторът на тази загадка има никога не се говори с деца!

Той присмива сложните трикове

и измамата учители от средните училища.

Честито!

Нищо не сте разбирали!

- Минал съм тогава? - Разбира се.

- Това ще бъде последната капка. - Само там е минало и преминало.

Бях изпълнявал блестящо,

но се натъкнах на въпрос за сплави.

Беше написано с такова коварство

че имам само второ място.

Очевидно е, че Предпочитах първо място ...

Но имаш стипендия за лицей.

Браво, Марсел. Много добре.

Този учител, който никога не е бил към лицейът се гордееше

Но изведнъж Той почувства тайно мъчение

"A… B… C… D…"

Там лежи цялото ми знание.

И ще го науча през целия си живот.

Един ден, може да се срамувате от мен.

- Страхувам се да те загубя, тихлико. - Защо? Тук съм.

Сега сте тук, но когато тези учители-лици

направи мъдър господин от вас ...

Ще се върна, татко, и ще ви научи на всичко, което знам.

Отвън, лятната ваканция бяха в ход.

Можете да продължите! Няма опасност!

Ние сме семейство Есменар и ние ви пожелаваме добре!

Здравейте,

Виктор Есменар!

- Джозеф, имам предчувствие. - Аз също.

Имам предчувствие

което ще имаме прекрасна почивка.

Бързо, охраната не е тук.

Откъде знаеш? Може би ни наблюдава.

Вие имате нездравословно въображение. Но за да пощадиш нервите си,

ще играем Comanches.

Ние стигнахме до последната вълшебна порта, който беше портал

до лятната ни почивка.

И вашето предчувствие?

Отворете го бързо, моля. Побързайте!

Хайде, не се дразни. Можете да видите всичко е добре.

Има катинар и верига.

Знаех си.

Господи, ние сме затворници.

Нека го свалим!

Глупаво момче! Това би било престъпление.

Точно така ... престъпление.

Престъпление, което може да ви донесе до три месеца затвор.

Хей! Тихо, Здраво. Тихо!

Какво правиш тук?

Кой ви даде разрешение да влезе в имуществото на барона?

Вие сте негови гости, роднини? Как се казваш?

Есмеард, Виктор.

Бъдете тихи, това не е време за шеги. За Бога!

Е, аз никога! Той е добре обучен, той вече дава фалшиви имена.

Даскал?

Това отнема бисквитата!

Учител, който престъпва върху имущество на други хора.

Учител…

Когато синът даде фалшиво име, бащата може да произведе фалшива лична карта.

Сър, единственото ни намерение беше за да направите бърз достъп.

Започвате с бърз достъп след това се оттегли със среброто.

Можете да видите, че сме натоварени!

Виж колко е уморена жена ми и децата са.

Престани да обясняваш, татко. Той отказва да разбере!

Отиди да играеш с брат си.

Не се движете. Нека това ви бъде урок.

Тихо, Здраво, тихо!

- Направихте ли този ключ? - Не.

- Тогава си го откраднал. - Разбира се, че не.

Добре?

- Намерих го. - Точно така!

И веднага разбра тя отвори всички портални канали.

А? Кой ти го даде?

А? Кой ти го даде?

- Не мога да ви кажа. - Държавен служител без съвест.

- Видях го как краде смокини. - Вярвам, че е честен.

Но той ти даде ключ за обществена услуга.

За доброто на канала.

Тихо, Здраво!

Знам нещо или две за цимент и хоросан…

Тук. Вижте този бележник.

- Вие сте тук като специалист? - Да.

Какво за тях? никога не съм виждал специалисти на тяхната възраст.

Това е фантастично доказателство.

- Нямате право. - Правя го! Отворете тези пакети.

Не! Те са наши лични вещи.

Вие отказвате? По-добре внимавайте.

Аз съм официален пазач.

Изглежда, че си изтъркал бакалия.

- Натоварено ли е? - Не.

Това е добра работа.

Той е чист.

За щастие за вас.

С този тип неща, лесно е да пропуснеш яребица,

но можеш да убиеш пазач.

Пазач, който не е предпазлив.

Точно така. Събери всички тези неща,

всичките ви пакети, и се върни по начина, по който си дошъл.

Ще пиша моето изявление за престъпление.

Никога не съм знаел, че преподаването е толкова добре!

Ако загубите работата си, само вие сте виновни.

Хайде! Хайде, Hefty!

Татко!

Голяма актьорска игра, но не ме заблуждава!

Колко безсилни сме когато грешат.

Хайде, това не е краят на света!

Докато съм учител ние сме на почивка,

но ако вече не съм следващата седмица, Ще бъда безработен.

Голата дама е счупена!

Татко, голата дама е счупена!

Ключът… Той запази ключа.

Това беше първият път Бях виждал крадец на работното място

и престъпникът беше мой баща.

Откакто съм обвинен…

Това е обичайна учтивост да го затворите.

Трябваше да извървим дългия път Най-накрая стигнахме до бастида

което ни чакаше в здрача.

Джоузеф, не преувеличавайте.

Те няма да ви гилотинират за това.

Разбира се, че не. Но вие не познавате инспектора.

Той ще информира началникът на образованието,

и това можеше да ми струва работата.

Хайде, това не е такова престъпление.

Може би не. Може би не, но…

Достатъчно е да се даде официално предупреждение

на учител.

И за мен, предупреждението е толкова лошо, колкото уволнението.

Ще напусна, Августин.

Какво? Ще се откажеш от пенсията си?

Да.

Но след това… каквото и да живеем?

Нямам представа, но ще помисля за това.

Може да сте частен учител.

Дайте частни уроци.

О, не…

Не. Ще отида да видя Распагнето.

Raspagnetto? Продавачът на картофи?

Това е вярно. В училище бяхме заедно, знаете.

Един ден той каза: - Добре сте в умствената аритметика.

"Имам голям бизнес, и ще имам нужда от човек като теб. "

Мога да му обясня, и той не ми се присмиваше.

Не можеш винаги да разчиташ на приятели.

Знам, но Распагнето много ми дължи.

Прошепнах му отговорите в нашия изпит.

И също… Никога не съм ти казвал това, но…

Имам железопътни облигации.

Стойност 780 франка.

Те са скрити в атласа.

Не вярвам в това…

Скрил ли си нещо?

Беше за дъждовен ден.

Намеренията ми бяха добри.

Не се извинявайте ...

Направих същото.

Августин ...

Но аз имам само 210 франка.

Това е всичко, което успях да спася това, което ми даваш всеки ден.

Августин ...

Татко: 780.

Мама: 210.

Това е 990.

Имах 7 франка

и Пол, въпреки малките си тайни, имаше поне 4 франка.

Така че това е 1001 франка.

Чувствах се незабавно успокоен,

и сандманът хвърли една шепа пясък при мен.

Влез!

- Господин е тук, за да ви види. - Добре, покажи го.

О, Джоузеф! Облечете го! Каква изненада!

Мислех, че си на почивка.

Роуз е в Русийон с нашето момче.

Аз съм притеснен, че ще получи акцент!

Жул, дойдох да ти кажа ...

Аз вече знам!

- Но как… - Това е вярно!

Видях подписания списък от служителя по образованието.

- Честито! - Това е недоразумение ...

Ела сега! Не бъдете толкова скромни.

Академична украса на вашата възраст е доста изключителен!

Много добре!

Колко безсилни сме когато грешим ...

Джоузеф ...

Джоузеф ...

Защо, това е трагедия!

Убит селянин жандарм от Обан

върху изявление за нарушение.

Декларация за нарушение означава безчестие и разруха.

Този пазач беше истинска неприятност.

Той ме осъди за скриване 4 дрозда в котешките ми.

Получих 4 франка.

- Добре? - Да, добре?

Дръж се! Остави ме да намокрих свирката си.

Точно така. Добре?

Видях пазача. Той пишеше изявлението.

Казах му да не го прави. Той каза: "Няма да се поколебая."

Казах: "Защо?"

Той каза: "Учителите винаги са на почивка."

Казах му за скалните яребици.

После каза: - Не ми пука.

Така казах…

- Така казахте? - Така казах… не повече.

Той продължи да пише изявлението си, обичам всяка минута от него.

Ако тази стража някога се появи към нашите хълмове,

скоро ще го получи какво му идва!

Те не могат да те накажат, имаш академична украса.

Татко ...

Да те могат!

Те винаги могат да се понижат

държавен служител, който получава официално предупреждение.

Татко, трябва да си фермер.

- Каква идея! - Той трябва да смени работата си.

Да. Но не знам как…

Няма нужда да бъдете експерт когато нещата просто растат.

Виждате ли нахут?

Няма нужда от вода, няма нужда за оборски тор, или дори за почвата.

- И прибързания боб. - Прибързано?

Бобът бегач.

Е, копаеш малка дупка, сложиш фасула в,

покриваш го със земя, тогава тичаш, преди да те хване!

Това е леко преувеличение, но расте много бързо.

Аз отивам на дрямка.

- И Бузигу? - Не беше у дома.

- Не искаш ли да ядеш нещо? - Не, нищо.

Нищо.

Г-н Джоузеф!

Г-н Джоузеф!

Bouzigue!

Bouzigue!

- Това е за вас. - Моят бележник!

Пазачът ви го даде?

Дадох, не.

Не бих казал това!

Тази сутрин, веднага щом намерих бележката ти,

Отидох за подкрепления. Binucci, който е копеле като мен…

и Фенестрел, който е водач.

И…

Точно така! Съобщавам ви!

Забранено е катинар портите на канала!

Член 82 от споразумението.

- Вие ме докладвате? - Фамилия, име?

- Не можеш да направиш това! - Съпротива, нали?

Внимавай, законът е на моя страна!

Съобщава се?

Чакай чакай! Катинарът не беше за теб.

Кълна се!

Това беше да спрем хората които са нарушили властта

с фалшив ключ.

- Грешен ключ? Чуй това? - Грешен ключ!

- Това ли можеш да измислиш? - Виж, ето го.

Приложение A. Някакви други доказателства?

Бележката на лидера на бандата.

Учител.

Приложение Б.

Моят доклад за вашия отдел.

Конфискувана!

И не на последно място, моето изявление за престъпление.

Конфискувана!

Все още се нуждаем от ключа за катинар.

Тук.

Благодаря ти.

Не го споменавайте, господа.

Право ...

Всичко е в ред.

Глупав човек!

Глупав човек! В официален доклад, признавате!

Какво?

Че поставяте катинар и верига на портата на отдела!

Какво ще правиш?

Тихо, Здраво, тихо!

- Лошо нещо, той е разстроен. - Може би този път…

Хей! Законът е законът!

Освен ако ...

Да?

Ще трябва да унищожим всички експонати.

Но не мога да поема тази отговорност.

- Аз мога. - Ако цените вашите кепи…

Разкъсай го. Продължавай, разкъсвай цялата партида!

- Там, всички са изчезнали. - По-малък. Направете конфети!

- Малък! - Като този? Там.

Дръж се! Не, чакай!

Изчакайте!

Така е, ще бъдете добре пазени!

- Но… - Здравей! Як!

Изважда!

Як!

Дай ми го, Хефи! Здравейте, пуснете го!

Тихо! Хубаво кученце. Дай ми го.

Това е.

Сега всичко е сортирано,

но най-добре да не отиваш по този начин.

Дори ако имахме разрешение, Нямаше да имам смелост.

Защо, мисля, че ще припадна!

Не се притеснявайте, ще пътуваме с превоз.

- Като чичо Жул? - Да. Като чичо Жул.

Спечелили ли сте лотарията?

Йосиф е получил академична украса.

Той е повишен,

което означава 22 франка допълнително на месец!

Марсел, върви Бутилките на чичо Жулс.

Но, г-н Джоузеф, вино, което прави най-малко вреда.

Пиете водата от резервоара,

но знаете ли какво има в него?

Вода от небето.

Това е вярно. Вода, дестилирана от слънцето.

Обзалагам се, че също ще откриете дузина черни паяци,

две или три гущери и цялото семейство жаби!

Резервоарна вода…

има вкус като жаба pee!

Може би. Но алкохолът не е добър за твое здраве…

Не ме излагай на нерви!

Времето минава

и то превръща колелото на живота като вода се превръща в мелница

Пет години по-късно ...

Аз вървях зад каретата чиито колела бяха толкова високи

че виждах обувките на конете.

Бях в черно и млад Пол аз държах ръката си много здраво.

Майката бе отведена завинаги

В продължение на много години докато не достигна мъжество,

никога не сме имали смелост да говорим за нея.

Тогава млад Пол стана много голям

Той израсна с набита брада

Той щеше да води козите си в Етойл Хилс

Той беше последният човек на Вирджил

Но на 30-годишна възраст Той също умря

- Лили го чакаше в гробището от години,

под кръпка от вечни цветя.

През 1917 г. в черна гора на север,

Един куршум го беше отрязал в разцвета на живота

и той падна на бучки студени растения

чиито имена не знаеше.

Такъв е животът на хората.

Няколко моменти на радост скоро изтриха от незабравими скърби.

Не е необходимо да казвам на децата това.

Ето го! Ето я!

- Видя ли я?

Видя ли Помпонет да се върне?

Bitch!

курва!

Десет години по-късно Създадох филмова компания

Това беше успешно предприятие.

Под небето на моята Прованс, Исках да построя филмово студио.

Моят адвокат потърси собственост за този прекрасен проект.

Той намери място Докато бях в Париж

Той ме информира за откритието си по телефона.

Той беше толкова ентусиазиран и аз го познавах честно

Така че купих имота невидим.

Седмица по-късно отидох да взема притежание на тази Обетована земя.

Това не беше паметник, но голямата резиденция

на велика буржоа на Втората империя.

Гордо гледах раждането на голямо предприятие

когато видях жив плет от храсти в далечината.

Сърцето ми спря, и аз тръгнах на луд тире

през поляната и през цялото време.

Това беше само

когато го видях над хеджирането че разпознах замъка.

Замъкът на страха от страха на майка ми

Марсел!

- Да, това беше Това беше каналът от детството ми

Ходих бавно по пътеката от моите детски празници

и любимите сенки на миналото мина покрай мен.

В подножието на стената до канала,

стоеше черната врата,

този, който отказа да отвори.

Портата на моя унижен баща

лошото заклинание е било нарушено.

Но от другата страна на времето,

Много млада брюнетка

все още държеше червените кралски кралчета към слабото й сърце

- Тя чу виковете на пазача кучето хлътка дъх

Блед, треперене и завинаги неутешими

тя не знаеше че е била в имението на сина си

Замъкът на моята майка