Original subtitles

ДВАМА МЪЖЕ В МАНХАТЪН

Сценарий ЖАН-ПИЕР МЕЛВИЛ

С участието на ПИЕР ГРАСЕ

КРИСТИАН ЮД ДЖИНДЖЪР ХОЛ

КОЛЕТ ФЛЬОРИ МОНИК ЕНЕСИ

ГЛЕНДА ЛИ

ЖАН ДАРКАНТ

МИШЕЛ БЕЙЛИ, ПОЛА ДЕЛИ, НАНСИ ДЕЛОРМ и др.

В ролята на Моро ЖАН-ПИЕР МЕЛВИЛ

Оператор НИКОЛА АЙЕ

Музика КРИСТИАН ШЕВАЛИЕ и МАРСИАЛ СОЛАЛ

Режисьор ЖАН-ПИЕР МЕЛВИЛ

Беше 15:32 ч. на 23 декември,

когато старото газово осветление от 1912 г.,

забравено от градската управа, осветяваше децата на "43-та улица".

Ирландче, италианче и еврейче.

Трио символизиращо голямата стъклена сграда на "Първо авеню",

известна като сградата на ООН.

В този ден в програмата на Общото събрание

нямаше нищо необичайно.

Просто гласуване за включване на нов член в организацията.

Нищо друго. И все пак...

Празното място означаваше отсъствието

на лидера на националната организация.

Незабележим детайл,

но споменат незабавно от пресата по целия свят.

В същото време новият член изказваше своята признателност.

Смирението и гордостта,

с които днес се обръщам към вас...

Думите на извинение, отправени към всички хора...

се записваха за бъдещите поколения на уязвимите магнетофонни ленти,

но и на грамофонни плочи.

Новината за отсъствието на делегата стигна скоро

до агенция "Франс Прес", в сърцето на Ню Йорк - площад "Рокфелер".

АРМИЯ НА СПАСЕНИЕТО

АГЕНЦИЯ "ФРАНС ПРЕС"

Нюйоркският офис. Кой се обажда?

Един момент. За вас е.

Моро е на телефона. Да, как сте?

Чудесно. С удоволствие. Какво желаете?

Тази вечер? Не, ще отнеме пет минути.

След като привърша работата в бюрото...

Свържете ме с "Уолдорф".

Громико напусна трибуната. Заседанието бе прекъснато.

Пресата широко огласи отсъствието на френския делегат.

Не беше дадено никакво обяснение от информационното бюро.

"Уолдорф" ли е? Г-н Рувие, моля. 2006.

Имаше ли някакви конкретни причини за отсъствието на делегата?

Не, нищо не съм чул, просто питам.

Имате право. Много съм ви задължен.

Извинете за безпокойството. Разбрано.

Ако има нещо ново, ще ви се обадя. Дори и през нощта. Чудесно.

Моро!

Ела за секунда?

Знам, че е краят на работния ден, но делегатът ни в ООН изчезна.

Изчезнал е?

Днес не е бил на заседание. Опитай се да го намериш.

Ти се разхождаш по нощите и добре познаваш Манхатън.

Следиш ме, а? Много мило.

Макими може да знае къде е Февр-Бертие.

По-скоро Делмас. - Какво? Ужасният Делмас?

Имаш съмнителни приятели. - Сам си избирам информаторите.

Този фотограф алкохолик ме отблъсква.

Мислиш ли, че той няма да открие Февр-Бертие?

Дай му бутилка бърбън. - Той пие само скоч.

ЛЕСЛИ МАКИМИ БЮРО ИНФОРМАЦИЯ

Когато науча нещо, ще ви се обадя веднага.

Какво води великия журналист тук? - Нашият делегат изчезна.

Изчезнал ли? Не драматизирай.

Изчезнал е безследно.

Кой знае? Може би не е искал да обяснява защо гласува

"за" или "против" в Общото събрание.

И като се вземе под внимание гласуването на западния блок,

източния блок или афро-азиатския блок,

политиката може да няма нищо общо. - Значи всичко е наред?

Не, семейството на Февр-Бертие го търси от обяд.

Това доказва, че отсъствието му не е било предумишлено.

Какво общо имаме ние? - Никой не знае за това,

освен семейството и "Франс Прес". - Що за човек е той?

Класически тип. Предвоенна реколта.

Блестящ.

Така че всеки държавник би могъл да забрави, че е политик.

Изпитваш носталгия по 1925 г.?

Кой може да съжалява за "Бурните двайсет години"?

Войната ще избухне веднага, когато тези хора си отидат.

Някаква идея къде мога да го открия?

Не зная кой знае колко, но опитай при секретарката му в Гринуич Вилидж.

Гладис. Дай ми, ако обичаш, адреса на г-ца Франсоаз Боно. Благодаря.

Извинете, че ви безпокоя. Аз съм редактор от "Франс Прес".

Какви бяха причините за отсъствието на г-н Февр-Бертие от събранието?

Политически ли са?

Политически причини ли? - Може би нежелание да гласува.

ООН има собствени информационни служби.

Знам, но г-н Макими ме изпрати при вас.

Той ми даде адреса ви и каза, че само вие можете да ми помогнете.

Не виждам как. Той не се съветва с мен.

Може ли да има някакви дипломатически причини?

Оставете на мира дипломацията.

Чудно, че ние забравяме собствената си поговорка.

В смисъл? - Американците казват "търсете мъжа".

Французите - обратното. - И какво е то?

"В дъното на всичко е жената." - Значи не е бил в ООН заради жена?

Възможно е.

Знаете ли коя е тя? - Това не ме интересува.

Изобщо ли не ви е интересува?

Проблемите в отношенията между мъжете и жените не ме засягат.

Приятна вечер.

Г-н Делмас вкъщи ли е?

Да, вкъщи е, но не е сам, както винаги.

Все същият проблем, както при всички ли?

Какъв проблем? За какво говорите? - Не за вашия във всеки случай.

Разбира се, че не е мой проблем!

Здравей, приятел.

Извини ме, но съм махмурлия.

Стани и сложи главата си под чешмата. Ще ти направя кафе.

Скъпи...

Скъпи, какво правиш?

Просто си промивам мозъка. - Защо?

За да мисля. - Защо ти трябва да мислиш?

Изпий го.

Добро утро. - Добър вечер.

Да поговорим за морал, като твоята хазяйка.

Впрочем, коя е любовницата на Февр-Бертие?

Почакай.

Ето, избери си.

Коя от тях е?

Не са ме канили. Просто снимах.

Побързай. Ще посетим и трите. - Автографи ли събираш?

Много си прав.

Защо ти е апарат? - Самотата ме ужасява.

Без чашка или фотоапарат в ръка - не се чувствам човек.

Щом са две - още по-добре. - Така е, добре го каза.

Но не и днес. Никакви фотоапарати, никакви репортажи.

Скъпи, дай едно питие.

Видя ли? И тя е като мен. Не иска да е самотна.

Как се казва тя? - Джудит Нелсън,

актриса в театър "Мъркюри". - Тогава отиваме там.

Какво е това?

За всеки случай.

Да тръгваме.

Мога да паркирам тук.

Къде отивате, господа? - Да се видим с г-ца Нелсън.

О, разбира се! Тя ви очаква.

Може би не е твърде късно. Има още време.

Казвам се Моро. Бих искал да взема интервю за "Франс Мач",

най-голямото френско списание. - Избрали сте лош момент.

Но... - Не сега, трябва да се преоблека.

Можете ли да дойдете утре или някой друг ден?

Трябва тази вечер да изпратя статията си.

Моят фотограф ще направи снимки. Цветни, разбира се.

Добре, влезте. Но само за една минута.

Седнете.

Кажете ми, защо избрахте мен? - Защото в града се говори,

че вие сте бъдещата звезда на Бродуей.

Работих дълго и упорито, и знам добре,

че не трябва да си сигурен в това, което още не се е случило.

Ако нямате нищо против, ще изпратя тази снимка заедно със статията.

На французите ще им бъде интересно.

Г-це Нелсън, десет минути, моля.

Извинете, трябва да се преоблека. Бихте ли ме оставили, моля?

Моля ви, бързам.

В моята статия ще бъдете великолепна.

Просто напишете за мен.

Американските жени са доста директни.

Сигурно е англичанка. Аристократка.

Как мина, сър? - Много добре, приятелю.

Коя следва?

Тази. - Вирджиния Греъм. Пее в джаз група.

Днес има запис в "Капитол". - Добре. Отиваме тогава в "Капитол".

ЗВУКОЗАПИСНА КОМПАНИЯ "КАПИТОЛ"

Добре ли е? Връщам се след минутка.

Здравей. - Здравей, фотографче. Защо си тук?

За да те целуна.

Да ти представя моя приятел Моро. - Здравейте.

Става въпрос за това. Помните ли го?

Да, това е Февр-Бертие. - Добри приятели ли сте?

Да, много добри. Познаваме се отдавна.

В Ню Йорк ли е? - Разбира се. Защо да не е?

Да, така мисля. - Извинете, господа.

Вирджиния, моля те, нека да продължим.

Извинявай... И вие ме извинете.

Добре, момчета, още веднъж. Отначало.

Не ти казах...

Февр-Бертие изчезна. - Какво?

Никой не го е виждал. Може да е с жена. Остава си тайна.

Може да е с любовницата си. - Коя е тя?

Ако знаех, нямаше да те потърся.

Какво друго знаеш за изчезването на Февр-Бертие?

Нищо повече от това. Трябва да се докопам до нещо.

Такива неща могат да станат дипломатически инциденти.

Може да излезе нещо изгодно. За двама ни, естествено.

Февр-Бертие по женската част ли е? - От време на време.

Познавам едно момиче, което е специалистка по дипломати.

Можем да я посетим. - Не вярвам да знае нещо важно.

Не се знае, може да го познава. Може да ни даде насока.

Но първо трябва да се обадя.

Прекарайте приятно във френско-китайска атмосфера.

Достатъчно е да се обадете на Еди.

Това ли е номерът? Еди... Е-Д-И...

Приятел съм на г-ца Глория. Може ли да дойда с мой добър приятел?

Да, идваме.

За една цивилизация може да се съди по нейната проституция.

Кой го е казал? - Аз.

Идваш ли?

Заповядайте. Очакваме ви.

Един момент, моля.

Здравей. Колко мило, че ме посети.

Здравей и на теб. Французи ли сте? - Да.

Тук е като във Франция, нали?

Кажете ми, момчета, бързате ли, или не?

Бързаме. Но следващия път ще останем по-дълго.

Г-це Глория, може ли да ви попитам нещо?

Да. Какво е то? - Познавате ли г-н Февр-Бертие?

Французин ли е? - Да.

От Организацията на Обединените нации, нали?

Да. - Да, чувала съм за него,

но г-н Февр-Бертие никога не е идвал тук.

Уверявам ви. - И никога не си го виждала?

Не, никога. Съжалявам. - Извинете, госпожице, бързаме.

Тръгвате ли си? - Да, скъпа,

но приятелят ми вече има адреса ти. Ще ви стане добър клиент.

Дано. Жалко, че не още сега.

Но скоро, надявам се? - Разбира се.

Целуни ме за довиждане.

Да? Номерът на Еди е.

Добре, чакам те.

Коя е тази красавица? - Танцьорка е.

Къде? - В Бруклин.

Извинете, ще ни покажете ли заведение като за нас?

Разбира се. Три пресечки направо, завивате надясно,

и след една пресечка завивате наляво. Няма как да го подминете.

Хей, къде отивате? Дайте си палтата на момичето.

Г-ца Беси Рийд, моля? - Излезе. Какво искате?

Ченгета ли сте, или детективи? - Журналисти сме, сладурче.

А, чужденци. - Французи сме.

"Любов и все любов", а? - "Горе-долу?"

И за какво сте тук? - Ще правим интервю с г-ца Беси.

Какво? - Какво представлява?

Има репутация, господине. - Каква?

Много съмнителна. - Слушай, приятел, тя е звезда.

Особено в леглото... Извинявай, на дивана.

Знаеш ли, никак не ни харесва тая работа.

Г-це Рийд, аз... - Да. Кой сте вие?

Французи сме и работим за "Франс Мач",

най-голямото френско списание. - Стойте там, моля. Седнете.

Чували ли сте за г-н Февр-Бертие?

Да.

Знаете ли къде е в момента? - Слушай... французино...

Той не е моят старец.

А и не съм му бавачка. - Кога го видяхте за последно?

За какъв вестник работите?

"Слухове и клюки"?

Или сте частен детектив?

Ти също. Бас държа, че сте такива. - Не сме.

Докажи го.

Кога го видя за последно, скъпа? - Не помня, татенце.

А сега се разкарайте. И затворете вратата.

Бъди по-мила. - Да бе, разбира се.

Вън!

Ако искаш интервю от мен, трябва да питаш агента ми.

Евтини курви. - Горките момичета.

Виждам те като глашатай в Армията на спасението.

Бързо схващаш нещата. - В смисъл?

Че ти ще събираш подаянията.

Какво ще поръчате? - Чаша сода.

А за вас? - Също.

Лека нощ. - Лека нощ, сержант.

"Лека нощ, сержант."

Леко, приятел, леко.

Делмас след пет години.

При йогите се получава за 40 години, без да пият.

При монасите - молитви с години. А на него и на мен...

За да постигнем това блаженство ни трябват само няколко часа.

Барман.

Не, не, приятел. Разбрахме се. Хвърли я. Добро момче.

Хайде, давай сега.

Току-що ни съобщиха последните новини.

За първи път в 48 годишното съществуване на Бродуей,

представлението беше прекъснато преди финалната завеса.

Тази вечер в театър "Меркюри", младата актриса Джудит Нелсън,

звездата в "Дъщерята на полковник Дейвидсън",

се опита да се самоубие в антракта между второ и трето действие.

Закарана е в болница "Рузвелт" в критично състояние.

До сега не е открита причина за нейните действия.

Продължаваме с прогнозата за времето...

Тези французи ме побъркват.

БОЛНИЦА "РУЗВЕЛТ"

Извинете. - Да, сър?

Аз съм с брата на Джудит Нелсън,

младата актриса, която се е опитала да се самоубие.

Много иска да я види, дори и за една минута.

Ужасна трагедия!

Джудит Нелсън? Момент, ще погледна и ще ви кажа.

Стая 816.

Но докторът забрани да се пускаме посетители при нея.

Моля ви, погледнете го. Отчаян е. - Да, разбирам.

Нека да я види поне за секунда. Поставете се на негово място.

Не, съжалявам.

Болница "Рузвелт"... Абсолютно е забранено.

Ще видя дали д-р Фостър е тук.

Тук не може да се влиза. Кои сте вие?

Това е брат й. - Докторът разреши ли ви?

Разбира се. - Добре, но само един да влезе.

Почакай там.

Какво още искате от мен? - Не се страхувайте.

Аз съм ваш приятел и искам да ви помогна.

Никой не може да им помогне. - Да, но ме изслушайте.

Мога да оправя всичко, но само ако ми се доверите.

Вие сте журналист.

Как мога да ви се доверя?

Защо опитахте да се самоубиете?

Аз съм ви приятел. Чуйте ме. Защо искахте да умрете?

Не отказвайте помощта ми.

Аз съм единственият, който може да ви помогне.

Чудесно знам, че сте любовница на г-н Февр-Бертие.

Не! Не е вярно!

Невъзможно е!

Лъжете.

Погледнете ме.

Приличам ли ви на лъжец?

Не, не мисля. - Защо искахте да умрете?

Защото го обичам.

Той е мъртъв.

От кога?

Не знам.

От днес... от вчера...

Сигурно сънувам.

Всичко е като на сън.

Вие не съществувате.

Трябва да се събудя.

Не се движете. Къде е умрял?

Вървете си... Моля ви! Оставете ме на мира.

Отговорете ми, къде умря?

Била е любовница на Февр-Бертие. - Тя ли ти каза?

Той е мъртъв. - Мъртъв? Как? Къде?

Не казва. - Не пускай никого да влиза.

Внимавай, много е слаба.

Къде е той?

Ти... Махай се!

Веднага, но при едно условие.

Кажи ми къде е Февр-Бертие?

Не, няма да говоря повече. - Къде е?

Не искам повече да говоря. Просто искам да умра.

Добре, но след като кажеш. Къде е той?

Къде е?

Още ли сте тук? - Да, той я целува и се сбогува.

Те са много близки. - О, разбирам.

По дяволите, къде умря?

В моя апартамент. - Как?

Не знам. От инфаркт.

Как се случи?

Не знам.

Прибрах се... и той беше там.

Веднага разбрах.

Беше мъртъв.

По-бързо. У мен е ключът от апартамента й.

Внимателно, карай внимателно.

Разбра ли на кой етаж е? - На осми.

Не, г-н директор, нищо ново. Изчакайте за малко.

Моро, шефът е на другата линия. Кажи веднага къде си.

Дай ми номера.

Открих Февр-Бертие и причината за отсъствието му.

Но няма да може да ни разкаже нищо.

По-добре да говоря с вас и шефа лично.

Да, сериозно е.

Не, нищо политическо.

Стой там, ще се обадя веднага.

Какво правиш? Откачи ли? Недей.

Млъкни.

Ало, Моро? Не, без подробности.

Открихте ли го? Какво? Мъртъв?

Къде сте?

Вляво или вдясно? - Има само една врата.

Добре, идвам.

За теб нищо свято ли няма? - Има.

Това. - След две минути шефът ще е тук.

Трябва да те спра по някакъв начин.

Снимката на дивана може да донесе 20 долара.

Но на разхвърляното легло, полусъблечен,

веднага след снимката на любимата му.

Знаеш ли какво е това? Направо съм потресен.

Аз също, но по друга причина.

А, г-н Съвест.

Скоро ще станеш на 40, а си нищо. Можеш да бъдеш милионер.

Няма да ти се падне друга възможност. - Невъзможно.

Какво? Ти започна това, не аз.

Ти си ученикът на магьосника. Вече не можеш да го спреш.

Разбери, лесно е. Аз ли те следих? Не.

Ти се втурна и ме измъкна от леглото.

Сега ще стигнем до края. До края, разбра ли?

Тръгвай, преди шефа да дойде. - Не ми пука.

Но не и на мен. Ще върна всичко на мястото му.

Прекалено късно.

Какво се е случило? - Сърцето или нещо подобно.

На кого е този апартамент? - На негова приятелка.

Открихме го чрез нея. - Него ли? Къде е?

Г-н Моро... Не сте ли сам? - Един френски фотограф ми помогна.

Рувие, агенция "Франс Прес". - Делмас.

От кой вестник сте? - "Франс Мач".

Познавам добре шефа ви. - Наистина ли?

Познавам го от Лондон, 1942 г., когато тръгна за Франция.

Генералът го изпрати обратно с мисия.

Скочи с парашут, без подготовка.

"На сляпо", както казвахме тогава.

Счупи си крака и беше хвърлен в затвора.

Разпити, мъчения...

Кракът му беше гипсиран.

Осъден на смърт, с фалшиво име,

все пак успя да избяга.

След два месеца беше в Лондон.

Шегуваше се с това, все едно не му се е случило.

Отново скочи с парашут във Франция.

Подвигът му е повод Уинстън Чърчил да напише в мемоарите си,

че този човек е истинският символ на Съпротивата.

Той работеше за съпротивителни групировки

като Комунистическата партия или Тайната армия,

като правеше контакти между тях и ги убеждаваше да си сътрудничат.

За това е нужно повече от дипломация, повярвайте ми.

За това е нужна вяра. Рядко срещана вяра,

която прави саможертвата по-лека.

По-късно беше арестуван с истинското си име и депортиран.

Върна се от лагера с разрушено тяло,

но със същата сърцатост и дух.

Имате забележителна професия, г-н Делмас.

Вече не пишат историята, а я снимат.

Но някои снимки не могат... не трябва...

Никога не оставям лентата в апарата.

Г-н Делмас, този човек не е умрял тук.

Разбирате ли?

Нито една снимка не бива да го показва тук.

Колко интересно.

Какво предлагате? - Моля ви да ми дадете лентата.

Въпреки че никога не съм работил за вас, знам репутацията ви.

Разбирате от журналистическите традиции.

Как може един журналист да скрие документални свидетелства.

В това има повече журналистика, отколкото традиция.

Репортажът не означава просто да разкажеш и покажеш всичко.

Понякога е по-добре някои неща да се премълчават.

Вие сте против свободата на пресата? - В този случай е прекалена.

Помните ли жалката кампания срещу министъра от Третата република?

И как завърши тя?

Този път е прекалено късно за самоубийства.

Наистина ли сте толкова циничен, колкото ми се струва?

Доста повече.

Кажете ми какво се случва, ако някой служител не е съгласен с вас?

Спорим и решаваме кой е прав. - Чудесна демократична организация.

Ще използвам цялото влияние, което имам,

за да спра публикуването на снимките, които сте направили.

Пиер, снимките ни трябват.

Колко ли милиона струват?

Отнемате ми работата.

Това също ли е част от демокрацията?

Бих искал да погледнете на това от нашето положение.

Не искайте толкова много.

Моро, ще ми трябвате. И вие също, г-н Делмас.

Не можем да го оставим тук.

Ще го качим в моята кола.

Полицията ще го открие умрял от инфаркт в колата.

За да се избегнат въпроси за времето на смъртта,

ще гледам да няма аутопсия.

Благодаря, г-н Делмас. Моля ви да забравите малките ни разногласия.

Моро, ще се видим утре в бюрото, за да уточним детайлите.

Да ви закарам ли? - Благодаря, ще взема такси.

Ще те черпя нещо. - Чакай, до колата няма никой.

Е? - Поне така да го снимам.

Хайде, имам работа. - Каква работа?

Постъпи като пълен глупак.

Изпусна единствения си шанс да забогатееш.

Твоя работа. Но аз трябва да си върша работата.

Ще трябва да си върна загубите по един-единствен начин -

да снимам вдовицата първи. - Тя още не знае, че е вдовица.

Добре, ще й разкажа и ще я снимам как плаче.

Накара ме да загубя хиляди долари.

Остави ме да изкарам някой долар, за да мога да преживея.

Къде живее? - Нямам представа.

Никаква помощ.

Хайде да пийнем и ще се опитам да науча адреса.

Ако ти се гади, върви си още сега.

И какво ще кажеш? "Вие ли сте вдовицата на Февр-Бертие?"

"Не, господине, не съм вдовица." Трябва да си платите, госпожо.

Остави това, Пиер.

Кои сте вие? - Френски журналисти, госпожо.

Има ли новини за съпруга ви? - Още не.

Може ли да влезем? - Да.

Седнете, господа.

О, не, господине, не ставайте смешен.

Мамо, остави ме насаме с господата. Ще ти обясня по-късно.

Трябва ли да ви благодаря за това, което сте направили,

или не трябва? - Как разбрахте?

Следвах ви през цялата нощ.

Когато ви видях в бюрото на г-н Макими,

разбрах, че сте попаднали на следите на баща ми.

Последвах ви...

Къде мога да хвана такси? - Вземете моята кола.

Къде отиде? - И аз бих искал да знам.

Разкажете ми. - Не е лесно.

Първо ще проверим всички нощни фотолаборатории на "97-ма улица".

Обяснете ми. - Няма какво, знам колкото вас.

Как можах да си помисля, че ще ни даде снимките.

Какви снимки? - Които направи в апартамента на...

В апартамента на Джудит Нелсън?

Откъде знаете? - Отдавна знам.

Най-важното е майка ми да не го знае.

24 ЧАСОВО ФОТОСТУДИО

Може да ги е занесъл у тях.

Да опитаме във вестника.

В Ню Йорк има много други лаборатории.

Как ще го открием този мръсник?

Има два часа преднина.

Ще продаде снимките.

Може дори да вдигне от леглото редактора на "Лайф".

Ако е умен,

ще изчака излизането на сутрешните вестници,

в които ще има "официална версия" за смъртта на баща ви...

... а после ще се появи със снимки и с истинската история.

Прав е. Това наистина е златна мина.

Съжалявате ли? Извинете.

Мисля, че знам къде може да е.

Налива се с уиски в "Пайк Слип".

БАР "ПАЙК СЛИМ"

Успя ли с мръсния си номер?

Продал си истинската лента, нали?! - Ще удариш човек с очила?

Елате, Ан... Нямаме повече работа тук.

Превод НИКЧО

Редактор и тайминг СИНЕАСТ ®