Original subtitles

В СВЕТА НА ЛУНА

Нека любовта бъде свободна

Форум на свободната любов

Кажи ми, че това не се е случило.

Луна, нищо не е станало, спокойно.

Просто изпи цяла бутилка,

открадна леглото ми, както и дрехите, очевидно.

Също така ми сподели, че си в моногамна връзка с Данте.

Масло ли надушвам? - Да, от страхотна ферма.

Купих го, защото си помислих, че ще закусваме повече заедно,

но както и да е.

Вини, харесвам те. - Но повече харесваш Данте.

Това е. - И всичко наред ли е с нас?

Всичко е наред с нас, но с някои други хора...

Кларис.

Каза ми да избирам между Данте и работата си.

Говоря за Сабрина. А и Биа е по-ядосана от обикновено.

Те са ми приятелки, ще ме разберат.

Кларис обаче не прощава.

Предлагам да я убием. - Не знам.

Не бих разчленила Луна.

И би било трудно да скрием тялото й, защото не можем да го сгънем.

Знам, изобщо не е гъвкава.

Срам ме е да ходя на пилатес с нея, а тя е любимката на инструктора.

Толкова неща ми причини. - На мен също.

И ние ли сме егоцентрични? - Луна е повече.

Така е.

Ами ако й обръснем главата, докато спи?

Трябва да се преструваме, че всичко е наред.

Мога да правя много неща, но не и да се преструвам.

Заключих се отвън.

А може би избягваш Сабрина,

защото пропусна най-важното събитие в живота й?

Откъде знаеш това? - Помоли ме да й гледам на кафе,

за да реши дали да те удуши, и кафето потвърди.

Бабо, трябва да ти кажа какво се случи.

Боже, решила си да се омъжиш за Виктор, човека с креслата.

На моята възраст няма нищо по-важно от здравия гръбнак.

Не. Сещаш ли се за партито, на което отидох?

Там се запознах с една циганка, която ми каза,

че преди 200 години тези карти са принадлежали на португалка

на име Лавиния Ловари.

Възможно ли е да ни е била роднина?

Лавиния ли? - Да, и както гледах картите,

в Детелината открих инициали "Л.Л".

Луна, не открих нищо за тези карти.

Много внимавай с тях.

Досега само са ми помагали. Дори ни сближиха.

Тогава раздай ги отново, за да видя дали мога да ги чуя.

Задават се проблеми. - Борба за власт.

Под носа ти, там където си, ще вали.

Чу ли това? - Не.

Ще има борба за власт в работата. Трябва да тръгвам.

Чакай, точно сега ли? - Чао!

Чао, Луна. - Чао.

Аз съм от подкаста "Лъжкинята Сабрина".

Какво е чувството да си най-актуалният

разбивач на табута в света в момента?

Просто исках да бъда художник. - Излъжи ме още малко, моля те.

Вярно е, писна ми да правя дизайни на календари за сексшоп,

листовки за групи по импровизация. - Хайде, излъжи ме още! Обичам те.

Редакция

Журналистика

Събира ни на среща след час.

Какви са тези дрехи? Страх те е да не те блъсне кола ли?

Би трябвало. Кларис иска главата ми. Не стига това, ами Сабрина и Биа...

Знам какво да правя с Кларис, Отивам да говоря с ЧР.

Не съм ти шеф, не сме направили нищо лошо.

Знам, но Кларис ми е шефка.

Ако сме заедно, няма да ме уважава, а аз искам да го прави.

Заради нея ли се разделяме тогава? - Може да се преструваме.

Какво имаш предвид? - Може да скъсаме в офиса.

Можеш дори да се разплачеш, ако искаш.

Защо трябва да късаш с мен? - Защото се налага.

Трябва да изглежда достоверно. Ще те науча.

Отивам до стаята на Кларис и казвам, че искам да скъсам с теб.

Тогава може да се разплачеш. - Чакай, не мога да плача.

Защо? - Пред всички ли?

Да. - Не знам как да го направя,

дай ми няколко седмици. - Не можеш да се преструваш ли?

Просто се взирай в лампата и ще се разплачеш.

Ще го направиш ли? - Не!

Вижте, това е Сабрина. - Сабрина!

Работата ти е невероятна, наистина си феноменална.

Не е нужно да правите това, наистина.

Спрете веднага! Благодаря. - Обичам, когато лъжеш.

Направих го в името на изкуството.

Дори искам да даря парите. - Хора, тя е гениална.

Представете си да бях казала: "Баща ми е зъболекар в Жундиай."

Или: "Не ме тормозеха в училище."

Трябваше да излъжа! Не ме докосвай. Благодаря.

Има ли вече някой нов герой?

Това е ода за пост-истината. - Тя е лицето на фалшивите новини.

Сабрина.

Искам да отида някъде, където съм приета на сериозно.

Защо?

Сабрина?

Биа?

Трябва да ми помогнеш. Никой не ми вярва.

Днес си поръчах кафе без захар и ми сложиха три лъжички!

Лошо е за зъбите ми, нали знаеш?

Най-накрая, ето я и нея - дъщерята на зъболекаря!

Трябва да си забелязала - почиствам ги с конец 3 пъти на ден.

Кой би направил това?

Един отегчен фермер.

Права си, бях толкова влюбена, че дори не го забелязах.

И аз съм влюбена! - Казах, че бях!

Мога да толерирам лъжи в работата си.

И аз лъжа, нормално е.

Но няма да ги търпя в леглото си.

Но аз исках... - Да бъдеш известен художник?

Ти си! Изкуството ти се продаде като топъл хляб.

Беше успех.

Може би нямаше да се влюбиш в дъщерята на зъболекар.

Имаше шанса да бъдеш искрена,

и го пропусна.

Всяка лъжа има последствия.

Обаче все още мисля, че можеш да бъдеш много печеливш художник.

Не искам да имам славата на лъжец.

Тогава недей. Виж.

Рехабилитация. Отиди там.

Когато се върнеш, може да направим изложба с мото "Честната Сабрина".

Помогнало е на актьори, актриси, певици.

Влизат като алкохолици, а излизат като гурута

и всички са луди по тях.

Ще ти кажа нещо. Нямаме нужда от два отдела.

Риалити вече стана Развлечения,

а Развлечения се превърна в сериозни новини.

Ще задържим или Кларис, или Данте.

Кларис е фаворит, но Данте почти получи Оскар, така че...

Страхотно, оставяй телефона си във всеки офис на "Журнал".

Ставаш за ролята на разсеяната.

Наистина забравям телефона си. Често.

Ужасно е, нали?

Мъжете винаги приоритизират мъже. - Ако ми пукаше за феминизма,

щях да искам да узная името ти. Тръгвай и остави вратата отворена,

защото Луна ще се преструва, че се разделя с Данте.

Как разбра това?

Както и разбрах, че би могла да бъдеш полезна.

Върви!

Хайде.

Сигурна ли си? Не мога да го направя.

Не искам да те виждам повече. - Но защо?

Дай ми една добра причина!

Кажи ми истината.

Истината е, че работата ми е на първо място, Данте.

Нямам време за теб.

Колко тъжно.

Това ли е краят за нас?

Винаги ще помня целувката ни на моста.

Онзи мост е бразилската Айфелова кула.

Така е, Луна, винаги ще помня целувката ни.

Сбогом.

Поздравления, най-накрая даде приоритет на кариерата си.

Послушах те, Кларис. С цялото си сърце.

И добре направи. Най-накрая мога да ти се доверя.

Наистина ли?

За какво? Да направя документален филм за ерата на фалшивите новини

и ролята им в отслабването на демокрацията?

По-спокойно, не сме стигнали дотам.

Ще ти споделя нещо, което Данте няма как да разбере.

Разбира се.

Той няма и да иска да говори с мен сега.

Бордът подготвя сливане на Журналистика и Развлечения.

Наистина ли? Развлеченията ще станат ли по-журналистически?

Или обратното.

Обмислят кой ще ръководи този преход.

И защо ми казваш всичко това?

Защото съм сигурна, че този някой ще бъда аз.

Искат някой, който си стои в офиса,

не някой, който обикаля наоколо и снима видеоклипове.

Тоест някой като Данте. - Точно така.

Затова искам да изготвиш план

за разширяване на работата ти, когато аз поема всичко.

Това значи ли, че Данте ще бъде уволнен?

Чакай, това притеснява ли те?

Не, разбира се, дори не искам да го виждам.

Хубаво.

След всичко, което ми обещаха?

Не, Джонас ще чуе няколко неща от мен, ако мисли, че ще приема това.

Успокой се, не може да кажеш нищо.

Кларис не бива да узнае, че съм ти казала.

Ще го изчакам да дойде при мен. Но няма да се съглася с това.

Да попитаме картите как да действаме.

Луна, знаеш, че не вярвам в това.

Просто ме изслушай.

Здравей, бабо. Как си?

Бабо, помниш ли, когато бях малка

и ми каза да пазя нещо в тайна от Раул, но аз все пак му го казах?

Не спираше да говориш за противозачатъчни и той почна да пие.

Знаеш как са братята и сестрите, искаме да опитаме всичко заедно.

Госпожо, ще пристигнем в 18 ч.

Къде си? - На улицата,

имам някои задачи в центъра,

но не ми се обаждаш, за да говорим за брат ти.

Просто...

разбрах, че Данте ще бъде уволнен,

но го разбрах от Кларис.

Картите му казват да мълчи, но той не им вярва.

Луна, внимавай с тези карти, те не са надеждни.

Кларис също не е.

Какъв е този звук?

Дойде ми редът.

Чао, скъпа.

Чао.

Данте!

Тъкмо си мислех, че е време да стартираме нова ера в "Журнал".

И си мислех за твоята роля... - Каква роля?

Като офис марионетка, по цял ден на стола?

Джонас, нека ти обясня нещо. Служа за пример.

Излизам на улицата.

Но ако тук не цените работата ми, напускам.

Това е, напускам. Може да поставиш Кларис начело,

тя ще срути всичко със земята, точно като теб.

Всъщност те извиках, защото исках да управляваш

всички отдели.

Дори мислех да наема помощник-редактори,

за да можеш да продължиш работата си на терен, която ни носи награди.

На терен ли?

Това е добра идея, нали? - Дори много добра.

Само дето не знаех, че сривам "Журнал" със земята.

Не, нямах това предвид... - Данте.

Щях да те повиша, сега обаче те уволнявам.

Моля? - Лека нощ, имам много работа.

Чакай, как така съм уволнен?

Обясни ми какво имаш предвид. Не може да ме уволниш просто така.

Сигурна ли си, че искаш да останеш тук?

Нямаш нужда от това. - Имиджът ми на артист има.

Кога животът ни стана толкова сложен?

Картите щяха да знаят отговора. - Луна щеше да знае отговора.

Защото всичко е по вина на Луна.

Невероятно.

Добър вечер, Сабрина. Добре дошла. - Благодаря.

Надявам се, че ще се възползваш максимално от престоя си тук.

Моля, заповядай.

Данте... - Кларис те е използвала.

Не са искали никой да стои по цял ден в офиса.

Не искаше ли точно това?

Защо си събираш нещата? - Защото направих каквото искаше тя,

изправих се срещу борда. - Но защо го направи?

Картите ти казаха да мълчиш. - Да, но не приемам съвети

от някакви хартийки. - Тези хартийки помагат на хората.

И те са традицията на моя народ. - Добре, Луна, не се оправдавай.

Знам, че те е грижа за мен, извинявай.

Обаче Кларис те използва! - Опитвах се да кажа, че...

Знам, че трябва да се изправя срещу Кларис, и това и ще направя.

Идваш да ме поздравиш ли?

За какво? Че използва бедната Луна ли?

Може и да съм бедна, но не съм използвана.

Спокойно, на твоя страна съм.

Луна, остави го да говори, той е най-големият си враг.

Никой не ми казва да мълча.

Кларис, ти ме заблуди. - Аз ли? Кой кого заблуди?

Мислите ли, че се хванах на тази фалшива раздяла?

Чакайте малко, аз водя битката сега.

Луна, тази жена те използва, за да ме уволнят.

Но ако беше послушал картите, нищо от това нямаше да се случи.

Данте, дори тесте карти е по-разумно от теб.

Кларис, това беше удар под кръста. - Но ми се получи толкова добре.

Големият журналист, който проверява всички факти

дочу някакви клюки в офиса и не ги провери.

Луна, кажи й, че напускаш, защото не можеш да работиш с някой като нея.

Да, Луна, стани безработна като Данте,

той няма сметки за плащане,

затова има смелостта да дойде и да се опълчи на борда.

Луна. - Луна, помисли, преди да напуснеш.

Ще го обмисля.

Но няма да забравя, че и двамата

ме използвахте като пешка в битката си.

Какво? Аз не... - Напротив.

Искаш да застана до теб, когато грешката е твоя.

Вана с гореща вода, това е всичко, от което имам нужда.

Мислех, че ще ме сложите в студена вана.

Това е водата на себеприемането.

С ядлива хартия от Киото, за да можеш да смелиш травмите си.

Яж.

Хартията ли?

Добре, много добре.

А сега преглътни.

Няма начин, това е ужасно. - Разбира се. Това са лъжи.

Трябва да смелиш своите. Не искаше ли точно това?

Ще ти помогнем, Сабрина.

А сега преглътни.

Моля за минутка от вашето внимание.

За онези от вас, които все още не са чули -

това е краят на отдел Журналистика.

Отсега нататък всички отдели ще се ръководят от Кларис.

Това е краят на "Журнал".

Но ако има и един човек тук,

който все още вярва в истината, както вярвам аз,

бих го поканил да се присъедини към мен.

Искам да правя истинска журналистика,

да преследвам новини, не кликове.

Каква е заплатата?

Е, в името на почтеността, няма да имаме борд или лидери,

което означава, че ще бъдем колектив.

Значи няма да ни плащаш?

Няма.

Участвам.

Вини, никога не съм се отнасял много добре с теб.

Всъщност, държеше се много лошо.

Виж, тази среда ни прави суетни и конкурентни.

Но ти обещавам, че ако дойдеш с мен,

ще имаш възможност да покажеш какво можеш.

Спокойно.

И така, някой друг?

Някой друг, който се интересува?

Ами ти, Луна? Идваш ли?

Мисля, че Кларис е права.

Не знаеш какво е да ти трябва работа.

Луна,

за съжаление не мога да направя нищо.

Ще трябва да избереш между нея и мен.

Да, проблемът е, че ти никога не избра мен.

Нито мен, нито моите хартийки.

Няма да остана с мъж, който ми казва какво да правя.

Вини.

Луна, трябва да се дистанцирам от теб за известно време.

До скоро.

Биа.

Сабрина.

Знам, че сте там.

Знам, и че не е достатъчно да се извиня.

Трябва да докажа, че съм добър приятел.

За целта, ще седя тук, ще спя на пода,

докато не решите да ми простите.

Освен това, имах ужасен ден.

Скъсах с Данте и в работата ми е лудница.

Не може да стане по-лошо.

Тарабай Добре дошли в страната на магиите

Вано! - Лельо Сесилия!

Здравей! Виж се колко си пораснал!

Как е баба ти? Вкъщи ли е? - Знаеш каква е.

Смята, че козите са полезни кучета.

Благодаря ти, Вано.

Разбира се. Усещаш ли миризмата от палатката на баба?

Ще ни извиниш ли? Исках... - Да си поговорите по женски.

Предпочитам да не слушам, защото последния път

Раул ме убеди да взема противозачатъчни.

Влизай, лельо, ще почакам. - Благодаря!

Розелия.

Сесилия! Мина много време, момиче!

Вече не съм момиче. - Влизай.

Може ли да седна?

Розелия.

Трябва ми помощта ти.

Мама ми остави едно тесте карти.

И върху Детелината има два инициала "Л.Л.".

Аз й казах да ти ги даде.

Знаех си, че ще ти се сторят твърде красиви, за да ги използваш.

И ще бъдат в безопасност при теб. - Какво имаш предвид?

Истинската ти любов е в тази стая.

Поне на 200 години са, а може би и по-стари.

Никой не знае откъде Лавиния ги е донесла.

Лавиния ли? Познаваш ли я?

И това е една от причините да не искам тези карти.

Какво още знаеш за нея?

Истинската ти любов е в тази стая.

Истинската ти любов е в тази стая.

Лавиния Ловари беше много известно име

в португалския съд.

Тя беше гадателката на благородниците.

Работеше за богатите.

Истинската ти любов е в тази стая.

Истинската ти любов е в тази стая.

Предсказанията й започнаха да стават все по-мрачни.

Толкова трагедии, толкова много смърт,

дори земетресението, което унищожи страната.

Но нали тя само предсказваше какво ще се случи?

А може би картите са предизвиквали всичко.

Истинската ти любов е в тази стая.

Истинската ти любов е в тази стая.

Заклеймиха я като вещица, изгориха я

заедно с картите й.

Картите обаче оцеляха.

И след това...

След това...

Никой никога не доби смелостта да ги използва.

До сега.

Истинската ти любов е в тази стая.

Здравей, бабо. - Луна, изхвърли тези карти веднага!

По-лошо е, отколкото си представях!

Превод ЯНА ВАЧЕВА

Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО