Original subtitles

Сабрина: Луна, тя е мъртва!

Сабрина: Луна, къде си?

Сабрина: Вдигни! Спешно е!

Сабрина: Луна!

Човечеството би било по-добро, ако всички пикаеха седнали.

Невероятен си.

Похлупакът на моето гърне. - Какво каза?

Нищо. Нищо.

Сабрина: За бога, вдигни!

Телефонът ти продължава да вибрира eй там.

Или е телемаркетинг, или е гробището за домашни любимци.

Няма да ме оставят на мира. В това няма смисъл,

гробищата се предполага, че трябва да ти дават спокойствие.

Какво е станало?

Тя е мъртва.

От старост. - Кой? Баба ти ли?

Не, разбира се.

Г-жа Астрид, хазяйката ми. - Какво облекчение.

Тоест много лошо. Бяхте ли близки?

Видяхме се веднъж.

Този апартамент беше моят шанс да живея в града.

Ако не е той, ще трябва да се върна при баба ми.

Не, няма. Може да останеш при мен.

Сега когато си с циганин, стигни докрай.

Къде ще намеря друга толкова стара хазяйка,

която да взима наема четири пъти годишно?

Това е краят за мен. - За нас това е просто началото.

Всъщност днес ще сготвя за теб и искам да ти покажа нещо.

Покажи ми го сега, когато съм тъжна.

Не, важно е. Струва си чакането.

В СВЕТА НА ЛУНА

Серенади. Наемете сега за 100 реала.

Излишни пари ли имаш?

Искам да отпразнувам новото си гадже.

На твое място бих изчакала да видя как ще потръгне.

Сега излизаш с циганин ли? - Вини е различен.

Той не е женомразец, както си мислех. Разкри ми се.

Знаеш ли, че любовта му е безкрайна? Дори си е татуирал тази фраза.

Да видим дали неговата "безкрайна любов" ще иска да пътува,

защото с нашите заплати ще трябва да се преместим в Кубатау.

Неговата любов препуска нагоре и надолу по хълмовете,

и после пак нагоре.

Да бъдем оптимисти. Може внукът на хазяйката да се окаже добър.

Добър ли? Изпрати есемес от болницата, че си иска наема.

Баба му все още беше топла.

Има един хубав апартамент наблизо,

но се изпълва с пушилка винаги, когато вятърът духа от югозапад.

И колко често е това? - Всеки ден.

Не, отказвам да напусна центъра. Искам да съм съседка на Биа.

Оставам тук. - Трябват ни пари!

Трябва да оцелея до довечера.

Дали ще ми даде годежен пръстен?

Може би не, може би дървен пръстен или биоразградим пръстен.

Луна, събуди се! Имаме седмица, за да платим наема.

Добре, ще поискам увеличение.

Все още си в изпитателен срок. - А ти си твърде песимистична!

Ще поискам увеличение от шефката си. Ти може да говориш с Микаела,

да продадеш някои NFT.

И готово - ще платим наема,

аз имам гадже, всичко е наред.

Може ли да ми заемеш някоя блуза? - Мразя, когато се влюбиш.

Къде е онази жълта блуза на цветя?

У Биа.

Чао.

Биа.

Знам паролата ти!

Биа?

Биа?

Двеста четиридесет и пет.

Има 245 мемета за поражението ми до момента.

Присмиват ми се в Лихтенщайн, дори не знаех, че има такава страна.

Това е княжество в Алпите. Знам, че хората перат пари там.

Фокусирай се върху проблема. Върху позора ми.

Биа, достатъчно.

Погледни.

Време е да си прочистиш главата.

Не. За подигравката няма граници. Тя е безкрайна.

Когато те погълне,

те изяжда, безсилна си.

Точно сега може би идват насам, за да ме снимат още и още

и да направят повече мемета! Безкрайни мемета!

Биа, това са просто мемета.

Жълтата блуза на цветя на Сабрина все още ли е у теб?

Не разбираш, Луна!

В днешно време меметата избират президенти.

Не знам дали знаеш това.

Ясно, ще живея в гората за известно време.

Нима? И кой ще ти помогне там? Курупира?

Имам своите начини.

Откъде взе това? Винаги съм искала такова.

Това е запалка. Запалките са мултифункционални.

Биа?

Господи, какво правите тук?

Не прочете ли съобщенията ни? - Видяхме 247 мемета.

Дойдохме да ви помогнем като екип. - Можем да се справим заедно.

Заповядай.

Ние сме екип.

Сега ще бъдеш щастлив. - Ще бъде невероятно.

Получи повишение и офис като този на Данте.

Вероятно ти си следващата!

Наистина ли?

Разбира се, че не. Карлос току-що беше уволнен.

Нашият е най-стабилният отдел в "Журнал".

Ти си част от него, трябва да се гордееш, Клара.

Е, какво искаш?

Ами...

Трябва ми увеличение.

Това да или не означава? - Очевидно е "не", нали?

Но имам една възможност за теб.

Работа на свободна практика.

Може да гледаш на карти на един богат човек.

Звучи ми като допълнителна работа.

Не непременно.

Ако чрез картите си

можеш да печелиш добре,

защо да не направиш някое истинско разследване?

Да, разбира се. Кого трябва да убия?

Алексия?

Изглежда, че тя е новото лице на "Лe Лъкшъри".

Компанията твърди, че не тества

ужасно скъпите си продукти за красота върху животни.

Това е хубаво, нали?

Ако беше истина, щеше да е лошо.

Добрите новини не продават.

Господи, това е ужасно.

Вече виждам заглавията:

"Бразилският посланик на УНИЦЕФ

използва продукти за красота, наранили сладки беззащитни кученца."

Провери дали тя наистина е новото лице на "Лe Лъкшъри",

а аз ще свърша останалото. Върви.

Тръгваме след пет минути. - Излизаш ли?

Отивах към бюрото си и те видях да си приготвяш нещата.

Разбира се. Да, излизаме.

Веднага щом Вини престане да се умилква около детето на борда.

Той предпочита клюки за знаменитости и хороскопа пред сериозните новини.

Нищо лично. - Никога не е лично, нали?

И така, как се чувстваш относно връщането у дома?

Вълнувам се.

Обаче ми харесва да съм по улиците и да интервюирам хората.

Всъщност, имах предвид дома на Алексия.

Гледах й на карти онзи ден

и според тях любовта на живота й ще се върне у дома.

Същата вечер ви видях да си тръгвате заедно.

Мислиш, че си измислям всичко това. - Не, не мисля.

Все още мисля, че тези карти са глупости,

но този път са се оказали прави.

Любовта на Алексия се върна при нея.

Какво? Какво има?

Макгъфин. Така се казва кучето ни.

Тоест нейното куче. Получи го при развода.

Ревнуваш ли?

Мислех си дали може да ми дадеш номера й.

Трябват ми допълнителни пари, може би пак бих могла да й гледам.

Странно. Съобщение. - Това е удар под кръста.

Изпратих ти го.

Данте!

Наехте много красиво момче.

Ще бъде новият хит в интернет.

Може ли да направим среща? - Да, говори със секретарката ми.

Не, сега, в заседателната зала. - Но аз тъкмо...

Сам ще го правиш, нали?

Трябва да проявите съпричастност към тези хора, те са бежанци.

Това не е обикновено интервю. Моля те, помогни му.

Казваш, че ми липсва емпатия ли?

Казвам, че това е истинска журналистика,

не като твоите видеа в Утюб.

Този педантичен кучи син.

Мисля, че имаше предвид, че имате различен опит.

Не се опитвай да защитаваш г-н Всезнайко, моля те.

Извинявай.

Наистина харесвам това,

но искам да ви покажа и други идеи.

Тази, например... - Микаела.

Секунда, моля.

Микаела, наистина трябва да продам нещо.

Имам предвид, че ми увеличиха наема. - Съжалявам.

Сигурно е трудно да плащаш за покрив над главата си.

Семейството ти не може ли да ти помогне?

Леле, съжалявам. Забравих, че нямаш семейство.

Вероятно би могла да ми платиш предварително за някои работи?

Имам някои нови проекти. - Сабрина, помниш ли какво решихме?

Трябва да се разделим за месец.

От това зависи бъдещето на връзката ни.

Момент, значи дори няма да показваш нещата ми ли?

Как бих могла да отделя теб от изкуството ти?

Личната ти от професионалната ти страна?

Ти си художник.

Двете страни на личността ти се смесват в работата ти.

В тялото, в ума ти.

Не, не мога. Не мога.

И ти не можеш.

Моля те, нека стоим настрана една от друга за месец, нали?

Какъв е въпросът ти? - Искам да знам колко време

ще отнеме на хората да разберат, че климатичните промени са факт.

На КОП 26 разбрах от тези от УНИЦЕФ, че това е казусът на десетилетието.

Трябва да го проверим с картите.

Така поне ми каза Далай по време на вечерята.

Добре.

Змията,

Луната,

и Детелината.

Докладите са верни,

но тя задава грешните въпроси.

Трябва да се запита кой се опитва да я унищожи.

Нося само позор.

Какво виждаш?

Докладите са верни, но...

Алексия, имаме предложенията на "Ле Лъкшъри" за фотосесия.

Хайде.

Значи е вярно?

Ти си лицето на новата кампания на "Ле Лъкшъри".

Да. Честно казано, настояваха от години,

но едва сега приех.

Наистина ли?

Да.

Защото най-накрая имат линия без жестокост,

вече не тестват продуктите си върху животни.

Вече всичко е веган.

Тези цветове са идеални за по-тъмна кожа.

Мисля, че е наш дълг да им помогнем. - Изглеждаш перфектно.

Тази ли? - Така мисля.

Алексия, кученцата. - Кученцата!

Ела при мама. Кой е добро момче?

Кой е момчето на мама?

Кой е добричък? - Ще те помоля да подпишеш

споразумение за конфиденциалност.

Луна не трябва. Вярваме на нейната дискретност, нали?

Нали? - Алексия, трябва да тръгвам.

Обади ми се, ако ти трябвам. - Благодаря.

Вярно е, тя е новото лице на "Ле Лъкшъри".

Но Кларис, аз...

Луна.

Ще кажеш ли на Данте, че Макгъфин е добре?

Известие за глоба за неприлично разголване.

Микаела!

Глупава стара сграда!

Няма ток, боята по стените е олющена,

липсват само призраци.

Какво е това?

Г-жо Дулси, чувала ли си

странни звучи, идващи от моя апартамент?

Знаех си! Било е призрак, г-н Джералдо.

Тогава видяхме странно петно на стената на спалнята на Луна.

Майчице. - Започнаха да стават странни неща

с картините ми. - Трябва да говорим с хазяина.

Едно, две, три.

Самолет без крила, камина без жар,

това съм аз без теб.

Футбол без топка, Туити без Силвестър,

това съм аз без теб.

Защо трябва да е така?

Когато желанието ми няма край.

Вини, обичам те безкрайно. И хиляда високоговорителя

не могат да говорят вместо мен.

Луна, би ли дошла? Трябва да поговорим.

Не може да ви върнем парите.

Знаеш, че не мога да слушам тази песен.

Противоречи на убежденията ми.

Не вярваш, че Туити има нужда от котарака Силвестър ли?

Виждал ли си самолет без крила? - Пее се за двойки, които са заедно.

Знаеш, че не вярвам в нищо от това. - Знам ли го?

Насилствените бракове на циганите ме научиха, че моногамията е затвор.

Аз съм борец за полиамория, Луна.

От самото начало съм такъв.

Така ли?

Две години по-рано, в колежа

Не изневерявайте, бъдете полиаморни.

Моногамията е насилие спрямо човешката обич.

За любовта!

Ето какво.

Отсега нататък искам да гледаш на мен като на момче за срещи.

Момче за срещи? - За срещи, точно така.

Това е най-простата брънка от машината за моногамия.

Правилникът на Вини.

Правилникът на Вини?

За немоногамни връзки.

Още ли не си отишла в гората? - През нощта е по-лесно да избягаш.

Не мислиш ли, че това е малко...

Ела у нас. - Не, не.

Луна, това трябва да са троловете.

Обаче троловете... Не могат да живеят в гората.

А аз мога.

Мога.

Братовчед ми Дидиньо ще се грижи за Мадона.

Сабрина?

Боже, помогни ни.

Здравей, Мария Благодатна! Господ е с тебе.

Значи това е планът ти за намаляване на наема - истории за призраци?

Аз съм гений, цялата сграда умира от страх.

Знаеш, че това няма да го спре да ни изрита, нали?

Да му пожелаем успех с намирането на нов наемател.

Г-жа Дулси каза на всички, че апартаментът е обитаван от духове.

Представяш ли си как си тръгваме заради призраците?

Кой би си представил, че това ще проработи?

Това е втората добра новина в моя ужасен ден.

Какво се е случило? - "Точка 7, алинея 1:

И двете страни са съгласни, че тази връзка трябва да зачита природата,

и че душът трябва да се спира, докато се насапунисваме."

Какво е това?

"Правилникът на Вини за немоногамни връзки."

Не съм против отворените връзки,

но представи си шока ми, когато разбрах, че може да има и друга.

Представи си да разбереш, че Земята е кръгла.

Всички знаят, че Вини е против моногамията

още откакто се запознахме. - Кои са всички?

Има го в каналът му! - Каналът му?

Да не би да го преследваш? - Не, просто го слушам.

Е, ако Вини няма нищо против,

мога да се срещам с него и с Данте едновременно.

След това, което ще направя, Данте ще ме намрази на сутринта.

Луна, какво ще правиш?

Луна.

Извинявам се, че идвам толкова късно,

но трябваше да го направя.

Влизай.

Eдно гледане е непълно, без да попиташ за кариерата си.

Но Луна, кариерата ми е наред.

Убедена ли си?

Съвсем?

Какво имаш предвид? - Задай ми въпрос.

Добре. Утрешният ангажимент. Гладко ли ще мине?

Лисицата.

Мечката.

Плъхът.

Може и да изглеждам сладка,

но никога не казвам истината.

Светът ни е пълен с хищници. - И гризем всичко, което намерим.

Картите никога не лъжат.

От компанията не са честни с теб.

Алексия напуска "Ле Лъкшъри".

Ти го направи, нали?

Не, само й гледах на карти.

Ти самата ми каза, че съм гледачка, не журналист.

Но трябва да ти благодаря, тази работа ми помогна доста.

Вече мога да си платя наема.

От правният отдел ще се свържат с теб.

Отсега нататък ще гледаш на карти само за "Журнал".

Свободна си.

Благодаря.

Това ли е последната?

Довиждане.

Начало.

Г-н Нето, толкова ме е страх.

Наемателите ви ще трябва да се справят с това всяка вечер.

Г-н Нето, моля ви! Г-н Нето!

Помогнете ми, моля ви.

Нека да не пипаме цената засега.

Може да го обсъдим

в края на годината.

Сабрина, не мога да повярвам, че внукът на хазяйката

намали наема ни и ще плати интернета.

Приятелят ми Зе ни помогна. Убеди се едва когато му казах,

че си усетила нечие присъствие в онова петно в стаята си.

Не мислиш ли, че това прилича на човек?

Не, аз го измислих. Но кой знае.

Сградата е стара.

В момента наемът си заслужава, дори да е имало истински призрак.

Предполагам, че можем да сменим тази крушка.

Малко по-рано я смених.

Сабрина.

Биа!

Мислех, че няма да оцелее и една единствена нощ в гората.

Биа беше скаут. Как мога да помогна? - Какво правиш тук?

Наглеждам Мадона.

Ами ти? - Аз живея тук.

Биа ми спомена за приятелка на име Луна,

но ми каза, че Луна е журналист,

така че предполагам, че е станало недоразумение.

Значи ти си Дидиньо, братовчедът, когото мрази

но на когото се обажда, когато някой трябва да се погрижи за Мадона.

Не знаех.

Е, поздравления, едно на нула за теб.

Просто трябва да знаеш къде да търсиш.

И точното място е този коридор.

Оттук се информираш.

Апартаментът ми е обитаван от духове.

Все още треперя. - Нека проверя.

Коридорът изглежда по-безопасен.

Защо не влезеш? Тук е още по-безопасно.

Превод ЯНА ВАЧЕВА

Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО