Original subtitles

В СВЕТА НА ЛУНА

Луна!

Какво правиш тук? Беше отстранена!

Извикаха ме на среща.

Среща...

По-добре теб, отколкото мен. - Клара!

Радвам се, че се видяхме. Довиждане.

На работа.

Но... - Хайде! Възстановена си на работа.

Какво стана? - Феновете ти наводниха

страниците на "Журнал" във всички социални мрежи.

Очевидно ретроградният Меркурий не съществува за Циганката Клара.

За твоя информация, ретроградният Меркурий диктува живота ми.

И вината е твоя!

Заведи ме в галерията. Искам да видя как изглежда.

Но изненадата е най-хубавата част от партито.

Изненадата прави изложбата още по-магическа.

А ти си звездата.

В този ден целият свят ще разбере коя е Сабрина Соарес.

Соарес.

Луна, моля те, хвърли ми едни карти.

Микаела е взела всичко, което някога съм правила, дори скиците ми!

Нещо не е наред.

Сабрина, току-що ме върнаха на работа.

Толкова съм заета.

Може ли да поговорим за това, като се прибера?

Не, Луна, моля те, страх ме е.

Добре, момент.

Лошите новини винаги намират правилния адрес.

Когато падна, падането е ужасно.

Ще пожънеш това, което си посял.

Хайде, Луна, кажи ми!

Може би не трябва да приемаме картите твърде сериозно.

Какво не трябва да приемаме на сериозно?

Детелината каза, че ще пожънеш това, което си посяла.

С други думи, ще получиш това, което заслужаваш.

Луна, помогни ми!

Това е най-лошото, което може да се случи!

Аз съм фарс и те ще го разберат!

Микаела крие нещо от мен. - Ще дойда при първа възможност.

Чао.

Тереза Монтини и Роберто Монтини 30 години

Покана за нашата 30-та годишнина

Луна.

Извинявай, не исках да те стресна.

Аз бях, Луна.

Аз пуснах видеото, в което критикуваш актьорите.

Съжалявам, надявам се, че не съм създал още проблеми.

Не, поне този ужасен филм беше спрян.

Ще се видим ли по-късно?

Днес е изложбата на Сабрина. Може би ще можеш да ме закараш.

Разбира се, изложбата на Сабрина.

Ще ти потвърдя по-късно, става ли? - Ще ми потвърдиш ли?

Какво имаш предвид? - Ще ти потвърдя часа.

Разбира се, че ще отида, това е много важно

за най-добрата ми приятелка. - До скоро, тогава.

Чао. - Чао.

Извинявай, Данте. Луна е тук.

Да влезе. - Благодаря.

Извинете.

Чакай, Данте. Не тук.

Исках да ти благодаря, че ме покани на годишнината на родителите си.

Но за съжаление не мога да дойда. Днес е изложбата на Сабрина.

Ще се разстрои много, ако не отида.

Никога не бих те поканил на годишнината на родителите си.

Как получи поканата?

Моля? Какво имаш предвид?

Защо никога не би ме поканил?

Не съм достатъчно добра за родителите ти ли?

Някакво си момиче, което си целувал на паркинга,

не може да отиде у Монтини. - Не е това.

Няма нужда от повече оправдания - явно не съм!

Кажи, че се срамуваш от мен, няма проблем.

Не се оправдавам! - Разговорът приключи, чао.

Ако се срамуваш от мен, тогава... - Внимавай!

Какво правиш? Така ли се отнасяш към подаръка ми?

Какво?

Ще дойдеш с мен на годишнината на Монтини.

Те са кръстници на някои от хората в борда.

Като братовчеди, които се женят помежду си.

Кларис, не мога да дойда, аз... - Клара.

Не ме разбра. Това не е покана.

Това е последният ти шанс да се опиташ

да спасиш крехката си прохождаща кариера.

Джонас е на косъм да те махне.

Ще бъда готова в 19 ч.

Добър ден.

Добре дошли в магазина ни за езотерика.

Бих искала да говоря с Урсула. Аз съм по-малката й сестра.

Урсула ли?

Забърка се с някакъв негодник от цирка

и ни продаде магазина. - Какво искате да кажете?

Нищо не ми е казала. - Беше отдавна.

Мога ли да ви помогна?

Споменавала ли е някога старо тесте карти, странно изглеждащо?

Не.

Но имаме всякакви тестета карти. Има колода на интуицията,

веган колода, колода на фена на поп културата

и говореща колода. - Говореща колода ли?

Да, използва цифров алгоритъм, за да направи някои дедукции,

след което ги споделя с вас.

Разбирам. - Интересно.

Говорещи карти ли? - Да, говорещи карти.

Ще пожъна каквото съм посяла? Трябва да разберем какво става.

Сабрина, успокой се, нервна си. Може би не се отнася за изложбата.

А за какво тогава?

Здравей.

Добре, идвам.

"Здравей. Добре, идвам" ли каза?

Къде отиваш? - Сабрина, успокой се.

Трябва да уредя някои неща и след това ще дойда при теб.

Луна, ами ако нещо се обърка? Ами ако разберат, че не струвам?

Моля те! Сериозно ли говориш?

Точно сега имам нужда от теб. - Къде е Биа?

Наистина трябва да тръгвам, ще бъда бърза.

Обещавам, че после ще се видим.

Тайната при създаването на контакти

е да говориш, да се смееш много, да се покажеш,

след което да продадеш работата си, да хвърлиш мръсотия по някого,

да му вземеш страха и той да започне да прави какво му кажеш.

Боже мой. - Нали?

Клара, понякога виждам себе си в теб.

Наистина ли?

Искаш да кажеш, че съм талантлива? - Не, казвам, че си бедна.

Ние трябва да работим, за да свържем двата края, за разлика от Данте.

Ще се гримираш ли?

Той е богатият наследник, но винаги казва,

че е работил здраво за всичко, което има.

Галерия на бъдещето

Луна, току-що пристигнах.

Не мога да вляза, както в сърцето на Биа. Какво да правя?

Не намери ли Биа? - Няма ли да дойдеш?

Трябва да вляза веднага!

Изключи си телефона, Клара.

Знаеш ли, че мобилните телефони са една от основните причини

за пътни инциденти? - Така ли, Кларис?

Само дето в момента не шофирам.

Но и никак не ми помагаш.

Махни се от пътя, тъпако!

Не, не, моля те!

Един последен съвет.

Не бъди себе си.

Ало?

Тъкмо си мислех за теб. - Виж, Сабрина има нужда от теб.

Отчаяна е. Моля те да отидеш в галерията.

Веднага.

Добре, ще го направя. Отивам.

Слава богу, Луна. Къде си?

Опитах се да вляза, преди да са пристигнали гостите

и сега съм заключена на терасата. - Не, говорих с Вини,

идва към теб. - Какво?

Вини? - Трябваше да дойда у Монтини...

Стига, Луна. Стига, достатъчно.

Благодаря ти, че ме остави, когато имам най-голяма нужда от теб.

Сабрина!

Партито е толкова скучно. - Знам.

Обзалагам се, че на старицата й остават три седмици живот.

По-скоро две. - Няма начин, тя живее назаем.

Гарваните чакат. - Обичам тази игра на отгатване.

Толкова е забавна, нали?

Хора, нямам търпение да си получа парите от наследството ми.

Не го казвай на глас. - Наистина звучи зле.

Разсъждавах на глас.

Мислех си и за нещо друго.

Трябва да тръгваме. - Кой е там?

Тази ли е, за която си мисля? - Да.

Няма начин. Наистина ли е тя? - Да.

Не мога да повярвам. - Тя е.

Не е за вярване, че те срещаме.

Мислех, че си загърбила напълно семейство Монтини.

Нали така каза? - Как ни нарече?

Преработен капиталистически боклук.

Но го казах с любов. - Разбира се.

Винаги съм го намирал за сладко.

Чух, че търсиш инвеститор за отбора си.

Значи най-накрая ще си изцапаш ръцете

с парите на семейството? - Затова ли си тук? Сподели.

Трябва да знаете, че пазарът на видеоигри

изпреварва тези на филмите, музиката и телевизията.

А също и този на порното, Олаво.

По-добре да инвестираш в него, отколкото в офшорка.

Поне е по-малко рисковано.

Така е, приятели. - Печеливш означава конкурентен.

Какво е твоето предимство? - Жените.

Само силни жени могат да обърнат нещата

в сексисткия свят на геймърите.

Сигурна съм, че въпросът за разнообразието силно ви вълнува.

Розовите пари ми донесоха добри печалби,

нямам нищо против да спечеля и малко

от тези феминистки с джойстик.

Винаги е била такава. - Обичам тези партита.

Кларис, искам да те поздравя за огромния ти успех в "Журнал".

Това е интернет журналистика. - Харесва ми.

Благодаря ти, Алваро, но това е нищо в сравнение

с всички твои награди за журналистика.

В момента само събират прах

по рафтовете, настъпиха мрачни времена.

Знам, днес тези времена могат да се съберат в 280 знака.

Но все още има надежда.

Вижте Клара, например.

Напусна зоната си на комфорт

и направи много интересен документален филм

за циганските лагери в Бразилия.

Цигани ли?

Всъщност израснах в една циганска общност.

Ако искате да видите филма ми...

Разбира се.

Изпрати го на Кларис, тя ще ни го препрати.

Нали, Кларис? - Точно така, ще ви го изпратя.

Извинете ме за момент. - Разбира се.

Толкова е талантлива. - Филмът дълъг ли е?

Моля? - Твърде дълъг ли е?

Не знам. - Какво правиш тук?

Все забравям, че си Монтини.

Кой е със Сабрина? - Кой е със Сабрина?

Да вървим. - Чакай, не мога сега.

Отивам, точно сега има нужда от истински приятел.

Биа, идвам с теб,

но трябва да кажа чао на Кларис, това е, ще бъда бърза.

Чакай!

Вини!

Заключено е! Качи се!

Стой там!

Не затваряй вратата! - Какво стана, Рапунцел?

Не съм Рапунцел, а Мария-Антоанета в очакване на гилотината.

Успокой се, всичко е наред. - Не е, трябва да отидем

и да прекратим изложбата. - Какво?

Не бъди параноична, ще имаш полза от нея,

светът трябва да види прекрасното ти изкуство.

Аз съм измамник, Вини! - Не, не си!

За какво говориш? - Трябваше да продължа

с рисуването на изображения за кучешки погребения!

Сабрина? Изкуството на патологичната лъжкиня с много животи

Сабрина митоманката!

Знаех си.

Така си и знаех. - Какво знаеше?

Какво е всичко това? - Картите не лъжеха.

Лъжецът познава друг лъжец. Картите казаха истината.

Мислех, че си просто параноична.

Ти ли измисли всичко това?

Имаш талант за фантастика, може да пишеш сценарии за филми.

Трябва да наблегнеш на това. - Да.

Добре.

Ела, помогни ми. - С какво?

Тук! - Какво искаш да направиш?

Тези жици! - Какво става тук?

Бабо! Бабо!

Не може ли просто да го проверим в интернет?

Цялата информация е там.

Искаше да дойдеш, а сега те е страх ли?

Мъж ли си, или мишка?

Това е Клара, ученичката ми. - Клара!

Приятно ни е да се запознаем.

Клара, трябва да си израснала в толкова...

... екзотична среда, нали?

Е, Клара, защо не покажеш таланта си на домакините ни?

Покажи им.

Нека момичето се наслади на партито. - Страхотна идея, Кларис.

Чудесна идея. Казват, че никога не греши в прогнозите си.

Да видим.

Колко е красиво!

Тази жена има същинска меча кожа.

Кои са тези хора? - Казват, че съм екзотична!

Не съм съгласна! - При цялото ми уважение,

както казват младите, не е истина!

Има толкова много информация, нали? - Добре, ще почакам.

Вижте! Най-накрая една истинска циганка!

Добре дошла, скъпа Есмералда!

Добре дошла! - Благодаря.

Нека ти представя Кларис. Клара, Есмералда.

Клара твърди, че също е циганка.

Точно Есмералда предрече, че ще се омъжа за Роберто.

Каза, че това ще е плодотворен съюз, и така и стана, нали, Роберто?

Трябва да поговориш с нея, ще си паснете много добре.

Тази линия! Тази линия. - Да?

Какво? - Пътуването, което чакахте,

скоро ще се състои.

Преди следващото пълнолуние.

Наистина ли? - Очаква те изненада.

Така ли? - Ами ти?

Аз ли?

Внимавай с мъжа, който седи от дясната ти страна.

Ще те предаде. - Видя ли, Роберто? Казах ти.

Артритът ми никога не лъже.

Г-жо Мария, това е внукът ми, Раул.

Приятно ми е.

Знаеш ли, понякога дори не се налага да им гледам,

всичко е точно пред тях.

Не обичам това, забавляването на отегчени богати хора.

Още си млада.

Но и парите на глупака плащат наема.

Имаш магнетично присъствие,

очевидно е.

Извини ме, трябва да тръгвам. - Това оригинални "Ленорман" ли са?

След като си една от най-мъдрите

и най-уважавани старейшини в тази общност,

сигурно си чувала много истории за легенди и заклинания.

Имам въпрос.

Знаеш ли нещо за говорещи карти?

Картите винаги ни говорят, скъпа.

Нашата роля е да тълкуваме казаното.

Имам предвид карти, които буквално говорят с нас.

В името на Света Сара Кали, тези са голяма рядкост!

Божичко.

Трябва да са поне 200-годишни. Каква реликва!

Има една стара португалска легенда за силата им.

Съсипали са живота на много цигани.

Някои са се изгубили с времето,

други са съдени от онези, които не искали да ги приемат

особено когато силата им била в ръцете на циганка.

Било е отдавна, и е опасно да се говори за това,

но има една легенда за португалска циганка

на име...

Лавиния Ловари.

Ловари ли?

Внимавай, Сесилия.

Може да няма връщане назад.

Аз съм артистът.

Толкова малко ни оставаше да достигнем тези захранващи кабели.

Това нямаше да свърши работа. - Навън! Навън!

Чакайте, какво става?

Нищо, тя просто лъже твърде много.

Сабрина! - Това е най-лошият ден в живота ми.

Искам просто да свърши.

Как така? Днес е изложбата ти!

Къде е Луна?

Хайде да се наредим. - Няма да вляза.

Напротив. Всичко ще бъде наред. - Няма.

Разбира се, че ще влезеш.

Сабрина? Изкуството на патологичната лъжкиня с много животи

Биа: Наслади се на партито. Ти си точно като онези хора там.

Не разбирам защо си толкова обсебена от бъдещето.

Мисля, че би било най-добре

да се оставим да бъдем изненадани от хората, които влизат в живота ни

и напълно ни променят.

Данте, наистина трябва да тръгвам. - Не, искам да ти покажа нещо.

Ще дойдеш ли с мен?

Трябва да... - Моля те. Две секунди.

Трябва да вървя. - Ела.

Луна, толкова си... - Не на място.

Неуместна. Неадекватна също.

Щях да кажа красива в тази рокля, но...

Тази рокля струва по-малко от всяка едно канапе на това парти.

Хората тук ядат стриди с хайвер.

Кой прави това? - Луна, нямам нищо общо с тях.

Погледни ме. - Ще ти кажа нещо.

Не трябваше никога да се докосваме.

Никога не бих дошла тук, дори заради теб.

Луна, не искаш да си около тях. Аз също не искам.

Искам теб. Влюбен съм в теб, Луна Ловари.

Ти си истинска, защитаваш убежденията си,

преследваш мечтите си и ме вдъхновяваш за същото.

Това, което най-много искам, си ти.

Бихме ли могли да бъдем нормална двойка?

Е, предполагам, че зависи само от нас.

Какви са тези глупости?

Ето как искаш да станеш журналист -

чрез социален алпинизъм.

Кларис, трябва ни само минута... - Не, Данте. Влез вътре.

Остави ни.

Клара, обещах на борда, че ще те задържа.

Така ли ми благодариш? С афера на работното място?

Не, това няма нищо общо с работата.

Харесваме се. Наистина.

Добре, а мечтата ти да станеш журналист?

И тя ли е истинска?

Много е просто, Луна.

Или едното, или другото.

Ако останеш с Данте, напускаш.

Нали ти казах? Продаваш много неща. Това е успех.

Да, ти си хит в социалните мрежи.

Микаела, невероятно е.

Винаги надминаваш очакванията ни.

Скъпи гости,

най-продуктивният лъжец, виждан някога в художествена галерия -

Сабрина Соарес.

Чуйте ме! Моля ви, чакайте! Трябва да се махна оттук!

Поздравления, мадмоазел Сабрина, от Париж и Жундиай.

Продаваш толкова много. Богата си!

Чакайте, за бога.

Трябва да...

Толкова закъснях, моля ви, изчакайте.

Симулакрум на съвременно... - Не сме толкова различни, Микаела.

Аз лъжа, а ти взимаш каквото не ти принадлежи.

Всеки артист се нуждае от добра история.

Ето, че вече имаш такава.

Ти няма да разкажеш моята.

Тук вече нищо не ти принадлежи.

Какъв забележителен труд, дами и господа.

Това е Сабрина Соарес. Моля за вашите аплодисменти.

Сабрина.

Съжалявам. - Къде беше, Луна?

Направих всичко възможно, за да стигна дотук.

Луна, ти винаги се опитваш, но вселената все е против теб.

Какъв ти е проблемът?

Наистина, Луна. Какво ти става?

Имаш прекрасна баба, имаш брат,

имаш две момчета, които са луди по теб,

две приятелки, които биха направили всичко за теб,

и въпреки това мислиш само за себе си!

"Луна. Егоистична и егоцентрична."

Това би писало на изложбата ти.

Аз съм ужасен приятел.

Най-лошият възможен.

Май не мога да спя у дома тази вечер.

Престани, Луна.

Смееш ли се, или плачеш? - Толкова съм прецакана.

Данте: 1 пропуснато обаждане.

Превод ЯНА ВАЧЕВА

Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО