Original subtitles

Рекламирайте Вашия продукт или марка тук за контакт www.OpenSubtitles.org днес

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА Г-Н АВИЛА

Непознат в огледалото

субтитри от YavkA.net

Каза, че поръчката е опасна и изисква по-добро планиране.

После каза, че не ти се занимава. След това промени решението си.

Отговори ми. Какъв е планът?

Да го убием пред очите на всички ли?

Не, мислех да направим нещо по-елегантно.

Какво точно? - Не знам.

Не знаеш? Няма да умра заради твоите простотии!

Готов ли си?

Ало?

Оправи жиците. Нищо не се чува.

Не го подценявай.

Отивам да се изпикая.

Ей, ти, мустакатият, умната. Знам те какъв си.

Разделете екстазито.

Кой те праща? Кажи ми!

Кой те праща?

Ти? Майка му стара!

Познавам те. Как се казваш? Кажи ми!

Казвам се Авила, мръснико!

Да си вървим.

Умееш ли да караш? - Да.

Вземи мотора и се отърви от него.

Моторът е толкова готин... - Не се шегувам, Исмаел!

Направи каквото трябва, но да не съм го видял повече.

Благодаря. - За какво?

Че ми позволи аз да го убия. - Знаех, че ще ти хареса.

Намалял е. - Сигурен ли си?

С милиметър и половина от последното изследване.

Какво каза лекарят?

Каза, че е намалял с милиметър и половина

от последното изследване.

Питам какво трябва да направиш.

Да избягвам екстремните спортове, блузите с магнитно закопчаване...

Обичайните неща.

Какво става? Ранен ли си? - Не.

Сигурен ли си? - По-добре съм от Бермудес.

Изпълни ли поръчката? - Както обещах.

Също така каза, че е трудна

и че подготовката изисква време.

Жена беше, нали? - За какво говориш?

Поръчителката.

Жена ли беше?

Какво значение има?

Познавам я. Не бях я виждал от 10 г. Но я познавам.

Това е проблем. - Била е малка.

Каза, че е посредник на картела.

Искате ли да се погрижа за нея? - Не.

Шефе?

Ти оглуша ли, бе? - Не вие вземате тези решения.

Скоро ще започне да ги взема. - Шефе...

Приеми го за репетиция. Къде да я намеря, шефе?

Какво е това? - Какво?

Пари, кинти, сухо.

Откъде ги взе?

На теб говоря. - Спечелих ги. С труд.

Какво си правил? - Нещо хубаво. Заспивай.

Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш

откъде взе парите.

Вземи да платиш наема.

Дори хазяинът не говори толкова глупости като теб.

Колко може да изкара човек, без да се храни?

Много хубав въпрос. Но нямам никаква представа.

Събрали сме свидетелства на оцелели от земетресения.

Хората са издържали дни наред без храна.

Няколко седмици? - Да.

Има един човек, който не иска да се храни, не иска да излиза.

Ужасно. - Кой не иска да се храни?

Мария.

Мария не иска да излезе да напазарува.

Хладилникът е празен, но Мария не иска да излезе навън.

Хубаво е да излизаш. Може да направиш хиляди неща.

Мария, дай си шанс да излезеш.

Кой е? - Авила.

Бях в банята.

Направих го. - Знам.

Добре ли се чувстваш?

Авила!

Моето сладкишче! Какво си ми подготвил за днес?

Искаш ли да си видиш вечерята?

Не е истина!

Ще те хвана! - Няма да можеш!

Чакай малко!

Едно, две, три, четири. Аз победих!

Кучето се лигави.

Момчето не слуша.

Какво правиш?

Не ми слагай белезници.

Не обичам белезници.

Предишния път ти ме закопча, сега е мой ред.

Какво имаме тук?

Ето какво! - Шоколад!

Оближи го всичкия. Давай!

Скъпа? Ключовете?

Дай ми ключовете, за да ти помогна.

Дай ми ключовете!

Какво става, бонбонче?

Дай ми ключовете, слоница гадна!

Махни се от мен!

Това не може да бъде!

Не! Ужас! Не е истина!

Припадна. Заших ти раната на ръката.

Ти ли? - Да, аз съм медицинска сестра.

Благодаря.

Няма защо.

Аз те забърках в тази история.

Добре живееш.

Татко държеше много пари у дома и един ден ги намерих.

Не са ми останали много.

Повечето ги похарчих, за да проуча Бермудес.

Теб също.

Никога не съм допускал грешка.

В продължение на много години

зазидах този период от живота си и никой не знае за него.

Но ти успя да ме намериш.

Чудя се колко души още ще могат да го направят.

На мен ми отне 10 години и страшно много пари.

Не са много хората с подобна мотивация.

Мъртви са. - Виждаш ли?

Защо се притесняваш?

Покойниците имат приятели.

Имат семейство, съпруги, любовници.

Защо толкова искаше да ме намериш?

Ами...

Исках да ти благодаря.

Ще кажеш, че съм луда,

но всеки божи ден мисля за погледа ти.

Аз също не забравих очите ти.

Едно време знаехме само, че си полицай.

Знаех фамилията ти.

По-късно научих, че си напуснал.

Изненадах се, когато разбрах за двойния ти живот.

Приятно се изненадах.

Интересен начин да ми благодариш, като ме пратиш в устата на вълка.

Мислех си, че ще се радваш да убиеш Бермудес.

А аз винаги съм мислил, че няма да мога да го направя.

Но успя.

И ми беше приятно.

Преброй ги. Кажи ми, ако липсва нещо.

Това е... - Това, което си платила.

Не. Парите дойдоха от картела, а ти си свърши работата.

Бих го направил безплатно. Квит сме.

Не.

Мисля, че никога няма да мога да ти се отблагодаря.

Какво правиш?

Очите ти са тъжни.

Ще си останат тъжни, дори да ме целунеш.

Може би за момент ще се почувстваш по-добре.

От какво бягаш?

От една грешка.

Знаеш къде да ме намериш.

Божичко! Защо? Аз съм свестен човек.

Помогни ми.

Дай ми отвертка или динамит.

Прати ми ключар. Измъкни ме оттук!

Мамка му!

Ти за коя ме мислиш, бе?

За евтина курва ли?

Мислиш ли, че толкова лесно ще се отървеш от мен?

Само опитай, и ще ти съсипя живота.

Не, бонбонче!

Супер!

Ужас. Още малко.

Ало? - Сладура е, шефе.

Какво има? - Извинете, че ви притеснявам.

Давай по същество.

Имам огромен проблем.

Аз също.

Моят е много голям и смърди ужасно.

Пратете някого, моля ви.

Дай ми адреса. - "Пачука" 175, това е мотел.

Няма да повярвате. - Нищо не ми казвай!

Иван!

Иван!

Не ви разбирам.

Обади се на Авила.

Да?

Къде сте?

Дай ми 15 минути.

Радвам се, че дойдохте.

Как е нашият приятел? - Сега е по-добре.

Може ли да го видя? - После.

Помоли ме да помогнете за един проблем.

Спешен е.

Какъв проблем?

Един от агентите ни е в деликатна ситуация.

Трябва да му помогнете.

Сам ли да ида? - Не виждам проблем.

Тук ще намерите Сладура.

Сладура ли? - Под това име го познавам.

Ще ми направиш ли отстъпка?

Какво? - Искам отстъпка.

Аз съм любимият ти клиент.

Хайде де. - Носиш ли пари?

Чао.

Май си спечелил от лотарията.

Позна - Много е як.

Така е. Но има нещо още по-готино.

Искаш ли? Хайде.

Свали пистолета.

Сладур? - Да. Г-н Морейра ли те праща?

Слава богу. Благодаря. - Къде са ключовете?

Сигурно са в чантата й.

Потърси ги, моля те.

Свали пистолета.

Махни я от мен, моля те.

Къде другаде да търся?

Не знам, за пръв път играхме на тази игра.

Играта е малко необичайна.

Тя предложи.

В какво се състоеше? - Бяхме на сафари в Африка.

Ако познаех кое животно е, щях да получа награда.

Наградата е била ключът. - Най-вероятно.

Мисля, че знам къде е.

Къде? - Между краката й.

Не мога. Ти потърси, моля те.

Ти си откачил. - Недей! Почакай!

Моля те, помогни ми.

Моля те.

Мамка му, как смърди!

След 10 часа се свиква.

Млъквай. - Моля те.

Намери ли го?

Не мога да повярвам!

Не е истина!

Ужас!

Благодаря ти. Никога няма да го забравя.

Нито пък аз.

Човече...

Дръж го хубаво.

Откъде взе пари? - По-добре да не знаеш.

Вече нищо у теб не ме изненадва.

Глупости.

Ти си...

Видяхте ли? Носът ми никога не греши.

Браво, Звяр. Сега може да вървиш на майната си.

А ти какво бе, боклук? - Чао, Звяр.

Няма ли да дадеш малко на приятелите си?

Не искам. - Само че на мен ми се пуши.

Така ли? Тревата е у мен.

Ти и "приятелките" ти си гледайте работата.

Не искам да се карам с теб. - Много хубаво.

Принуждаваш ме. - Виж какво...

Пусни го, бе! - Престани!

Пусни ме! - Затваряй си устата!

Сигурен ли си, че мястото е тук?

Да, разхождаше се тук три пъти седмично.

Искаше да отслабне.

Дай ми половината от печалбата си.

Говори за онази... - Много добре знаеш.

Имаш ли петдесетачка? - Какво е това?

Хубаво, вземи 200 песо, аз ще взема 100.

Взел си 300 песо?

За тази поръчка? - Мислиш, че е тя е била поръчка?

Че е трябвало да я убия? Ще ме скъсаш!

Какво? Чукаш дебели жени за пари?

Да речем, че...

Продавам това готино тяло на самотни, красиви жени.

Това е втората ми работа.

Прикриваш една незаконна дейност с друга?

По-добре да ме арестуват за това, отколкото за убийство.

По-добре е, нали?

Какво? Ще ме застреляш ли? - Не знам, но ми се иска.

Да си вървим.

Глупаци.

Леле, много ме изненада.

Спукана ти беше работата. - Защо?

Беше с пуснат предпазител.

Благодаря.

Я да те питам нещо. Как го правиш?

Как поддържаш лъжата в семейството?

Нямам семейство.

Не. Човек не може да лъже по 24 часа на ден.

Лъжем, за да убиваме, лъжем в офисите,

по улиците, но не може така.

Трябва да имаш минутка спокойствие всеки ден,

за да си сваляш маската, иначе душата ти става празна.

И не можеш да се познаеш в огледалото.

Семейството е като да имаш втора маска в дрешника.

Ти имаш ли семейство? Как се оправяш?

Как успяваш да намериш минутка спокойствие за себе си?

Не се ли страхуваш, че един ден ще те разкрият?

Не се ли страхуваш, че един ден ще те хванат в крачка?

Да речем, че живея упоен.

Всичко добро. Умната с дебеланите.

Чао.

Готово.

Как е нашият приятел?

Ако има нещо, обади ми се.

А този?

Разказват, че са ходили да купонясват...

За да отпразнуват покупката на една нова кола.

Прилошало му. Доповръщало му се.

И за да не цапа кожената тапицерия...

Никой от двамата не забелязал стълба, който се приближавал.

Къде е главата? - Още я търсят.

Ще ми кажеш ли? - Какво?

Какво те мъчи, Авила?

Дадоха ми стажант. На годините на сина ми е.

Би трябвало да се гордееш, че те смятат за учител.

Да, но няма да го науча да чете, а да убива.

Смъртта е част от живота ти.

Познаваш я, владееш я.

Познаваш всичките й тайни. Няма по-добър от теб.

Да, знам. - Тогава какво има?

В някои моменти

се възприемам като чудовище.

Като чудовище ли се чувстваш? - Не. Има моменти, в които...

Не знам кой съм.

Вече вярвам на собствените си лъжи.

Какво искаш да кажеш?

Какво ще стане, ако всички научат? Ако узнаят...

Кои са "всички"?

Съседите ми. Семейството ми. Приятелите ми.

Ти нямаш приятели.

Откога се притесняваш какво мислят хората?

Откакто научих едно момче на възрастта на сина ми

как да удуши човек.

Той е на възрастта на сина ти, но не е синът ти.

Знам, но ми е трудно да го проумея. Да го запомня.

Това те изпълва с угризения

и ти напомня, че не си добър баща, така ли?

Тогава спри да го учиш.

Не мога. Вече приех и съм отговорен за живота му.

Убий го. - Не ме ли чуваш?

Животът му е в моите ръце. Има правила.

Правила! Работиш в служба, пълна с безполезни правила.

Нима в Рим няма правила?

Извинявай.

Не можеш да го направиш при никакви обстоятелства, така ли?

Дори да ти даде причина?

Не. Дори при това положение. - Не разбирам.

Какво ще направиш, ако те предаде? Ако ти открадне пари?

Ако се опита да те убие? - Не знам.

Бих наел някого другиго да го убие.

Проблемът е, че това момче ми напомня много на сина ми.

Убий сина си тогава. - Не трябваше да идвам.

Амин.

Дядо ми имаше една любима мъдрост, която все повтаряше.

За какво говориш? - За рая или за ада.

Казваше, че няма значение дали си добър или лош,

евреин или християнин, палач или жертва.

Важното е да влезеш в рая

с хубав ковчег.

Това са глупости.

Говорим за вечния покой.

По-добре е ковчегът ни да е удобен.

След смъртта няма нищо.

Нито рай, нито чистилище, нито вечен покой.

Кое ви кара да мислите така? - Здравият ми разум.

Здравият разум може да ни заблуди.

Значи може да грешите.

Ти също. - Да.

В такъв случай ковчегът ми няма да ми послужи много.

И вие ще бъдете прав.

Но в случай че вие се заблуждавате,

мъдростта на дядо няма да ви се стори абсурдна.

Дядо ти е бил идиот. - Не. Дядо беше дърводелец.

Има лекари, адвокати, политици.

Никоя служба не може да прикрие глупака.

Именно. Дядо можеше да избере да прави мебели,

къщи и други неща.

Но е избрал ковчезите. - Каква е разликата?

Никой не е принуден да купи някоя мебел,

да живее в някой дом, да спи в някое легло.

Но всички рано или късно...

Какво ти става? - Свършваме дните си в ковчег.

Почакай.

Това всички пари ли са? - Да.

Как си? - Кой е шампионът?

Онова куче се казва Дявола.

На колко е години? - На 2 г.

Убили са родителите му, когато се е родил.

Залагам на Дявола.

Скъпи? Какво е станало с ръката ти?

Имах злополука в работата. - Дай да погледна.

Нищо ми няма. Какво прави онзи мотор отвън?

Мотор ли? - Отвън има мотор.

Къде е Емилиано? - Горе. Какво ти става?

Откъде взе мотора? - Не е мой.

В какво си се забъркал? - Не е мой!

Няма да ме лъжеш. За голяма работа ли се мислиш?

Ела тук! Откъде взе този мотор?

Не е мой. - Мой е!

Купил съм си го.

Ти кой си? - Исмаел, приятно ми е.

В този дом моторите са забранени, Исмаел.

Ясно? - Да, г-н Авила.

Добър вечер.

Добър вечер.

Всеки агент трябва да има работа,

която да оправдава доходите му.

Превод КАТИ БОБЕВА

Уеб рип субтитри от JJD @ 2019 YavkA.net

Подкрепете ни и станете ВИП потребител за да премахнете всички реклами от www.OpenSubtitles.org