Original subtitles

Има пръв път за всичко -

Първи ден на училище, първи концерт, първа целувка...

Но с времето всичко се превръща в навик.

Първите стъпки

В началото изглеждат специални, дори те снимат.

После правим така,

Че да вървим колкото се може по-малко.

Такситата съществуват и заради това.

На едно такова се качи майка ми.

Първото умно нещо след развода й беше да се омъжи за Джулио -

Готин, богат и симпатичен.

Всяко лято двамата ходят на почивка,

А мен изпращат на летен лагер с Томазо.

И макар малкият да е убеден, че е син на Майкъл Джексън,

Всъщност е дете на Джулио.

Лятото на2009г. щеше да е много по-скучно, ако не беше Томазо.

Андре, харесва ли ти? - Шедьовър!

Върви да се облечеш!

Хайде, Андре!

Наздраве!

Да тръгваме? - Май имам температура.

Точно сега ли? - Да.

Тогава оставам с теб.

Това е изражението на желаещия да се отърве от брат си

И да остане насаме с най-красивото момиче, обаче...

Чакайте!

Нормалните деца биха газили през трупове,

За да прекарат седмица на палатка сприятели,

Но Томазо все те хваща неподготвен.

Летен лагер, добър ден. - Аз съм г-н Офлага.

Синовете ми Андреа и Томазо няма да идват на лагера.

Разбирам, случило ли се е нещо? Ало?

Болни са от оксия... остро ударение.

Не чувам добре... чувате ли ме? - Няма обхват, дочуване.

Ще изгубите капарото! Ало?!

Да, дочуване. - Дочуване!

Още ли си болен? - Да.

Довечера ще спиш при Марко. - На море е.

Нямаш ли други приятели? - Не.

Естествено.

Томи!

Извинявай, Майкол, ще идем на планина друг път!

Какво правиш? Побързай!

Ще ме научиш ли? - Стига, да вървим.

Не е лесно да си имаш работа с хора.

Някои не се впускат в живота,

А правят крачка назад и го наблюдават през прозореца.

Мария, съседката ми.

Вдовица с жизнено пространство в обсег от 30 м от дома й.

За жалост, и аз попадам в него.

Скейт паркът ми е като втори дом.

Не съм Тони Хоук, но винаги ме чака някой приятел.

Всъщност са двама - Алберто и Лоренцо.

Отказвам се, невъзможно е.

Никога няма да сме като тях!

Момчета, имам нужда от вас.

Заболя, но съм добре!

Заминава утре. Знаете ги мацките.

Виждал съм само катеричката на сестра ти.

Стига, бе! - Видях я.

Скапаняк!

Приоритет! Аз, Ева, чук-чук. - Ще ти помогна!

Продължи с ръчните упражнения, този разговор е за пораснали.

Какво? И ти действаш сам. - Да, но е различно.

Стига! - Да, винаги съм ви бил за пример.

Кой пръв обу прилепнали дънки? Кой пръв направи оли?

Кой ви пусна Кание Уест, когато слушахте Токио Хотел?

Призван съм да открия дали е като в Ю Порн.

Отговорността е огромна, но няма да се дърпам,

Затова днес ви моля за помощ -

Зад всеки велик човек винаги стоят истински приятели.

Така че... Ще се погрижите ли за Томазо?

Кой, Бланкет?

Забрави. - Не.

Кой е Томазо? - Зарежи го на улицата.

Ако кажеш на Алберто да ме остави на мира.

Не.

Дай му валиум, с дядо се получава.

Ще те уредя със сестрата на Лоренцо. - Грозотия!

Тъкмо за теб е!

Заключи го в мазето, вържи го за стол,

Тикни му кърпа в устата, а като приключиш, го пусни.

Ами да!

Не си наред, какво ще кажа на нашите?

Нищо, скрий го в къщичката на двора.

Казах не, точка. - Моля те.

Разбираш се с Томи, откакто го има.

Само за тази нощ. - Тя ще спи при теб, така ли?

Възможно е, може да е уморена, какво ще й кажа?

Какво ли? Ето Томазо, брат ми, спи оттатък.

Стига! Виж го какъв е. През цялото време прави...

Така де. Ще ме злепостави. - Това не ми харесва...

Онази те взема на подбив. - Не, не е така.

Откъде знаеш? Не знам как да ти го кажа, обаче...

Моля те! Само на теб имам доверие.

Няма да стане, предусещам неприятностите.

Не съм като теб. - Като мен ли?

Разбра ме. - Не разбрах.

Никога нищо не разбираш. - Благодаря, истинска приятелка си.

Хайде, Томи!

Приятелите са различни видове.

Избрани по погрешка - Алберто и Лоренцо,

И такива, които познаваш цял живот, винаги са наоколо

И това е положението.

Сара ми е донякъде като втора майка,

Само дето е по-строга и още не си е коригирала гърдите.

Стига вече, вървиш подире й, откакто стана на 8 г.

Легни си с нея и приключвай! - Защо не ми помогнеш?

Какво да правя с джуджето? Кажи да.

Трябва да съм при дядо, а и е странно.

И на мен ми е писнал, но не те карам да го осиновиш!

Добре че ги има приятелите, винаги са готови да помогнат.

Понякога го правят неволно. Например Дарио -

Той е спокоен тип, но все пуши трева.

Родителите му го накараха да се грижи за дядо си цяло лято.

Ако не пушеше, никога нямаше да вляза в старчески дом,

А ако ми беше помогнал, нямаше да измисля играта Дядо.

Сега ще поиграем. - На какво?

На дядо. - Но дядо е мъртъв.

Да, затова е игра,

Но, моля те, махни си това от лицето.

Защо? - Защото не е нормално.

Децата на Майкол носят постоянно и никой нищо не им казва.

Остави! Прави каквото правя аз.

На колко години са старите хора? - На 50.

Здравей, дядо. - Здравей, дядо!

Добър ден. - Добър ден...

Виждам, че се забавлявате, ще тръгвам.

Андре! - Ти оставаш.

Каза да правя каквото и ти.

Това е друга игра - правиш обратното на мен, ясно?

Играта е чудесна.

Здравей, дядо.

Здравей, бабо, здравей, дядо...

Не съм най-добрият брат на света,

Но сетя ли се за Ева, останалото изчезва.

Андреа!

Минавах. - И реши да ми кажеш нещо ли?

Не. Но за довечера... У нас в 20 ч.?

Наистина ли вашите ги няма? - Естествено.

Тогава в 20 ч.

Моля те, не казвай на никого.

Още не мога да повярвам! Ева Бруно, чат ли сте?

Яко маце. Никой не вярва. Няма да ти пусне.

Ще видим. - Гълъбчето е влюбено.

Какво? Искам само да я мина.

Защо тогава да я водиш вкъщи? - Каза нещо смислено.

Не е ли моя работа? Добър ден, Мария.

Дали старчоците са се хванали?

Нали са вдетинени. - Най-много да попадне на педофил.

Стига с тези паранои!

Андреа! - Мария...

Къде е Томазо? - В стаята си, защо?

Нямаше ли да сте на летен лагер?

Не, имало е лавина.

Вашите знаят ли? Да не сте сами вкъщи?

Ти никога ли не ходиш на почивка? - Не!

Андре!

Здравей, Мария.

Нали уж беше в стаята си? - Уж...

Добър ден. - Добър ден, госпожице.

Аз съм Мария, съседката. - Чезаре, дядото...

Дядото? - Дядото? Дядото...

Дядо! Ела! - Довиждане.

Господа! Къде беше тоалетната? - Аз ще ви покажа.

Благодаря. - Моля.

Тогава осъзнах, че опиташ ли се

Да прецакаш някого, прецаканият може да си ти.

Томи! Кой е този? Къде го забра?

Не знам, той искаше да дойде. - Какво му каза?

Нищо. Нали ти искаше да играя на дядо?

Ние ще тръгваме.

Яката си загазил.

Довиждане!

Довиждане. - Беше чест, истинско удоволствие.

В подобна ситуация реагираш инстинктивно

И влошаваш нещата или чакаш решението да дойде само.

Но ако вместо решение, се появи старец,

Убеден, че ти е дядо, ти остава само инстинктът.

Това става.

Слушай... - Мълчи!

Уединение?

Вратата!

Стоях като препариран и се чудех как да го разкарам,

Но не ми хрумваше нищо.

В училище не те учат как да се отървеш от мним дядо.

Престани!

Здравей, мамо, кажи?

На летището сме, полетът има 5 часа закъснение.

И? - Всичко ли взехте? Пристигнахте ли?

Да, всичко е наред, но идва тунел.

Дай да чуя Томи.

В автобуса сме!

Миличък... - Здрасти, мамче.

Добре ли си? - Да.

Татко те поздравява, обличай се...

Мамче...

Влязохме в тунел.

Дядо, как си? - Както са старите хора.

Искам да ти кажа нещо. - Разбира се, Филипо.

Казвам се Андреа.

Благодаря, че дойде, но говорих с майка ми,

Каза, че не е нужно да оставаш, така че...

Добре. - Наистина ли?

Как не!

Добре тогава... - Тогава добре.

Щял да пазарува с децата си Парис, Принс и Бланкет...

Дали дядо ще ме заведе на концерта на Майкол?

По дяволите...

После, след дълго време на Изток...

Не познавам дядо си, дано е бил по-свестен.

Доста тъжно е да стигнеш до там,

Че да забравяш, а изпикаването да стане начинание.

Чудех се дали има внуци, съпруга, приятели?

Сигурно всички са в дома и го описват на някой полицай,

Докато той се изживява като нудист в градината ми.

Виж ти! Не, продължи.

Какво правиш?!

Искам да хапна нещо, но хладилникът ви е празен.

Може ли и Чезаре да дойде на концерта на Майкол?

Да, разбира се.

Томазо!

Какво? - Дядо ти не беше ли умрял?

Не... в крайна сметка. Чао, Мария.

Има и пръв път за рискуване.

Не от типа рискове, при които чупиш крак

Или езикът ти залепва за вратичката на фризера...

Идва момент, когато рискуваш до край -

Тогава си прецизен, вземаш съответните мерки...

Колкото по-изобретателно, толкова по-вероятно е да успееш.

Самата мисъл за резултата те изпълва с гордост.

Томи! Том!

Том! Томи.

В кланицата в Шанхай научих едно -

Невинаги младото месо е по-крехко.

Какво правите? - Дядо ти е наистина специален!

Да! Но понякога забравя разни неща.

Помниш за концерта, нали?

Днес е концертът на Майкъл Джексън, беше обещал!

Отивам на концерта на Майкол!

Може ли да поговорим?

Обясни ми какво става!

Не ти е дядо, и двамата го знаем.

А този концерт? - Не ми помогна, поне не пречи!

Този дядо заседна тук!

Но кой е той? - Не знам!

Знаеш ли какво означава? Ти си лотосов цвят,

Носещ се по повърхността на мислите ми.

Романтично!

Довечера идва Ева, разбираш ли? На чия страна си?

Всъщност какво правиш тук? - Дойдох да говорим, но...

Няма ли да вечеряш с нас, Луиза? - Вече не съм гладна.

Да се чуем, а? - Да, разбира се!

Концертът започва в 21 ч., но трябва да отидете по-рано.

Извинявай, но трябва да си ходиш...

Отивам на концерта на Майкол!

Разбра ли как се стига? - Да. Тези обаче ги вземам аз.

Чувал съм какво ли не за първия път.

За Алберто май е било ужасно.

След ходенето до Париж стана друг, още не му се говори за това.

Помня само, че плака по целия обратен път.

А Лоренцо ни разказа дори онова, което не искахме да чуем.

Не каза само името на дамата, въвела го в радостите на секса.

Но когато са в една стая с майка ми, и до днес ме побиват тръпки.

Този на Дарио... е минал някак.

Сара, преди да се сбогува с химена, беше апологетна идеалния пръв път.

А щом го направи, се сблъска с необмислена възможност-

Първият път винаги е различен от очакваното.

Виждаш ли го? - Да, но не сочи.

Той е донякъде бял, донякъде черен, сигурно отива на концерта.

Само че Майкол сега целият е бял.

Да не отиваме на концерт на мароканец?

Това е изражението на онзи, комуто предстои да научи истината.

Какво правите тук?

Миришеш като кифла! - Абсолютно.

Е, къде е? - Кой?

Старчето. - Разкарайте се, Ева ще дойде!

Знаеш ли колко плащат нашите, че да стои дядо в онова място?

Ако ми създадеш главоболия само за едното чукане...

Не е просто това, а първият път. - Да ти кажа ли как е?

Да чуем. - Свършваш след 10 секунди.

Било прекрасно, а те зарязва и разправя, че ти е малък.

Малък ли ти е?

Как мислиш? - Да.

На Дарио му е малък! - Да, питай сестра си.

Оставете сестра ми. - Тръгвайте си!

Оставете ме с приятелката ми... - Чудо ще е, ако й мушнеш пръстче.

Моля? Прочети!

Как можа да разхвърляш така!

Чакай...

Разбрахте ли? - Дай да видя!

Може би прекалих със закачките.

Ще ставаш мъж. Хайде!

Разкарайте се вече!

Срамуваш се от нас? - Естествено!

Мамка му, знаех си! Вън! Ева е...

Успех.

Това пък е изражението на този, който е на път да се изпусне.

Откъде ти е? - От котката.

Какво? - Котката!

Харесват ли ти?

От Ню Йорк са.

Готова съм!

Чаках този миг цял живот,

А непонятно защо, ме разсейваха стотици мисли.

Ами ако Чезаре и Томазо се приберат, ако еякулирам преждевременно,

Ако Дарио е прав и тя се разколебае, ако се обади майка ми и...

Направо не вярвам! Каква глупачка! Гледай си работата, тръгвам си!

Моля те, поне ми кажи... - Майната ти!

Не мислех, че ще стане точно така.

Когато Ева дойде, бях сигурен, че ще се хвърли в обятията ми,

Ще я заведа в спалнята на нашите, ще влезем в мистичния свят на секса

И в унисон ще достигнем оргазъм, а всъщност...

Как ми стои?

Грозен си.

Така е.

Дядо! Андреа го няма.

Шест, две, седем, пет, пет.

Незнайно защо Томазо ме обича, макар че би ме разменил

За едно от децата на Майкъл Джексън.

Все повтаря, че Майкъл има три деца.

Най-големият е Майкъл Джоузеф Джуниър,

Но той предпочита да го нарича Принс Майкъл.

Втората се казва Парис... Майкъл Катрин, но й викат Парис.

Най-малкият, Бланкет, е колкото мен

И всички носят такива маски.

Не бързай толкова!

Скейт паркът! Все там ходи, каза, че някой ден ще ме научи.

Къде се намира това? - Тръгваш натам, после...

Не знам, но от вкъщи ще го намеря.

Натам!

Виждал ли си Андре?

Да се прибираме, може да се е върнал.

Естествено, за някои хора не съществуваш.

Но ако си навън по гащи, може да е предимство.

А и къде да отидеш? Преспиваш и това е.

Не са ли те учили да чукаш?

Не се дръж като девойче. - Не се държа така!

Когато майка ти не искаше да ти купи плакат на Майкъл, плака цял ден!

Какво общо има? Бях на 10 г. А и се бях ударил.

Тогава беше по-сладък, приличаше на майка си,

А сега си копие на баща си. Готов си!

Благодаря. - Нека погледна нещо тук...

Хвана се!

Сложи си лейкопласт! - Не може ли ти да го направиш?

Добре... ама си досаден...

Сара има много дефекти, но я харесвам.

С нея щеше да е първата целувка, но се дръпнах и го обърнах на игра.

Защо продължаваме така?

Сигурно не ми достига смелост да стигна до края.

Аз ще се обадя на Ева! - Наистина ли?

Да, дай ми номера.

Андре! Защо нямаше концерт на Майкол?

Никога няма да го видя!

Какво ти има на лицето? Какви са тези странни панталони?

Понякога не знам как да отговоря,

А уж винаги имам готов отговор!

Бих могъл просто да кажа истината, но тя често не е за вярване

И е все едно дали ще излъжеш, или ще си замълчиш.

Слушам те!

Бясна ти е, но изчакай да мине ваканцията

И като се върне от езерото, ще оправиш нещата. Нали?

Добре. - Ще се видим ли после?

Да, добре, до после. Какво искаш?

Ева, знам, че го правят само неудачниците, но ти пиша!

Когато мисля за теб, се чувствам така объркан.

Така де, знам, че не сме заедно

И заради тази работа с първия път мислих и премислях...

Какво смешно има?

Какво искаш? Гледай си работата!

Когато бях горе-долу на твоята възраст и нямах бръчки,

Познавах един, който беше лудо влюбен в момиче.

Беше прекрасна, истински ангел,

Той не отлепяше очи от нея,

Но не се решаваше да й признае.

Дали от свян, дали защото баща й всяваше ужас...

Навремето нещата стояха много по-сложно.

Затова заех мястото му.

Да му беше видял лицето,

Общо взето като твоето сега!

Чезаре! Имаш ли шофьорска книжка?

Но ме наричай дядо. - Добре, дядо!

Би ли ме закарал до гарата? - Къде ще ходиш?

На езерото, при Ева. - С каква кола?

С татковата.

Благодаря! Чакам те в колата, влакът тръгва след час.

Нали ще обуеш панталон?

Умората ме събори и не успях да видя дали си го обу.

След тази нощ сила не ми остана.

Какво толкова може да се случи по пътя от вкъщи до гарата?

В най-лошия случай изпускаш влака или умираш.

Аз обаче мислех, че всичко ще е наред.

Както обикновено, грешах.

Къде сме? - На магистралата.

Не, трябваше да ме закараш до гарата, слизам!

Знаеш ли поне къде отиваме? - Как не! Къде отиваме?

На езерото при Ева!

Естествено...

Кога ще стигнем?

Микеле, ще стигнем, щом свърши пътят.

Томазо! Не те карам да наизустиш всички африкански столици!

Само две имена - Андреа, Томазо.

Микеле ми харесва. - Антананариву, Асмара, Бамако...

Какво правиш?!

Щях да забравя. Мапуто.

Това е изражението на знаещия, че е свършило. Но бе едва началото.

Да ти кажа ли истината?

Не си ми дядо, беше тъпа шега, знам...

Стига глупости, подай ми водата, отзад е.

Добре де, нека се върнем на магистралата.

Каква скука! - Така е много бавно.

Какво по... - Искаш ли да видиш Естер?

Сложи си колана.

Казва се Ева.

Вече не ме интересуваше, че Джулио ще разбере за колата,

Че Мария ще разкаже всичко на майка ми

И че приятелите ми са тъпанари,

Дори не ме беше грижа, че изпуснах влака,

Започвах да си мисля, че е все тая -

Стигаше ми да знам, че ще пристигна.

Едно, две, три...

Не прави глупости! Ще се обадя на мама.

Ало? - Скъпи!

203, 204, 205...

Напълно сигурен ли си? - Да, мамче!

Искаш ли да чуеш и татко? - Добре! Затварям, дядо се връща!

Какъв дядо? Томи? - Мамо! Не, аз съм.

Наш приятел, наричаме го така, защото е най-голям.

Обличай се! Обаждайте се! - Чао.

Поне поздрави ли ги? - Естествено.

Дядо! Може ли да си взема бонбон?

Не говори с водача!

Андре! Може ли да изям един бонбон?

Събуди се!

Какво има? Защо не отиде преди малко?

Боли ме пишката.

Как така боли? - Не знам, съвсем твърда е.

Виждам всичко в синьо!

Това е изражението, щом видиш 9-годишен с ерекция.

Здрасти, по-бързо!

По-спокойно! Ще се видим ли? Искам да ти кажа нещо.

Няма как, да се чуем утре? Отивам на езерото при Ева.

Какво? - После ще ти обясня, чао.

Много са студени. - Още по-добре.

Питам се защо мъжете използват Виагра, особено старите!

Има първи път, трябва да има и последен -

Като станеш на 50 г., стига.

Защо да вземаш хапче, което разпалва желанието?

Или ти се иска, или не. Точка.

Обичам те! Радвам се, че сме на ваканция с дядо!

Обичам те...

Ще къмпингуваме!

Маурицио, надуй дюшеците!

Джудита, вземи чука и ми помогни!

Къмпинг?! Нарочно ли го правите?

Решихте да ми съсипете живота ли?

И се казвам Андреа!

Чупка! - Андре!

Андре?! Стига с това Андре! Достатъчно детски изпълнения!

Правиш беля след беля. Да не се беше раждал.

Искаш ли бира?

Май прекалих, но сякаш го правят нарочно,

Все едно всичко натяква: Зарежи Ева!.

Цяло чудо е дори, че склони да пусне на нещастник като теб.

Светът не е готов за радикални промени.

Вече не ме обича. - Направи ли пак така, го удари.

Още ли ти харесва играта на дядо?

Как не?

Добре. - Сега спи.

Да се престорим, че сме в Америка.

Томазо щеше да е гледал концерт на Майкъл Джексън,

Ризите на Чезаре нямаше да бият на очи,

Щях да имам книжка от 2 месеца.

В известен смисъл не направих нищо лошо.

Обичам те!

Ето, не те изостави.

Не може да не изчезнеш през нощта.

Ти си лош човек! Обичам те, а се държиш зле с мен!

Вече сме само братовчеди!

Да, глупаво беше,

Но като за първо шофиране не бях толкова зле.

Само дето катерицата нямаше никакво намерение да се разкара,

А аз винаги съм имал слабост към катерици.

Не знам с какво ме привличат- с пъргавината,

С независимостта си или вината е в Уолт Дисни.

Но видя ли катерица, съм като омагьосан.

Щом Джулио открие, че съм ползвал колата, ще ме убие.

Наградата за най-добър човек на2009г.

Би трябвало да се присъди на Джулио: обича майка ми два пъти седмично,

Но би убил заради драскотина по каросерията.

Стига! Просто кола.

Но най-много ме разтърси фактът, че и Томазо

Умее да мрази и в частност мен - мислех, че съм имунизиран.

Чувал съм, че старите хора вонят. Но ти не вониш много.

Значи си на по-малко от 50 г., нали?

Не сме били в пустиня.

Знаеш ли, че Майкол снима клип в пустинята? Да ти изпея ли песента?

Нека е друг път.

Ръцете горе! Не мърдайте!

Не се приближавай! Вие двамата, стойте!

Ръцете на главата!

Внимавай с това, да не извадиш нечие око.

Какво да правим? А ако дядо е мъртъв?

Сега ли е моментът да играете на криеница?

Представям ви Джани. - Янис.

И той като нас се бори с извънземните. С извънземните!

Спокойно, Янис! За прикритие е...

Де да стигаше една маска. Блажени са незнаещите.

Мълчи!

Логичен завършек. Но научих едно:

В каравани на полето не живеят нормални хора.

Преди да любопитствам, ще мисля дваж,

Но в онзи момент мислех само за Ева.

Несъмнено ти е направена абдукция.

Електромагнетизмът му е с рекордни нива, няма шега.

Ще махнем импланта. Сваляй панталона, веднага!

Не виждаш ли, заради мобилния е. - Телефон...

Казах да ги изключите! - Извинявай.

Ето доказателството. Защо не ми вярват, така явно е.

Експериментът на Финци и Мариани не оставя място за съмнение.

Нали, Чезаре?

Извънземните ядат ли жито?

Денис, беше изключително любезен, а мястото е прекрасно.

Обаче трябва да вървим. - Току-що дойдохте.

Не мога да ви пусна, ще се държим един за друг.

Нали знаете колко е сам този, който знае истината?

Ако съм луд, тогава всички са луди.

Казвах го, повтарях го, дори го написах.

Неудобен съм, пея на друг глас.

В университета все ми се смееха, но ще дойде денят...

Да избягаме сега! - Ще намерим решение.

Защо шепнете?

Не искате да събудите Майкол...

Накъде така? Елате, чака ни работа...

Навсякъде са, смесват се с нас, постоянно се променят.

Сложиха имплант дори на кучето ми.

Върна се съвсем различно отпреди.

Убих го, милото!

Но да не говорим за миналото.

Според изчисленията ми тази нощ в 23,37 ч.

Те ще се върнат точно на мястото, което ви показах.

Ще пазя пръв, вие си починете.

От 1985 г. очаквам този миг.

Джани, няма ли да си довършиш вечерята?

Благодаря, Чезаре! Янис.

Така се вълнувам, през нощта няма да мигна.

Може да не ни заключваш!

Не бих си простил, ако ви се случи нещо.

Да си затворен тук, е катода заседнеш в асансьор,

Няма обхват, няма нищо за четене.

За това се наложи да използвам мозъка си.

Припомних си всичко случило се

И осъзнах, че съм спрял да мисля за Ева...

Но продължи кратко.

Чудех се дали искаш да се ожениш за Ева?

Какво? Не... - Защо не?

Защото не... а и съм непълнолетен.

А като станеш пълнолетен? - Да!

Наред ли е всичко вътре? - Как не!

Каква досада са извънземните!

Довери ми се! Янис!

Няма го. Какво да правя? - Върни се!

Сега идвам. - Не, върни се!

Благодаря, Янис. Накрая ти и маниите ти се оказахте от полза.

Харесвам те - по един необясним начин,

Но си пострижи косата!

Добре ли съм? - Как не?

Хубав си.

Здравей. - Не знам как да ти го кажа...

Не, ти ме извини, знам какви тъпаци са приятелите ти.

И не ме мразиш? - Не.

Щях да ти пиша съобщение, но картата ми не е заредена.

Щях да звънна, но реших да дойда.

В къщи ли си? - Да.

Тогава излез... - Наистина ли? Обличам се и идвам!

А тази как я танцуваш?

Не те виждам! Сара ти каза, нали?

Какво? - Че се наложи да се върнем!

Извинявай, къде си? - Не знам.

Заминавам утре, побързай, ако искаш да се видим!

Това е изражението на брокер,

Открил, че е инвестирал всичко в нещо, което не струва.

Идентично е с онова на получилия лоша новина.

А тази как танцуваш?

А тази?

Чезаре... Извинявай, дядо, трябва да ти кажа нещо.

Не казвай, че си гей, след целия този път.

Не че има нещо лошо. - Да де, но не съм гей.

Какво казваше? - Ева я няма.

Трябва да се приберем. - Готово!

Почина певецът Майкъл Джексън. Той беше на 50г...

Не може да бъде...

Защо на 50 г. си вече стар?

Дядо, дали известен човек като Майкол може да възкръсне?

Дотук е възкръснал само един

И досега ни се налага да го понасяме.

Връщаме се веднага.

Ела, искам да говорим.

Не знам защо сме тук, нямам какво да ти кажа.

Знаеш ли, животът понякога е странен.

Продължавам да се чудя защо го направи.

Но е прав - животът понякога е странен.

Залъгва те, че ще си легнеш с най-красивото момиче,

А ти натриса на нейно място старче, появило се отникъде.

А когато мислиш, че си стигнал дъното,

Те цапардосва още веднъж, отваряйки ти очите

Колко гадно си се държал с едно 9-годишнодете.

Защо използваш това стогодишно нещо?

Вземи си айпод, айпад, уай-фай, знам ли...

Беше на мама, вътре е касетата с Трилър.

И не ще да излезе!

Ето! Вече излезе.

Може да отида да живея с децата на Майкол,

Дали майка ми ще ме пусне, дядо?

Можеш да правиш, каквото искаш...

Ако нещо ти харесва, вземи го!

Или плати на някого да го вземе вместо теб.

Или пък открий нещо друго, което да ти харесва

И тръгни след него, виж мен.

Тъжен ли си?

Да не си дете на Майкъл Джексън?

Къде е Андреа?

Аплодисменти за чудесния степ на възхитителната Шърли Темпъл!

Какво приятно лято е тук на къмпинга край езерото.

Много участници чакат своя ред.

Направо от Съединените щати... Майкъл Джексън!

Това е брат ми!

Вместо в света на секса, влязох в този на неудачниците

В опит за имитация на култовата лунна походка.

На Томазо обаче му хареса, с кармата шега не бива.

Това е Чезаре - нудист, шизофреник и изключително мил човек,

Не помни имена, мрази магистралите

И има по-активен сексуален живот от моя.

Какво направи там? - Нищо. Щях да ти се обадя...

Няма значение, нашите ги няма.

Хайде!

Мислех си: значи това е любовта. Поглеждаш назад

И разбираш, че всичко има смисъл, а първият път е минал както трябва.

Гледах я и си казвах: Точно тя е за мен!.

Доволна съм, че го направих с теб, толкова си миличък!

Справих ли се според теб? - Естествено!

Наистина ли? Не искам да се излагам.

Да се излагаш ли? Само двамата сме.

Да, сега... - Какво искаш да кажеш?

Не сме го правили досега, нямаш база за сравнение.

Не искам да сравнявам, искам да съм с теб.

Ти да не се влюби?

Естествено, тоест не... Харесваш ми, обаче...

Нали знаеш за къщата до езерото? - Да.

Там идва едно момче, на практика сме гаджета.

Живее в Германия.

Защо такова момиче би легнало с момче като мен?

За да тренира. Използва ме вместо дилдо,

За да не отиде девствена при момчето на своите мечти -

Което, естествено, не съм аз.

Не че ми е неприятно, но бих предпочел заблудата...

Ти, Андреа, ми вдъхваш доверие! Приятели ли сме?

Приятели...

Имам още една приятелка и се чувствам действително добре.

Няма да се чукам през следващите 10години,

Но когато Ева иска да изпробва нова поза,

С готовност ще й помагам - приятелите са за това.

Как мина?

Жалко! Знаеш ли какво се казва в подобни случаи?

Не. - Нито пък аз.

Не е моментът...

А после? - Свърших! Какво друго?

Защо тогава я остави?

Защото не е...

Тоест... защото няма... - Какво?

Тя ме остави. - Поне я прекара!

Стига да е вярно!

Томи! Къде е Чезаре?

Излезе! - В дома ли се върна?

Вила Ида, добър вечер... - Бих искал да говоря с Чезаре.

С кого разговарям? - Аз съм... той ми е дядо!

Изчакайте.

Там ли сте още? - А къде да бъда?

Сред настанените тук няма Чезаре.

Това изражение не знам как да го определя.

Особено онова на Томазо.

Здравей, Сара... - Какъв ентусиазъм! Какво ти е?

Искаш да разбереш ли? Изпотрепах се от път като последния кретен.

Разказах играта на колата на нашите, а Ева ме разкара.

Изчуках я, но това няма нищо общо.

Защо не ми каза, че не е заминала?

Съжалявам, но с теб не се говори, все за Ева мислиш.

Дори не вдигаш телефона...

Когато пак ми е нужна помощ, няма да те потърся.

Исках да прекараме заедно последните дни.

И защо? Цял живот сме все заедно.

Другата седмица заминавам. - Приятна почивка.

Не отивам на почивка, а в Китай - местят баща ми там.

Ти не говориш китайски...

Чакай, имам идея. Ела да живееш у нас.

Томазо ще дойде при мен, ти ще вземеш неговата стая.

Не става така. Ще вървя, но утре ще се видим, нали?

Чао! Отивам на почивка!

Ами тогава чао. - Чао.

Няма да се спра. - Аз също.

Сериозна съм!

Ще повърна!

Ти си Андреа, нали? Чао!

До утре!

Това е изражението на човек, целунал най-добрата си приятелка,

Но като всички игри, и тази трябваше да свърши.

Сара заминава, Ева ще стане най-добрата ми приятелка.

Томазо ще порасне и вече няма да е така забавен.

Чезаре изчезна, а Мария разшири жизненото си пространство.

Оставаме само аз и смахнатите ми приятели.

Тази вечер видях Чезаре за последно.

Не знам дали това беше истинското му име.

Помощ!

Сънувахли? Ще прослушам касетата, която остави.

Да, всичко е истина.

Момчета, ако слушате съобщението,

Значи съм си тръгнал, без да се сбогувам, понякога е така.

Така или иначе, Андреа - да, знам как се казваш,

Може да не е било, както очакваше,

Но първият път не е така важен, както казват-

След третия или четвъртия ще го оцениш истински.

Томазо, съжалявам за Майкъл, но не си го слагай на сърце!

А и без маска изглеждаш по-добре. На 50г. няма да си стар, повярвай!

Не мислете, че направих този запис,

За да ви давам житейски уроци или да ръся мъдрост.

Не съм такъв! Исках само... - Чезаре!

Просто исках да споделя, че ми беше приятно да съм дядо.

Мария, няма да я записвам трети път, влез ми в положението!

Но на кого му пука? Разбрахте ме, забавлявайте се, обичам ви.

Наистина ли ще ме научиш? - Как не?

Яко!

Извинете!

Познаваш ли Мария? Тя ми е леля, живее тук,

Ще й гостувам за седмица, но не вдига телефона.

Знаеш ли къде е? - Отиде на почивка...

Как на почивка?! Какво ще правя сега?

Моля те... - Ще го направим друг път.

Благодаря.

Извинявай, как се казваш? - Елена.

Аз съм Андреа.

Има пръв път за всичко - първа беля с колата,

Първо скарване с приятелите, първо любовно разочарование.

Но с времето всичко се превръща в навик.

В началото сексът изглежда като нещо специално,

Но направиш ли го, откриваш, че не е.

После правим така, че да се любим колкото може повече.

Както казва Чезаре, след първия път има втори, трети...

Надали ще привикна лесно, но от случилото се научих нещо -

Оставиш ли рибка в торбичка над 2 дни, тя умира,

Но както и да тръгнат нещата, винаги има на кого да разчиташ.

МАЙКОЛ ДЖЕКСОН

Превод НАДЕЖДА ИВАНОВА