Original subtitles

Специално блюдо за Световното по футбол.

Месна топка.

100000 калории. Кой ще го поръча?

За цяла компания ще поръчат. - Така ли?

Да няма да те увещавам?

Ще продам рецептата на спортен бар и ще се позлатя.

Край. - Специалитетът на шефа за осма.

Някакъв познат чичко, май съм го виждала по телевизията.

Шеф на специалитетите, ти къде хукна?

Не го познавам.

Но ти май го познаваш. - Работих за него.

Това е същият олигарх, който... - Искал да те направи своя любима?

Наистина ли ти е досаждал? - Да. Да яде и да се омита.

Нямам намерение да говоря с него. - Заради твоята жестокост

сега обикаля ресторантите в търсене на избягалата годеница,

и няма покой извратената му душа.

Какво, какво правиш?

"Ще се опитам да ти простя".

Боецо, недей да спиш!

Добре дошли в хотел "Елеон"!

В казармата, синко, за спане на поста

можеш да отнесеш удар с приклад по каската.

А при нас е мъмрене и глоба.

Казвам се Михаил, и съм заместник-управител.

Извинявайте за този инцидент. - Добре, всичко е наред.

Ян Вячеславович.

Името ви е особено.

Здрасти, татенце. - Здрасти.

Извинявай, че не те посрещнах, работа.

Льоша, резервирала съм лукс на мое име.

Веднага личи, че е моя дъщеря - бързо, точно и ясно.

Какво ти е на лицето?

Алергия, не обръщай внимание.

Не случих на козметик.

Ясно, козметикът. - По-добре ела да ти покажа стаята.

Остави го. - Аз сам.

Няма ли да се пръснеш?

Шопингът натоварва, трябва първо да заредиш.

После ще плачеш в пробната.

Да? - Привет, Даша.

Можеш ли да ме смениш за час? Налага се.

Мама ще се отбие в Москва, трябва да взема важни документи.

Всъщност, днес имам почивен ден, първият за този месец.

Моля те, Даша! Баба ми е изплела пуловер

и е пътувал 6000 километра.

Добре, но само за час, защото имах планове за днес.

Много благодаря!

Ето.

Хубаво напазарувахме. - Стига, не се коси.

Нали е само за час. Ще се върнеш.

Искаш ли да дойда с теб? - Да.

Сериозно?

А с какво ще ти помогна? - Тогава защо предлагаш?

От учтивост. Мислех, че ще откажеш.

Гостът от осма маса иска да види шефа.

А така! Явно сърцето му чувства, че си тук.

Любов, Федка.

Сеня, ще ми дадеш ли ръка, а?

Не мога, вече съм женен.

Дай ръка и иди в салона, все едно ти си шефът.

Аз и така съм шеф, просто временно съм на по-ниска длъжност.

Сеня?

Добър ден. Радвам се да ви посрещна в нашия ресторант.

Казвам се Арсений Андреевич.

Аз съм главният готвач. - Много ми е приятно.

Александър Иванович.

Ще бъда откровен. Много ми хареса специалитетът на шефа.

Благодаря ви. - Знаете ли, при мен работеше

готвач от този ресторант.

Но с него нещата не потръгнаха. - Нима?

Добре, няма да увъртам.

Бихте ли искали да дойдете при мен като личен главен готвач?

Кой, аз ли? - Да.

За условията ще се разберем. Уверявам ви, ще останете доволен.

Помислете. Докато съм тук.

Задължително. Благодаря. Добър апетит.

Льоша Зуйонок. Изходящо повикване.

Това е.

Какво? - Не, нищо.

Мислиш, че трябваше да кажа на баща ми за Вадим?

Вече се зарече, че ако го види пак, ще го убие.

А татко държи на думата си.

Затова те моля да мълчиш.

Ето ме и мен. Да не преча? - Не.

Разговаряш със заместника? - Почти приключихме.

Знаеш ли... Нека опитаме

сами да разрешим проблема, без намесата на други специалисти.

Нали? - Да.

Е, ще ми покажеш ли кухнята? - Хайде, тате.

Как си? - Бива, малко дремнах, май е по-добре.

Пил ли си? - Малко уиски, да не ме боли главата.

Да не мириша?

Да, малко намирисва. На лъжа.

За майка ти и за пуловера.

Дойдох в почивния си ден, за да те прикрия, а ти?

Мамка му, извинявай. Малко прекалих, случва се.

Знаеш ли, уморих се от твоя непукизъм. Ти не си професионалист.

Защо вечно трябва да те прикривам? - Защо ми опяваш? Да не си ми шеф?

Или мислиш, че като спиш със стопанина, всичко ти е позволено?

Наглец.

Ходи да се оплачеш на Петя Алексеевич.

Слушай, Федос,

къде те пипаше този извратеняк? Тук ли,

или така те галеше по гърба? - Стига. Вече не е смешно.

В началото търпях.

Парите бяха добри. После не издържах.

Впрочем,

колко ти плащаше? Така, между нас.

Милион. - Милион?

Не е толкова много.

Като разделим милион на 12, излиза... - Милион на месец.

Милион на месец, милион на месец...

Малкият, трябваш ми.

Има една дама, управителката ви.

София Яновна. - Да, тя.

Кажи ми, има ли си някой? - Да, Джекович.

Макар че нещо не върви между тях, сложно е. Но...

Защо да е сложно? Кой е този Джекович?

Извинете, вие кой сте? - Доброжелател.

Извинете, трябва да работя. - Хайде, изчезвай.

Оплачи се на Петя, да изгони този неблагодарник от хотела.

Не, не обичам да клеветя. Още повече на Петя.

Тогава можеш да го издебнеш в тъмна уличка

и да го излекуваш с едно завъртане от наглостта и грубиянството.

Както умееш. - Да, така е.

Отдавна не съм била хора.

Макар че, не. По-добре да поговоря с него.

Мисля, че вече е осъзнал, че е прекалил.

Да ми се извини и да ми върне смяната.

Как са дънките?

Харесват ми. И отстъпката е добра.

Ще ги взема. А ти?

На мен нещо... не ми харесва цвета.

Парите са добри. Милион на месец.

Александър Иванович?

Арсений Андреевич? Радвам се да ви видя.

Съгласен съм да бъда ваш... да работя при вас като готвач.

Просто бих искал да обсъдим някои положения в нашето...

сътрудничество. - Чудесно.

Да направим така.

Аз съм в 313-та. Елате след два часа и ще обсъдим всичко.

Искам милион и половина! На месец.

Както кажете. Аз исках да ви предложа два.

Но щом милион и половина, значи толкова.

Даша, може ли за момент?

Зависи за какво.

Даша, извини ме, не исках да те нагрубявам.

Много ме обиди. - Знам. Без да искам.

Просто те обичам.

Всеки път, когато си до мен, едва се сдържам да не те хвана за ръка.

Като те гледам с този богат мухльо, направо полудявам. Затова пия.

Извинявай, трябваше да ти кажа...

Аз...

Нали разбираш, че между нас...

Хайде да забравим. И това, което стана сега, също.

С отстъпката, милион и седемстотин е просто подарък за тази машина.

Миша, дай ми назаем, не задълго. - Не знам.

За какво ти е къща на колела? - Как за какво?

Кеф ти е - имаш къща в Подмосковието.

Кеф ти е - в Гагра. Както се казва, близо и до метрото, и до работата.

А аз исках да отида в родния край.

Бившата да умре от завист. Ще поканя дъщерята на гости.

Виж каква машина. - Отлично нещо.

Надеждно.

Един приятел има такава. - Какво казвам?

Вие... - Това е Ян Вячеславович,

бащата на София Яновна. - Приятно ми е.

Борис Леонидович, главен инженер.

Извинявайте, че така, без да се познаваме,

не може ли да ми заемете... - Стига, Борис Леонидович.

Ще обсъдим вашия бизнес план малко по-късно.

Ян Вячеславович, с нещо да ви помогна?

Кажете,

имате ли в хотела някакъв Джекович?

Знаете ли го? - Да, чували сме.

Чували сте? - Да.

Поразпитах малко, изглежда тормози дъщеря ми.

Това е нашият мениджър, чужденец.

Арнолд. Арнолд Джекович.

Обаче едва ли я тормози.

От месец е в командировка в чужбина. - В Гагра.

Така ли? - В Гагра.

Така ли? А що за човек е?

Как да ви кажа, неприятен.

Един висок, светлорус. - Извинете, Михаил...

Анастасия Степановна, не виждате ли, че разговарям с госта?

Обръщайте се към София Яновна.

Добре. Извинете.

Да идем в стаята ви. Тук няма да ни оставят да поговорим.

Дъщеря ми изобщо не умее да си подбира мъжете.

Бившият й е рядък изрод,

и изглежда отново прави същата грешка.

И още веднъж добър апетит. Всички тези ножове...

Може и с ръце. Всичко хубаво.

Фьодор?

Александър Иванович, здравейте. - Ама че среща.

Федя, какво правиш тук? - Аз...

Нали обеща да не работиш като готвач, ако те пусна тихо и кротко, без съд?

Не съм готвач. Взеха ме по навик на заготовките,

и понякога разнасям храната по стаите.

Александър Иванович,

не мога нищо друго, освен да готвя. - Та ти и това не можеш!

Губернаторът след твоите угощения два дни беше на система,

още ми се сърди.

Сигурно мидите не са били пресни. - Мидите.

Нямам време.

Ако си поръчам храна,

да те няма до ястието ми.

Позволи ми да ти обясня. - Не искам да говорим,

нито да те виждам. - Моля те.

Моля те, дай ми две минути.

Това, че вчера пих, не беше съзнателен избор.

Подвели са ме. Открих лекаря, който ми прави клизма.

Сега ми е неудобно да работя с него, като знам отношението му.

Кое му е неудобното?

Превърни го в личен роб -

да ти носи кафе, да те покрива на работа.

Да ти масажира петите след дългата смяна.

Добре, върви при твоя гений.

Зуйонок не го мисли изобщо, ще се оправи някак.

Благодаря.

И това опитайте.

Прекрасно!

Приятно ми е да се убедя във вашата компетентност.

Всички блюда са на най-високо ниво.

Благодаря.

Знаете ли...

Преди да се съглася окончателно,

бих искал още сега да се споразумеем за някои неща.

Целият съм в слух. - В милион и половина влиза

само готвенето. Така се разбираме, нали?

Ако вие... впоследствие имате и други желания,

мисля, че трябва определим

отделна ценова листа.

Извинете, не разбирам какво имате предвид?

Добре, тогава ще говоря направо.

Да речем, че искате да ме прегърнете

или да ме щипнете,

или нещо друго, готов съм.

Но не повече.

И съответно срещу допълнително заплащане.

Максимум можете да гледате как се преобличам.

Какво, моля?

Изобщо не бих искал да слизате по-надолу

от въображаемата условна граница, която минава ето тук.

По-надолу - не. - Извинете ме,

но по-скоро нямам нужда от вас.

Не, но... - Всичко хубаво.

Може би бях прекалено строг,

нека в милион и половина влиза всичко. - Вън оттук!

Добре, милион, и можете да ме пипате още сега.

Така че, не се тревожете.

Ние обичаме и уважаваме София Яновна, и ще я пазим.

И повече да не сте стъпили тук! - Какво става?

Какво ли? Питайте този извратеняк!

Михаил Джекович, честно, беше за добро.

Значи ти си Джекович?

Искаше да ме баламосаш? - Почакайте, Ян Вячеславович!

Дъщеря ви наистина я обидиха, но Миша няма нищо общо.

Боря, недей, обещах на Соня.

Това е пак онзи, бившият. Изрод.

После нищо не помня, всичко е като в мъгла.

Не се мъчи да оправдаеш действията си, невъзможно е.

София Яновна, отворете, трябва да поговорим.

Ето го нашият интригант.

Дай да чуем неговата версия. Сигурно не е било така.

Когато ти казах, че ще те убия, ако те видя с дъщеря ми,

мислеше, че се шегувам? - Ян Вячеславович, без да искам.

Татко? Татко, недей!

Не се приближавайте!

Хайде, скачай!

Така си и знаех.

А имаш смелост да посягаш на жена.

Татко, не ставай като него.

Нека просто напусне, и никога няма да ме доближи.

Той вече веднъж ми обеща.

Заклевам се, няма да ме видите повече.

Изчезвай.

Ако искаш остани там. Чакай, някой идва.

Какво искаш?

Идвам при Даша. - Няма я.

Ще я почакам.

Ами, влизай.

Виж какво, Ромео,

Дашка е щастлива с Пьотър Алексеевич.

И ти с твоята романтика изобщо не се връзваш, ясно?

Нищо не мога да направя с чувствата си. Любов.

Да, не можеш да направиш нищо, а?

Смири се и съществувай както преди.

Гледай я, въздишай,

но не припкай из входовете с цветя. Разбра ли, мухльо?

Да, мухльо. Изобщо не ми пука за твоята Канаева.

Измислих го, защото се страхувах, че ще каже на Пьотър Алексеевич.

Чу ли? - Да.

Хитрец!

И в този момент ме изгони.

Сбърках ли някъде? Може да не съм негов тип?

Сеня, зарежи, приятелю!

Не, Федя, кажи ми, но честно, ако обичаш.

Грозен ли съм?

Като мъж.

Честно ли? - Честно.

Ти си много красив. Отдавна исках да ти го кажа.

Педал.

Не, наистина си симпатичен.

Костик, пак ли си ял хотдог? После клечиш тук по половин час.

Сега излизам.

Как си? - Добре.

А ти, след всичко, което направи? Знаеше, че Вадим не бива да пие,

и последствията може да са непредсказуеми.

Исках... - За това, което направи,

си виновен само ти.

Още днес ще отида при София и ще се оплача от него.

Да го глобят.

Или да го уволнят. - Стига.

Защо си толкова злопаметна?

Впрочем, отмъщението е вредно за кармата.

И защо го защитаваш?

Извинете.

Стана някак от само себе си и...

Даша,

прости ми, много се срамувам.

За всичко. - Вярно за всичко?

Не, вечерта, която премина в нощ, беше хубава.

Ами, сядай. Ще се опитам да ти простя.

Превод: kia1964

Translator's Heaven