Original subtitles

Хубаво е. - Ето това.

Настя, идваш ли? - Не знам.

Сеня чака в колата. Ще ни вземе и за престой, освен за гориво.

Пьотър Алексеевич ни извика всички спешно.

За какво?

Да не е заради онзи гост, когото наплю?

Кихнах.

Ръцете ми бяха заети, и не успях да се прикрия.

Едва ли биха ни събрали за това.

Обаче за експериментите на чичо Боря биха могли.

Моля?

Излязох прав.

Разтворимите рула на тоалетната хартия не се разтварят добре.

Задръстиха канализацията.

Трябва да се изхвърлят по едно, не 50 наведнъж.

Това беше експеримент.

Ето кой е наводнил 309-та.

Гостът вземал вана, а от тоалетната изплували рула.

Успокойте се! Може да сме тук заради мен.

Миналата седмица имах рожден ден,

Пьотър Алексеевич забрави да ме поздрави.

Може да е решил да почерпи.

Аз също не знам защо ни събраха.

Добър вечер.

Извинявайте, че не дойдох лично, но съм много зает.

Тестваме ново приложение за видео връзка.

Впрочем, сега се обаждам през него.

Как е качеството на картината?

Звукът не изостава ли? - Отлично е.

Странно, не ви чувам. Нещо с микрофона.

Добре, важното е, че вие чувате. Чувате ли?

Така. Трябваше да замина за две седмици на Малдивите.

Разкошен хотел, ол инклузив...

Самохвалко. - Звукът дойде.

Не съм самохвалко. Исках да кажа, че заради работата пътуването отпада.

Затова реших да дам картата си за почивка на някой от вас.

Вие ще решите кой ще я получи.

Утре ще ми съобщите решението си.

Извинете, но още не сме оправили всички бъгове.

Яд ме е, разбира се, хвърлихме толкова сили в разработката

и не можем да му видим края. Добре. До утре.

"Това е най-хубавата нощ в живота ми!"

Как ще решаваме?

Според мен е очевидно, че сред нас има човек, достоен за тази карта.

Така ли? - Голям професионалист, отзивчив,

умен, отговорен.

Скромничката ми тя. - Костя, не говоря за себе си.

А за София Яновна.

Нали? Ето.

Ами, добра идея.

Съгласен съм.

Подкрепям! - И аз като другите.

София Яновна, наистина заслужавате почивка.

Е...

Чакайте, аз съм против.

Тук всички сме професионалисти и все хубави хора.

Но вие сте най-добра. - Стига.

Далеч не съм толкова съвършена. Имам и сривове.

Случва се да ви нахокам.

Но не без причина. - Понякога и без.

Чакайте, кога е било? - Как кога?

Защо ме насметохте като ученик,

задето уж в склада ми вони на мокро псе?

Чичо Боря, ами вонеше.

На какво мирише в кабинета ми си е моя работа.

Извинете, но вашият кабинет е в нашия хотел.

А мен? Трябваше ли да ме хокате заради червилото?

Както казахте, като проститутка.

Нима го помните? - Да!

Извинете.

А аз го отнесох, задето жонглирах с олиото.

Шишето можеше да се счупи, някой можеше да подхлъзне.

Значи съм отнесъл майните в перспектива?

Майни в аванс. Интересен подход. - Хайде, стига. Достатъчно клевети.

Това е нищо. Аз го отнесох затова, че просто кихнах на работа.

Просто 24 пъти?! - Такава ми е физиологията.

Но не и да плашите гостите. - А аз какво да направя?

Кихавицата не пита!

Да бяхте отишли в тоалетната, и да кихате колкото искате!

Ето, пак се развикахте.

Защо ме гледате, сякаш съм тиранин? - Тиранин или не, но...

Извинете, но вие сте...

корава жена. - Мека съм!

Не, разбира се...

на работа съм строга,

но иначе съм доста кротък човек. - А как да ви видим извън работа?

Ние, например, понякога се събираме,

пийваме. Веднага става ясно кой какъв е.

Добре.

Задължително ще се съберем, ще пийнем,

ще си поговорим, и веднага ще разберете каква съм.

А защо не сега? Работният ден приключи,

всички сме се събрали тук.

Още сега...

Добре. Борис Леонидович, вземете

бутилка от бара, аз ще платя. - Да, да.

До Сеня: Тръгвай без нас, ще се забавим.

Разиграват безплатна карта.

Костя, давай чашките.

Това не е ли много?

Стига толкова. Поседяхме, нали София Яновна?

Добре, де. Наливайте.

Здрасти! - Появи се хиената.

Надуши авантата.

Бързам да те разочаровам, злато мое.

Картата е само за управляващия персонал.

Карта? Каква карта? Не знам нищо, честно.

Нямаше какво да правя вкъщи.

Ама разбира се, имаш само две новородени.

Усещам подлата ти душичка от километър.

Каква душичка? - Подла.

Сеня, не се сърди, но ни задигна руло тоалетна хартия.

Бях хремав, секнах се на път за вкъщи.

А за какво ти трябваше колофона ми? Да беше поискал, щях да ти дам.

Чичо Боря, много ми трябваше колофон. Нямаше те, какво да правя?

Той прибира всичко наред.

Наскоро му отивам на гости, дава ми чехли и вика:

"Чувствай се като у дома си".

И аз се чувствам като у дома си - чехлите моите.

А аз видях как си сипва прах за пране в джоба, представяте ли си?

Знаете ли изобщо, защо крада?

Като малък...

никой не дружеше с мен.

Омръзна ми да скитам навсякъде сам. Тогава се сдобих с измислен приятел.

Жора.

Жора беше страхотен.

Вечно измисляше някакви развлечения,

разказваше смешни истории.

Жора имаше само един недостатък.

Той постоянно крадеше.

В началото дори ми харесваше.

Отиваме на пазара - той ще свие някоя дъвка.

Отиваме да се къпем - а той цап джапанките.

Веднъж в училище Жорик открадна кутията за моливи на Светка Крушевска.

Аз я обичах, а тя ме заряза.

Заради тази кутия. И тогава

твърдо реших, че трябва да сложа край на дружбата с Жора.

Не можех. Просто не можех да се отърва от него.

Наложи се да се оплача на нашите, естествено.

Заведоха ме на психолог.

Диагнозата беше

неутешителна. Раздвоение на личността.

И цяла година посещавах сеанси,

лекувах се. И така постепенно, не веднага, но Жора...

Жора изчезна. А с него заедно

на психолога му изчезнаха 8 химикалки,

кожена чанта с катарама и очила.

Много хубави, със златна рамка.

Тогава разбрах, че не ме е излекувал.

И че Жора не е изчезнал,

просто се е скрил.

И Жора растеше.

И ставаше по-силен.

Тогава започнах да крада наред.

Парцалите на съседите, които съхнеха навън.

Канализационни шахти.

Бонбони от гробищата.

И изведнъж ми хрумна чудовищна мисъл.

А ако Жора не е откраднал само тези неща, а и моята личност?

Може би е откраднал мен от самия мен?

Не аз се събуждам сутрин, а Жора!

Не аз идвам на работа, а Жора!

Не аз обичам Марина, а Жора!

Забрави да кажеш за Толик.

Третата ти личност, която лъже всички.

Замезвайте, замезвайте.

Ще ви кажа честно. Пьотър Алексеевич,

извинете ме за израза, но той не е добър човек.

Как да изберем достоен, след като всички сте прекрасни хора?

София Яновна, ето вие...

Вие сте такъв супер професионалист.

Настя - ангел, не човек.

С Льоня сме като зад каменна стена.

Фьодор винаги ни глези с разни красоти.

За Михаил Джекович изобщо нямам думи.

Всеки може да завиди на вашата находчивост.

Боря, ти...

Ти знаеш отношението ми към теб. Извинете, малко съм пийнала.

Впрочем, имам идея.

Дайте да изпратим на почивка Валентина Ивановна!

Аз съм "за"! - Стига, де.

Хайде, стига. - Да, да, ами какво?

Валентина Ивановна, извинете ме, разбира се,

но веднага схванах целта ви. - Каква цел?

Каква ли? Обсипахте ги с комплименти,

всички се размекнаха и започнаха да гласуват за вас, а?

Нима мъжът не трябва да подкрепя дамата на сърцето си?

Просто знам как е в живота.

Как? - Ами, как?

Отива Валентина Ивановна на море на Лазурния бряг,

сваля пареото, и веднага:

"Мадам, да ви намажа с крем?"

Гледа - висок, бронзов красавец,

с тяло на Херакъл и очи на дявол.

Е, разбрахте.

Да, разбрахме много за вас, Борис Леонидович.

Да...

Сега и на почивка ли да не ходя? - Защо? С мен може.

Та ти не ме каниш. - Ами в Карелия? За риба?

Да пием водка и да храним комарите? Много романтично!

Аз ли не съм романтичен?

Ето. Ето я цялата ти романтика.

Стих.

Неудържим порив в мен се възцарява, видим ли се, чувството се изпарява.

Отлитам с вятъра... - Това е пределът ти.

Да пийнеш и да нижеш стихове. Чудесно!

Чичо Боря, защо се сърдиш като дете?

Жените наистина са деликатни създания.

Трябва да ги глезиш. - Да!

Да ги водиш на курорти.

А да ниже стихове може всеки глупак.

По тази логика и вие можете, така ли?

Никакви грижи.

Да се развихрим!

Костя, какво беше това?

Това е като рап война.

Аз съм отворен за всичко младежко. Да пробваме?

Чичо Боря, стига. Седни.

Няма да те излагам пред всички? Можеш да ми бъдеш баща.

Баща, а? Тогава сваляй гащите, здраво ще те нашибам.

Да се развикаме!

Сеня, "развихрим". - Да се развихрим!

Ем Си Федос, ти си! - Сега ще те науча рими да редиш,

отдавна ми се струва, на сухо ти стоиш?

Комбинезон, мустаци, джибри и четина, какво толкова видя в теб Валентина?

Имаш мъдър поглед, много си начетен,

с тоалетните си много печен! Рунд!

Е? - Профан.

Участникът отдясно - чичо Борис!

Уви, червеят е с речник беден,

римува две думи и взе се за поет.

Но не, стиховете ти са вгорчен винегрет,

приготвен от готвач бездарен, когото съзерцавам срещу мен изправен.

Намеси Валентина, за да ме засегнеш в тоз момент,

да разрушиш чувства, здрави като бент.

Но не си бурна река, нито яростен порой,

по-скоро струйчица, течаща по крачола твой.

Край на напъните ти да унизиш човека.

Знай, че тъпча тоз тленен свят от полувека.

Станах баща, познах любов

и раздяла, и дори алкохолът понякога да надделява,

ясно виждам само едно - пред мен стои г**но...

Спирам до тук, тръгвам. И така става.

Надявам се червеят да придоби представа.

Рунд!

Мисля, че всичко е ясно. Чичо Борис, честито!

Недей. Валя, недей.

Чичо Боря, не е зле за новобранец.

Понякога ги гледам тези рап войни.

Трябва да съм на една вълна с дъщеря ми.

Какво се хилиш, изрод?

Кефя се. Как хубаво ти го забиха.

Ама и ти как майсторски... в гьола.

Чак стана джакузи. - Така ли?

Стига, стига.

Вадим, експериментът ви наистина ли върви по план?

Някак не изглежда това да сплоти колектива.

Не, всичко е наред. Нека премахнат негативната енергия.

Добре.

Време е да свършваме купона. Предлагам да гласуваме за мен.

И защо? - Ще продам картата,

а парите ще си поделим поравно.

Това е идея. - Типично във ваш стил.

Пак сте намислили някаква схема.

А ако Пьотър Алексеевич просто е решил да ни изпита?

Ако ни наблюдава,

а вие излагате репутацията си?

София Яновна,

благодарение на моите схеми, хотелът още функционира.

Откъде знаете?

Никога дори не сте опитвали да вземете решение като хората.

Защото в хотела постоянно възникват ситуации,

които не могат да бъдат решени по нормалния начин.

Например? - Добре.

Дайте да импровизираме ситуация.

Костя, вземи пистолета на Льоня.

Льоня, давай, давай.

Чичо Боря, излай.

Джав! - Неубедително. Ще бъдеш любовникът.

Сеня, можеш ли да имитираш куче?

Каква порода? Трябва да вляза в роля.

Ротвайлер.

Отлично. Костя, насочи пистолета към чичо Боря.

Настя, легни на масата. - Защо?

Изневерила си на Костя с Борис Леонидович.

Не, не, няма да позволя.

Само аз мога да изневерявам с Борис Леонидович. А така!

Получили сме есемес от постоянен гост с молба за помощ.

Влизаме в стаята, и какво виждаме?

Съпругът, типичен бандит,

е опрял пистолет в главата на нашия гост.

А жената на бандита е тук, гола.

Един момент, а аз къде съм? - Ти си в ъгъла и злобно ръмжиш.

Дайте да продължим. Мъжът заварва жена си, и?

Не точно. Веднага си зададох въпроса, защо мъжът се колебае?

Защо? - Защо?

Аз знам. Защото го е страх да не влезе в затвора.

Да, бе. Затворът ми е като роден дом. Късмет на събратята!

Просто мъжът още не е схванал ситуацията.

Тя е чисто гола,

а той е облечен.

Тоест, мъжът не е успял да хване жена си в леглото с любовника.

Именно! Затова можем да опитаме да се измъкнем.

Да, да. Точно така. Минавам по коридора край стаята ти.

Гледам - вратата отворена. Викам си, дай да видя какво става.

Влизам, а там гола жена. Веднага затварям очи,

а като ги отварям - ти ми завираш пистолет в челото.

Какви ги дрънкаш? Видях как я зяпаше в ресторанта.

Естествено. Тя е хубава жена, защо да не я гледам?

Значи не се отмяташ?

Стойте! Не можеш да го убиеш, само защото съм толкова хубава.

Точно така, Валя.

Какво правиш, Сеня? - Побърка ли се?

Какво толкова? Израснал съм в приют,

постоянно са ме били. Аз съм зло и непредсказуемо куче.

Трябва просто да извикаме полиция.

На драго сърце, но той е решил да убие и любовника, и свидетелите.

Ще прощаваш, черньо. На грешното място в грешния момент.

И какво ще правите?

Трябва да помисля. - Ами, мислете.

Смятам, че имате няколко секунди, докато кучето лае, а всички крещят.

Стига! Добре, какво направихте?

Какво беше това?

Ами така се измъкнах от тази ситуация.

Целунах любовника, той леко ми съдейства.

Убедихме мъжа, че сме... такава двойка от Питер.

И поехме към светлото си бъдеще.

А защо не показахте на чичо Боря? Нали той е любовникът?

Оттогава реших да приключа с целувките с мъже.

Край, експериментът приключи. - В какъв смисъл?

Това беше импровизиран социален експеримент,

за да сплотим колектива.

Извинете, ние да не сме някакви лабораторни мишки?

А картата съществува ли изобщо? - Да.

Утре ще я купя... - Всичко е ясно.

Ние се карахме, едва не се сбихме...

Едва. - Е, да.

Да ви отпусна премия? - Става.

Веднага ли?

Добре.

Костя?

Изтегли пари от тази карта, и раздай премии в размер на заплатата.

Това е друго нещо. - Ей богу!

Много ви благодаря. Може ли да ви прегърна?

Стига.

Добре, ще тръгвам.

София Яновна.

А ти къде се запъти, Кащанка? Разчисти тук.

На тъмно ли ще разтребвам, а?

Пьотър Алексеевич си го е забравил.

Жора?

Защо си тук? - Каква прелест!

Портфейлът на богаташ, и не му пука за някакви жалки...

Колко бяха?

Наброих 20 хиляди. - Прелест!

Но той е нашият шеф. - Зло, предателство и фалш.

Ние трябва да вземем тези пари.

Шефът ни е приятел. - Ти нямаш приятели.

Никой не те обича. - Няма да те слушам, махай се.

Без мен си никой!

Оцеляхме с моите усилия.

Казах махай се, чуваш ли?

Махай се, махай се ти казах.

Ти добре ли си? Защо се замеряш?

Можеше да си го вземем за в къщи.

Махай се и никога не се връщай! Махай се!

И повече не се връщай! Не се връщай!

Не се връщай!

Не може да бъде.

Не може да бъде.

Аз победих.

Това е най-хубавата нощ в живота ми.

Това е най-хубавата нощ в живота ми!

Превод: kia1964

Превод стихове: firemam

Translator's Heaven