Original subtitles

Исках да й направя изненада.

Долитам до прозореца, а тя с друг. - Стига, бе!

Не, целуват се. - Целувките водят до...

Сега какво ще правя? - Вие сте интелигентен човек,

но това е ваш минус.

Не разбрах. - Трябва да му смачкате

физиономията. - Това не е за мен.

Нека тогава аз го направя?

Давай, защо не?

Но не, искам Даша да е честна с мен и някак да ми обясни ситуацията.

Добре, отивам да говоря с нея. - Идвам с вас.

"Изглежда те чакат".

Пьотър Алексеевич, добро утро. - Добро утро.

Дашка не е споменавала, че ще дойдете.

Реших да я изненадам. Да я закарам на работа.

Тя излезе някъде.

Да бяхте се обадили, да я предупредите за изненадата.

Здравейте.

Най-накрая! Не ти ли отекоха краката?

Кой е този? - Този ли?

Брат ми. - Брат ви.

Интересно. - Няма нищо интересно.

Виси ми на врата, само проблеми създава.

Привет. - Привет.

Даша, аз тъкмо

запознах Пьотър Алексеевич с брат ми, с Егор.

А аз дойдох да те изненадам, да те закарам на работа.

Страхотно. Да тръгваме, само да си взема чантата.

Тогава ще изчакам долу.

Довиждане.

Защо ги запозна? - Той го видя.

Егор цял час клеча в тоалетната и точно сега се измъкна.

А защо го представи като брат си? Трябваше ли да лъжеш?

Извинете, че не казах истината:

Запознайте се, Егор, открадна милион, затова го търсят бандити.

А, да, и е влюбен във вашето момиче!

Сеня, защо довтаса?

Нали почиваш? - Почивам, но вкъщи е апокалипсис.

Единият наакан, другият напишкан, и двамата реват. Маринка бясна.

И аз се измъкнах, все едно са ме повикали.

Истински баща, помощник.

Джекович, хайде престани.

Какво? - Какво, какво?

Стига вече, забрави я. - Арсений!

Какво? - По-внимателно,

не виждаш ли, че човекът страда?

Приятели сме, трябва да му помогнем.

Знаеш ли, Валентина има страхотна приятелка.

И тя е свободна. Тя е...

вдовица.

Но е блондинка, направо същата като София.

Не, благодаря. - Ясно.

Тогава може да пробваме типично по руски.

Не, аз няма да скачам през огън.

Имам предвид съвсем малко, по един грам.

Чакай, струваше си да намина. - Какъв грам, още е сутрин?

Мишенка, дружбата е денонощно понятие.

Ето Арсений.

Ще те изслуша, ще ти сипе... - И ще пийне.

Така че те оставям в нежните му ръце.

А ти? - Аз ли? Не, не, нещо не мога.

Не ми върви от сутринта. А и имам много работа.

А вие дайте както си му е редът.

Хайде.

Явно Валентина му е забранила.

Изобщо, не знам какво да мисля. - Стига, бе.

С брата на Юлка?

Привет, Костя. - Здравей.

Братът на Юля дълго ли ще остане? - Не знам.

Трябва да питаме Юля. Сигурно, не.

Защо изобщо е дошъл?

Сигурно има някаква работа.

Работа. - Че какво?

Не, нищо.

Може довечера да идем на кино? Или да погледаме нещо?

Препоръчвам ви сериала "Измяна".

Гледала съм го. - Така си и мислех.

Виж, виж какъв сладур!

Какви пухкави ръчички има.

Децата са такова чудо!

Нас ни чака чудото ремонт. - Я стига.

Чичо Боря, схвана ли намека? - Какъв намек?

Не спираш да ме изненадваш. На колко години си? На 153?

На 53. - А сякаш си на 13.

Да не мислиш, че просто така ти показва бебета?

Не.

Имаше интересно клипче.

Детето и кучето се бият за хляб.

Чичо Боря, ти май си съвсем сляп?

Не виждаш ли, че иска дете? Тя няма деца.

На нейната възраст в Бишкек жените стават баби.

Джекович, не унивай. Недей.

Важното е, че имаш нас.

Мен. Да не мислиш, че ми е лесно с тази...

Как беше? - Маринка?

Да. Да не мислиш, че ми е лесно с нея?

Не ми е лесно. Знаеш ли как се промени след онова...

Раждането? - Да, раждането.

Много се промени. Нито ще те целуне,

нито ще те прегърне. Все е с тези...

С децата.

Защо говорим за тъжни неща?

Нещо върза кънките. Как ще се прибереш?

Надвечер ще се прибера.

Просто не закусих, на гладно и...

Сега. Момент.

Маринка.

Как усеща, че съм пил. Сега какво ще правя?

По гласа ще познае, че съм пиян.

Може ли да кажеш просто: Да, ало? - Сеня, Сеня.

С моя глас? Моля те.

Сеня, хайде без паника. Стегни се и отговори.

Ще ме изяде.

Да, мило? Добре съм.

Добре, разбрах.

Идва насам. Иска да ме посрещне.

Защо пих? Защо?

Колко са сладки!

А на мен не ми беше до смях,

преди двайсетина години.

Дъщеря ми тогава беше съвсем малка.

Заведох я на концерт на Вили Токарев,

качих я на конче...

И, меко казано, ми се отплати на ризата.

Значи не е била нейната музика.

И после цяла нощ я успокоявах,

люлях и успокоявах... - Колко мило!

Какъв чудесен баща си. Водил си я на концерти.

Да, беше.

Слава богу, свърши.

Сега вече трябва да мислим за внуци, на нашата възраст е редно.

Е, благодаря.

Какво има, Валя? - Дръпни си краката.

Валя, ти не си Киркоров, да раждаш след 40.

Дявол да го вземе, колко вкусно!

Пьотър днес е малко странен.

Когато бях на почивка в Бирма, сега Мианмар,

в палатката влезе семейство гибони, представяш ли си?

Скрили се от дъжда. Първо се уплаших, после започнах да ги наблюдавам.

Притискаха се един в друг.

Чак после разбрах, че гибоните, всъщност,

си избират партньор веднъж и за цял живот.

Представяш ли си? Също като албатросите.

Или пингвините генту. Не като хората.

Да, супер.

Даша, трябва ми помощта ти.

Извинявай.

Може нещо да го тревожи?

Тревожат го пингвините и гибоните.

Юля?

Или още си мисли, че не ти пасва в леглото.

И затова използва животинките.

Мислиш ли? - Точно!

Спретни му животински, пингвински секс!

Явно това е намеквал.

Намекнах й, но нищо не разбра.

Разбрала е. Направила се е, че не е разбрала.

Мислите ли? - Убеден съм.

И какво да правя? - Отивате, хващате я...

ей така, и казвате: "Знам, че ме предаде.

Разби ми сърцето". Ще се уплаши и веднага ще си признае.

Това е от "Кръстникът"!

Не знам. Сега го измислих.

Добре, стига.

Не, Джекович, наистина ще ме усети,

край, свършено е с мен.

Без паника, просто стой и мълчи, ясно?

Леко, леко.

Стегни се!

О, Марина, привет. - Привет.

Ето децата ти.

Гледай ги, а аз отивам в салона. Само да си гъкнал!

Марина, та ти изглеждаш прекрасно! - Да, прекрасно изглеждам.

Знаеш ли откога не към ходила на маникюр? Приличам на маймуна!

Марина, Сеня е много зает. - Не ме интересува.

Като е направил две, нека понякога помага.

Дръж. Мляко и памперси.

Искал си да ме видиш? - Да.

Исках да поговорим.

Исках да ти кажа, че...

Няма нужда от приказки.

Отдавна не ми е било толкова хубаво.

Тоест, никога.

Къде отиваш?

Да работя.

Разбира се, ако мога.

Ало, привет, Натусик.

Бяхте ли на ветеринар? Какво става с моята Маруся?

Как така бременна? Ехографът ли го показа?

На четири седмици?

Просто съм шокирана.

Да, да.

Край, край...

Край, пиши го бегало. - Какво да пиша, къде?

На надгробната ми плоча. Валентина е бременна.

На моята възраст?

Свършено е с мен. - Браво, добре че си свършил.

На твое място бих се радвал.

Но добре, че не съм на твое място.

Да, Джекович?

Арсений? Арсений, ставай.

Стани и върви, Арсений!

Билкова отвара, ще станеш като нов.

Защо така?

Сеня, хайде ставай. Омръзна ми да гледам децата ти.

Хайде, пий.

Хайде.

Усещаш ли? По-добре ли е?

Това е секреция от бобър.

Точно така, много добре. Върви.

Сега ще изхвърли всичко. Ще се роди.

Леле, какви сладурчета. - Приличат на майка си.

Трябва да познаваш детето, да го разбираш,

какво иска, какво...

Дай ръчичка. - Чичо...

Чичо Боря, не ги закачай, едвам ги укротих.

Добре, ще тръгвам.

Защо ги друсаш?

Нахрани ги и толкова. - Ами, нахрани ги!

Сеня?

Сеня?

Това пък какво е? Така ли ги храните?

Маринка нареди така да ги храним.

Както разбирам, тя си е признала, вие сте й простили и...

Не, просто дойде и ми се нахвърли.

Не успях дори да се опомня.

Значи ви е принудила? Няма нищо срамно.

Тя е силно момиче, каратистка. - Не, аз нямах против.

Но тя така и не си призна, разбирате ли?

Костя, объркан съм, не знам какво става в главата й.

Казвах ви, че трябват тукати. Не на нея, разбира се,

а на онзи брат, любовник.

Истинският мъж би постъпил така.

Пьотър Алексеевич, покрийте си срамотиите.

Късмет!

И сега й казвам: Валентина, омъжи се за мен.

Как мислите, ще приеме ли? - Разбира се!

Аз бих приела. - Наистина?

Не само ти, дори аз бих приел.

А Валентина сигурно ще изгуби ума и дума.

Юлка, говори с Дашка, държи се като овца.

Мери си приказките. За какво говориш?

Отива при Пьотър Алексеевич, с него...

А вчера се е целувала с брат ти. - Моля?

Видял ги е през прозореца. - Стига, бе, Даша и...

Глупачка. - Това ти казвам. Така че, давай.

Той е тъжен и чака тя да си признае. Налей й акъл.

Михаил Джекович, къде ходите, не мога да се свържа...

Какво става?

Храня децата, какво не ви е ясно?

А защо вие ги храните, и защо са тук?

Защо Арсений спи? - Твърде много въпроси.

Ако искате да помогнете, сменете памперса на другото.

Ало?

Ало, София Яновна, знаете ли къде е Сеня? Марина го търси.

Знам. - Не казвайте на жена ми.

В 207-та стая. - Да.

Добре.

Чакай.

Привет. - Кой е? Марина ли?

Тя сега... Тя просто

ще ми откъсне главата. - Сам сте си виновен.

Сега ще дойде и ще види колко безотговорно се отнасяте с децата.

Не ме погубвайте, много ви моля!

Не ми разбивайте семейството. - Михаил Джекович, направете нещо!

Какво да направя? Вече храня децата.

Тя ще ме убие, София Яновна. Или още по-зле - ще ме зареже.

Валенка! Влизай. По-малко въпроси.

Какво става? Какво е това?

А вие защо стоите? - Помолих те, по-малко въпроси.

Не трябва да се вълнуваш, не бива.

Айбек, натискай.

Той прелетя!

Валя!

Прости ми, Валя!

Исках да ти направя изненада, прости ми.

Прекрасна изненада, едва не ме уби!

Не се нервирай, в твоето положение не бива да го правиш.

Какво положение? - Как какво?

Не съм чак такъв глупак,

и аз забелязвам. - Какво забелязваш?

Че си наляла някое килце на коремчето.

Коя седмица? Четвърта?

Валя, всичко съм обмислил, ще бъда добър съпруг и баща.

Боря? - Да.

Не съм бременна.

А ти не си глупак. Ти си идиот!

Как така не си бременна?

Ама изобщо? - Изобщо.

Валя...

Боря, престани.

Валя! - Не викай!

Правя ти предложение не за пръв, но за последен път.

Ще се омъжиш ли за мен? - Намери си по-слаба.

Намерих си. - Пусни ме.

Намерих си, Валя, намерих.

Я дай. - Нищо няма да ти дам!

Остави ме на мира.

Дай ръката!

Глупак.

Горчиво!

Сеня, отвори!

София Яновна, спасете ме.

Сеня?

Сеня...

Миха...

Чакайте, а къде е Сеня?

Извикаха го по работа.

Не искаше да оставя децата, но София Яновна го принуди.

Нали? - Марина,

мисля, че трябва да знаеш...

Какво трябва да знам?

Исках да кажа, че имате много хубави деца.

Да, приличат на мен.

Впрочем, изглеждате страхотно.

С деца.

Пьотър Алексеевич... Божичко.

Какво искахте да ми кажете? - Ей сега.

Къде ходиш?

Пьотър Алексеевич, трябва да си призная.

Всъщност, това не е брат ми.

И нищо не са имали с Даша.

Тоест, сутринта беше брат ви, а сега вече не е?

Измислих си го,

просто се уплаших. - Защо трябваше да си измисляте?

Значи имате какво да криете? - Пьотър, грешно сте разбрали.

Истинският мъж щеше да му забие един.

Да, целунах я.

Стига!

Какво става тук? - Каквото е заслужил.

Кой го караше да те целува?

Не биваше да я целувам.

Тя не искаше.

Извинете. Не знам какво ме прихвана.

Нищо, случва се.

Даша, и ти ми прости.

Трябваше да попитам направо, а аз се филмирах.

Просто ме е страх да не те изгубя.

Поне нещо добро направи.

Извинявай, създавам ти само проблеми.

Защо изобщо дойде? Можеха да те видят.

Исках да ти помогна.

Изглежда те чакат.

Да си вървим?

Превод: kia1964

Translator's Heaven