Original subtitles

Имаме нововъведение в хотела.

Всички стаи са оборудвани със скенери за пръстови отпечатъци.

Можете да влезете, като си поставите пръста.

Дайте да ви вземем отпечатъка и да го въведем в базата.

Интересно.

Да, също като в полицията.

Така, стаята ви е 305.

И не губете ключа си. - Благодаря.

Кажете браво на този, който го е внедрил.

Добре. Един човек помоли да ви кажа браво.

Странно. По-добре да беше красавицата от рецепцията.

Здравейте.

Добре дошли в хотел "Елеон". - Имам резервация.

Чудесно. Имаме нововъведение в хотела.

Всички врати са със скенери за пръстови отпечатъци.

А ако нямам пръсти?

Няма проблем. Дайте другата ръка.

"Какво си намислил?"

Дайте ми обикновен ключ, какъв е проблемът?

Разбирате ли, променихме изцяло системата

и новите карти ще са готови след няколко дни.

След няколко дни?

Няма проблем. Постелете ми тук...

Обезателно ще измислим нещо. Това е нововъведение на ръководството.

Предайте на ръководството си, че са страхотни!

Да направим така. Ще въведа моя отпечатък,

и когато е необходимо, ще идвам да ви отварям?

Ще бъда вашият портиер.

Майната ви. Дайте си телефона.

Даша.

Реших малко да се поразтъпча,

че само седя. - Точно така.

Имаш нужда. - Защо се промъкваш така?

Трябваш ми. - Разбирам.

Не е за това. - А за какво?

Боря, неудобно ми е да те моля,

би ли ми заел 50000 до заплата?

Това са много пари. А какво ще получа в замяна?

Всичко, Боря. - Така ли? Мисли му, Валентина.

Бих дал всичко, което имам за това.

Къде са парите?

Какво става? - Кой може да ги е взел?

Никой. Само аз и Айбек имаме ключ.

Здрасти, чичо Боря. Как е?

Като гледам, по-зле, отколкото при теб.

Да не си обрал манекен? Откъде са тези дрешки?

Пратиха ми пари от Бишкек. - Обикновено е обратното,

изпращат пари в Бишкек. - Да, обикновено е обратното,

а на мен ми изпратиха.

Ще ида да се преоблека. - Давай.

Може ли? - Да.

Не, стига. - Телефон, нови дрешки.

Сигурно вече е изхарчил към 40000. - Валя!

Може да е изпратил 10 в Бишкек.

Как можеш? Обвиняваш човека без доказателства.

Нека проверим. Ще съберем доказателства.

Предлагам да направим професионална диагностика на сътрудниците.

Нещо като тест? - Не точно. По-скоро анкета.

Човек отговаря на въпроси за своите навици, предпочитания.

А специална програма, разработена от психолози,

обработва отговорите и издава резултатите.

И много ли са въпросите? - Не. Само 250.

Защо не 700?

Мисля, че не ни трябва. Ще спъне работата на персонала.

И се съмнявам, че някой ще се отнесе сериозно към това.

Ами дайте им пример. - Да, бе.

Може би и София Яновна, и Пьотър Алексеевич трябва да минат теста?

Нямам против. - Че какво? И аз нямам против.

Обожавам тестовете.

Е? Колко? Имаше ли пет минути?

Извинете, Костя, не засичах.

Хайде още веднъж?

Ало? Отворете вратата.

Моля.

Привет.

Реших да обядвам с вас.

Нямаше ли по-дребни? - Имах.

Помислих, че трябва да са едри, кой ще клъвне на дребни?

Именно. - А, сарказъм, нали?

Това ми беше до края на месеца.

"Любимият ви цвят?"

Небесно кафяв.

"Любимата ви играчка като малък?"

Автомат Шмайзер.

"Разстройвате ли се от неприятности?"

Що за идиотски въпроси? И така...

Да. Да. Да.

Не може да бъде. Забравих лампата.

Иди до склада да донесеш. - Чичо Боря, имам всичко.

Всичко изтървам.

И дори я настъпих! Представяш ли си?

Отиди да донесеш, че без да искам я счупих.

Добре, добре.

Джекович, дай на руски, не разбирам африкански.

Викам, че този Вадим е малоумник.

Въведе някакви дебилни тестове. - Защо дебилни?

Чудни тестове - два часа се мотах и не работих.

Какво каза? Нарече ли ме някак? Я преглътни.

Викам, че си глупак, Сеня.

Напразно преглътна.

Какво си се заял с този Вадим? Да не е бившият ти?

Не моят, а на София Яновна.

Той е мъжът й. Бившият.

Стига, бе.

Жалко, че са се разделили. Такава хубава двойка.

Чичо Боря, ето лампата,

и такова, май остаряваш.

Пъхаш пари навсякъде, после забравяш. Намерих ги под лампата.

Благодаря.

Благодаря. Върви... в 305-та,

аз ще се оправя тук.

Разбрах, разбрах.

Искате да се съчетаете. - Разкарай се, казах.

Край, разбрах.

Само не бързай.

Ето, върна ги.

А ти си мислиш всякакви гадости за него.

Не бива така. - Не разбра ли?

Нарочно върна петте хиляди, а 50 си прибра.

Хайде, стига.

Ама, разбира се. - Стига, стига.

Трябва да имаш доверие на хората!

Моля. - Събудете ме в 8 сутринта.

Добре. Ще лягате ли? - Какво ви засяга?

Просто работното ми...

време свърши. Ако има нещо, на рецепцията е Льоша.

Вкарах и неговия отпечатък на вашата стая.

Извинете, че толкова дълго изпращах гостенка до стаята й.

Оправяте си личния живот?

Не, тя е на 73 и не можа да намери стаята си.

Впрочем, за какво е тази среща?

Нима Вадим Андреевич е измислил поредния тест?

Не. Един ни стигна.

Вече уведомих Пьотър Алексеевич за вашите резултати.

И те не са утешителни.

Съгласно теста, вие сте склонен към психическо и физическо насилие,

а също и самоубийство. Насилие и самоубийство е взривоопасна смес.

Пълни глупости.

Въз основа на някакви тъпи въпроси правите такива изводи?

Точността на резултатите на това изследване е 98%.

Тази методика е разработена от цял научен институт.

Ако искате, можем заедно да вкараме вашите отговори в програмата.

Всичко е много прозрачно.

И какво предлагате, да уволним Михаил Джекович?

Почакайте.

Трябва да призная, че се отнесох абсолютно несериозно към теста.

Дайте наново да отговоря на всичко.

Вече по-сериозно.

София Яновна, какво мислите?

Вие май познавате Михаил Джекович от по-дълго?

Михаил Джекович е професионалист, и мисля,

че трябва да му се даде още един шанс.

Добре. Даваме му втори шанс.

Очаквам новите ви отговори на сутринта.

И този път не прекалявайте, господин насилник.

Или самоубиец, как предпочитате?

На този въпрос ще ви отговоря в теста.

Един тъп въпрос повече, един по-малко...

Здрасти. Какво правиш? - Гладя, не виждаш ли?

Виждам, разбрах. - А защо питаш?

Аз просто такова...

Флиртувам с теб. - Засега без успех.

Така ли? - Аха.

Тогава ще карам направо. Да идем на ресторант след работа?

В този, "Виктор".

Може би "Виктор"? - Може и "Виктор".

Не бой се, имам мангизи, ще платя.

Добре щом имаш.

Тогава се разбрахме? - Да.

Хайде, до довечера.

Да? - Къде сте? Отворете ми!

Чакайте, излезли сте от стаята?

Тръгнах си, казахте, че лягате. Трябва да ви събудя в 8, нали?

Да не сте ми майка?

По-бързо, а аз ще ида да се разходя.

Къде може да са се дянали?

Кого виждам?

Добри ми стари приятелю! - Боря?

Какво? Не е това, което си мислиш.

Търсех парите и случайно го намерих. - Докато си говориш с бутилките,

Айбек смята да ти изхарчи парите на ресторант.

"Сами ли решавате проблемите си?"

Господи, защо ме наказваш?

Сергей Сергеевич, ставайте, ще ви заведа в стаята ви.

Ставайте, недейте да спите тук! Хайде, хайде.

Пьотър Алексеевич, изглежда имам проблем.

Вече знам.

Поръча вино Шато де Сепариньон,

а от ястията - калкан, салата нисоаз и касуле.

Действа с размах. Дано не се задави с този калкан.

Боря? Писах на Ана, ще го пита откъде има толкова пари.

Впрочем, откъде имаш пари? Да не си ги откраднал?

Защо веднага откраднал?

Взех ги.

"Айбек казва, че не ги е крал, а ги е взел отнякъде".

Да пита откъде ги е взел.

А откъде ги взе?

Там, откъдето ги взех, вече няма. Трябва да знаеш местата.

Искаш ли да дойдеш с мен в Бишкек? - За това си мечтаех.

Мечтите се сбъдват, когато има мангизи.

Ще ти дам едни мангизи! - Чичо Боря?

Имаме малко такова...

Казваш, че трябва да знаеш местата?

Айбек, признай си, ти ли ми взе парите?

Нищо не съм взимал. - Ама, разбира се!

Пратиха ти ги от Бишкек. - Да.

Отнасях се с теб... като със син,

а ти...

Разочарова ме. Плю зад гърба ми.

Наръга ме с нож в душата.

Обратното.

Няма значение, уволнен си. Събирай си багажа

и право в, как му казвахте? Арли?

Алга. - Алга. Точно там.

Много е задушно.

Тежък е. Макар и без ръка.

Защо е толкова задушно? - Не е смешно.

Какво ще правим? - Ще я възстановим. Дайте тиксо.

Шегувам се. Имам познати, ще оправят нещата.

Дръжте го!

Какво правиш тук? Вчера ти казах всичко.

Чичо Боря, ти такова...

Ще се извиняваш ли?

Значи, задигна ми скритите пари, и трябва да ти се извинявам?!

Не съм. Скрил си ги на пияно, за да не ги изхарчиш на трезво.

Не помниш, нали? Виж.

Не може да бъде.

Вчера ми наговори толкова обидни думи. Дори не си проверил.

Не се сърди. Стига, де. Стига.

Сгреших.

А откъде имаш парите?

Нали няма да кажеш на никого?

Бог ми ги даде.

Вървя си аз по пътя, и чанта с пари.

А наоколо няма никой.

Взех я и я скрих тук. - Къде?

Виж.

И къде е? - Няма я!

Изглежда, бог дал, бог взел.

Я, чичо Боря!

Слушай, да имаш някаква кутия?

Там, на рафта. - Еха.

Хубава, благодаря.

Колко е красиво.

Обожавам Москва такава. Без суета.

А и отдавна не съм посрещала изгрева.

Можем да го посрещаме всеки ден.

Но без откъснати ръце и болници.

Впрочем, вече поръчах ръцете.

Не са златни, разбира се, но хигиенични.

Благодаря, че ми помогнахте.

Хайде на "ти"?

Хайде. - Хайде.

Михаил Джекович?

Гледам, че ви се спи. Явно сериозно сте отговаряли на въпросите?

Гледам, че са ви подарили цветя. Той как се казва?

За София Яновна са.

Впрочем,

благодаря, че ме повикахте, когато София беше зле.

Никой друг не би могъл да й помогне.

Връзката ни е много по-дълбока, отколкото е била вашата.

София е като кученце - потича и се върна в колибката си.

Миша!

Спокойно.

Добре съм. Това е за теб. - Благодаря.

Явно тестът е бил прав. Вие наистина сте склонни към насилие.

Съжалявам, че ви дадох втори шанс.

Пьотър Алексеевич, не бързайте. Да направим така -

ще взема Михаил Джекович под опека.

Един час на ден с добър психолог -

ще имаме адекватен, спокоен работник, истински професионалист.

Сигурен ли сте? - Аз да.

Но дали е съгласен Михаил Джекович?

Добре, давам ви трети шанс.

Трябва да сложим лед, сега идвам.

Какво си намислил?

Превод: kia1964

Translator's Heaven