Original subtitles

Уплаши ме. - Исках да се отпуснеш.

Да полежа няколко седмици от инфаркт и да се отпусна.

Няколко седмици не става. Вдругиден сме в Гражданското, ако помниш.

А ти помниш ли, че в Гражданското ходят зрели хора?

Къде отиваш? - Да пораствам.

Да. Красотата е страшна сила.

Да?

С какво да ви помогна, дами?

Утре може да дойдат санитарните служби

и началството нареди да се почистят всички служебни помещения.

Разбира се, чистотата е залог за...

Но сега излизам. - Ами оставете ключа и вървете.

Ние ще ви почистим. - Да, бе.

Вие уж чистите, а после изчезват поялници.

Хайде по-добре утре сам да си почистя.

Хайде, наистина. Хайде, хайде излизайте.

Хайде, давайте.

Давайте.

Естествено, можем да я разбием. С чук или с лост.

Така ли? Тихомълком, та никой да не разбере? Браво.

Виж, Валюша, ти върви, а аз трябва да довърша нещо.

Става ли? - Добре.

Чичо Боря, идваш ли? Бирата ще се стопли.

Бирата ли трябва да довършиш?

Ех, Сеня, Сеня.

Твоят език е мой враг. - Защо ме лъжеш?

Можеше да кажеш: Искам да остана с приятелите, да пием биричка.

Добре, исках да остана с приятелите да пием бира. Може ли?

Не може. - Защо?

Обеща да не пиеш на работа.

Вече не съм на работа! - Точно, няма защо да висиш тук.

Да се прибираме. - Мъж под чехъл.

" Заради мен е."

Паша, не мога да говоря сега.

Имам сутрешен брифинг.

София Яновна, ако не си изключите телефона,

се страхувам, че терапията няма да е ефективна.

Извинете.

Изключи поялника, ще изгоря. - Извинете.

А, не, хайде без жертви.

Момичета, предайте на Валентина, че оправих конвейера.

Още един вариант.

Трябва да му задигнем ключа и незабелязано да се вмъкнем в стаята.

Голяма джебчийка съм.

Когато работи си сваля якето, виждала ли си?

И какво, Шерлок? - Ами такова!

Трябва да го подмамим да ремонтира нещо.

Ще свали якето, ние ще отмъкнем ключа...

За да ремонтираме нещо, трябва да е повредено.

Не. За да ремонтираме нещо, трябва да го повредим.

Проблемът е, че не минава и ден, без да ме вбеси.

С какво по-точно ви дразни?

С всичко.

И Теодосич. И 3, 2... Кош!

Какво искаш? - Да затваряш вратата.

Ти да не си на 15?

Всички тези усещания са резултат от спиране на лекарството,

което приемахте последните години. - Не разбрах?

Много успокоителни притежават ефекта на "розови очила".

Когато светът изглежда друг, по-добър, отколкото е в действителност.

Спряхте таблетките, и розовите очила изчезнаха.

Тоест, искате да кажете,

че не съм се влюбила аз, а таблетките?

Чакайте, аз съм зрял човек, сама си го избрах.

Нима някаква химия може така...

Вие, всичките ни чувства, са някаква химия.

Но има и положителен момент.

Винаги можете да се върнете към лекарството.

А ако го спрат от производство какво да правя?

Да се разведа?

Това са пълни глупости.

Може да те дразни какво ли не.

Костик обича да ходи по гащи из къщи.

В началото много се ядосвах, а после свикнах.

Просто взех да му купувам по-хубави гащи.

Впрочем, как е при вас с това?

С кое? С гащите ли? - Не... С това.

Ами... май добре.

Тогава правете каквото е добре. С останалото някак ще свикнете.

Борис Леонидович?

Извинете, че ви прекъсвам,

конвейерът се развали. - Та аз току-що го оправих!

Ами той... сега взе, че пак се развали.

Ключът е в десния джоб.

Жигулитата ми се трошаха по-рядко от този конвейер.

Нямах си работа.

Боря?

Още ли не оправил този конвейер? - Оправих го, но пак се развали.

Пак ли лъжеш? - Не лъжа.

Какво? - И вече си пил?

Не, без да искам се полях.

Боря, докога ще продължава?

Все лъжеш, все пиеш. - Знаеш ли какво, Валентина,

не пия и не лъжа. А ако не ми вярваш, добре.

Тогава ще ти покажа какво значи да пиеш.

А кой ще ремонтира? - Някой честен и трезвен!

Добро утро, Валентина Ивановна.

За някои е добро.

Успя ли?

Кога отиваш на гости?

През нощта, когато стопанинът си тръгне.

Момичета, тук някъде със си изгубил ключовете, виждали ли сте ги?

Вероятно там, където и съвестта. - Ясно, не сте ги виждали.

Добре, ще взема от Айбек.

На цирк ли отиваш, или е някакъв намек?

Просто исках да се извиня за вчера и...

да отпразнуваме последния ден без печат в паспорта.

Какъв е планът?

Бавно ще се съблека,

и... - И... при теб ще дойде твоят

сметанов генерал!

Сметановият генерал, на вашите заповеди!

Какво мислите, че си е намазал? Медал... или орден?

Медал! Разбира се, че медал... - Паша, стига!

Не ти ли се струва, че е тъпо?

Зрял човек се маже със сметана, и при това се радва!

Ако отиваш в кухнята, сложи чайника.

Поне да пием кафе.

Със сметана.

Ти си хубаво момиче, разбира се, но аз не изневерявам на Валентина.

Независимо от паузата в отношенията. Така че изчезни,

моля те, изчезни оттук.

Казват, че така са се изпокарали с Валентина,

направо жестоко. Чичо Боря дори не се е прибирал.

Може да не му е добре?

Взе каса водка и каза, че излиза в отпуск. Добре е.

Не отваря ли?

Вървете на майната си!

Айбек, можеш ли да поправиш конвейера в химическото чистене?

Мога. - Хайде.

Но не много, дори изобщо не мога. Не умея.

Дали да не разбием вратата? - Отвътре я е подпрял със сейфа.

Значи трябва да чакаме, докато свърши касата с водка.

Засега има логика.

И дълго ли ще чакаме?

Ако е по бутилка на ден, то месец.

За толкова време могат да убият Егор.

Тогава остава да се промъкнем по вентилацията и да вземем парите.

По вентилацията?

А там има ли мишки? - Не. Най-много паяци и прах.

Чук-чук?

Къде е нашата булка?

Настя, аз...

сигурно няма да подпиша. - Така.

Не мърдайте никъде, сега идвам.

Разказвайте.

Защо да се бъркам? Тези, които се карат, се обичат.

Обичаме се в извънработно време, а сега не ми работи конвейера.

Трябва да го измолите.

Кой е? - Аз, чичо Боря.

Сам ли си?

Сам съм.

Ако отворя и си с Валентина, никога няма да ти проговоря!

Влизай.

Парламентьор ли си, или просто идваш да ме видиш?

Чичо Боря, спри да пиеш.

Дори не съм започвал. Трезвен съм като гъба.

Знаеш ли, Мишенка, реших да спра пиенето.

Гадно е, когато любимата ти жена те смята за... алкохолик.

А защо взе касата с водка? - За изкушение.

Нека знае Валентина Ивановна, че Борис Леонидович е твърд човек.

Никаква каса водка не може да го съблазни. Това е.

Ами иди кажи на Валентина, че си трезвен!

Какъв е смисълът? - Защото мисли, че си пиян.

Логично.

Но ме е страх. Сега е толкова ядосана.

Знаеш ли, може да пийнем за кураж? - Ще те пийна аз.

Джекович, може ти да пийнеш, а аз ще поседя, ще се вдъхновя...

Боря!

Значи, първо направо, после надясно, после надясно,

после наляво и си там.

Нали няма да се объркаш?

Нима искам много от живота?

Просто исках да се омъжа и да бъда щастлива.

Сигурна ли сте, че не е възможно с Павел Аркадиевич?

Настя? Здравейте. Получих съобщението, какво става?

Костик, донеси ни още една кутийка сладолед? По-добре две.

Може ли за момент? - Ей сега. Да.

Настя, аз съм на работа.

Костя, аз също съм на работа! - Не съм ти момче за всичко.

А аз не съм ти момиче за всичко.

Какво общо има това? - Такова! Ако не ме обичаш, кажи!

Какъв сладолед?

Боровинков. Шоколадов.

Благодаря.

Извинете. - Хайде.

Край, тръгвам. Ако побързам, ще успея да се омъжа.

Сигурна ли сте? - Май, да.

Настя, искам да е като при теб -

да се скараме, да се сдобрим.

Да се целунем. По дяволите, искам мъжът ми да ми донесе сладолед.

Тоест, пак ще минете на хапчета?

Нали някак съм живяла с него.

Ало? - Изглежда съм забравила.

Къде си?

Аз съм до...

Ох, страхотно!

Е, да поговорим?

Омръзна ти да пиеш сам? Търсиш си компания?

Валя, не заслужавам такива думи. - Разбира се.

Заслужаваш други, но не мога пред хората.

Готово, госпожо. - Много ви благодаря!

Помогнахте ми. Че тук всички са или некадърни, или безсъвестни.

Много благодаря! Всичко хубаво. - Довиждане.

Значи се претоварвам тук, а?

Боря се със зависимостта си.

Заместник ли ми намери? - Ако беше поправил този конвейер,

нямаше да се наложи да викам човек почасово.

Защо почасово, направо го наеми. Нали е добър майстор?

Поне записа ли му номера? - Ще го запиша, ако не спреш да пиеш.

Не съм пил! - Да, само си го мирисал.

Валентина Ивановна? - Да?

Защо два дни не могат да ми почистят костюма?

Къде е София Ивановна?

И каква е тази каса водка?

Какво изобщо става тук?! - Това е женско коварство.

Един се стреми към съвършенство,

а друг иска да му сложи рога. - Какви рога!

Беше производствена необходимост. - Да, да.

С намек на лична. Тази водка е моя. Моя.

Е, Валя, развод?

Още не сме се женили. - Слава Богу!

И още каква слава.

Знаеш ли, живей си сам, пий колкото щеш,

само гледай да не пукнеш от тази водка.

Я стига, водката си е читава,

няма да пукна и ще ви надживея всички!

Боря!

Боря! - Ама, че ми се стовари.

Боря, жив ли си? - Спокойно, спокойно.

Извинете. - Какво правехте там?

Аз... трябваше да намеря телефона.

Един гост го изпусна във вентилацията.

Борис Леонидович, моля ви, извинете ме.

Няма нищо, поне не ме убихте.

Валечка? Валя? - Тук съм, любими.

Валя, знаеш ли, за теб мога пеша до Луната да ида,

не да спра да пия. - Господи, ти стигни до кабинета си.

Леко, леко. - Дръж се за мен, луноход.

Спокойно, спокойно. Отиваме.

Ще платя ремонта от заплатата.

Предлагам сделка.

Аз ще платя ремонта, а вие ще кажете, как може телефонът

да падне във вентилацията, която се намира на тавана?

Не, по-добре аз да платя.

Мога ли да те наричам Дашка вентилацията?

Не е смешно.

Сега какво ще кажа на Егор?

Че имаш страхотна приятелка.

Докато ти се опитваше да убиеш чичо Боря,

тя отвори стаята...

и взе парите.

Не, добре...

Благодаря! - Моля.

Вече мислех, че няма да дойдеш и ще трябва да взимам онази.

Извинявай, аз... - Притесняваш се, виждам.

Всичко ще бъде наред.

Сега ще си облечеш роклята, ще вземеш булчинския букет,

и ще покажем на всички, коя е най-хубавата двойка.

Защо и роклята, нали е просто формалност?

Не, никакви формалности. Вече съм го уредил.

Ще имаме истинска церемония. Дори с това...

Та това е за цял живот.

От днес и завинаги, в радост и в мъка...

Соня,

знам, че не съм идеалният съпруг,

но нека всичко започне идеално, а после...

ще се старая. Много.

Младоженци, готови ли сте?

Ами... почти.

Давайте по-живо, имам 15 минути за вас.

Трябва да вървим. Купидон нервничи.

Да побързаме. Хайде. - Паша...

Паша, прости ми, но не мога да се омъжа за теб.

Ти си страхотен, добър, внимателен.

Но ти трябва жена, която ще те обикне истински. Прости.

Какво има?

Просто си изгубих розовите очила,

а без тях се страхувам, че...

Че не те обичам. Прости ми.

Може да успокои болката?

Валечка, ти си моето обезболяващо.

Защо Егор не се обажда?

София Яновна! Соня...

Павел напусна. Кълна се, не е заради мен.

Знам. Заради мен е.

Превод: kia1964

Translator's Heaven