Original subtitles

Какво знаеш за него? - Май някакъв бизнесмен.

Видях в интернет, измислил е флашката и продал идеята на американците.

Има сума ти пари. Може да познава дори Нюша.

Вчера на гарата си взе чебурек. Жесток, направо лигите ми потекоха.

Купи хотела ни, за да те вкара в леглото. В същия този хотел.

Върви ти.

Още един собственик забърса. - Никого не съм забърсала.

Лъгал ме е през цялото време.

Няма повече да общувам с него. - Глупачка.

Ако на мен ми вървеше така... - Добро утро.

Вчера се запознахме, но така и не поговорихме.

Искам да отбележа нашата обща мисия:

Трябва да направим нашия хотел най-модерния и иновационен.

Затова по всяко време съм открит за предложения и идеи.

Да предложим да се използват пръстови отпечатъци, вместо ключ?

Като при телефоните.

Да вземаме отпечатъци при настаняване?

Та гостите да си помислят, че работим за ФСБ?

Искам в нашия колектив да процъфтява творческа атмосфера.

Извинете, само с творчество ли ще се занимаваме, или и ще работим?

Просто на рецепцията има опашка. - Да, да, разбира се.

Хора, още едно съобщение. Утре ще има фантастичен запой.

На руски на това му викат още сватба.

Поканени са всички, които София Яновна харесва.

Няма да има никой на сватбата. Шегувам се.

Миша, надявам се, че утре всичко ще мине добре.

И ще можеш да се въздържиш от обичайните си...

пакости?

"Мразя сватбите!"

Ето.

О, Будулай се завърна!

Слушай, размислих. Не биваше да избухвам.

Какво толкова, ще съм обикновен готвач,

но в един екип с приятеля си, в своята кухня.

Маринка ли те изпрати?

Още дори не съм й казал.

Ти дебил ли си?

Марш бързо при Федя и го моли, на колене го умолявай

да те върне на работа! - Никога няма да се върна при този!

Е, приятелю, ще ме вземеш ли?

Добре дошъл в екипа.

Да. Фьодор? Здравейте. - Здравейте.

Тимур идва. Ще донесе хайвера, алкохола, тортата, погрижете се.

Имам алергия към лилиите! Ще ми ги донесете на погребението.

Мила госпожице, много ми трябва костюмът ми.

Утре имаме юбилей със Зоенка - 40 години. Да, да.

Сутринта ще слушаме музика...

Привет. - Здравейте.

Даша, исках да се изясним

и да поговорим. - Извинете, не общувам с непознати.

В пералнята не вдигат. Качете се в стаята си,

а аз ще ви донеса костюма. - Благодаря.

Направете път.

Какво правите? - Джекович, благодаря.

Добре ли си? Нарочно ли го направи? - Престанете!

Ама какво става? Полудяхте ли?

Шеф, как се държиш пред подчинените!

Рибешко говно! - И ти не си стока.

Човекът те взе на работа, дръж се прилично.

Какво става с тортата ми?

Кой? Кой я сложи там? - Аз, но не беше нарочно.

Нали те помолих. Това е подло, Миша.

Джекович умее да си търси белята.

Добре, че ти не го отнесе, нали, приятел?

Да, приятел.

Дори от радост ще ти дам премия. - Така ли?

Разбира се. Ето. - Какво е това?

Ще си починеш месец на заготовките.

Свински фоа гра!

Да, Юля? Не, не може да ми обуеш панталона.

Щом вече си го обула, защо питаш?

Чакай...

Да, Павел Аркадиевич?

Сега ще ви го донеса.

Нали не е поръчка за стаята?

Да.

Борис Леонидович, наред ли е всичко? - Да, да, както поръчахте.

20 кутии, ето.

Довечера ще ги завия с найлон.

Утре на сватбата като гръмнем... вашите 100000 във въздуха,

ще е много красиво, но ме е жал. Можеше да идат за ограда на вилата.

Моят авер Сречко, това не е ругатня, това е фамилия,

се съгласи да проведе сватбата ни, а той е най-добрият тамада в Сърбия.

Чудесно, да си седи там. Вече уредих един от най-добрите водещи в Москва.

Чакай, не мога да му откажа просто така.

Можеш. - Не мога!

Чудесно! Нека някакъв Срачко е водещ на сватбата ни!

Сречко. И впрочем, пристига днес да обсъдим сценария.

Да? Излязох по работа.

Какво стана? Медитирахме само три минути.

Просто трябва спешно да се обадя... на жена ми.

Какво правите?

Наскоро разбрах, че на 3% от всички хора на земята

им съвпадат пръстовите отпечатъци. Та си сложих на носа.

Сега никой няма да го разблокира. Да можех да го сложа и на лаптопа.

Имах такава случка. Вкъщи влезе пеперуда,

и Стьопка, синът ми, попита как се казва.

Бързо написах в търсачката "Пеперудите в Москва",

а тя ми изкара сайт с проститутки.

Настя после разрови какво съм търсил, и...

Това е гениално!

После цяла вечер ме хока, че съм извратеняк.

Тъй като апаратурата не е ракия, ще питам какво правиш?

Припечелвам за безгрижни старини, Джекович.

Чух, че новият собственик иска иновации,

а тази идея с вятърните електростанции отдавна ми е в ума.

Знаеш ли колко ток спестяват?

Къде отиде капачето?

А, забравих го в склада. Не пипай! Сега се връщам.

Миша, съвсем ли... - Не бях аз, стана от само себе си.

Стига си лъгал, и престани да опитваш да ми провалиш сватбата!

Нищо не опитвам.

Направо ще се махна от хотела. За да не мислиш така.

Нещо не прилича на костюм за 3000 евро, а?

Това е някакво объркване. Явно още не е изгладен.

Когато е готов, веднага ще ви го донеса.

Сега ще дойде с Яков... - Довиждане, Анастасия Степановна.

Довиждане, Михаил Джекович.

И всичко ще е наред.

Извинявайте, не ви видях.

Кракът ми. Май е счупен. - Сега ще извикам лекар.

Гост на хотела ли сте? - Идвам при Павел.

Ще бъда водещ на сватбата му. - Вие ли сте Сречко?

Соня, извинявай. Наистина беше случайно.

Дори не знаех, че е водещият ви. - Няма проблем.

Знаете ли, Сречко, обезателно ще предам на Павел,

че няма да можете да водите сватбата ни.

Ще ви платим. Миша, откарай го в болницата.

Михаил Джекович ще се погрижи за вас. А ние ще тръгваме. Настя?

Здрасти, Сеня.

Здрасти. Трябва да ми помогнеш.

Какво искаш? Да те почеша по гърба или да ти изпера гащите?

Имаме крадец.

Сутринта сложих в хладилника 4 буркана черен хайвер, а сега има само 2.

Не, не може да си ти. Ти едва дойде.

Помогни ми да открия крадеца, а? - Нямам време.

Трябва да остържа още 5 кила моркови.

Ти най-добре познаваш готвачите. Кой може да е?

Мислиш ли изобщо с главата си?

Тук са супер професионалисти. Събирал съм ги из цяла Москва.

Всеки може да е.

А Тимур чак утре ще докара хайвер. Няма да го купувам по 40 бона!

Ако помогнеш да открия крадеца и хайвера, ще те направя су шеф.

Дадено.

Явно е инверторът. Китайски е, прегрял е.

Благодаря, че не ме издаде.

Ето, черпя те коняк. - Аз го донесох.

Е, и за това благодаря.

Не разбирам. Мислех, че за водещия направо ще ме убие.

А тя сякаш се зарадва. - Просто не иска да се омъжва.

Откъде го реши? - Познавам жените.

Хлапе. Колко си ги имал? - Не знам.

А така. - Може би 200.

А така.

Защото си екзотичен, имаш търсене.

Вчера видях, как се караше със своето конте.

Не може сама да отмени сватбата и очаква решителни действия от теб.

Не, напротив.

Вчера сама дойде и ме помоли:

"Миша, надявам се, че ще минеш без пакостите си".

Спомни си, как го каза?

Надявам се, че утре всичко ще мине добре?

И ти ще можеш да се въздържиш

от обичайните си... пакости.

Стига, бе, глупости.

Изобщо не искам да я виждам тази сватба. Ще замина.

Не съм вземала костюма на Павел.

Какви ми ги дрънкаш, момичетата казаха, че ти си го взела.

Чакайте, това беше костюмът на дядото от 307-ма.

Сигурно съм сбъркала.

На Иван Семьонович? - Да.

Не вдига. Сигурно е отишъл да празнува с жена си, тъкмо...

С жена си? Че тя наскоро почина.

Как така? Горкият старец.

Винаги идваха да празнуват годишнината си,

тази година дойде сам.

Той... каза, че днес ще се срещнат.

Изглежда е решил да се срещне с нея там.

И с костюма на Павел за три бона в евро.

Бегом в 307-ма!

Още ли сте тук?

Нали приключихме брифинга? - Но вие нищо не казахте.

Просто сложихте слушалките, а ние седим тук от десет минути.

Така ли?

Ами, вървете.

Впрочем! След няколко седмици ще премахнем картите и ключовете.

Гостите ще отключват с помощта на собствените си пръстови отпечатъци.

Гениално, нали? - Да, страхотно.

Тази мисъл ми я подхвърли Константин.

Той е извор на идеи, затова от днес го назначавам на длъжността

"Творчески директор по развитието". Честито!

Честито, Константин!

Настя, нищичко не съм му казвал.

Творчески директор...

Изглежда е в банята. С бръснача цък-цък по вените...

Жив ли сте още?

Просто вчера казахте, че искате да се видите с жена си

и си помислихме... - Не, не. Грешно сте ме разбрали.

Тя винаги е с мен. Зоенка винаги е в сърцето ми.

Сутринта слушахме музика с нея.

А сега отскочих за любимия й ескимо на клечка.

Ето, заповядайте. - Станало е недоразумение.

Много се извинявам, но погрешка съм ви дала чужд костюм.

Да, да, гледам, че не ми става.

Не се тревожете, сега ще го съблека. - Благодаря.

Не се притеснявайте. - Даша?

Това е любимата ни песен със Зоя.

На годишнините винаги я слушахме и танцувахме.

Много ви моля, нека потанцуваме.

Даша, хайде потанцувай. Не ме бива, ще му изпотъпча краката.

Дашенка? - Да?

Хайде, танцувай, че цък-цък.

За мен ще е удоволствие. - Да. Да.

И още една малка молба.

Облечете тази рокля на Зоенка.

Много ще ви отива. Много.

Повърхностият оглед е без резултат. Явно е действал професионалист.

Къде беше хайверът?

Ето. Бяха четири буркана, останаха два.

Хайде, бъдещ су шефе, заработвай си длъжността. Търси.

Къде ходиш? Няма пулс.

Помоли за чай. Завил му се свят. - Викай линейка.

Може да свалим костюма на Павлик? - Юля!

София Яновна, пристигна гост с резервация за лукс,

а всички са заети.

Не мога, обърни се към Михаил Джекович.

Той замина. Каза, че няма да го има. - Изобщо ли?

Настанявай госта в стандартна стая

и кажи на Настя да му уреди превъзходна вечеря.

Да? - Ало, Мишка? Връщай се веднага.

Твоята Соня като разбра, че си заминал, веднага се разрева.

Бях прав, не иска да се омъжва.

Какво е станало?

Затова пък ще го погребат с костюм от новата колекция на Анжелини.

Стига, не се разстройвай. Той е изживял своето.

Толкова обичаше жена си, Зоя.

Дори след смъртта й не можа да я пусне.

Надявам се, че е щастлив там с нея.

Е? - Открих твоя крадец.

Оказа се хитър, рижав, но тъп.

Казва се Ян. - Ян?!

Ян, Ян. Открих негов косъм в хладилника, виждаш ли?

Поразпитах. Оказа се, че е уволняван от друг ресторант.

Познай защо. - А къде е хайверът?

Няма го засега. Но имам план.

Надали е могъл да изяде половин кило хайвер.

Ще го проследя, ще открия къде е скрит и ще ти го донеса.

Защо отмъкна хайвера? - Този защо те сложи на заготовките?

Сутринта го помолих като човек да те направи су шеф.

Даже контракции инсценирах, а той отказа.

И аз взех и го отмъкнах напук.

Как разбра, че съм аз?

Открих твои косми. По-точно не от теб, а от роклята,

която вчера мери един час за сватбата.

А още час преди това дойде есемес,

че от картата са изтеглени 142 рубли в хранителни стоки.

Винаги купуваш едно и също олио, което струва 110 рубли.

Питам се, кое струва 32 рубли? Хляб плюс Настя,

която дойде за нож в кухнята? - Здрасти, Сеня.

Нямаше да идеш сама за нож, но да пратиш приятелка е добра идея.

Слушай, Шерлок, защо тогава вкъщи се правиш на луд,

че не знаеш къде е тоалетната хартия?

Марина, да направим така:

връщаш каквото е останало, защото вече съм почти су шеф.

Сега трябва да го купуваме. Това е половин заплата на су шеф, Марина!

На твой език, това са 40 пакета памперси.

Крадецът се оказа хитро замислен.

Такъв, дето му дърпат ухото като лъже.

Федя, грешно си разбрал.

Заповядайте. Ето го и него...

Дявол да го вземе! Пак ли сте жив?

Кръвното е добре.

Но той нямаше пулс!

При възрастните хора пулсът трудно се напипва.

Може да е имал временен летаргичен сън.

Настя, махаме кафявите панделки, разчистваме масите, нека ги няма.

Защо не каза, че Сречко го е блъснала кола?

А аз му звъних. - Прощавай, забравих.

Може би защото не го искаше?

Може би защото цялата сватба е на главата ми

и физически не мога да помня всичко? - Значи не си искала.

Спри да се държиш като дете, става ли?

Ако още искаш да се ожениш за мен, без своя Сречко,

отиди за булчинския букет.

Той е в склада.

Търсих те навсякъде.

Ето, костюмът ти. - Не, не, няма да го облека.

Суеверен съм. - А, Иван Семьонович е жив.

Имал е летаргичен сън. Извинявай още веднъж.

А ако...

София не е моят човек?

Ако... не я обичам така,

както този дядо обича своята Зоя?

Паша...

Имаш сватба.

Просто си изплашен.

Желая ви щастие.

Да приветстваме нашите прекрасни младоженци -

Павел и София!

Преди официално да сключа брака ви,

бих искала да чуя,

дали желанието ви е искрено и взаимно?

С открито сърце, по свое желание и добра воля ли сключвате брак?

Е, Миша?

Финита ла комедия. Пропиля щастието си.

Моля младоженецът да отговори.

Почакайте!

Трябва да кажа нещо.

Соня, веднъж вече те изгубих,

затова не искам да се случи отново.

Винаги съм те обичал, и ще продължавам.

И двамата знаем, че трябва да бъдем заедно.

Искам да бъдеш щастлива. С мен.

Моля булката да отговори.

Съгласна съм.

Михаил?

Ще ходите ли на сватбата? Може да седнем заедно.

Така ще е по-лесно да ви поканя на танц.

Мразя сватбите.

Превод: kia1964

Translator's Heaven