Original subtitles

Добро утро!

Как си? Свикна ли? - Когато те виждам, всичко е наред.

Паша,

разбрахме се, на работа... - Добре, де, бяла господарке.

Павел, върнете се към задълженията си.

Добре дошли в хотел "Елеон"! - Здравейте.

Стига, бе! Наистина ли това ви е фамилията?

Гнида?

Как сте изкарали училище, Олга Николаевна Гнида?

Какво си позволявате? - Моля да извините нашия портиер

за липсата на опит.

В знак на извинение ви предлагаме лукс.

Аз и така съм резервирала лукс.

Тогава вечерята в ресторанта е за наша сметка.

Благодаря. - Заповядайте.

Цял лукс заради една Гнида?

Още една такава изцепка, и се обаждам на Елеонора Андреевна!

Здравейте. - Здравейте.

Имам резервирана стая.

Добре дошли в... Виктор Иванович Малцев

Стаята ви е 202, а паспорта ще ви го върнем по-късно.

Трябва ни за регистрация.

Добре.

Извинете, толкова съм непохватен. - Няма проблем.

Дори ми беше приятно.

Нямаш представа какво пропусна току-що.

Първо настаних гнида, а после траверс.

"Така ти се пада".

Спокойно, спокойно.

Хайде, напъвай, напъвай. И най-вече дишай, дишай!

Хайде, напъни, скъпа! Главичката се показа, поемам го.

Внимание, главичката се показа, поемам го!

Вижте новия крал на кухнята!

Поздравления, колега! Раждането мина успешно.

Федос, колко ми липсваше това.

И на мен. Сега с теб ще се развихрим тук.

Така си е. Нали?

Какво чакате? Купонът свърши, веднага се залавяйте за работа!

Да ме вземат мътните, колко сме сериозни.

Паша, открих хубав ресторант и капарото е поносимо.

Не се притеснявай, аз ще платя.

Но това е и моята сватба.

Не съм съгласен! - Така. Не се пали.

Извинявай, това ми е първата сватба... и последната, надявам се.

За мен е важно аз да платя. - Разбирам. Но...

Прощавайте, имам огромна молба. - После ще говорим. Извинете.

Павел? - Да?

Бихте ли купили много спешно два билета за Болшой театър?

Ако не стигнат, ще доплатя. - Вероятно, да.

Извинете.

Как им завиждам.

На кого? - На себе си, в миналото.

Идваш, нареждаш и си тръгваш.

Даша, знаеш ли как да купиш два билета за Болшой театър?

Един гост помоли, много е важно. - Ще разбера.

На бас, че няма да можеш? Извинявай.

Извинявай, извинявай. Направи го, моля те.

В името на всичко, което имаше между нас.

Това беше излишно. А ако те помоля като приятел?

Давай.

Няма да има премия, разбра ли? - Извинете?

Михаил. А аз съм Ала. - Много ми е приятно.

Знаете ли, че в превод от арабски вашето име означава богиня?

Да имате зарядно за телефон? Моето го изгубих.

Момент. Последвайте ме.

Воала! - Колко сте бърз.

За мъжа това невинаги е комплимент.

Благодаря, много ми помогнахте.

Колко ви дължа?

Принципно не се продава, за спомен ми е.

А ако говорите за бакшиш - не взимам бакшиш от хубави жени.

Направо си същински афро Стас Михайлов.

Укротител на жени.

Първо, не "ти", а "вие". И второ...

Работи, лелино синче!

Ето ви най-полезната салата!

Супер! Полезни са всички неща, които слагаме в уста!

Доматки, доматки...

Какво е това?

Това е Федя. А, сега ще ви обясня.

Сигурно сте гледали в интернет, как един готвач соли през лакътя.

А Федка намисли така да подправя салатата.

Един такъв пикаещ готвач.

Един вид майтап. Вика, че хората ще се кефят.

Това е ресторант със звезда "Мишлен".

Ако хората разберат, че така подправяме салатата със зехтин...

Това зехтин ли е? - Зехтин ли е?

Зехтин е, ето опитайте. - Не, благодаря. Арсений Андреевич,

оправете се. Доставките ще обсъдим после.

Да, разбира се, добре.

Нормален ли си? Да ме дъниш така пред София!

Ти ме учи така да подправям салатата!

Федя, ако те види още веднъж в такава ситуация,

повече няма да мога да те защитавам. Разбра ли?

Билетите за театър.

Ето. Едвам ги намерих, последните.

Дължите още 20 хиляди.

Не гледайте, че пише 45,

прекупвачите съвсем са изнагляли. - Ясно. Благодаря.

Разрешете да ви поканя на балет в Болшой театър.

Едвам намерих билети.

Значи едвам ги намерихте? - Да, беше трудно.

Половин ден чаках на опашка,

накрая ги купих от наглите прекупвачи. - Горкичкият.

Знаете ли, днес не мога. Имам други планове.

Намерих още 30 хиляди за сватбата, и то само за час.

Здравейте. Добър апетит.

Извинете, че ще ви притесня сигурно не е моя работа,

но повече не мога да премълчавам. - Недейте.

Нашият Михаил Джекович много ви харесва.

Онзи черничкият, с тена.

Страхува се да направи първата крачка,

много е нерешителен. - Нерешителен?

Не бих казала. - Познавам го отдавна.

Цял ден говори само за вас. - Така ли? И какво каза?

Каза, че ако красотата имаше два края,

в единия щяхте да сте вие, а в другия...

някоя грозница. Не ми се удава на руски, но той...

Не съм чувал досега такива комплименти от него.

Представи си, онази е лапнала по Джекович.

Късметлия е копелето.

С две думи, едва го отървах, а на него не му пука.

Никакво подчинение, кара си я на майтап.

Какво да правя с него, чичо Боря? Дай съвет, нали си мъдър.

Стар. - За мъдрия благодаря.

Знаеш ли... през 90-те отворих магазинче.

Е? - Дъвки, цигари - такива работи.

Взех един приятел, тогава работата беше кът.

В началото тръгна добре, но после... стана нагъл.

Викам му: "Върви за стока".

"Не мога".

После му падна тухла на главата и край.

Да не си убил приятеля си с тухла?

Не, това беше по-късно, когато беше в строителството.

След като го уволних.

Защо го казвам?

Не знам. - Имаш два варианта -

или ще го уволниш, или ще търпиш.

Това е.

Хайде, наливай, чичо Боря.

Ще пийна и отивам да говоря с Федя.

Отворено е.

Викали сте ме? - Да. Ето билетите.

Вие сте симпатяга, но няма да ида на театър с вас.

Ама какво става? Никой не иска да ходи на театър с мен.

Билетите не ми трябват. Благодаря.

Надявам се, че не си искате парите, защото не могат да се върнат,

според мен. - Не, вие отидете.

Благодаря.

Коя е тази надувка, дето ви е отказала?

Тя не е надувка, а особена.

И както се оказа - недостъпна.

Както казваше бившият собственик на хотела:

Няма недостъпни жени. Има само неправилен подход.

Какво обичат жените?

Де да знаех. - А аз знам.

Обичат да ги впечатляват.

Ами впечатлете я. Скочете с парашут.

Повозете се на въздушен балон.

Яхнете сърф. Тя няма да устои.

А театърът е...

Извинете.

Хайде, изчезвай.

Михаил, още веднъж благодаря. Какво щях да правя без вас?

Мисля, че щяхте да си купите зарядно отсреща.

Има магазин "Всичко за хубави жени".

Обожавам мъже с чувство за хумор.

Бихте ли искали да вечеряме заедно?

С удоволствие. Но се страхувам да не ви подведа.

Много съм зает.

Ако измислите нещо, знаете как да ме намерите.

Федос, трябва да поговорим. - Тъкмо те търсих.

Виж, Айнурка ми прати снимки. Ето.

Помниш ли първия ден, когато се запознахме?

Ти си дебел като бременна белуга.

Виж колко сме млади.

Давай още.

Дария, помислих си, ако не искате да ходим на театър,

може би ще искате да полетим?

Няма да летим, нека просто се повозим на въздушен балон.

Извинете, имам много работа.

Какво да правя с нея?

С нея ли?

С нея не знам.

Пристига утре сутринта.

Извинете.

Прощавайте, важно е.

Искам да поканя годеницата си на театър.

Имам два билета за Болшой театър.

Кого да поканите? - Не знаете ли?

Тази красива блондинка се съгласи да се омъжи

за очарователния сръбски... - Гастарбайтер.

Това не е за дълго. - За брака си ли говорите?

Михаил Джекович!

Извинете.

Любов и разбирателство.

Ала, знам какво ще правим тази вечер.

Фьодор! А? Какво, а?

Защо не работиш? Да не мислиш, че можеш да правиш каквото си искаш?

Да се шегуваш, да безделничиш...

Да се шегуваш, а? - Току-що довърших салатата.

Не трябва да довършваш нищо! Трябва да работиш!

Сеня, аз работя.

Защо така се натряска, брат? - Кой, кой?

Как кой? Ти.

Специалитетът на главния готвач - стек по дижонски.

Ей сега ще го направя. Не съм свършил с теб, ясно?

Стига, аз ще го направя. Ти си в джаза.

Ти си в джаза!

Аз съм главен готвач.

Аз ще го направя. - Сеня?

Да, Юля? - Привет, моя най-добра приятелко!

Ясно. Какво искаш? - Даша, помогни ми.

Одобриха ме за ролята, снимките започват след половин час.

Донеси ми обувките, ако обичаш. В торбичка в шкафа са.

Не разбрах, защо не ги взе?

Мислех, че няма да ме одобрят, както обикновено.

Донеси ми ги, наблизо е. Ще ти се отплатя като взема Оскара.

Ще те запозная с Ди Каприо.

Докато вземеш Оскар, Ди Каприо ще умре.

Моля те, Даша. Толкова ли е трудно?

Хайде, давай адреса.

Вашият специалитет - стек по дижонски!

Той е препечен.

Поръчах медиум реар, не медиум вел. Донесете ми нов, моля.

Искам да пия за най-хубавото момиче в ресторанта.

За вас!

Шефе, дотегна ми от този чужденец. Каза, че много се бавите.

Така ли? Да върви на майна си. Егаси!

Ходи и ти с него, да не вземе да се изгуби по пътя.

Готово. - Сеня, какво правиш?!

Пържолката падна.

Сеня, Сеня? - Махни се. Махни се, казах. Ето...

Медиум реар! - Какво става тук?

Луд ли сте? - Кой си ти? Изчезвай от кухнята ми.

Аз съм инспектор от "Мишлен"! - Инспектор...

Върви на...

Извинете. - Махни си ръцете. И си уволнен!

Защо?

Защото си ми приятел, разбра ли? Затова си уволнен.

Да те няма. - Сеня...

Много съм недоволен от това, което видях тук.

Така. И какво?

Затова отнемам звездата "Мишлен" на вашия ресторант.

Това е важна новина. Окей, какъв е проблемът?

Бих искал да кажа...

Готово, тръгна.

Павел Аркадиевич, видяхте ли?

Джекович успя да забие такава мацка.

Да, мацка. - А, момиче.

Какво момиче? Като я заведе в стаята и я съблече,

го очаква малка изненада. А може и голяма?

Извинете, Павел, дочух с крайчеца на ухото.

Какво намеквате?

Казвам, че Джекович в момента се забавлява с мъж.

Видях паспорта й. Тя е транссексуална. Тоест, той.

Какво има?

Вярно ли е? - Кое?

Че спиш с тази...

Да, вярно е. - Как така, Миша?

Нищо ли не забеляза?

Забелязах, че София се омъжва.

А аз съм свободен мъж. Правя каквото си искам.

Няма да унивам, веднъж се живее.

Хареса ли ти? - И още как! На всеки ще хареса.

Без обобщения.

Миша? - Идвам.

Е, старче, това си е твой избор и...

все пак си е твоя работа.

Стигнах до скитника с китарата.

Аз не съм скитник. - Извинете.

Виждаш ли бялата шатра отляво?

Виждам я. Бързо излизай и си взимай обувките,

че ще ги подаря на скитника. - Не мога, гримират ме.

Влез в шатрата.

Виждаш ли коридора пред теб?

Карай по него, Алиса.

Здравейте. Тук ли е кастингът? - Да, заповядайте.

Благодаря.

Изненада!

Сега малко ще полетим. - Значи ще полетим?

Чакайте, не съм съгласна!

Даша, по лицето ви виждам, че не сте доволна.

Но то е ясно. Излъгах ви, придумах приятелката ви.

Просто исках да ви направя изненада.

Добре ли сте?

Как мислите?

Винаги ми се гади от високото, затова не се съгласявах.

Трябваше да се съгласите за театъра.

Извинете. Малко ви...

Нищо. Всеки ден го виждам.

Край, свърши романтиката. Спускаме се.

Отнеха звездата "Мишлен" на ресторанта ни.

Ръководството е много недоволно.

Арсений? - Да?

Само заради заслугите ви не ви уволняваме.

Но ви понижаваме в редови готвач. - Така значи?

Сега ме чуйте. Или съм шеф, или изобщо не работя.

Сеня, не бъди глупав. - Това ще го кажеш на мъжа си.

Значи сте уволнен. - Уволнен.

И кой ще ви е главен готвач?

Кой е помощник главен готвач?

Поздравления! Значи вече сте шеф, съгласен ли сте?

Довиждане?

Ще се видим.

Паша,

няма да ти хареса, но съм сигурна, че ще ме разбереш правилно.

Платих капарото за ресторанта.

Нали не се сърдиш? - Как мога да ти се сърдя?

После. Нали се разбрахме?

Може ли паспорта ми?

Заповядайте.

Та това е паспортът на брат ми. Да не сте ме регистрирали с него?

Извинете, но това е този, който ми дадохте.

Сега ще се погрижа.

Е, хайде.

Не ме поменавайте с лошо.

Сеня, не си тръгвай в яда си, брат.

Какъв брат си ми ти?

Как беше изненадата? Хареса ли ти?

Полетяхте ли? - Ето ти обувките, Мориарти.

Така ти се пада.

Превод: kia1964

Translator's Heaven