Original subtitles

Омъжи се за мен! - Паша...

Няма ли да го обсъдим?

Ясно.

Мина ли ти? - Както казват в Сърбия,

със завеяна кобила няма да изореш градината. Така че...

Забравяме за София, въведи ме в работата.

Какво ново в хотела? - Имаме нов портиер.

Казва се Паша. И за да си върне хотела,

портиерът Паша трябва с упорит труд, без ничия помощ,

да се издига в кариерата.

Като всички други. - Много смешно.

Литературно. - Не се шегувам.

Добре.

В началото ще бъде трудно, но...

Нали съм мъж, ще се справя.

Чао, лельо Еля.

Майната му на хотела ти!

Изчезвам завинаги.

Юля, извинявай. Не исках да стане така.

Извинете,

искате ли да обядваме или да идем на кино?

Ще убиете времето, докато чакате наемодател.

Как разбрахте? - Вие сте с куфар в мола.

Не на гарата, на летището, в хотел.

Съдейки по тъжния вид, нещо е станало и спешно търсите квартира.

Но наемодателите денем са на работа и вие очаквате вечерта.

Да, но... във всеки случай не е ваша работа.

Извинете. От сто години не съм се запознавал с момичета.

Вместо това исках да кажа, че изглеждате убийстве...

Хайде, хайде. Наред ли е всичко?

Какво ви боли? Рамото? Потърпете, ще го наместя.

Не е ли по-добре да извикаме... лекар!

Добре ли е? - Благодаря. По-добре съм.

Мога ли някак да ви се отблагодаря? Да помогна с квартирата?

А, не, благодаря.

След три месеца.

Готиният брадатко.

Здравейте, Валентина Ивановна. - Здравейте.

Да те вземат... Не беше за вас.

И на вас добро утро. - Благодаря.

Де да беше с жените като с колите. Да отворя капака на клапаните,

да видя какво става.

Може някоя гарнитура да е избила.

Ако колата постоянно се разваля, не е ли по-лесно да я смениш?

Колко сили и време изгубих по София. И накрая какво?

Лапна по тоя разглезен Павлик.

Той се промени заради вас. Дори ви направи предложение.

А сега в Тайланд спазва морал. - Точно така.

Стига. Мисля, че просто не ми е писано с Павел.

Точно така.

И на мен не ми е писано с Валентина. - Дай ти само повод да пиеш. Пелин?

И пелин, и жълт кантарион. Събрал съм цялата подмосковна флора.

Как е?

Не много добре.

Мисля, че с този цвят изглеждам като кучка.

Извинявай, на теб ти отива. - На вас също.

Искахте да започнете начисто? Новата визия ще помогне.

Може просто да се напия?

Не. Всеки път започвам така нов живот.

По-добре да взема да спортувам. - Промени си имиджа.

Пусни си коса. - Ще го променя.

Давай, зелена ракия, помогни ми да се напия,

потуши неистовия пламък, по-бързо да забравя Валя, на Валя,

Валя, Ва...

Не ставам вече.

Здравейте.

Каква приятна изненада, Дария.

Да. Е, Пьотър, пак ли ще ме анализирате?

Ще опитам. Мисля, че имате планове за вечерта.

И какви? - Искате ли да пием кафе след работа?

Ще помисля. - Гениално.

Дявол да го вземе, пак са треснали бушоните.

Нищо, нищо. Сега ще стигна до таблото.

Фенерчето пак не работи. - Борис Леонидович, с нещо да помогна?

Недейте, стойте си, че така в тъмното

може да налетиш на нещо.

Каква тъмнина, светло е!

Как така светло?

Ракията! - Прекалихте с този самоделен боклук.

Ослепяхте. Сега ще извикам линейка.

Юля, днес е стотният ден, откакто не си говорим.

Да идем някъде, да го отпразнуваме?

Ще изчакам годишнината.

Юля, стига вече. Нямам си никого в този град.

Дария, харесвате ли азиатска кухня?

Знаете ли, помислих и няма да мога. За съжаление.

Не сте в настроение? Огорчи ли ви някой?

Извинете, трябва да работя.

София Яновна, изглеждате чудесно! Този цвят ви отива.

Благодаря. Интересна шапка.

Добър ден.

Любими, докато ни нямаше някой е диктувал модата.

Добър ден!

Добре дошли. - Благодаря.

Как мина сватбеното пътешествие? - Почти не излязохме от стаята.

Любима... тръгвам, имам много работа.

Канаева, бързо ми приготви лукса.

Че няма да има бакшиш.

Паспорта. - Не ми знаеш фамилията ли?

Дягилева.

Според правилника на хотела... - Даша?

Свободна сте, имате обедна почивка.

Когато работех тук не се застъпвахте за мен.

Шефе? - Да?

Намерих това. - Експонат, достоен за музея.

Да, извадих късмет с моя помощник.

Дявол да го вземе. - Какво има?

Хазайката продава апартамента.

Дадоха й 15 милиона и веднага ме изрита, още днес.

Юля? Ако искаш, можеш да дойдеш при мен.

Даша, нали не ви преча?

Как се озовахте тук? - Лесно. Мрежата ви няма парола.

Хакнали сте служебния компютър?

Просто исках да попитам. Може все пак да пием кафе, аз...

Здравейте. - Да, добър ден.

Да беше видял как се грижеше Валентина за мен.

Галеше ме по главата, хокаше докторите.

А в очите й направо се чете:

Обичам те, мустакат глупак! - Как видя? Нали ослепя от ракията?

Беше само за половин час.

Лекарите казаха, че е спазъм на очната артерия.

Няма значение, дреболия. Ти как си? - София не ми излиза от главата.

Не ти трябват нови дрехи, а нови емоции.

Аз ида на вилата, яхна моята Ява,

изпъна я с 80, и край!

Всички лоши мисли за жени,

за някакви барони, които искат да лапнат моето...

Борис Леонидович?

Донесох ви нещо за хапване.

Вие ли, Валентина Ивановна? - Да, аз, аз.

Много ви благодаря.

Валечка, мога ли да ви прегърна?

Валечка, много благодаря!

Извини ни.

Не разбрах, защо стоим? Какво чакаме?

Какво се е случило? - Той ми досаждаше.

Наложи се да взема мерки.

С моя нож? В моята кухня? Добре ли сте?

Нали ви казах, че ще напълни гащите?

Брат, откъде се взе?

Търся си работа, брат.

Зарязах олигарха. - Нали каза, че животът е приказка?

А? Едва не станах принцеса в тази приказка.

Как така? - Започна да ме сваля, представи си.

Ще се кача по стълбите, да не помислите, че ви преследвам.

Не, всичко е наред.

Къде се мотаете? - Какво има?

Изчезна ми часовникът. Кой чисти стаята ми?

Елате с мен.

Притрябвал ми е часовникът ви.

Комисарова, да не си задигнала всичко? - Това са моите неща.

Просто я изгониха от квартирата. - Проверете в чантата й.

Я ми остави прашките.

Това прашки ли са? - Да, прашки.

А това какво е? - Това е клопка.

Ще напиша заявление в полицията. - Ваше право.

Валентина Иванова, кълна се, не съм го вземала.

Навлече си неприятности, Комисарова. Стигне ли до полицията, ще те уволня.

Юля, аз ти вярвам.

Благодаря. Много ми олекна.

Та, един готвач напуска след месец, мога да те уредя.

Не да се уредя като олигарх, а да те уредя.

Бъзикаш ли се? - Млъквам, край.

Какъв готвач? Бях шеф. - И какво, сега аз ли да напусна?

Поне помощник главен готвач ме уреди.

Фьодор, радвам се да те видя. - И аз вас, Михаил Харлеевич.

Ами, не виждам нито един гълъб.

Смятате, че лъжа? На терасата ми крещят гълъби, пречат ми да спя.

И къде са?

Може вие да сте ги подплашили?

Точно така. Трябва да стоите тук

и да пазите терасата ми, като градинско плашило.

Света, да не си собственичка вече? - Официално не,

но Никита каза, че довечера ме чака изненада във връзка с хотела.

Спокойно, вас няма да ви закача, обаче София Яновна, Канаева...

Кой друг се държи лошо?

Те със сигурност ще изхвърчат.

Моля да ме извините, реших, че на живо няма да ми откажете.

Какво да направя, за да пием кафе?

За съжаление няма да мога, защото приятелката ми има проблеми.

Нека позная. Приятелката ви е камериерка,

а онзи тип я обвини в кражба на часовник.

Да, и обеща да пусне жалба в полицията.

За щастие го видях в басейна.

Стриите по тялото му показват, че е имал проблем с килограмите.

Сега е в идеална форма, но комплексите си остават.

В басейна имаше много хубави момичета,

но той се занасяше с най-грозната.

Значи се страхува от красиви жени, които са го тормозели. Как се казва?

Солонович. - Гениално!

Защо ли дойдохте на работа? - Ами ще ме уволнят.

Кой ще ме погледне после сляп и безработен?

Все някой.

Отивам да работя.

След час ще правим компрес от лайка. - Ще чакам.

Каквото и да е.

Това е просто щастие!

Чичо Боря, "Оскар" ли чакаш? - Не завиждай.

А ти колко изпи от тази гадост?

Няколко глътки. Защо?

Чудесно!

Как е, шефе? Става ли? - Страхотно. Страхотно.

Как да уволня такова профи? Ще започнат въпроси.

Света, опитай новия ни коктейл.

Благодаря, но това няма да помогне на София.

Исках точно да те предпазя. Май нещо й хлопа.

Сега ли разбрахте?

Открих това в кабинета й. Изглежда този път си ти.

Джекович, това някакъв майтап ли е?

След раздялата със София открих подобна кукла.

Само че черна. И иглата беше малко по-надолу.

Оттогава имам проблем. С жените.

Но не казвай на никого. Окей? - Окей.

Как се казва? - Солонович.

Гениално!

В училище сигурно са го наричали "Сланината".

Опитайте с този прякор. - Защо?

Може да реагира. - И тогава какво?

Сланина!

Може да припознае във вас някое момиче от училище.

Сланина, ти ли си?

Печелите доверието му и споменавате приятелката си.

Да.

Привет. Гледам в паспорта ти: Солонович.

Викам, изобщо не си прилича. - Е, отслабнах, заякнах.

А ти си... - Не ме ли позна?

Корчевска, ти ли си? - Ами...

Ирка, дъска, колко години минаха, а гърдите ти не пораснаха!

Хайде аз, а ти как си се променил -

направо красавец! - Тренирам сутрин, обед и вечер.

Да направя ли изключение за теб? - Разбира се.

Довечера свободна ли си? - Да.

Ще се видим ли? - Хайде.

До довечера?

Чао. - Чао.

Помощ!

Сега ще легнете,

трябва ви спокойствие. - Да, да.

Ето така.

Какво беше това? - А, вие ли сте?

Исках да напипам леглото. - Напипахте го. Нататък?

Какво нататък? Може ли и нататък? - Пробвайте.

Нали сте сляп, защо угасихте лампата?

По навик. - Признай си, лъжец.

Няма да повярвате.

Тялото ви притежава някакви целебни свойства.

Докоснах ви и готово, прозрях.

Никита, сигурен ли си?

Да. Разбрах, че хотелиерството не е за мен.

А и за жена ми ще е страхотен подарък.

А помниш ли Ромка, който беше влюбен в теб?

Да. - Пропи се.

Жалко.

Подаде ли вече заявление срещу онази камериерка?

Още не, защо?

Просто я познавам от сто години и никога не би направила това.

Добре, разбрах те. - Благодаря.

Никита, тази вещица искаше да ме ослепи.

Моля? - Света, това вече е прекалено.

А кукла вуду с игли в очите не е ли прекалено?

Почакай, какво става? Каква кукла?

Михаил Джекович, покажете ни куклата.

Светлана, не разбирам за какво говорите.

Ах, ти, мерзавец! - Кротко, кротко.

Той се е наговорил с тази откачалка.

Моля те, Никита, уволни ги. - Виж, Света,

не мога да уволня никого. Току-що продадох своя дял в хотела.

Елеонора Андреевна има нов партньор.

Защо? - В какъв смисъл?

Нали каза колко е хубаво в Испания и аз реших да ти направя изненада.

Купих вила там. - Нямах предвид това!

Какво гледаш, Канаева? Ти ще си изгниеш на рецепцията!

В какъв смисъл "Канаева"?

Чакай, чакай, ти си се омъжила за Ванка Канаев?

Да.

Ти сериозно ли? За този пандизчия?!

Да, любовта е сляпа.

Надявам се, че клиентът ми придобива хотел,

а не цирков манеж? - Какво говорите,

това е прецедент. Нали? - Да.

Опитайте десерта ни.

Този готвач вече няма да бъде в този хотел. Уволнен си!

Реших да не подавам заявление в полицията.

Благодаря. - Можеш да благодариш на Ира.

Благодаря, Ира. - Хайде.

Полетът ми наближава. Радвам се, че се видяхме.

И аз, Сланина.

Хайде, чао. Късмет. - Чао.

Вкъщи ще ти обясня всичко.

Вкъщи? - Юля, ела при мен, а?

Михаил Джекович,

каква е тази кукла вуду, и защо ме наричат вещица?

Нямам представа.

Да ви закарам ли? - Опитайте.

Как си?

Сега се връщам.

Пьотър, много ви благодаря!

Не вярвах, но странният ви план свърши работа.

Моля.

Днес вече е късно, но може би утре вечер ще сте свободна?

Може би.

Пьотър Алексеевич, най-накрая я открих.

Три месеца не съм мърдал от къщи, прегледах 500 камери.

Накратко, казва се Дария Канаева, работи в хотел "Елеон".

Здравейте. - Каква приятна изненада.

Няма да мога, приятелката ми има проблеми.

Нека позная.

15 милиона, но апартаментът ми трябва още днес.

Хазайката продава апартамента,

дават й 15 милиона и веднага ме изрита, още днес.

Този часовник са ти откраднали.

Може би.

Павел Аркадиевич?

Не. Готиният брадатко.

Превод: kia1964

Translator's Heaven