Afrikaans
Akan
Albanian
Amharic
Arabic
Armenian
Azerbaijani
Basque
Belarusian
Bemba
Bengali
Bihari
Bosnian
Breton
Bulgarian
Cambodian
Catalan
Cebuano
Cherokee
Chichewa
Chinese (Simplified)
Chinese (Traditional)
Corsican
Croatian
Czech
Danish
Dutch
English
Esperanto
Estonian
Ewe
Faroese
Filipino
Finnish
French
Frisian
Ga
Galician
Georgian
German
Greek
Guarani
Gujarati
Haitian Creole
Hausa
Hawaiian
Hebrew
Hindi
Hmong
Hungarian
Icelandic
Igbo
Indonesian
Interlingua
Irish
Italian
Japanese
Javanese
Kannada
Kazakh
Kinyarwanda
Kirundi
Kongo
Korean
Krio (Sierra Leone)
Kurdish
Kurdish (Soranî)
Kyrgyz
Laothian
Latin
Latvian
Lingala
Lithuanian
Lozi
Luganda
Luo
Luxembourgish
Macedonian
Malagasy
Malay
Malayalam
Maltese
Maori
Marathi
Mauritian Creole
Moldavian
Mongolian
Myanmar (Burmese)
Montenegrin
Nepali
Nigerian Pidgin
Northern Sotho
Norwegian
Norwegian (Nynorsk)
Occitan
Oriya
Oromo
Pashto
Persian
Polish
Portuguese (Portugal)
Punjabi
Quechua
Romanian
Romansh
Runyakitara
Russian
Samoan
Scots Gaelic
Serbian
Serbo-Croatian
Sesotho
Setswana
Seychellois Creole
Shona
Sindhi
Sinhalese
Slovak
Slovenian
Somali
Spanish
Spanish (Latin American)
Sundanese
Swahili
Swedish
Tajik
Tamil
Tatar
Telugu
Thai
Tigrinya
Tonga
Tshiluba
Tumbuka
Turkish
Turkmen
Twi
Uighur
Ukrainian
Urdu
Uzbek
Vietnamese
Welsh
Wolof
Xhosa
Yiddish
Yoruba
Zulu
АНГЕЛЪТ ОТ БУДАПЕЩА
Translation ZALMEN BEHAR
В началото на 1944-та, Унгария бе страна, която поддържаше
тесни връзки с нацистка Германия.
Адмирал Хорти държеше властта,
но винаги под контрола на фюрерът Адолф Хитлер.
Със съветската армия пред вратите на Будапеща
и въведения нацистки терор в унгарската столица,
евреите биваха депортирани към концентрационните лагери
за последващото им унищожаване.
В този контекст, испанската дипломация
поддържаше статус на теоретичен неутралитет.
Будапеща, Унгария, 1944г.
Тази история се базира на действителни събития
Изглежда, че регентът не е съгласен
с положението на север...
И тогава, отива Каудильо (водач) и казва:
"Хайде, Хордана, да не кажат,
че те е страх повече от жена ти, отколкото от маврите,
с който воювахме в Мароко".
Адела? - Не, не, моля те,
мисля, че за днес вече пих достатъчно.
Добре ли си, скъпа? Едвам опита вечерята и обожаваш шампанско.
Не се притеснявай, Анхел...
Когато си женен толкова много години като мен,
вече не се задават въпроси...
Пътищата на жената са неразгадаеми. Синко мой.
Тихо, да не те чуе Монсеньор Ротта.
Сериозно, Адела, от няколко дни съм притеснен за теб.
Всичко е наред.
Наистина ли? - Наистина.
До сега, трябва да си разбрал,
че при нас жените е по-ценно това, което премълчаваме
отколкото това, което казваме.
Да не си...?
Негова светлост, регента на кралство Унгария,
адмирал Хорти!
Скъпи приятели,
първо искам да благодаря за вашето присъствие
в моята къща, и както знаете много добре,
е също и ваша.
Софи, трябва да тръгвам, ако ме хванат през полицейския час
веднага ще ме застрелят. - Съжалявам за случващото
Антал, срамувам се. - Тихо, Софи.
Как можахме да стигнем до тук?
Този кошмар ще свърши
много скоро, ще видиш. - Да.
Трябва да тръгвам.
Изчакай. - Какво...? Софи, не. Луда ли си?
Опасно е, ще ти дам друго. - Искам това,
така винаги ще те нося със себе си.
Не се притеснявай, сега тръгвай. - Да.
Но... - Следващия вторник.
Да, ще бъда тук. - По същото време.
Довиждане.
Обичам те.
И за всичко това предлагам тост: За желания мир,
за доброто бъдеще на нашите народи.
Пълномощният посланик на Райха, Н. Пр. Едмунд Веезенмайер!
И подполковника от SS Адолф Айхман!
Скъпи Адмирале, присъединявам се към вашите желания.
За доброто бъдеще за Германия и нейните верни съюзници.
За хилядолетния Райх!
Ще се радвам някой да ми обясни
как може да е адмирал,
в страна без флота и без излаз на море.
И искаше да му платя за бирата.
За какъв се мислеше този старец?
Хей, вижте къде намерихме обществен писоар.
Жадни ли сте?
Хайл, Хитлер.
Малко са надути, нали?
Дисциплина, Ференц, дисциплина.
Това наричам аз армия, каквато трябва да бъде.
Ще пием по още една.
Значи вие сте посланика на Испания в Будапеща.
Не, само съм търговско аташе към посолството ни.
Напред Испания.
Да живее Франко.
Моите уважения, г-н Айхман.
Ще бъде удоволствие да споделя едно питие с наш съратник.
Разбрах, че сте воювал с комунистите в страната си, нали?
Бях изпратен да изпълня дълга си,
но благодаря на Бога всичко бе приключило.
Благодаря на Бога и нашия любим фюрер,
признайте го, приятелю Санс.
Е, ние също направихме нещо, не мислите ли?
Кажете ми, вашето правителство прави ли нещо,
за освобождаване на континента от еврейската напаст?
Ние нямаме проблем с евреите...
експулсирахме ги преди около 500 години.
Много добре.
Тук ли беше, търсих те навсякъде.
Забавляваш ли се? Искам да кажа за компанията.
Какво има, Мигел? За Бога знаеш, че и на мен ни ми е много приятно.
Но ти напомням, че Германия ни е приятелска държава.
Извини ме, момче,
но мен тези пауни ме вбесяват.
Отзовават ме, Анхел,
скоро ще се прибера да изчаквам длъжност.
Но... Просто хей така?
Написано е много дипломатично,
но ти и аз знаем каква е истинската причина.
Странно, нали?
Нашият шеф е човек ежедневно проповядващ,
но, да, в часа на истината,
си измива ръцете, като Пилат Понтийски.
И какво ще стане с мен?
За момента, оставаш като най-висшестоящ,
руснаците ще дойдат в този град,
рано или късно, и тогава... - Мислиш ли?
Войната е загубена за германците.
Предполагам, че от Мадрид,
скоро ще затворят посолството в Будапеща,
нашият Генералисимус ще се стреми да укрепи неутралитета ни
за да се поздрави със Съюзниците.
Анхел,
вярвам в теб, трябва да довършиш това, което оставям наполовина.
Слушай, Мигел, това е много деликатен въпрос,
понякога е по-добре да не се забърква.
Грешиш, в такива моменти, съвестта те принуждава
да вземеш страна, ще го разбереш,
когато не можеш да заспиш през нощта.
Ще се радвам, утре рано сутрин, да ме придружиш на една среща,
преди да замина от Будапеща,
бих искал да ти покажа нещо.
Разбира се, Мигел, разбира се.
Добро утро. - Добро утро.
Всичко наред ли е, г-жа Турне?
Да, дон Анхел, г-н Мугиро питаше за Вас като дойде.
В офиса си ли е?
Не, мислеше, че ще ходите в сиропиталището.
О, Боже, съвсем забравих. Жена ми й беше зле тази сутрин...
Но ако искате да отидете, ще се обадим на шофьора.
Благодаря ви, г-жо Турне, не знам какво щяхме да правим без Вас.
Дон Анхел, г-н Фаркаш и аз Ви поздравяваме за повишението.
Предполагам, че г-н Мугиро ви е осведомил за всичко.
Вижте, и на мен ще ми липсва колкото на вас,
но искам да бъдете спокойни,
нещата тук ще продължат точно както досега.
Не сме казвали, че това не е въпрос
от такава важност и спешност, ние сме единствената им надежда
и така както се развиват нещата...
Нацистите няма много да се забавят
и да ги изпратят в Полша, както направиха с родителите им.
Казвате, че са 500? - Горе-долу.
И всички сираци.
Влязох в контакт с правителството ми в Мадрид
веднага щом дойдохте при мен.
Вие сте неутрална страна, все може да направите нещо.
Не е толкова лесно,
но вече помолих в Испания за издаването на виза
за да се прехвърлят всички за Танжер.
Не се притеснявайте, моето правителство няма да ви остави на произвола на съдбата.
Всъщност, аз самия оправям документите за заминаване от Унгария
на някои ваши съграждани.
Анхел.
Анхел!
Извинете ме.
Представям ви дон Анхел Санс Брис,
който е най-близкият ми сътрудник в испанската легация.
Господа, за мен е удоволствие.
Уверявам ви, Фаркаш, че в това отношение,
няма за какво да се тревожите.
Посолството остава в добри ръце.
Ами, не съм толкова сигурен.
Страхувам се, че дон Анхел не притежава вашата решителност
по отношение на нас.
Нацистите вече започнаха с депортирането
и сега повече от всякога, се нуждаем от Вашата закрила.
Гарантирам за него, Фаркаш. Той е арагонец, сериозен и твърдоглав,
но благороден, както повечето от сънародниците му.
Както повечето испанци.
Папките, които поиска дон Анхел са на масата.
Хайде, ще имаш време да прочетеш вестниците.
Сега яж това. О, и побързай, шофьорът те чака долу.
Адела, скъпа, кажи ми защо имаме прислужница?
Кажете й, доктор Елек, все едно говоря на стената.
Дон Анхел е прав, за вашето състояние, трябва да почивате.
Хайде, и ти също, че с това темпо, твоето мляко ще го изпие бебето.
Вие ми казахте, че съм като роза след като ме прегледахте,
а тук има много неща за вършене.
Не ми харесва, татко, това мляко е с лош вкус.
Предпочитам млякото на дядо.
Адела, скъпа, ще изпиеш всичкото мляко
до последната капка. Няма да ядосваш мама.
Не искам. Няма ли бисквитки?
Виж дъще, тук и по света има деца, които нямат храна
а ти си късметлийка да живееш в къща, където има какво да сложиш в устата си.
Не е ли така, доктор Елек?
Разбира се. Познавам много деца,
които биха искали да изпият тази чаша.
Мразя това мляко татко.
Защо не можем да отидем в къщата на баба и дядо?
Добрите момичета не мразят.
И за да отидеш в къщата на баба и дядо,
да видим дали ще ми помогнеш да убедим майка ти,
че не знам коя от двете е по-инат.
Чувам ви. - Да.
Боже мой! - Какво е това, татко?
Хайде, всички в убежището. Ще те заведа, ела с мен, скъпа.
Хайде, хайде, по-бързо.
Само това ли може да правите?
Четири бомби за нищо,
никога няма да пречупите унгарския народ!
Ти си един глупак, Лайош.
Ти и твоите ще постигнете да убият всички ни.
Казваш моите?
Кой са моите, а?
Моите са също и твоите, сестричке.
Ние, унгарските патриоти!
Да.
А?
Внимавайте с тези кутии.
Всички добре ли са?
Да, за късмет само тази част е засегната.
Слава Богу.
Една бомба падна наблизо, отървахме се за малко.
Странно, досега никога не бяха бомбардирали в града.
Да отворят посолството, когато успеят.
Извинете, бих желала да поговорим ако е възможно.
Разбира се. За какво става въпрос?
Трябва да помолим за помощ да оправим всичко това.
Ами... Не знам как да го обясня.
От няколко дни искам да говоря с Вас, но...
Спокойно, г-жо Турне. Какво става?
Както предполагам, знаете, че съм еврейка, французойка, но еврейка.
Не се притеснявайте, госпожо Турне,
испанците не правим разлика между евреи и християни,
няма нужда да се тревожите. - Да.
Това същото ми каза и г-н Мугиро.
Но тъй като германците ви помогнаха
за да спечелите войната си, си помислих, че може...
Положението започва да е ужасно, дон Анхел.
Знам, вече депортираха повече от 300,000 и не мислят да спрат.
Но като не одобрявам това нечовешко поведение,
не значи, че мога да го предотвратя.
Не знам дали знаете, че имам син, казва се Гастон.
Само на 16 години. Аз, поне работя в чужда легация...
Германците уважават Испания и Франко,
но синът ми няма никаква защита.
И във Франция...
Вече да са ни отвели.
Добре. Доведете го в понеделник, да работи с вас, да ви помага нещо.
Поне тук е по-защитен. - Благодаря.
"Антал Годман"? Не го познавам.
Щом не го познавам, не струва много.
Аз го нарисувах.
Аз съм студент по изящни изкуства.
Е, бях, докато правителството не затвори училището.
Не струва нищо.
Господ Хофман, хайде,
видях как Ви светнаха очите с картината.
Слушай, Годман, може би не си лош художник, но днес,
картината ти не служи и за украса на тоалетна.
Това не е вярно и Вие го знаете.
Дайте ми няколко "пенгьо" за да занеса нещо за храна на семейството си.
Да не би да виждаш тук армия от девствени весталки?
Какво? - Давам ти 20 пенгьо.
Господ Хофман, чуйте, ще вземете 20 пъти повече,
картината е добра. - Ох.
Вземи това колело, не го използвам изобщо.
Това е всичко, това е последната ми оферта.
Добро утро.
Добро утро, какво мога да направя за вас?
Какво?
Извинете ме, но не разбрах това, което казахте.
Съжалявам, не разбирам.
Бягай от тук! - А Вие?
Ще се оправя, бягай и вземи колелото. - Да.
Добро утро, г-н Санс. Чухте ли? - Какво става?
Фаркаш, напомням Ви, че едвам чета унгарски.
Руснаците напредват по-бързо отколкото си мислехме,
германците се противопоставят, но натиска е прекалено силен.
Скоро ще е краят за тези свине.
Значи, скоро ще са пред вратите на града?
Искам всичко преведено този следобед.
Да, разбира се, г-не.
Извинете.
Благодаря.
Нещо не е наред? - Имаше кошмар,
много се уплаши от бомбардировките.
Адела, утре се връщате в Испания,
бомбардировките тук вече са ежедневно и трябва да пресечете Франция
преди да стане и там хаос.
Всъщност, Анхел, мисля, че е малко прибързано.
Обсъждали сме го вече, не мисля, че решението е да се разделим.
Наистина, скъпа, не настоявай. Повярвай ми, двете...
Трите ще бъдете по-добре в Сантандер, със семейството ти.
Ами ти?
Ще ви придружа до Андай,
там ще те прибере баща ти и ще се върна със същия влак.
Моето място сега е тук, разбираш, нали?
Вижте какво идва оттам.
Кажи й нещо на тази еврейка. - Стой!
Кажи ми, какво носиш, еврейко? - Картофи.
Контрабанда ли правиш? - Не, купих ги.
Купила си ги?
С какво, проституираш ли?
В края на краищата, всички еврейки сте еднакви.
Лайош?
Лайош Салаши? - А?
Аз съм Ева, Ева Ланг, бяхме съседи,
играехме заедно когато бяхме деца.
Това е невъзможно, никога не съм играл с никоя еврейка.
Да не си забравил и Пал? Седяхте заедно в училище.
Оженихме се през април, но го отведоха
след 24 часа в трудов лагер.
Виждам, че ти си важен човек, можеш ли да направиш нещо за него?
Какво? Да помогна на еврейско куче?
Освен това, нямам представа за какво говориш.
Един път ни хванаха да крадем торти
в сладкарницата на г-н Черемик,
помня, че мен наказаха и теб добре те нашляпаха.
Крадец ли да ме наричаш? - Не.
Да, нарече ме крадец и понеже никога не съм крал,
ти връщам мръсните ти картофи пълни с червеи. Хайде, давай!
Махай се веднага!
Евреи...
Какво стана?
Нека да занеса куфарите до колата. - Благодаря.
Добре ли пътувахте, дон Анхел?
Да, но можеше да бъде и по-добре, благодаря.
Поне прекарахте няколко часа в Испания.
Никой да не мърда от редицата!
Оставете всички куфари на земята!
Хайде, бързо!
Бутайте по-силно! Хайде, евреи!
"Сефаради"
Хей! Какво правиш?
Дай ми това!
Тъпак, махай се веднага
или ще те вкарам в следващия влак. - Да.
Не чу ли? Изчезвай!
Всички еврейски книги в огъня!
"В такива моменти,
съвестта те принуждава да вземеш страна,
ще го разбереш, когато не можеш да заспиш през нощта."
Проучете го, Фаркаш, сефарадите са испански граждани
и като такива, трябва да имат нашата защита.
Но не спират да бъдат евреи, дон Анхел
и са били извън Испания повече от 400 години,
така че не знам какво ще можем да направим за тях.
Испанеца си е испанец, Фаркаш, дали е евреин,
християнин, цирков акробат или от Атлетико Авиасион...
Чакай, не си отивай.
Правителството на генерал Примо де Ривера издаде
един кралски указ, през 1924-та, с което признава
испанското гражданство на всички евреи потомци
на експулсираните от католическите монарси през 1492-та.
Ето тук е.
Тогава това означава, че... - Това означава, че трябва
да намерим сефарадите живеещи в Будапеща,
за да им издадем паспорти.
Веднага ще разпространя, дон Анхел. - Вече закъсняваш, Фаркаш.
Боя се, че надценявате този смирен служител, г-н Санс.
Освен това, бъдещето днес е по-несигурно от всякога.
Не се тревожете, приятелю, само исках
да представя отговорностите на испанското посолство.
Но виждам, че идвате, г-н Санс,
имайте предвид, че съм бил посланик на Унгария
в различни страни и знам, всички трикове на дипломацията.
Очевидно е, затова съм убеден, че рано или късно ще се договорим.
Много учтиво. Ще ви кажа нещо:
Възхищавам се на испанския народ, бил съм в страната ви няколко пъти...
Значи сте запознат добре с историята на Испания.
Да. Оттам толкова се възхищавам на вашата родина.
Тогава, термина "сефаради" сигурно Ви е познат...
Хайде, скъпа, да вървим.
Мамо.
Мамо.
Трябва да опаковаме най-необходимото
и да напуснем къщата преди обяд.
Но защо ни изхвърлят от нашата къща?
Спокойно, всичко ще бъде наред.
Вече никога ли няма да се върнем?
Тук се роди ти, тук умря баща ти...
За момента, няма да ни депортират,
изпращат ни в къщи за евреи тук в Будапеща.
Боже мой.
Кога ще приключи всичко това?
Защо никой не прави нищо?
Не всички са еднакви, мамо,
има някои, които рискуват живота си, всеки ден за нас.
Тяло Христово.
Тяло Христово.
Тяло Христово.
Тяло Христово.
Тяло Христово. - Амин.
Уведомете ме, когато се роди детето Ви, за да присъства
в молитвите ми, макар че го правя вече,
от сега, за да е всичко наред.
Все още има време до раждането,
успокоява ме, че ходатайствате за нас пред Всевишния.
Вие го заслужавате, семейство за пример сте.
И кажете ми, как върви новата Ви длъжност?
Трудни времена са за да се поеме такъв важен пост.
Наясно съм с това, монсеньор, ситуацията е много деликатна.
Много. Германия е загубила войната.
Намесата на Съединените щати е от решаващо значение.
Имайте предвид, че напредват на всички фронтове.
Вярно е.
И тук, проблемът, който имаме сега са евреите.
Съветите вече са завзели половината Унгария,
а нацистите продължават решително с депортирането.
Скоро ще започнат да депортират тези от Будапеща.
Значи, вие също вярвате на тези ужасни слухове
за съдбата, която ги очаква в лагерите, тези нещастници?
Страхувам се, че е най-лошото, дон Анхел.
Имат нужда от няколко хиляди като работна ръка,
но останалите ги отвеждат за да ги убият.
Сигурен съм, повярвайте ми, знам го със сигурност.
Говорих с хора, които са били в Полша
и човешкото варварство никога няма да спира да ни изненадва.
Знаят ли в Рим?
Знаят го в Рим и всички го знаят,
навсякъде са много по-загрижени
за хода войната отколкото за нещо друго.
Мислите ли, че никой не се е замислил, къде са всички евреи,
които са депортирани през последните четири години?
Тук вече не знаем какво да измислим, какво да направим, за да ги защитим.
Някои ги назначихме в нунциатурата,
но не можем да направим много повече.
Въпреки това, унгарските епископи се държат много смело,
със седмици правят усилия за да възпрат
депортирането, пред регента и правителството.
Повечето от унгарските министри са католици.
Католици, да, но и фашисти като...
Не се обиждам, уверявам Ви,
че манталитетът в моята страна е съвсем различен.
Да, не се съмнявам за манталитетът на вашето правителство,
но знаете, че "движението се демонстрира чрез действия".
Вие, ние, всички можем да помогнем да се възпре
тази лудост и да направим крачка напред с всички последствия.
С други думи, Гастон: Сега си подчинен на Фаркаш.
И винаги помни: Поверителност и дискретност.
Сега, майка ти ще ти покаже всички отдели на легацията.
Много Ви благодаря, г-не. - Благодаря. Ела.
Извинете, превеждах Ви тази статия на Гьобелс
реших, че ще Ви заинтригува.
Да. Нещо друго интересно
в пресата? - Да.
Новите правила, издадени от М-вото на вътрешните работи,
за интернирането на евреите.
Още правила? Само липсва да ви забранят да дишате.
Можем да излизаме само между 14:00 и 17:00 часа.
Забранено ни е да посещаваме паркове
и да заемаме местата в обществения транспорт,
с изключение на предвидените за това вагони.
Това е все едно да ви погребат живи.
Освен това не можем да си говорим през прозорците,
нито да посещаваме хора или роднини от други религии...
Но това не е най-лошото, отнемат ни
купонните книжки. Не знам какво ще ядем.
Добре, Фаркаш, напиши всички разпоредби на машината,
ще ги изпратя до Мадрид заедно с документа изясняващ
усилията на епископите пред унгарското правителство
за да се избегне депортирането. - Църквата? Както вие казвате:
"Винаги се застава под дървото, което дава най-много сянка".
Не чу ли какво казах на Гастон?
Дискретност, Фаркаш, дискретност и предпазливост.
Моето правителство е чувствително на инициативите на духовенството
и този документ може да събуди по-голям интерес
от 100 други наши съобщения.
Вече нямам нито пари нито нищо за ядене.
Който е последен е глупак. - Да добре.
Сякаш е по-добре да не се напускат къщите.
Направи добра сделка за велосипеда.
Господ Хофман.
Как сте? - Ами...
Нима сте дошъл за някоя друга от картините ми?
Казах ти, че твоите картини не струват много.
Не мислете, че щях да ви дам най-добрата ми работа?
Внимателно!
Може ли да поговорим някъде другаде
дето няма толкова хора? - Разбира се, г-не.
Германските войски се опитват да задържат
съветското напредване от Изток.
Армията воюва за всяко село, всяка къща,
пред неудържимия натиск на войските на Сталин.
Вечерен час, след 18:00 часа.
Никой не може да ходи по улиците, от този момент.
Всеки гражданин хванат на улицата...
Притеснявам се за това, което си разказал на този човек.
Не го познаваш изобщо. Кой знае дали не е шпионин?
О, нищо подобно, Софи. Не трябва да се притесняваш.
Повярвай ми, обединява ни много специална връзка,
имаме няколко общи приятели.
Отново ти и твоите тайни.
Може би, този човек може да те изложи на опасност.
"На опасност"?
Софи, сега, всяка минута от живота ми е подарък, нали знаеш?
Не знам дали ще видя зазоряването утре.
И няма да стоя безучастен, да чакам да ни унищожат тези проклетници.
Софи, успокой се.
Софи, трябва да си ходя.
Софи...
Чакай, чакай.
Ами родителите ти? - Спокойно, ще закъснеят.
Има ли някой в къщи?
По дяволите, кой е поставил това тук?
Кой, по дяволите, е поставил тази ваза там?
Още ли не се научи да почукаш, преди да влезеш?
Шшт.
Приготви ми вечеря.
Имам нужда от витамини, казал го е д-р Гьобелс, сестричке.
Махай се от тук!
Ех.
Документите.
Какво става?
Нещо не е наред ли, г-не? Всички ние работим за испанската легация.
Отведете ги. - Хайде, давай!
Правите грешка, грешите. - Хайде, мърдай, мърдай.
Не сме направили нищо, имаме редовни документи.
Влизайте в колата. - Пуснете ме.
Не... Не можете да ги отвеждате, това е безобразие.
Евреи са и имаме заповеди да ги отведем да дадат показания.
Не може да го правите, това място е испанска територия.
Това е територия на Унгария и никоя френска кучка
няма да ни казва какво да правим.
Хайде! Хайде!
Но как е възможно? Не могат да ги отвеждат ей така.
Ако влизат без разрешение в легацията, все едно нападат Испания.
Бяхме на улицата, тогава ги отведоха. - А вас, не ви качиха?
Не знаят, че сме евреи, защото имаме френски паспорт.
Какво ще правим, дон Анхел?
Трябва да изпратим телеграма до испанското Външно М-во,
да ми разрешат да преговарям за освобождаването им.
Хайл, Хитлер.
Дай ми сводка на информация, нямам време да чета.
С ваше разрешение, сър, ще кажа, че нещата се развиват
съгласно установените заповеди:
За по-малко от един месец, повече от 437,000 евреи
бяха екзекутирани на място или депортирани в лагерите
Аушвиц, Биркенау, Маутхаузен, Берген-Белзен,
Собибор и Дахау. - Отлично, лейтенант.
Отлично.
Остава вече малко за ликвидиране напълно на проблема.
Освен това, всички евреи от града
вече заемат новите си домове в сградите с шестолъчка.
Кметството и унгарското правителство
сътрудничат безпроблемно на заповедите на Райха.
Млъкни, копеле!
Умри, копеле.
Вземете оръжията. - Ти вземи тази.
Да се махаме от тук, бързо.
Бързо.
През коридора между сградите.
Уверявам ви, че правя всичко по силите си
да се реши въпроса за децата да заминат за Танжер.
Като членове на еврейският комитет,
сме запознати с работата ви, г-н Санс, но ако не действаме бързо,
е възможно тези 500 деца да не успеят да напуснат страната.
Знам, и това ме притеснява много.
Но прехвърлянето сега трябва да е през Германия или окупирана страна
и това усложнява нещата твърде много.
Това ще е все едно да се закарат директно на заколение.
Няма ли друго решение?
Нашето посолство в Берлин прави необходимите постъпки,
за да може да се изпълни пътуването.
Искаме да благодарим за всичко, което правите за тях,
но трябва да ни разберете:
Притесняваме се много за тяхната ситуация.
Обещавам, че ще направя всичко по силите си
и моето правителство, също. Не се съмнявайте.
Господа.
Току-що пристигна. Спешно е.
Да! - Добри новини ли?
Самият министър ме упълномощава да преговарям
за освобождаването на Фаркаш и другите.
Идвам да се видя с министъра, имам среща с него.
Прекрасно. - Благодаря.
Кажи ми, приятелю Санс,
евреи ли са арестуваните ваши служители?
Не знам, никога не сме ги питали.
Наемате хора, без да знаете техният...?
Разбира се, важното е, да си вършат работата и да бъдат честни,
и всички те отговарят на тези изисквания.
И кой ги е задържал? Гестапо ли?
Не, унгарската полиция. - Аха.
Ако беше Гестапо, вероятно щяха вече да са свободни.
Знаете, че моето правителство е в добри отношения с Райха.
Ако е необходимо, ще се обърнем към тях,
но Испания признава суверенитета на Унгария.
Аха... - И затова, дойдох да се срещнем,
неофициално.
Ще видим какво може да се направи.
Важното е, да не са ги вкарали във влаковете, моля за търпение.
Добре, г-н министър, но не може да сме търпеливи много,
не забравяйте, че времето е срещу моите служители.
Възхищавам Ви се, приятелю Санс, Вие сте пример на испанска упоритост.
Благодаря Ви много. И знаете, часовникът тиктака.
Разчитам на Вашето усърдие, но се надявам да не е необходимо
да прибягвам до моите приятели в немският щаб.
Добро утро, г-н посланик, надявам се да не Ви притеснявам.
Госпожа Турне ми каза, че мога да Ви почакам тук.
Колко време измина, приятелю Перласка. Мислих, че сте се върнал в Италия,
след като напуснахте испанските си приятели.
Това никога, г-н посланик, никога.
Аз нося Испания в сърцето си.
И как е нашият каудильо?
Когато го видите му кажете, че един негов италиански почитател,
бивш ветеран от войната, извиква: Напред!
Не вечерям всяка вечер с него, но ако го видя, ще го направя.
И не прекалявайте, просто съм шарже д'афер на легацията.
Кажи ми, приятелю Джорджо, как е живота, какво става?
Идвам при вас за помощ, имам нужда от паспорт.
Трябваше да избягам от дома ми,
портиерката е информатор на нацистите,
а Посолството на Италия, пълен хаос.
Паспорт, а?
Това не е толкова просто точно сега.
В какви проблеми си се замесил, Джорджо?
Купувам месо за Италия и германците искат
моите влакове за добитък за транспортиране
на друг тип товар, разбираш ли?
Отиди да си направиш няколко снимки,
плати каквото е необходимо за да ти ги дадат днес
и когато ги получиш, се върни тук с тях.
Виждам, че си дошъл подготвен, приятелю Джорджо.
И, дон Анхел, ако не е твърде много да искам,
бих искал да се казвам, от сега, Хорхе.
В испански паспорт, испанско име: Хорхе Перласка.
Не звучи ли добре? - Звучи страхотно, приятелю Хорхе.
Разбира се.
Опитайте тези торти, много са вкусни.
Не, благодаря, предпочитам цигарите.
Извинете ме за момент. - Разбира се.
Нещо ново? - Опитваме се да ги намерим всички,
както Ви казах бъдете търпелив.
Имат хубаво шампанско, не мислиш ли?
Да, много е добро.
Търпение, а? - Аха.
Изчакайте.
Номер 25437.
Номер 25437.
Повтарям: Номер 25437.
Представи се веднага.
25437.
Аз съм този, когото викат.
В редица, качвайте се на камионите! Бързо, бързо!
Ще ме депортирате ли?
Не ме ли чухте? В редица по един! Бързо!
Хайде, вън.
Не разваляйте редицата! Хайде!
Седни там, кучко!
Какво ти направиха?
Ти! Стани и ме последвай.
Ставай!
Спри да хленчиш! - Какво чакаш?
Разкарай я от погледа ми.
Махай се от тук, кучко еврейска.
Въпреки това, мисля, че бях с най-голям късмет от всички.
Записаха името ми при влизане и ми дадоха номер. Това бе всичко.
И какво правехте там през целия ден?
Нищо, представете си, отчаяни и страхуващи се от най-лошото.
През двата дни изведоха няколко групи,
не знам дали за да ги освободят или да ги екзекутират.
И при вас, г-н Берки, как беше?
Освободиха ме вечерта край една ферма в покрайнините
и бях дезориентиран. Намерих една изоставена барака
и когато на сутринта се събудих, тръгнах.
Искаме да ви благодарим на Вас и вашето правителство, дон Анхел,
за положените усилия пред унгарските власти,
за да осъществите нашето освобождение.
Много съм щастлив, че ще бъдем отново заедно,
само остава да освободят д-р Елек.
Да? - Г-н Санс?
Монсеньор Ротта? - Предайте на всички тях
моята радост за освобождаването им, но чуйте,
обаждам се за нещо друго. Има пресни новини,
както изглежда, е имало атентат срещу Фюрера.
Атентат? - Да, бомба.
Но все още не е потвърдена смъртта му.
Ето, Софи, много ти благодаря.
Приятен ден. Благодаря. - Довиждане.
Не си ли чула? Хитлер е мъртъв!
Шшт. - Като тази кокошка.
Германците ще подпишат примирие и всичко ще свърши.
Какво става? - Питах госпожицата
за адреса на един обущар, който живее наоколо.
Идвам от провинцията и ми казаха, че може да ми даде работа.
Сигурно се отнася за г-н Босич. - Босич.
Да, за работилницата му. - Г-н Босич?
Да. - Аха.
Не го знам... - Ох.
А, да, живее на няколко улици по-горе,
но доколкото ми е известно,
няма никаква обущарница. - Ха.
Предполагам, че в тези времена,
всеки се оправя както може. - Веднага се връщам, татко,
ще му покажа адреса.
Довиждане. И благодаря.
Стой!
Кой си ти и какво правиш със сестра ми?
Питаше ме за една обущарница.
Търся работа, току-що идвам от провинцията.
Теб те познавам,
ти си евреин. - Грешиш, Лайош,
просто е бедняк търсещ... - Отстрани се!
Момчета, спрете, моля ви!
Лайош, добре ли си?
Германският щаб току-що потвърди атентата
срещу Адолф Хитлер, както изглежда, бомба със закъснител
избухнала на няколко метра от мястото, където е бил
канцлера, който според същите източници,
се е отървал като по чудо невредим от атентата.
Също така няколко германски военни
предвождани от полковник Щауфенберг
са били задържани и ги очаква военен съд...
Синко...
в следващите часове.
Къде отиваш? Не излизай! - Пусни ме, майко, моля те!
Не излизай на улицата, за Бога!
Не виждаш ли, че ще те убият?
Отдръпни се, майко. Остави ме! - Не излизай. Не!
Боже мой...
Шведско посолство, среща на дипломатите на неутралните страни
И е недопустимо, че когато тази проклета война
е към своя край, германците и техните сътрудници
продължават настървено да избиват горките хора.
Разбираем е порива на младият Валенберг,
но мисля, че всеки ще се съгласи, че Унгария
е суверенна държава и следователно дипломацията винаги
трябва да бъде подходяща и разумна в такива случаи.
Регента живее затворен в двореца си,
половината от страната е завзета от болшевиките
и останалата част, окупирана от нацистите.
Смятам, че сме съюзнически страни и ние не сме неутрални
и трябва да поемем инициатива да приключим с тази грешка.
Когато болшевиките влязат в Будапеща няма да намерят нито един евреин.
Това е сигурно. Говорих с Айхман и има много хора занимаващи се
да ускорят депортирането на евреите от Будапеща.
Айхман е фанатик, луд човек.
И няма да спре, докато не унищожи всички.
Въпреки това, му казах че шведското правителство
работи, за да спаси възможно най-много хора,
защото в нашата страна, не различаваме никого
заради тяхната раса или религия.
Испанците също полагат много усилия, в няколко страни,
за освобождаване на невинни хора.
Разбрах, че има клон на испански евреи
известни като... - Сефаради. Сефарадски евреи.
Говорят нашия език и поддържат в голяма част испанската култура.
Освен това чувстват голяма любов към Испания.
И каква е любовта на Испания към тях?
Сега, когато нацистите ги избиват, вие защитавате ли ги?
Разбира се. В страни като Гърция, България,
Франция и самата Германия, много са се спасили
от концентрационните лагери,
благодарение на техния статут на испанци.
Страхувам се, че има малко сефаради в Унгария.
Вярно е, но това няма да ни спре,
и както един ден ми каза монсеньор Ротта:
"Движението се демонстрира чрез действия".
Испания е страна, с голяма щедрост,
от малкото, които все още са готови да правят тези неща.
Франко да работи срещу Хитлер?
Извинете ме, г-н Санс, но не го вярвам.
Въпреки че, може би ще осъзнаете, че сте капка вода в пустинята.
Уверявам ви, че информирам своето правителство за усилията
които се извършват в испанската легация.
Ние вече издаваме защитни писма.
"Защитни писма"? - Пропуски.
Предлагам да изчакаме няколко дни, за да обмислим
и когато се изясни малко ситуацията,
ще организирам среща, на която ще решим за
мерките, които трябва да вземем.
Хей! Има ли някой?!
Хей! Има ли някой?
Всички да слязат от камиона! Хайде, побързайте!
Хайде, бързо, всички в редица!
До стената!
Движете се! Движете се!
Бързо, слизайте!
Хайде, хайде!
Хайде, слизайте!
До стената!
Хайде, всички до стената!
Внимателно, скъпа. - Хей ти, мирувай.
Хайде, побързай! - Отстрани се!
Бързо, бързо! Хайде, хайде! - Внучката ми...
Хайде, бързо! - Хайде, хайде!
Извинете, от испанската легация съм. Търсим една пратка, която не пристига.
Сефаради! Има ли някой сефаради?
Има ли някой нещо общо с Испания? Никой ли?
Дон Анхел, има един човек, който иска да Ви види, изглежда нервен.
Уверява ме, че е спешно.
Не каза ли кой е? - Не, г-не.
Каза, че на Вас ще обясни. - Добре, да... влезе.
Добър вечер. Простете дързостта ми.
Знам, че е твърде късно. Казвам се Алберт Хофман
и дойдох да благодаря за вашите усилия
за защита на еврейските деца
и сефарадските евреи.
Издирва ли ви полицията?
Също и нацистите, въпреки че, всъщност, те са едно и също.
Спокойно, той е с мен.
Кои сте вие? Какво искате от мен?
Беше приятна изненада за нас, че Испания,
въпреки, че има военен дълг към Хитлер,
не само, че не съдейства в изтреблението на евреите,
но също така, им помага за да оцелеят.
Чувал ли сте някога за лагера Собибор в Полша?
Смътно. Знаем за съществуването на концентрационни лагери,
но нищо друго. - Собибор е лагер за изтребление,
един от многото, които Хитлер въведе в Европа.
Миналата година имаше огромно бягство на евреи и аз бях един от тях.
Повече от 300, успяхме да избягаме.
Разбирам какво се е случило и страданията на вашия народ,
но фактът, че сте дошли днес тук е...
Преди четири месеца имаше 800,000 евреи в Унгария,
днес, останахме само 200,000 в Будапеща.
Продължавайки така, до Коледа, ще сме изчезнали.
Имате ли доказателства, че това, което казвате е вярно?
Това е твърде брутално за да... - Видях го със собствените си очи.
Газовите камери са реалност и работят на пълна пара всеки ден.
Приятелят ти Айхман знае това, което се случва.
Айхман не ми е приятел, моето и неговото правителство, да,
но все по-малко и по-малко.
Не съм дошъл тук да ви виня за нищо.
Повтарям, че сме много благодарни, че спасявате част от нашия народ.
Направил съм само, което би направил добър християнин.
Ето пълен доклад за това, което се случва
в лагерите на смъртта.
Ще бъдем изключително благодарни,
ако може да го изпратите на вашето правителство.
Време е света да спре да гледа на другата страна.
М-во на Външните работи, Испания
Всяка седмица, изпраща доклад
относно положението на евреите в Будапеща.
Изглежда безнадеждно, но може би малко превишава.
Прекрачва границите, бих казал.
За сега, продължи да протакаш и напомни на секретаря
на легацията, че дипломацията е изкуството да угодиш на всеки.
Според докладите му, страната е в хаос,
германците са нахлули в Унгария насилствено
и часовете на регента изглеждат преброени.
Както знаете, току-що постъпвам в Министерството,
така че въведете ме в нещата, моля.
Регента Хорти уволнил своя министър-председател,
защото той отказал да спре депортирането на евреите.
И разбира се, Фюрера негодувал от това.
В крайна сметка, за това, което му остава.
Както се очакваше, сме с много трудности:
Германците продължават без отговор,
така че, за момента, прехвърлянето е невъзможно за децата до Танжер.
И вашето правителство мълчи?
Днес ще издадем колективни писма за защита,
за да бъдат документирани.
Страхувам се, че това няма да е достатъчно.
Ще се погрижим да са нахранени и да имат медицинска помощ.
Повярвайте ми, испанската легация прави всичко по възможностите си.
Ох... Да, но... - Няма да ви оставим сами,
Уверявам ви.
Какво искат да направя аз? От Мадрид нищо не казват.
Изпращам доклади, документи
и продължават да не ми дават точни инструкции.
И новият министър току-що встъпи в длъжност.
По-добре това, отколкото отрицателен отговор.
Понякога административното мълчание има положителна страна.
Нека нищо не липсва на децата, Гастон да им донесе нещо да си играят.
Можем ли да намерим играчки?
Ще се опитаме, но не знам как ще платим всичко това,
сметките на легацията са почти празни.
Аз самият ще покрия разходите с моя лична сметка.
Хайде, бързо!
Хайде, евреи!
Вън!
Не!
Хайде, хайде, хайде!
Бързо, всички долу!
Хайде, продължавайте да се движите!
Не спирайте!
Хей! Какво правиш там?
Всички вън!
Махни се от там!
Не вземайте нищо! Само вие, хайде!
Хайде, хайде!
Ах!
Дръпнете се всички!
Какво искате? - Отдръпни се, стари глупако!
Махай се от тук, кучко. - Вие, какво правите тук?
Хайде, боклук, вън!
Вън!
Хайде, вие също!
Ако не искате проблеми, просто ни кажете
къде са парите и къде криете оръжието.
Знаеш, че нямаме нищо, вече ни взехте всичко.
Как купувате това?
А! Кажи ми!
Кажи ми!
Може би друг ден няма да имате толкова късмет.
Да вървим.
Тази сутрин ме прие Министърът на Външните работи.
Беше ли отзивчив? - Да.
Но стигнахме до едно абсурдно споразумение:
Позволява ни да издадем само 100 паспорти за сефаради.
Ще ни останат, няма толкова. - Това не го знаем,
може да се окажат много повече отколкото очакваме.
Може да издаваме семейни паспорти. Министърът не е уточнил
и можем да тълкуваме споразумението, както ни отърва.
Вече дойдоха някои, четири или пет, актуализирахме паспортите им.
Казахте ли им да предупредят техните познати?
Е, ако се разчуе... - По-добре да издадем
няколко незаконни паспорти отколкото да ги изоставим на произвола на съдбата.
Освен това, най-накрая отговориха от Мадрид:
Сефарадите, които искат, могат да пътуват за Испания,
като се погрижат за разходите си и винаги пътувайки транзитно.
Докладите от Будапеща са опустошителни,
руснаците са само на 30 км от града.
Не бих искал да съм на мястото на регента Хорти.
Все още не разбирам как той и семейството му
все още са живи, след всичко това.
Според последните новини, е потвърдено:
Опитал се да преговаря и да се предаде на комунистите,
с Тито, от една страна, и с руснаците, от друга.
Мисля, че са изненадали самия син на регента
"хванат на местопрестъплението".
Опитал да се срещне с червените и се сблъскал с военна част,
командвана от известния Ото Скорцени,
освободителя на Мусолини, когато е затворен в Гран Сасо.
Кажете ми, кой мислите, че Фюрера ще постави начело?
През октомври 1944-та, Ференц Салаши,
лидерът на унгарската нацистка партия "Кръстосани стрели",
приема поста на министър-председател и ръководител на унгарската държава.
Салаши поема властта в Унгария след предателството на Хорти
Негова светлост, регента наруши конституцията
и честта на унгарската родина.
В тази ситуация, движението "Кръстосани стрели",
винаги бдителни в защитата на родината,
взе крайното решение да поеме властта.
Сега наистина сме загубени.
Господ да ни е на помощ.
Фаркаш, изключи радиото.
Веднага да се заемем с работа. Ще издадем много пропуски.
Предишното правителство ни разреши да издадем 100 паспорта за Сефарадите.
Сега освен номера, ще поставим и една буква.
Започваме с "А", после "В", и "C"... До края на азбуката.
Перфектно. Така докато се изчерпат 28-те букви,
можем да издадем най-малко 2800 паспорта.
И още нещо: Досега само даваме паспорти
на сефарадски граждани, отсега нататък, разширяваме полето на действие.
Би било чудесно, но не знам дали...
Да видим какво става.
Един момент.
Извинете ме, дон Анхел, този младеж казва, че името му е
Хавиер Баруета и е испанец. Идва да моли за помощ.
Влизай, влизай.
Добро утро. - Добро утро.
От баските съм и съм от един демобилизиран батальон
от "Синята дивизия", вече съм няколко дни в Будапеща
и не знам какво да правя, защото тази ситуация е хаос
и се намирам в ничия земя.
Разбирам. Ако те хванат германците,
ще те обвинят за дезертьор, и ако те хванат руснаците,
ще те обвинят за нацист. Разбери ме, така се казва.
Макар, че не си нацист, си се бил заедно с германската армия.
Да. И тъй като съм останал извън моя батальон,
ако се върна в Испания, може да ме помислят за беглец.
Сега си в посолството на страната си, ще уредим твоята ситуация.
Ще ти направим един пропуск за да ходиш по улиците.
Внимавай и не се забърквай в проблеми.
Ако имаш проблеми с полицията,
ни уведоми. - Благодаря ви.
Може би можеш да ни помогнеш.
Сега какво искат от нас?
О, Боже мой, и сега, ни изпращат в гетото.
Най-важното е, че продължаваме заедно.
"El meoyo del adam es una tela de sevoya" - Лельо, повтори това.
Повтори фразата, която току-що каза.
"El meoyo del adam es una tela de sevoya".
"El cerebro del hombre es una tela de cebolla".
Баба ти все го повтаряше,
обичаше да говори на езика на сефарадските ни предци.
Чакай, майко, сефарадите са били испанци, нали?
Точно така. Моите родители винаги искаха да ни заведат
да посетим тази земя, но не намериха повод.
Със сигурност трябва да сте полудял.
200 паспорта? Бълнувате, приятелю Санс.
Лимитът от 100 паспорта е недостатъчен, трябват ни повече.
Разбира се... Първото, което трябва да направите в Испания
е да признаете новото правителство, на което с чест също принадлежа!
Добре. Ако ме упълномощите да издам 200 паспорта,
ще говоря с Мадрид, да изразят своето признание
на новите управници.
И все още не знаем нищо за лекаря на нашата легация
и това е недопустимо. Настоявам завръщането му вече.
Помириши. Хубав ли е? - Да, госпожо.
Какво, ще си вземете ли свещи? - Да, тези.
Чувстваме се принудени
да изразим енергичен протест срещу такова действие.
Това е абсолютно неприемливо,
че хората са преследвани и убивани
само заради тяхната раса.
Текстът е остър, но вече не можем с половинчати мерки.
Смятам, че е прекомерно, трябва да се смекчи малко.
Освен това, трябва да се заличи заплахата от нашите правителства
че ще преразгледат отношенията си с Унгария.
По никакъв начин. Евреите вече са получили
заповед да се преместят в гетото
и всички знаем каква ще бъде следващата стъпка.
Това е недопустимо, моята страна няма да го позволи по никакъв начин!
В нашите страни нямат никаква идея какво правим,
въпреки, че се опитваме да им отворим очите.
Четох в пресата, че Испания щяла да признае
новото нацистко правителство на Салаши.
Това не е вярно! Единствено преговаряме,
за да получим колкото се може повече паспорти.
В сегашната ситуация, има някои врати на които не може да се чука.
Господа, моля ви, седнете.
Наложително е, да поддържаме единност.
Ако се обърнем заедно към унгарското правителство,
ще бъдем много по-силни отколкото ако сме разделени.
Ако одобрите, ще направя среща с министъра на външните работи
да му връча нашата нота на съвместно осъждане.
Там е, където трябва, да вложим всичките ни усилия,
а не в безполезни кавги.
Благодаря, че останахте, дон Анхел,
вие сте един от малкото хора, на които мога да се доверя.
Може ли да знам къде отиваме, монсеньор?
Историята се повтаря, дон Анхел.
Ето ги Катакомбите на ХХ век.
Умирам да видя момиченцето.
Бих дал всичко, да бъда сега с вас.
И Аделита, как е?
Знаеш как е, малко ревнува, но е добре, иска да те види.
Дай й голяма целувка от татко
и й кажи, че не минава и минута от живота ми, без да мисля за нея,
без да мисля за теб и... - Слушай, любов,
трябва да се махнеш от там, трябва да напуснеш този ад.
Адела, сега не мога, но обещавам, че скоро отново ще сме заедно.
В Испания всеки казва, че войната ще свърши скоро,
но се страхувам, че може да ти се случи нещо.
Не се ли страхуваш? - Разбира се, че ме е страх,
Адела, разбира се, но знаеш, че след дълга саможертва,
идва награда и моята награда сте вие.
Трите.
Знам това, което правиш, Анхел,
но понякога в живота, трябва да се вземат трудни решения.
Аз вече взех моето, Адела.
Анхел, мисля, че ще прекъсне... - Адела?
Адела! - Анхел?
Ало? Ало!
Анхел? Там ли си?
Адела?
Хайде, човече, мърдай. - Пусни ме, остави ме на мира!
Хайде, мърдай! - Оставете ме! Оставете ме!
Хайде, движи се!
Пуснете ме да мина, моля!
Дон Анхел! Дон Анхел!
Дон Анхел. - Какво става, Гастон?
"Кръстосаните стрели" искат да отведат един равин.
В легацията? - Не, г-не, от опашката.
Беше ли на опашката? - Не знам със сигурност.
Може да са го хванали преди да се включи.
Хайде.
Искате ли да видите как изгаря?
Какво се случи? - Минаха едни офицери от SS
на мотоциклет, сигурно те са извикали тези негодници.
Достатъчно!
Извършвате враждебен акт срещу приятелска страна!
Хората при сградата на посолството се ползват от защитата на Испания!
Той е евреин и ни обиди.
Повтарям ви, че е гражданин под испанска защита.
Това, което правите извън легацията не е моя работа,
а на съдилищата.
Настоявам да го освободите и да ми го предадете,
ако ли не, ще пусна дипломатическа жалба
до вашият Външен министър и до моят каудильо, генералисимус.
Веднага го пуснете и обещавам, че за мен,
този инцидент ще остане просто недоразумение.
Добре, Испания е с нашето движение.
Франко също е и наш лидер. Постоянство! Да живее Салаши!
Постоянство! Да живее Салаши!
Нека да Ви помогна.
Как сте? Добре ли сте? - Да, да, добре съм.
Кажете ми името си. - Ребека Садни.
Ами твоето? - Чилард.
Ето заповядайте. И ако имате проблем
не се колебайте да ни съобщите. - Благодаря.
Месторождение. - В Будапеща.
А ти? - Също, в Будапеща.
Извинете ме, госпожо,
вчера ми издадохте този документ.
Да, спомням си, вашето семейство са пълноправни сефаради.
Има ли някакъв проблем?
Ами,
не искам да злоупотребявам с вашата доброта,
но се зачудих дали може да включите
в документа и мъжа ми. - Разбира се, би било логично.
Защо не ми казахте преди?
Той е в трудов лагер.
Разбирам.
Имате ли снимка? - Да, ето нося една.
Проблемът е, че като е в трудов лагер,
мислите ли, че...? - Изчакайте малко.
Г-н Фаркаш, тя се нуждае от паспорт за мъжа си.
Най-добре да е семеен.
Можем да издадем пропуск заедно с вашият, семеен.
Освен това, ще издадем сертификат, изискващ да бъде освободен
от принудителен труд.
И може ли такова писмо да имат родителите ми, брат ми и леля ми?
Страхуват се да излязат на улицата и да дойдат до тук.
Разбира се, донесете ми снимки възможно най-скоро.
Ще издадем пропуски за всички. - Много благодаря.
Шведско посолство
Знаете ли кой беше на вечеря в дома ми снощи?
Самият Адолф Айхман.
Извинете ме, сър Валенберг,
но мислех, че сте повече от другата страна.
И е така, приятелю Санс,
но постигаме повече като се разбираме с него.
Въпреки, че ни отблъсква и двама ни.
Вече отдавна не пробвам по този начин, както ще видите,
това е загуба на време. - Разбирам.
Ясно е, че е много трудно да се бориш срещу несправедливостта.
Сега издаваме защитни писма, които важат,
но много скоро, няма да вършат работа, уверявам ви.
Какво ще правим, а? Каква ще бъде следващата стъпка?
Ще искат да са издадени от нашите правителства ли?
Трябва да бъдем подготвени за този момент.
Най-важното е, никой от нас
да не престане да подкрепя тези хора. - Аха.
Предпочитам да издавам по-малко пропуски
и след това да ги защитавам енергично.
Не, трябва да действаме вече.
Айхман планира да приключи въпроса
до три или четири седмици почти няма време.
Колко имаме? - Днес между 700 и 800,
без да броим децата от сиропиталището.
Между другото, сефаради, нито един. Мисля, че няма повече.
Няма значение, щом не се сефаради, ще кажем, че техните роднини са.
Други проблем? - "Проблеми"? Всякакви.
Например, едната машина за писане не работи.
Г-н Фаркаш искаше да отиде до къщата си за неговата,
но не му позволих. - Добре, да изпратят шофьора.
Трябват и ленти, няма никъде. Нито индиго, за копията.
Говори с Перласка, да потърси на черния пазар. Каквото и да струва.
М-во на Външните работи, Испания
Санс Брис е много ценен, не го губи от поглед.
Работи усилено. И добре.
Въпреки, че в неговите доклади, се тревожи твърде много
от външни въпроси. Важното е, че най-скоро,
новото унгарско правителство ще се премести
в град Шопрон, близо до границата с Австрия.
Настояват нашата легация също да се премести там.
Прехвърлянето на нашата легация е невъзможно.
Би било форма на официално признание на новото правителство и това не ни устройва.
Мисля, че да поддържаме там нашето посолство няма смисъл.
О, по дяволите.
Хофман!
Хофман!
Тантал Золтан. - Тук.
Денесис Бант. - Аз съм.
Емил Янош. - Тук.
Мария Ласвио. - Аз.
Медраса Товас. - Благодаря ви.
Това е всичко за днес. И не забравяйте:
Ако имате някакви проблеми с властите,
с Гестапо или с "Кръстосаните стрели",
елате, и ще ви помогнем. Разбрахте ли?
Добре. - Да, да.
Колко сме издали? - 45 сефаради,
239 временни паспорти и 1650 защитни писма.
Добре, събери ги всички, трябва да им кажа нещо.
Унгарското правителство реши, че евреите,
които все още не са депортирани ще бъдат прехвърлени в гетото.
Тези с документи на неутрална страна,
трябва да напуснат страната преди края на годината.
След това, няма да се уважават никакви документи.
Тези, които не са заминали, минават под общите разпоредби.
И как ще се измъкнем от тук?
Улиците са пълни с мъртви, хората са ужасени.
Добрата новина е, че оставят легациите да ви защитават
докато сте в Унгария. - И как ще стане тази защита?
Легациите могат да ви настанят в специални домове.
Може да излизате на улицата само между 8 и 9 сутрин,
и разбира се около защитените домове.
Тази легация трябва да настани 1500 души в рамките на 4 дни,
трябва да им намерим подслон.
Какво да правим? Кажете ни, веднага да се захващаме.
Да.
Трябва да настаним също децата от сиропиталището,
там не можем да ги защитим.
Утре започваме да търсим домове, колкото по-големи, по-добре.
И ако е възможно, в близост. Ще почнат да живеят както могат.
След това ще организираме доставка на храни и необходими неща. Ясно ли е?
Всички на работа.
Добре, плати му. - Много добре, тук е всичко.
Вземи, ето плата, който поръча.
Извънтериториална сграда на испанската легация
На дясно!
Добре, ето тук е другата къща.
Коя остава?
Така, да е топло. Точно така.
Вземи. - Сега по-добре ли е?
Това е за теб. - Благодаря.
Когато децата видяха, че са останали сами
в гората, те се уплашиха много, но Палечко...
Как хубаво мирише този хляб.
Топъл хляб.
Вземете, госпожо.
Добре, момчета, хайде.
Следващият?
Заповядайте. Следващият?
Внимателно. Не толкова бързо.
Чакай.
Благодаря ви, г-не. Подарявам Ви моето мече.
Дон Анхел.
Дон Анхел, д-р Елек...
Увери се, че всички вагони са запечатани.
Добър ден.
Хайл, Хитлер. - Хайл.
Аз съм търговско аташе на испанската легация,
станала е грешка. Унгарците са арестували човек,
който има испанска дипломатическа защита и скоро ще емигрира за Испания.
Късмет е, че попаднах на германска власт.
Вие германците познавате по-добре от унгарците международното право
и обичта, която свързва Фюрера с нашия Каудильо,
генералисимус Франко. - Разбира се.
Как се казва този испански гражданин?
Имате ли документи?
Трябва да са у него, но ако не, аз гарантирам.
Името му е Юри Елек и е доктор.
Да, тук е.
Но вече е качен и вагоните са запечатани.
Напълно е готово.
Но няма да отваряме всички вагони,
ще извикаме неговото име и когато се появи го сваляме бързо.
Свалете го от вагоните. - Благодаря.
Благодаря Ви много.
Елек! Доктор Елек!
Юри! Юри Елек!
Юри Елек!
Елек!
Доктор Елек! - Мен викат.
Нека да мина. - Доктор Елек!
Юри Елек!
Да, тук съм! - Юри Елек!
Тук! Тук съм! - Къде сте, доктор Елек?
Дайте да мина, аз съм. - Елек!
Дон Анхел, тук съм! Тук съм!
Дон Анхел!
Дон Анхел, тук! Тук! - Елек. Доктор Елек.
Дон Анхел, тук съм!
Моля, тук съм! - Доктор Елек!
Дон Анхел! Дон Анхел!
Елек! Тук е, в този вагон. Отворете тази врата веднага.
Отворете вратата, ще свалим един!
Да не тръгва влака!
Да видим къде мога да ви настаня.
Извинете. Докторе, елате.
Елате тук.
Добре ли сте? - Да.
Ще Ви донеса одеяла
и нещо за ядене. - Благодаря.
Равинът чете на иврит.
Лъвът, царят на животните, се обърна към своите поданици:
"Братя и сестри, едно голямо видение
ще долети над небето, преди да станем всички жертви,
трябва да отстраним грешниците сред вас. "
Знаеш ли какво е това? - Не знам.
Какво е това?
Току-що го сложиха. - Не разбирам нищо.
"Всички евреи трябва да се явят на 17-ти на гарата"
Какво ще стане с нас?
Не спирай, върви.
Момче, продължавай по пътя си.
Вървете, вървете!
Хайде, наредете се зад тази група!
Оставете всичко ценно върху масата.
Бързо, бързо!
Мисля, че има грешка. Моето семейство и аз имаме
испански документи. Съпругът ми е на път да излезе
от трудовия лагер и... - Дай го тук.
Хайде, Ева, остави го.
Ела ти казвам.
Да живее, Салаши!
Смърт на Сталин! Постоянство!
Да живее Унгария! Да живее Салаши!
Смърт на Сталин!
Да живее Салаши! Да живее Унгария! Смърт за скапаните руснаци!
Да живее Салаши! - Смърт на Сталин!
Вземи. Малко е, но става все по-трудно да намеря храна.
Много е, Софи. Това за нас, е деликатес.
Въпреки че вече е твърде опасно.
Ако можех да направя още нещо.
Пази се.
Антал!
Антал! Антал! - Софи...
Еврейско куче, вече няма да преследваш сестра ми.
Антал!
Антал!
Моя любов!
Убиец!
Убиец!
Какво става тук?
Страхливи копелета! - Какво имаш там?
Всички сте проклети убийци! - Спокойно, тя ми е сестра.
Тя не е еврейка, сестра ми е.
Не знам откъде се е взело това.
Копелета!
Повтарям, че това е недопустимо, отвлекли сте
лица защитени от испанската легация
и изисквам незабавното им освобождаване.
И аз Ви напомням, че любимата ви страна не даде никакъв сигнал,
че признава новото правителство на Салаши,
въпреки че обещахте многократно.
Уверявам ви, че в Мадрид, пишат този документ,
но искат доказателство за приятелство от унгарският народ,
например да освободите тези хора, незаконно отвлечени.
Всички тези хора, които искате да освободим са задържани в града,
в очакване да дойде техният ред за транспортиране!
Ускорете официалното признаване на нашето правителство от страната ви,
а ние ще направим нужното
да забавим с няколко дни заминаването им.
Испанското правителство изразява готовност
да поддържа приятелски отношения с унгарския народ.
"Испания, най-важната от европейските неутрални страни,
признава официално правителството на Салаши"
Никой да не мърда до второ нареждане.
Запазете редиците и изпълнявайте веднага
заповедите на пазачите.
Никой да не мърда до второ нареждане.
Запазете редиците и изпълнявайте веднага
заповедите на пазачите.
Ева... Ева, това знаме, не е ли на твоите испански приятели?
Ева Ланг!
Ева Ланг!
Ева Ланг! Тук ли е семейството на Ева Ланг?
Ева Ланг! - Ева Ланг!
Тук ли е семейството на Ева Ланг?
Ева Ланг! - Тук! Тук сме!
Ева...
Ева, допусната е грешка, но тези господа разбраха,
че вие, бидейки сефаради сте испанци.
Благодаря ви.
Елате насам, моля. - Благодаря. Хайде.
Хайде, давай. - Хайде, бързо.
Хайде, бързо. - Хайде, мамо.
Елате с мен, бързо.
Хайде, в камиона. - Да, да.
Вече са в камиона всички, които имахме в списъка.
Помогнете им да се качат. Хайде, хайде.
Хайде, хайде, не стойте!
Качвайте се! - Не спирайте, нагоре, нагоре!
Движение, хайде!
Качвайте се, глупаци!
Хайде! Глухи ли сте или какво?
Хайде, бързо!
Да живее Испания! Да живее Испания!
Испания! - Тук! Тук!
Има ли някой от Испания? - Да.
Испанка? - Да.
Испанка... Тя е испанка.
Сега й нямам документацията. Ще я донеса още днес.
Да вървим.
Хайде. - Хайде, елате с нас.
Отивайте в камиона. Испанки са, испанки са.
Не са достатъчно, трябва да спасим
всички, които можем. - Добре.
Всички, които имат испанско родство, качвайте се в камиона!
Моля, качвайте се в камиона!
Испанци, сефаради, в камиона! - Помогнете им.
Хей, малката!
Виж, майко.
Ти също си испанка.
Ако има някой испански гражданин
който си е загубил пропуска, да се качи на камиона!
Качи я в камиона. - Испанци, сефаради!
Отидете към камиона!
Сефаради! Испанци! В камиона!
В камиона! Хайде.
Бързо, бързо.
Сефаради! Няма ли още испанци?
Ти също си сефаради.
Хайде.
Затворете вратите!
Запечатайте ги!
Може ли да ми кажете какво правите?
Вече си взехте вашите евреи, махайте се преди да съм размислил
и да ги кача отново във влаковете!
Унгарското правителство ми разреши да отведа испанците и това правя.
Изчерпва ми се търпението! Махайте се!
Повтарям, че съм упълномощен да отведа испанците! Тук пише!
Тогава ще ги кача отново.
Ще го убие.
Знаеш ли какво? Руснаците са пред вратите на града
и скоро ще ти трябват нови приятели.
Да, Ваше превъзходителство, уверявам Ви, че още днес ще...
Не, не, не, не се притеснявайте.
Ще се заема лично с въпроса.
Поемам цялата отговорност, ваше превъзходителство.
Ваше превъзходителство...
Нещо случило ли се е?
Тази сутрин получи телеграма от испанското министерство.
Страхувам се, че новините не са били добри.
Това е решение на моето правителство,
което като испанец и служител не мога да пренебрегна.
Аз лично, не бих искал да си тръгвам при тези обстоятелства,
но тук не моето желание има значение.
Оставям ви салдото от моята сметка за да може
да продължите с разходите и да издържате защитените.
Ако имате проблеми се обадете в шведското посолство.
Те са ангажирани в това както нас.
Също може да се обадите на "Червения кръст"
и на монсеньор Ротта.
Дон Анхел, вие ни спасихте живота,
и това никога не ще забравим.
Много благодаря, дон Анхел.
Всички ви нося в сърцето си.
Благодаря за всичко.
На 13 февруари 1945-та,
войските на Червената Армия завзеха Будапеща.
От 825,000 евреи живеещи в Унгария в началото на войната,
едва оцеляха от изтреблението 260,000.
Според официални данни, между 5000 и 6000 евреи
са били спасени благодарение на действията
на испанското търговско аташе Анхел Санс Брис,
Ангелът от Будапеща.
В продължение на 35 години, Анхел Санс Брис
продължи своята дипломатическа кариера
представлявайки страната ни по света.
Почина през 1980-та, като посланик на Испания във Ватикана.
През 1991 г. Парламентът на Израел
му присъди титлата "Праведник сред народите".
Джорджо Перласка прие отговорността
да защитава евреите, дори като се представял
за новото търговско аташе на испанската легация.
Умира в Падуа, на 82 години, затънал в крайна бедност.
Също като Анхел Санс Брис, на Перласка е присъдена
титлата "Праведник сред народите".
Раул Валенберг изчезва в Будапеща в края на войната,
предполага се, че е пленен от руснаците
и обвинен в шпионаж до екзекуцията му през 1957 г.
Монсеньор Анджело Ротта остава в Будапеща
до края на войната.
Връща се Ватикана и прекарва остатъка от активния си живот
в скромна бюрократична позиция в М-вото на държавата.
Адмирал Хорти бива заточен от германците
със семейството си в Бавария до края на войната.
Съден в Нюрнберг от Съюзниците, излиза невинен.
Золтан Фаркаш бе застигнат от заблуден куршум
в края на януари 1945-та,
когато прекосяваше площад в Будапеща.
Адолф Айхман избяга от Германия в края на войната
и намери убежище в Аржентина, където бе отвлечен през 1960-та,
от отряд на Израелските тайни служби.
Бе отведен тайно до Тел Авив,
съден при голям международен интерес
и екзекутиран през 1962 г.
Едмунд Веезенмайер бе съден в Нюрнберг
и осъден на 20 години затвор,
но излежава само седем.
За останалите членове на испанската легация:
Г-жа Турне, Гастон и Баруета
няма никаква информация.
Семейството на Ева Ланг се спаси изцяло,
в момента живеят в Будапеща.
Translation ZALMEN BEHAR
Can't find what you're looking for?
Get subtitles in any language from opensubtitles.com, and translate them here.