Original subtitles

По дяволите! Даша? Да не заспа?

Спи ли ти се? На оня свят ще се наспиш.

Надали.

Скоро мъжът й ще ви прибере. - Кой?!

Майор Крепчук! - Този сополанко вече опита.

Не ме интересува какво...

Какво?

Е, и къде е твоят Вова? - Сигурно още спи след партито.

Даша, какъв ден само.

Дали да не предадем Альохин след сватбата?

Още повече, че по закон, мъжът не може да свидетелства срещу жена си.

Искаш да остана цял ден сама с него? - Дай да извикаме Никита.

Изроди! Всички ще ви затрия!

Не, в момента предпочитам да съм с Альохин.

Де да имаше свястна запушалка зя уста. Може би това...

"Омъжи се за мен".

Миша, какво има?

Разделих се с Елеонора, можем пак да сме заедно.

Най-накрая!

Може ли да мина? - Да, разбира се.

Соня, аз и Елеонора...

Соня, трябва да ме изслушаш. Разделих се с Елеонора!

Сега разбрах каква грешка направих. Ние сме съвсем различни.

Вие с Павел също.

Извинявай, но този клоун ще ти съсипе живота.

Кой е клоун?

Кой е клоун, а?!

Паша!

Как е той?

Нахраних го и заспа. - Ти си добра майка.

Много смешно. - Така,

ако пак се разкрещи, ето ти тапа.

Някой от гостите го е забравил.

Каква хубава рокля. - Да.

Ако ми се приходи до тоалетна, няма да сваря.

Да не попречих? - Привет.

Привет.

Даша е голяма майтапчийка. Подари ми го за първата брачна нощ.

Вземи. Защо дойде? Лоша поличба.

Представи си, Генадий Семьонович ще дойде на сватбата.

Супер! А кой е той? - Нашият министър, генерал Скороходов.

Поканих го случайно на работа, не мислех, че ще приеме.

Генерал, яко! Ще има подаръци.

Ще ида до тоалетната. - Вова!

Ти добре ли си?

Така се разпадат много семейства.

Започват да ходят до тоалетна пред другия, после сексът умира,

и после... - Всичко останало.

Добре, до скоро. Хайде.

Юля, дали да не предадем Альохин на генерала?

Него не може да го подкупи. - А Вова може. Той е продажно копеле.

А ако не зависи от Вова? Вече опитаха да затворят Альохин.

Зарежи. Защо изглеждаш като клошарка? Ти си ми кума!

Така, този клоун изчезва от моя хотел.

Как му викахте? "Моето си е мое...

а чуждото хич не е общо". - Паша, по-спокойно.

Ти да не го защитаваш? Старите чувства ли се пробудиха?

Това ще го убие. Посвети толкова години на хотела.

Познах.

Не говори глупости.

Спират ни катаджиите и се започва:

"Нарушихте, превишихте, засякохте. Отнемане на книжката за 300 години".

Взима му книжката, а вътре визитка.

Веднага, ама веднага се промени:

"Извинете. Дайте да ви ескортираме".

Чия визитка?

Не знам. На някоя важна клечка. Защо го казвам?

Настя спомена, че на банкета ще бъде шефът на младоженеца, ген. Скороходов.

И генерал "скоро ходов" ли е генералът?

А, това е фамилия, разбрах. - Да.

Исках да кажа, че ще е яко да му вземем визитката.

Дами и господа! Бурни аплодисменти

за чудесното младо семейство - Юлия и Владимир!

Всичко ли изпускате?

И преди да седнем на масата, какво трябва да кажем?

Горчиво! Горчиво! Горчиво!

И на кумовете: Горчиво!

Сенечка? Нарежи ми сланинката и ни я сервирай, а?

Искам с нея да разтопя леда с Валентина Ивановна.

Чичо Боря, каква сланина? Тук да не е кръчма или хоремаг, а?

Това е ресторант с изискана кухня.

Ако видя тази сланина на масата...

Вова?

Онези места за твоя началник ли са? - Да, ще закъснее.

На теб за какво ти е? - Никога не съм виждала генерал.

Чичо Боря, подготви ли сватбения стих?

Какъв стих? - Юлка нали помоли? Ти обеща.

Миналата седмица. А, ти беше на градус.

Сериозно? Стана неудобно.

Макар че импровизацията не е забранена.

Другари, моля за внимание! Минутка внимание.

По молба на нашата булка - стихотворение!

"Искаш сватба - ей ти на!

Имаш рижава жена - думите щади,

че Юлка няма да те пощади!"

Льоша, премести го в друга стая и повече не ме занимавай с глупости.

София, чуй ме.

Михаил Джекович, да нямате култ към разговорите в тоалетната?

Разделих се с Елеонора. - Поздравления.

Юля, стига. И аз съм много щастлив. - Така ми убиват обувките.

Да поканим всички на танц, а аз да изтичам за лейкопласт, а?

Господа, канете дамите! Заповядайте при нас.

Ето, сега знаеш всичко. Какво ще кажеш?

Соня? - Трябва да вървя.

Тръгвам. - Зарежи, отивам за лейкопласт.

Ще проверя твоя Альохин.

Ще танцуваме ли, сладурче?

Защо се страхуваш? Няма да те ухапя, освен ако не поискаш.

А, ето къде си. Може ли да танцувам с твоето момиче?

Ако искаш, можем да не танцуваме.

Няма проблем, ще изтрая.

Виждаш ли? Само да се обърнеш и вече е с друга.

Също като теб.

Умолявам те, не си проваляй живота.

Ще бъдеш само поредната в списъка му.

Така, изхвърлете този навън!

Павел Аркадиевич, успокойте се. - Сам ще се оправя.

Изхвърлете го навън, обаче като във филмите -

с шут в гъза, че да изхвърчи на пет метра. Ясно?

Или вас ще изхвърля.

Генадий Семьонович, вече мислех, че няма да дойдете.

Защото има задръствания, а ние вече не пътуваме със синия буркан.

Защото ни е забранено. - Всичко го правят, освен генерала.

Деденце, ти си плешив?

Да бяхте завели дядо си в старчески дом,

не да го мъкнете по ресторанти! - Моля?!

Мога ли поне да си взема нещата? - Наредиха ни да ги изгорим.

Джекович, нищо лично.

Коя ще хване букета, момиченца?

Готови! Даша! - Чакайте, ама как...

Момичета, пригответе ръчичките!

Кой иска букета?

Едно... Две. Дашка?

Две! Три!

Не можах да го хвана. С тези две леви.

Другарю генерал, малка изненада от главния готвач.

Ето и визитката ми.

Ако възникнат въпроси и проблеми от кулинарно естество,

звънете смело, всичко ще уредим.

Моля.

Не съм свикнал да замезвам с това.

Извинете, а с какво сте свикнали? - Нямаш ли домашна сланинка?

Не, не.

Ами изисканата ти кухня?

Не е толкова изискана. Не моля за себе си, а за генерала.

За генерала? - Да.

Такава чест за свинята ти да послужи на родината.

Че то остана съвсем малко. - Карай.

Дай да се разберем първо, какво точно те засегна?

Това, че ти повиших тон или че уволних този кучи син?

Или това, че бях прегърнал Канаева?

Всичко по малко. - Добре.

Тогава обещавам, занапред ще ти говоря само така:

Ще върнем Джекович, ако не се заинати.

А Канаева просто някакъв изрод искаше да я опипа

и исках да помогна. - Да я опипаш вместо него?

Искам да се сдобрим, а ти пак започваш!

Отново повиши тон.

Тогава майната му на твоя Джекович!

Ти държиш на думата си.

Остана само да опипаш Канаева.

Това Альохин ли е? Къде го откри?

Вчера го хванахме, ще го предадем в полицията, по-точно на генерала.

Помогни да го вкараме в количката. После ще ти обясня.

Господине? Подайте ми уискито.

Другарю генерал, как сте? - Володя, не сме на работа.

Извинете.

Искате ли да се запознаете със собственика на хотела?

Ще има с кого да пийнете. Павел Аркадиевич?

Добре. Внимателно.

Опа, моля да ме извините. Извинете.

Госпожо, това не е за вас. - А за кого?

Я почакайте. - Не е за вас.

Стой, дай ми го. - Не е за вас! Не е.

Казах, че е за мен!

Така, спокойно. Спокойно...

Павел Аркадиевич, защо пребледняхте, сякаш сте видели генерала?

Уволних те!

Направо на сватбата ли ще се натресем!?

Доведи го в тоалетната, ще чакам там. - Да, и какво да му кажа?

Г-н генерал, елате в тоалетната да видите какво ще ви покажа.

Спокойно, спокойно.

Пак моля да извините съпругата ми,

и ако има нужда от нещо... - Мисля, че ще има.

Раната е дълбока, вилицата се заби почти до дръжката.

Може да ми оставите визитката си. Така, за всеки случай.

Мерси.

Сигурно е сбъркал.

Ето го, бързо! - Господин генерал?

Господин генерал? - Господин генерал?

Вие сериозно ли!?

Гена, това е същият изрод, който ни развали вечерята с внучката.

Виждам. Три дни го търсих.

А? Павлуша?

Внучката ми идва за пръв път от три години. И какво вижда?

Как някакъв сополанко унижава дядо й?

Ще ме убиете ли? - С радост. Но не сме в тези години.

Какво се разправяш с тях? Прати им купища проверки.

Нека съсипят хотела му. - Хотелът не е само негов.

Генадий Семьонович, собственик съм на верига хотели, включително този.

А това е безгрижният ми племенник, комуто позволих да управлява хотела,

за да може да плаща някак си за празния си живот. Но ви се заклевам,

че този живот за него свърши. - Направо ви повярвахме, че лелята

ще остави племенничето си без парички. - Иначе всички остават без пари.

Ще проверя дали държите на думата си. - Всичко хубаво.

Така, всички в конферентната! Освен теб!

Идвам след минутка.

Даша, генералът си тръгва.

Генади Семьонович, забравихте си тортата.

Извинете, че не можем да поседим нормално.

Ще поседим нормално, когато разрешим случая "Альохин".

Къде е генералът? - Кой генерал?

Утре ще измислим нещо.

Така си и знаех, че не трябваше да идваме.

И така не ходим никъде заедно.

Защото бодеш хората с вилици. - Гена!

Господин полицай, карам към болницата. Забиха ми вилица в рамото на сватба.

И бременната ми жена е в колата, моля ви.

Пили ли сте? - Промивах раната.

Може да се разберем?

Извинете, не знаех. Щом сте за болницата, ще ви ескортираме.

Мисля, че ще е трудно да го разпитаме.

Множество травми на главата.

Облачета, бели облачета. Облачета бели.

Това е най-лошата от всичките ми сватби.

Прости ми. Но поне кошмарът с Альохин свърши.

Говорих с Вова, разказах му всичко и случаят е приключен.

Прости ми, прости ми, моля те. Исках да ти кажа по-рано.

Кажи ми честно. Само заради Альохин ли си с мен?

Когато ми предложи, разбрах, че всичко е сериозно и се влюбих.

Извинявай.

Не искам да започвам новия си живот с лъжа.

Юля?

Всичко ще бъде наред. Да се прибираме.

Ще ти направя чай от лайка, любимият ти.

Върви, събери си парцалките

и изчезни от дома ми! Само проблеми с теб!

Ало? Ало?

Павел Аркадиевич, днешният ден е един такъв скапан.

Ще ви гепя една бутилчица. Извинете, вече не от вас.

Смешно ли ти е? - Не се нервирайте.

Леля ви няма да ви остави просто така.

Но когато загубиш любимия си,

тогава никаква леля Еля не може да ти помогне.

Ще отида да потърся мезе.

Изводът е, че всички проблеми на хотела са заради страстите,

които кипят в него. Затова от днес,

забранявам всички отношения, освен деловите, съобщете го утре на брифинга.

Омъжи се за мен?

Следва продължение...

Над сезона за вас се трудиха kia1964 и kotaraka_eek.