Original subtitles

Даша? Привет.

Тъкмо теб търся. - Мен ли? Защо?

Знаеш ли къде е Юля? Не вдига.

Някой се притеснява?

Впрочем, този някой е наел лукс,

за да може на някого да не пречи нашествието на роднините.

Ще бягам. Имам ергенско парти. Ще се прибера късно или рано сутринта.

Дръж си пистолета в кобура. По-добре изобщо не го взимай. Кой го знае.

Помислих, че идва заради снимката в нета. Онази от гробищата.

Спокойно. Видял я, случайно съвпадение.

Още повече, че сме почти женени.

Не мислиш ли, че отиде твърде далеч? Сватба, роднини...

Защо? Готин е и има патлак. Може да идем на работа с него,

да затрием свърталището. Веселба!

Освен това малко ми напомня на татко. И той така ухажваше мама.

Някак недодялано, но много мило.

И ми се струва, че ще имаме красиви деца. Рижи.

С две думи, влюбих се.

Влюбила си се!

Момичета, тоалетната чиния е от злато!

Тия в "Рубльовка" наистина са луди. - И ти какво?

Какво? Има камери. Почистих и си тръгнах. Днес пак ще ходя.

А, и друго. Като си тръгвах, видях Альохин в съседната къща. Помните ли,

онзи, когото го убиха. Мислех да го поздравя, но се сетих, че е мъртъв.

Сигурно съм се припознала.

Превод и субтитри kia1964 и kotaraka_eek. Приятно гледане!

"Хайде да се разделим".

Мамо, тук ли си?

Какво има? Толкова рано...

Всъщност е почти обяд, а ти не вдигаш. - Съвсем съм се отнесла.

Ясно.

Михаил Джекович, добро утро!

И докато бях на Бали,

много мислех и размишлявах - за живота, за Миша.

И в един момент сякаш прозрях.

Всичко стана толкова очевидно и разбрах,

че не ни е писано с Миша. - И той как го прие?

Никак. Още не съм му казвала. - Ти добре ли си?

Може ли един въпрос? Преди или след срещата с поредния го разбра?

Само четеш, същата, като баща си. - Кога мислиш да му кажеш?

Мислиш да му кажеш, нали? - Да.

Но и ти ме разбери, Катя. Миша е влюбен в мен от много години.

Много ме е страх да не го нараня. - Не заслужава да го лъжеш.

Колкото по-рано му кажеш, толкова по-добре.

Мисля, че ще реагира много адекватно. 21 век сме.

Направи сама тази крачка. - Разрешете. Божествен омлет.

Жена ми го опита - във възторг е. Не опита точно от този, разбира се.

Приятен апетит.

Анжелика, нека ние отидем на "Рубльовка" да изчистим тази къща?

От какъв зор? - Да отпочинеш.

Да, че изглеждаш малко... - Себе си погледни.

Шегувам се. Само да покажа на Дашка как живеят белите хора. Сега има шанс.

Пък и не на всички ни върви така. - Всъщност за едно почитване

ми дават 300 лева. - Нека аз ти платя тези 300 лева.

Даша, полудя ли!? Как ще й плащаш? - Съгласна съм.

Елате да ви дам ключовете от колата. Номерът й е записан. Не пускат всеки.

Да, да? - Може ли при вас?

Валентина Ивановна, заповядайте.

Тъкмо наказвам мъжа ви на шахмат.

Шах! - Не разбрах.

Обичате ли опера, Борис Леонидович? - Не мога да я понасям.

Викат нещо, врещят. Нищо не им се разбира.

Какво стана, тарикат? - Имам два билета.

Къде? - Два билета за опера.

Продайте ги на някого на входа. - Добре, това ще направя.

Точно.

Чичо Боря, извинявам се, много те уважавам,

но си лекичко тъп, нали?

Какво!? Един шах ми даде и ми се правиш.

Не ме разочаровай. Валентина дойде да те покани на опера. Даже аз разбрах.

Как ме е канила? - Елеонора ми звъня.

Иска да поговорим за нещо сериозно. - Ти да видиш.

Мисля, че знам за какво тя иска да говори с теб.

На кратко Елеонора и Катя седяха и те обсъждаха.

Но не. Няма да развалям изненадата.

Ще ти разваля здравето, ако не кажеш. - Добре де, какво толкова.

Значи Катя й казва той е зрял мъж, адекватен мъж,

за теб нали. Всичко ще разбере. А ти, тя й казва, не се притеснявай,

тя го казва на Елеонора. Направи сама тази крачка. Разбираш ли за какво?

Не точно. - Кое не точно? Иска да ти предложи.

Да не си спал на течение!? - Какво толкова?

Тя е силна жена. Хвана бика за рогата, така да се каже. Радвай се.

Ще можеш да си смениш фамилията с нормална. Ще се къпеш в шоколад.

Ти май вече си се къпал.

Какво ти е? - Може някой милионер да ни загледа.

И види рижа фурия. Ще иска да се запознае.

Всъщност фурията се жени утре. Това е нашата къща.

Това е Альохин. - Не, мисля, че не е той.

Да вървим. Трябва да проверим.

Какво правиш? - Видях го в един филм.

Не се заключват. Тук не попадат случайни хора.

Разбрах, да, разбрах. Но сега защо ми звъниш? Точно сега?

Нали ти казах, че е жив. - Тихо, виждам.

Какво ще правим? - Да го хванем и да викнем полиция.

Луда ли си? Може да е въоръжен. Да викнем полицията и те да се оправят.

Това си е тяхна работа. - Не разбирам защо го прави.

Сама помисли. Взел е милиарди в кредит.

И сега сякаш умира. Страшна схема и аз я обмислях.

Но банката ми даваше само 30 000. Само за погребението щяха да стигнат.

Реших, че не е изгодно да умирам. Ще ги викаме ли?

Валентина Ивановна, извинете ме. Може да не съм загрял веднага.

Не се и учудвам. Какво искате? - Може ли да седна за малко?

Заповядайте. - Помислих си,

че опера не е толкова зле. Да отидем? - Не думайте.

Късно се сетихте. Няма билети вече. - Продали сте ги. И това е добре.

Дадох ги на приятелка, ще ходи с мъжа си. Да не съм мошеник?

Не. Вие сте разкошна жена.

Нека аз купя билети и да отидем някъде?

Не е задължително да е опера. Ходила ли сте в мавзолея?

Стига вече! Вървете си.

Или в зоопарка?

Планетариума? - Борис Леонидович.

Чичо Боря, какво стана?

Ясно.

Да мислех, че за "Рубльовка" по-бързо ще дойдат.

А защо ги чакаме? Свършихме нашата работа да си вървим.

Всичко е наред. Ти си върви. Аз ще почакам. Да не избяга Альохин.

Мерси, приятелко. Сватбата ми е утре, разбираш ме.

Ще ме държиш в течение, нали?

Искаше да поговорим? - Да. Сядай.

За какво е шампанското? - Така, да не се вълнуваме.

Миша, дълго мислех... - Какво друго да правиш на Бали.

Недей. Не ме прекъсвай. Вълнувам се.. Мислех и размишлявах

за нас, за теб. И разбрах едно.

Миша, много си ми скъп. И исках да ти...

...предложа. По-скоро не - да ти кажа, че...

Разбрах всичко. Искам да сме по-предпазливи.

И двамата може да се нараним. - Мислиш ли?

Сигурен съм. Нека не бързаме. - Лелю?

Кажи кой е прав. Опа, минутка романтика?

Няма да преча. Но въпросът е важен и спешен.

Този помияр иска да загроби хотела ми. Нашия хотел.

Чудно ми е как сам не го загроби. - Тихо. И така нищо не разбрах.

Отиваме в кабинета ми. Миша, по-късно. След мен!

Сега ще видиш.

Чичо Боря, ела да ти покажа нещо.

Изчезвай, никъде няма да ходя.

Ела, ела.

Хайде, ставай.

"Валя извини глупака" Виж каква изненада за Валентина.

Довечера направо ще ахне, нали? - Защо веднага глупак?

Не можа ли да се сетиш за друго? - Исках да напиша:

"Валя прости ми", но така няма да се сети.

Затова го написах така, че веднага да разбере, че е от теб.

Много си отворен станал. - Повярвай ми, доведи я довечера тук,

включвам, прочита го и ти прощава. Казвам ти го като неин мъж.

Добре. Само сложи запетая след "Валя".

Няма да повярва, че е от мен.

Ще повярва.

Добър ден, л-т Шевченко. - Нещо не е наред ли?

Да, затова сме тук. - Говорете!

Данаил Моратович, звъня ни някаква луда. И каза, че Альохин е жив.

Трябва да сте по-внимателен. - Задържахте ли я?

Издирваме я. - Дръжте ме в течение.

Катя, представяш ли си, досети се, че късам с него.

Каза да не бързам, че това е голяма грешка.

И какво? Размисли ли? - Не. но ми е жал за него.

Катя, той е загубен без мен. - Мамо, ако се загуби,

обади се на Меркюр Поаро. Стегни се и му кажи като зрял човек.

Да, зряла съм. Права си, затова сега отивам и му казвам.

Добре, изчезвам. Наакахме се. - Надявам се, че говориш за детето?

Много смешно. Чао.

Чао.

Здравей, каратистке.

Валентина Ивановна?

Имам изненада за вас. - Борис, недейте, моля ви.

Ето това е за вас. "Валя глупака".

Стана недоразумение. Изключвай! Веднага!

Това е недоразуме... "Валя глупачка".

Много благодаря за изненадата. Беше ми приятно. Ти си глупак.

Не. трябваше да пише: "прости мен глупака". Елате да видите.

Искам да мина. - Няма, докато не ме изслушаш!

Ето, светна. Гледайте, докато не е угаснало.

"Валя извини глупака" Ето така трябваше да изглежда.

Запетаята забрави да сложиш. Аз забравих.

Добре, глупакът е извинен.

Наистина ли? - Да.

Знаете ли, рядко позволявам на някого да ме нарича така,

но от вас, може да се каже, че звучи приятно.

Наистина ли? Ами ще вървя.

Къде отивате, Валентина Ивановна?

Ако сте ми простили, може би по чаша шампанско? Или по две?

Разбира се, че е по-добре по две.

Защо не. - Наистина?

Щом е така ще си позволя

да ви отнеса до ресторанта на ръце. - Какво правите?

Гърбът. - Кракът.

Виж я, освести се.

Започнах да се тревожа вече.

Сигурно ме мислиш за зъл.

Но това не е така.

Не съм зъл, а справедлив.

Всеки, който ми слага пръчка в спиците,

ще си плати за това.

Е, младоженецо, къде е пръстенът?

Няма да има никакъв пръстен. - Стига бе, отказа ли!?

Странно, на богата жена. - Няма да има сватба.

Моля!?

Реших да се разделя с Елеонора. - Ти да видиш!?

Вече направих сватбено меню.

Ето. Пазех го за важен случай.

И ето, че той дойде.

Приятелката ти. Ще вдигнеш ли?

Добре. Телефонът няма да ти трябва повече.

Ами добре. Да започваме.

Ах ти!? - Пуснете ме, утре се женя.

Благодаря ти. - Всичко е наред.

Смениха ми часа за маникюр. Звънях ти и не вдигна. Реших, че имаш проблеми.

Къде е полицията? Не дойде ли?

Полицията е корумпирана, не може да й вярваме.

Може би да се обадим на Вова? - Да. Сега.

Гадина. Недостъпен абонат. Ще види утре ергенско.

Какво да правим? Не можем да останем тук. Ако дойде някой?

Трябва да го преместим. - Къде? Всички са си по домовете сега.

Миша, трябва да се разделим.

Еля, трябва да поговорим.

Вова още е недостъпен. - Напиши му да се обади веднага.

Сам ще се досети от 42 пропуснати. - А с Альохин какво да правим?

Ако умре от хипотермия в багажника? - Значи това си е заслужил.

Не може така. Трябва да помислим. Спокойно.

Извинявай, не исках да те плаша. Тръгвах си и те видях.

Там със Света. Трябва да поговорим. - Нека да не е сега, Никита.

Утре Юля се жени и много разправии. Извинявай.

Мога ли да помогна с нещо? - Не, мерси.

Разбрахме се. - Свърза ли се?

Да. Утре ще дойдат тук да го правят. - Кое?

Маникюра.

Най-вероятно е счупен. Трябва рентген. Отиваме в болницата.

Д-ре, ще ми погледнете ли гърба? - Какво се случи?

Вдигнах нещо тежко към 70 кг.

Не, не 70. 40, най-много 44.

Привет.

Май ще тръгвам.

Миш?

Хайде да се разделим?