Original subtitles

Довиждане.

Привет. - Привет.

И аз вече съм на рецепцията. - Да, казаха ми.

Света, нека за да няма недомлъвки... - Виж какво,

било каквото било, такъв е животът.

Не ти се сърдя.

И...

Извинявай, че те шибнах с електрошока. - Няма проблем, имало е и по-лошо.

Привет. Какво става при вас?

Върви ли работата?

Да, всичко е наред. Работим.

Нали, Даша? - Да.

Е, добре.

Добре дошли в хотел "Елеон"!

Добре дошли...

Няма ли вече да ме настаните?

Извинете.

"Съгласна съм."

Казвам ти, това е художничка, която рисува с циците си.

Какви ги дрънкаш? С циците, да, бе. - Ето, виж.

Ама наистина ли е тя?

Момичета, можете ли да нарисувате такава картина, а?

Разкарай се, дребосък. - Кой го казва.

Разбирам.

Но работата ме устройва.

В Прага?

Мога ли да помисля? - За какво?

Това е по работа. - Знам за какво.

За среща с красив мъж с балкански акцент.

Благодаря, но се си струваше.

О, и още как. В Москва цветята са много скъпи.

Шегувам се. Не ми се свиди за вас.

Тогава ще взема цветята и ще ги сложа във ваза, ако позволите,

и ще си продължа работата. - Позволявам.

Благодаря.

Видя ли Павел какви цветя подари на София?

Десетина хиляди ей така на вятъра.

Значи смяташ, че цветята за любимата са пари на вятъра?

Че той обича ли я? - Костик, говоря за нас!

Кога последно ми подари цветя?

Настя, ти не обичаш цветя. - Има ли значение?

Добре, кога последно ми донесе закуска в леглото?

Нали мразиш да има трохи в леглото?

Вече съвсем си забравил какво искам.

Искам романтика, като преди. - Да вървим в склада.

Глупак.

Добре, тогава ще намина днес.

Защо подскачаш? Толкова ли съм страшна сутрин?

Не.

Прекрасна си.

Днес не си ли на работа? - Почивам.

Ще ми направиш ли закуска?

Да, да продължим.

Вече сте тук? Чудесно.

Трябва да изляза, ще се върна довечера.

На обед нахранете моя Серж, моля. Парите са на шкафчето.

Ехо? - Извинете. Да.

Разбрах, да нахраня Серж. - Аха.

Извинете, а кой е Серж? - Игуаната ми.

Обича салата от рукола със скариди.

Да.

Свободна сте, ако всичко е ясно.

Даша, какво е това?

Една художничка се настани, видях я как го прави.

Вярно? И как са четките й? - Дай боже всекиму.

Не й завиждам. Виж, мисля, че Вовка крие нещо.

Държи се странно. Забелязала ли си?

Откъде да знам? И кой излиза с него - аз или ти?

Пак ли завиждаш? Ще имаш и други мъже.

Павел Аркадиевич ви подари много хубав букет.

Да, хубав е.

Как мислите, има ли шанс? - А вие?

Мисля, че непоправимия нищо не го оправя.

Ако не беше женкар, отдавна да сте му обърнали внимание.

Благодаря за точното и безпристрастно мнение.

Да, аз...

Хайде.

Видях, че Павел Аркадиевич ти подари цветя?

Колко си наблюдателен.

Надявам се, че не приемаш ухажването му сериозно?

Познаваш го добре и...

Исках да те предпазя. - Колко си великодушен.

Знаеш ли какво? Личният ми живот вече изобщо не те засяга.

Нещо друго, Михаил Джекович? Свободен сте.

Ало? Да, съгласна съм да поема хотела в Прага.

Не ви отне много време за размисъл. Ами, стягайте куфарите.

Какво искаше? Недоволна ли е от нещо?

Не, искаше на обед да й нахраня...

Гущера? - Серж.

Настя, имам подарък за теб.

Костик! А по какъв повод?

Просто така. Отвори го.

Тостер?! - Нали мечтаеше за такъв?

Аха, цял живот.

Какво има, Настя? Цветът ли не го бива?

Костя, що за подарък е тостерът?

Това ли е цялата романтика, на която си способен?

Изглежда е в цикъл.

Макар че не му е време.

Ох, Серж, какво направи?

София Яновна, търсех ви.

Не искате ли да покараме кънки?

Ще караме, и аз ще викам: София! Вие ще викате: Альошка!

А аз ще питам: Кой е Альошка, аз съм Павел. Ето тук.

А защо не?

Трябва да ви кажа нещо.

Тръпна в очакване.

Павел Аркадиевич...

Не, хайде по-късно.

Добре. Тогава ще ида да купя кънки.

Не мислех, че толкова бързо ще се съгласите.

Да, съгласен съм.

Да?

Така...

Дявол да го вземе!

Юлка, загазих. - Да, бе.

Вова и на теб ли ще прави предложение? Намерих пръстен в чантата му.

Защо се крие?

Поздравления. - Няма да се омъжа за него.

Хванах го само... Е, ти знаеш защо.

Карай, ще откажа. Да не е за пръв път?

А и пръстенът не го бива много.

А ти как загази? - Помниш ли онази художничка?

Без да искам й пробих картината. - С какво?

С токчето. - Разбирам, че не ти е харесала,

но защо трябваше да я риташ?

Или това е реакция на плоскогърдите? - Беше на земята.

Не знам какво да правя. - Какво толкова?

Хващаш боята и гърдите, мацаш и твориш.

Хайде, приятелко, вярвам в теб.

Отивам за боя, ще ме покриеш ли? - Добре.

Защо не хареса тостера?

Да беше й подарил точилка.

Щеше да го отнесеш веднага, да се научиш да разбираш жените.

О, Джекович! Тостерче?

Защо не си на кеф? - София има среща с Павел.

Извинявай, но какво те засяга?

Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, както се казва.

Естествено. Вече плува в тази река, дай и на другите.

Нека и сръбският бежанец се погмурка.

Той не е за София. - Джекич, защо се зъбиш на Сеня?

Какво общо има Сеня?

Искам да я предпазя, нали го познавате?

Добре. Хайде сядай, хапни.

Ще си побъбрим. - Добре, де.

Какво ще правите довечера?

Тостери.

Ало, Боря? Птичката е в клетката. Спирай.

Боря, по-бързо.

Тъкмо при вас идвах.

Сядайте, ще ви закарам.

Така...

Не разбрах. - Сигурно ей сега ще тръгнем.

Спря ли го?

Чудесно, имаш бутилка от мен.

Привет. Къде е...

Даша излезе някъде. Няма я от половин час.

Виж, Света, разбирам, че накрая не стана много добре,

но те моля да подкрепиш Даша, да й помогнеш да се приспособи.

Много ще съм ти благодарен.

Добре.

Ало, Даша? Искаш ли помощ?

Защо още не е почистено?

Работи!

Здравейте. Вие ли сте Анастасия? - Да, здравейте, аз съм.

Тези цветя са за вас. - А от кого?

От тайнствен непознат. Антон.

А кой е този Антон? - Не знам. Подпишете тук, ако обичате.

Благодаря. - Благодаря.

Та, оттогава не ходя в гей клубове.

Тоест, и преди не съм ходил.

Още? Мога да отскоча.

Ще пийнем по още едно.

Трябва да ви кажа, че заминавам за Прага.

Разбрах намека, поканата се приема. Ще разпуснем като хората.

Не. Предложиха ми работа там.

Напускате ме? И как ще живея?

Като съдим по разказите ви, много забавно.

А ако не искам?

Изобщо.

Павел Аркадиевич, вие сте пиян. - Не, почакайте.

Защо дори не допускате, че можем да бъдем заедно?

Да, ние сме много различни, но може би имам нужда от такава като вас?

Зряла, сериозна. - Стара ли ме нарекохте?

Господи, аз съм безнадежден случай.

Ето. Дори изглеждаме хубава двойка. - Мигнала съм.

София,

дай им шанс.

Моля за извинение за неудобството. Скоро ще оправим асансьора.

А засега може да ползвате служебния.

Не е ли време да го пускаме? - Не!

Ще почакаме още, да е сигурно. - Не ти ли е жал за София?

Сигурно седи на студа и го чака.

Нищо, ще помръзне малко и ще й дойде акъла.

Да, не си кой знае каква художничка. - Край, свършено е с мен.

Има ли още бои?

Да, разбира се. Не съм изхабила и половината.

Не се учудвам.

Добре, дай аз да опитам. - Света, благодаря ти!

Слава богу, купих още едно платно.

Гледам, че вече са донесли цветята.

Цветята ли?

Не са за мен, сигурно са за някой друг.

Не, тези цветя са специално за вас от Антон.

Позволете да ви се представя - Антон!

Костя, какво ти става?

Не съм Костя, аз съм... Антон.

Инспекторът дойде да инспектира ресторанта ви.

Здравейте, инспектор Антон.

Казвам се... Регина.

Регина? - Регина.

Регина е най-хубавото женско име.

След Анастасия.

Е, Антон? Инспекторе,

елате, ще ви покажа ресторанта. Ще го инспектирате.

С удоволствие. Да започнем от склада.

Добре, пускай.

О, Сезам се отвори. - Чудесно, покарахме кънки.

Моля. - Благодаря.

Михаил Джекович, не чухте ли, че викаме за помощ?

Не, да бяхте звъннали. - Опитвах се.

Момичета, не се карайте. Случва се. На мен ми хареса.

Стига де, Джекович, пошегувах се. Не си момиче.

Сержик, здравей, миличък!

Мислехте, че няма да разбера? Кой фалшифицира картината ми?

Ти ли? Макар че, не.

По-вероятно ти. - Извинете, аз съсипах картината ви.

Беше на пода и аз я настъпих.

А, Серж пак я е бутнал. Не обича творчеството ми.

Опитах да оправя нещата, - Няма начин.

но Света ми помогна. - Изненадах се от качеството.

Е, далеч си от мен, но явно имаш потенциал.

Карай, няма проблем.

А ти ако искаш да се развиваш, обади ми се.

Антон, гледам, че сте женен?

Да. Не. В смисъл,

откакто ви срещнах, избягах от жена си.

Толкова ли ви е омръзнала? - Да.

Вечно се яде с мен, писна ми от нея.

Писнало ти е от мен, а? - Настя, та аз съм в образ.

На Антон му е писнало от жена му,

а моята е най-прекрасната жена на света. Девойка.

Настя, че аз...

Че аз за теб го измислих всичко!

Настя... Знаеш ли какво?

За теб и Стьопка съм готов на всичко.

Ако искаш, да го запишем на танци, както искаше, а, Настя?

Не съм Настя, а Регина.

И проверката ви много се проточи, инспектор Антон.

Да не са ви малко нарушенията?

Няма ли вече да ме накажете,

както трябва?

И аз направих такова предложение на София Яновна,

на което, естествено, не можа да откаже.

Тя ще оглави новия ми хотел в Прага.

Не, лельо Еля, извинявай, но София Яновна никъде няма да замине.

Тя вече се съгласи.

При това в Прага е безизходна ситуация,

необходима е там. - Любима лельо Еля,

знаеш ли селската притча за кравата, която заменила вимето си за сирене?

Значи, разбрахме се да управлявам хотела, докато върви.

Сега е докато.

Исках да кажа, че върви.

Не е ли така? Джекович? Никита?

А заслугата за това е на София, затова остава. Така реших.

Не мислех, че някога ще го кажа, но Павел е прав.

Ще е необмислено да пуснем София Яновна.

Ето, гласът на народа, болшинството е против.

Джекович, съгласен ли си?

Ами... да. - И Джордан е съгласен.

Добре, щом ти така си решил,

нека остане.

А в Прага можем да изпратим Джекович.

Джекович, нали нямаш против? - Аз имам!

А в Прага ще изпратим друг специалист. - Добре.

Е, как мина денят?

Всичко е наред.

Днес заради Даша попаднахме в интересна ситуация.

Каква? - Дълго е за разказване.

Но Света ми помогна. - Пак заповядай.

Така че, спокойно, не заминавате за Прага.

Само с мен за уикенда. - Ще си помисля.

Прекалено много мислите.

Там ви е грешката. - А как трябва?

Като мен. - Няма да мога така, извинете.

Хайде, ще тръгвам. - Добре, разбрах намека.

Ще ви изпратя. - Благодаря,

но не е необходимо.

Къде беше? - Юля, трябва да ти кажа нещо.

Може би не трябва? - Трябва.

Дори го... репетирах.

Всичко ми изхвръкна. Вълнувам се.

Вова... - Чакай, не ми пречи.

Юля,

омъжи се за мен.

Вова...

Шефът.

Да?

Разбрах. Тъй вярно.

Извинявай, изникна нещо за Альохин.

Какво? - Хайде не сега. Съгласна ли си?

Съгласна съм.

Превод: kia1964