Original subtitles

Елеонора Андреевна,

сигурно никой не смее да ви каже.

Става въпрос, че преди вас Михаил Джекович и София Яновна имаха,

така да се каже, служебен роман.

Наясно съм.

Така ли?

Ако няма повече клюки си свободна.

Утре...

Важно... Утре трябва да уредим всичко.

Утре...

Чухте ли?

Никита Андреевич, той не бълнува.

От час бръщолеви така за Альохин, те знаят нещо.

Утре ще ви кажа. Ако оцелея.

"Мразя те!"

Оля, ехо?

О, привет. Тъкмо отивах на закуска при мама. Чух те.

Тръгваме ли?

Няма нужда да чистите стаята.

Остави момичето да си върши работата. Чистете, чистете.

Кой сте вие? Ще извикам охраната.

Недейте, госпожице. Сега ще ви обясня.

Още ли не си облечен? - Нали каза, че ще се върне довечера!

Госпожице, надявам се, че ще си остане между нас.

Разбирате ме. - Не ви разбирам, но не е забранено.

Да, скъпи? Да, намерих го, беше зад шкафчето.

И какви са плановете на моя приятел за вечерта?

Ами, можем да отидем някъде.

А може да вземем ето онази бутилка шампанско,

да я изстудим и никъде да не ходим? - Елка?

Привет!

Чакай, нали се премести в Тайланд?

Няма да повярваш, домъчня ми за зимата.

Ще ме приемеш ли за около седмица? - Каквото пожелаете за вашите батове.

Изглеждаш чудесно.

А ти дори прекалено за току-що разведена.

Да, разводите ме разхубавяват. - Я стига, намерила си си някой.

Кога бих успяла?

Михаил Джекович, нали приключихме с вас?

Свободен сте.

Предлагам да се почерпим за срещата. - Чудесно! Дръж.

Моля.

Поркате ли сутрин?

В какъв смисъл? - Във всеки.

От шишето, от чаша. - Станало ли е нещо?

Защо в руския няма дума "поркажвам"?

Сега, например, ще ви попоркажвам.

Мисля, че ми е рано за пиене.

Но има по-добър вариант.

Аз самият хиляди пъти съм зарязвал и изневерявал,

но когато ти се случи на теб, някак... - Боли.

Сега какво да правя?

Сигурно ще кажа баналност,

но ако я обичате, простете и продължете напред.

Все пак всички имат право на грешка.

Да.

Да, ако всичко беше толкова просто.

Добре. Благодаря за успокоителното.

Все пак си много мъдра.

Щом съм толкова мъдра, защо съм такава глупачка?

Как да го разбирам?

Ту съм приятелят й, да изстудим шампанско...

А в следващия момент: Свободен сте.

Какво има да говорим? Мезалианс.

Какво?! - Срамува се от теб.

В какъв смисъл? - Ако аз имах...

черен приятел, и аз щях да се срамувам.

Не, Миша, принципно щях да се срамувам, ако имах...

приятел. А ако...

Щях да умра от срам. Имаш ли още бира?

Не. - Миша, да не се обиди?

Миша!

Извинявай, извинявай!

Заболя ли те? - Няма нищо.

Лявата почти не я използвам.

Харесваш "Уматурман"?

Просто на тях се чисти страхотно.

Какво ще кажеш за вечеря довечера?

Какъв е поводът? - Идват едни приятели от Минск.

Те са двойка, ние сме двойка, мислех си да идем заедно?

Ние вече двойка ли сме? - Ами...

Е, работим по въпроса.

Какво седите, Никита Андреевич? - Не седя, мисля.

Впрочем, засега не казвай нищо на Даша.

Че пак ще хукне да се предава. - Дали да не го запиша на диктофона?

В случай, че пак започне да бълнува. - Не знам.

Ясно. Ще се наложи да задействам богинята на любовта.

Може да се отпусне и да каже нещо?

"Абонатът е временно недостъпен. Обадете се по-късно".

Еля, кой ти харесва от американските актьори?

В смисъл? - Ами, като мъж.

Джордж Клуни.

Брад Пит.

Може би и Ди Каприо.

А Уил Смит? Морган Фрийман? Уесли Снайпс?

А, не.

Къде ще ходиш?

На вечеря с Албина.

Да дойда ли с теб?

Да изтъкна красотата ти, така да се каже.

Няма нужда.

За какво ти са тези женски приказки?

Ще го понеса. - Няма нужда.

Почивай си.

Всичко е наред.

Да ти поръчам нещо обезболяващо?

Уиски, вино? - Не, нека изчакаме приятелите ти.

О, привет! - Привет.

Привет. - Привет.

Как си? - Запознайте се, това е Даша.

Извинете. Аз съм Даша.

Юра.

Оля. - Много ми е приятно.

Сядайте.

Отдавна ли излизате?

Ами, веднъж, два пъти... За втори път.

Значи всичко е сериозно.

А ние с Льоля вече сме

от десетина години заедно, представяш ли си?

Вие направо сте еталон за вярност.

И как се понасяте толкова време?

Ние не се понасяме, ние се обичаме, нали?

Тогава да пием за верността.

За верността! - Извинете.

Може да има алергия към верността.

Какво стана?

Тя му изневерява.

Видях го. Затова, извинявай, не мога да стоя там и мило да се усмихвам.

Така да е. И повярвай, понякога е по-добре нищо да не знаеш.

Все пак всички имат право на грешка.

Мисля, че е по-лошо от грешка.

Нищо няма да му кажа, но няма да вечерям с тях.

Пак ли ти? Какво се лепна за мен?! - Моля?

Извинявай.

Юля? Идвай да спим.

Спането се отлага.

Защо? - Защото сте арестуван.

Глупачето ми. - Обида на длъжностно лице?

Ще трябва да ви разпитам.

Отговаряйте кратко и ясно. Име? - Вова.

Възраст? - 31-а.

Къде бяхте снощи? - С теб.

Какво ново по случая Альохин? - Дай да не говорим за работа?

Край, гражданино Вова, започвам разпита с пристрастие.

Не съм имал такова натоварване от казармата.

Да продължим с разпита? - Не, за пети път няма да издържа.

Тогава винце? - Може.

А какво ново на работа?

Открихте ли онези, които са нападнали Альохин?

Дявол да го вземе, прекалих с натоварването.

Така... Само недей да мълчиш.

Ало, Даша? - Да?

Здравейте, Оля е.

Коя Оля? - Запознахме се вчера. Два пъти.

Разбрах. - Искам да говоря с вас.

А аз не искам.

Даша? Кой беше?

Никой. Влизам в банята.

Даша, някаква Оля ти донесе плик, каза, че знаеш.

За какво са? - Явно за мълчанието.

Тоест, като си мълчиш, и ти дават мангизи?

Няма да взема тези пари. - Аз ще ги взема.

Само кажи за какво да мълча.

Добро утро.

Ще излизаш ли? - По работа.

Мога да дойда с теб. - Няма смисъл.

Естествено, няма смисъл.

Да се излагаш.

Не си в настроение?

Мишенка, хапни си бананче, има ендорфини.

Ще ти се оправи настроението.

Защо реши, че обичам банани?

Аз нали не ти предлагам борш...

и балалайка. - Мишенка,

да не си изгуби ума? - Палмата си изгубих!

Защо съм ти изобщо, щом толкова се срамуваш от мен?

Така. Кой се срамува от теб? - Ами, ти.

Вчера пред онази твоята Албина,

днес пред някой друг - не знам къде ще ходиш.

Ясно.

Е, добре.

Стягай се. Да вървим.

Карай нататък, а?

Досега се разбра само, че и двамата хъркате.

Ало? Не, не съм вкъщи, у Юлка съм.

Днес наистина ме разби.

Само дето на тавана не пробвахме.

Какво искаш? А, ясно.

Какво става с Альохин? Сериозно?

Тогава утре ще идем...

Изглежда е паднала батерията.

Даша?

Извинете, мислех, че няма никого. Исках да върна нещо на Оля.

Ами, Оля я няма. - Разбрах.

Хайде, хайде, после да не викаш, че се срамувам от теб.

Докторе, днес не съм сама. Това е приятелят ми, Миша.

Ще се намери ли друг стол за него? - Извинете за недоразумението.

Все пак ще изляза. - Стой!

Най-добре аз да изляза, а вие разрешете недоразуменията си.

Еля, стига, достатъчно. Не бях прав.

Но ти се държа толкова странно пред приятелката си, че...

Господи, може да не съм искала да знае за нас.

Албинка е голяма клюкарка.

Утре цяла Москва щеше да ме разнася. Теб, впрочем, също.

Тоест, само това е причината?

Разбира се. Само това.

Срещите с теб са опасни.

Не се промъквай така неусетно. - Извинявай. Мислех, че ще кажеш:

"Така те очаквах, Паша. Радвам се, че дойде".

Някой си е паднал по "Уматурман"?

Някой си е паднал по някого, който си пада по "Уматурман".

Впрочем, обещаха ми довечера да пеят в ресторанта.

Страхотно. Познаваш ли ги? - Всъщност, те ме познават.

Обадих се и им викам: "Серьога, Вован,

приятелката ми обича да чисти на вас". А те: "Добре, ще дойдем, ще пеем.

Да чисти на живо".

Яко. - Тогава до довечера?

Канаева, гостът от 409-та ти праща 30 бона.

За мълчанието. Що за бизнес си завъртяла?

Писна ми от тях.

Ало? - Кога ще се прибереш?

След час. - Добре, изчакай ме.

Трябва да поговорим.

Наред ли е всичко? - Засега да.

Никита Андреевич, какво да правя?

А ако ме арестуват? Не искам да съм сама.

Дявол да го вземе, той е тук. Ей сега.

Пак ще ви се обадя.

Привет. - Привет.

Трябва да поговорим. Сериозно. - Вова, не съм виновна.

Альохин пръв започна.

Моля те, нали ще ме отървеш? Не искам в затвора, моля те!

Я стига с тези ролеви игри.

Нося ти сериозни новини, а ти ми разиграваш цирк.

Направиха ме майор.

А ти какъв беше? - Капитан.

А какво общо има Альохин? - Нищо, слава богу.

Страхувах се, че заради това висящо дело няма да ме повишат.

Размина се, повишиха ме.

Така че, вече си приятелка на майор.

Радваш ли се? - И още как!

Добър вечер.

Бих могла да ви кажа много неща, но обещах на един човек да мълча.

Вашите 30 хиляди за мълчанието ви ги върнах.

А ето и вашите.

Не се тревожете, ще мълча безплатно и за вас, и за вас.

Това е всичко.

Живейте дълго и щастливо, ако можете.

Какво е това? - Какво да е, същото като твоето!

Някой се е разприказвал? - Напротив, някой обеща да мълчи.

Гледам, че мълчанието ти е от полза за семейния им живот?

Не ги съжалявам.

Смятам, че за лъжата трябва да се плаща.

Да, факт.

Павел Аркадиевич, време е да започваме.

Добър вечер, приятели!

Днес в хотел "Елеон"

ни гостува група "Уматурман"!

Нека вечерта бъде хубава, като песните им!

Добър вечер, дами! Приятно прекарване!

Направете ни компания. Елате, моля ви.

Елате.

С удоволствие. - Елате, седнете до мен.

Вие сте толкова представителен мъж.

Удивена съм, че не съм го забелязала по-рано.

Просто беше трезва.

Миша...

Миша? Мога ли да ви наричам Миша?

Както желаете.

Веднага поканете дамата на танц!

Коя? - Мен, разбира се. Мен.

Елеонора Андреевна не танцува с подчинените си. Нали?

С кого се танцува по-добре? С мен или с прахосмукачката?

С теб.

Миша, съвсем изнагля, а?

В смисъл? - Сваляш я пред очите ми.

Кого? - Не я свалям.

Махни си ръцете от задника й, когато говориш с мен.

Нямам нищо против. - Аз имам.

Какво става?

Не желая моят мъж да сваля чужди жени.

И те него.

Колко интересно.

Ще бъде по-интересно, ако утре се настаниш в друг хотел.

Ами слуховете, които ще плъзнат? - Да пълзят.

Хайде да танцуваме, естествено, ако не се срамуваш от мен.

Благодаря, скъпи приятели!

Следващата песен я написахме буквално днес с нашия приятел Паша.

По-точно, музиката е отдавна,

а днес Паша измисли текста. Да опитаме да я изсвирим.

Написал си песен? - Да.

Просто много ми се натрупа в душата, не може да се изкаже с думи.

Помня, помня, как се срещнахме с теб.

Беше надвечер, ти ме зашемети.

Карирана рокля... И аз те обичах, обожавах те.

Но ти ми беше приготвила нож в гърба.

Отгледах змия в пазвата си и сега пея за теб.

Какво прави с Никита в колата, не може да бъде. Не може да бъде!

Мамка му. А ти взе и уби всичко,

какво правиш, Даша, как да остана сам?

Превърна любовта ми в позор, изобщо добре го даваш, мамка му.

Не очаквах, че така коварно ще ме предадеш,

какво направи, Даша? По-добре да съм сам.

Как ти се струва?

Старах се.

Сигурно не колкото Никита, но все пак.

Как разбра?

Няма значение.

Жалко, че беше за теб. - Но това беше грешка.

Мисля, че е по-лошо от грешка.

Абонатът е временно недостъпен.

Глупачка!

Мразя те!

Превод: kia1964