Original subtitles

Даша!

Нелепо е да се правим на непознати.

Било каквото било. Можем да общуваме нормално.

Е, да. - Тогава здравей.

Здрасти.

И чао. - Чао.

Правиш се, че нищо не е станало?

Но...

не пипай чуждото.

Сестро, ти, кучко, вече си на 20, време е да си вадиш пари за парцалки.

Още веднъж пипнеш ли нещо мое, ще ти откъсна ръцете!

"Служебен роман".

Много ще ми е приятно да се видя с баща ти.

Виж, Никита, мислех си,

дали да не върнем Михаил Джекович като управител?

Наред е със здравето, просто скромничи.

А София ще я вредим, не ще и дума.

Никога няма да помоли сам. Нали го знаеш - горд мавър.

Какво толкова? Благодаря.

Гордият мавър спи като заклан.

Красавецо, да беше полегнал тук. Дръпни се.

Ехо, момче? За какво мечтаем?

Не мечтая, аз такова...

Мисля за сватба. Искам да се женя. - Стига, бе.

Знаеш ли, и за кого? - За тази жена.

Бра...

Приятел, да не те е ударил тока?

Не, просто ме харесва. И аз я харесвам.

Каза, че съм красив.

Че тя е по-възрастна от теб. Ромео!

Както казваше един поет, не му помня името -

"На любовта всички паспорти са покорни".

Всички възрасти. - Възрасти. Още повече.

Е, доволен ли е?

Съдейки по бакшиша, много.

Михаил Джекович, нали помолих да няма момичета на повикване?

Какви момичета? - Не ме мислете за глупачка.

Ще позная проститутка, дори да говорите на японски.

Изпълнявах желанието на гост. - А сега изпълнете моето.

Не превръщайте хотела в бордей.

София, търсех ви. - Да?

Баща ми се връща от Милано, иска да отседне тук.

Заемете се лично. - Може ли аз?

С Андрей Михайлович се познаваме отдавна, и...

Вие познавате кого ли не, невинаги е от полза за хотела.

По-добре аз. - Мисля, че Михаил Джекович е прав.

Двамата се познават. Ще бъде логично.

Благодаря. Няма да ви подведа.

И още как ще ги подведа!

Ще се изложа и никой няма да ме направи управител.

Шерше ла фам.

Страхуваш се, че заради теб ще уволнят твоята София?

Тя не е моя. Вече.

Ами... не можа ли просто да откажеш?

Нали я знаеш Елеонора? Като реши нещо...

А и знае, че искам да съм управител. - А, все пак искаш.

Но не по този начин.

И не на такава цена. - Това сме го чували.

Не искаш да бъдеш управител, какъвто искаш да бъдеш.

Неспокойна руска душа.

Изглежда Света знае. За нас.

Откъде? - Не и от мен.

Май знам кой може да се е раздрънкал.

Сеня? - Да?

Казвал ли си на някого за нас с Даша? - Какво говорите!

Сеня, само дума... - Гроб съм.

Виждаш ли, всичко е наред. Не може да знае за нас.

Ало. - Сеня, Никита да няма нещо с Даша?

С коя? С Канаева ли?

Марина, не ни засяга!

Ей, Шакира, или се научи да пееш, или млъкни.

Защо така говориш? Анжелика пее добре.

Оправи ли контакта? - Направих контакта, лампата,

дори ютията от горния рафт.

Браво. Не като твоя началник.

От две седмици го моля да оправи тази ютия.

Ей, попзвездата, все си търсиш мъж,

а тук имаме такова злато.

Добър стопанин и хубавец.

Я го виж.

Валентина Ивановна защо те галеше по главата?

Защото съм стопанин злато!

Ставам за женене.

И каза, че съм по-добър от теб.

Щом е така,

иди и сам смени фаянса в стаята.

По-добър от мен!

О, Андрей Николаевич! - Здравей, Мишенка.

Добре дошли.

Ще видя готова ли е стаята и ще ви съпроводя.

Вие пийнете нещо. Всичко е за сметка на заведението, тоест на сина ви.

Има време Никита да плаща заради мен. Ще ида за портфейла.

Вкусно.

Моето момче ме нахрани.

Ехо?

Пак ли се заглеждаш по Канаева?

Не.

Какво става със Света? - Каза, че се заглеждам по теб.

Струва ми се, че все пак нещо подозира.

Уволни ме. - Сериозно?

Няма ли да се разсърдиш? - Имам предвид наужким.

Навикай ме пред Света. Ще се извиня, а ти ще ме върнеш на работа.

Затова пък ще е сигурна, че между нас няма нищо.

Канаева! Това да ти е за последно, че ще бъдеш уволнена!

Така добре ли е?

Моля.

Събличай се и чакай.

И не забравяй да кажеш, че аз съм те повикал.

Андрей Николаевич, ключът за стаята ви, 313-та.

Благодаря, Мишенка. - Приятна почивка.

Михаил Джекович, викат ви в 313-та.

Андрей Николаевич ме е викал спешно. - Знам, влезте.

Е, разказвайте.

Мога да обясня всичко. - Да, ако обичате.

Как успяхте да угодите на баща ми? Всички хотели в Европа реват от него.

Благодаря, Миша. Зарадва ме.

Супер обслужване.

Тоест, нямате никакви забележки?

Имам една. Към теб, Никита, и към теб, Еля.

Как можахте да изгоните такъв управител! А?

Точно днес обсъждахме възможността за връщането му на управленческия Олимп.

Стига да иска, разбира се.

Доста неочаквано. - Е... Затова пък заслужено.

Да, Михаил Джекович, недейте да скромничите.

Като се върне Павел, ще подпишем заповед

и вие сте новият ни стар управител.

Андрей Николаевич, приятна почивка.

Вие сте в сигурни ръце. - Да, да.

Миша, почакай.

С Жана... малко се поувлякохме в спалнята.

Разляхме виното.

Трябва да се сменят чаршафите.

И още нещо. Довечера...

трябва да повторим супер обслужването.

Извинявай, ти кой си - Паша или Ярик?

Паша. - Точно ти ми трябваш, брат.

Помогни ми. Искам да направя стриптийз на една красавица.

Не разбрах.

Ще я извикаш уж по работа. Тя идва, а там вино, плодове.

И аз викам: Стриптийз!

Сюрприз.

Слушай, вярно. Сюрприз е, нали?

Представяш ли си, как щях да се изложа?

Добре, ще ми помогнеш ли? - 500 рубли.

Нека са 100. - 300.

Хайде 100 и чебурек, да не ядеш разни боклуци.

Добре, благодаря. Браво на теб.

Света е на линия, давай.

Никита Андреевич, относно длъжността Управител.

Михаил Джекович, не сега, а? - Да, но...

Извинете. - Може ли по-внимателно?!

Сега ще почистя. - Това е хотел, не краварник!

Ти се разкарай. Уволнена си!

Никита Андреевич, това е произвол.

Да се уволняват камериерки за такива дреболии.

Не се бъркайте, където не ви е работа! - Моя работа е.

И мисля, че не можете... - Това е моят хотел!

Така ли?

Отказвам да бъда управител на хотел, в който не уважават човешките права.

Няма и да бъдете! - Чудесно.

Заемам се със задълженията на заместник-управител.

Бъдете добър!

Още ли си тук?

Какво става? - Никита уволни Канаева.

Еха! Същински сериал заформиха.

Какъв сериал? Кои? За какво говориш?

За нищо. Нищо не знам.

Анжелка? Джекович те чака в 307-ма.

А теб те чакат киселини и гастрит. Какво иска?

Не знам, каза спешно.

Куценко, в 313-та трябва да се сменят чаршафите. Излели са вино.

Смяната ми свърши, а и Джекович ме вика в 307-ма.

Смяната ти ще свърши, когато аз кажа.

Бягай да сменяш бельото.

Аз ще отида при Джекович.

И си облечи униформата. Това е хотел, не селска дискотека.

Защо реши да уволниш Канаева? - Защото е непохватна.

Скъпи, когато лъжеш, ушите ти пламват.

Така, това е моят хотел.

И мога да уволня когото си искам!

Не е ли на мода вече да ходиш на ресторант с момичета?

Ще въведете нова тенденция.

Добре, ще питам Канаева. - Чакай!

Виж, уволних я заради...

Заради него,

тоест, заради нея. Тоест, заради теб.

С две думи, искаше да я сложи на твоето място.

Копеле! - Точно. Знаеш ли си как се ядосах!

Я се разкарайте вече, а?

Хубавите сърби не могат да се облекчат от вас.

Здравейте отново.

Жанет, нали не те експлоатирам много днес?

Няма проблем, Миша. Имам ипотека.

Света, дай на дамата ключа за 313-та.

Знаеш клиента, пътя също.

Не може да идвате тук. - Михаил Джекович каза, че може.

А аз ще го уволня, докато охраната ви изхвърля... навън.

Мога и сама.

Казах ли да няма такива личности? - Какво съм виновна? Охраната...

Коефициентът ви на интелигентност? - Моля? Не знам.

Проверете, може мястото ви да не е на рецепцията.

Айбек, смени ли тоалетната чиния?

Какъв е поводът за банкета?

Какъв банкет? Ще пийнем вино.

Плодчета, това-онова. - Да не мислиш, че ще пия вино с теб?

Защо с теб? Вече си имам жена.

Но нямам пари за ресторант.

Мислех, че щом няма тоалетна чиния, стаята е свободна, нали може?

Чакай, чакай.

Ало? - Предадох. Очаквай своята красавица.

Браво. Добре.

Чичо Боря, тя идва.

Толкова съм нервен, че ми е зле на стомаха.

Чичо Боря, ще те помоля като брат.

Изчакай я тук и кажи: Айбек скоро ще дойде. Става ли?

Да ида да подам и заявление в Гражданското, вместо теб?

Чичо Боря, ако не бях свалил старата чиния, нямаше да те моля.

Защо да разваляме настроението на жената?

Ще се натъжи, ще плаче.

От мен да мине! Може и да е съдба.

Браво, чичо Боря! После ще ти благодаря.

Отивам и се връщам като сайгак. Хайде.

Е?

За теб, стари глупако!

Къде е Михаил Джекович?

Нямам представа къде е Михаил Джекович.

Обаче годеникът ви обеща

да дотърчи като сайгак.

Така, кой е в легълцето?

Аз съм... в легълцето.

А къде е... Жана?

Не знам за кого говорите. Наредиха ми и дойдох.

Не ми харесваш. Махай се.

Свършвам си работата и се махам. - Няма нужда да вършиш нищо.

Разкарай се.

Край, нищо не искам. Махай се. - Какво си позволявате?

Аз съм клиент и ми е позволено.

И кажи на Михаил Джекович да не праща такива.

Имам алергия към дебелите.

Защо говориш такива лоши думи? - Ти пък кой си?

Годеникът й. А ти си краставо муле. Разбра ли?

Давай, нападай.

Алкохолът да не ви е изпил мозъка? Кой Айбек?

Който е по-добър от мен.

За когото изглежда смятате да се жените.

Айбек! - Какво става тук? Какво е това!

Този нарече годеницата ми с лоша дума. - Каква годеница?

Тази годеница я заварих в леглото си.

А къде трябваше да сменям бельото, в банята ли?

Чакай, ето я годеницата ти.

Аз много уважавам Валентина Ивановна, но е малко старичка за годеница.

Какво ти казах?

Не действително стара, а за него.

Не ме докосвайте!

Долу ръцете от моето момиче! - Тук всички сте идиоти!

Какво, уволниха ли те?

Не. Извиних се и Никита...

Андреевич ме остави. - А на мен няма ли да се извиниш?

Никита ми каза всичко.

Сам ли ви каза? - Не, разпитвах го.

Как не те беше срам?

Света, моля те да ми простиш.

Всичко стана някак случайно.

Бях много разстроена, той предложи да ме закара,

и беше само веднъж. - Кое?

Да не сте имали нещо с Никита?

А той какво ти каза? - Тоест, ти си спала с Никита?

С моя Никита?

Света, надявам се, че не искаш да се бием.

Не, не искам.

Света, какво правиш?

Неприятно, а?

Примерно толкова неприятно, когато спят с гаджето ти.

Момчета, защо се държите като деца?

Извинете се един на друг. И...

И се сдобрете.

Аз, наистина, нямам против. - А аз имам!

Тогава и аз имам!

Ти с какъв акъл реши да уволняваш момичето ми?

Кой си ти? Бог? Цар?

Ти си половин бог и половин цар, ясно?

Точно така му казах. - Браво, Миша.

Ето така началникът трябва да защитава подчинените си

от собствениците, които са изгубили усет.

Точно затова предлагам да повишим Михаил Джекович.

Съгласен! Миша, повишаваме те. - Как?

Как? С болшинство гласове, как! - Аз съм "за".

Честито!

Да, татко?

Да, тук е. Момент.

За вас е.

Ало, Миша?

Много ти благодаря. Каква мома му пробута?

Нали помолих за онази, която беше сутринта?

Първо е дебела,

второ, грубиянка, и трето, сутеньорът й едва не ме уби!

Андрей Николаевич, вие сте на високоговорител.

Да не сте довели проститутка на баща ми?!

Тя е съвсем прилична... проститутка.

Миша, стига.

Тук не е тризвезден мотел.

Смятам, че е рано да управлявате нашия хотел.

Защо да управлява? Ами София? - Ти къде смяташе да го повишаваш?

Знам ли? Някъде. Миша, извинявай,

но София ме устройва напълно.

Разбирам всичко.

Извинете, че не оправдах доверието ви.

Михаил Джекович, официално ви заявявам, че ще бъдете глобен.

За какво?

Затова, че петните репутацията на хотела със своите познати.

Ами, добре. - Смешно ли ви е?

Ако не спеше с Елеонора,

щях направо да те уволня!

Ще спим ли вече, или няма да спим?

Ще спим. Утре е важен ден.

С Альохин ли е свързано? - И още как.

Разделих се с Никита. Знаете ли защо?

Изобщо не ми пука.

А за това, че преспа с вашата Канаева, пак ли не ви пука?

Татко, как можа?

Ами мама?

Сине,

с майка ти от една година сме разделени.

Не искахме да те тревожим.

Борис Леонидович?

Сериозно ли искахте да ни ожените с Айбек?

Ами, аз...

принципно ви желая щастие,

а с кого - няма значение.

Не съм те викала.

Елеонора Андреевна, сигурно никой не смее да ви каже.

Става въпрос, че преди вас, Михаил Джекович и София Яновна имаха,

така да се каже, служебен роман.

Превод: kia1964