Original subtitles

Дашка вече е изчезнала. - Ами тогава...

Стоп, стоп! Тук съм.

Здравейте.

Е, аз ще вървя.

Престъпният свят не спи.

Юля, какво правиш с него?

Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо.

Но не и в леглото си. - Че какво толкова?

Господинът е симпатяга.

Разбираш ли колко рискуваме... - Да, за рисковете.

Ако не искаш да ни изхвърлят, снасяй мангизите.

Утре идва хазайката.

Я усили.

Колко още момичета са излъгани от този мошеник,

ще установи следствието.

А ние продължаваме със спорт.

Ако и баба е видяла това? - Не се шашкай.

Сутринта бабите висят на опашка в банките.

Здрасти, бабче! - Дашуня,

гледах новините. Ти къде си?

Бабче, живея в Москва. Всичко е наред, не се притеснявай.

Отдавна исках да ти кажа. - Край! Пристигам.

Сега ще взема очилата и ще ми продиктуваш адреса.

Беше ми казвала за краставичките й. Да вземе някой буркан, а?

"Не съм имал нищо с Даша!"

Господи, за какво?! Защо съм такъв неудачник?

Господине, защо трошите мебелите? - Аз съм нищожество!

Изгубих си работата. Жена ми разбра и ме заряза.

Нищо не мога да направя! - Нищичко не разбирам.

Дори не мога да се самоубия.

Прозорецът не се отваря. - Прозорецът ли?

И заради него вдигна олелия? - Аз съм нищожество!

Виж, конструкцията е несъвършена. Рамката е пропаднала.

Трябва да надигнеш малко и да дръпнеш.

Готово. Заповядай. Защо така?

Трябва да се заема със стола. Инвентар е.

Ще трябва да плащаш.

Ей, какво правиш?!

Имаме късмет, че се отърва със счупване.

По-скоро той има късмет. - Смешно ли ви е?

Никой не е умрял. - Ако разбирах нещо,

щях да закова този прозорец.

Персоналът на хотела е длъжен да знае чужд език.

Аз знам полски. - София Яновна,

инженерът трябва да е наясно с техническата част.

Факт е, че Борис Леонидович е оправил прозореца.

Явно при наемането на сътрудници сте пропуснали нещо важно:

владеене на английски език.

Борис Леонидович го знае,

просто без практика го е забравил. - Да, разбира се.

В такъв случай, в края на работния ден

бъдете готов да положите изпит - устен и писмен.

Резултатите от който ще покажат, дали ще останете на тази длъжност.

Какво става? Защо от любовния ви триъгълник страдам аз?

Четвъртият ъгъл?

Костян, помниш ли онази мома, около която три месеца се увъртах?

Дашка ли?

И какво?

Тия дни самотният ми баркас се швартова за нейния залив.

Ей, баркас!

Ти къде си се шква... шва...

Швартовал. - Шва... За кого?

За Дашка. - Коя Дашка?

Враменко. Учихме заедно задочно.

Щастливо плаване.

Ей ти, стой.

Адаш, виж какво. Познаваш ли Дашка?

Разбира се. - Какво значи "разбира се"?

Просто я познавам. Бегло. - Добре.

Разузнай с кого в хотела е имала нещо.

Добре. - Но не казвай, че аз се интересувам.

А ако попитат аз защо се интересувам? - Излъжи нещо.

Или тук нямаш нищо? - Не, имам банан.

В джоба не е удобно. Стърчи.

Къде е вчерашната ми туника? - Пере се.

Замина хилядарката.

Погледнете, още не са ги пуснали.

А, още не сте ги пуснали?

Слава богу. Много благодаря. От мен...

Благодаря!

Валентина Ивановна, може ли днес да излезем по-рано?

Кога? - Сега.

Баба ми пристига и трябва да я посрещнем.

Вие да не сте сестри? Да не е баба и на двете?

Знаете ли колко тежат тези чанти? - А кой ще работи?

Валентина Ивановна? - Да, Никита Андреевич?

Трябва да изперете този костюм. - Да, разбира се, Никита Андреевич.

Само че няма кой да работи. Едни са болни,

други искат да излязат по-рано.

Щом искат, да излизат.

А кой ще работи? - Вече всичко свършихме.

И президентският ли? - Свети, като императорски!

Да идем да проверим. Хайде.

Един момент.

Е, хайде. - Никита, трябва да говоря с теб.

Става въпрос за онзи път.

Наложи се да кажа на Паша.

Но не му казах, че съм била с теб.

А ако започне да рови и някой ни е видял,

тогава и Света ще разбере.

Не се тревожи. Каза, че за него няма значение.

Ако беше учил английски в института, нямаше да имаш ядове.

Аз сам си избрах полския.

Имаше перспектива да намериш работа в Европа.

Кой да знае, че поляците сами ще търсят такава

перспектива. - Та ти имаш феноменална памет.

Да беше взел да го научиш.

Аз само изглеждам техническа личност, иначе съм творческа.

Никакво усърдие.

Виж сега,

с тази камера ще виждаш листа със задачите.

А с микрофона ще чуваш устните въпроси.

Разбра ли?

Дано не предава миризмата на одеколона ти.

Професорът, разбира се, е заплес, но апаратурата е с него. С него.

С него... По дяволите!

Още не съм довършил изолацията.

Дали първо да не го тестваме?

Здрасти, момчета. - Здрасти.

Знаете ли кой се увърта около Дашка? - Да не сте се наговорили?

Коя Дашка те интересува? - Канаева.

Какво имаш с нея? - Да не е твоята мацка?

Ами, да.

Павел Аркадиевич се увърта около нея, оправяй се с него.

Ясно.

Така.

Боже! Каква дупка!

Във Волчанск Дария имаше разкошен четиристаен апартамент в центъра.

Отваряш прозорците - наоколо гора. - Бабче, стига вече!

А парите от апартамента и те ли отидоха у този мошеник?

Никъде не са отишли.

Дашка купи това жилище. - Как го купи?

Нали каза, че си под наем?

Исках да те изненадам, бабче. - Какво?!

Изненада! - Изненада!

А как ти стигнаха парите? - Сега е хит да живееш извън града,

а тук поевтиня.

Това вашите краставички ли са? Дашка така ги хвалеше.

Ах, Тимур!

Шефе? Имам проблем.

Мисля, че приятелката ми ми изневерява, и...

Извинявай, но на нейно място и аз бих ти изневерил.

Говоря сериозно. - И аз.

Да сте видели някой от готвачите с Канаева?

Паша...

Ти ли си бил? - Да.

Сега ще разберем. Момчета, някой чукал ли е Канаева?

Приятелят й пита.

Виждаш ли, никой не я е чукал.

Ако разбера нещо, ще ти кажа.

Приемам.

Е, с кого ще тестваме?

Виждаш ли жената на бара?

Отиди при нея. Това е госпожа Кларксън от Манчестър.

Ще отидеш и ще се представиш. - Диктувай.

"Здравейте, казвам се Борис Леонидович".

Здравейте.

Казвам се Борис Леонидович.

Здравейте. Борис Леонидович. - Леонидович, да.

Стига си се хилил. Нататък? - Ще кажеш, че си инженер

и ще попиташ всичко ли е наред със стаята.

Диктувай.

Не мога да си поема дъх,

защото потъвам в океана

на вашите очи.

Благодаря!

Какво й стана? - Английският ти придава чар.

Момичета, вие да не гладувате?

Хазайката! - Чия хазайка?

На живота.

Съседката. Пие, живее на помощи, и я нарекохме "хазайка на живота".

Колко е нагла.

Здравейте. - Здравейте.

Вие да не спите? - Не, баба дойде, пием чай.

Здравейте. - Здравейте.

Бързам, давайте парите и показанията на броячите.

Забравихме да ги запишем, момент.

А парите защо са?

Иска ги назаем.

Толкова много?

Това е Москва, парите са други. - Боже мили.

А защо са й показанията на броячите?

Ние й даваме назаем, а тя плаща сметките.

Внимавайте. При мен във Волчанск също се мъкнеше една алкохоличка,

а после ми изчезнаха обеците.

Юля, светни, че нищо не се вижда!

Постойте в кухнята, а?

Я го остави на мястото му! - Моля?

Крадла! - Какво правите?

Бабо! Бабче! Бабче, какво правите?

Искаше да задигне грейката на Дашка. - Това е моята грейка!

А какво търси в Дашкината квартира?

Бабо, ти не разбираш. Момент.

Здрасти. Минавам и гледам писмо.

Помислих, че е за вас и рекох да го мушна, да не се изгуби.

Ще вървя. - Стой!

"Знам за вас с Даша. Мълчанието ми е 5000 долара".

Егаси!

Да не си решил да ме шантажираш? - Аз ли?

Нали ви казвам - вървя и гледам писмо.

Помислих, че е за вас и го мушнах да не се изгуби.

Какво е това?

А, сигурно...

Никита Андреевич,

сгреших, не ме уволнявайте. Ще ви бъда полезен.

Интересно, как?

Паша издирва кой е чукал Канаева.

Наистина ли го издирва? - Да, лично идва да ме пита.

Мога да поема вината. - Кой ще ти повярва?

Как кой? Казах на Родион Сергеевич с кого е спала Елеонора Андреевна,

поех вината и той повярва. Че какво? Едва аз не повярвах.

За някакви жалки 100000 мога да застана пред амбразурата.

Мога просто да не те уволнявам. - Умеете да се пазарите. Дадено.

Дали да не пийнем и да се помирим?

Дария, събирай си багажа,

прибираме се във Волчанск.

Вече съм голяма. Никъде не тръгвам. - Ще тръгнеш.

Иначе ще кажа на всички във Волчанск,

че не живееш в дворец в Лондон, а в тази дупка под наем.

И че мъжът ти е фалшив. - Добре си живее.

Впрочем, нея я ухажва собственикът на хотела.

Направо ти повярвах. Вече изрекохте куп лъжи.

Не лъжа. Павел Аркадиевич може да купи целия ви Волчанск.

Павел Алкадиевич?

Да не е възрастен? - Стига!

Бабо, скоро сама ще разбереш всичко.

Паша, привет. Нали искаше да се срещнем?

Резервирай маса за довечера.

И третата задача: 1- "А",

2- "В" и 3- "С".

Това е.

Това е, ето.

Готово.

Ето, моля.

Чичо Боря, виждам всичко.

Странно, но всичко е вярно.

Миша?

Чух женски глас.

Миша,

аз не ти ли стигам?

Мога да го поправя. - Еля, грешно разбра.

Правилно разбрах.

Наред ли е всичко?

Да.

Тамара Василиевна, добре дошли в моя хотел!

Очарователна сте, също като внучката ви.

Благодаря. - Нека ви покажа ресторанта.

Заповядайте. - Благодаря.

Пашка?

Нали пита, кой е бил с твоята Канаева?

Разбрах всичко. Аз бях.

Само те моля, не го приемай навътре.

Беше моментно, разбираш ли?

И нито дума на Маринка, нали? По братски. Мъжка солидарност.

Нищо лично.

Да.

Попитах на колко години сте, вие казахте: Да.

Как изкарахте теста? - Знаете ли какво?

Нека не караме по учебници.

Дайте да симулираме обикновена ситуация.

Аз съм инженерът на хотела, а вие гост.

Идвам и ви питам, дали всичко е наред.

Давайте. - Нека опитаме.

"Казвам се Борис Леонидович".

"Здравейте, аз съм София Яновна". - Да!

"Не мога да си поема дъх,

защото потъвам в океана на вашите очи".

Не е достатъчно да научите няколко комплимента,

за да изкарате теста.

Тук е доста горещо. Може ли да изляза да пийна вода?

Ето ви вода.

Вярно.

Наред ли е всичко? - Да, просто гърбът нещо...

Ама че работа!

Нещо гори. - Къде?

Отзад.

Това е от оня... кардиостимулатор.

Ясно. Скъсан сте.

Ресторантът, разбира се, е много хубав.

Тук ли ще бъде сватбата?

Павел Аркадиевич, може ли за момент?

Да, разбира се. Извинете.

Бабо, каква сватба? Още е рано. - Трябва по-бързо да се жениш.

Тези българи имат гореща кръв, очите им вечно шарят по чуждо.

Той е сърбин. - Все тая.

Сигурен ли си? - Сам си призна.

Да пием за Даша и Паша!

Да! - Аркадиевич.

С удоволствие!

Борис Леонидович, можехте да си признаете,

че не знаете езика. Какво да правя с вас?

Забрави нещо.

Добър вечер, София Яновна.

Добър вечер.

Борис Леонидович е уволнен.

За какво?

Не знае английски,

а това е недопустимо за нашия хотел. - София Яновна, вие...

Мамка му!

Къде е управителят?

Какво има? - Госпожо, не разбирам.

Какво казва? - Май е на сръбски.

Ами да извикаме племенника ми.

На полски е. Търси управителя.

Кажете му, че съм аз. - Тази госпожа е управителката.

Когато правих резервация, помолих за тиха стая.

Тиха! Имах 12-часов полет.

А в другата стая някакви изроди крещят като луди!

Крещят!

Какво е станало? - Не може да спи от съседите.

Предайте му извинения. Веднага ще се оправим със съседите.

Господине, след 5 минути ще успокоим съседите.

А за да спите още по-добре,

ще ви донеса такава вишновка...

Ще спите като заклан!

Добре. - Добре. Много добре, господине.

Чакам.

Разбрахме се.

Борис Леонидович, стори ли ми се, или казахте "вишновка"?

Да, това е "лека нощ" на полски.

София Яновна, човекът току-що реши проблема ви,

а вие искахте да го уволните.

Павел, да не обичате да си пийвате?

Всички имаме грехове, нали, мила?

Добър вечер. Аз съм главният готвач на ресторанта.

Надявам се, че днес вкусовите ви рецептори

ще изпаднат в гастрономичен възторг.

Дашенка, заповядайте. Добър апетит.

Бъзикаш ли се? - Извинете, кажете за какво?

Прави се на глупак.

Да не мислеше, че няма да разбера, че си задирял Дашка, а?

Какво? - Какво?

Ще те убия! - Паша!

Та тя се вижда с Паша!

Разбрах.

Моето момиче, да не си станала проститутка в тази Москва?

Представяш ли си, батерията като тресна зад гърба ми,

и взе да пуши, направо като...

Борис Леонидович, извинете ме за този тест,

просто напоследък съм малко чувствителна.

Вие сте добър сътрудник.

София Яновна...

Всичко е наред. Добре съм, както се казва.

Нещо ме сряза гърбът, ще полегна.

Как можа да си помислиш, че съм със Сеня?

Ами с кого тогава?

Каза, че не ти пука. - И аз така мислех.

Но после отвътре...

Не знам как да го обясня. Като си представя, че ти и някой...

Направо се настървявам.

Разбираш ли?

Никога досега не ми се е случвало.

Оправдавам се като ученик.

Ето това е.

Хайде да приключим тази тема завинаги.

Хайде.

Сдобрихте ли се? Чудесно.

Бабче, сега ще ти обясня. Не съм имала нищо с оня готвач.

Даша, този подлец Майкъл те заряза сама в непознат град,

без пари, но ти не се предаде.

Ти издържа, а аз дойдох да те поучавам.

Дашенка, ти вече си пораснала.

Ще се оправиш.

Само ми се обаждай по-често.

Какво се мотаеш? Да тръгваме.

Мариночка, седни.

Казвай, Сеня.

Марина...

До теб могат да достигнат слухове.

Веднага ще ти кажа, че са само слухове за връзката ми с Даша Канаева.

И кой ги пуска? Ти ли?

Да не мислиш, че главният готвач не може да съблазни камериерка?

Какво каза? - Говоря хипотетично.

Не съм имал нищо с Даша.

Превод: kia1964