Original subtitles

РОКСАНА АУГУСЕН

РОКИ ДЮВАЛ

МЪРТЪВЦИ ВЪВ ВИДЕОТО

Участват още: ВИКИ БАСТЕЛ

САМ ДЕЙВИД МАККЛЕЛЪНД

МАЙКЪЛ СТ. МАЙКЪЛС

ДЖЕНИФЪР МИРО и др.

Оператор ГРЕГ БЕКЪР

Музика СТЮАРТ РАБИНТОШ и ЛЕОНАРД МАРСЕЛ

Сценарист и режисьор РОБЪРТ СКОТ

Махай се.

Добро утро. Г-н Джордан?

Аз... Да ви се намира цигарка?

Съжалявам, не пуша. - Ами ти?

Съжалявам, аз дъвча тютюна.

Къде да я оставим, г-н Джордан? - Кое да оставите?

Доставката. - Има някаква грешка.

От половин година не съм поръчвал нещо, различно от пица.

Доставката не е с наложен платеж.

Каквото и да е това, вече е платено.

Хубаво, внесете го.

Телевизор? Кой ще ми праща телевизор?

Дори не гледам телевизия.

Каква е тая простотия?

Грозотилища.

Какво, по...

Мамка ти.

Ти ли ще отидеш, или аз? - Още сме екип, нали?

Казах ти, че онези от щаба ще почнат да бъркат доставки.

Чудя се какво ли доставихме на...

Институт за изследване на окултното?

Би трябвало да извършваме доставки, не събуждане в точен час.

Ехо, г-н Джордан?

Г-н Джордан?

По дяволите!

Три месеца по-късно

23.60.

Пристигнахме ли? - "Шейди Лейн авеню" 21.

Просто исках да се уверя.

Нали къщата била твоя? - Така е, но не съм идвала досега.

Всъщност къщата е на родителите ми.

Но и те не са идвали досега.

Г-це Блеър? - Да?

Ще се подпишете ли? - Разбира се.

Джеф!

Как си, сестричке?

Мама и татко кога ще си дойдат от чужбина?

Колегата на татко каза, че другата седмица.

Сигурно животът в Саудитска Арабия не е толкова розов.

Казаха, че този път ще останат тук за постоянно.

Сега като вече сме големи, те ще са тук.

Не им се сърди, Джеф.

Имаме да наваксваме доста изгубено време.

Ами ти? Ти как я караш?

Другия месец започва първият ми семестър в университета.

Приели са те. Чудесно. Каква специалност?

Аеробика.

Аеробика? - Да.

Сещаш се, аеробика. - Няма такова висше.

Може да не е много престижно, но все пак е нещо.

И го приемам много сериозно.

Страх ме е да питам какъв е профилът ти.

Музикални видеоклипове. - Сериозно?

Да, сериозно!

Здравейте, казвам се Даниелс. Джошуа Даниелс.

Дадоха ми този адрес от куриерска фирма "Хай-Лайт".

И? - Изглежда е станало объркване.

Имаше една доставка - дървена кутия. Била е доставена тук погрешка.

Съжалявам, не съм получавал пратки.

Точно се нанесохме. - Така ли?

Ами предишните собственици? Как да ги открия?

Не знам, приятел. Само аз и сестра ми сме.

Нашите са в чужбина. Но и те едва ли знаят.

Фирмата на татко купи къщата. - Виж, млади момко,

идвам чак от Тексас.

Три дни не съм спирал да шофирам.

Това прилича на обикновен телевизор, но не е.

Ще умрат още хора, ако не бъде открит.

Оценявам, че ми го казвате,

но забравих да си измия зъбите, така че ще вървя.

Чао. - Глупак.

Глупак!

Кой беше, Джеф? - Някакъв перко.

Искаше да ни продаде телевизор или нещо такова. Отпратих го.

Искам те... Мисля си за теб цяла нощ...

Люби ме, Джеф. Желая те.

Ела при мен на тавана, Джеф. Впусни се в мрака.

Хайде де, има работа за вършене. - Виж какво открих на тавана.

Чудесно, вече имаме три телевизора.

Хайде, имаме работа.

Сигурно онзи старчок говореше за този телевизор.

Здравей.

Не те чух. - Аз съм новата ви съседка.

Добре дошли на "Шейди Лейн".

Благодаря. Аз съм Джеф. Джеф Блеър.

Аз съм Ейприл. Какво ужасно име, нали?

Точно щях да пийна нещо. Ще влезеш ли?

Нещо против да вкарам кучето? - Не.

Може ли да го пусна от каишката? Заболя ме ръката.

Разбира се, обичам животните.

И аз, но пуделите не са животни.

Интересно е, че го казваш. И аз мразя пуделите.

Какво ще кажеш за една чаша бистра вода?

Къде са вашите? - В момента са в Саудитска Арабия.

Връщат се в Щатите.

Със сестра ми помагаме със стягането на къщата.

Шоколад?

Шоколад? - Спокойно, едва ли е далеч.

Той обича да гони скунксове в гората и да се чифтосва с тях.

Само че те не искат, затова го пръскат

и той се възбужда още повече.

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Тук някъде трябва да е.

Имаш ли представа колко е голяма тази гора?

Не е ли зловещо да живееш в убийствената къща?

В кое? - Не знаеш ли?

За кое? - За предишния собственик.

Г-н Джордан. Той беше известен писател.

Само че беше убит. - В нашата къща?

Шегуваш се, нали?

Най-добре да продължим да търсим кучето. Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

Шоколад?

О, не! - Какво?

Там!

Господи. - Изглежда е получил инфаркт.

Сгазих лука. Мога да отида в поправително училище за това.

Не си виновна. - Пуделът е на Ейб и Бевърли Търкоу.

Не трябваше да го пускам от каишката. Те нямат деца.

Боготворят това нещо.

Щом им е толкова важно, да го бяха препарирали.

Добра история трябва да измисля, за да отърва кожата.

Измислих го. - Така ли?

Кучето е погълнало топка.

Разхождала си го на каишка

и някакъв тип е хвърлил топка на кучето и то я глътнало.

Трябва само да напъхаме топка в гърлото му. Няма да разберат.

Това е болно.

Дали ще се получи?

Домът на семейство Елисън. - Ейприл?

Ейприл? Една секунда.

Кой е, Мария? - Търсят Ейприл.

Ейприл? За теб е.

Добре, ще вдигна.

Ало? - Здрасти, аз съм.

Джеф, радвам се, че се обади. Получи се. Спаси ми задника.

Голяма длъжница съм ти. - Значи се вързаха?

Абсолютно. Обаче има нещо, което трябва да знаеш.

Нали трябваше да кажа, че някой е хвърлил топката?

Попитаха кой и погрешка казах Джеф. - Джеф?

Спокойно, г-н Търкоу няма да повдига обвинения.

Обвинения? - Спокойно, няма.

Важното е, че се получи и ще ти се издължа.

Така ли? - Да.

Нашите няма да са извън града вечно.

Защо не дойдеш у нас? - Може.

Няма да повярваш - татко спи с прислужницата.

Отврат! Ще затварям.

Звънни ми утре.

Момичета.

Давай, пич.

Я стига.

Какъв боклук.

Така е по-добре.

Жалко, че гаджето ти не дойде да ти прави компания тази вечер.

Какво слагат в това нещо в днешно време?

Господи.

Как влезе тук?

Не мога да повярвам, че това се случва.

Знаеш ли, Джеф? Чакам...

от много, много време за този момент.

Много, много време.

Така ли? - Да, Джеф.

Къде си?

Не разбирам. Защо си отиде?

Още малко ще поискаш и телефонния ми номер.

Как да те намеря?

Зад теб има някого. Не!

Защо я уби?

Не знаеш в какво се забъркваш.

Защо не я оставиш на мира? - Коя е тя?

Те изглеждат като теб и мен.

Но отвътре... Отвътре са различни.

Нямат душа.

Кой си ти? - Наричат ме Боклукчията.

Аз прибирам човешкия боклук. - Защо ми казваш всичко това?

Защото си в опасност.

Случи се инцидент. Бягство.

Те са реални и много опасни, Джеф.

Внимавай.

Почакай!

Какво да направя? - Вземи телевизора

и го заключи в мазето.

И още нещо...

Вземи едно огледало и сложи лъскавата страна към екрана.

Огледало.

Стига ми толкова.

Човече...

Боже.

Хайде де.

Хайде.

Господи!

Боже, сигурно полудявам.

Какво правиш, Джеф? 6:30 сутринта е.

Аз ли?

Разчиствам, Зоуи. - Държиш се странно, Джеф.

Аз ли? - Да, ти.

И къде е огледалото от коридора? - Огледалото?

Не знам нищо за огледалото.

Добре, какво става? - Нищо.

Честно. - Държиш се много странно.

Аз съм си такъв. Странен човек.

Татко, отивам на училище.

Кой е? Кой е там?

Сладки с кокосов пълнеж. Готови ли сте?

Започнете с една чаша брашно, добавете чаена лъжица сода.

После две цели яйца и един жълтък.

Какво следва - след малко. Връщаме се веднага.

Скъпи, много ще ти хареса. Сладки с кокосов пълнеж.

С това приключва днешната рецепта. Още - утре...

Ами кокоса?

Какво да правя с кокоса?

Скъпа, помниш ли акциите, за които ми каза Филипе,

момчето от кънтри клуба?

В небето са.

А ти ме накара да сложа парите в банката.

Все ме командваш.

Скъпа, кога се къпа за последно? Вониш.

Май дойде от края на улицата. - Ейприл.

Джеф. - Добре ли си?

Мъртви са, Джеф. И татко, и Мария.

Трябва да се махаме, Ейприл. Да отидем на безопасно място.

Ами полицията?

Ако е станало това, което си мисля, полицията няма да се сети скоро.

Де да можех да превъртя времето напред 10 години,

когато всичко това ще е само спомен.

Върнахте се. - Надявам се да ме пуснете вътре.

Аз съм единственият ви шанс.

Джеф? - Зоуи, това е...

Даниелс. Джошуа Даниелс. - Мъжът, който дойде вчера сутрин.

Нека поне го изслушаме. - Би било добре.

Вече четирима умряха.

Той знае ли нещо за убийствата, Джеф?

И няма капка съмнение.

Били са мъртъвците от видеото. - Моля?

Настоявам някой да ми каже какво става!

Ще ти кажа каквото знам.

Заради телевизора е.

Купих го от гаражна разпродажба. Жена му умря заради него.

И не е единствената.

Но как телевизор убива някого? - Не телевизорът убива.

А онова, което излиза от него.

Защо просто не го унищожихте?

Не мислиш, че опитах? Не се получава.

Намъква се в главата ти и... играе номерца.

Можах само да го увия и да го изпратя.

Това е най-нелепата история, която някога съм чувала.

Джеф, не му вярваш, нали?

Сестро, убийствата започнаха.

Ако не внимаваш, може да се окажеш

с отхапано парче от задника!

Мери си приказките!

Не можеш да нахълтваш в дома ми... - Спрете! И двамата!

Не мога повече да ви слушам.

Да те настаним горе.

Може да спиш в стаята на нашите тази вечер.

Жени. - Днес й се струпа доста.

Тя се къпе горе, Джеф.

Искам той и мъртъвците от видеото му да са изчезнали, преди да е излязла.

Командва те глупачка, момко.

Господи.

Помощ.

Джеф? Джеф?

Какво има? - Хванаха я, Джеф.

Хванаха я. - Може още да е жива.

Хайде. - Не, Джеф.

Не отивай там. Затова съм дошъл.

Веднъж завинаги ще приключа това. И разчитам на теб да ми помогнеш.

Ако сега излезеш, няма кой да ми помогне.

Защото ще умреш. - Какво ще правим?

Ще съберем огледала. Колкото се може повече.

Големи, средни, малки. Само да са огледала.

Веднага!

Всички огледала в къщата.

Всичките.

Какво ще правим сега? - Ще чакаме изгрева.

Ако ще ходиш на лов, е хубаво да виждаш мишената.

Ти си луд. Не мога да повярвам, че това продължи толкова дълго.

Обаждаме се на полицията и се махаме оттук.

Тази вечер!

Разбира се, звънни в полицията.

"Здравейте, полицай. В дома ми има мъртъвци. Да, сър.

Разхождат се наоколо."

Той има право, Зоуи. - Ако полицията не ни повярва,

поне ние можем да се измъкнем. Той има пикап.

И да зарежем Ейприл просто така? - Не казах това.

Ами мама и татко? Скоро ще си дойдат, забрави ли?

Бягането не е решение. Пробвах веднъж.

Умряха хора.

Слушам ви.

Но защо огледала? - Много е просто.

Мъртвите не понасят образа си.

Същото важи, когато видят жив човек.

Когато жив човек покаже страх, това ги подсеща...

Че са различни. Искат да убият това, което не могат да бъдат.

Живите. - Ами ако човекът не покаже страх?

Няма ли да се спаси? - Да не показва страх?

Има два начина да ги победиш. Поне за толкова знам.

Първият е да ги затвориш на място, откъдето няма измъкване.

После полудяват. И се самоизяждат.

А другият начин? - Той е много по-прост.

Те си мислят, че са живи,

така че нападайки ги, както би нападнал жив,

с оръжие, с нож, каквото и да е...

Това ги убеждава за известно време, че са мъртви.

Но за да умрат за постоянно, не бива да бъдат заравяни.

Трябва да ги оставиш на Майката природа.

И после всичко ще приключи? Ще умрат наистина?

Ще са там, където им е мястото - в света на мъртвите.

Кошмар ли сънува? - Беше толкова реален.

Тръгваме ли? - Слънцето изгря.

Какво имаш в чантата? - Намерих ги.

Джеф? - Тръгваме, Зоуи.

Ще приключим това веднъж завинаги. Стой тук докато се върнем.

Обещай ми, че ще внимаваш. Обещай, че ще се върнеш.

Разбира се, че ще се върна.

Стига. Правиш от мухата слон.

Това са ключовете от пикапа ми.

Ако не се върнем до 10 минути преди здрач,

вземи го и се махай.

Всички ли в Тексас носят такива шапки?

Какво ми е на шапката, момко? - Няма значение.

Какво ти става, момко? - Господи.

Не ми се промъквай така повече. - Не ти се промъквам.

Ако пак се промъкнеш така, знаеш ли какво ще ти се случи?

Смърт и разруха. - Както кажеш, момко.

И още нещо. Не се казвам "момко".

А Джеф. Ще се справиш ли? - Добре, момко.

Хайде, забавлявай се. Тъпанар.

Как ме нарече? - Тъпанар.

Ти ме наричаш "момко", аз "тъпанар". Става ли, тъпанар?

Добре, разбирам те.

Да се наричаме по име.

Без повече "тъпанар" и "момко".

Може да ме наричаш г-н Даниелс. - Благодаря, г-н Даниелс.

Насам. Това прилича на пряк път.

Дай да позабавим темпото.

Добре ли си? Изглеждаш като пред инфаркт.

Не ми обръщай внимание.

Каза, че тук има стара колиба. Ще ме заведеш ли до нея?

Да, мисля, че ще мога.

Ейприл! - Луд ли си?

Ако ни изненадат, гаджето ти няма да те види жив.

Тя не ми е гадже. Само приятели сме.

Човек не се тревожи така за приятел. - Забрави.

И без това ми се пикае.

Боже мой.

Имаме си компания, г-н Даниелс.

Къде? Сигурен ли си?

Хвани го, преди той теб.

Спокойно.

Опитай отново.

Тези стрели сигурно са криви. - Ти си крив, момко.

Добър изстрел!

Този беше за Ейприл.

Добра стрелба.

Убих един. Наистина убих един.

Определено, г-н Блеър.

Виж го тоя глупак.

Не е жив - не чувства нищо. А набодеш ли го с няколко стрели,

мисли, че умира. - И сега какво?

Донеси ми чантата, г-н Блеър. Имаме довършителни работи.

Разбира се.

Ето.

Господи. - Не съм казал, че ще е красиво.

Няма да повярваш.

Любимият ми филм на ужасите е "Тексаско клане".

Гледал съм го шест пъти. - Това не е игра.

Мамка му, знам, че не е игра.

Аз го видях първи.

И го прострелях. Честно е аз да взема резачката.

Дори не знаеш как се използва. - Моля?

Казах ти, гледал съм филма шест пъти.

Отдръпни се и гледай майстора.

Добре!

Май ще повърна. - Добра работа, г-н Блеър.

Колко време ще остане в този вид? - Това не е точна наука.

Най-добре да тръгваме. Има още доста като него.

Ето я.

Вътре има медни звънци.

Завържи ги за клоните.

Не ме питай как и защо, но когато мъртвите са наоколо,

звънците ще задрънчат като луди. В чантата има и капан за мечки.

Сложи го, където ще свърши работа. - Добре.

Всичко е готово. Ще ми кажеш ли какво става?

Нищо.

Поставяме капан. - Капан?

Чудесно. Какво ще използваме за примамка?

О, не. Няма да го направя.

Спусни ме. - Синко, горе си в безопасност.

Спусни ме, Джошуа.

Нямаше да ми говориш така, ако бях долу.

Не е като да те оставям сам.

Ще съм в бараката.

И ще ги очистя един по един. Сега, не вдигай шум.

При едно условие. - Не обичам условията.

Дай ми моторната резачка. Ако ме хванат, ще имам шанс.

Добре, дадено.

Сигурен ли, че можеш да се прицелиш от там?

Джошуа, нещо става.

Джошуа!

Мамка му.

Джошуа! Хайде, задник такъв!

Джошуа!

Идвай, Джошуа!

Крайно време беше.

Мамка му.

Идвам, г-н Блеър, дръж се.

Назад!

Назад, иначе ще свършиш като останалите!

Назад!

Успяхме, г-н Даниелс. Избихме ги.

И още как.

И още как, г-н Блеър.

Сега да тръгваме и да намерим момичето.

Тук някъде трябва да е.

Дали е стигнала далеч? - Откъде да знам?

Ти си експертът, нали?

Ейприл.

Джеф, къде си?

Джеф...

Отивам за помощ.

Зоуи.

О, не.

Господи.

О, не.

Махай се.

Спри, моля те.

Когато жив човек покаже страх, те искат да го убият.

Ами ако човек не покаже страх?

Как се радвам да ви видя.

Няма ли да влезете?

Дано ви хареса. Рецептата е в семейството от поколения.

Искате да седна?

Колко съм глупава. Замалко да забравя.

Искате ли питие?

Горещо питие?

Заповядайте.

Ето така.

За да ги убиеш, трябва да затвориш на място, от което няма измъкване.

Тогава ще полудеят.

И ще се самоизядат.

Да танцуваме.

Тук не става за танци.

Най-добре се танцува в мазето. Не знаехте ли?

За истински танци си трябва жив оркестър.

Но и това ще свърши работа.

Замалко да забравя - плочите.

Да.

Плочита са горе, но ще ги взема

и веднага се връщам. Става ли?

Не разбирам каква би могла да е причината.

Дано не са наркотици. - Бях добър баща.

Помни какво каза докторът.

Да се държим с нея сякаш е здрава.

Добро утро, мила. Дано си спала добре.

Аз спах като заклан.

Наесен спя най-добре.

Отиваме на пазар, скъпа.

Но преди това имаме изненада за теб.

Донесохме ти го от вкъщи. Да не ти е скучно.

Превод 0ld SCho0l

UNACS TEAM 2013