Original subtitles

Стой тихо. Ако питат нещо – отговаряй само по същество.

Здравейте. -Пътно-постова служба,

старши лейтенант Рязанцев. Може ли документите?

Нарушили ли сме нещо?

Тук ограничението е 90.

С превишение от 18 километра в час, а вие карахте със 110.

Ясно.

Слушай, командир, трябва да върна момчето на майка му до шест.

Не успявам. Може ли да се разберем?

Разведен ли си? -Да, тя ми го дава.

Като под наем.

Хайде в колата.

Здравейте.

Командире, нали се разбрахме – без протокол.

Ще направя справка за кражба, и тръгвате.

Помогнете, той ме отвлече.

Какво? - Помогнете, той ме отвлече.

Ръцете!

Назад!

По-бързо!

Стой!

Вземи го. Бързо!

Хайде, хайде по-бързо! В гората!

Бързо! Бегом! Бегом!

Преди час ги спрели катаджиите. До Волочаевка.

И какво е станало, задържани ли са? Къде е Паша?

Женя нападнал полицаите, взел им оръжието, изоставил колата и се качил на автобус.

Волочаевка.

Отива си у дома, в селото.

Тихо, тихо.

Сега ги няма, но скоро са били тук.

Опа! Добре сега.

Само с лявата.

Корем, глава. Браво.

Глава, корем.

Добре. Още веднъж.

По-тихо.

А не можеше ли да боядисате стената?

Привет. -Привет.

Татко каза, че си искала да вляза.

Харесва ли ти? -Аха.

Сега ще пусна реклама по кабелната, народът ще започне да идва.

Ето там вече идва.

Женя, ще се оправя сама.

Добре.

Добър ден!

Здравейте.

Още сме затворени, извинете.

Момчета, кой пусна непознатите? -Аз не съм непознат.

Тук живея, така да се каже, от раждането си. Ти си непознатата.

Приятно ми е. Извинете, но имаме много работа.

Голяма работа, а? -Малко има.

-Прякорът ми е Кефир.

Може да попиташ за мен в квартала.

Така. Щом събереш печалбата тук – ще ми даваш процент, ясно?

А ако не?

"Ако не"!

Вярно е, мамо, трябва да се дели. Няма да обеднееш, нали?

"Мамо"?

Малкият е прав, мамо.

Женя...

Какво е това?

Какво направи, тъпак такъв?

Лягай, копеле!

Ти луд ли си?

Знаеш ли кой съм аз? -Не ме интересува, смотан глупак!

Вземи това лайно и изчезвайте!

Бързо, по дяволите!

Мръсник!

Можеше да не чупиш техниката.

Това вместо „благодаря“ ли е?

Какви са плановете нататък?

Никакви.

Да живея и да се радвам. Да не те е занимавала Лиза?

Аз съм ти майка, любопитно ми е.

Защо ме даде на баща ми, мамо?

Тогава ми се стори, че е добра сделка.

Голяма търговка си, мамо.

А сега какво, майчини чувства ли ти се пробудиха?

Не ме интересува, че си боксьор.

Ще ти цапна един, чуваш ли?

Как говориш с майка си?

Добре, добре, извинявай.

Васка се привързва към теб.

Ти си по-големият.

В неговите очи ти си герой.

А в твоите явно не. Какво следва?

Вече те изгубих, него няма да го пусна, чуваш ли?

Не го въвличай в твоите дела.

Всичко ли?

Мамо, хайде, трябва да пътувам до Комсомолск.

Започнах работа при Юра – това е за плановете за бъдещето.

Всички стъкла там са бронирани.

Здрасти!

Здрасти. -Здрасти.

Женя!

Здрасти, Завал.

Този път е оскъдно.

Така се получи.

Завал, сложих те за отговорник на района заради авторитета ти.

Но ако не започнеш да отчиташ редовно,

ще ме притиснат.

Дори Джем.

Знаеш ли откъде му е прякорът?

Ами казва се Евгений.

Женя, Жека.

Джем.

Той ли така казва?

С него лежах в затвора.

Стара история.

Някога му дали

задача за хранителен магазин.

Там зяпал продавачката.

Доставили водка – десет кашона.

Планът бил да ги вземат и продадат на работници.

А беше 1987-а, сух режим.

Цените били до небето.

Жената изключила алармата,

Джем пристига нощем с комби,

рязнал за парлама жиците с ножче.

Влиза спокойно.

И ето я, стоката.

Товари и бягай.

Но.

Пил до сутринта натоварил и тръгнал.

Пиян се блъснал в патрулка.

Полицията?

Да.

А той от седалката – „бах!“ Нито пее, нито рисува. Почнали да се пазарят.

И му провървяло – куките се съгласили.

Той към багажника, преди да са се отказали, грабва един кашон, слага го.

Ченгетата гледат – „това какво е?“.

И той гледа – и не схваща:

някакви странни буркани

или просто е тотално пиян?

Пита полицаите – „това какво е?“.

А там

буркани с конфитюр.

Той натоварил десет кашона конфитюр.

Мармалад отмъкнал!

Объркал в тъмното, защото е бил пиян.

Това е добре.

Че разказа тая история само пред мен и пред Паша.

Този път ще ти простя.

Но ако някъде другаде я издрънкаш пак

или изобщо я чуя,

ще отговаряш тройно за приказките си.

И тогава ще видим кой е крадец и кой е ловец.

Слушай, Завал, изчакай за секунда.

Следващия път

тези две пачки ги умножи по четири, ако обичаш.

Какво, наистина ли?

Да, бе, ***!

Те с Джем заедно започнаха.

Къде е сега Джем – и къде е той.

Е, какво? Всичко за днес? -Да.

Да тръгваме.

Дори на свобода си прави зона около себе си.

Хайде, Паша.

Е, как ти се струва?

Ами, прилича.

Не, не за това говоря. Какви мисли буди?

Солиден мъж.

Точно. Нарисувал някакъв бик с мерцедес.

Можеше и пистолет да добавиш.

Евгений Петрович, рисувам вас,

исках да е реалистично.

Ако исках да е реалистично, щях да наема фотограф.

Тук трябва

философия, дълбочина.

Все пак е равносметка на живота.

Това е за гроба ми. -А какво се е случило?

Нищо. Но трябва да си готов за всичко.

При нашите обстоятелства.

Чай? -Благодаря.

Ти какво би искал за себе си?

Не съм мислил още.

Е, може би...

„Sta, viator!“ бих написал. -Какво?

Древните римляни пишели на гробове „Стой, пътнико!“

Как искаш да те запомнят?

Е, със сигурност не с мерцедес.

Ами, да накара хората...

Да се замислят – за живота и въобще.

Тогава защо са ти тези гъзарии? Напиши нещо вечно.

Действай, щом си започнал.

Харесва ми при Ахматов:

„Дарявам всеопрощение и във възкресението на Христос

целувам в челото предалите ме, а непредалия – в устата“.

При какво тук възкресението? -А ако е мъж?

Какво, и него ще целунеш в сладките устни?

„Тук лежи доброто и справедливостта“.

Цял живот мечтаех за собствен дом.

Тишина, спокойствие.

А тук не мога да заспя.

Тази тишина ми къса ушите.

В Дземги единият съсед отгоре пробива с бормашина,

другият пие и вика.

А спиш като убит.

Аз съм дземгинско момче.

Юра, вярно ли е, че Валиев при теб пак пуска завода?

Казват. -Тогава защо те сложих за града,

щом нищо не решаваш?

Джем, Валиев не се пипа.

Има сериозни връзки в Москва – службите, Тунгус.

Мен ме накара московски ворове да гътна,

а сега се гърчиш от страх?

Там бяха ворове, да.

А тук – службите.

Сега всичко прибират за себе си, цялата страна прегазват.

Ще ни смачкат като нищо.

Какво, да воювам с тях?

Такива умници имаше до ***.

Твоят град стои върху техните кости.

Комсомолск не са го строили комсомолци, а затворници.

По-хубаво трябва да се казва Зековск.

Зековск-на-Амур.

На кръв.

На костите и кръвта на зекове стои този град.

Зековск-на-кръв.

Ще ти кажа така, Юра.

Те лежат – защото са се страхували да кажат.

Отивали са като овце на заколение.

Това ли ми предлагаш?

Аз за този град ще се бия, Юра.

Ще късам и режа.

Страх те е – кажи, ще го направя сам.

Ще реша.

Как е семейният живот?

Става.

Семейството пази от глупости.

И има за какво да се бориш.

Ще направите ли Пашка скоро дядо?

Искаме малко да поживеем за себе си.

А „за себе си“ какво значи?

Добре, за днес не ми трябваш повече.

До утре.

Здрасти!

Няма ли да се качиш?

Тате, защо се държите като деца?

Колко години минаха?

Бих се качил. Но тя не иска.

А питал ли си я?

Не.

Но ми даваше да разбера.

Женя, тя казвала ли е нещо? -Тате! Хайде, стига, да вървим.

Хайде, какво губиш? Хайде.

Женя, може би аз... -До тук.

Здравей. Просто те докарах.

Аз ще тръгвам. -Изпържих картофи, влез, ако искаш.

Е, не съм ял от сутринта, честно. Тоест – не съм закусвал.

Да ти сложа още?

Не, няма да ви изяждам храната.

Нищо няма да изядеш, ще изпържа още.

Хайде тогава, липсваше ми.

В смисъл – готвенето ти.

Благодаря.

Е, мамо, трябва да тръгвам. Момчетата ме чакат.

Ти къде? И аз ще дойда.

Тате, стой и яж картофите.

Е, какво? -Още две минутки и тръгваме.

Женя, твоят малък.

Женя! Здрасти!

Здрасти!

Значи, момчета, трябва тази система...

Гледай, той вече тръгна, бързо!

Няма време за разпределение, айде, айде! Защо се мотаете?

Ето вижте – кранът тръгна. Движи се бавно.

Трябва всичко тук да се махне. Тези тръби ще ги срежем.

Всичко това трябва да се изнесе – тук, там. Тук всичко трябва да виси.

И темпото ще е съвсем друго, а там...

Кой ги пусна? -Вашата охрана.

Секретарката не свърза, затова така.

Имаш пет минути.

Ще карам направо.

Имахме други планове за този завод. Всичко беше ОК, докато ти не се появи.

Предлагам веднъж – даваш завода, вземаш пари

и просто ще сме приятели.

Ти за кого се мислиш?

Знаеш ли, че аз възстановявам този завод?

С работни места, за хората, за обикновените работници.

А ти какво искаш да построиш тук? Казино с мадами?

Слушай ти, не се надувай толкова.

Знам как приватизира завода и на кого в Москва услужваш.

И не те е еня за народа или града. Гледаш само себе си.

Не те закачах, докато не почна да ми пречиш. Това може да се промени.

Слушай, ти, Краб, Калмар или както там... главоного.

Махай се. Махай се от земята ми.

Да.

Какво стана?

Трябва да тръгваме.

Ти какво правиш тук?

Ще кара с нас.

Кого ще изпълняваме? -Депутат.

Валиев с охрана, общо трима.

На пътя към летището.

Защо се спря?

Няма да го правя.

Ще правиш, каквото ти казвам. -Не.

Това е бащата на приятеля ми.

Женя, не можеш да ме зарежеш сега. Няма как.

Спомни си какво съм правил за теб.

Помня, тате. -Какво се хилиш?

Когато искаха да те изгорят заради твоята, кой те извади?

Винаги си знаел – за вас го направих. И сега ли ще ме зарежеш?

Той е мой приятел. -От колко време не си го виждал?

Добре.

Ще отида сам.

Ако ми се случи нещо, погрижи се за майка си и за брат си.

Ако стане нещо, те са твоя отговорност.

Тате.

Идвам с теб.

Какъв е планът?

В 12 имат полет.

Вече са тръгнали или скоро ще тръгнат.

Ще ги спрем на пътя.

Какво ще правим? До летището има 20 минути.

Не 20. Там напред има КАТ. Или сега ги правим, или забравяме.

Сега.

Сега ще го направим красиво, дръжте се.

Затвори прозореца!

Затвори вратата! -Затварям, затварям!

Женя, бронята!

Какво правим? Трябва да бягаме!

Давай назад! -Връщам, връщам!

Давай, тръгвай!

Тате, стига, стига!

Готово!

Тате, бях зает, прости, не можах да вдигна.

А...

Това е полковник Лисицин Владислав Анатолиевич. С кого говоря?

Това е телефонът на баща ми. Защо е у вас?

Равил Маратович е баща ви?

Да.

Как да ви наричам?

Иляс. Той трябваше да пристигне днес, защо е у вас телефонът му?

Иляс Равилевич...

От сърце ви поднасям съболезнования.

Баща ви е загинал.

Здрасти, братле.

Дай една бира.

Чу ли? Валиев са го убили.

Не може да бъде! Кога?

Днес, на шосето.

Отивал е към летището.

В колко часа?

Кой знае... сутринта.

С автомат.

Всички до един, ***.

Подхождате към този тип и му казвате, че сте от мен.

Ако почне да ръмжи – бийте. Ясно?

Хайде.

Махай се оттук!

Мамка му! Какъв цирк е това?

Кеф!

Другарю информатор!

Младши лейтенант Кефирчиков!

Защо крещиш там?

Подпиши се във ведомостта за заплатата!

Какво искаш? -"Какво искаш"! А защо бягаш?

Искаш тихо? Сядай в колата да поговорим.

Или можем така.

Другарю старши лейтенант!

Разрешете да ви поздравя... -Тихо!

...с новото звание!

Давай бързо. -От теб зависи.

Въпрос – отговор и се разотиваме.

Вярно ли е, че си се сбил с Лихия-младши?

Не е вярно. -Недей да лъжеш!

Спри се!

Слушай, сериозно, ако ти го казвам – значи знам.

Добре, прелистваме страницата.

И какво, сбихте ли се? -Не, нищо такова.

Влязох в магазина да видя какво има.

Той започна да ми се прави.

Защо е такъв нахален? -Аз ***!

А с кого върви?

Със Завала от спецовете.

После какво? -Нищо.

Значи, натупали са те, а ти си продължил все едно нищо не е било?

Без обида? -Слушай, ***, аз бях крив.

Добре, Кеф.

По-бързичко, така ли?

Ще ти покажа аз какво значи „бързичко“.

Зоната не те плаши – сам се буташ там, с компания от блатни и смели.

Но ако започна да те влача с призовки през участъковия...

И да се засичаме на улицата,

та всички да виждат, че сме заедно всеки божи ден.

И паралелно почна да прибирам твоите хора.

Един по един, пак и пак, по кръга.

Как мислиш,

бързо ли ще съберат две и две?

След месец, казвам ти,

целият Хабаровск ще знае, че работиш за ченгетата.

Никой няма да ти повярва.

Ще проверим.

Може да отнеме повече време.

Ти искаше по-кратко.

Гад мръсен.

Как говориш, псe?

Видях го.

Какво значи „видя“?

Трябва с клещи ли да го вадя от теб?

Дай знак. Аз умея.

Спокойно, спокойно!

Егати театъра!

Ставай!

Ела тук, сядай.

О-о! Откъде тези пари?

Наследство от американски чичо?

Хора носят.

Преди ги трупах.

Но днес има повод.

Ти нали не пиеш.

Имаме свидетел, Игорьок!

В деня на убийството на Валиев

баща и син Лиховцеви

с оръжие

се качват в колата

час преди убийството.

Повярвай на инстинкта ми – те са.

„Лиховцев Павел Евгениевич, роден 1962 г.

През 81-а – 2 години за хулиганство, през 91-а се премества в Хабаровск

и постъпва в фирмата на Кисел“.

А след месец вече се мести в тристаен,

който преди това е бил собственост на – как мислиш, кой?

Нашият скъп Юра Краб.

Това е веднага след историята с Тяните! -Да.

Сигурен съм, че и от моите е взел тлъсто.

Колата или вилата, а?

Или са по-евтини?

Или все пак по-скъпи, как мислиш?

А?

-Ловец, горски.

Опитен е с оръжията.

Нашият човек.

Осем години!

Осем шибани години чаках това!

Хайде, стига вече.

Ела тук.

Сядай.

Но тук няма да ни позволят да го направим.

Аз ще отида в Москва.

Няма време.

Този Кеф, свидетелят – той е като гнила ябълка: натиснеш и пръска.

Трябва сега да го приберем и да го въртим!

Щом отидем с това в прокуратурата, ще го затрият.

И нас с теб също.

Стоп.

А кой е казал, че делото трябва да се заведе точно тук?

Какво имаш предвид?

Чакай. Сега.

Запитване за дейността на структури,

вероятно свързани с престъпната групировка „Общак“.

Градска прокуратура Комсомолск на Амур.

Да, знам, там е онзи човек...

Евреин! -Да, някой си Т. С. Шапиро.

Той ги блъска с години – без резултат.

Отиваме при него утре.

Той завежда делото, а ти по негово искане

веднага прибираш Кеф

и двамата Лиховцеви. На място.

И почваме да ги въртим.

Ти нали разбираш,

че нямам право да се издъня?

Пред моите момичета.

Субтитри: CountZero Предай нататък!