Original subtitles

По-рано в Къщата на Давид...

С пет обединени армии ще яздим срещу Саул.

Няма сред нас водач, който да командва петте армии. Сигурно не ти.

Току-що чух, че ме изпращат на мисия с Йоав.

Трябва да е важно.

И какво трябва да направим?

Премахни заплахата заедно с неговата кръвна линия.

Не може да има оцелели.

Хайде! Бягай, син. Бягай!

-Страхувам се, че сме егоистични. -Майкал, моля.

Взех решението си.

Ти ще се ожениш за Мираб и аз ще го приема.

Загубихме дузина мъже, Давиде.

Всеки убит филистин имаше по един.

Дървени въглища.

Обеща ми желязни мечове толкова изработени като на Голиат.

Имам нужда от време, мой цар, и повече материали.

Като награда за твоето храброст, ти давам командване над хиляда души.

Наистина ли мислиш, че Давид може да командва армия?

Премъдро е да използваме Давид да обедини нашия народ.

Те го обичат.

Праведните ще процъфтяват като финикова палма.

Те ще растат като кедър от Ливан.

Засадени в дома на Господа...

те ще процъфтяват в дворовете на нашия Бог.

С това зная че си доволен от мен...

...защото враговете ми не триумфират над мен.

Не ги оставяй да триумфират над мен.

Ах, велики воин.

-Йонатан. -И все още пишеш поезията си.

Годината мина твърде бързо.

Виж те те.

Цял това време все още не можеш да отгледаш брада, а?

-Опитвам се. -Аха.

Как си бил?

Уморен, от слушане за многобройните ти победи.

Може би мога да загубя няколко за да облекча тежестта ти.

-Как е тя? -Е, Майкал?

Отвлича се, колкото може.

Тя преподава на деца сега.

-Да? -Хмм.

А останалите?

Разделен дом може да бъде, ъъ, неприятно място.

А Сара как е?

Все още мисля за нея, дори след толкова време.

Но сърцето ѝ е вързано от загубата на брат ѝ.

Не може да го пусне.

Хъм.

Болката зад нас често блокира радостта напред.

Хмм. И какво може да се направи?

Гледаме напред.

Засада.

Щитове в центъра сега.

Щитове! Щитове! Щитове!

-Откъде дойдоха? -От всички страни.

Стрелци към мен.

Ще улучат брат ти.

Дай заповедта когато съм прикрит.

Лежи долу!

Стрели!

Мърдай! Свали ме.

Пазете Давид!

Вземете мечовете им!

Йонатан!

Отстъпвайте! Оттегляйтесь!

Оттегляне! Отстъпвайте! Оттегляне!

Кой беше това?

Оаз, вдигни меча си.

Не.

Лек е като перо, а все пак толкова здрав.

Това- Това беше моят меч. Ще го замениш ли?

Търси мъртвите сам.

Елиав.

Не ми се противопоставяй повече.

Тогава не ми казвай какво да правя.

Виж това.

Още въглища.

Да. Още въглища, които няма да стигнат до филистинска ковачница.

Това са демонични мечове.

Давиде, мислиш ли че тези мечове са прокълнати?

-Не, не мисля. -Добре.

Всеки път, когато се изправяме срещу тези оръжия, те са по-силни и по-леки.

Цяла Филистия е въоръжена с тези.

Бог е способен.

Освен това, държал съм едно много по-съвършено от това.

Трудно е.

Знам, но е важно.

Писане...

Писането е начинът да помним какво е било преди нас.

Като великите истории на Яков, Мойсей и Ной.

Кой знае, може един ден ти да запишеш такава история. Хъм?

Бих написал историята на Давид Убиецът на Голиат.

Това би била много добра.

Чудя се как свършва.

Саул е убил хиляди, Давид десетки хиляди!

Саул е убил хиляди, Давид десетки хиляди!

Достатъчно е било време. Кога ще ми простиш?

Ти ме остави в леглото ни.

Имаш ли нещо да кажеш?

Сигурно нямаше да дойдеш чак до тази част на двореца, ако нямаше.

Името ти трябва да скандират и твоят син след теб.

Те скандират моето име.

Аз съм убил хиляди. Давид десетки хиляди.

Да, Давид.

Давид! Давид!

Давид...

Давид.

Биха коронясали това момче днес ако можеха.

Той е отвел дъщерите ти настрани

и сега той те затъмнява в очите на твоя народ.

Той е заплаха. Защо отказваш да го видиш?

Достатъчно.

Твоето съмнение е отрова за мен и за всички в този дворец.

Моето съмнение е щит за теб и твоя трон.

Колкото по-скоро го разбираш, толкова по-добре.

Нашият герой се връща. Още победи, чувам.

Имаме, ъъ... имаме много за обсъждане.

Страшно ни трябва сватбен организатор.

Да, но друг път моля. Искам да си почина.

Да, разбира се. Разбира се.

Време е да спрем да се борим за въглища,

да започнем да ковем собствените си мечове за да достигнем тези качества.

Трябва да изисква много голяма топлина да ковеш оръжия от такова качество.

Филистинците никога нямаше да жертват толкова животи, обирайки нашите въглищни мини иначе.

Давид твърди че острието на Голиат е дори по-силно.

Ако имаме някакъв шанс,

трябва да имаме това оръжие и знанието зад него.

Знаеш ли какво стана с него?

Поздрави, господар командир.

Какво правиш в Града на свещениците?

### Превод

Държиш нещо тук, нещо донесено тук от баща ти.

Трябва да го видя.

Той ми заповяда да не го разкривам на никого.

Както аз заповядах на него.

Опитвах се да разгадая какво е издълбано по него.

Филистински знаци?

Предимно, но някои са много по-стари. Египетски, мисля.

Бог, мечове. Може би „Бог и мечове.“

Не.

Не. „Бог на мечовете.“

Това е подпис.

Благодаря.

Не е зле. Ставаш по-добър.

Добре.

Като лъва.

-Мога ли да те попитам нещо? -Ум-хъм.

Какво се усеща... да си помазан?

Като Йошуа, Самсон, както беше баща ми.

Е. Твоят баща е помазан.

Не, не трябва да обясняваш.

Можеш да ми кажеш истината.

Какво се усеща?

Мощно, като огън или бърз вятър.

Ставам повече от нещо.

Всичко, което чувствам, се усилва.

Страст, радост, дори ярост.

Страхува ме.

Страхувам се, че може да загубя контрол.

Не мога да говоря за това с никого, освен може би сега с теб.

Никой не разбира. Аз не разбирам.

Понякога чувствам, че да си помазан е да си сам.

Не си сам, Давиде.

Съжалявам, че тронът няма да премине при теб както би трябвало.

Здравей, принцесо.

Давид.

Чух, че учиш деца да четат, както някога ме научи.

Знаеш колко обичам думите.

Липсва ми да ги чувам да ги пееш.

Често седях на този балкон и слушах сутрешните ти молитви.

Сестра ти ги сравнява с петел.

Да, е, тя обича съня си.

Имам подарък за теб.

Започнах да пиша свои песни,

макар понякога да чувствам, че думите са от, ъъ...

самия Бог.

Да.

Исках да имаш това.

„Господ е мой пастир,“

и няма да ми липсва нищо.

Той ме кара да лежа на зелени пасища,

води ме край тихи води.

„Възстановява душата ми.“

Красиво е, Давиде.

Мислех да го напиша за един пастир.

Това е, което знам.

И ще напишеш ли любовна песен за сестра ми?

Не. Пиша само това, което е истинско.

Раните ми, те... все още се лекуват.

Не искам да ги отварям отново.

-Майкал, аз... -Беше хубаво да те видя, командире.

Хваля Адонай, че си в безопасност.

Избягваш ме.

Мираб, филистинците нямат интерес в нашия брак, благословен или не.

Има още битки, които трябва да водя

-да бъда достоен за този дом. -Спри, Давиде.

Отлагаш, измисляш извинения.

Отсъствал си много сезони защитавайки ни от враговете.

Чаках достатъчно време.

Виж, разбирам, че все още имаш чувства към сестра ми.

Виждам го.

Но Майкал е продължила напред. Тя е по-щастлива. Тя е по своя път.

А ти,

си достатъчно смел войник, за да знаеш, че не можеш да продължаваш да маршируваш назад.

Времето дойде да уважим желанията на баща ми.

Трябва да се определи дата.

Съгласен ли си?

Аз съм слуга на царя.

Перфектно.

Когато бях в Ендор, имаше... имаше един човек там.

Той беше майстор ковач на метали. Наричаше себе си Бог на мечовете.

Ендор? Абнер...

Вещиците там, те извършваха ритуали над неговите оръжия

но истинската сила идваше от неговото майсторство.

Вярвам, че е открил цяло нов метал.

Такъв, който би унищожил дори най-добрия бронз.

Мой цар, трябва да намерим този човек.

Вярвам, че мога да го убедя да ни научи как да кове тези оръжия.

-Моята армия ще го убеди. -Не. Ако армията ни марширва към Ендор,

човекът ще изчезне преди изобщо да стигнем до градските порти.

Това не е работа за армия, а за ръка хора.

В такъв случай, ти не трябва да бъдеш един от тях.

Мой цар. Саул.

Никой друг не познава Ендор както аз.

Да. Това е моят страх.

Това е беззаконно, прокълнато място.

С твоята история там...

Знам. Всичко е в миналото.

Абнер...

Всичко е в моето минало.

Важно е сега бъдещето,

и за да го осигурим, трябва да намерим този Бог на мечовете.

Защо ме гледаш?

Забелязал съм напоследък, че сякаш бориш се повече от самия враг.

И с кого друго бих се борил?

Бориш се с Бога като Яков в старите истории.

Бог?

Да.

Да, бих се борил с Него ако можех да Го намеря.

Ах, Елиав. Ясно е, че е с Давид.

Защо сме облечени като търговци? А? Мисля, че ни превърна в шпиони.

-И това проблем ли е? -Да. Аз съм ужасен шпионин.

Поздрави.

Какво е това?

Не харесвам онзи човек

и не разбирам защо баща ти му се доверява.

Доег? Не, не му вярваме но е полезен.

Всяко животно, което напада от твое име, един ден ще нападне теб.

-Ум-хъм. -Просто... притеснявам се.

О, сега ли ще правим това?

Какво?

Да се притесняваме един за друг.

Сладко е.

О, какво е това?

-Вечеря. -Не, това.

Изглеждаш толкова щастлив. Много е разстройващо.

Чух, че имаш свои щастливи новини.

О, какво е това?

Давид и Мираб са определили дата за сватба.

-Честито. -Благодаря.

Градът Ендор,

убежище за убийци, бегълци, дезертьори и престъпници.

Бъдете нащрек.

Каквото и да чуете или видите, приемайте спокойно.

Не показвайте възмущение. Трябва да привличаме възможно най-малко внимание.

Простете ми, командире. Какво правим тук?

Ние сме търговци от Сидон, опитваме се да изкараме честна печалба от стоките си.

Това е всичко, което трябва да знаете и оставете говоренето на мен.

Абнер, чух, че си мъртъв. Убит от Голиат в битката при Елах.

Какво те води обратно тук, където никой не иска да те види?

Търся човек, ковач.

Името му Бог на мечовете.

Това е неговата печатна марка.

Моят приятел тук познава всеки човек и всяка ценна вещ в стените на града.

Би продал собствената си дъщеря за един сребърен шекел.

-Двадесет и пет. -Седемдесет и пет.

Петдесет, и ако спориш, няма да живееш, за да търгуваш пак.

Виждам, че не си се променил, Абнер.

Господ командир на Израел. Майка ти трябва да е толкова горда.

Никога повече не споменавай семейството ми.

Сега ни заведи при Бога на мечовете,

и докато го правиш, ще ми кажеш всичко, което знаеш за него.

Следвай ме.

Спомням си, когато избирах роклята си, тъканите не бяха толкова изящни

но чувствата бяха по-мек от най-финия коприна.

Сигурна ли си, че това искаш?

Разбира се. Защо да не искам?

Брак за власт и статус

без емоция може да има значителна цена.

Изглежда го понасяш с лекота.

С лекота?

Хмм.

Не с лекота.

Знаеш ли, майко,

ако съм научила нещо от теб,

то е, че любовта...

не служи на нищо друго освен да направи човек слаб.

Това никога не беше урокът, който исках да преподам.

Е, аз никога не бях добър в слушането.

Съзнавам го.

Исках да ти дам нещо.

За да знаеш, че винаги съм с теб.

Красиво е.

Харесва ли ти?

Обожавам го.

Уважавам решението ти,

но ако това е твоят избор, трябва да се втвърдиш с решимост.

Никога няма да имаш лукса на сълзите.

Никога.

И обичам баща ти.

Още ли?

Още.

Кажи ми, скъпа моя...

как са моите дъщери?

Стъпиха ли вече на мир?

Намират своя път, мой цар.

Никой не може да причини болка като собственото ти семейство.

Времето лекува всяка рана.

Освен тези, които гноят.

Постави един шекел на кантара и гледай как съдбата ти се променя.

Тази нощ е нощта, в която медта става сребро и среброто става злато!

Братко, това е най-великият ден в живота ми.

Имаш ли шекел?

Не. Последния път, когато залагахме, ти загуби моя кон.

-Брат! -Оаз.

Щеше да бъде подозрително, ако нямаше.

Благодаря, братко. Ще ти удвоя парите.

-Няма ли да го върна? -Определено не.

Направете последните си залози и дръжте разстояние.

Той е.

Освободете серпентите.

Да. О, да.

Хайде.

Не!

Може би си прав, Урия. Може би съм слабохарактерен.

И аз щях да залагам на това.

Не, нямаше.

Бог на мечовете, пътувахме голямо разстояние, за да те намерим.

Наистина ли?

Може би можеш да ни помогнеш.

Чухме, че си по-умел с металите и от серпентите.

Сигурни ли сте, че можете да си позволите този разговор?

Ще ти платим двойно от това, което филистинците платиха за меча на гиганта.

Това беше хубав меч. Няма друг като него.

Действително.

Ела с мен.

Ела. Ела по-близо.

Желязо. Самото име значи твърдост и сила.

Защо е толкова по-силно от бронза?

Това е умение. По-високи нива на топлина създават по-силен метал.

Ако правиш стотици от тези,

предполагам, че изисква огромно количество гориво.

Дървени въглища.

Филистинците почитат многото си богове.

Нашият народ почита един бог.

Но аз почитам само това.

Това е, което определя съдбата на човека.

Искам да дойдеш с нас в Гива,

да ни научиш как да правим тези желязни оръжия по хиляди.

Вече избягах от филистинците

защото не ме интересуваше да бъда затворен в техните тъмници.

Какво те кара да мислиш че искам да бъда затворен в твоите?

Защото знам, че това острие не е всичко, за което се интересуваш.

Твоята дъщеря.

Знам, че тя е едомитска робиня.

Знам името ѝ.

Витсшеба.

Взеха я от теб за да покрият дълговете ти.

Зная къде можеш да я намериш.

Върни се с нас в Гива, научи ни как да правим тези оръжия...

и ще видиш лицето ѝ отново.

Не, не, не.

Имам го.

Засада!

Йоав. Не ти... не излезе с Абнер.

Той ми заповяда да остана.

Абнер и аз, наскоро имаме някакви разногласия.

Хмм.

И чух също, че предлагаш уроци по четене.

Но ти вече умееш да четеш.

Хмм, добър аргумент.

Е, може да кажеш, че съм пропилял пътуването.

Какво те тревожи?

Какво имаш предвид?

Нищо.

Не. Какво имаш предвид?

Прости ми, принцесо,

но твоите ръце.

Забелязах, че го правиш когато си притеснена.

Правиш ли навик да наблюдаваш всяка малка постъпка на хората?

Хмм, само интересните.

Това е... Това е Давид.

Притеснявам се всеки път, когато тръгне.

Осъзнаваш ли, че той ще се ожени за сестра ти?

Те вече насрочиха дата за сватба, нали?

Не мога да помогна.

Той има моето сърце.

Страхувам се, че винаги ще го има.

Йоав, ще направиш ли нещо за мен?

Каквото и да е.

Пази го.

Вече го правя.

Кезия.

Доег, не трябва да си тук.

Искаш да кажеш в прислужническата зона?

Всички ние служим на някого. И двамата търсим възможности.

Изглеждаш бледна. Да извикам ли стража?

Хмм. Не.

Трябва да знам как царят се отърва от проклятието си.

И как аз да знам това?

Няма тайни в този дворец, които да не достигнат до ушите ми.

Не мога да ти помогна.

Не можеш ли или няма да?

Да ти напомня ли, че аз те доведох тук?

Спасих те, Кезия.

Спасих себе си.

Доег, аз не искам повече нищо общо с теб.

Може би ще говоря с царя за шепотите, които чувам.

Може би ще говоря с него и ще те гледам как губиш глава.

Излязох извън твоя контрол, Доег.

Сега ти дължиш живота си на моето хрумване.

Срам за теб.

На колене, израилтяни.

Махни се от мен!

Клякам пред Бога, не пред човек.

Не пред човек.

Пред жрицата на Ел, господарката на Ваал, сестрата на Ашера.

Ще се поклониш пред Вещицата от Ендор.

А ти каза, че никога няма да се прибереш.

Здравей, майко.

Кажи ми, Абнер.

Мисли ли, че хората ще загубят уважение към теб

или може би ще се страхуват от теб?

Имам толкова причини да те убия

за това, че отказваш жертвоприношения пред нашите богове,

за това, че седиш до царя, докато той забранява вещерството,

или за това, че уби дъщеря на Ендор за да покриеш греховете на дома си.

Да, всяко от тези е достатъчно.

Попитай сина ми и той ще ти каже защо хората наистина ме се страхуват.

Аз говоря с мъртвите.

Те ми показват много неща.

Не се боя от твоите евтини трикове.

О. Кажи ми, син на Юда.

Все още ти потъва ли съвестта

в кръвта на невинните семейства, които избива?

Чувам техните плачове.

Същите, които те преследват нощем.

Син на Саул.

Принц коронясан на Израел.

Въпреки това, когато гледам в твоето бъдеще, не виждам нищо.

Живот съкратен.

Как се чувстваш, принце,

да знаеш, че короната, предназначена за твоята глава, ще седне върху друга?

Короната ще почива на този, който заслужава. Това ми стига.

Какво доведе тук, Абнер?

Кой си ти?

Говориш с мъртвите.

Аз говоря с техния Създател,

и Той те вижда през мен.

Казвам се Давид.

Имаш голяма сила...

но си отслабен от лъжа.

Когато наистина започнеш да живееш в истината,

горко на вещицата или на царя, който се опита да ти се изпречи.

Твоята сила ще разбие тези около теб

и твоя дом никога няма да познае мир.

Пусни ги, всички тях.

Не искам тяхната кръв по ръцете си.

Но още нещо, Абнер.

Един ден скоро, домът на Саул ще бъде победен.

Не отвън.

Той ще се срути отвътре,

и ти ще гледаш безпомощно

как поемаш последния си дъх.

Много впечатляващо.

Армия, носеща такива оръжия, ще смаже евреите.

Ще напреднем отвъд граничните села и тогава ще нарежем Израел.

Вече делите плячката от вашата победа, Акиш?

Както кучето се връща при повърнатото си, така глупакът повтаря грешката си.

Цяла Филистия все още кърви след последните ти обещания за победа.

Тогава бяха великани.

Сега искаш още мечове и ги искаш хиляди?

Всичко платено от моя сметка.

Нашата споделена сметка.

Точно колко време и сребро ще изиска това?

Колкото време и пари са нужни.

Ще намеря свои ковачи и ще водя свои войни.

Може би срещу теб.

Благодаря за този подарък, но не съм глупак.

Не. Ти си велик и мъдър цар...

чието време е отминало.

Дагнор!

Сега, млад принце, искаш ли да понесеш съдбата на баща си, а?

Или да се присъединиш към ново поколение крале?

Ще... ще се присъединя към вас.

Добре.

Тогава ще имаш трона на баща си и, ъъ, една трета от Израел.

Да живее крал Ханун.

Да живее крал Ханун.

Не ми се противопоставяй повече.

И двамата сме царе. Просто премахнах препятствие.

Той беше цар на Филистия.

А сега го няма.

Ела, Акиш. Прекалено много мислиш.

Хмм?

Просто знай, ако лъжеш за дъщеря ми,

ще те убия, майка ти и хората ти,

и ще направя хиляда филистински меча само за да ви подразня.

Ще получиш всичко, което ти беше обещано.

Мъже, слушайте ме.

Всичко, което каза тая вещица, е предназначено да развали ума ви,

да посеe недоверие и хаос в Израел.

Никога не говорете дума за това на никого.

Трябва да поговорим.

Продължавай.

Кога ще спреш да се държиш като глупак?

Нашият брат е помазан от ясновидката.

Той се е доказал в битка отново и отново.

И снощи по някакъв начин спаси всички ни от тая вещица.

Нашият брат е опасност за себе си и за останалата част от нашето семейство.

Не, Елиав. Твоят проблем не е с Давид, а с теб.

Отвори очи.

Така няма да бъдеш героят на нашето семейство вече, жалко.

-Знаеш ли кой направи Давид герой? -Хмм?

Бог го направи.

Богохулство. Самата идея, че тя знае съдбата ни.

И все пак, ако тя е могла да види истината за теб...

Ще призная, притеснявам се за собственото си бъдеще.

Йонатан, никой от нас не знае какво наистина ни очаква.

Но тя беше права за едно нещо, трябва да живеем в нашата истина.

А това означава да ценим светлината на всеки нов ден.

Бог не ни дава обещание за друг.

И след всяка тази тъмнина...

язди към светлината.

Ако има любов, която да намеря, трябва да я прегърна, докато все още мога.

Йонатан, какво правиш тук?

Какво ще правим сега?

Мой цар.

Давиде. Успешна ли беше мисията?

Върнахте ли се с Бога на мечовете?

Върнахме се.

Но първо, трябва да говора с теб по друг въпрос.

Говори.

Не мога...

Няма да се оженя за Мираб.

Не искам да те оспорвам, но познавам истината.

Ако тя наистина ме обичаше и аз нея, тогава... тогава бих ти се подчинил.

Но знам в сърцето си, че не можем да бъдем заедно.

А ако не желаеш да бъда с Майкал, нека бъде така.

В крайна сметка, кой съм аз, че да бъда зет на царя?

Какво говориш, Давиде?

Избираш да откажеш моята заповед?

Избирам да живея в истината.

Да живее дълго царят.

Давиде.

Сине на Исей.

Решенията имат последици.

Лъжите също.

Бог води съдбата на човека.

Прави каквото трябва.