Original subtitles

БЕН БАРНС

и САРА РЬОМЪР

във филма ЗАКЛЮЧЕНИ

Участват още: ЕЛАЙЗА ДУШКУ

ДЖОНИ УИТУЪРТ

КЛАРК ПИТЪРС

ПИТЪР ДЖЕЙСЪН

АБИГЕЙЛ СТАЙНМАН, ХЕЛЪН СТАЙНМАН

БРЕНДА ФРИКЪР и др.

Музика ФРАНК ИЛФМАН

Оператор БОБИ БУКОВСКИ

Сценарист РОНИ КРИСТЕНСЕН

Режисьор СУРИ КРИШНАМА

Превод и субтитри KikoDraka

Харесвам тази песен.

Наистина ли?

Джош!

Тате?

Брук? Миличка?

Нарича се "Синдром на заключването". Рядко неврологично заболяване,

характеризиращо се с пълна парализа на тялото.

Значи е в кома? - Не,

невралните й трансмисии са нормални. Може да мисли и разсъждава,

но без да е в състояние да реагира на външни стимули.

Живее, както и досега, но го прави вътре в себе си.

Заключена е в собственото си тяло? - Казано с други думи - да.

За жалост не се лекува, няма познато лечение.

Боже! Миличка! Толкова съжалявам!

Не бихме могли да градим живота си, без външни стимуланти.

Представете си да излезете в морето и да загубите брега от поглед.

Без да виждаме брега, без точката за ориентир, бихме се изгубили.

Съзнанието не може да се справи. Започва да отрича. Създава фантазии,

за да запълни празнината.

Фантазиите стават негативни и състоянието на съзнанието се влошава.

Казвате, че няма какво друго да направим, освен да чакаме?

Точно така. - Кога можем да си я приберем вкъщи?

Не можете. Тук ще е в най-добрите ръце.

Ще отида да си взема душ.

Майка ми ще пристигне скоро, така че...

Супер. Майката спасителка. - Не започвай.

Недей! Моля те!

Остави ги, както са си.

Добре.

Душ,

дрехите и четката за зъби на Брук.

Джош, моля те,

върви на мотел или където искаш. Все ми е едно.

Тотално разнебитена кола,

изгорена, пратена до портите на ада,

и въпреки това радиото й продължава да работи.

Сигурен ли сте, че не са отказали спирачките?

Сигурен съм.

Понякога птиците създават главоболия в тунелите.

Може би сте кривнали, за да я избегнете и сте изгубили контрол?

Защо не ми кажете какво си спомняте?

Бяхме в тунела

и гумите поднесоха.

Изгубих контрол над колата и...

Нека направим така, ще ви разпитам другата седмица, след празниците.

Не знам кой ви пази,

но си е истинско чудо да се измъкнете живи от подобна катастрофа.

Боже! Миличка!

Толкова съжалявам!

Тук става. - Добре.

Благодаря. - За нищо.

Мамка му, Нейтън, да ми бяхте казали по-рано,

за да не го правя. - Лакомство или пакост!

Изглеждате супер. - Именно! За това говорех.

По дяволите! - Един по един.

Сделката е в началото. Ти си отговорникът, ти трябва да им кажеш.

Ще затварям. - Тате, тиквата!

Много съжалявам. Говорех и...

Защо си на телефона на връх Хелоуин? - Защото ми звънна.

Миличка, ще ти се реванширам.

Ще издълбаем нова. - Твърде късно е.

Не е. Ще ти направим нова тиква.

Джош, бъди малко полезен. - Добре.

Лакомство или пакост! Извади салама или нещо друго да си хапна!

"Извади салама"? Сериозно? И казвате това на хората?

Ема, свършили са ни бонбоните.

И? - Да отида ли да купя още?

Загубеняк!

Популярно и интерактивно е. Хората го харесват.

Старата каза, че не сме имали по-добър резултат.

Да, тук съм.

Мисълта ми беше, че дори не се приближаваме до основната идея.

Затова ти звъня лично.

Здрасти. - Джош, как е?

Как си? - Сух джин с две маслинки?

Страхотно. - За цялата вечер?

Само един. Излязох за бонбони. Хелоуин е все пак.

Дълъг път си минал за тези "бонбони"? - Да.

Радвам се, че те видях, Джош.

Ще ми го донесеш ли? - Разбира се.

Защо го направи, мамо?

Не можех да оставя тази кочина.

Казах ти да не пипаш нищо.

Господи! Дойдох да взема Лоли.

Лоли? - Любимата й кукла.

Лоли? Не съм виждала никакви кукли тук.

Ема, горе ли си?

Момент. Търся Лоли.

Трябва да поговорим.

Намерих я.

Нещо различно ли се случи?

Нещо необичайно? Каквото и да било?

Не. Стана толкова бързо.

Просто изгуби контрол. - Изгубил съм контрол.

Просто съм изгубил контрола? - Да.

Джош, трябва да обсъдим нещо.

Специализиран център? - Ще е най-доброто за нея.

Твърдите, че е единственият й вариант.

Ще се грижат за нея, докато... - Докато?

Разбирам.

Заради майка ти е, нали? Те се отказват от нея, Ем.

Аз не мога... не бих го направил.

Не е порядъчно, Ем.

Все ми е едно какво говори майка ти.

Не можеш да я опаковаш в кашон и да я хвърлиш в килера.

Не го правя. - Това не си ти.

Не съм ли? Не съм аз?

Сигурен ли си, Джош?

Мислиш, че знаеш каква съм?

Тогава ми кажи. Кажи ми каква мислиш, че съм.

Знам, че не би се предала.

Спал си с нея?! Кучи син! - Издъних се и съжалявам. Съжалявам!

Не знам какво да кажа. Просто се случи.

Бих върнал нещата и бих ги променил, но не мога. Съжалявам!

Както и аз, задник!

Проблем ли имаш? - Не, извинете.

Сух джин с две маслинки. - Казах ти само един, приятел.

Не стреляй по посланика, приятел.

Само един? - Рене.

Извинявай, дали случайно не си Джош Сойер?

Да, аз съм.

Може ли?

Здравейте. - Чиста водка.

Разбира се.

Мина време.

Преди малко те обсъждаха там.

Най-младият изпълнителен директор, помолен да ръководи Източния отдел.

Казах им, че не те познавам.

Не ме познаваш. Вече съм друг човек.

Ти беше самият живот.

Какво стана?

Ало?

Ало?

Ало?

Тате, чуваш ли ме? - Брук?

Брук, миличка?

Брук, ти ли си?

Къде беше?

Тя се опита да ми се обади.

Кой?

Брук. - Пиян е.

Дъщеря ти лежи тук безпомощна, а ти си отишъл да пиеш?

Какво те прихваща? - Джош, не можем да продължаваме така.

Знам, че ти е много трудно,

но това важи за всички ни.

Ако ти трябват пари, ще ти помогна.

Повторихме това многократно.

Ако има дори и минимален шанс да върна Брук към състоянието, в което беше...

Не можеш да го направиш.

Няма как да знаеш това.

Извинявай, аз... - Не, не, седни.

Извинението е без значение.

Вече те смъмрих веднъж и няма да го направя пак.

Имаш дъщеря и тя е много болна.

Жена ти не може да се съвземе.

Джош просто се опитай

да сториш това, което е правилно.

Наехме U2 за рекламната кампания на "Найки"

и сега "просто го направи" стана на "направи го и му се наслади".

И аз реших, че е твое дело. - Да, беше отдавна.

Преди 4 години? - Нещо такова.

Лакомство или пакост!

Мамка му.

Какво те възпира да се завърнеш?

Твърде късно е за мен.

Никога не е твърде късно. - Сега говори водката.

Мислиш ли?

Кажи ми, че не искаш да си припомниш миналото, поне за една нощ.

Лакомство или пакост?

На две пресечки от хотела си.

Прибирай се, Рене.

Не пропусна ли нещо? Стая 602.

Само за една нощ.

Отне ти време.

Нямаме бърза работа.

Забрави го.

Ало, Джош? - Чукай ме, Джош! Нарани ме!

Нарани ме!

Чукай ме, Джош! - Джош?

Нарани ме!

Джош? - Нарани ме!

Ем?

Ем? Скъпа?

Извинявай. Нейтън се обади. Помислил, че е изгубил счетоводството.

Добре ли си?

Щях да ти се обадя, но батерията ми падна.

Беше лудница. - "Чукай ме."

Какво?

"Чукай ме! Нарани ме!"

Всъщност... недей.

Вече го стори.

Но пак можеш да ме чукаш.

Промених си решението.

Вече не можеш да ме чукаш.

Моля те, внимавай с това...

Вън!

Тате? - Миличка, добре ли си?

Къде са ми бонбоните?

Извинявай, миличка.

Всичко е наред. Да се връщаме в леглото.

Не мога да повярвам, че го направи.

Имах ти доверие. - Ема...

Братле, отваряй!

Отвори вратата!

Какво те прихваща?

Защо не ми каза?

Трябваше да узная от новините, че си претърпял катастрофа.

Брук е в болница?

Трябваше да ми кажеш.

Не мога да си представя през какво преминаваш.

Добре ли си?

Какво каза? Кажи го пак.

Попитах дали си добре.

Пиян ли си? Джош?

Задни светлини. - На телевизора ли говориш?

Джош, започваш да ме притесняваш. Наистина.

Джош? - С кола ли дойде?

Не, пеш. - Ще ме закараш ли някъде?

Сега ли? - Да, сега.

Хайде! - Добре. Господи.

Приличаш на смъртник.

И продължаваш да ходиш на работа. Знаеш ли защо?

Защо? - Защото си машина, затова.

Защото си отдаден.

Заради това ти отношение си сред големите играчи.

Прав ли съм?

Искам да те питам нещо. Уотсън и Буковски.

Че кой би искал да напусне, за да работи тук?

Това е втората по големина фирма във вселената.

Трябва да поемеш рекламите на Пепси, не да продаваш матраци.

Може ли да не говорим за това сега? - Хубаво.

Джош Сойер, самият. Къде беше, човече?

Чух, че си напуснал, да не повярваш.

Джош Сойер вън от висшата лига?

Как си, Алекс? - Повишиха ме в Нюйоркския клон.

Ръководя Източния отдел. Не че се задържам там. Тъкмо се връщам от Рим.

Не, от Париж беше. Не, от Милано. Ега ти живота!

Ако не друго, навъртам летателни часове.

Така си е. Благодаря. Поздравления!

Трябва да ти благодаря. Чух, че са предложили работата първо на теб.

Какво стана? - Ами нали знаеш...

Семейство. Не можеш да отсъстваш дълго.

Разбирам те. Семейството на първо място.

Да му се не знае.

Пак го направих, нали? Извинявай.

Когато започна да имам живот, ще спра да разпитвам за твоя,

но дотогава, твоят живот си остава най-интересното нещо.

Колко точно знае Ема? - Би ли отбил?

Защо? Шегувах се. - Спри колата!

Виж, почти пристигнахме. - Спри шибаната кола!

Добре. Спирам! Ще се претрепеш!

Какво точно търсим?

Задните светлини. Нещо по задните светлини.

Само това ли?

Не знам и аз. Нека да проверим.

Доведохте ме тук заради задните светлини, но не знаете защо?

Може би си спомня нещо. Някакъв откъслечен спомен.

Откъслечен спомен? - Ще погледнете ли?

Разбира се, г-н Сойер.

Десният фар изглежда добре. - Този тук, левия.

Много сте прав, г-н Сойер. Има проблем с левия заден фар.

Разбит е на парченца.

Вероятно се е случило, докато сте се преобръщали в тунела.

Не мислите ли?

Джош? Значи има нещо? - Не.

Нищо.

Не бих могъл да си представя какво преживяваш,

но приеми съвета на твоя по-голям брат,

потърси помощ.

Добре съм.

Говориш на телевизора. Не си добре.

Позволено е, ако дават мач. Тогава може.

Искаш ли да постоя тук и да почакам в случай, че ти потрябвам?

Няма нужда, Нейтън.

Както кажеш.

Не че има значение,

но просто исках да се видим.

Тук съм за теб.

Брук, тате е.

Чуваш ли ме, миличка?

Брук? Мила?

Чуваш ли ме?

Защото ако е така,

много бих искал да ми отговориш.

Кажи ми нещо. - Джош...

На тате ще му хареса да му кажеш нещо,

каквото и да е. Бих приел всичко, миличка.

Дай ми някакъв знак. Само това искам, Брук.

Каквото и да е. Обичам те. Кажи ми нещо.

Това няма да помогне.

Това беше забавно.

Готова ли си? Стани.

Какво правиш тук? Какво искаш?

Липсваше ми.

Иска ми се...

Искам да сме заедно.

Не, не искаш. - Напротив.

Ами ето ни. Заедно сме. - Не.

Това са истинските ни взаимоотношения, а аз не мога така.

Мислех, че мога, но сгреших.

Не мога. - Не, не...

Не те моля да сме така, както бяхме. - Не мога да ти бъда дори приятел.

Защо? - Защото те обичам!

Не го ли разбираш?

Винаги съм те обичала и мразя това!

И аз те обичам. Съжалявам. - Просто си тръгни.

Ема, там ли си? Трябва да дойдеш бързо. Заради Брук.

Ема, ела! Скъпа, може би не трябва да влизаш там.

Напротив. - Моля те, не влизай там!

Джош, не влизай. - Не можете да влезете.

Аз съм й баща и искам да вляза. Пуснете ме!

Пуснете ме! Какво се случва с нея?

Г-н Сойер, моля ви. - Брук? Ангелче? Миличка?

Ние ще се погрижим за нея! - Моля ви!

Добре, добре.

Добре.

Дадохме й нещо, което ще я успокои,

но това е опасен период за нея.

Трябва да може да се направи нещо.

О, Ема.

Ще я изгубим ли?

Не, няма.

Д-р Тевес каза, че няма какво повече да се направи.

Няма да седя и да гледам как си отива.

Остани с нея.

Джош, къде отиваш? - Ще се върна.

Обещавам. Не се тревожи.

Добър ли е денят ти, Бостън? Естествено, че да,

особено ако сте прекарали зимния си сън на супер матраците "Рей".

На матраците "Рей", ви гарантираме, че ще спите като мечка.

Стоп! Стоп! - Сега пък какво?

Трябва да го направи пак. Чете текста от таблата.

Това са глупости. - Да не си пил? Пил е.

Виж, Нейтън, опитваме се да заснемем сцената от два часа.

Стига. Празници са. - Какво те прихваща? Направете го пак!

Това е местна реклама. Какво толкова?

С това отношение никога няма да станеш Спилбърг.

Трябва да ида да се изсера.

Ти си мечка, а там има един дънер. Мечките серат в гората.

Това е много откачено.

Отивам в тоалетната. - Нейтън, брат ти е тук.

Веднага се връщам. - Някой да ми помогне с костюма.

След малко започваме.

Джош?

Какво правиш тук?

Какво има? - Трябва да ползвам компютър.

Какво е станало? Да не си бил буден цялата нощ?

Това не е здравословно. Изглеждаш зле.

Трябва да те изведа от тук. Не искам хората да те видят така.

Нейтън... - Алекс, ще се върна след един час.

Намерил си го в интернет?

Да. - Доста е странно, дори за нас.

Трябва да опитаме всичко, нали така? - Да, но е толкова...

Нетрадиционно? Да, обаче какви други опции имаме?

Това е той. По телефона звучеше нормално, заклевам се.

Не знае как изглеждаме. Можем да си тръгнем.

Късно е. - Вие трябва да сте бащата и майката.

Да. Аз съм Джош, а това е моята...

Ема. - Ема, Джош,

за мен е чест да се запознаем. Аз съм Франк.

Сега, изслушайте ме.

Нещата ще се подобрят. Трябва да ми се доверите.

Всичко ще бъде наред, ще става по-добре.

Сега ме заведете при дъщеря ви.

Не съм убедена за това. - Но аз съм.

От колко време сте разделени?

Не виждам това какво общо има.

Всички неща са свързани.

Не е добре.

Какво правите?

Минутка, моля.

Знам, че се страхуваш.

Вкопчила си се прекалено силно.

Но трябва да се пуснеш.

Трябва да ни позволиш да ти помогнем.

Ние ще те направляваме, но останалото ще свършиш ти.

Колкото повече се съпротивляваш, толкова по-лошо ще става.

Какви ги говорите?

Трябва да се свържем.

Да спечелим доверието й.

Тя не ви чува. - Телефона.

Казахте, че Брук е опитала да се свърже с вас по телефона.

Обади ми се.

Нещо друго? - Телевизора.

Мисля, че ми изпраща съобщения

чрез телевизора.

Вървете си вкъщи и вземете всичко - книги, музика, снимки.

Всичко, което може да има значение за нея.

Донесете ги тук.

Ще се видим по-късно.

Здрасти. - Какво прави той тук?

Не ти трябва да знаеш, мамо.

Здравей, Джоан.

Коя е любимата й книга? - "Злощастният случай с райетата".

Мислех, че е "Където бродят дивите неща".

Не искаше и да чуе за нея, след като ти си тръгна.

А музика?

Крис Риа. Всяка негова песен.

Мислех, че харесва Бон Джоуви.

Мигваш и вече е на следващото.

Минаха само няколко месеца.

Не мога да повярвам колко съм изпуснал.

Вземи й топката.

Не искам да пропускам повече.

Не искам нещата да са приключили.

"Изведнъж клончетата, перушината,

и рунтавите опашки започнаха да изчезват.

После стаята се завъртя

и когато спря, там стоеше Камила,

а всичко стана отново нормално.

Излекувана съм! - извика тя.

Да. - отвърна старицата.

Знаех, че твоето аз е някъде там."

Усещанията комуникират много по-добре от думите.

Трудно е за обяснение. Трябва да ми се доверите.

Тя не може да ме чуе.

Джош, довери ми се.

Не искам да ви плаша, но времето ни изтича.

Брук губи концентрация.

Губи концентрация? - И ще изгуби разсъдъка си.

Времето е ключово.

Тя търси връзка,

емоционална стъпка, усещане,

нещо в миналото й.

Нещо, за което може да се задържи в това си състояние.

Брук, беше ли добро момиче тази година?

Дядо Коледа, мисля, че е била добра.

Трябва да видя списъка с подаръците.

Да, провери го пак.

Но защо? - Проверявам всичко по два пъти.

Това е добра идея, нали? - Да, Джош, много добра.

СИНДРОМ НА ЗАКЛЮЧВАНЕТО

Помислих, че сме си вкъщи.

Ало? Джош е на телефона.

Да, обаждах се.

Благодаря, че върна позвъняването ми.

Не знам. Състоянието й е същото. Ще се връщаш ли днес, Франк?

И сега какво?

По някакъв начин тя се опитва да се свърже с нас.

Откога пропуши пак?

От сега. - И по случайност имаш цигари в теб?

Да. Реших, че може някога да ми потрябват.

Това ми напомня за стаята ти в колежа.

Онази, от която ме изрита? - Да, съквартирантката ти те издаде.

Как й беше името? Шийла? - Шели.

Шели. - Кучка!

Кой си ти, по дяволите? - Трябва да погледна колата си.

Затворено е, приятел. Празници са.

Ще отнеме минута, обещавам. - Някои от нас си имат друга работа.

Имат да вършат разни неща. - Моля ви.

Обичам те.

Коя кола е твоята? - Сиво ауди, комби.

Докараха я преди няколко дни. - Не са карали ауди. Сигурен ли си?

Да. Беше точно тук.

Нали работите тук? Имаше коледна елха на покрива.

Не си ли я спомняте? - Не. Съжалявам, приятел.

Стоеше тук... - Не са ни карали ауди.

Къде ми е шибаната кола? - Върни се! Не ми говори с този тон!

Беше там, Нейтън! Видя я, нали?

Да, видях я. Забрави за колата.

Сигурно са я преместили. Празници са. Ще трябва да почакаш.

Заради задните светлини е, нали?

Колкото повече се хващаш за това,

толкова по-трудно ще ти става.

Беше инцидент, Джош.

Забрави го. - Да.

Джош? Щях да забравя. Някаква мацка те търси.

Как й беше името?

Момент, ще се сетя.

Рене.

Какво искаш, Рене?

Весела Коледа, Джош. - Попитах какво искаш?

Трябва да те видя. - Не може.

Знам къде живееш. Забрави ли?

В хотела съм. Стая 602.

Господи! Не изглеждаш добре.

Обадила си се на брат ми. Какво искаш?

Да не се срамуваш от мен?

Какво има, Рене? Какво искаш?

След толкова години, мислех, че между нас има нещо.

Някаква връзка.

Дошъл си да ме чукаш отново ли?

Не чуках теб.

Чуках живота.

Извинявай. Не исках да го направя.

Беше тъпо. Извинявай...

Майната ти тогава!

Върви си! Майната ти, Джош!

Копеле!

"Затова ти си най-добрата за мен..."

Ще се върна по-късно.

Знам, че не го разбираш,

но продължавай да опитваш.

Не искам да те наранявам повече, Ема.

Да ме нараняваш? - Искам да кажа...

Ако искаш, можем...

Джош, погледни.

Но... Това е катастрофата! Нашата кола!

Как е можела да знае? Виж пастела. Сякаш сега е нарисувано.

Какво представлява синята линия? - Не знам.

Иска да разберем нещо за задните светлини.

Нали ги провери и не откри нищо?

Познай какво. Ще ги проверя отново.

Какво правиш тук, по дяволите? - Това е колата, за която говорихме.

Трябва да я погледна. Дъщеря ми е в болница...

Давай.

Какво се опитваш да ми покажеш? - Ако ми кажеш какво търсиш,

мога да помогна. - Имаш ли фенерче?

Да.

Благодаря.

Какво? - Какъв е този цвят?

Има една черта, одраскано. - Синьо.

Виждам, че е синьо, но какво точно?

Прилича на... наситено синьо.

Не се среща често.

Излезе преди няколко години.

Кои модели имат такъв цвят?

Додж сюприйм и хонда сивик.

О, и БМВ Z3.

БМВ Z3? - Да.

Сигурен ли си? - Напълно.

Дан, искам да... - Извинявай, не те чух.

Помниш ли жената, с която си тръгнах от тук преди няколко месеца?

Не. - Хайде, човече, седяхме точно тук.

Наля ни няколко питиета. Беше Хелоуин.

Не мога да ти помогна. - Дан!

Моля те. Работеше с Алекс. Почерпи ме.

Виждал ли си я? - Да, с Алекс е. Потърси я там.

Джош!

Пази се, приятелче.

Джош, какво става? Добре ли си? - Виждал ли си Рене?

Да, тук е. - Къде?

Какво си мислеше, човече? Да я отхвърлиш така?

Твърде добра е за теб. Простосмъртните нямат право на подобно дупенце.

Така съм чувал. Аз не бих я чукал.

Защо го направи? - Би ли ни извинил, ако обичаш?

Добре, ще се видим горе.

Извинявам се. - Не знаех, че си тук.

Боята ти е по моята кола.

Боята ми?! - Не се преструвай, Рене!

Избута семейството ми от пътя!

Дъщеря ми е в болница! Ти...

Това е някаква шега, нали? Не си ли тук, за да се извиниш?

За какво? - Знам ли? Че "чукаш живота"?

Джош, не аз те избутах от пътя. Ти сам го направи.

Избута живота си от пътя.

Не можеш да го приемеш и сега обвиняваш мен. Нали изчука живота?

Направил си своя избор. Бъди мъж и го приеми.

Ще отида в полицията и ще им кажа какво си направила.

От много време чаках да го направя.

Не можеш да ме гледаш щастлив, нали?

Заради това е. Затова си го направила.

Стой далеч от мен. - Кажи го!

Искам да те чуя как го произнасяш!

Признай, че избута семейството ми от пътя! Кажи го!

Господине, какъв е проблемът? - Не е твоя работа! Разкарай се!

Пуснете ме!

Майната ти!

Скапаняк! Майната ви на всички! Мамка ви!

Начукайте си го!

Откачалник!

Току-що платих гаранцията на брат си,

задето е цапардосал охранител.

Страхотен си. Направо велик!

И мислиш, че онази мацка те е избутала от пътя?

Да. - Сериозно?

Защо го е направила?

От ревност?

Не знам.

Какво мислят ченгетата?

Нямат запис на катастрофата. Никакъв.

Джош.

Тук съм, за да те подкрепя.

Всички те подкрепяме.

Джош.

Обичам те, приятелче.

Де да можеше да ми отговориш.

Натиснете 1 за повторение на съобщението.

Здравей, аз съм.

Много мислих напоследък.

Знам, че си прекарвахме страхотно

и реших, че можем да поговорим.

Ако искаш заповядай за подранила коледна вечеря.

Ще купим елха.

Знам, че на Брук би й харесало.

Ще се чуем. Чао!

Тате!

Весела Коледа, синко!

Господине? Весела Коледа!

Благодаря!

Всичко добро.

Тате? - Да?

Знам, че още не е Коледа,

но мама каза, че няма проблем.

За мен ли е?

Благодаря.

Отвори го. - Добре.

Ало? - Тате?

Брук? - Тате, прибери се.

Брук, миличка, ти ли си?

Брук, тате е.

Брук, не мърдай от там!

Татко идва. Идвам, миличка!

Ема?

Тате!

Ема?

Ема?

Тиквата! - Ще ти се реванширам. Ще вземем нова.

Ема?

Миличка, добре ли си? - Къде са ми бонбоните?

Съжалявам.

Не искам да ви плаша, но времето ни изтича.

Вън! - Какво се е случило?

"Чукай ме". - Какво?

"Нарани ме". - Какво става с мен?

Не ме наранявай.

Знам, че още не е Коледа,

но мама каза, че няма проблем.

За мен ли е?

Взехме ти нов, понеже изгуби стария.

Ще ми помогнеш ли?

Нейтън?

Нейт?

Ало? Ало?

Ема?

Ем? По дяволите!

Някой ще може ли да...

Ехо?

Има ли някой?

Ехо?

Ехо!

Франк?

Франк, къде са всички?

Къде е дъщеря ми, по дяволите? - Джош, успокой се.

Викането няма да помогне. - Една жена ни избута от пътя,

никой не иска да знае, а сега и дъщеря ми изчезна!

Джош, ако не се успокоиш, повече няма да видиш дъщеря си.

Разбираш ли ме? - Това да не е заплаха?

Виждам, че се страхуваш,

но си се вкопчил прекалено силно. Трябва да се пуснеш.

Позволи ни да ти помогнем.

Чуй ме и то много внимателно.

Времето изтича.

Само ти можеш да го направиш.

Трябва да простиш.

Да простя на кучката, която ни избута от пътя?

Не си наред! Да не си се побъркал?

Джош.

Тук не става въпрос за нея.

Става въпрос за теб.

Тате? - Брук.

Миличка, тук съм.

Тук съм. Тате е тук.

Тате е тук.

Браво на момичето.

Обичам те.

Не знам кой ви пази,

но си е истинско чудо да се измъкнете живи от подобна катастрофа.

Дръж се, приятелче. Тук съм, за да те подкрепя.

Зареждане!

Пазете се! - Тате!

Всъщност вече не съм тук. - Пазете се!

Достатъчно.

Харесвам тази песен.

Джош!

Джош, нарани ме!

Сам избута живота си от пътя.

Направи своя избор. - Просто си върви!

Майната ти!

Вън!

Обичам те. Не го ли разбираш?

Превод и субтитри KikoDraka

Stoned Assassin © април 2017