Original subtitles

Преди 100 г, на о-в Щастлива мида нямало телевизия, нито барове,

нито караоке, само едно рибарско селце,

в което живеела една млада двойка.

Легендата разказва, че били влюбени. Изпитвали любов, която била истинска.

Един ден, когато мъжът ловял риба в океана, буря потопила лодката.

Жената, стояла на брега, видяла и извикала: "Бу!",

което на мандарин е "Не!" и се гмурнала в океана, за да го спаси.

И повече никой не чул за тях. Някои казват, че се намерили в отвъдното.

Други смятат, че са станали делфини,

защото когато делфин намери спътник, никога не се разделят.

СУПЕР

И наистина, от всички делфини, само тези край о-в Щастлива мида

издават звука "Бу!". Чуй!

Хубава ли е приказката?

Ама и вие сте едни снобари!

Ти им разказваш история на ужасите.

Ти пък защо се месиш?

Ето, ако си гладна, вземи малко диня. - Не искам.

Ама ти си като делфините, вечно отговаряш с "Бу!".

Вечно си много придирчива. - Ти сама ме нарече Бу, мамо.

Ей, колко пъти да повтарям?

Не й говори на различни езици. Не смесвай мандарин с кантонски.

Бу има и на мандарин и на кантонски. И двете имате акцент. Направо ужасно.

Ако мислиш, че е лесно, ти я научи на мандарин тогава

или си мълчи, бъчонка такава. - Това беше кантонски, аз не го говоря.

Кажи ми как ме нарече. Държа да знам какво каза!

Кажи ми как ме нарече!

РИБАРСКИ РЕСТОРАНТ КТВ

Приятели, заведението черпи! Дай им още едно, още едно тук!

Пий, защо не пиете? Давай, пий!

Влизай, сядай!

Откога не сме се виждали?

Още по едно искате ли? - Нека не е днес. Не мога да платя.

От заведението. Аз черпя. Бу, 6 бири за моя сметка!

Идват всеки ден и все не плащат. Добави им вода в бирата.

Пак стария номер ли? - Бу!

Да? - Побързай, де!

Ето, пристигат. - Да не си добавила вода?

Не съм, бе, как! - Не? Добре.

Хайде, взимайте! - Хайде!

Наздраве! Пийте!

Защо, бе, Бу? Калпазанка такава! Можеше в моята да не слагаш!

И така всеки ден пеят, гледат телевизия, а понякога и се бият.

На този остров няма място за романтика.

Готова си. Красиво е. Научих го от едно модно списание.

Бу, ела!

Донесох ти нещо. Досега не бях виждал стрида голяма колкото тази.

Има ли перли? - Не.

Сигурно е скъпа. - 3,000 тайвански.

Благодаря. - И това също.

Приятелят ми има обреден дом. Ще ни направи отстъпка, така че…

Предлагаш ли ми? - Не, само исках да…

Да, предлагам ти.

И си взел гигантската мида, защото искаш да ми предложиш?

Бижутерията беше затворена, мидата не е…

Омъжи се за мен.

Добре.

Ще си помисля.

Горкият Лонджи. Мидата хич не е евтина.

Той ми предложи брак. - Така ли? А обичаш ли го?

Ами той всъщност… не е лош.

Отговорът ти трябва да е с 2-3 думи: обичам го или не го обичам.

Мамо, защо си дошла чак от Хонконг, за да се омъжиш за татко?

Старият ти баща беше готино парче. И добър готвач.

И ти си добър готвач. - Той е по-добър.

Той умее да готви с любов.

Какво е да обичаш някого?

Ами той ти липсва. И като го видиш се вълнуваш.

И те боли, когато го няма.

И можеш да го съзерцаваш вечно. Дори когато спи.

Ако се чувстваш така, значи си влюбена. Разбра ли?

Харесваше ли ти Хонконг? - Обожавах Хонконг.

Особено тамошния ориз. - Разбирам.

Ти не обичаш Лонджи.

Чуй съвета на майка си. Слушай сърцето си.

И направи каквото трябва.

Бу!

Здравей, Бу. Имам новини. Лонджи ми предложи брак.

Не се смей!

Някой беше казал, че мъжете и жените съществували по двойки в отвъдното.

Но когато тръгвали насам и навлизали в света, се разделяли.

И после през целия си живот се търсели един друг.

Бу? Бу, къде отиваш? Бу!

"Чакам те! Хонконг. Албърт. "

Колко романтично!

Искаш нещо да ми кажеш ли? Я избери вместо мен.

Току-що реши бъдещето ми.

Извинете, знаете ли някой добър ресторант в Хонконг?

Разбира се, ще отидем заедно. - Благодаря.

Тайвански бял боклук. - Не бъди такъв.

Говориш кантонски? - Изненадан ли си?

За първи път ли летиш? - Личи ли си?

Разбира се, че си личи Хонконг е огромен, щя се загубиш.

Мога да те разведа. Манхатън Робърт, познавам всички.

Попитай, когото искаш. Бих казал, че съм известен. Е?

Какво правиш? - Имаш ли близначка?

Извинявай за секунда. Извини ме за малко.

ГАДЖЕ НА ГАНГСТЕР ИЗЧЕЗВА

Добро утро, г-н Чан - Добро. Уолстрийт размърда ли се?

Да, "Лайън Фънд" взима заеми от междубанковия пазар.

Дори при 20% междубанкова лихва. Може да се вдигне още до сутринта.

Проверете следното: дали Лайън са продали фючърси на Никей.

Проверете дали йената се вдига.

Вижте дали договорът на Япония и САЩ за военноморската база изтича скоро.

Ако всички отговори са положителни, ще купя всички възможни акции.

Знаете ли, че "Лайън Фънд" се управлява от двама нобелови лауреати?

Чудна формула, защо да се съмняваме?

Имам си причини. Алчни са. Всичко е на хартия, нямат пари в брой.

Време е да направим ход. Така че, действайте.

За, г-н Чан. - Благодаря.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН

Поръчай 100 рози за Кармен. Добави картичката. В работно време.

Вие не скъсахте ли? - Останахме приятели.

Голямо момче си. Вземи да се задомиш скоро.

Изключено е - При всички тези жени?

Много са красиви и елегантни. - Прекалено елегантни са за мен.

Гледай да не изпуснеш подходящата.

Ще я позная.

Не ме чакай. Хапни.

Бутилката е доплавала чак до Тайван?

И си изминала целия път до Хонконг.

Романтично и смело.

Но имам новина за теб. - Да?

Подробност, която трябва да знаеш. - Каква?

Лъжеш! - Истина е.

Ама честно? - Да, кълна се.

Не. - Да.

Честно? - Честно.

И бутилката е била до приятеля ти? - Бившият.

Защо? - Защото той ме изостави.

Не, бе, защо си гей? - Все едно имам избор.

Ама ти си красив мъж. - И какво от това?

Ясно!

Така ти е хрумнала идеята.

Избрах този апартамент заради билборда.

Слушай, намери някой мотел да преспиш. И утре летиш обратно вкъщи.

Не, досега не съм пътувала. За пръв път съм в Хонконг.

Смятам да остана малко.

Но в Хонконг не е интересно, скучно е. Утре летиш обратно.

Един мой приятел ми каза, че в Хонконг е забавно.

И че има големи ресторанти и магазини. - Ще намеря… някой мотел да преспиш.

Ама аз не мога да си го позволя. - Не ме пипай.

Пусни ме да остана тук. - Не пускам жени тук. Ще откача!

Моля те. Много те моля… - Съжалявам. Стига!

Изминах целия път и така да ме унижават… Не го заслужавам.

Сбогом.

Бу? - Кажи?

Куфарът ти!

И чантата.

Не издържам някой да плаче. Съвестта ми ме гризе. Може да останеш.

Ще ти помагам в работата, каквато и да е тя.

Вече умирам от глад. - Скоро се прибираме.

Колко още остава? - В 6 часа си тръгваме.

А аз какво да правя? - Такова, затваряйте тая врата.

Презареждаме. Ще осветите филма. - Какво да правя…

По телефона звучеше нервна. Какво е толкова спешно?

Нищо спешно няма. Просто ми липсваше. А аз на теб?

Седни. Ще ти сипя нещо за пиене.

Кажи ми какво става.

По-добре да си тръгваш.

Срамота! Излязъл си с яхтата и не си ми се обадил?

И все пак ти дойде. - Пресата пише, че си с гаджето ми.

На всичко ли вярваш? Голямо дете си, значи.

Ти ми кажи така ли е? - Да.

Съревноваваш се с мен, още откакто бяхме деца.

Я, ела, ела! Чух, че се интересуваш от акциите ми.

Интересувам се от всякакви акции, не само твоите.

Със съдружниците ми държим контролния пакет.

Няма да ми вземеш фирмата. - И защо не?

На моята яхта си. С моето момиче.

Имаш ли предсмъртно желание? - Защо не заговориш по същество?

Дължиш ми извинение. И даже ще те улесня.

Не е нужно да е пред тях. Обади ми се 5 мин, след като тръгна.

Пет минути. Имаш ли часовник?

Малката стрелка е на шест. Щом не работи, защо го носиш?

Харесвам диамантите. Истински са.

Наглеждайте го!

Ако не звънне до 5 мин, го хвърлете във водата.

Но му дайте му пояс. Да не се удави. - Да, шефе.

Обади ми се.

До скоро, шефе! Ще се видим!

Направи нещо за себе си. Обади му се и се извини.

Побързай, че имаш среща! - Сигурно искаш във водата?

Донеси пояс. - Добре.

Хайде!

Не ме интересува. - Не се дърпай!

За малко да…

Чао.

Ето го пояса! - Бързо, че Свинчо ще се удави!

Помощ! - Ще се измъкне!

Стой!

Помогни му! Чан тръгна натам!

Изкара ми акъла!

Добре ли си? - Идеално.

Ще ти звънна.

Къде е той?

Къде е?

Добре ли си? Ще помогна на другите. Не падай пак.

Познавам те! Той е тук!

На кърмата!

Помогни, давя се!

Ето ти пояс. - Благодаря!

Момчета, някой вижда ли го?

Не! - Вижте пак!

Дръж!

Чакайте, ето го!

Измъкна се! - Чакай. Шефът даде инструкции

да го хвърлим във водата с пояс. Това и направихме, нали?

Да. - Свършихме работата. Сега да хапнем.

Благодаря! - Добре ли сте?

А вие сте?

Аз съм Бу/Не. - Не, не, не, не…

Да не би да сте бегълка? - Че защо не?

От Виетнам ли? - Да, познахте.

Колко души сте? - Само аз. Защо?

Добре, кой кара тогава?

Ще ми помогнете ли? - Не мога, умирам от глад.

А вие? - Не умирам от глад, но бих хапнал.

Дайте да говорим за нещо. Така ще забравим глада.

За какво?

За нещата, които обичате.

Музика… боулинг, коли, жени. Нищо ли?

Какво се смеете? Много е скучно. Да говорим за това, което не обичате.

Не обичам любопитни хора.

Кажете вие какво не обичате.

Не обичам да пораствам, защото не мога да правя пакоси…

"Пак с коси" ли се казахте?

Пакоси. - А, пакости.

Пакости. И колкото повече растеш, толкова по-малко хора те харесват.

Какво обичате най-много?

Да се къпя, когато ми е топло и чаша кафе, когато ставам.

Добре звучи.

Звездите в Хонконг са разкошни. - Звездите в Хонконг ли?

Звездите навсякъде са красиви. Само трябва да се загледаш в тях.

Какво?

Падаща звезда! - Падаща?

Според мама, трябва да пъхнеш ръце в джобовете

и да пожелаеш нещо, за да се сбъдне. Но жалко, че нямам джобове.

Ето още една!

Какво си пожелахте? - Няма да кажа. На лош късмет е.

Ама много сте любопитен!

Много ми се спи.

Ч. Н. Чан директор

А, лодка! Вижте там, лодка! - Какво?

Акциите на Силиконовата долина?

Ще се покачват още.

Провери и следното: дали Л. У. Лоу контролира

всички си акции.

Купи ми нов мобилен. Този се наводни.

Тук няма рейсове, а и ще ти искат документи. Да те хвърля донякъде?

Не. Само кажете къде съм. Ще се върна сама.

Тук никой не живее. На края на света сме, г-це.

Казвам се Бу. - Бау ли?

Бу!

Стига, стига, качи се. - Добре.

Чакай! Не ти. Говорих на госпожицата.

Гледам, че има само 2 седалки. - Знам. Ето ти 20 долара.

Походи и намери такси, автобус или стопирай някоя яхта като мен.

Заповядай.

Сам ли живееш тук? - Имам си иконом.

Иконом, и сигурно не може да се разминете, а?

Сядай.

Може ли да разгледам? - Естествено.

Благодаря.

Гладна съм.

Ох, умирам от глад!

Търсиш ли нещо? - Храната за рибките.

Те не ядат, защото са виртуални рибки.

Ела тук. Ето тук. - Защо са ти електронни рибки?

Не се налага да сменяш водата. Пък и не умират. Идеално.

Ами ако спре токът?

С такова огромно жилище сигурно често каниш приятели.

Нямам приятели. - Вероятно си самотен.

Сега какво?

Обичаш да се биеш, а?

Някои обичат голфа, други - конните надбягвания.

Аз обичам бокса и фитнеса.

Какъв е този октопод? - Хайде, ела.

Това ще ти стане. Можеш да се преоблечеш там.

Здравей, Бети, викни ми такси. След половин час? Чудесно.

Нямах предвид там. Зад огледалата има стая.

Уплаших се, че ще се загубя и няма да намеря изхода.

Гладна ли си? - Умирам от глад!

Тогава да хапнем. - Имаш ли хонконгски китайски ориз?

Моля?

Страхотна храна за вкъщи. - Често поръчвам от този ресторант.

Чудна кухня, а не си готвиш? - Не обичам да цапам.

Не ме зяпай, а яж! - Добре.

Защо се усмихваш? - Харесва ми да те гледам.

Богат ли си? - Предполагам.

Как натрупа парите? - С боклук.

Кажи сериозно, де! - Купувам го и го продавам.

Я стига глупости!

Да имаш кока-кола? - Искаш ли сок? По-здравословно е.

Бу ли търсиш? Слезе с асансьора.

Какво има?

Стига ахка!

Знаеш ли какво? Тази бутилка се оказа много особена.

Толкова особена, че изведнъж аз те изхранвам и приютявам,

ей така, на вересия. - Забрави ли, че ти разказах за Ч. Н.

Да. 100 пъти ми го разказа. - Снощи…

И това ми го разказа вече. - Мисля, че той е… сладък.

Сладък?

Всяка седмица пишат за приятеля ти. И всеки път е с ново гадже.

Бих го нарекъл безразборен и несимпатичен.

Погледни! Да чуем една от бившите му:

"Не знае как да ме зарадва. Не ми говори мили неща.

И все пак, бих казала, че е романтичен.

Много е директен. Непрекъснато върти сделки.

И въпреки това е дете.

Пълен е с енергия. Радва се на новите неща.

Страшно твърдоглав е, щом реши нещо.

С него се чувствам… несигурно. "

И какво означава това? - Че обича нови неща - нови момичета.

Скоро и за теб ще четем, че те е зарязал.

Онези момичетата са подли. Чувствали са се несигурни.

Обаче аз се чувствам сигурно. - О, я престани.

Хонконг е страшно скучно място.

Ще се прибираш ли? - Не. Ч. Н. е забавен.

Още не си спала с него. Не можеш да се съблечеш пред него, ей така.

За такава ли ме мислиш? - А ти мислиш ли го за такъв?

Обича момичетата, преуспял е. Хрумна ми нещо, което засяга и теб.

Без мен!

Моля те. - Друг път.

Моля ви, кажете къде отиде дъщеря ви?

Бу намери една бутилка и замина за Хонконг.

Ако Бу е в Хонконг, аз ще я намеря.

Чоу Юн Фат! Чоу Юн Фат! Чоу Юн Фат! Леле!

Имате грешка. - Говорите ли мандарин?

Госпожице, аз не съм Чоу Ют Фат. - Я не ме премятай.

Господине, нали това е Чоу Юн Фат? - Г-н Чоу! Върнахте се! Направо от Холивуд?

Моля автограф! - Чакай да ви снимам.

Нещо против да ме снимате с него? - Добре.

Но аз не съм… - 1, 2, 3… зеле!

Сега мен ме снимайте, г-це. Искам все едно си насочил пистолет…

Готови, 1, 2. Готови 1, 2, 3…

Благодаря ви, г-н Чоу!

Моля ви, нека ви прегърна.

Благодаря ви, г-н Чоу! - Благодаря, благодаря!

Толкова сте сладък. Чао. - Ще ви пратим снимките.

Видя ли, същия като на снимката. Искам да ми извадиш и на мен.

Голям сладур, чао! - Чао.

Чантата ми! Стойте, стойте!

Проверихме химическия завод на Ло. 13% растеж за миналата година.

Чистата печалба е 130 млн. долара. Цената на акциите е 30% по-висока.

Да продължаваме ли? Купихме 16% от компанията.

Ло и съдружници държат останалите 65% и отказват да продават.

Ако продължим да вдигаме цената, акциите много ще се оскъпят.

Продайте всичките ми акции.

Ако ги продадете наведнъж, цената ще се срине.

Ако продаваме бавно, ще претърпим загуба.

Направете както ви казах.

Искам среща с К. К. - Да, г-не.

Кой е К. К.? - Шефът на отдел "Екология".

СМЯТАЙ СЕ ЗА МЪРТВЕЦ

Надолу ли сте? Съжалявам, аз съм нагоре.

Отивам при приятелка най-горе. - Това е най-горе.

Така ли? А, да, тя е долу. - И как се казва?

Всъщност отивам на "сляпа среща".

Хубав етаж. Наемът сигурно е висок.

Кой ти нареди да пишеш тук? - Не ви разбрах.

Хей, вижте там!

Не мърдай, че ще я счупя! - Пуснете ме! Пуснете ме!

Защо го направи? - Първо ме пуснете.

Страшен почерк, а?

Престанете! Не знам Кунг Фу, просто съм куриер.

За мен? - В задния джоб.

Ама, че грубиян, счупил си я. Ще се разправяш с адвоката ми.

Сега го прочети.

ГАДЖЕ НА ГАНГСТЕР ИЗЧЕЗВА

Какво стана? - Мен ме остави, ще се оправя.

А той? - Какво той?

Хвана ли се? Повярва ли, че съм онова момиче?

Откъде да знам? Ти смяташ ли, че ще се получи?

Разбира се, че да.

Какво следва? - Викни дружките си.

В смисъл, приятелите си.

Много си загазила, момиче. Ще те накълцаме.

По-убедително! Въртиш глава обратно.

Гаджето ти е мафиотски бос. Нашият бос го мрази.

Нареди ни да ти нарежем лицето. Сега си ти.

Ако не вярваш, прочети вестниците.

Вече всички те издирват.

Подейства. Идва насам.

Добре ли си? - Да. А ти?

Ти си бил! - Добре ли си?

Да.

Тези вече не знам кои са.

Какво? - Ъ, нищо.

Какво ти става? Не си показвай лицето!

Много са добри за актьори.

Не се приближавай, ще те наръгам.

Стой там! Ще се наръгам! Ще се наръгам!

Ти вече се поряза.

Ще ви пожалим живота. - Да се изпаряваме оттук!

Не тръгвай след тях. Хайде, преди да дойдат ченгетата!

Добър ден. Съни, седни! Съни! Съни, седни! Съни. Съни! Седни!

А така. Обадиха се за сбиване.

Нападнаха ни непознати. - Оставиха ли доказателства?

Да. Бейзболни бухалки.

Съни, души! Е, накъде?

Съни, това не е следа. Дай да повикаме помощ.

Тази завод е мой.

Защо е пълно с боклуци? - Нали ти казах, че ги купувам.

Струват много пари. - Много ли? Боклукът си е боклук.

Обясни ми как така първо си бегълка от Виетнам,

а сега се оказваш гадже на тайвански мафиотски бос.

Наистина ли си? - Да. Опасна жена съм.

Страх ли те е? - Никога не ме е страх.

И не те е страх, че гаджето ми ще те убие?

Разкажи ми, как така стана гадже на гангстер?

Живея до полицейско управление. Един ден видях плакатите "търси се".

Един от издирваните имаше прекрасни вежди и очи.

Всеки ден гледах тези очи. Беше любов от пръв поглед.

После какво стана? - Открих адреса му. Сега сме заедно.

Какво ти хареса у него? - Много е стилен и е голям танцьор.

Много романтично.

Танците ли са романтични? - И ти ли танцуваш?

Разбира се.

А това? - Да.

Можеш ли танго?

Да.

Скучен си! Не знаеш ли модерни танци?

Знам един. - Сериозно? Дай да видим!

Да не се уплашиш? - Мечтай си.

Ръцете тук. Сега скочи. Скачай!

Започваме.

Помощ!

Става ли? - Още! Няма ли?

Не ти ли омръзна? - Не! Много си забавен.

Само се дръж здраво. Не се пускай.

Скоростта се увеличава. Готова ли си? - Да.

Хвани ме за врата. Засили се, 1, 2, 3!

Ааа! Голям купон!

Човекът е твърде зает да създава боклук.

Рециклирането е златна мина. Казват, че…

Каквото другите изхвърлят, аз го прибирам.

Последният път постъпи добре. Шамароса "Лайън Фънд" в лицето.

Всички знаят, че си мое протеже, което ме ласкае.

Благодаря.

Не ми благодари. Трябва да благодариш на себе си.

Имаш ли нови планове? Чух, че ще купуваш компанията на Ло.

Но нали знаеш коя е най-добрата победа?

Не само да победиш врага, а и да спечелиш уважението му.

Борсата затвори. - А, и какво?

Паднахме много. Акциите ни отнесоха удар от 20%. Затвориха на 6.50.

Каква е загубата в активи? - 10 млн, плюс-минус малко.

Защото Чан прави дъмпинг на акциите ни.

А как върви разследването ни за Чан?

Дори Чан да иска контрола, не може да се отърве от нас.

Тогава защо разпродава, като купува толкова скъпо?

Няма смисъл. Какво става?

Това е номер. Какво е намислил?

Шефе.

Какво е станало? - Искахме да си изравним сметките с Чан.

Той пострада ли? - Не, няма и драскотина.

Олекна ми. Ако беше станало нещо, щях да обвинявам себе си.

А ако вие бяхте… пострадали, щях да бъда съсипан.

Ето, вече чувствам вина. - Идеята беше на баща ви.

Баща ми ли? Къде му е акълът?

Да напада най-добрия ми приятел. Защо не го застреля в гръб?

Мъдро.

Шегувам се. Тъпо е! Сами трябва да го предизвикате!

Още по-мъдро.

Разбрах! Разбрах, разбрах…

Ще наемем боец. По-силен от Чан.

И по-дребен. Някой от чужбина,

който той не познава. И ще бъде посрамен!

Какво става? Не знаете ли този жест? Означава "Свободно!" Чупката!

Объркващо.

Виждал ли си това момиче?

Да. Това е Мери. - Мери ли?

Не е Мери, а Бъни. - Не е Бъни, а баш Мери си е.

Точно Бъни, ще ти покажа къде е. - Не, Мери е натам.

Сложи си очилата! С къса коса е!

Елате ще ви покажа къде е. - Какво ми каза?

Да си сложиш очилата. - Тази беше Мери.

Трябва да тръгвам. - Не, не беше.

О, Господи! Какво прави този?

Това нямаше да стане, ако му бях показал къде е Бъни.

Албърт!

Хубава ли изглеждам? - Да.

Какво има? - Дрехите ти…

Най-хубавите ми за неделя. - Слушай, иди в бутика на Жак-Пол.

Ще му звънна да те облече като хората.

Ти ме храниш, приютяваш и обличаш. Ти си моят ангел-пазител.

Твоите желания са заповед за мен. До скоро.

Какво? - Как да се държа на вечерята?

Нали се правиш на мутреса. Продължавай в същия дух.

Научи ме. - Ами просто се дръж… прямо, прямо.

Същински ангел съм.

Пак ли е забравила нещо?

Да? Какво желаете?

Какво? Престанете! - Къде е тя? Къде е тя?

Веднага ми кажи! Казвай веднага! - Пуснете ме!

Къде е моята Бу? Какво си й сторил?

Къде я отведе? С Бу бяхме сгодени.

Господин Чан. - Благодаря.

Господин Чан.

Какво е това? - Извинете.

Това момиче е толкова красиво, че заслужава специални ефекти.

Изглеждаш разкошно. - Знам.

Ще го пием ли? - Да, реколта '82.

Има и още нещо. Вкусът ми разкри и друго.

Лозарят е роден през 1960 г.

Да поръчаме.

Нека аз.

Имате ли китайски ориз?

Шегичка. - Притеснихте ме.

Винаги ли ядеш с толкова много наблюдатели?

Кажи им да си вървят.

Извинете.

Защо сме само ние? - Купих ресторанта.

Значи няма да видя звезди! Без знаменитости е скучно.

Защо мразиш тълпите? И те са хора. Наистина ли нямаш приятели?

Но имам врагове. - Г-н Ло, не може да влизате!

Защо направи дъмпинг и свали цената на фирмата ми?

В момента вечерям. Ще ти звънна по-късно.

Кажи защо? Губя пари, а и ти не си цъфнал и вързал.

Господин Ло, моля ви, вървете си. Ресторантът е затворен.

Господине, изглеждате умен човек. - Познахте.

Сигурно имате много време. Използвайте го да спасите фирмата.

И напуснете веднага. - Кажете ми коя сте вие?

Аз съм посетител, отвратен от поведението ви.

Вечеряме на спокойствие, а вие ни пречите.

Чан, нека поговорим. - Вече говорихме.

Отвън.

Кога ще го запомните? Този жест значи "след мен".

Объркващо.

Харесва ми как се държиш.

Нищо особено. Нали съм била сред гангстери.

Трябва ли да отидеш? - Да, но ще се върна. Извинявай.

Ч. Н.? Пази си гърба.

Пази си гърба.

Слушайте, говорих с шефа ви. Може да затворите и паркинга.

После си тръгвайте.

Ние ще се позабавляваме. Спокойно, ще си платя.

Добре, г-н Ло. Чухте г-н Ло, тръгвайте!

Господин Чан, забавлявайте се.

Л. У. Ло, какво става тук?

Искам да те запозная с един човек. Поканих го от чужбина.

Дами и господа - Алън!

Алън е непобедим в най-тежката категория.

Алън ще се бие срещу теб от мое име.

Защо да не се бия с теб? С него не сме в една категория.

По-висок съм. Точно затова.

Ако те победи по-нисък, ще бъде голям срам за теб.

Държиш се като хлапак.

Нямате избор.

А защо с ръкавици? - Това да не ви е уличен бой?

Не искам да умре. - Ама с ръкавици няма да боли.

Нима? Нека теб удари, после ми кажи дали боли.

Опитайте се да ме нокаутирате както можете. Но без мръсни номера.

Казват, че сте велик боец. Хайде!

Вижте! Няма да ви пуснат да си тръгнете оттук без бой.

Изпросихте си го.

Готов ли сте? - Разбира се.

Алън пада! - Не, не, не, само го проучва!

Проверява колко силно удря.

Чакай, чакай! Добре.

Защо сменя ръкавиците? - Изравнява шансовете.

По-големи ръкавици, по-голям сакатлък.

Ударите му са по-слаби.

Бих дълъг път. Не искам кратка игра.

Всеки кикбоксьор се бие по свой ритъм. Това определя движението на краката.

Чан няма ритъм. В краката е като спънат.

Чан е пълна каша. Докато вижте ритъма на Алън.

Говориш като експерт. Защо не се боксираш?

Да, така е.

Преди се кикбоксирах с Чан, но вечно губех.

Затова напуснах и станах коментатор. - Коментатор?

Повече ли ти харесва така? - Да. Да говоря. Звуча непобедим.

На ринга съм като вас. Не ставам за нищо.

Чан беше брилянтен едно време. Но какво стана?

Други неща са му на главата. Например да купува акции. И ще загуби!

Чан изглежда нервен и затова ще загуби.

Добър удар… но му липсваше мощ.

Давай!

Добре ли сте? - Вие печелите.

Заслужаваш си го! Ние печелим! - Шефе, дай да го наритаме!

Шефе, какво ще кажеш?

Колко пъти да повтарям? Истинският мъж се бие честно.

Дали е доблестно да сриташ паднал човек?

Добър сте.

Тръгваме си.

Свърших работа. Добър е.

Чан, добре ли си? Нали не пострада много?

Сигурно си доволен, че загубих.

Може да изглеждам така, но не съм.

Искаш ли да се обадиш на някого?

Остави.

Обади ми се. Всичко хубаво.

Не си ли тръгна? - Каза да те изчакам.

Дойдох да те търся.

Те си послужиха с измама. - Не. Бих се само с един. Загубих.

Значи си загубил. Ще го преживееш.

Шегувам се. Просто тренирай и когато си готов, ще ги победиш.

Да, трябва да тренирам, но не за да бия разни хора.

Защо тогава? - За здраво тяло и остър ум.

Отдавна не съм тренирал. - Жалко за огромната спортна зала.

Само за фасада ли е? - Мразя да тренирам сам.

Добре, аз ще тренирам с теб.

Защо си толкова мила? - Защото си богат.

Хубав си, когато се усмихваш. А изглеждаше съсипан и тъжен.

Може би затова загуби. Виждаш ли? Хубаво се усмихваш.

Знаеш ли? Нямаш нужда от грим и скъпи дрехи.

Утре можеш ли да си вземеш отпуск? - Защо?

Първо кажи "да".

Защо? - Първо кажи "да"!

Добре. Какво ще правим? - Ще се забавляваме.

В паметта споменът блед-ней… но копнеж топли там и грей.

Пак мъгла- ли очак-ва ме? Любовта илюзия ли- е?

И вълна ме отвя в плен… разшири брегове-те в мен.

Тихо срещ-нахме се ти и аз… и живот отново бликна в нас.

Виж, в небе-то- пада звезда!

В любов сме два-ма! - Виж, в небе-то- пада звезда!

В любов сме два-ма! - И ни го-нят- все чудеса!

Летим в безкрая! - И ни го-нят- все чудеса!

Летим в безкрая! - Смее се вечно-стта.

Смее се вечно-стта.

Колко млада е днес нощ-та!

Виж, морето- вслушва се в нас.

Виж, морето- вслушва се в нас. - В любов сме два-ма!

И вълни-те- спират в захлас. - В любов сме два-ма!

И вълни-те- спират в захлас. - Летим в безкрая! Лю-бовта,

Как ни отнесе… лю-бовта! - Летим в безкрая! Лю-бовта,

Как сля- море- с небе-то в- едно-

Дъжд вали от очи-те ми… цял живот гоня аз меч-ти.

Протегни ми сега ръ-ка… нека бъдем падаща звез-да!

И заклю-чен зави-наги… ще оста-на в очи-те ти-

А дори- цял свят да за-блести… ще бледней пред теб и твоите коси.

Виж, в небе-то- пада звезда!

В любов сме два-ма! - Виж, в небе-то- пада звезда!

В любов сме два-ма! - И ни го-нят- все чудеса!

Летим в безкрая! - И ни го-нят- все чудеса!

Летим в безкрая! - Смее се вечно-стта.

Смее се вечно-стта.

Колко млада е днес нощ-та!

Влюбени ли сме? - А?

Много ми харесваш. - Аз съм влюбена, а ти?

Ами положението е такова, че… - Чакам отговор. Ето как трябва да е:

трябва да ми кажеш с малко думи…

само с 2 думи… или само с 3 думи…

"Обичам те"… или "Не те обичам".

Кога се върна? Какво има сега? - Объркана съм. Май съм влюбена.

Любовта е измислица на ума. Повече илюзия, отколкото истина.

Любовта е като щастлив сън, който бързо се превръща в кошмар.

Албърт, страшно ме вдъхновяваш.

Имам новини за теб. - Какви?

Приятелят ти Лонджи е тук. - Какво?

Опита се да ме удуши. За щастие, бях достатъчно силен. Оттогава е пиян.

Много го разстроих. - Да бе. Говорим за любов, не съжаление.

Колкото си по-лоша с него, толкова по-скоро ще се откаже.

Докато не разбереш чувствата си към Чан, по-добре да не те вижда.

Добро утро. Едно "Блъди мери"? - Чакай.

Пусни ме. - Къде отиваш?

В кухнята. - Кухнята! Чакай, стой.

Искам, искам… - Какво търсиш?

Тирбушон. - Първо да ти дам чаши.

Ето ти две. - Как ще го отворя?

Албърт?

Албърт?

Бу, добър ход. - С-с-студено е…

Албърт?

Сега какво? - Тирбушонът…

Къде ли е? По-бързо!

Какво е това?

Семейството над нас. Редовно се карат.

Ама оттам ли идва? - Оттам, я. Откъде другаде?

Отгоре е, да. - Нали ти казах? Вечно се карат.

Тирбушон. - Забрави.

Готово. Пий така. Хайде. - Чакай! Пий с мен.

Това е лудост. - Добре, ще кажа истината на Чан.

Ако сега му кажеш, край! Ще потърси друго момиче.

Грешиш, Ч. Н. не е такъв.

Взе един ден отпуск, за да е с мен. И беше съвършено.

Без него ми е тъжно денем и нощем. Аз съм само за него.

Обичам го и той ме обича.

Когато видя нещо красиво, го искам за него.

Когато се случи нещо, искам да му го споделя.

Толкова съм щастлива и толкова ми е… студено.

Наистина ми звучи като любов.

Какво искаш? - Саке.

Не си изпил виното. - Искам саке, искам саке!

Добре, изчакай отвън. - Искам саке, искам саке!

Не си отивай.

О, извинявай. Благодаря.

Ето ти!

Албърт? Искаш ли да попеем? - Къде си мислиш, че си? В караоке бар?

Да пийнем саке. За Бу!

Много е. - Искаш още? Момент.

За мое здраве. - Полека, ще се наковеш.

Е, до дъно.

Едно, две, три, заспи!

Жива ли си? Слава Богу!

Тя е при мен. Жива и здрава е.

Да, можете да поговорите. Ето, вземи.

Глория, Бу. Глория ми е гадже. - Здравей. А, тя ли ме е замествала?

Да. - Разбирам.

През цялото време си го знаел.

Ти ме излъга. - Обаче ти започна.

Ти ме обичаше и аз отвърнах. И това ли беше лъжа? Или беше истинско?

Щастието ни бе истинско. Ако ти харесва в Хонконг, остани.

А защо да оставам? За да бъда едно от момичетата ти?

В бележката от бутилката пишеше да дойда в Хонконг.

Реших, че приказката се е сбъднала…

но ти промени края.

Аз ли казах нещо? - Не.

Върни я тогава. - Не.

Госпожице, не дойдохме ли с един полет?

Връщате се в Тайван ли? - Да.

Весело ли прекарахте? - Да.

Аз направих голям пазар, а вие?

Аз… си купих една сграда. - Купила сте си сграда?

Офис-сграда ли?

Получихме важна информация.

Правителството е приело закон, забраняващ стиропора.

Акциите на Ло паднаха драстично. Не си струва. От 6.80 на 1.20 за акция.

Всички акционери продадоха книжата си. Вие сте знаел за закона.

Защо не ни информирахте?

Беше въпрос на време. - Да вземем ли заем?

Оставам на вас да решите това.

Господин Чан, не бива да купувате фалираща компания,

само за да уреждате лични сметки.

Не, няма да я купувам. Това е всичко за днес.

Но проектът очаква решението ви.

Това е всичко.

"Нищо не променя човека така, както любовта,

върви наникъде, но продължава."

Какво? - "Върви наникъде, но продължава."

Да, чух те. Какво значи? - Не знам.

От много време сме заедно, но не съм те виждал такъв.

С тези боклуци наоколо. Погледни напред.

Остави ме. - Продължи напред.

Чупката. - Бъди силен!

Не искам да те слушам повече.

Добре, разбирам от намеци. Не е нужно да повтаряш.

Как влязохте тук? - С взлом!

Шефе? - Полиция.

Няма да ме пуснат. - На бас, че ще.

Нали ти казах? - Хайде, махайте се!

Ти разсипа живота на шефа ни. Останахме без работа.

И ти си виновен за това!

Господин Чан. Чух, че пак тренирате.

Да, но не заради вас. - Реванш?

Ло ли ви праща? - Той е разорен. Не е заради пари.

Не сега. - Нямате избор.

Наистина обичате да се биете, нали? - Само с най-добрите.

Пак се почва. Мразя тази част. - Не разбирате от бокс, нали?

Знаете ли защо правят това? - Не.

Добре.

Правила? - Без правила.

Може всичко, но без мръсни номера.

Обичате бялото.

Сигурен ли сте? - Сигурен съм.

Добре сте тренирал.

Чакай! Чакай.

Какво има? - Как е "добре ли си" на английски?

Ар ю окей? - Ар ю окей?

Окей, окей!

Доста добре.

Идвам.

Готов?

Давай!

Просто се усмихни

Хубав си, когато се усмихваш. А изглеждаше съсипан и тъжен.

Може би затова загуби. Виждаш ли? Хубаво се усмихваш.

Готов ли си?

Хайде! Хайде!

Не се тревожи, бъди усмихнат.

Да потанцуваме.

Дай да приключим…

Хайде! Изправи се! - Г-не, добре ли сте? Ставайте!

Шефе, добре ли си?

Нищо ми няма. - Успя! Спечели!

Загубих. - Защо?

Ако бях в категорията му, щеше лесно да спечели.

Виж дали е наред.

Защо миришеш на бензин? - Шефът ще пали завода.

Отлично.

Но ще ни арестуват за палеж, ако сме тук.

Това е опасно. Шефе, внимавай! - Спокойно.

Ако ме хванат, отивам в пандиза.

Изкара ли всички навън?

Няма жива душа. - Добре, добре.

Предай това на баща ми. Кажи му, че много го обичам.

Това е за Ч. Н. Кажи му, че много го мразя.

А това е за властите. Поемам вината за пожара.

Нима? Ти ли ще си в затвора, а не ние?

И аз няма да ходя там. Отдръпни се.

Ще изгоря завода ти! - Недей, шефе!

Изгорих си очите, но и без това ще умра.

Какво като не виждам? Мери, обичам те!

Ло, какво правиш тук? - Чан, ти си виновен за всичко!

Прекали. Баща ми ме изрита от Съвета на директорите.

Вече нямам нищо. Нищо! Свършен съм. Свършен!

Шефе, ами ние? - Шефе, какво ще правим без теб?

Мен ли питате? - Да, да, да, да, да,…

Млъкнете!

Шефе, шефе? - Шефе?

Сега добре ли е? - Гореща е.

Сега? - Става, става.

Още ли не виждаш? - Защо го правиш? Искаше да ме съсипеш.

Стиропорът е смърт за природата. Затова исках да те спра.

Но може да сме партньори. Ще работим заедно.

Ще открием рециклиращ център.

Защо правиш това?

Още докато учехме заедно, ти имаше по-високи оценки.

Винаги беше по-силен. Беше с момичетата, които харесвах.

Но ги виждаше само по веднъж. И ги зарязваше. Дори не си ги обичал.

Мразех те!

И аз те мразех. - Защо?

Заради смеха. Заради това, че си роден богат.

Всичко ти беше дадено, а аз трябваше да се боря.

Но най-много те мразех затова, че открадна голямата ми любов, Ан.

От Ан ли почва? Това беше втори клас…

Тя ме заряза и се омъжи за… как му беше името…

Боб, не! Фред… - Фред!

Идиотът на класа. Беше адски тъп.

Вечно се състезавахме, но никой от нас така и не намери момиче,

което да обича истински.

Нали преди малко каза: "Мери, обичам те"?

Ти си луд!

Чакай малко. Не беше ли сгоден? Какво стана с нея?

Не говори за нея. Настръхвам.

Но Мери беше страхотна. Много весело ни беше.

По цял ден. Трябваше да я чуеш как се смее. Беше невероятно.

Де да можех да върна времето!

Премести се, когато развалих годежа. Не знам къде е. Не я открих.

Какво ти стана?

Ще я намеря. - Мери ли? Дори не я познаваш!

Рибарю, твоята Бу се била върнала. - Да, върна се. Наздраве!

Хайде! Наздраве! - Наздраве!

Какво е това? В колеж ли ще ходиш? - Засега само го обмислям.

Променила си се. Любовта променя хората.

Не се насилвай… да го забравяш.

Иначе ще стане по-лошо.

Някой ден, къпеш се, слушаш музика и между другото си спомняш за него.

Чак тогава може да кажеш, че наистина си го забравила.

Хубава си, когато се усмихваш.

Бу? - Бу!

Бу? - Албърт?

Бу? Къде беше?

Притесних се за теб.

Знаеш ли ти… не си моя тип.

Аз харесвам по-възрастни мъже. - Аз съм по-голям от теб.

Исках да кажа тук. - Тук?

Ако бяхме станали гаджета, щяхме да скъсаме след 3 дни макс.

Е, вече разбра. Леле, колко ми липсваше!

Ужасно се тревожех за теб.

Това трябва да е майка ти. - А това е…

Албърт, приятел.

Искаш ли да си ми природен брат? - Добра идея.

Аз ли ще съм осиновителката? - "Мамо". Момент.

Защо не? Мамо. - Сине.

Мамо? - Кажи, сине Албърт?

Мамо!

Хей, Бу, липсваше ми! Как си?

Какво? Върни се! Бу!

Бу?

Липсваш ми Ч. Н.

Какво желаеш? - Бу?

Вън! Ти нарани дъщеря ми. - Не, не е така.

И още как! Преди се смееше непрекъснато.

Сега е тъжна, заради теб. Ти отне усмивката й.

Сърцето ме боли за нея. Така не е хубаво, нещата се объркаха.

Какво й направи? - Нищо не съм й сторил.

Тогава защо е такава? - Моля ви, нека говоря с нея.

Върви си! Остави я на мира! Върви си или ще те пребия!

Извинете, не говоря тайвански. - Каза ти да я оставиш на мира!

Марш!

Бу? Аз… - Изчезвай!

Бу? - Изчезвай!

Всичко е наред.

Ти си поигра с племенницата ми!

Ще седна тук! Само смей да преминеш!

Виж баща си! Той е Кралят!

Господине? Господине, господине? Добре ли сте?

Остави ни на мира. Тя не желае да говори с теб.

Нека говоря с нея. - И какво ще й кажеш?

Бу, аз… - Млъкни! Млъкни!

Бу! - Млък!

Бу! - Млък!

Бу!

Май не ме чуваш! - Убий ме или ми дай да говоря с нея.

Искаш да говориш ли? Ела с мен.

Ела, говори!

Сега или никога! Говори! Говори!

Остави ги. - Искам да чуя какво ще й каже.

Защо дойде?

Забрави си дрехите у нас. - Имам и други.

Знам, че обичаш китайски ориз. Изстинал е, притопли го.

Мислиш, че оризът и дрехите ще изгладят нещата?

Това не е всичко.

Във всяка бутилка има бележка. - Нима? Какво си написал?

Обичам те. Липсваш ми. Всичко е с две думи.

И ме заболя ръката.

Защо е всичко това?

Просто сложи 1000 долара във всяка и ще привлечеш вниманието ми.

Кажи на глас, че ме обичаш.

Обичам те. - Кога ме заобича?

Когато ми открадна визитката.

Онази нощ, когато видяхме падащата звезда, какво си пожела?

То вече се сбъдна.

Сега и ще плачеш ли?

Остави ги! - Дон Жуан, целуни я! Целуни я!

Добре, на кантонски: Целуни я! Целуни я!

Виж там.

Тук всички момичета ли са така хубави?

Стига! Ще те запозная с един приятел.

Така ли? - Живее ей там.

Къде е? - Бу! Бу!

Първи превод: Георги Добрев Тайминг за WAF: jjdj /17.04.2011 г.

Редакция превод, липсващи сцени и песента: Nikter