Original subtitles

Здравейте, приятели на подкаст Аз избрах, където ви срещаме с едни

различни, светли, сбъднали себе си и живота си

хора, от чудни по чудни.

Днес искам да ви кажа, че с изключително удоволствие и преклонение, пред

което прави жената, пред която гостуваме, ще ви срещна с нещо, което До

никога не сме говорили и в него има много дух, много духовност, много

много опит, много предизвикателство и много магия.

Това е жената, която за мен като е погледна и мисля, че е в оплощение на

богинята майка, а това е Деси Владовска.

Тук сме на гости в нейната къста, в райската градина, където по дивен

начин... Ръстат всякакви места в симбиоза и то по какъв начин ще

нашия разговор.

Селото е Раданово, малко след Търново, посока Русе. Тя случайно, макар че нас е

екип не вярва случайности, е видяла нейната къща и е направила нещо, което е

без аналог в България.

Ще ви представим чудни растения от Индия и не само, защото тя освен, че е майка

на 4 деца, освен, че тук сме на гост в нейната йога студио, освен, че след

борени дни отива в Индия на един празник свързан с богинята майка или с празника

на природата, за което тя ще ни разкаже, ще ни сподели и тайните на

градинарството. Ама не на това градинарство в Копанито, а на това

което е без Копани.

Деси, откъде да започна, защото палютерата на нас е разговор, преди

познаваме доста отдавна, когато се ме черпи в слуканка от цвекло пред 10

може би време, и правиш ми чудни грънци, чието символи, чието магия, просто...

дават друга енергия на храната. Абе, много не спрашвате. Питам, давай ти си

кажем, че ние просто разговаряме и не ни обвинявате в това, че се прекъсваме и

ще говорим малко повече. Но тук сме две бърли, много бъбриви жени, които се

познаваме. Имаме много общи неща.

Да, ние се познаваме с теб от преди, може би, десетина години. Ти ме покани

участвам във Дръве и Здраве с моята пъстроцветна керамика, която е...

Така с Дота празнествовахме. Аз правя малко по -различна керамика. Моята е

по -цветна, много по -пъстра. Явно си просто прилича на мен.

Носи моята енергия.

Тогава, когато се запознахме, аз ти разказах, че си имам градина и че си

филиничетите сама.

И тогава те почерпих с тази луканка от свет.

Не помня дали имах пет по тогава от Босилек, но помня, че имах цвеклана. И

се ме черпва на един друг фестивал, както и да е.

Десет и си завършва Троян. Да.

И твоя път е много дълъг към труда и реализацията на всичко това, което...

Мога да го нарека с една единствена дума – магия.

Обаче тая магия има плътност, има история.

И аз много искам да ни разкажеш за това, защото нищо не е свързано. Раскажи ми

твоята история. Раскажи ми твоята история.

Сега му да съм кравча. Добре, добре, добре.

Защото аз искам да показвам на нашите приятели, които са ни много светли хора,

които гледат нашия канал и гледат и споделят нашите видеа.

Какви хора има в България и какви българи живеят по света? И това не са

хора, обикновено всичко това, което те са направили, не е държава, просто е

така.

Има причини, много търсене, много работа и много вяра и душа в това

има. Всъщност, като следваш, как да кажа, пътя на сърцето си, толкова не

се заблуди, както при мен в случай.

Аз, когато завърших кремащото училище в Троян, заминах за София.

Сега в София работех в едно ателие, където правях такива неголеми съкси,

на кълъп.

Тогава, когато отидох да се търся работа, човекът ми казва, бе ти, къде си

дошъл? То това е мъжка работа. Аз му казвам, бе не, аз правя големи грънци.

казва, бе не, не, не, това е мъжка работа, ти не можеш да се справиш.

Бъде, че бях много нахална, но така тогава, в 11 години, той човек се

ме вземе. И като ме видял, такава нагласе на какво съм. Той казва, а, това

чупи 12 и тръгне.

Аз ще чупих всички се, ама не си тръгнах.

Работих там колко, може

бащата на първото ми дете.

Така ги вдъхнових, че там направихме аселие.

От сватбата събрахме парите, купих пей, баща ми ми направи гранчарко колело.

Те построиха, нали, заедно построихме тази постройката, която беше за аселието

невин двор на баба му и дядо му. И така започнах да върте гранци, вече бях

бремен от първото си дете.

И...

продавах ги в София, по -разно такива. Такова беше много по -лесно. Това преди

повече от 20 години, 25 години. Имаше такива много магазинчета и вземаха на

аукосигнация някои липоища, другите ги вземаха и така.

Две години живях в София, докато бях временния родик. След това нещата не се

получиха между нас. Може би, не знам, работата ли беше, някакво такова

неразбирателство. И аз си хванах детето, събрах дрехите на детето, качих се в

автобус и се прибрах в приятел.

Оставих всичко. И колелото, дето го беше направил баща ми, и фестайците, и

инструментите, които съм посъбирала през години, когато съм била ученичка.

Всичко оставих. И се пребрах, като се качих във стъпът, имах само 2 лева в

джоба, и казах, който го е направил веднага, ще го направя пак. И се пребрах

проян. В началото си казах, ой, че никакви грънци няма да правя. Значи,

беше с грънците, явно така, но няма мъжкото его, няма да правя грънци.

Обаче, естествено, този творецът си имал други планове за мен. Обаде ми се една

приятелка и каза, а биде, ти знаеш ли, тук моя си шефка се търси тучар за

съдови. Като казвам големи съдове, но това тук са малко съдове. Много са

съдите, погледайте в какви красиви чаши пием вода, просто да се не напиеш.

И големите съдове са вази 30 см.

Това са големи съдове, това заправят, нали, само мъже и жени няма да правят

такива големи съдове.

И ако ми казват, аз не съм правила, не съм точила много отдавна, нали, няма да

мога. Тя казва, бе, то това не се забравя, лада се пробваш. И един ден

реших, айде, ще се обаждам.

Обаждам се и жената казва, бе, лада се пробваш.

Пробвах се за една седмица, едва му направях там няколко съдове, като не бях

работила много отдавна и може да не са първ път така на работа. И бях много

шашната, обаче жената ми дали шана.

И след една седмица вече започне много да ги прави. Тя казва, добре, вземам се

на работа. И аз ѝ казвам, обаче аз имам едно условие. Тя, какво? Ами искам да им

плащаш в петък и искам да има глина винаги.

Ако дойда в събота да работиш, ще ми платиш следващата седмица. Събота и се

работих там за години при нея.

И така.

Ходех на работа, вече нещата се подакрепиха и реших да си направя телево

Ното няма къде, ние живеем вкъща на три етажа, там достря и мазата долу на

Берсами. С майка си разделих на половината за нея бурканите и землината,

половина за мене. Разбих всичко, търих едно гранчатко колело.

Направих една пес на дърва, защото нямах възможност за електрическа пес.

Направих една пешна дърва, една сушилня за сливи стара, я преправих, я направих

пешта за керамика на дърва. Там, някъде на около 2 км от мен, в двора на един

приятел от това стара къща, просто нямаше къде, токато имаш само толкова

място. И започнах да правя грънция.

И така един човек ме намери и си поръча вази на сурово да му правя, така големи

вази.

И така започнах. Обаче, то много малко място. Аз правя вази големи 60 см, къде

да ги суша, аз правя по 50.

И като трябва да ги суша, ги изнасям навънка на двора. И в 2005 година се

много дъждовно. Ама то, гледаш едно синьо небе и изведнъж духва някакъв

идват неговите и сипват се един дъжд, но аз съм изведла 50 вази навънка да ги

суша. И аз съм ги изведла една по една. И как да ги събърят вън наш 50, няма

как. И това направо ме бъскоражаваше и казвам, а, не, не.

Ето така се къща да скупя и толкова. Няма да, няма, всъщност, чакам за мен.

И почна да обикалям цяла България. Ма голям не радя къща, обаче къщите много

скъпи. Аз нямам нищо.

От банката ми питат, какво имаш? Аз викам, ми, какво е, много те.

Нямам нищо, имам една кола, но тя не е на мое има.

И нямаш нищо.

И дадоха ми там някакви смешни кредити, 5 000 лева, 4 700.

Те искат да имам трудов договор. Ма какъв трудов договор? Аз съм на 20

години трудов договор. Кой да взема трудов договор тогава?

Успях, нали, да мах кредити. Пътувайки за Русе, виждам тази къска тук. В

Раданово. Да, в Раданово. Гледам Бориняса от двора.

А, викам, да, никой не живее в нея.

И спира малко по -надолу, питам две баби, бе, тая къща тук продава ли се? Те

казват, а, да, даже ви кажа, жената живее в Полски Трамвец.

Казва, са Марийка Манафова. Отивам аз, намираме Марийка вънно, но звънеш ли? Тя

ми казва, а, закъснели. Ей, сега тук до края на седмицата идват и купуват. Колко

пари? Пет хиляди. Пи, към сели.

Ами няма, взема си. Казвам, добре.

И си тръгнах.

Пътувам обаче още някоя друга седмица тук и гледам никой някога в къщата,

броя някакъв. Ах, мина един месец, ще отида да питам жената.

Отивам, звъня на звънеца и тя му позна. И вика, ооо, аз трябваше да ви взема

тогава с телефона. Те тези не можаха да се бързат сите пари. Искате ли да ви

покажа къщата? И аз вика, да, разбира се.

И във вторник гледах къщата, в петък вече я купих.

Защото те документите им били готови. А пък моя баща вика, ша!

Ти казваш ми, че ето как попуваш в къща. Виждаш къщата и попуваш като в магазин.

Викам, да, точно така си представяш нещата.

А викат то така по селата, въобще не са им готови документи, чай трябва да

чахаш.

Обаче ето както съм си го представила, така и стана.

И в 2017 година в феврари дойдох тук и започнах с ремонтите. То беше много

празно. Тук даже аз се радвах, че има до грама.

Защото вътре нямаше нищо, никакви мебели, нищо. Донесох разни мебели от

започнах да правя ремонт и да си правя пест.

И така, отворих си магазинчето и започнах.

Да, когато много лесно можеш да си намеря твоята къща, те е пълно с красиви

гранци. Отвън се казвам, а това е къщата на Деси. По гранците я познахме въпреки

GPS -а.

Добре, Деси, сега ще ни позволиш ли да влезем в твоята райска градина, за да

можем малко по -късно да влезем в дълбокото.

Защото аз твърдям в твоето йога студио, означава, че искам да говорим и малко за

линията на духът, който ти следваш, да ни разкажеш за Индия, да ни разкажеш за

това, защо ходиш да вземаш ти там семена от едно място, където все още има

истински семена и си позитиви на българските семена.

Но да влезем в твоята градина.

Много чудесно.

Добре, кажи ми сега, например, ето е това растение,

как се казва и какво може да ти

помогне, ако го консумираш, защото мисля, че той има някакъв смисъл

и не е само, има и никак не е от България.

Не, не, това си е от Индия, това е мамордика.

Тя е горчива, пъпчива краставицата. Индиците готвят на няколко такива ястия,

най -лесно става, като я нарежеш на шайбички, овкусиш с подправки и я

Горчирите правят много хубав чипс от нея, пак така подправен с подправки. Още

много хубаво, а поръснението е полезно за черния дроб. Но си остава горчиво

да го сготвиш.

Така че просто трябва да се приеме, че е горчива.

А добре, защото твоята градина има толкова много слама и защо навсякъде

всичко си расте така свободно, то е пълна демокрация в градината. Ти си

такъв, звучи като няма ред, обаче всъщност тя е в хармония и смесила

много, смесила си примерно видовите растения едно с друго

и там е тайната.

Да кажи сега малко повече.

Приводът е по същия начин. Ти виждаш, има високи дървета, има средно -високи

дървета, има нискорастящи растения, има високорастящи растения, има пълзящи

кореноплоди, всичко това нещо расте на едно място. И в природата дори да паднат

някакви така наречените киселинни дъждове, защото сега вече се

природата била много мръсна, че всичко смисли замърсили, че има киселинни

дъждове, ма те билят много азота, това нещо се сипало б

Защо тогава нашите растения са съсипани, а те в природата нищо им няма? Защото с

богатото биоразнообразие, с което разполага природата, едно растение убира

излишният азот, другото убира серния диоксид, те и всички те кисели неща.

Растенията просто се саморегулират. И когато направим този природен принцип,

В нашата градина, т .е. да има такова голямо биоразнообразие и различни

растения, например, имаме царевица, имаме дървета, имаме пълзящи, имаме

среднорастящи чушки, имаме по -високи домати, имаме среднорастящи като

кореноплоди като моркови и всичко това нещо е направено поне 5 растения в една

леха. Тук ние вече имитираме природата.

И това е първото нещо, което правим. А ти от къде знаеш как да ги мешаш? Е,

там е работа.

Добре ли е?

Ти си сложила тютюн, царевица и промочушки отдолу.

Три в едно на много малко разстояние и три черти живеят в хармония и са

погодели. 20 години се занимавам с земеделието, за да може да си храня

семейството. Всъщност, както съм си купила къщата тук, аз, тази черна земя,

много щатлива, че ще мога да се отглеждам на храната за семейството,

самата съм поратнала на село на 40 км от тук в Овчо Могило. Нищо съм родена в

Троян, съм учила в Троян.

Първите ми години са в Овчо Могило и любовта към земята и храната са минена

как да кажа, първите неща, с които съм поратнала.

Сега как се е получило това? Ясно, започна още с конвенционалното да ме

тук, обаче видях, че нещата не се получават. Другото, което ти трябва да

трябва да фразоваш, трябва да го купаш, но то е много работа. Аз правя грънци,

каква е тая работа? Къде да копаш? В градината, като има тръба, трябва да

Това преди.

И после...

Реших си повече няма да ура тая градина, защото то трябва да махне всичко. Аз

ходя по панир и по изложение. Мене ме няма по всички 3 -4 дена.

Така си изградих капковото, че да не се мъчи майка да полива докато мен ме няма.

После си казах, бето това е капково много хубаво, но пак трябва да се купа и

тая трева избухва страшно много.

Почнах да му учирам. И това е още един природен принцип.

мулчирането в природата. Това нещо случва естествено. Когато дойде зимата,

е слоната. Когато месеците станат в пълски ден, падна слона и всичката тая

замръзва и увяхва, пада долу като килимче на земята и покрива земята.

Отдолу вече, когато има килимче, всичките черви, бактерии,

живеят на повърхността на почвата. И почват разграждането на тая трева.

Защото тя вече е мъртва. Те, червите, бактериите, микродонизмите я разпознават

като мъртва. Когато е зелена...

и я сложиш върху земята, вече процесът над ние не е с повече азот. Така че

бактериите не се размножават толкова много и червите не харесват. Те не ядат

жива храна. Те ядат такава умряло. Затова този процес, молчирането, той се

абсолютно всичко случва в природата. И аз просто използвам този принцип в моята

градина. Масово на 8 декара вече. Преди беше на 4 декара. Имах две къщи.

От 3 години насам имам още 2 двора и стана 8 бекара. Нищо, че е толкова

Това е нещо, че се прави един път в годината масово и няма никакъв проблем.

после вече не купаеш. Сега може да има някоя трева, нали изникнала голямо,

аз ги оставям, защото пътдиво ръцящите растения носят този древен дух. Те носят

духа на цялата Вселена. Те са свързани с Вселената. И те са свързани от хиляди

години, защото те са си тук.

Благодарение на тези дивора, сега ще разберем къде са, ние ги опиждаме, им

казваме, че са плевели, благодарение на тях се поддържа цялата хранителна верига

в природата. Т .е. Майката Земя, тя си мисли за всички същества, т .е.

невидимите, които поддържат това да се

случва, цялата тая зелена.

приказка. Тези бактерии и микроорганизми земята не обича да бъде гола. Тя затова

пуска семенца. Тя има голям резерв от семена.

Изникват тези триви. Хем да хвърлят семенка на почвата да е семена. Хем

благодарение на корените бактериите да се хранят. Защото бактериите синтезират

минерали и микроелементи от почвата. Дават ги на растението да може да

витамини, нутриенти, различни вещества. А пократението на

своя ред дава един захар. Той храни бактериите, микроорганизмите и коридата

надолу. И това си е, просто природата се грижи за абсолютно всички. Това е

хранителната верига. Това, което правя аз в градината, поддържам тая хранителна

верига, благодарение на молча, на разнообразието, което имам в една леха,

неща. И другото, което сега, новото, което правя, Това е дъждуването.

Дъждуване, колко красиво.

Извинявай, тая техника, има ли нещо общо с една книга, която беше на един

японец, Революцията на нас с вам, като това е техника.

Има ли нещо общо с това там, защото там също беше без абсолютно никаква намеса.

Ами, аз не съм учила тая книга.

Беше много революционна. Преди 20 години ми е попадало, аз не си казала, това е

фантастика, но днеска видях, че е реално, защото мисля, че става дума за

Или нещо подобно.

Аз много пъти съм си мислила, нали, откъде го имам това знание.

Я провериха, по -не има такава техника.

Ами, ще проверя, да. Но си давам сметка, че докато съм натискала повече от 20

години глината да правя, да керамични изделя, да вая най -различни форми,

земята, самата земя е разказала за всичкото това, което го знам. Абе,

сети!

Аз го прилагам.

Някак много лесно се случват нещата.

Говори ли ти земята?

Ами да, макар че много хора ще се помислят, че това е, нали, така...

вярват в тези неща, които ни вярват. И на тей час една почва, само като я видя,

мога да ти направя от нея бухкава почва да засеем семена или пък ако е по

-глината мога да ти направя топка, че да си от една правим едно изделие.

Имам много познание за всичките минерали, микроелементи, за самите

които разполага нашата България. Искам да кажа смисъл такъв, че има различни

видове глина, в които има различни минерали, микроелементи, които аз също

използвам в градината.

Използвам различни камени брашна, които съдържат калии, калки, силиции.

Обаче силиция, примерно при мен в керамиката, се използва това е

покритие, силиция.

Тогава железният токис е това, което става черно.

Медния окист е това, което става зелено или пък синьо. Така че всичко това нещо

се използва и в градината, защото медния окист е син камък, където пръскат с

него. Това е което аз го използвам за черно. Така че всичко това нещо е

свързано. Ако го изпечем, ще добием някакъв цвят.

А пък ако го сложим в почвата, ще дадем минерали и микроелементи на растението.

И всичко това нещо аз го използвам в крадината, освено борската тор, която е

прежививни животни задължително, защото при тях природата е дала най -много

полезни бактерии и микроорганизми, такива в техните стомаси, животното като

кравата, като пафе.

Тя гълта тревата, тя там ферментира, имате ферментационни бактерии, тя просто

после я връща, доздъвква я, гълта и оттам вече тръгва по този дълъг път

това нещо е една експлодия от много полезни бактерии за пот.

Приятели, подкастта аз избрах е едно пространство за светлите хора, които

споделят не само на думи, но и на практика, чрез делата си, своето може.

Ако ви харесва това, което правим, споделяйте го, абонирайте се. Ако

ни подкрепите, може да го направите чрез Revolut и PayPal.

Но най -важното е, че сме заедно.

Това именно седи целият смисъл.

Благодарим ти за което.

Ами, приказваш ме тия маца в моята градина.

Реших да натворя много красива градина. Имах с чудни цветя, с такава тор.

Излязоха чудни други неща.

Дори и за ядене.

Просто това трябва да се внимава с творенето. За това не.

За това не. Загубихте цветята.

Чао. Неха да това е. Чао.

Ти смагаш. Сега.

Много хора в градината.

Когато си подготвиш лехата, слагаш в борската тор отгоре, слагаш си разсада с

свечата и веднага слагаш само отгоре. Когато няма слънчева светлина, земята ми

изпитва нужда да се облича, т .е. да има растения.

Много хитро. Много е лесно.

Добре, ти спомена нещо, преди да влезем в конкретиката, на какви чудни растения

има и за това, че ти пазиш много стари истински сортови. Не само ги пазиш,

Всеки може да си вземе от теб, защото ти казва, че си храниш семейството с това.

И това е толкова прекрасно, че има хора като теб, които съхраняват тези неща.

Дори ходиш в Индия да търсиш истински семена на истински неща, защото света е

пълен с истински семена и ти си събирач на това. И глеждаш тук в някаква пълна

хармония с българските семена. Но за това малко покъх. Искам да ти задам един

малко по...

Различен въпрос, защото ти каза, че бурените са нещо, което ние имаме

негативно отношение към тях, а те живеят в твоята градина и с абсолютна симбиоза

на съвършенството.

Имаш ли проблем с цянката? Защото ти си духовен човек, но все всичко това.

И аз смятам, че както бяхме, примерно, преди...

Няколко седмици пред един изключителен българин, Остадърни, той говореше за

как се става майстор.

И като казваше какъв е пътя на майстора, аз знаех, че той говори за пътя на

духовното ученичество, защото там е копи пес модела, нали, като всичко, което

каза. И сега се казвам, бре, и сега дете, като свърши да говори по въпроса

таинството за градин, защото не ще говорим те първо за това, ще я питам,

проблем с сянката, защото сянката е...

е като бурен в живота ни, понеже е модерно да нямаш сянка. И да си един

позитивен, един контролиращ, само да си светъл, да си усмихна,

да си приемаш, да си толерантен, а сянката е нещо друго.

То това с сянката е като двата вълки, където един е бил добър, другия бил лош,

ти избираш кой да храниш. Но как че сянката винаги си е има.

А пък, може да се разглежда и по друг начин. Например, с болените.

Когато съзнаеш, че ги има, те вече не ти преждат.

А пък, когато са много, ти можеш да решиш по друг начин нещата. Не точно

молча. Тоест, слагаш нещо полезно. Какво е молча?

Какво е молча?

Молча, като го намокрите, ще се развиват едни вътре гъби.

Процес на гнияне. Тоест, тези гъби изяждат,

целулозата. Докато изедат целулозата, стигат до почвата, оттам бактериите

изяждат гъбите и всичко влиза обратно.

Сега, за да избегнем да не изникнат семената, слагаме мулча, т .е. семената

плевелите или както казваш, всички тези лоши растения, макар че аз нищо не го

разбирам толкова като лошо, честно казвам, но да речем за сямката.

А, метафорично!

Не знам, когато осъзнаеш, че нещата са, че се стесуват и че са там, когато ги

приемеш от вътрешност, това е нормално, просто спира да ти пречи. Ще спре да

пречи и на другите хора, защото ти избираш точно какво ще пуснеш да излезе

повърхността.

По същия начин и плевелите. Като сложиш молча, да, ще изникне един -два.

Те ще са много силни, много големи.

Аз имам такива, които даже ще ги оставям специално за мен, защото носят много

стар древен дух, който е свързан с космоса.

Тоест, ние не можем да разделим нещата на хубаво и на лошо.

Защото то всичкото е от Творец.

Просто Творецът иска да види сам себе си във всичките възможни проявления.

Тоест... Не може да гледаме, нали, на хората добри и лоши. Защото това, което

нас е лошо, за някой не.

Да, всеки ще казва, но то сега тук това убийство, нали, не е редно, не е

правилно. Добре, но то хранителната верига в природата също има убийство.

е, да.

Някакви нещата прекалено много се набляга над тях.

Може да трябва много по -така с...

Пълнат неща, ако да гледаме.

Пялостната картинка да виждаме.

Добре, всъщност, влизайки в тая тема, да те попитам, ти каза, че

правиш курсове за всичко това и можеш да обучаваш и обучаваш много хора.

Наистина са поели по този път на тази симбиоза на хармонията да отглеждаш

истински неща по един съвършено различен и естествен начин.

Обаче...

Дори да си няма семена от теб, дори и да се обуча пред теб, със сигурност това,

че има голям резултат, но аз си мисля, че твоята енергия също е важна за това,

за този див живот, който е вътре в твоите огромни градни. Съжаляваме, че с

колегата не взехме дрон, за да покажем размера на безцветов кавички.

Преводно, да.

И аз като ти питах, сурово много работиш, ти казваш не.

Аз ти казвам, а как нали?

Си мисле, че стърната ставаш пет и се прибираш в една и ще си лягаш гърдината,

убита от зор, защото всички знаем, че полската работа е много...

Много сериозно не е то. Когато се използват природните принципи, в

никой не купае, така че това не е никакъв проблем.

Там грижата за ръценията е по -скоро насочваща. Да ги накараш да поратят

повече, да освободиш малко пространство около тях, да им дадеш храна, да му

очираш вода, достатъчно това е.

Няма че в толкова много работа.

Добре, да минем към твоите...

същества, които живеят в градината.

Преди да те попитам, ти говориш и на растенията. Този въпрос няма да ти го

спече. А молих ли се, когато ви се е?

Ами, аз влагам доброто си намерение. Няма нужда да редат думи в някакъв

специален там словоред.

Имам си един такъв принцип на събуждане.

Имам си такива

дни, в които се седят семената, зависи каква е луната, това да спазвам и общо

дете от цялото намерение. Сега, по принцип, ти ми каза за сянката и хората

са били усмихнати и т .н.

Аз, по принцип, всичко, каквото ми се случва е за добро. И аз съм такъв,

съм била щастлива, аз не ги ние са познавали толкова години.

Искам да кажа, че аз съм прияла и двете страни на живота, и хубавото, и лошото,

и за мене всичко е по -добро.

Тоест, аз не... как да кажа, не го мисля толкова много и всичко ме радва.

Цялата тая радостна енергия на това, на този мой живот...

И облагам цяло в градината, и цяло в това, което правя, и цяло в кераната. То

и вижда колко всичко е пъстро цветно. Аз нямам сега, например, тук един вид

камби. Аз имам три вида цветове камби. Да!

Три вида цветове чушки.

Ето, ето, ето, примерно това.

Да.

Това е оранжевата чорбаджи. От къде си я взела?

Това са стари семена. Български? Да.

Динята е индийска. Ето, аз съм няла дини в Индия. А това?

Обазвай ми, приятели, е домаче.

Да.

Уникален вкус.

Аз имам 40.

Виждам много семена, екзотични.

Това е пътваджан. Обаче този не е български модел. Този е зелен

диски, но той в момента е озрял и чакам да му се събърт семена.

Кърфи оти.

Карфиола също семена са от Непал.

Защо?

Българския какво му е на карфиола? В българския карфиола съм пробвала да си

намеря семена, не съм успяла да намеря. Хоча да е сорт и да си възпроизвежда.

Сега възпроизвеждането на семена също не е много лесно, защото това е двуходисно

растение и тука то трябва да цъфне и да направим сусултици, което значи, че аз

трябва така да го съхраня, че да може то да си даде семената.

Да не замръзне зимата. Тук е интересното.

В Непал, когато бях миналата година, декември месец, просто видях пакетите от

техните семена и видях, че не е в едно, т .е. не е хибрид. И си купих, за да го

пробвам. Тогава, това, което ми направи, е, че той не боледува в България.

Защото аз съм пробвала български карфиол, който ми от жегите започва да

една мана по листата. Тя няма да навреди на плодотаването, обаче е доста

неприятно, защото все пак компрометира хранителната верига.

Това е индийската бамя, на това го казват леди сингър.

Тя е много хубава тази бамя, не си сяка ли толкова пуска бамя.

И е много крехка. Толкова е дълга става голяма и е крехка. Нашите, като са е

става голяма, вече не можем да я едем.

И не е толкова лигава, като е срещу. Това е хубава и крехка. А това растение,

което казват, че от него се правят гъбите, буквално, буквално.

И това си отглеждаш.

Да. И не това се отглежда. И тези семена са по принцип топлите страни при нас.

И всъщност хората, които проявяват интерес, ще изпишем твое сайт и контакти

повече информация, могат да си вземат, да си поръчат семена и независимо дали

работят по метода без копаяне, как се нарече той?

No -till.

Да.

Могат да се възползват от това и да имат нещо,

Градината си, която е до другия свет и е чист сърд. Да.

И е вкусен, истински и съхранен с тези години. Да. От къва шаран ги вземаш?

В принципе ги знаем от Бангалор, от Ашлама, на Шериф и Рави Шанкар.

Аз, между другото, много искам да, как да кажа, да ги приобщим тези различни

култури.

Сега българското най -хабово, но ние българите сме обикалили толкова

през вековете. Нашите семена са големи от джобовете ни. Ние където отидем и

решим, че правим държава, си посеем нашите семена. Буквално.

На всички нива. И сега видим, че ми кажат, о, не, сега ти тук ще ги носиш

чуждите семена. Но това са глупости. Той климата се променя.

Ние трябва да преобщаваме колкото се може повече сортове семена, за да може

се погрижим за храната.

Колкото повече растения климатизираме, толкова по -добре. Това трябва да

удреждаме само хибриди. И тези хибриди да не си ги правим. Ние ние правим 5 -6

хибриди, а тук 10 в България.

Всичко станало едно.

Така че, това правим.

По -добре е да вземаме семена, които се възпроизвеждат, за да можем да си

подсигурим храната, т .е.

никой да няма контрол върху това.

Каквото ние се отглеждаме, да може самите семена, като паднат на земята, те

ще се изникнат.

Няма нищо по -хубаво. Всъщност най -важното нещо е водата и храната, за да

живеем. Абсолютно. И когато има контрол над храната, ти слагат някакви, че това

е водата.

става хабонат на една система, която те разболява.

Затова ли го правиш?

Ами, да.

Затова аз, между другото, не мога да ям химическа храна.

Като са пръкани зеленчуците, когато се хранят навън, има голями твърде.

Така че аз не мога да ям химическа храна, така съм от дете.

И затова в София, когато бях, ми беше много трудно, защото там направо си

от глад. То не ще има да се еде.

Растенията по принцип, тези, които дивите и тези, които гледаме без химия,

свързани с природата и вкуса на растенията е много по -хубав, много по

Ти ще опиташ да видиш какво се казва сладки зеленчуци, но моите приятели,

хапват от моята градина, на които изпращам пакети седмични с зеленчуци, те

казват, че по -сладки зеленчуци не биле яли.

Това е защото хранителната верига подсигурява тези хранителни вещества.

синтетика. Защото синтетиката растението може да я вземе само 20 % докато тя е

течна. Или е аерозолна, или е течна, но това все е течна форма.

Един път. И те затова имат хеминапръскани всяка седмицет и трябва

растение. Докато при мене това нещо го няма. Дори и да разтворя каменното

брашно, да полия с него, растението взема веднага 20%.

Оставалото нещо кристализира в почвата, обаче там бактериите и микроорганизмите

го разпознават, защото това е естествена скала от природата.

Те го разпознават, когато растението има нужда от калий, от калций, от магнезий,

от синк, от желязо, те го синтезират и го дават на растението, докато са.

синтетиката, тя също кристализира в почвата, само дете на бактериите им

те не го разпознават. Затова почвата, която е тези монокултурите, те много ги

торят. Тези рецения върват много добре, обаче с годините.

почват да стават все по -глинаста, все по -тежка и все по -трудно да се отгледа

нещо и те трябва да взданат повече и повече и повече. Е, това е проблемът.

Сега вече много от земеделците, които гледат монокултури, започнаха да правят

те без ораносеяне, т .е.

уже в житото и това и веднага засява другите семена.

Без да го рея, да стои голо и т .н. Вече и те започнаха, те се промениха, което

е много хубаво.

Така че това е... Ни ме сговори защо царавиците насякъде в градината ти до

много растения, които...

Събали плодове. Царевицата може да се комбинира с абсолютно всички растения.

съм пробвала да се ме комбинира с доматите. Царевицата убира излишният

Особено на пролета, когато валят тези интезивни дъждове, които са богати много

на азот.

Значи, като видите черни облаци, като гръмни, като трясни, значи много азот,

те има.

Царевицата убира този излишният азот. Също така и зеолита, който аз слагам,

същото убира излишният азот. Слагаш зеолит? Слагам зеолит в градината.

пръствам винаги мал

Леле, какви тайни издали днес? Всичко това можеш да го споделиш и го споделяш

твоите семинари.

Всъщност аз много отдавна, още преди да се сети, че да

направят това онлайн обучение, което направих тази година,

Хората пред Фейсбук са се учили от мен. Аз съм си показвала градината. Вижте

сега какво правят, вижте сега какво правят. И те започнат да правят като

Плъвнала България в слама и хората по път взеха да ме спират.

Те ме разпознават. О, де си? Какво правиш? Като сега насяхме кротофи без

копаене, само с слама. Много кротофи извадихме, не сме копали.

И така, обаче във Фейсбук, като опубликувам нещо, те започнат да ми

въпроси.

се чуя нищо всяка година и ние са ще въпроси, трябва пак да отговарям, да

видеа и се казват, алгоритъма на Фейсбук просто ги дава много разбъркан.

Ели пък всичко се затиска надолу. И реших тази година да систематизирам

От месец януари до месец декември, всичко по месец и кога, когато се.

И всичко много подробно във веста видеа съм го направила, така че да съм

максимално полезна на хората, които започват с първ път. Само хората, дето и

мутика не са виждали, но вече имат много добри резултати.

с товато обучение.

Деси, сега може да влезем на дълбоко. Да.

Защото всичко това, което ти си направила, всичко това, което споделиш и

споделиш и всичка тази буйна растителност с толкова много зеленчути

и плодове имаш и живот, има нещо друго за това.

За това има някакъв дух.

Кажи ми в какво вярваш, какво следваш, защо ходиш в Индия.

Кажи ми твой път към светото.

Да, добре, че път е май избран, защото аз лично не съм се насочвала конкретно

никъде и към нищо.

Когато родих и третото си дете, си казах, леле, какво ще правя аз с тълстри

деца, няма как ще ги храня.

Отказах цигарите, алкохола, обаче и месото, просто защото... При самата

бременост имах непоносимост към месото. Тето вегетарианите ли са родили? Не.

Тето са моите деца. Проблемът е, че при мен нещата не просто явно нещо,

хормоните нещо са объркали. Месото ми рише много лошо и спрях да го ямам

По някакъв начин започват да идват други мисли в главата ми.

Още с някаква друга насоченост. Тогава бях на 30 години.

И почна да се интересувам от нещата как се случват в природата и кой поддържа

всичко това нещо.

Започнах да се интересувам от йога. Имах една стара книга на Винцлав Ефтимов,

къде чета, почнах да правя саните. То се разбрах, че всъщност то хубаво нали

йогата, обаче не е само йогата, то и храната трябва нали да е по -специална.

После откриха йорведа, нали ама тя, всъщност йорведата свързвала цялото

с храната по храната, като я дължте. И толкова надълбоко стана всичко, че...

В един момент, преди 10 години, изкарах и тази практиката за

дишането, която е Сударшенка, и това медитативно дишане.

И от тогава вече нещата сами започнаха да се навръзват. Аз започнах да търся

повече знания, започнах да ходя на повече курсове.

Докато преди 3 години голямата ми дъщеря не поразна и не каза, че... Там ще

хората да се живеят на друго място, няма да бъда да прави граница тук. Не ще си

правя граница на друго място. Аз казвам, какво е тук, колко неща съм направила.

Ти няма да... Може би съм очаквала тя да продължи с керамиката, пък аз вече бях

започнала много упорително с градината. Няма време да се опитам за керамика, но

тя ви прави друг път.

И аз казах, и аз какво, 20 години тук наведена да гледам, да мога да ви държа,

да ви правя керамика.

Никъде нищо не съм направила, никъде не съм отишла, ни мислит още, че това не се

сбъдна.

След още си купих билет за Индия. Това беше първото ми пътуване.

Отидох там, наистина спаднах в друг свят. Тогава вече много неща ми се

навързаха. Тогава успях и да видя и много оградини, много неща да си

които аз съм правила в градината. Те също го правят, но защо?

Много по -дълбоко.

И йогата, и градината, и керамиката, всичкото това нещо, което е то си, е

част от моя живот. Но този живот не е на повърхността. Той е на много дълбоко

разбиране за нещата. И керамиката, тя също е един природен процес.

Всичко това нещо да се изпече на хиляда градуса... Това си е медитация, докато

ти правиш един съд.

Или докато съдиш едно растение, примерно.

Това всичко си е медитация, когато умът ти е тук и сега и е насочен.

активна медитация.

Но това те свързва на много по -финно ниво с това, което правиш. То ние,

творците, сме като един вид привилегировани, че ние, когато започнем

да правим нещо, ние директно се свързваме с твореца. И енергията протича

По същия начин и с земята съм така, с зеленчуците съм така, но това е

защото имам това финно усещане за нещата, това финно търсене, по

търсене. Мога да видя отвъд това, което е.

Аз никога не насилвам природата за повече и повече зеленчуци или за по

не знам, защото аз имам знанието.

че тая малка чушчица има повече хранителни вещества и нутриенти много по

вкус, отколкото една дърта чушка, която продават на пазара, когато я срежеш, тя

пуска вода, обаче то няма нищо с нея.

Той само вода е напомпана с химия, да може да им поръснат повече клетките, т

тая чушка, вместо да е 20 грама, да е 700 грама.

Така че не е важно

големината ми и съдържанието. Така че, виждайки отвъд това и

тази, так да кажа, това ненасилие към природата, всичко това нещо те свързва с

цялото творение, с цялата природа.

Няма как да прекалиш, когато си свързан с нея. Тоест, когато ти си отделен,

животните, например, са свързани с природата, растенията са свързани с

природата. Едно растение не може да пие повече вода, защото ако пие повече вода,

ще изгния, не ще изсъхне.

Ако няма вода, пак ще изсъхне, но те не приемат повече, отколкото могат. Тоест,

за тях не е добре. Ако ние ги експлуатираме вече, нали, тук...

Тук вече го има това.

Докато в природата това не се случва естествено.

Всичко там е.

Животните по същия начин. Те се хранят по един и петнадцат. Те никога не

прекаляват с храната.

Тъй като никога не прекаляват и с секса. Това е в този месец

разножителния период. Това е.

Те са свързани с природата. Те нямат този свободен избор, който ние имаме.

Избора е центъра винаги на нашия разговор в крайната част обикновено,

тигаме, защото всеки събеседник, с който разговарям, изказва своите чудни неща,

изпаделя своя опит и знание. Да те попитам за твоя избор какъв е.

Той е моят избор, той се вижда какъв е.

Той е творецът, избрал да съм тук.

Първо, когато правих керамиката,

Хората много се радваха на красотата. Т .е. те идваха в магазина, купуват си

съдове, после минават всяка година и казват, о, това тук е много красиво, аз

така му се радвам. И те разказват за този съд, който аз съм направила, те си

сложили, но те вече им обясняват каква им е кухнята, какъв им е хола и как си

обгледат и как им се радват. Т .е.

в нас им е едно празнество, аз им преподигам духа.

Обаче, когато дойде COVID, Си забраниха тежките панери и започнат да римават с

земеделието. Сега явно отворецът е рехил, че красотата и това да караш духа

хората да се превдига с красотата, сега фокусът е изместен към това да си страв.

Т .е. когато храната ти е чиста, ти ще си отново щастлив, радостен, свободен,

здрав най -вече. Когато тялото ти е здраво, ума ти е също здрав и мислите ти

по -чист. Т .е. колкото и стрес да има, ти просто ставаш по -прибран, той не те

засяга този стрес.

И отново Творецът ме е сложил тук на това място. Сега с тези растения, които

дават толкова много, как да кажа, офес здраве на хората, те дават тази

финна природна енергия, с която природата храни всичките си същества,

животни, всичките други, които ние не виждаме, те, които поддържат този...

природен свят, бактериите, микроорганизмите, това нещо е свързано и

в ето това нещо. Тоест, цялата природа, въздуха, водата, земята, бактериите,

микроорганизмите, минералите, микроелименти, те са в това.

Ако трябва да задълбаем, като те случват, че наистина всеки, който може,

да изкара курс пред тебе, че много, че толкова много не стане независимо,

независим би ли ще прави градина или не, но всъщност ние сме това, което едем.

А това, което едем, води към нашите мисли.

А нашите мисли водят към нашите действия, евентуално чувства и навхода е

храната. Всичко това.

Така че, скъпи приятели, провокираме ви да разгледате фейсбук страниците на

Деси. Ще изписвам всички възможни неща, за да стигнете до нейното знание

на пролет.

Ще си вземете семена, ако искате от нея, защото видях сега и пакетчета, които тя

приготвя за предстоящата проледа, да ти покаже на фестивал 7 българско, където

първия ден винаги случва на Цветница, в Севлиево, парк Казармите, където първия

е фестивален ден.

Много хора раздават семена, разменят и не само споделят своите разсъди,

да направим една...

среща така съвсем конкретна на тема земеделие и да ти благодаря и да ти

че нека последните думи в нашата прекрасна среща, която беше толкова

казах ми толкова малко, не стах, имах толкова много въпроси, но надявам се, че

няма да е за последно. Да бъда твое, защото искам да отправиш послание към

нашите приятели, които ми гледат от цял свят и носят България като семена в

сърцето си.

обичайки я, пазайки я, така като ти, като една наистина изключителна българка

духовна жена.

Ами, какво да пожелая на слушателите, на

зрителите, може би да, просто да погледнате така надалеко

и да видят колко много неща живеят на едно място и колко са различни.

И едновременно с това са в пълна хармония и разбирателство. И никой не

другия. Нито един е по -висок, нито другия е нисък, пък се е врязал в него.

такова нещо.

Всичко просто се живее заедно.