Original subtitles

Всички имаме някакъв дълг.

И не става дума за пари.

А за благодарност.

За време.

За внимание.

За саможертва.

А тези неща нямат цена.

Затова когато дойде нашият ред,

правим всичко възможно да се реваншираме.

Дори ако това означава

да се съгласим на неща, които изобщо не искаме.

НАСЛЕДСТВОТО

Не става дума какво искам аз или някой друг,

а какво искаше дядо ви.

Затова сме тук, скъпи. - Заради това ли изгори дядо?

Казва се "кремира", дебил такъв.

Дядо ви искаше точно това.

И не го направих аз, слава Богу.

Добре, всичко е готово. Тръгваме.

Морето и цигарите - това дядо ви обичаше най-много.

Прахът му да отиде в морето - това е като сбъдната мечта за него.

Обичаше и цицорести туристки.

И вас, разбира се.

Извинявай, не ме докосвай! Ще се разлепя.

Взе ли саката им?

Погрижи се да се поспретнат.

Какво има?

Слънчогледи!

Обикновени жълти слънчогледи, не рози.

Не. Вече ти казах за това преди четири дни.

Не ми пука откъде! Ако искаш, откъсни ги от градината на тъща си!

След половин час трябва да бъдат в параклиса. Разбра ли? До скоро.

Кретен до кретена, мамка му!

"Какво да направя?" Не ме интересува какво ще правиш, човече!

Как беше? Кълва ли?

Още я теглим, но уловът е добър. - Какво му е на онзи?

Довечера механикът ще види двигателя,

но шансовете са малки.

Ако имахме поне още два катера... - Не, моля те, Турбот!

Не сега.

Събери момчетата и ще се видим на службата.

И... мачтите, знаеш. - Черни флагове, помня.

Добре, тръгваме!

Спокойно, това е от нашата камина.

Джони...

... е тук.

Ян Мруз-Джони, командир от ВМС, на 79 г. застъпи на вечна вахта

Може ли да го изключиш? - Не мога, все изниква нещо.

Именно затова.

Ханя, това е важен момент.

Не се прави на погребален агент.

Видя ли? Лесно е.

Взе ли униформата на татко?

Забравих я.

Благодаря.

Моите съболезнования.

Вземи униформата, момчетата и вървете в църквата.

Не ме питай нищо.

Естествено, че го пресипах.

Къде е той? - В колата.

Може би някой от семейството ще иска да каже няколко думи?

Баща ми - татко... не обичаше да говори.

Не понасяше дърдоренето, не можеше да го търпи,

та ще се постарая да бъда кратък и да не го тормозя.

Джони е бил първият човек, роден тук в Хел след войната.

Сигурно ви го е казвал много пъти.

Той обичаше този град повече от всичко на света.

Може би дори повече от...

Той не понасяше неуспехите, не можеше да си ги признае.

Винаги вървеше напред, често срещу вятъра.

Твърдо и сурово.

Без да се оплаква.

Татко...

Обещавам ти да направя всичко,

така че да се гордееш с мен.

Зареди!

Готови!

Огън!

Какво става там?

Къде отиват тези хора? - Не знам.

Какво има?

Там.

Извинете.

Баленоптера физалус. От 50 години не се е появявал тук.

Какво? - Кит финвал.

Трябва да го закарам на морската гара.

Моля, не се приближавайте!

Отдръпнете се!

Не мога да повярвам...

Точно днес!

Съветник Павел Мруз. Въпросът е много спешен. Да.

Да, разбирам. Разбира се, ще почакам.

И от всички шибани плажове на Хел трябваше да изплава точно на нашия!

Старият Южвяк го видял от фара.

Казва, че морето плаче за Джони. - Ей сега и аз ще се разплача!

След 15 мин. идват топлите ястия, оркестърът е тук до 16 ч.

Заповядайте на обяд!

След малко е обядът, помогни ми. - Ей сега.

Заповядайте в "Корморан"!

Ей, шерифе! - Ей сега.

Благодаря ви. - Ела тук!

Помогни ми да съберем хората. - Правя каквото мога.

Уважаеми дами и господа! Извинете!

Заповядайте всички в "Корморан"! - Заповядайте!

Наистина, мили хора, елате!

Каня всички ви най-сърдечно!

Елате с нас, дами и господа, заповядайте! Моля!

Чувате ли ме?

По същество.

Джони имаше добро сърце.

За тези, които обичаше, би направил всичко, и ми се струва,

че бихме го вбесили с това, че вместо да пием в негова памет,

зяпаме някакъв кит.

Заповядайте в "Корморан"!

Моля, заповядайте.

Много благодаря.

За Джони!

Кмете, ето херингата. Сега идва и бутилката.

Ханя, всичко е наред.

Дай ми две бутилки.

Слушам, шефке. - Само без "шефке".

"Корморан" е на Павел. - Ремонт ли ще има, или продажба?

Какво? - Питах г-н Павел и той каза,

че барът ще е ваш, а не негов.

На Джони не му пукаше особено как изглежда тук,

а аз мисля, че може да бъде наистина готино местенце.

Ако решите да го продавате, моля да ми кажете,

за да знам дали да си търся работа.

Кажете! - Три бири.

Какво беше това, мамка му?

Натъжих се, че гостите предпочитат мъртъв кит пред мъртвия ни баща.

Така ли? А къде беше ти, докато татко беше жив?

Нищо не се е променило, нали? Все същият егоистичен тъпак си!

А ти? Все така не си в националния? - Шибай се!

Никой не се е затъжил за теб.

И какво? - Лайно!

Татко? - Какво става тук?

Нищо. Сбогуваме се с чичо Павел.

Може и да не си познал дъщеря ми.

Но сигурно помниш Ола.

А ако не, ще си я припомниш.

Елате. - Отиваме на алтернативен помен.

Мачек, престани.

Ти не отговаряше на имейлите, не ви очаквахме.

Изненада!

Наздраве. Може пак да се видим след няколко години.

Да вървим, момичета.

Ей, ей! Не тичайте!

Имате ли си всичко? - Да.

Благодаря.

Не можа ли по друг начин?

Заповядайте.

Да беше дрънкал тия глупости, докато татко беше жив.

Той има право да бъде тук.

Ако беше го гледал ден и нощ, беше го къпал, беше му бърсал задника,

беше му давал лекарствата и беше се грижил за него, щеше да има право!

Престани. - Къде беше той последните месеци?

Къде беше последните няколко години?

Изобщо не му пука за баща ни. А и за нас.

Идва тук само защото има интерес!

Има да се върти бизнес! И двамата знаем какъв.

Все едно. Майната му, да се шиба!

Заповядай.

Заведението с най-хубава гледка.

И какво следва нататък?

Нататък е Швеция.

Мачек, питам какъв е планът ти.

Трябва да останем два-три дни.

А къде ще спим?

Аз отивам да видя кита.

Ола!

Искаш ли да те снимам?

Последователите ти ще бъдат във възторг.

Ей...

О, ти се появи! Чудесно, че намери време.

Извинявай, мило, прости ми. Но тя...

... женската на финвала, в смисъл, на кита...

Това е най-красивото животно, което съм виждал. Дори и мъртво.

Времето сега е от ключово значение.

Колкото по-бързо вземем проби, толкова повече ще научим за нея.

Знам, че имаше нужда от мен.

Виж...

Нямах нужда от теб.

Той ще стане кмет,

ще получи къмпинга и иска на него да строи Дом на рибаря.

Да.

Да, точно.

Чао, до скоро.

Извинявам се... - Мамка му!

Добре. Днес всички реагират на мен по този начин. Имаш ли огънче?

Да.

А ти откъде познаваш Джони?

Не ми приличаш на фен на моряшките песни.

Стари познати сме. Благодаря.

Мачек!

Мачек Мруз!

Вероника.

Не... - Да.

Вера?

"Аз съм на 8 г. и ме е страх от медузи!"

На 19, и медузите си остават гадни.

Трябва да се събира още боклук.

Ела.

До скоро. - Чао.

Как си издържала край татко?

Аз му бях като трън в задника.

Това все пак е едно ниво над черна овца.

Не съм убедена...

Мамо, отиваме на игрището.

Добре, само че за малко.

На колко години са момчетата?

Янек е почти на 14 г.,

а Антек е на 10.

Да...

Антек май си го виждал само веднъж в живота си, нали?

Именно...

За колко време ще останете? - Два дни.

Въпросът е дали е достатъчно, за да спукам хемороида на батко си.

Престани.

Татко искаше днес да си тук с нас.

Мечтаеше за това.

"Първа точка. Трябва да дойдат всички."

Иначе нямаше да те задръстя със спам.

Дори нямам актуалния ти телефонен номер.

А най-хубавото го е оставил за края.

Знаеш ли, че разпръскването на праха в Полша е незаконно?

Наистина ли? И ми го казваш сега?

Би трябвало да лежи до майка. Поне след смъртта.

Той искаше морето - и ще е морето. Ако не ти харесва, говори с него.

Но...

Кутия от кафе? Сериозно ли, мамка му?

Ола!

Може би все пак да останеш на брега, а?

Какво? - Ще люшка доста.

Като пристигнах тук,

цяла година повръщах веднага щом се кача на лодка.

Имам здрав стомах. - Давай. Внимателно.

Ето, ето!

А ти как си, малката?

За мен е супер!

Мамка му!

Какво е това?

Домашната на татко?

Откъде я взе? - Сам съм я варил.

Ще останем няколко дни и си тръгваме.

Дръпни се назад, ако не искаш цялата да станеш в дядо си.

Край морето бе домът на моя баща,

халаба-луби-лей!

Халаба-луби-лей!

И обичаха дамите да го навестяват.

Халаба-луби-лей!

Отплава отново, а когато се върна,

халаба-луби-лей,

халаба-луби-луби-лей,

завари студена празната къща,

халаба-луби-лей!

Край морето стои пустият дом,

халаба-луби-лей,

халаба-луби-луби-лей,

и вече никой не го навестява,

халаба-луби-лей...

Виж...

Отивам в моята стая да напиша доклада.

Сега наистина ни трябват пари от министерството за този финвал.

Да се наспиш хубаво.

Какво има, Турбот?

Какво, мамка му?

Не, не! Но на мен ми е нужна още една седмица!

Максимум две седмици.

Разбира се, че ще им платя.

Не. Скоро ще пристигнат нови катери, хладилници,

ще дадат разрешително. Хора, скоро ще дръпнем нагоре!

Две седмици.

А ще се справите ли днес да плавате тримата?

Благодаря, Турбот.

Мамка му!

Има. - Та-дам!

Няма.

Има.

Няма.

Вече има.

Взех го от автоматичната поща. Реших, че ще ти оправи настроението.

Как тъпата ми мутра ще ми оправи настроението?

Павел, ще строиш Дом на рибаря, ще станеш кмет! Дай го по-ведро!

Изглеждаш жестоко! - Така ли?

Кученцето тъгува ли за своето коте?

Ей, ей, ей! Извинявай, днес погребах баща си.

Моментът не е подходящ. Не съм в настроение.

Добре.

Можеш да спиш тук, защото сигурно още ме мразиш.

А това завещание...

Да?

Добре.

Относно завещанието на Ян Мруз. Заповядайте в кабинета.

"Аз, долуподписаният Ян Мруз,

роден на 13 юли 1945 г.,

изразявайки последната си воля в състояние, позволяващо ми

да взема съзнателно и свободно решение,

заявявам:

цялото си имущество,

включващо 4 хектара парцел, разположен на крайбрежието,

4 хектара терен за къмпинг и къщата си завещавам...

... на любимата ми и единствена...

... внучка Мая Мруз."

Егати! - Как, мамка му?!

"Управлението на гореспоменатото имущество,

с оглед възрастта на дарената,

до навършването на пълнолетието й,

възлагам на бащата на Мая - моя син Мачей Мруз.

Послепис.

Никой не е самотен остров.

Ян Мруз."

Да прекъснем за по една цигара?

Да. Може би трябва да поговорим...

Павел, наистина не знаех. - Шибай се, мамка му! Разкарай се.

Ей, ей, ей! Павел!

Седем месеца по-късно

По дяволите, бях сигурен, че сме махнали мрежите оттук.

Защото ги махнахме.

Три мъртви тюлена извадихме този месец.

Прибираме всичко. Не оставяйте нито едно парче мрежа.

Дъното трябва да е чисто, ясно? - Ясно.

Ало?

Сигурен ли си?

Полиция

Момчетата казват... - Да?

Говори де! - ... че тялото е без глава.

Превод ЮЛИАНА ТАНЧЕВА

субтитри от YavkA.net ® 2025