Original subtitles

ПОСЛЕДНОТО ПЪТУВАНЕ

Добър вечер, драги зрители.

В Централна Европа има приятно затопляне за сезона.

Градината ще се радва.

Над Великобритания е свежо. - Нали?

В Източна Европа температурите достигат до 30 градуса.

Другата седмица хладното време от Великобритания...

Хилде? - Няма да е приятно,

но през уикенда ще е добре.

При температура под 10 градуса се спи приятно.

Хилде?

Утре ще бъде слънчево.

Ще е приятно, с леки превалявания по брега на Северно море.

По-късно следобед ще се заоблачи от запад

и се очаква да превали на места над Алпите.

Вятърът духа със сила 3-а до 5-а степен.

Някой е умрял.

Да?

Почакай.

Е? Умрял ли е някой? - Да.

Свободен си.

Поменът отпада. Може да се прибирате.

Какво?

Какво семейство.

Да.

Ако можеше баба да го види...

За баба.

Как върви работата?

Нали няма да започнеш сега с това?

Защо не?

Точно така, бягай.

Какво правите тук?

Разтребваме.

А ти?

Лягам си.

Съвсем наскоро

баба ти ми разказа нещо.

Е?

Знаеш ли какво е казал,

когато са се запознали скоро след войната?

Не.

"Никога няма да те обикна.

Ако си склонна да го приемеш, може да се оженим."

Това се казва предложение за брак.

Ще го настаня в дом.

В Донецк, Източна Украйна,

има сблъсък на проруски сепаратисти с полицията.

След падане на проруското правителство в Киев

има опасност в Източна Украйна да избухне нова криза.

Правителствена сграда в Донецк

беше атакувана от проруски сепаратисти.

От двете страни има множество ранени.

Татко?

На работа съм.

Отиди веднага на гара Лихтенберг. Дядо ти тръгва към Украйна.

Влакът за Киев тръгва след 30 минути.

Няма да успея оттук. - Но...

Оставил ми е мило кратко писмо. Тръгвай бързо.

Какво да правя? Да го извлека от влака ли?

Няма да го влачиш, естествено.

Нали не искаш да тръгна с него?

Поговорете. - Да говоря с него ли?

Аделе, ще отидеш ли на гарата, или не?

Да, добре!

По дяволите. Няма да се бавя.

На десети коловоз

е композиран влак номер ЕН 433 до Киев.

Потегля в 15,45 ч.

Не се блъскайте така. - Трябва да слезеш.

Така ли?

Остави го. - Качвайте се.

Внимание, влакът потегля.

Не може.

Разбра ли?

Очевидно може.

По дяволите.

Билет?

Никой не го очакваше, нали?

Сега пътуваме към границата.

Добре. - Добре ли?

Влизаме във Влахия, а за теб е добре?

Не. Добре е, че той не е сам.

Какво пишеше в писмото?

"Скъпа Ули, отивам в Украйна. Не се сърди. Татко."

Вероятно е заради войната.

Втората световна ли? - А коя друга?

Не ми отговаряй така, или слизам веднага.

Не ме заплашвай, а ми дай да говоря с него.

Добре. И двамата сте еднакви.

Да? - Какво правиш, татко?

Ще слезеш във Франкфурт на Одер.

Можеш да се обзаложиш.

Следваща спирка Франкфурт на Одер.

Прибери го.

Какво правиш? - Слизаме.

Не може да заминеш за Украйна.

И аз си го казах веднъж.

Браво. Ела.

Слизай.

Но в Киев ще престанеш.

Дотам ще пътувам с теб. - Няма.

Очевидно ще дойда.

Ти си дебела глава. - На кого ли приличам?

Здравейте.

Здравейте.

Говорите руски. - Не, говорех преди.

Благодаря.

Казвам се Лев.

Едуард Леандер.

Това приятелката ти ли е?

Внучката ми Аделе.

А ти?

Как се казваш?

Херман Бергман, а това е жена ми Ева.

Бергман, Херман...

Разбрах. Херман и Ева. Добре.

Г-н Херман. - Не, благодаря.

Благодаря.

За запознанството.

Сега пътуваме през красива гора в Полша.

Добре.

Мамо, хвани полета до Киев.

Не знам какво да правя тук.

Аделе, аз...

Ще се опитам. - Колко хубаво.

Аз също работя. - Да, в бар.

Нали не се връщаш, да вършиш глупости?

Не.

Ти вършил ли си глупости, Едуард?

Спокойно, не ти се сърдя.

Защото сте украинец. - Какво?

Много украинци са воювали заедно с германците.

И много воюваха срещу нас. Може да ми вярвате.

Руснак съм. Родителите ми са руснаци и аз съм руснак,

но съм отраснал в Украйна. Затова съм и украинец.

Разбираш ли? - Да, вие сте украинец.

Не, аз съм украинец и руснак. Може да бъдеш и двете.

Мнозина в Украйна не са съгласни.

Какво ще кажеш ти, другарю?

По-добре нищо.

Във Вермахта ли сте служили,

или в СС?

Във Вермахта.

В Бабин Яр край Киев са избити над 30 000 евреи

с помощта на Вермахта. - Не съм бил там.

А къде бяхте?

Няма да кажа на досадник като вас.

Той е такъв. Не го приемайте лично.

Дядо ми е бил евреин. Убит е в Бабин Яр.

Съжалявам.

Няма нужда от любезности.

Сега искате да отидете в Киев. - Не е точно по желание.

Защо отивате в Киев?

Попитай дядо ми.

Вие, германците, сте луди. - Ние сме най-нормални.

Така си мислите. Там е разликата.

Ние знаем, че сме смахнати, но вие сте пълно куку.

Повярвай, наясно съм. - Щом казваш.

Да, при вас са били фашистите, при нас - комунистите.

Това оставя следи.

С какво се занимаваш?

Ще отгатна.

Ти...

Ти работиш в бар.

Нали?

Добре.

Следвала си, но не си завършила.

А ти си ясновидец? - Да.

Отговори ми. - Да.

Да!

И аз работя в бар, а понякога в строителството.

Ето, и двамата сме луди.

Така е.

Искаш ли да запалиш? - Може би по-късно.

Добре.

Къде е?

Кой? Руснакът, който е украинец ли?

Не знам.

Нищо не се е променило.

Всичко наред ли е? - Нямам нужда от съчувствие.

Какво съчувствие? Зададох обикновен въпрос.

Вече съжалявам.

Чувствам се отлично. Преливам от енергия.

Доволна ли си? - Много.

Извинете.

Трябва да обсъдя нещо с вас.

Колко остава до Киев?

Още 22 часа.

Къде е вагон-ресторантът? - Няма такъв.

Как да ти помогна, Едуард?

Аз търся...

един човек...

от казашката общност.

Има ли още казаци? - В Украйна ли?

Не са много.

Разбрах.

Защо се смееш?

Няма нищо.

Само изпратих дъщеря си в конфликтен район.

Хайде.

За живота!

Аплодисменти ли очакваш?

Взех го от един поляк.

Иска да се отърве от тях преди границата.

Дръж се прилично,

или ще имам още разправии с майка ти.

И поляците са луди.

Да.

Не се интересувам от войната.

А от какво се интересуваш?

От много неща.

Например?

Пристигнахме ли? - Да.

Добро утро.

Украйна.

Не нося паспорт.

Дай ми сто Евро.

Добър ден, приятели. Как сте?

Паспортна проверка. - Може ли да поговорим?

Слава на Украйна.

Добре дошли в свободна Украйна. Слава на героите.

Е? - Къде сте?

В Киев. А ти? - Сигурно ли е там?

Сега не мога.

Говори ли с него? - Ще ти се обадя.

Мразя да прави така.

Имаш ли хотел?

Едуард. - Още не.

Не може да обикаляте сами тук.

Няма да останем дълго. - Ти няма да останеш.

Не, изключено. - Дай ми телефона си.

Ако има проблем,

обади ми се. Разбра ли? - Добре.

Всичко хубаво. - Благодаря. Довиждане.

Здравейте.

Искаме две стаи. - Паспортите.

Дай ми паспорта.

А вашият. - Не го нося.

Нямате ли паспорт? - Не.

Не може да останете. - Моля?

Боже.

Ще платим авансово. - Съжалявам, забранено е.

Майдан.

Майданът.

Тук свалиха правителството.

Дори аз знам.

Добре.

Фашисти.

Е?

Тук държат много на паспортите.

Може да се настаниш сам. Ще намеря решение.

Много мило, че ми позволяваш да се настаня сам.

Първоначалният план беше такъв,

но майка ти настоя да те изпрати след мен.

Тя се страхува за мен.

Ти си на 92 години. - Именно.

Трябваше да го направя отдавна.

Какво? - Не те засяга.

Сигурен ли си? - Да, защото не го разбираш.

Ти си никой и не се справяш с нищо.

А ти с какво се справяш?

Мразиш хората, които трябва да обичаш.

По дяволите.

Обади се на Лев.

Дай ми го.

Добре дошли. Заповядайте.

Майка ми. - Добре дошли.

Маша. - Едуард.

Аделе. - Маша.

Ето ги и гостите.

Приятели от Берлин. - Добър вечер.

Празнуваме рождения ден на татко. Всичко е наред.

Аз съм бащата.

Добре дошли. Сядайте.

Честит рожден ден. - Благодаря.

Вие сте красива жена. - Говорите немски.

Бях офицер в Червената армия. Живяхме в Потсдам.

Да, да.

Да налеем водка на гостите. Дайте им да хапнат.

Готови ли сте всички? Да пием за скъпите ни гости.

Жалко, че днес не сме всички около тази маса.

Малкия ми брат го няма.

Къде е? - На изток, при баба ми.

Брат му постъпва правилно. - Борис е сепаратист.

Той иска Източна Украйна да е част от Русия.

Казва, че не мога да преценя, защото не съм бил тук.

Фашистите са убили много хора.

27 милиона.

А сега са в правителството.

Украинците винаги са били такива. Казва да попиташ дядо си.

Това е руска пропаганда.

Гледат твърде много руска телевизия.

И ние сме украинци!

Хората не искат да ги управляват корумпирани политици.

Те искат независимост от Русия.

Аз не съм преводач.

Той...

не беше на Майдана.

Ние сме руснаци. - Откога?

Откакто проклетите фашисти излязоха на улицата.

Почти никой на Майдана не беше фашист.

"А сега седят тук."

Фашистите ли?

Аз се извинявам за брат си и за думите.

Искам да кажа нещо.

Може да наричате мен "фашист".

Заслужил съм го,

но не и внучката ми.

Това си ти.

От казармата.

А това е брат ми Борис. - И той ли е в казармата?

В "Беркут" - нашата полиция. Искаха да предотвратят Майдана.

И баща ти.

Синовете са като баща си. - Не.

Ти си различен.

Да.

Баща ми се гордее с Червената армия. Разбираш ли?

Великата отечествена война и, и...

Повдига ми се. - Аз нямам баща.

Майка ми го е отпратила.

После е отпратила следващия и следващия...

Сега има само ресторанта.

Но как да разберем какво е любов?

Баба и дядо дори не се усмихваха един на друг.

Не са го направили нито веднъж за толкова години.

Баба е загубила цялото си семейство през войната.

А след това е срещнала точно него.

Знаеш ли защо дядо ти е тук? - Не.

Няма полза от стари истории.

И аз мислех така.

Ще спиш ли в стаята ми?

С удоволствие.

Но аз ще спя в дневната.

Интересно обяснение.

Нали?

Баба ти се нуждаеше от мен.

Аз имах нужда от нея.

Лев е готов.

Искаш ли да си починеш? - Скоро ще намеря покой.

Ще измисля нещо за Борис.

Какво правиш? - Обличам се.

Защо? - Ти кажи. Къде отиваме?

Няма да ходим никъде.

Аделе!

Бях ротен командир във Втори казашки кавалерийски ескадрон.

Много казаци се биеха редом с нас.

Сигурно знаете.

Това е била катастрофа.

Бил си се с казаците? Как е станало?

Съветското правителство ни потискаше.

После дойдоха немците и много казаци помислиха,

че те може да ни освободят.

Но казаците са избити или изпратени в Гулаг.

Семействата им също. Цялата култура е унищожена.

Знам. И аз бях в Гулаг.

Дядо ти е прекарал седем години в Гулаг.

Какво?

Какво искате?

Търся една жена - казачка.

Защо?

Дължа на Светлана...

Много съм й задължен.

Обичал ли си я?

Тази дума ли търсиш?

Кога я видяхте за последен път? - В края на войната,

когато британците предадоха казаците на Съветския съюз.

Разделиха ни. Аз...

Оцеляла ли е?

Изпрати ми снимка през 1964 г.

Но нямаше писмо, нито адрес.

Сигурно има досие с информация за нея.

Вероятно има и ваше досие.

Той познава човек, който работи в архива на бившето КГБ.

Не си ли знаела? - Не.

Кой знае какво още ще излезе.

Кога ще дойдеш?

Мисля, че ме е страх. - В Киев всичко е спокойно.

Нямам предвид това.

Да, моля.

Добре, Юри.

Много благодаря.

Беше Юри. Няма досие.

Колко далече е руската граница?

Къде по-точно? - Близо до Луганск.

В Луганск и Донецк има размирици.

И по селата ли? - Едва ли.

Какво има там?

Колко време се пътува? - Около един ден.

Искам да ме откараш там.

Какво е това? - Приемаш ли сто Евро на ден?

Нали брат ти е на изток.

Да. - Е?

Добре. - Какво има там?

Старото село на Светлана. Ти може да се прибираш.

Не, идвам с вас. - Моля те, Аделе.

Не.

Баща ми може да ни даде колата си.

Чудесна идея.

Не искам да го обсъждам.

Никога не си говорил. - Имам си причини.

Германските коли са добри.

По-добре остани тук. По-сигурно е.

Той е прав. - Съгласен съм.

Ще седя отзад.

Не върши никакви глупости и ми се обади.

Всичко наред ли е?

Ще се разправяме с брат ми Борис.

Какво?

Русия е превзела Крим.

Идиоти! По дяволите.

Колко далече е Луганск от Крим?

Достатъчно засега.

Виното има вкус на корк.

Руснаците са окупирали Крим.

Знам.

Мога да поема ресторанта.

Луганск? - Не, Донецк.

Има още път до Луганск.

Мълчи.

Здравейте.

Къде отивате? - В Луганск.

Ясно.

Слезте от колата.

Какво толкова? Отивам на гости на баба.

Казах да слезете.

Трябва да слезем. - Какво?

Добре.

Върви.

Това ли е дядо ти? - Да.

А мадам? Коя си ти?

Слушайте, глупаци, гостуват ми приятели от Германия.

Мълчи.

Казах, че съм дядо на Лев.

Беше грешка.

Приятели.

Значи не е твоят дядо. - Не.

Но говори руски. - Да, говоря руски.

Може да са шпиони. - Приличат ли на шпиони?

Казва, че може да сме шпиони. - Шпиони ли?

Да, шпиони. Фашистки шпиони.

Тези руснаци ли са? - Нещо подобно - сепаратисти.

Дали може да се пуши тук?

Да.

Дай ми от твоите.

Ще ни разпитват ли?

Училището винаги е било мъчение.

Да.

Фашистки шпиони и пушат в класна стая.

Моят брат Борис.

Здравейте.

Тръгваме ли?

Бабо.

Виж кой е дошъл.

Бабо!

Пусни ме.

Глупачето ми.

Те са мои приятели от Германия. Аделе.

Заповядайте.

Здравейте.

Едуард. - Здравейте.

Благодаря.

Чай.

Трябва ми нещо по-силно.

Водка?

Да.

Наздраве.

Трябва да тръгвам.

Карат се. - Виждам.

Той казва да престанат да убиват хора като на Майдана.

Другият казва, че не е убил никого.

Престанете. Вие сте братя.

Лев!

Престанете, глупаци.

Тя е много красива.

Млад...

и хубав.

Добро утро.

Чашите са там. Кафето е още топло.

Мляко, захар, Аделе.

Погрижи се за брат си.

Няма смисъл.

Ако искаш, може да продължим.

Здравей.

Ако наши момчета ви спрат, дай им го.

Трябва да се върнете още днес.

Ще ни пуснат с този документ.

Но още днес трябва да тръгнем обратно към Киев. Става опасно.

Добре.

Казва, че трябва да избера страна.

Но не и когато съм в Германия.

Какво пише тук?

Това са жители на селото.

Всички са били убити.

От нас ли? - От германците.

Да.

Сигурно сме близо до селото на Светлана.

Да.

Казаците са били там.

Да.

Ти си воювал с тях.

Дядо? - Бяхме по-далече на изток.

Може ли да продължим? - Да.

Отиваме в казашкото село.

Къде е това село? - На изток.

Някъде около Луганск. Защо?

Идвам при вас.

По-добре недей. - Защо?

Обстановката тук е...

сложна.

Какво означава "сложна"?

Дай да чуя дядо ти.

Говори с мама.

Горко ти, ако й се случи нещо. - Ти я изпрати тук.

Ще я пазя.

Всъщност си го представях по-различно.

Татко, върни ми дъщеря ми.

Улрике, аз...

Да?

Почти пристигнахме.

Да.

Погледни на картата.

Да.

Църквата беше там.

Тук живееше семейство Агафонови.

Агафонови ли?

Тук ли е живяла Светлана?

Къщата беше тук.

Там имаше плевня.

Тук бях разквартируван.

Там беше оборът.

Навсякъде имаше казашки имоти.

Отзад е реката, където пояхме конете.

Веднъж...

небето беше закрито от прах.

Танковете на Червената армия...

Трябваше да се оттеглим всички - мъже, жени, деца,

цялото село.

Старите бяха предатели.

Не можеха да останат.

Казаци.

Пита дали има казаци в селото.

Казаци ли?

Тук ли?

Отдавна ги няма.

Те са там.

Дядо?

Пише Дудорова, нали? - Да.

Дядо? По дяволите.

Дядо? - Едуард.

Е?

Само лек припадък.

Трябва да си почива.

Да. Благодаря.

Е?

Беше надгробният камък на майката на Светлана.

На него стоеше името на Светлана,

но тя е Дудорова, а не Агафанова.

Затова не намериха досието й.

Дядо.

Мисля, че ти идва в повече.

Е, и?

Прав е. Пише: "Ана Агафанова, починала през 1954 г.,

съпруга на Михаил Агафанов, починал през 1945 г.,

майка на Светлана Михайловна Дудорова.

Светлана се е омъжила.

И? Чудесно, Юри.

Колегата му е намерил досието на Светлана.

Благодаря много.

Попитай го дали може да потърси досието на дядо.

Не го прави, Аделе.

Попитай.

Моля те.

Юри.

Ще ни направиш ли още една услуга?

Имаме адреса на Светлана.

А сега и досието на дядо.

Това не е той.

"Фамилия Леандер.

Собствено име Едуард.

Възраст 22 години. Звание капитан.

Подразделение: Втори казашки кавалерийски ескадрон."

Чети нататък.

Осъден е на смърт.

Наказанието е намалено на принудителен труд пожизнено.

Осъден е като фашистки злодей

за престъпление срещу съветския народ.

През 1952 г. е получил амнистия.

Само това ли пише? - Не стига ли?

Не. - Аделе,

преди смъртта си търси жена, която е обичал.

Разбираш ли?

Юри се обади.

Светлана е осъдена на 25 години в трудов лагер в Сибир.

Намерили сте досието й? - Да.

Но е освободена през 1958 г.

Имаме последния й адрес. - Къде е?

В Русия.

Къде по-точно? - На 300 км оттук.

Но ни трябва виза. Ще отнеме седмици.

Юри е намерил и твоето досие.

Защо?

Защото го помолих.

Там пише, че си бил осъден на смърт,

че си военнопрестъпник.

Пише го в досиетата на всички казашки офицери.

Не е ли вярно?

Дядо?

Опитвам се да те разбера.

Искам да знам защо ни има и какви сме.

Когато гостува на братовчед си, преминава през нощта.

Там ли е Русия? - Да.

Моля? - Няма значение.

Какво правиш тук?

Да се връщаме в Киев. - О, не.

Няма да го направим.

Каза, че ми идва в повече.

Ти не се съгласи.

Когато се мръкне, ще преминем с лодка отсреща.

Мамо?

Той има досие тук.

Тогава са го осъдили на смърт.

Става все по-лошо. - Може да се каже.

Върни се в Киев. - Не.

Ще намерим тази жена. - Къде живее?

Наблизо, на 300 км.

Къде точно? - Мамо?

Не те чувам вече. - Аделе.

Къде точно отивате? - Ало?

Аделе. - Не те чувам.

Ела, Лев. - Къде?

В Русия.

Добре.

Дайте ми най-лошата си кола.

Съжалявам. - Ще платя двойно.

В Източна Украйна е твърде опасно.

Тройно?

Чантата ти.

Това не е нормално.

Тук е.

Пристигнахме.

Добър ден.

Добър ден.

Добър ден.

Тук ли живее...

Светлана...

Дудорова?

Мамо.

Излез за момент.

Светлана?

Светлана е била майка й.

Аз съм Едуард Леандер.

Познавах майка ви.

Едуард?

Това е Едуард.

Той е германецът, за когото баба ти говореше постоянно.

Едуард.

Вие ли сте?

Светлана.

Кога почина?

Светлана е починала през 1974 г.

Била много слаба и не се възстановила след лагера.

Ана, тя разказвала ли е за мен?

Естествено. Той е спасил двете.

Вие сте били в отстъпление. Спомняте ли си?

Естествено.

Когато се разделихме...

Когато ни предадоха на Съветския съюз,

вие бяхте заедно с майка си.

Вие ни помахахте. Спомняте ли си?

Това ли сте вие?

Бях аз.

Това е Иван.

Иван.

Това е Едуард.

Помниш историята за германския офицер.

Здравейте.

Това е синът ми Иван.

Жена му Олга.

Без твоя дядо нас нямаше да ни има.

Той е герой за тях.

Има още един казах в селото.

Капитан Леандер.

Аз съм Семьон Парменич.

Спомняте ли си?

Не. Съжалявам.

Няма значение. Аз ви познах.

Благодаря.

За капитан Леандер.!

За капитана.

За капитан Леандер.

По дяволите.

Спри, жено.

Стой!

Не може да минете.

Извинете, не разбирам.

Какво става?

Ние сме от украинската армия. Върнете се.

Не.

Трябва да отида там. Семейството ми е там.

Моето... - Не.

Детето ми е там. - Не!

Моля ви. - Не.

Извинете.

Благодаря.

Съжалявам.

Изминали сте целия този път заради майка ми?

Да.

Вие сте се обичали?

Знаех си.

Твоя дъщеря ли е?

Да.

А Ана е твоя внучка. - Да.

Това е твоето семейство.

Трябва да им го кажеш.

Ти си моето семейство,

твоята майка

и твоята баба.

Има достатъчно деца на престъпници.

Престъпник ли си?

Попитай него.

Семьон Парменич.

Семьон Парменич.

Престъпници ли сме?

Преведи му. - Не.

Моля те. - Направи го.

Военнопрестъпници ли сме?

По време на отстъплението трябваше да се бием с партизани.

Разстреляхме ли пленниците?

Естествено. Какво друго можехме да направим с тях?

Кой ни заповяда да разстреляме пленниците?

Кой заповяда?

Кажете го, моля.

Отговори.

Вие.

Ще ми помогнеш ли?

Ще ми помогнеш ли?

Опитах се...

да забравя...

войната,

но всеки ден през целия си живот

мислех за нея.

Мамо?

Да.

Дядо почина.

Да, моля.

Какво?

Добре.

Украинската армия.

Аделе.

Върни се с нас.

Трябва да тръгвам.

Не бива да оставаш.

Няма да те пусна.

Обещай да се върнеш в Германия.

Обещай ми.

Ще се върна в Германия.

Ще дойда при теб скоро.

TVRipped by 5rFF

Превод СВЕТЛА ВАСИЛЕВА