Original subtitles

Господарю мой, врагът е на вратата ни. Толкова

ли са жестоки крайните, че все още ни прекъсват?

Нашата любов? Те ще платят за това, любими

мой. Хайде де! Това необходимо ли е?

Не можем ли всички да живеем в части, които Бог е предназначил за нас?

Ти си причината да съществувам, Елизабета.

Моля те, пази се, кралю мой. Пази живота

си. Защото не мога да оцелея без теб.

Достатъчно, господарю мой. Войната зове. Победата е ваша.

Когато те заведем в замъка Уилмър, в

нашия замък, тук ще бъдеш в безопасност.

Непобедимият принц и най-прекрасната от феите.

Нека се защитим в Брюлео.

Цялата ни работа е по мисията, а дяволското мляко е на път.

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Тази битка ще бъде кървава, Ваше

Преосвещенство. Мъртвите ще бъдат хиляди.

Сигурен ли си, че Бог желае това?

Нашето кралство е последният бастион срещу

мюсюлманите. Имаш ли вяра в нашия товар?

Да. Готов съм да умра за теб.

След това преследвайте тези варвари до последния човек.

Ще се бия в негово име, но го моля за една услуга.

Слушам те, сине мой.

Искам той да пощади жена ми.

Ако тя не оцелее, няма да мога да продължа.

Всичко би загубило смисъл. Животът би станал непоносим.

Успокой се. Рискуваш богохулство.

Господ ти е дал живот. Трябва да го почиташ и да му служиш.

Но той ми даде и любов.

Той не може да ме вини, че не мога да живея без него.

Ако отнеме живота ѝ, може да отнеме и моя.

Ще се моля за вашата молба.

Не, не се моли. Кажи му.

Отче принце!

Те са тук, в гората.

Какъв е вашият план, господине?

Пусни ги да си вървят.

Хайде, принце, да тръгваме!

Бягай!

Вземете я, господине!

Той е планът!

Той е планът!

Той е планът!

Бягай!

Върви, принце!

Помощ!

Разбий пистолета!

Махай се!

Махай се!

Сега не можеш!

Ето какво правя!

Принцесата! Говори. Имаше засада.

Тя успя да избяга. Къде отиде? В Гората на вълците.

Моят принц. Той е мъртъв. Молим се за нея, откакто си тръгна.

Значи Бог е глух? Или не си се молил достатъчно усърдно?

Принце мой. Бог си има свои собствени

причини. Не е наша работа да го разпитваме.

Може би си ѝ предопределен. Тя няма друга съдба. Тя е мъртва!

И дори не ми позволи да се сбогувам с нея.

Моля те, кажи на Бог да ми я върне.

Невъзможно е. Защо? Защо?

Защото Бог не извършва прераждане. Но може да извършва чудеса, нали?

Не може ли? Ако се молиш достатъчно усърдно, той ще те чуе.

Моля те, кажи му. Кажи му!

Тя... тя беше добра християнка и чиста душа.

Сигурен съм, че Бог ще се погрижи за нея.

А аз какво ще кажете? Направих всичко, което той поиска.

Душата ми е опетнена с кръвта на враговете ни, които убих в негово име.

Нямам отговорите, мой принце. Аз съм само негов смирен... пратеник.

Добре. Имам съобщение, което искам да ми предадеш.

Кажи това на твоя Бог... докато не ме върне обратно.

Жена ми, животът ми вече не му принадлежи.

Преди около десет минути.

Добре. Да!

Къде легна там?

Ъм, в параклиса. Струваше ми се най-подходящо.

Постъпи правилно. Постъпи правилно.

Баща?

Д-р Дюмон, предполагам?

Да.

Имате много красив параклис.

Ами, да, вярно е. Благодаря ви, че направихте това пътуване, отче.

Сигурно е било дълго и мъчително пътуване.

Изтощително е, трябва да призная. Затова и си похапвам от малко.

Леко освежаващо нещо, което намерих точно

тук. Надявам се, че нямаш нищо против.

Съвсем не.

Ти си изключително мил.

Сигурен съм, че е много по-вкусна от бирата в родната ми Бавария.

Съжалявам, че ви приветствам по такъв неблагодарен начин, но се страхувам,

Администрацията на болницата и епархията

не подкрепят присъствието ви тук.

Свикнал съм. Църквата и научните академии не се разбират много добре.

Ето защо Ватикана е бил в продължение на векове

навик да ни делегира най-деликатните си случаи.

Този случай е много деликатен. Самата кралица на Англия е загрижена.

Кралицата? Вълнуващо.

Не, не, не. Това е церемонията по случай

стогодишнината от Френската революция.

След няколко дни навсякъде ще има много вълнение.

Затвори вратата.

Защо толкова много вериги? Страхувам се, че ще отлети.

Беше доста агресивна, когато я взехме. Истински звяр.

Дори животните имат право на малко човечност. Какво знаем за нея?

Мария де Монтебело, 25 г., от Болоня, Италия, е сгодена

да се омъжи за Хенри Уилям Спенсър, консул тук в Париж,

и праплеменникът по брак на самата кралица.

Ето защо този случай е толкова деликатен.

Повече от деликатен. Чувствителен.

Има ли нещо друго, което трябва да знам?

От това, което ми казаха, всичко е започнало по време на сватбата, която

се е състояло в семейното им имение, тъй

като Мария е възразявала срещу църква.

Въпреки това, младоженецът беше поканил

епископа на Уестминстър да благослови Съюза,

и при вида на свещеника, булката беше грабната

с истерия и сексуален апетит отвъд разбирането.

Апетитът може да е признак за много добро здраве, нали, докторе?

Еми, разбира се, в определени граници.

Мога ли?

Разбира се.

Роден на 18 март 1759 г.

Сигурно е техническа грешка. В противен

случай това би означавало, че тя е...

Точно на сто и тридесет години.

Сто и...

Значи вярваш, че тази жена е създание на дявола?

Е, това е прибързано заключение, докторе.

Много често, когато дадена ситуация ни убягва

разбирайки, виждаме в него делото на дявола.

Ами, фактът, че е стара и алергична към Божиите

представителите са просто симптом, а не заболяване.

В подобни случаи е много важно да се

учи, да се наблюдава без предразсъдъци.

Трябва да следваме правилата и законите на природата, науката,

математиката, а не тази на суеверията и църквата,

което трябва да призная, може да е малко неясно.

Виждате ли, докторе, трябва да подходим

към това като към криминално разследване.

Първо трябва да установим един факт.

Оттам извеждаме мотивите, обстоятелствата, мястото.

Можеш ли да подържиш това, моля?

И оръжието на убийството...

Моят орден изучава това явление повече от 400 години.

Аз лично за повече от 30.

И мога да заявя за протокола, докторе, че вие ​​сте

първият, който е успял да залови жив екземпляр.

Поздравления.

Благодаря ти, Лая.

Вампирът.

Не го слушайте, докторе.

Помогни ми.

Ще те оставя да правиш каквото искаш.

Усмихнете се, моля.

Прекалено големите кучешки зъби биха могли да

бъдат улика, но може да има и естествено обяснение.

Така че трябва да търсим другаде.

Сега, това създание, както всяко друго,

определено е дело на нашия Господ.

Но по някаква мистериозна причина, изглежда,

че Бог може да има други планове за това.

Противно на общоприетото схващане, вампирите като

цяло се адаптират много добре към светлината.

Но те не могат да поемат директни лъчи.

Това е лудост. Няма никакъв смисъл.

Отново, може би си прав.

Това може да е просто поредната природна аномалия.

Така че трябва да продължим, докато не намерим неопровержими доказателства.

Ами, мисля, че имаме всички необходими доказателства, докторе, нали?

Това е отвъд науката и разбирането.

Ето защо съм тук.

Скъпото ми дете.

Мога ли да те наричам Мария?

Можеш да ме наричаш както искаш, отче. Аз искам твоето.

Мария.

Ако отговориш добре на въпросите ми, ще ти дам това, което искаш.

Знаеш моите желания.

Знам твоите нужди. Позволи ми.

Ела малко по-близо, нека помогнем.

Науката изисква жертви.

Готови ли сте да си направите такъв?

Предполагам, че е така.

Какво правиш?

Няколко капки кръв, оскъден принос към науката.

Ако ти купя лещена супа, ще се почувстваш като нов човек.

Да ти помогна.

Мария, покажи ми врата си, моля те.

Виждаш ли? Тя не е вампир от първо поколение.

Значи имаш предвид, че може да има повече от тях?

Без съмнение.

Вече 400 години търсим източника.

Този източник.

Да.

Моят господар.

Кой е той?

Как се казва?

Къде можем да го намерим?

Не, не си прави труда.

Той ще те намери.

Той ли е? В Париж ли е?

Не.

Много скоро.

Не.

Мария.

Моля те.

Мария.

Мария.

Мария.

Кой е той?

Той е принц.

Принц?

Той дойде от празненството?

Не.

Той идва да намери своята принцеса.

Неговата принцеса?

Коя е тя?

Как изглежда тя?

Много красиво.

Още кръв, моля.

Разбира се.

Имаше си достатъчно.

Повече би било алчно.

И така, какво е вашето заключение?

Сега можем да намерим принцеса, която ще ни отведе при своя принц.

Успех.

Там ли сме?

Вземете този път.

То е в края.

Можете ли да ми помогнете с багажа?

Не мога да оставя конете си на мира?

Твърде много вълци са всички.

Радвам се да го чуя.

Имаш ли разпятие със себе си?

Не.

Вземи моята.

Дръжте го винаги със себе си.

Благодаря, но аз не вярвам в Бог.

Не се моли Бог да повярва в теб.

Шоу!

Шоу!

Здравейте?

Има ли някой тук?

Извинете.

Аз... Ти ме изненада.

Искам да се извиня за... донякъде за...

драматично влизане.

Дай ми това.

Моите извинения, господине.

Не се представих.

Джонатан Харкър.

Адвокат.

Бил си доста млад за адвокат.

Да.

Аз... се присъединих към офиса на Филипо в Париж по-рано тази година.

Благодаря ти.

И... ти си?

Влад Втори.

Княз на Влахия.

Брой...

Дракуз.

Ваше Превъзходителство.

Извинявам се за моята неловкост.

Не ми беше дадено физическо описание на теб.

Моят портрет не е добре познат, освен по тези стени.

Великолепно.

Това грамофон ли е?

Да, така е.

Никога преди не съм виждал такъв.

Много съм любопитен... По-късно, може би.

Нека умрем.

Добре.

Това е толкова хубаво.

Удоволствие е да се види апетитът ти, млади човече.

Всичко е толкова вкусно и, честно казано, ще го уморя от глад.

Тук със сигурност няма да е така.

Поддръжката на такова жилище би изисквала безброй персонал.

Твърде много.

И въпреки това, съм озадачен, че не съм видял нито един.

Те са много дискретни.

Искаш ли нещо?

По-късно.

Опитай това.

Хубав трик.

Фантастичен вкус.

Това е една от рецептите, които нося от Индия.

Пътуваш ли много?

Вече не.

Вече не, но... Имало едно време, да.

Посетих всеки континент и прекосих всички океани.

Сигурно имаш толкова много прекрасни истории за разказване.

Аз го правя.

За какво са ти проблемите?

Работа или удоволствие?

Вярно е, че се занимавам с някои дела.

Но сега съм пенсионер.

Оставих моята...

колегите ми пътуват по света вместо мен.

И моят колега, г-н Дженкинс, е този, който уреди посещението ми тук.

И още веднъж, нека ви благодаря, че ми цитирахте момент от времето си.

Имам много време.

И така, какво те води тук, млади човече?

Какво?

Сред многото имоти, които притежавате в Европа, има един по-специално.

Старо абатство в сърцето на Париж.

Окръгът, който представляваме, се чудеше,

предвид порутения мащаб на имота,

ако може да се интересувате от продажба.

Мисля, че е този.

Не, не този.

Съжалявам.

Трябва да призная, че пътищата бяха доста хаотични

да стигна дотук, а нещата ми са обърнати наопаки.

И какво искат да правят с него?

Болница, струва ми се.

Голямото парижко изложение предстои скоро и

градът ще приеме милиони посетители.

А този?

Намира се близо до Сен Жермен де Пре, недалеч от река Сена.

Ще ти покажа.

Вярващ ли си?

Извинявай? Какво каза?

Вярваш ли в Бог?

Не аз. Кочияшът ми го даде. Предполагам,

че и двете позиции са дълбоко свързани.

Разбрах.

Стига приказки за довечера. Нека те заведа до стаята ти.

Този замък е добре упътен, но аз предпочитам теб.

Да не напускате стаята си при никакви обстоятелства.

Прости ми, но от какво точно се страхуваш?

Стари замъци като този са изпълнени със

спомени, които може да ви преследват.

Не съм суеверен.

Жалко е.

Наблюдавай го.

Елизабет.

Добър вечер.

Как мога да ви помогна, отче?

Бих искал да говоря с г-н Хенри Уилям Спенсър, моля.

Да?

Извинявам се, че ви безпокоя в такъв късен час.

Бях изпратен от приятел, д-р Дюмон от болница „Отел Дьо“.

Боже, болницата, където е Мария... Наистина.

Нещо ужасно ли е пред нея?

Да. Не, тя е жива, клинично погледнато.

Слава Богу. Моля те, ела да седнеш и да ми разкажеш всичко.

Татко, ужасно се тревожа. Стабилно ли е поне здравето ѝ?

Тя не яде много, пие сравнително добре,

но въпреки това е пълна с енергия.

Това гори добре, но... Да.

Това гори много добре.

Но знаем ли повече за това зло, което я разяжда?

Напредваме, но както знаете, страните са дълги,

криволичещ път, по който можем да пътуваме само стъпка по малка стъпка.

Много хубаво място имате тук.

Който принадлежи на английската корона.

Да, Короната винаги е знаела как да прави добри инвестиции.

Какво мога да направя за вас, отче?

Бих искал да посетя стаята ѝ.

Мога ли да попитам какво търсите?

Нищо конкретно. Важно е просто да не се остави нищо необърнато.

Вие сте малко като инспектор в полицейско разследване.

Точно така. Освен че се опитах да разреша случая преди убийството.

Ще те оставя сам.

И ако някога имате нужда от помощ, по

какъвто и да е повод, аз съм ваш слуга.

Благодаря ви. Много мило от ваша страна.

Принцеса Елизабет.

Принцеса Елизабет.

Не трябваше да напускаш стаята си.

Боже мой.

Не произнасяй това име.

Той не е добре дошъл тук.

Ти дяволът ли си?

Бог. Зло.

Две почти еднакви същества.

Два ума, борещи се помежду си, без да се показват.

А ние... ние сме техните играчки.

Ние сме марионетки, които само се движат и смеят да бързат.

Не!

Не! Не! Не!

Не! Не! Не! Не!

Смяташ ли да ме убиеш?

Аз го правя.

Но не веднага.

Важно е да се изчака, докато кръвта напълни главата.

Кой си ти всъщност?

Аз съм просто една бедна душа, осъдена от Бога.

И прокълнат да ходи в сянката на смъртта за цяла вечност.

Не!

И да се храня с прясна кръв.

Препоръчва се човешка кръв.

Защо Бог би направил такова нещо? Той е само любов и милост.

Мислех, че не си вярващ.

Сега съм.

Не!

Благодаря ти.

Какво е последното ти желание?

Разкажи ми твоята история.

Моята история?

Да.

Моля те.

Искам да знам всичко за теб.

Това е последното ти желание.

Да слушаш история от един старец.

Умирам от желание.

Умираш от желание.

Много е смешно.

Да го дадем тогава.

Спуснете го надолу.

Спуснете го надолу.

Животът не е нищо друго освен дълъг и труден път, приятелю.

Смъртта е привилегия, която Бог ти дава, а на мен ми отказва.

И въпреки това, аз бях един от най-верните му слуги.

Какво се случи?

Той взе жена ми.

Моята принцеса.

Любовта на живота ми.

Оттогава живея в очакване на завръщането ѝ.

Колко дълго?

Точно така?

400 години.

Това е доста дълго.

Но как можеш да си сигурен, че ще се върне?

Понякога чистите души могат да се преродят.

И моята любима беше най-чистата от всички тях.

Простете, но предполагам, че не знаете кога, къде или как?

Точно така.

Това не изглежда като много добра сделка.

Че съм го знаел.

По-рано, млади човече, щях да те наема за мой адвокат.

Търсил си през цялото това време?

Задачата не е била лесна.

Черната база се е разпространявала из цяла Европа в продължение на векове.

Близо 200 милиона души бяха унищожени.

Половината от тях са жени.

Това направи проучването ми още по-трудно, защото

всички останали жени бяха събрани на

свети места, където не бях добре дошла.

Бях толкова самотен

че започнах да завиждам на нещастниците, които смъртта отне.

Да живееш без любов е най-лошата болест от всички, приятелю.

Това е като глоба,

непрестанен дъжд

което постепенно разяжда костите ти и те превръща

в безформена гъба, неспособна да стои изправена.

И тогава,

без значение колко силна е любовта ти,

губиш вярата си.

И въпреки това казваха, че надеждата е подправката на живота.

В моя случай,

Бих предпочел това...

надеждата ме убива.

Но всичко това беше безполезно,

защото Бог ми отказа правото да умра.

С течение на времето всяко желание изчезва. Дори желанието

да се сложи край на живота. Всичко, което оставаш, е ти.

С... безпорядък, без чар, меланхоличен

характер и надеждата, че един ден ще я намеря.

Но не можах да посетя всяка замъчна къща в Хамлет.

Така че, ако не можех да отида при нея,

трябваше да намеря начин тя да дойде при мен.

Как? Отрова?

А сега вижте кой драматизира.

Това е аромат, който разработвах повече от век.

Посетих великия град Багдад, известен със своята

вълшебни градини с хиляди и повече цветя.

След това продължих пътуването си до Канаш, в Индия, където

научи се да улавя душите на най-чувствителните цветя.

Но едва след завръщането ми в Европа, изследванията ми дадоха резултат.

Първо, към цветните полета на Грас във Франция, където.

Някои цветя са опиянявали въображението ни от векове.

И накрая, в сърцето на Италия, във великолепния град.

Флоренция, която по онова време е била столицата на всички парфюми.

Господине, мисля, че това е.

Цветът е доста приятен.

Няма значение цвета. Градът е божествен и ефектът го гарантира.

Ще видим.

Може би би било по-разумно да опитате навън.

Не, това изглежда е идеалното място.

О, мамо.

Този парфюм беше много ефективен.

По-мощен, отколкото някога бих могъл да си представя.

Трябва да призная, че този период не беше от най-неприятните.

Наистина.

И тогава, след като посетих всеки съд в Европа, приключих

моето пътуване с известния френски двор във Версай.

Кралят по онова време.

Луис, чийто номер... забравих.

Госпожица Малката Лютиче имаше блестящата идея да събере всичките му

благородниците и художниците от неговото

кралство, за да ги наблюдават по-отблизо.

Сега нямам никакво съмнение, че ако

Елизабета се беше върнала, щеше да е тук.

Никога не бях бил толкова близо до това да я намеря.

В сърцето си бях също толкова развълнуван, колкото когато започнах.

Елизабет.

Не, аз не съм Елизабета.

Аз съм Изабел дьо Турен, но ще си променя името, ако настояваш.

Струваше ми се невъзможно, а в този ден и безнадеждно.

Усилията, времето и парите, похарчени само за една война от

разврат и изкуственост, които не оставяха място за любов.

Сега беше време да поверя задачата да намеря моята Елизабета на други.

Колко отхапа?

Няма значение.

Защото в крайна сметка моите сътрудници

бяха също толкова нещастни, колкото и аз.

И така, върнах се при моята Елизабета.

И оттогава рядко съм напускал този замък със заблудените.

Надявам се, че един ден учениците ми най-накрая ще намерят моята любима.

Господине, изглежда знаете за какво

говорите, когато става въпрос за любов.

Аз го правя.

И трябва да ме пощадиш, моля те.

Имам си любим човек и ти ще ни разделиш завинаги.

В чие име?

Бог?

Не.

В името на любовта.

Женен ли си?

Предложих ѝ брак точно преди да си тръгна.

И тя...

Прието?

Да, тя го направи.

Ще се оженим веднага щом се върна.

Жалко е.

Ако ме убиеш, тя ще умре от мъка. Знам го.

Как изглежда тя?

Медальонът.

Там.

Около врата ми.

Вътре има снимка.

Не, Мина.

Нина...

Тази жена е моят млад мъж...

Но ще ти пощадя живота, ако я подадеш вместо мен.

Дръжте в затвора.

Къде са ми конете? Трябва да съм чист.

Трябва да бъда красива. Трябва ми кръв.

Трябва ми кръв. Много прясна кръв.

Елизабет.

Това е портрет на жената, нашият принц

търси във вашия прекрасен град Париж.

Той търси любимата си повече от 400 години.

Следим го от точно толкова време.

Но решението на неговата безкрайна тежест е свързано с

да се случи сега, точно тук, в сърцето на Париж.

Тя е левичарка.

Да. Добро наблюдение.

Тази книга съдържа всички наблюдения,

които моята паства е събрала през вековете.

Говорите немски?

Не.

Е, нека ви прочета едно малко откъсче.

Вероятно тези същества са такива, каквито

са, в резултат на божествено проклятие.

Божествено прокълнат на немски.

Щом Бог може да даде живот, значи може и да даде смърт.

Но той може да откаже в случаи на сериозно прегрешение или богохулство.

Тогава нарушителят ще бъде осъден да се скита по земята завинаги.

Но още по-интересно е, че Бог може да прости

нарушител, обаче в случай на истинско разкаяние.

Смъртта ще бъде дарена и проклятието ще бъде вдигнато.

Това означава, че ако успеем да унищожим този демон, всички.

Тези, които той е ухапал, ще бъдат освободени от проклятието.

И ако успеем да намерим този демон? Как смяташ да се отървеш от него?

Това е лесната част. Забиваш кол през него.

Сърцето му с чук и му отрязаха главата.

Чудесно.

В друга книга се споменава, че скилидките чесън

ще го накара да избяга. Съмнявам се, че този метод е ефективен.

Още повече в обсега ми.

Нека не избързваме. Първо трябва да открием това.

Жена, защото тя е единствената, която може да ни отведе до него.

Странно.

Какво?

Ъм, младата жена от портрета.

Да, а какво ще кажете за нея?

Тя има поразителна прилика с младата жена.

Помоли ме да продължа да чакам в съседната стая.

Мадам?

Вие ли сте д-р Дюмон?

Наистина. Как мога да ви помогна?

Аз съм приятел на Мария Дюмон с Бело. Научих, че тя е

под твоите грижи и дойдох да попитам за състоянието ѝ.

Разбира се.

На кого имам честта?

Мина. Мина Мъри.

Бях на сватбата на Мария, когато се случи трагедията.

Познаваше я добре?

Знаеше ли?

Не, не, не. Моля ви, моля ви. Моите извинения.

Не, не, тя е много добре. Искам да кажа,

че състоянието ѝ е ужасно. Съжалявам.

Слава на Бога.

Наистина, детето ми.

Бихте ли имали нещо против да ви зададем няколко

въпроса? Това би могло да ѝ помогне за възстановяването.

Да, разбира се.

Вие роднина ли сте?

Не, изобщо не. Не съм оттук.

Можете ли да ни разкажете за връзката ви, нейното поведение?

Ами.

Срещнах Мария преди няколко дни на чаено

парти, което бъдещият ѝ съпруг организира.

Хенри.

Когато ме видя, ме взе под крилото си.

Тя никога не ме пусна наистина.

Погледни я.

Сякаш усещаше, че всъщност не принадлежа тук.

Тя ме заведе в стаята си и ние... ние си говорихме. Много се смяхме.

Беше толкова хубаво.

Тя беше... За какво говорихте?

Тя можеше да говори за всичко.

Тя беше...

Тя особено харесваше...

Обсъждане на любовта.

До степен да ми стане неудобно.

Тя беше толкова развълнувана.

За какво точно?

За всичко.

И тогава...

Изведнъж тя просто...

Тя се разкъса на парчета.

Защо присъствахте на сватбата?

Аз...

Придружих годеника си.

Кой знае...

Всички.

Всички.

Изглежда.

Предполагам, че е от много уважавано семейство.

Предполагаш ли?

Да.

Аз не... не знам.

Донесете малко вода, моля.

Скъпото ми дете.

Пред вас са лекар и свещеник,

и двамата са обвързани от най-строга конфиденциалност.

Можете да изразите себе си без страх.

Честно казано, тази сватба ме разстрои.

Като лошо... предчувствие.

Годежът ми се случва толкова бързо.

Аз не...

Не знам.

Ако го обичаш.

Аз го правя.

Разбира се.

Той е прекрасен.

Всяка млада жена би била във възторг от такъв брак.

Но ти не си каквато и да е млада жена.

Не мога да не се чувствам сякаш...

Сякаш аз...

Сякаш?

Сякаш не принадлежа на това време.

Извинявам се.

Сигурно ме смяташ за невероятно наивен и...

Отегчавам те с проблемите си.

Аз... Абсолютно не.

Точно обратното.

Бихте ли могли да запишете адреса си, моля?

Разбира се.

Ще отседна в пансион, докато Джонатан се върне.

Левичар ли си?

Да.

Често са ме съветвали да стана десничар.

Не променяй нищо.

Много е очарователно.

Благодаря ви за посещението.

Благодаря ти, че ме видя.

Сега ще отида в болничния параклис и ще се помоля за нея.

Чудесна идея, дете мое.

Добър ден.

Какво ядеш, сине мой?

Нямам подслон и не съм ял от векове.

И на мен ми е студено.

Ще го заведа в параклиса.

Моля те.

Влез.

Влез.

Благодаря за поканата.

Не мърдай.

Ще ти донеса купа топла супа.

Ти си твърде мил.

Кой си ти?

Граф Ракун.

На вашите услуги.

Благодаря за супата.

Но ми е нужно нещо по-богато.

Не се тревожи.

Няма да се запалиш.

Злите ви магии нямат ефект в Божия дом.

Наистина ли?

В името на Отца, Сина и злия дух...

Елате, сестри мои.

Виж какво е направил Бог от теб.

Каменни сърца и спящи тела.

Задушавайки се под собствената си дебела тъкан.

Нека те освободя от този затвор.

Нека те освободя от този затвор.

Какво?

Втората. Доб! Не. Доб! Не. Доб! Не. Доб! Доб! Блокирайте!

Учебна програма на Influertigh ass Weag.

Дъблин Добър вечер.

Болницата е затворена. Намерих я. Благодаря ти. Заслужаваш награда.

Ела, ела малко. Приближи се.

Ето те и теб.

Извинете, че ви безпокоя, отче. Доктор Дюмон трябва да ви види незабавно.

Идвам. Ако изчезването на този пациент можеше

да остане таен начин за кърмене, поне за

известно време... Можеш да дойдеш да ми помогнеш.

Ето тук.

Той загуби много кръв. Мислех да му направя кръвопреливане.

Сигурен съм, че това би му харесало.

Да, разбира се. Извинявай.

Той използва приятен парфюм.

Никога не съм забелязал.

Как е могла да избяга с всички тези вериги?

Имаше един външен човек, Комптес.

Мъж.

Видяха го да се разхожда из болницата.

Има ли описание?

Тридесетте години.

Елегантна и спокойна почивка.

Сини очи.

Висок и изправен.

Мина е в опасност.

Сигурно я искаш.

Студено ли ти е, дете мое?

Не.

Винаги съм обичал огненото зрелище.

Очаквате посетители?

Не.

Ще видя за какво става въпрос.

Това е всичко!

Но ти си излекуван.

Наистина съм.

Това е чудо.

Толкова съм...

Толкова съм облекчен.

Не се тревожи.

Злото си отиде толкова бързо, колкото и дойде.

Нека не говорим повече за това.

Какво е чувството ти?

В отлична форма съм и готов да отпразнувам

завръщането си с грандиозен стил.

Д-р Дюмонти те пусна.

Днес имам толкова много енергия.

Не мисля, че би могъл да ме спре.

А годеницата ти?

В Шотландия.

Виж какво имам!

Но шапката ти ще си отива.

Къде?

Три билета за първия ред за днешното тържество.

Няма защо.

Три?

Да, приятелю.

Тозият, за който ти разказвах, е в града.

И той умира от желание да се срещне с теб.

Бързо, преобличай се!

Иди се преобличай!

Къде ме водиш?

Нашата баба.

Това са прекрасни топли шоколади.

Трябва да го опиташ.

Ти си красива.

Ами, знам, че приятелката ми е много красива.

Но съм малко обиден.

Прости ми.

Красотата ти носи светлина на това място,

изпълнено с тъмни костюми и цилиндри.

Много вярно.

Госпожо, за мен е чест и удоволствие да Ви видя отново.

Срещали ли сме се преди?

В сън, може би.

Имам това странно чувство, че се познаваме отдавна.

Това е много романтично.

Ужасно.

Извинете.

Струва ми се, че съм си загубил ума и обноските.

С удоволствие подкрепям, принце на Влахия.

Граф Драко.

Приятно ми е да се запознаем.

Мария.

Обеща ми горещ шоколад.

Да, но първо ще се позабавляваме малко.

Съжалявам.

Позволих си да приготвя възлияния,

докато чакаме представлението довечера.

Отлично.

Мария, не е редно да посещаваме стаята на мъж, когото току-що сме срещнали.

Не се тревожи, няма да пусна ръката ти.

Това е всичко!

Какво мислиш?

Прекрасно е.

Не знам за теб, но аз умирам от глад.

Изтощен съм.

Добре, добре.

Седни тук, принцесо, а аз ще ти донеса горещ шоколад.

Благодаря ви, че приехте поканата ми.

Апартаментът ти е достоен за крал.

Аз съм просто принц.

Съжалявам.

Живееш ли в Париж?

Не.

Далеч на север и в страната.

Животът ни е по-спокоен.

Харесва ли ти тишината?

Съвсем не.

Обичам природата.

Птици.

Дървета.

И вятърът, който ги кара да пеят.

Мога ли да попитам, къде живеете?

Семейният ми дом е стар замък.

В подножието на Карпатите в Румъния.

Там познавам само зимата и самотата.

Обичам зимата.

Със суровите си пейзажи.

Родителите ми мечтаят за Андалусия.

Може би споменът за друг, по-стар живот.

Предполагам, че е така.

Мога ли да ви покажа нещо?

Да.

Красиво е.

Какво е това?

Това е музикална кутия.

Много хора смятат, че е изобретен през 18 век от швейцарците.

Но този намерих на трапезата на търговеца в Константинопол.

Датира от 15-ти век.

Марк.

Подарих го на жена ми.

Женен ли си?

Вдовица.

Прости ми.

Простено ти е.

И все още работи?

Разбира се.

Позната ли ви е тази мелодия?

Изглежда толкова познато.

Проследих паметта си.

Не знам откъде, кога.

Продължете да търсите.

Сърце.

И кожата ти.

В душата ти.

В душата ти.

Разбираш ме, Елизабета.

Любов.

Какво заклинание ми правиш?

Няма, Нина.

Преследва ме само спомена за жена ми.

Моята единствена и неповторима любов.

И толкова много приличаш на нея, че това ме притеснява.

Казваше се Елизабета.

И когато тя ме искаше,

Тя свиреше тази малка мелодия, която отекваше из замъка.

Това беше моят сигнал да хукна към нея.

Всичко това е много трогателно.

Аз съм Мина.

Мина Мъри.

И се женя след няколко седмици.

Да, разбира се.

Простете, че ви притеснявам с моите истории.

Това са все болки, които твоето присъствие е върнало към живот.

И искрено се извинявам за това.

Моля те.

Господине, не мога да приема това. Твърде ценно е.

Подарък никога не може да бъде отказан.

И може би тази мелодия връща някои спомени.

Мое!

Ела!

Ще започне след десет секунди!

Да.

Три!

Две!

Тук е.

Благодаря ви за прекрасната вечер.

Мина цяла вечност, откакто познавам такова нещо...

щастие.

Думата стана ли ви непозната?

Жена ми го взе със себе си.

Лека нощ тогава.

Ами...

Лека нощ.

Шарлот!

Шарлот!

Какво ти се е случило?

Мислех, че никога повече няма да те видя.

Моля те.

Моля те.

По-добре е, Ирис.

Той е излязъл.

Какво му се е случило?

Моят?

Знаеш ли къде отиде?

Не.

Не точно.

Към един замък.

Където е бил държан като затворник.

И от който той по чудо успя да се измъкне с риск за живота си.

И знаеш ли кой е притежавал замъка му?

Не.

Много добрият приятел на Мария, граф Дракула.

Този, който я е заразил.

И много други.

Не.

Сигурно грешите.

Графът...

Графът е очарователен.

И...

Срещал ли си го?

Да, графът...

Той е абсолютен джентълмен.

Той дори ме изпрати до вратата ми.

Той е...

Не знам.

Как те намери?

Не знам.

Всичко се случи толкова бързо.

Мария...

Дойдох тук... И тя ми каза, че си я освободил.

Мария избяга, нокаутирайки трима пазачи.

И взех по-голямата част от кръвта от моя служител.

Моят... Аз... Аз... Не вярвам, че тя... Седни.

Успокой се.

Защото това, което ще ти кажа, ще бъде трудно за чуване.

И още повече да се разбере.

Този човек е хематофаг.

Храни се изключително с прясна кръв.

Най-вече човешка кръв.

Той е вампир.

Да.

Той е.

Обикновено хапе жертвите си във врата и изсмуква кръвта им, докато не умрат.

Някои от тях, така да се каже, са пощадени, но самите те стават вампири.

Боже мой.

Мария е една от тях.

Трябва да се уверя, че и ти не си толкова добре.

Мария... Разбира се, че не.

Никога не съм я докосвал, за да ме неуважа.

Той се държеше като съвършен джентълмен.

Той използва парфюм, за да съблазни жертвите си, един вид еликсир.

Което унищожава всяка воля и премахва всички задръжки.

Така че може да сте под неговото влияние и дори да не го осъзнавате.

Аз го правя.

Мощен.

Да.

Наистина.

Но е лесно да се провери.

Мога ли да видя врата ви, моля?

Всичко е наред.

Това е чудо, наистина.

Моля те.

Моля те.

Моля те.

Моля те.

Насам.

Добър вечер, господине.

Баща.

Защо, моля.

Имаме деца.

Ние спим.

Да, съжалявам.

Благодаря ти.

Внимателно.

Да.

Какво правиш?

Дори не знам за този двойно изключен екран.

Нина, не се страхувай.

Имам предвид без никаква вреда.

Да?

Госпожице, струва ми се, че бях съвсем наясно с правилата на къщата,

които не включват музика след 20:00 часа и е след полунощ.

Моля те, прости ми.

Не бях забелязал времето.

Добре.

Сега, господине.

Ако бяхте джентълменът, за когото се представяхте,

щяхте да напуснете тази стая веднага.

Разбирам.

Моите поздрави.

Не.

Не по този начин.

Излез оттам, откъдето си дошъл.

Какво правиш?

Какво правиш?

Какво правиш?

Не можеш да скочиш.

Твърде високо е.

Нина, чаках почти 400 години, за да те видя отново.

Така че, ако искаш да си тръгна, мога.

Да.

Не, тръгвай.

Не.

Забранявам ти да се самоубиваш под прозореца ми.

Значи искаш да умра по-далеч?

Да.

Да.

Не.

Да.

Просто слез от каруцата веднага.

Ти ме излъга.

Дори нито веднъж.

Използва чара си, за да ме съблазниш, както правиш с всичките си жертви.

Прав си.

Това е парфюм.

Но никога не съм го използвал с теб.

Казах ти да пиеш кръвта на жертвите си.

Вярно е.

Но ти не си моята жертва.

Ти си моят любим/любима.

Тихо.

Единствената и неповторима истинска любов.

Кой си ти, че да ми говориш така?

Проклет да съм, Нина.

Аз съм мъртвец, осъден от Божията воля да живее.

Защо Бог би ти оказал такава нужда?

Защото той те взе от мен.

Затова го проклех и го изоставих.

Поради общоприетото вярване, не харесвам кръв.

Дори ако твоят има прекрасен вкус.

Без него щях да бъда само отблъскващ старец и

безмълвно сърце, което никой не смее да погледне.

Всичко това са само думи.

Очарователни думи, целящи да ме заблудят.

Прав си.

Понякога думите могат да те заблудят.

Хвани ръцете ми.

Ръцете никога не лъжат.

Те ще ти кажат истината за мен, но и за теб.

За това кой си всъщност.

И ще ви кажат колко много са се насладили

галейки лицето, врата ти и бедрата ти.

Помниш ли последното нещо, което ми каза?

Ти каза, пази се, принце мой.

Моят крал.

Моят живот.

Защото не мога да оцелея без теб.

Искам да ме вземеш.

Сега.

Имаш целия си живот пред себе си.

И аз предлагам само това.

Искам да бъдеш в плътта си.

В кръвта ти.

Моля те, съпругът ми.

Моля те.

Знаеш ли?

Да.

Тази миризма.

Същото е като в болницата.

Същият парфюм.

Той е тук.

Боже мой.

Те са останали.

Но къде?

Има само едно място.

Изглежда, че Минос е изчезнал.

С него?

Боя се, че е така.

Този човек е дяволът.

Той трябва да бъде спрян възможно най-скоро.

Точно така.

Но мислиш ли, че ще можеш да ни упътиш до замъка му в Румъния?

Да.

Татко, ние идваме на училище така, без никаква подготовка, без никаква помощ.

Мисля, че познавам някой, който би могъл да ни помогне.

Мисля, че познавам някой, който би могъл да ни помогне.

Това е всичко!

Ето, започваме.

Ето, започваме.

Чак дотук нагоре.

Значи ти липсвах?

Разбира се, скъпа моя.

Моля се за теб всеки ден.

Какво се случва?

Това чудо ли е?

Така е.

Бог чу молитвите ти.

И ето ме, че съм напълно изцелен и

готов да те обичам до края на живота ти.

Хенри.

Полудявах без теб.

Но когато те изписаха от болницата, помолих да ме уведомят.

Знам, знам.

Тръгнах си преди едва час и дойдох директно тук.

И напълно убих... Разбира се.

Не ме отегчавай с въпросите си.

Не се ли вълнуваш да ме видиш?

Разбира се.

Хенри.

Липсваха ми ръцете ти.

И красивите ти ръце.

И устните ти.

Особено врата ти.

Побързай.

Как смееш!

Исусе, какво направи?

Не се тревожи, не се тревожи.

Има обяснение.

Можем да обясним всичко.

Не, ще го направя!

Какви са твоите мисли?

Моето куче.

Не ми го крещи.

Не, моля те. Спри.

Не - не, спри.

Спрете кога.

Не ми позволявай...

Приятели мои, принцеса Елизабет се завърна.

Нека говоря с тях. Няма да сбъркам.

Господарю, те вече са по следите ти и скоро ще приключим с теб.

Мисля, че е време да си тръгваш.

Благодаря ви за загрижеността.

Но най-накрая сме си у дома.

Няма къде другаде да бъдеш.

Вземи това.

Не мисля, че вече ще имам нужда от услугите ви.

Върви си с мир сега.

Мислиш ли, че Бог ще ни прости, че се обичаме толкова много?

Бог е любов. Той разбира. А ако не разбира, може да отиде в ада.

Те ще знаят какво е да те събудят, опитай и остани тук.

Вземи това!

Ей там. Там той спи в ковчега си.

В ковчег? Това е последното място, където искам да спя.

Всички ще спечелим това.

Войници! Трябват ми петима доброволци. Почивайте си, не стойте прави.

Това е той. Вътре е. Солдати!

Няма да го убиеш по този начин. Остави го

на нас, отче. Този път няма да се измъкне.

Арматс! Мамка му!

Казах ти, че ще ти пощадя живота. Не ме карай да се върна към миналото си.

Хей, слизай долу!

Да тръгваме!

Няма да го направя!

Това е той!

Да тръгваме!

Кратка пауза... и сме обратно.

Кратка пауза... и сме обратно.

Ти си жрецът, който преследва народа ми

толкова години. Да. Но бъди сигурен...

Не дойдох да се бия с теб. Не аз. Аз се бия

с Бога. Не ме интересуват Неговите слуги.

Не. Ти не се бориш с Бог, сине мой. Бориш се със себе си.

Не. Не, не. Аз се борих и убих в негово име.

Ние живеем и дишаме в Неговото име. Защо

би искал да унищожим Неговото творение?

Човек убива от свое име. И ти го правиш отново.

Това са само хубави думи. Бог те изпрати тук да ме убиеш.

Бог ме изпрати тук, за да те спася.

Значи Бог иска да ме спаси сега.

След като ми отказва правото да умра векове наред.

Но това не е наказание. Това е възможност.

Покай се, Дракула, за твоето спасение.

Тя е моето спасение.

Но ти си нейното проклятие.

Но ти си нейното проклятие.

Трябва ми още малко време.

Елизабет, проклятието ще изчезне, ако го направя.

Ще си възвърнеш свободата.

Но ти си моята свобода. Ти си моята свобода, моята любов.

Но ти си тръгваш, аз си тръгвам.

Дракула.

Вярваш ли, че я обичаш, но очакваш тя да пожертва живота си за теб?

Моля те, спаси ме.

Душата ти все още принадлежи на Бога.

Ако наистина я обичаш, нека се върне към живот.

И се връщаш при Бога.

Дракула!

Отвори вратата!

Отвори вратата!

Преди четиристотин години попитах един свещеник дали Бог е пощадил жена ми.

Той не го направи.

Моля!

Чуваш ли молитвата ми този път?

Ще го направиш ли?

Дали те чува или не?

Само ти можеш да промениш съдбата, сине мой.

Спаси я.

И тогава ще бъдете в мир за вечността.

Не ме оставяй, човече!

Побързай, преди да съм си променил решението.

Амин.

Амин.

Не!

Виж, Слейър!

И ще ти покажа какво имам утре, докато го занеса в Макаджи.

Защото те обичам.

И аз те обичам.

Аз сега?

Магията е развалена.

Всичко е наред сега.

Добре.

Благодаря ти.

Ще се видим скоро.

Да, да, да.