Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

2 00:01:18,890... > 00:01:21а ОСМА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

- Добро утро. - Добро утро.

Кaфе? - Да, благодаря.

Как си? - Добре.

Днес съм добре.

- Наистина ли? - Да.

Вчера бях уморен, нерви. Извинявай.

Днес наистина съм добре.

- Ти също ме извини, че се намесих.

- Ти ме обичаш, тревожиш се. Това е нормално.

-Може би. И все пак не трябва да се намесвам в това.

- Всичко е наред. - Отлично.

Какви са плановете ти? - Ще се отбия за малко в офиса.

След това вероятно Ще отида до Ловната хижа.

Де взема Димка. - Разбира се.

-Тъкмо ще се върне от дядо си.

Какво става с булчинската ти рокля??

- Днес ще ходя на проба. - Чудесно.

- Глеб? - Да?

-Нали всичко ще е наред?

-Разбира се.

Иначе не може и да бъде.

Твърдите, че сте видял,

как Карина Щерн влиза в бар "Стрелка" около един през нощта..

- Така е. - Бяхте ли употребили нещо тази вечер?

Алкохол, наркотици? - Пих няколко коктейла.

- Колко по-точно? - Три, може би четири.

-Тоест сте били в състояние на алкохолно опиянение?

- Бях малко пиян. - Четири малко ли е?

- Гражданино следовател, това са коктейли, не уиски.

- Напитки за дами и педераси? - Всеки има свой социален кръг. Вие знаете по-добре.

Отдавна ли не са те шамаросвали? - И какво?

-Нищо, просто е полезно.

- Разпитът приключи ли? - Току-що започна.

-Влизай.

Чай, кафе? - Кафе, благодаря.

-Сядай.

- При теб е много уютно. - Благодаря.

Обзаведох го сама.

-Красиво е.

-Реши ли вече какво ще пееш?

-Извинявай, Карина, излъгах те.

Не дойдох заради песента.

-А защо?

-Дойдох да поговорим за Глеб.

-За Глеб? Интересно.

Хайде.

- Знаех историята на връзката ви с него.

И разбирам какво си ти за него, какво е той за теб.

Но се надявам, че ние с теб ще се сприятелим.

Много бих искала да се сприятелим.

-Да, разбира се. Сигурна съм, че ще стане така.

-И се надявам между нас да няма никакви недомлъвки.

-Слушай, ние имаме отделни животи. Не разбирам за какво може да се притесняваш.

- И все пак, ако е възможно, искам да те попитам за едно нещо.

-Слушам.

-Излязох навън да си повикам такси.

Карина излезе от колата.

Качих се в таксито за да се прибера в къщи.

Между другото, можете да проверите по времето на повикването на таксито.

-Виж ти, били са го по мутрата, но не са му повредили мозъка.

-Ако ви сърбят ръцете, можете да отидете в спортната зала.

Ако продължавате така може да отидете в затвора, времената се промениха.

-Времената, може и да са се променили,

но камерите са същите и там ще те направят педал независимо от времето.

-Добре тогава, чакам въпроси.

- Помниш ли в колко часа се прибра? - Не, веднага се тропясах.

Имах тежки снимки.

Да, ние сме артисти.

- Вие - не знам, ние - да. Артисти сме.

- За какво е филмът? - За войната.

- За войната ли играеш? - Да.

- Какъв играеш там? - Лейтенант-пехотинец.

-Не можеше ли да си по-старши?

- Ако нямате към мен повече въпроси по делото, ме пуснете.

-Имам въпроси, не ще те пусна.

Че руското кино ще пропадне без теб.

Хайде, подпиши тук и бягай. Само те бягай по-бързо, че знаеш ли.

Сомов, изчакай.

Все забравям да ти го дам.

- Какво е това? - ДНК тест.

Марина Левкоева е била бременна.

- От кого? - От вас.

-Чух за историята ви с Фил, за цялата ви компания.

Може да изглежда странно но за мен е много важно.

Сега не те питам като ченге.

-Безспокои те триъгълника, или дори нашия квадрат?

Алиса-аз-Фил-Глеб?

-Да, много ревнувам.

-Няма смисъл. Алиса и Фил са мъртви.

- Да, но ми се струва, че Глеб така и не прежали Алиса.

- Струва ми се, че се преструваш.

Не те интересуват мъртвите тревожиш се за живите.

Глеб не ме интересува.

Имам си любим мъж и никога не съм била толкова щастлива.

- Много се радвам за теб. - И аз за вас.

Решихте ли кога ще е сватбата?

-Не, но Глеб иска да е възможно най-скоро.

-Ех, тези мъже.

Не разбират колко време ни трябва за подготовката.

- Аз няма да се подготвям. Просто ще си купя рокля и толкова.

- Извинявай, минутка. - Разбира се.

-Скъпи, не е много удобно да говоря.

При мен е Лена, годеницата на Глеб.

- Защо? - Просто дойде да побъбрим.

- По какъв повод? - Просто така...

-Ясно. Днес ще дойда.

- Ще те чакам. - Да, и, между другото, намерихме архива на Краснов.

- Серизно? - Да, скъпа.

- И какво? - Гледах как се чукаш с Олховски,

и с Краснов, и с още някакъв перко.

Възбудих се и те желая.

Довечера ще го гледаме заедно и ще се чукаме.

- Не знаех, че си перверзник.

-Между другото там има и много други интересни неща.

- Добре, спри, не гледай други жени.

Ревнувам. - Ами не знам. Довечера ще решим.

-Добре.

-Чао.

-Галерията също ли?

Не знаех, че Павел Иванович са интересува от съвременно изкуство.

-Той има широк кръг от интереси.

-А кой ще ръководи фирмата сега? Павел Иванович ли?

-Едва ли.

Той е много зает човек. Въпросът засега е открит.

- Знаете ли, ще прозвучи сантиментално, но ще ми липсва.

Почти една трета от живота ми е свързана с тази компания.

- И така, Глеб Виталиевич, имате ли възражения?

Можем ли да започнем сделката?

-Оформих показанията по делото Краснов и мога да го предам в прокуратурата.

-Прибави и това.

-Нещастен случай?

Термос в тила?

- Това е резултатът от официалната експертиза на трупа на Краснов.

-Нали искахме да притиснем Олховски?

-Не да го притиснем, а да разберем какво се е случило.

А се е случило нещастие.

- Добре, а дело на Алиса? - Алиса я е убила Уляна Лисина.

Ние не можем да я накажем, наказаха там.

Така че делото е приключено.

- Има документи, доказващи това,

че Глеб Олховски е прал пари чрез фонда на Алиса.

Тя е разбрала за това - той я е убил.

- Откъде имаш такива документи?

-От Никита Лисин.

-А аз седя и си троша главата,

как Уляна Лисина си е закупила билет за чужбина след като има подписка за ненапускане.

Някой я премахнал от нашата база данни.

Отстранен си. Махай се.

-Какво да правя с документите?

-Максим, помисли добре дали ги има?

Ще се наложи да проведем вътрешно разследване, нали?

Ще се разбере как са получени.

Разбираш ли, как ще свърши всичко това за теб?

Свободен си.

-Привет, Олег.

- Здравейте. - Олег, имам нужда от съвет.

- Какво искате да разберете? - Как да подобря отношенията със сина си?

-Обадете му се и си поговорете задушевно.

-Да?

- Димка, привет. - Привет.

- Как си? - Добре.

- Слушай, исках да дойда при теб на село. Може ли?

-А аз тръгвам за Москва.

- Хайде, тогава да се срещнем в къщи и да поговорим?

Липсваш ми Трябва да проведем сериозен разговор.

-Не знам.

- Разделих се с Наталия. - О! Готино!

Искам да кажа, надявам се че не го преживяваш много?

Просто никога не съм я харесвал.

-Та, искам да те видя.

Да поговорим, да ти обясня, да ти се извиня.

-Татко, какво говориш? Няма нужда да се извиняваш.

Освен това, хайде, готов съм, ще дойда да поговорим.

ОК, хайде. Чао.

-Изинете, мога ли с нещо да ви помогна?

-Познавахте ли Алиса Олховска?

-Бегло, но се възхищавах от благотворителните й проекти.

-Да, тя имаше голямо сърце.

- А вие неин приятел ли сте? - Не, просто й помагах. На фонда й.

- Вие тук ли работите? - Аз съм собственикът на тази галерия, Дария Смирнова.

-Да, а аз точно днес разгледах документите,

съгласно които вие сте куратор, а собственник е Глеб Олховски.

-Работим заедно с Глеб Олховски.

Помагаме на млади художници. Тук ще излагаме работите им.

И за продажба-може да си изберете нещо интересно.

- Не разбирам от изкуство.

- Мога да ви консултирам и да ви помогна да изберете нещо перспективно.

-И какво му е перспективното?

-Купувате картина на изгряваща звезда, преди да й е скочила цената.

- Значи това е инвестиция? - Точно.

- Интересно. - Планираме нова изложба.

Елена, годеницата на Глеб Олховски, намери ново име и то скоро ще стане бомба.

Уверявам ви, ще донесе огромни дивиденти на тези, които го купуват,

Поскъпването ще е многократно. А ни ще сме откривателите му.

-Елена сега се занимава с изкуство, така ли?

Да, ако трябва да съм честна, тя намери тази художничка Асфари.

- А Асфари - тя ли е? - Да, тя е.

Асфари - загадъчната художничка, руската Банкси.

Тя има толкова интересна история!

-Вие сте толкова увлечена, Даша. Това е приятно.

-Възможността да донесеш изкуството на света, да носиш красота е най-важното за мен.

-Тогава ние ще се постараем да ви помогнем в това.

Обаждайте ми се по всяко време. - Благодаря ви, Павел.

- Да, не се представих.

Павел Иванович Чистяков, новия собственник на галерята.

-Много ми е приятно, Павел Иванович.

-Взаимно, Даша.

-А ако във връзка със смяната на ръководството се появят нови насоки…

-Не, за какво говорите, Дария? Нямам въпроси относно вашата работа.

Работете. Всичко добро - Всичко хубаво.

-Пьотър Сергеевич, ау!

Горкият Пьотър Сергеевич.

С вас беше страхотно.

Помните ли как казвахте, че в секса, както ив работата, трябва да мислите само за себе си?

И аз започнах да мисля за себе си и да работя за вас.

Беше забавно да спя с чиновниците, а после да гледам как ги закопавате.

Без вас каква щях да бъда?

Никаква.

Никога не съм ви го казвала, но...

Може би съм ви обичала.

Чао.

- Съжалявам, не можах.

-Нищо, ще се научиш.

-Красива е.

-Притесняваш ли се?

- Не. - Винаги е така първия път, и мен ме беше страх.

- Как спря да се страхуваш? - Просто стрелях.

- Привет. - Привет.

- Събрах нещата ти тук.

-Благодаря.

Искат да филмират книгата ти. Интересува ли те?

-А какво става с Катя?

-Нищо. Отказах й.

-Добре.

Не съм против екранизацията. Трябва ли да подпиша нещо?

- Ще ти пиша, когато е необходимо. Засега помисли по финансовия въпрос.

И ми напиши. - Добре.

Но изобщо нямам идея за това.

Ако измислиш колко е правилно да поискам, нека бъде както ти кажеш.

-Добре.

-Наташа.

-Какво?

-Прости ми.

-За какво?

-За всичко.

- Добре.

- Не си отивай, моля те. - Недей, моля те.

- Моля те, не си отивай.

-Нека просто да работим заедно и толкова.

Все едно, нищо не се получава а мен ме боли, аз съм жив човек.

-Мен също ме боли.

Не искам да те загубя. - Льоша, наистина не съм дошла за това.

-Знам.

Просто те обичам.

- Да, Макс? - Делото на Филип Краснов е приключено.

Както винаги нещастен случай.Поздравления. - За какво?

- Твоя Глеб отново се откачи. - Глеб е невинен.

Но дори и да беше виновен,

аз съм сигурна, че ти като честен следовател би довел разследването до край.

- С какъвто се събереш... - В какъв смисъл?

-Заговори като кучка. По-точно, като него.

-Макс, или го докажи или се откажи, или не плямпай. Чао.

- Първото. - Какво?

- Имам доказателство, което Лисин ми даде преди смъртта си.

- Какво? - Да. Катастрофирали са с жена си.

А Уляна беше обвиняема по делото на Алиса, така че сега и то е приключено.

А за това, че се опитах да разбера всичко, ме отстраниха.

Наистина засега не съм уволнен, а само съм отстранен.

Всичко благодарение на твоя Глеб.

- Зает ли си днес? - Имам много време.

- Идвам при теб. - Добре.

- Разбрах всичко.

Едно уточнение: мога ли не просто да наблюдавам Олховски и неговата страст,

но и да ви предлагам свои съображения, мисли, подозрения?

Въпросът е, че аз все пак не мисля за себе си само като изпълнител.

Имам амбиции и способности да анализирам.

- Опитайте, опитайте. Ще видим.

- Може ли да вървя? - Не, аз ще ти кажа кога.

-Извинете.

- Искам да разберете коя е тази Асфари.

-Асфари?

-Това е съвременна художничка.

Подготвя се нейна изложба в галерията на Дария Смирнова.

Искам да разберете кой се крие под това име.

- Добре. Има ли някаква друга информация за тази Асфари?

-Не. Освен факта, че куратор на изложбата е годеницата на Глеб Олховски.

- Любопитно. Решила е да си смени професията ли?

-Или да се намеси в работата на галерията. Няма бивши следователи.

Трябва да разбера всичко за тази изложба, за участието на годеницата на Олховски,

за комуникацията им с Даша Смирнова. - Разбирам всичко, Павел Иванович.

- Добре. Можете да вървите.

-Благодаря.

-Привет.

- Много ми е лошо. Трябва да говоря с теб

-Влизай.

А какво е това?

- Цветя. - От кога не си подарявал цветя?

Не се притеснявай, влизай.

- Господи, Пьотр Сергеевич. Господи...

Каква мъка! Какво ще правим сега?!

- Какво правиш? - Как какво? Скърбя!

- Не се преструвай. - Не се преструвам. Мъчно ми е за него.

- Върви при Даша. - Защо?

- Тя ще те утеши. - За мен там всичко е приключило.

- Кога? - Какво?

- Кога приключи? - Последния път.

-Значи повече няма да приключваш?

- Не те ли е срам? Баща ти почина, а ти правиш каламбури.

- Но напразно. - Какво напразно?

- Не биваше да зарязваш момичето. - Обещах на баща ти да запазя семейството.

И ще го направя! - Докато беше жив ти мърсуваше.

Когато умря, стана честен. - Спри да ругаеш.

-Спирам. Обещавам, че е за последен път.

Както ти с Даша - само веднъж.

Майната ти!

- Сега ме е срам за теб пред покойния ти баща.

Моля те, помисли за паметта на баща си!

- От луната ли падаш? Заради парите на татко ли се горещиш така?

- Трябва да спасим семейството. Мисля за децата и за теб, глупачке!

- Простотии. - Простотии са това, което ти правиш напоследък.

Мила, послушай ме, аз приключих там, ти също приключвай.

-Аз съм свършвала, свършвам и ще сършвам там с радост, скъпи.

Няма да ме спреш. - Искаш да ме довършиш ли?

-Ще ме удариш ли? Хайде.

Искаш да живеем заедно ли? Моля. Но ще се чукам там.

-Слушай, наистина съм виновен пред теб.

Виновен съм, че не съм спал с теб като с жена.

Но сега ти се кълна, всичко ще бъде различно.

Обичам те, искам те, не искам да те деля с никого!

-Извинявай, но дори и в най-добрите времена с теб не беше нищо особено.

-Ще погреба ебача ти, чуваш ли?

Ако това паленце се доближи още веднъж до теб,

ще замине на гробището без никакви видеоклипове.

-Дори забравих да мисля за нея.

- Не е вярно. - Вярно е.

Започнах да забравям и тогава се случи това.

- Ти я обичаше. - Не.

- Обичаше я. - Кълна се, не.

-Подсъзнателно си искал да вържеш Марина и затова си искал дете.

-Що за глупости? Защо са ми деца?

- Не знам, струва ми се, че ще бъдеш добър баща.

- Важното е каква мисъл ми хрумна.,

Получава се, че и мен са ме убили.

Малка част.

-Това ще мине. Това е просто шок.

- Мисля си, аз...

Не съм виждал това дете.

Това означава ли, че съм го изоставил?

-Ти се самонавиваш. Имам чувството, че в живота ти не е имало драма,

а когато тя се е появила, ти се понасяш с нея.

-Какво знаеш за живота ми?

- Нищо, но ми се струва, че не си имал трудности в живота си.

Ти си разглезен. - От кого?

-От майка ти, от баща ти.

-Баща ми? Баща ми, след като ме е направил, веднага е изчезнал, дори не се е обадил.

Измислях си, че е в Москва, че работи в Кремъл.

Чаках татко да пристигне с подаръци за всичките ми рождени дни, да ме прегърне и да ме вземе.

А мама никога не ме е прегръщала. Нямаше време-работеше на две места.

Казвше, че татко е загинал в Кавказ.

А после го видях на улицата, небръснат, пиян.

Не ме позна, разбира се. Поиска ми пари.

- А ти? - Дадох му.

Все пак ми е баща.

- Затова ли се премести в Москва?

-Да.

-Искаш ли да те прегърна?

-Може.

Даш, толкова ми е мъчно за теб.

- Защо? - Ти си красива, умна и талантлива.

Можеш да получих всичко без да блудстваш.

-Кир, недей.

- Защо? - Просто недей.

-Добре.

Да си ходя ли? - Да.

- Добре.

- Извинявай. - Всичко е наред.

Но много ми се искаше.

-Ще се опушим.

-А аз харесвам миризмата на огън.

-Странно.

Никога не бих си помислил, че ти можеш ето така сам,

без охрана, без всякакви джаджи да запалиш огън в гората.

-Колкото по-високо ниво на спокойствие постигнеш, толкова повече копнееш за опасности.

- Никога ли не си се страхувал? - Няма смисъл да се страхуваме.

Понякога просто трябва да изчакаш.

Да се успокоиш, да седнеш на брега и да изчакаш трупът на врага ти доплува покрай теб.

- Ще отида да говоря.

- Здравейте, Павел Иванович. - Привет. Хареса ли ти адвоката ми?

- Страхотен е. - Радвам се, че ти е харесал.

Ще трябва да работите заедно. - Не разбрах.

- Ти си ефективен мениджър, опитен, познаваш компанията.

Защо да те сменям с някой чужд човек?

- Добре, благодаря. Но имам нужда от почивка.

-Няма проблем. Сега всички въпроси по схемите Юра ще ги реши директно с мен.

-Разбрано. Нямаш ми доверие.

- Безпокоя се за теб. И за твоята Лена.

- Какво общо има Лена с това? - Тя не се ли е докопала до документите на фонда?

- В какъв смисъл? - Днес идва за нещо при Карина.

После тази неочаквана изложба при Даша Смирнова.

-Да, тя ми каза.

-Ще се радвам за вас ако наистина се обичате.

Главното е да не те обича заради информацията,

а твоята страст към нея да не те превърне в сляпо кученце.

Това бе съвет за любовта.

И нека твоята жена спре да общува с бившия си партньор.

-Димка, да тръгваме.

-Мислиш ли, че Лисини са ги убили?

-А ти как мислиш?

- Не знам. - Аз също не знам.

Мисля, че не.

Станало е твърде внезапно. Отивали са към летището - искаха да избягат.

-Тя беше с подписка за ненапускане.

-Срещнах се с Никита Лисин ден преди смъртта му,

той ми предложи информация срещу която да сваля подписката на Уляна.

- Каква? - Информацията която навремето е дал на Алиса.

Заради която всъщност Глеб е убил Алиса.

Тя го изнудвала. - И той ти даде тази информация?

-За да сваля подписката.

-И ти рискува?

- Само че от това нямаше смисъл. Делото така или иначе го приключиха и ме отстраниха.

- Каква е информацията?

- Сигурен съм, че Глеб е подкупил Маркович.

- Каква е информацията? - И за Алиса, и за делото на Краснов.

-Документи ли са?

Покажи ги.

-Привет. Влизай.

-Привет, татко.

Наистина ли се раздели с Наталия? - Да.

Сега ни предстоят две седмици ергенски живот.

- Татко... - Какво?

-Колко си нежна...

- Ще се видим ли утре?

-Да. Ще прескоча при теб за обяд.

- Добре. Ще ти приготвя нещо.

А вечерта ще отидем в галерията при Даша.

Там има изложба моя в памет.

Не забравяй цветята.

Само да не са червени рози, мразя ги. - Помня.

Ой...

Ти ли си?

Как се озовах тук? - Скъпи, пак се беше напил.

-А Мила къде е?

- Мила я няма, тя ми се обади и ме помоли да дойда и да те взема.

-А! Фантастика.

-Какво?

-Вече сте заедно. Ох, кучка!

-Тя е мъдра жена. Тя разбира, че се обичаме

и че си щастлив с мен.

-Даш, остави ме, за предпочитане завинаги.

- Какво? - Дълго е да ти обяснявам, просто си тръгвай и край.

- Скъпи, това е моят апартамент, така че трябва ти да си тръгнеш.

- Не, няма да се прибера в къщи.

- Защо? - Тъстът почина.

- Знам. Мила ми каза. - Какво друго ти каза?

-Каза, че имаш спермотоксикоза.

-Мамка му. Аз съм в ада, умрял съм.

И няма изход.

-Скъпи, ако настроението ти е такова, тогава вероятно наистина трябва да си тръгнеш.

- Не, няма да си ходя.

Ако това е адът, нека бъде така.

- Привет. - Привет.

- Толкова е хубаво, че вече си у дома!

-Как прекара деня си?

- Чудесно, а ти? - Аз също.

Какво става с роклята? - Всичко е наред. Ще я доставят утре.

- Не си ли ходила другаде?

-Не.

Дълго ли ще пътуваме?

-Не знам.

За няколко седмици със сигурност.

-А работата ти?

-Искам да си почина от работа.

И от всичко това, което се случи в последно време.

-Много се радвам, че ще ти свалят всички обвинения.

Винаги съм вярвала в твоята невинност.

-Е, не винаги...

- Дори и да беше виновен, едва ли можех да спра да те обичам.

- Това са важни думи.

-Особено от следователя.

- Обичам те - И аз теб.

Кажи ми, за мен е важно да знам.

- Какво? - Кой уби Фил, кой уби Алиса?

Не знаеш, или знаеш, но мълчиш?

- Може би си мислиш, че аз съм ги убил?

- Не си ли ти? - Не съм аз.

- Не си ли ти? - Не съм аз.

- Не си ли ти? - Не съм аз.

-А кой?

- Като се оженим, ще ти разкажа.

Това ще бъде моят подарък за съпругата ми детектив.

Разбрахме ли се?

- Може би и ти искаш нещо такова?

- Засега архивът на Краснов ми е достатъчен.

- Има ли много от това? - За половин Москва.

-Представяш ли си колко е печелил?

-Интересува ме само,

дали той е диференцирал сумите в зависимост от това,

за кого именно са се омъжвали бившите му момичета?

-Като че ли не.

В зависимост от обстоятелствата е давал отсрочки.

-В какъв смисъл?

-Ако момичето не е искало да каже на съпруга си за миналото си и за филмите,

тя е можела сама да плати след сватбата.

Например, продавайки бижутата си.

-Да, трябвало е да му се причини болка преди смъртта му.

Жалко, изпуснали са го без мъчения.

-Да Бог е бил с него.

А може ли да не ме разпитват повече?

-Няма. Делата са приключени.

- Малко ме е страх. - От какво?

-Ако изведнъж разберат, че е идвал при мен.

-Още един път: всичко е приключено.

Забрави, ти си под моя защита. Никой няма да те пипне.

Нито ченгетата, нито това говно.

- Благодаря. - Няма за какво.

-Искам да ти благодаря.

За това, че ме разбра и ми прости.

За това, че ме защити

и тези, които той можеше да натопи.

Обичам те.

-И аз.

-Благодаря ти, че не смачка Глеб.

Искрено го съжалявам. - А аз не.

Ако го бях смачкал, щях да покажа чувства, а аз нямам никакви чувства към него.

Просто личния му живот започна да пречи на бизнеса.

-А на теб никога ли не ти пречи?

-Никога.

- Ще го имам предвид. - Имай го.

- Добър ден. - Здравейте.

- Да, слушам. - Здравейте, Елена.

Дадоха ми телефонния ви номер в галерията на Дария Смирнова.

Знам, че сега се подготвя изложба на художничката Асфари, а вие сте неин продуцент, нали?

- Да. - Кореспондент съм на списание "Светът на изкуствата".

Мога ли да ви задам няколко въпроса?

- Сега съм на летището, не е много удобно. - Тогава мога ли да задам един въпрос?

- Добре. - Откъде е този псевдоним Асфари?

- Скоро ще дадем прессъобщение. Всичко ще бъде посочено там.

- И последният въпрос:

Знаехте ли, че Асфари е името, на детето на Дария Смирнова?

- Какво дете? - Дария е имала дете от първия си брак,

което е загубила шест месеца след раждането му.

Кръстили са детето Асфари.

- И какво? - Нищо. Не знаехте ли за това?

- Кой се обади? - Димка се обади за да се сбогуваме. Ще тръгваме ли?

Сега ще дойда.

- Случило ли се е нещо? - Трябва да купя нещо в аптеката.

- Тя е в общата зала. - Помня.

-Здравейте. Какво е това на стената ви?

-А, това го нарисува Боренка.

Между другото той учеше в моя клас.

После се ожени и заживя тук със семейството си.

Жена му го избяга в Москва, и той се завлачи след нея.

И умря там.

Той много я обичаше.

Господи, той беше такъв художник... Рисуваше невероятно.

-А тя никога повече ли не се е появила тук?

-Появява се, разбира се.

Съвсем скоро

се домъкна...

Взе картините му и продаде апартамента.

-Да... Времето е толкова хубаво.

-Харесва ли ви? Да, затопли се малко. Че то, знаете ли, вали, вали през цялото време...