Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

СЕДМА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

-Няма ли да ставаш за работа?

-Трябва да отида на лекар. Да ми изпише хапчета.

-За какво?

-За депресия.

-Нищо ти няма, скоро ще изпишат татко и ще се ободриш.

- В смисъл? - Няма да искаш да стоиш в къщи.

Като го чуеш как мучи сутрин

и чака закуската си в количката, няма да искаш да седнеш на масата.

В банята-и на работа.

- Мила? - Какво?

-Помислих.

-За какво?

- За това, което говорихме вчера. - Пиянските глупости?

-Не, говоря сериозно. Да започнем отначало.

- Не се навивай. - Не се навивам.

-Може би това е причината, разбираш ли?

-Кое "това"?

-Това, което се случи с баща ти. Това беше знак за нас.

- Какъв знак? - От там.

- Откачи ли? - Не.

Трябва да променим живота си. Иначе всички ще станем зеленчуци, разбираш ли?

- Вече е късно. - Все още не е късно.

Нека поне опитаме. Аз ще зарежа Даша, а ти ще спреш да спиш с този Кирил.

Това е разврат! И ще има възмездие за него.

-Това е животът. Искам да живея.

Дори ако трябва да платя за това.

Това е, да приключваме.

Ти спиш с когото искаш и спя с когото си поискам, нали?

Това е, ще бягам.

- Ще го убия. - Кого?

-Киро.

-Не умирай!

Не умирай.

Не умирай!

-Кажи на майка ми, че я обичам.

-Ще й кажа.

- Кажи на сестра ми да не изоставя майка ни.

- Ще й кажа.

- Кажи на генерал Титов...

-Любими.

По дяволите, ти си мъртъв, защо ми пускаш език?

- Извинявай, случайно. - Какво да те извинявам?!

-Стоп, заснето. Сцената е секс. Секс и смърт. Красота.

Приятели, да поздравим Кирил с края на снимките.

-Много благодаря.

Много благодаря. Мръсен съм.

- Благодаря, Кирил. Браво.

-Благодаря, момчета.

Много се радвам. Не искам да те цапам.

Много ви благодаря.

-Прибери си червата.

-Как завърши кавгата между Краснов и Олховски?

-Никак. Глеб си тръгна, Фил също.

-Ти лично видя ли как Филип си тръгва?

-Да.

-А колко време след това тръгна Глеб?

- Първо тръгна Фил, после Глеб. - В колко приблизително?

-Не помня. В 10-11. Не помня.

-А в 11-30 вече е бил у Даря Смирнова.

Знаеше ли, че Краснов в продължение на няколко години ограбва Глеб?

- Какво е това? - Документи, потвърждаващи това.

-Фил е платил всичките си задължения към Глеб. Глеб ми каза.

-Имаш ли доказателства?

- Ти самият ли искаш да погребеш Глеб, или някой те използва?

-Глеб даде показания срещу Уляна Лисина, обвини я в убийството на Алиса. Защо?

- И какво общо има това с делото Краснов?

-Помисли.

-Защо считаш, че Лисина е невинна?

- Виждала ли си я? - Да.

- Тя може ли да убие? - Всичко се случва.

- Не ти вярвам. - И аз на теб.

-Само един човек е имал изгода от убийството на Алиса.

Ще докажа, че той е убил. Той е убил и Краснов.

-Припиши му и всички висящи дела.

- Мисли си каквото искаш. Свободна си.

- Добре, да направим така. Покажи ми експертизата на Фил.

-Защо?

-Покажи ми експертизата. Искам открита и честна игра.

Готова съм за всякаква информации. Ако е виновен, аз първа ще му сложа белезниците.

Покажи я.

Може би трябва да се върнем към старите връзки на Краснов? С Карина, например.

-Защо й трябва на Карина Краснов? Не говори глупости.

- Слушай, Макс, ти наистина си талантлив следовател.

Разбра ли поне нещо за живота на Краснов, освен за отношенията му с Олховски?

И веднага се хвана за първата версия, под която няма нищо,

освен една идиотска кавга и дългове, които са незначителни за Глеб.

Разбираш ли, че за Глеб, тези пари са нищо?

Той идиот ли е заради това да убие човек? Ако преди това, както казваш, той е убил Алиса?

- Ще докажа, че той е убил.

-Ба'си, глупака, честна дума.

- Не съм казал, че разпитът е приключил. - Наистина ли?

- Ало. - Привет.

Как мина? - Не ми харесва всичко това.

Те копаят под теб, търсят всякакви улики.

Явно се канят да те преквалифицират като обвиняем.

Ровят едновременно дело на Алиса и делото на Краснов.

-Разбрах. Къде отиваш сега?

- Сега имам още една работа. После ще мога да дойда при теб.

-О'кей. Обади ми се, когато се освободиш.

-Хайде, добре. Чао.

- Слушам. - Борис Маркович, привет.

Кога мога да дойда? Трябва да говорим.

- Съжалявам, днес съм зает. - Жалко, спешно е.

А утре? - Не, и утре съм зает.

- Наистина ли сте толкова зает, че не можете да намерите десет минути?

-Да, за съжаление.

- Разбрах. - Довиждане.

-Лена?

Ти се закле, нали?

-Не се безпокой. Теб те нямаше, аз отворих стаята.

- По дяволите, ще ме уволнят заради теб, както и Семьон.

Винаги въвличаш всички в някаква каша.

-Не, това е борба за справедливост. Може ли синините да се появявят след катастрофата?

-У мъртвите не се появяват синини.

- Какво е тогава? Били ли са го?

- Много са малки. Не знам какво е това Стига, хайде, приключвай.

-Ще ми помогнеш ли с разпечатките от камерите за видеонаблюдение?

-Ще пиеш ли чай?

-Викали сте ме, Борис Маркович?

-Значи така, подготвяме документите за преквалификация на Олховски

от свидетел на заподозрян. По делото Краснов.

- Разбрах. - И оформи алибито на Карина Щерн.

Ясно, без излишни неща, уточни всички детайли и на бюрото ми.

-А Уляна Лисина?

- По убийството на Олховская? Там останаха само документите.

Сам знаеш какво следва. - Да го предадем в прокуратурата?

-На нея, милата. И в съда.

За определяне на превантивна мярка под формата на арест.

-Ако не греша, Катя иска да влезе във факултета по журналистика

А аз мога да й помогна.

Ще й издам книга.

Ако сама не може да я напише, ще наема роби. Те ще я напишат.

Мисля, че това е страхотно начало за журналистическата й кариера.

-И защо ви е всичко това?

-Ако Катя изложи своята гледна точка за ситуацията с Алексей Игоревич,

това ще има положителен ефект върху продажбата на книгите му.

Това е маркетингов тандем.

Две книги на конфронтиращи се страни - те просто ще отлетят като пирожки.

- Искате отново да използвате дъщеря ми, нали? Малко ли ви беше?

-Знаете ли, Катя вчера дойде при Льоша.

Не съм я молила, тя сама дойде.

И ми се струва, че е самотна.

Тя очевидно иска внимание, а вие се занимавате с живота си и младата си жена...

- Няма нужда да се месите в личния ми живот.

-В никакъв случай.

Всичко, което искам да кажа е това, че на Катя й провървя, че нападна Льоша.

Ако беше някой друг друг - просто щеше да се възползва от момента - и край.

Разбирете ли, че Катя ще намери къде да прави глупости.

И с кого.

Просто това може да са различни хора.

-Това са глупости!

-Защо? Така беше при мен. И с нея ще бъде така.

- Не разбрах логиката.

-Знаете ли,

баща ми беше много богат и зает човек.

Изобщо не му пукаше за мен. Като и на майка ми.

И аз весело прекарах юношеството си.

Странно, че останах жива.

Та, когато родителите ми осъзнаха че дъщеря им е загазила,

вече беше късно.

Бях се отчуждила.

Моля ви - не губете дъщеря си.

Разберете я.

Тя търси слава и внимание защото вие не я забелязвате.

- Е, може и да не я забелязвам, но няма да я оставя да я развратите.

-Няма да я развратя.

Да, тя рано е узряла и трябва да се примирите с това.

А парите й трябват за да стане независима

и да се отдели от вас.

-Кажете ми, Наталия...

А Алексей наясно ли е с това което ми казвате сега?

-Защо?

-Просто той е педагог.

И доколкото разбрах, добър педагог.

И неговата гледна точка ли изразявате?

-А вие мислите ли, че аз не мога да разбирам децата?

-Не знам.

Вече нищо не знам.

- Вижте сам. Много дълго разговарях с Катя.

Мисля, че добре я разбирам и чувствам.

Решението е ваше.

Колко струват тези ваши роби?

- Това вече изобщо не е ваша грижа.

-Любими, ставай, скоро тръгваме.

-Не искам.

- Но ти ми обеща, че ще отидем заедно на тази премиера.

- Промених решението си. - Случи ли се нещо?

-Обичаш ли ме?

-Много.

- Не ме обичаш. - Обичам те.

-Не.

Най-важното е разбрах, че не ме обичаш.

Марина не ме обичаше, Мила не ме обича.

А не мога да си призная това и да си кажа:

"Игорьок, никой не те обича, изобщо никой", -

На децата не им пука, майка ми умря.

И това е, никой.

Следват старостта, самотата, забравата, лудостта,

милостиня, и накрая - да ти текат лигите.

Ой, Игор, любими.

Ти просто си много емоционален. Престани.

Децата ти много те обичат, и аз те обичам.

И Мила, тя също те обича по свой начин.

Просто си изтощен.

Изтощен не е точната дума. Защото нe съм зареден.

На всеки постоянно нещо им трябва от мен, всеки иска нещо.

Всички смучат, смучат, смучат. Кръвта ми, парите ми.

Всички - пари, пари, дай пари.

Никой дори човешки не ме попита:

"Игор, как си? Как живееш?"

-Любими.

Сърцето ми кърви.

-Наистина никого не съм обидил.

Като че ли давам всичко на всички. Не съм алчен.

- Не, ти не си алчен.

Ктой ти каза, че си алчен?

- И аз искам любов, някакви ласки, топлина.

-Имаш ги. Тук са.

-Кой?

-Топлотата и любовта.

-А.

Искам да умра.

- Игор, стига толкова. Престани.

Ти си у дома, ти си тук, ти си с мен, аз те обичам.

- Наистина ли ме обичаш?

-Обичам те.

Много.

Миличкия ми.

Ставай, приготвяй се, ще закъснеем.

-Не можеш ли да гледаш този филм без мен?

- Игор, обичам да правя всичко с теб.

Освен това...

ако отида сама, всички ще си помислят че ние с теб сме се скарали.

- Кои всички? - Ами всички.

Например жена ти, или Глеб.

- Какво, Глеб ще бъде ли там?

-Мисля, че да.

-Добре, ще отидем.

Само, че при едно условие. - Какво?

-Ако ме обичаш, ще му кажеш лично,

че по-вече няма да работиш с него. - Игор!

- Да? - Знаеш, че с него имаме нов проект.

-Няма нищо страшно, ще направиш новия проект с някой друг.

Какъв е проблемът?

- Да намериш нов спонсор, да се договориш - това е ужасно сложно...

-Забранявам ти да работиш с Олховски!

-Но Игор.

-Нали вече говорихме за всичко и се разбрахме.

-Не, не сме се разбрали!

-Игор. Приготви се.

-Каква информация имате?

-Улики против Глеб Олховски по делото за убийството на съпругата му.

Алиса е знаела, че той пере пари чрез благотворителната фондация,

опитала се е да го изнуди и той я премахнал.

- Спекулации. - Имам потвърждаващи документи.

Но ще ви ги дам при условие, че махнете подписката за ненапускане на жена ми.

-А това е невъзможно.

Това не в моята компетенция. Това можа да го направи само началството.

- Опитайте се да заобиколите началството. Иначе няма да видите документите.

-Може и да няма никакви документи.

С жена си ще изчезнете, а мен след това ще ме уволнят за длъжностно престъпление.

- Не ме интересува на кого ще кажа, какво знам за Глеб Олховски.

На вас, или на някой друг - все едно ще го кажа.

Ако е за освобождението на жена ми-на вас, ако е за тъпо отмъщение - на някой друг.

Но тогава случаят, който уж сте разрешили, ще се пръсне по шевовете.

- Защо да ви се доверя?

- Ако не искате, не ми се доверявайте. - Стой!

Откъде Алиса знаеше за прането на пари?

-От мен.

- Така е, вие сте спал си с нея.

Първо си я изчукал, после си я продал. Браво.

-Компроматът е у мен. Мислете, но по-бързо.

-Роман е гений.

Просто съм шокирана, толкова е готино.

- Не разбирам това кино.

-Просто сте много различни. Това не е онова, което правиш ти.

Но това е много силно. Сега ще чакам твоето.

Просто не си гледала достатъчно.

Ако беше по-изтънчена би разбрала какво епигонство е това.

Тарковски за бедни. Той все ходи по фестивали.

- Престани, не мога да слушам за фестивали и прочее.

Сякаш не разбираме как са попаднали тук.

- Между другото, как?

-Мафия.

- И ти си мафия, но не си попаднал тук.

- Какво? - Нищо.

Ще изляза на въздух.

- Той педераст ли ме нарече? - Любя.

-Мърша такава, говно.

- Като човек да.

-Като артист също.

-Затова разчитам на теб.

-Ще го оправим на монтажа.

Но, между другото, не е бездарен. - По-точно?

-Не му достигат, разбира се, обемът и покварата.

-Той е покварен повече от достатъчно.

-Това не е поквара. Това е здраве.

Да чукаш жени - това е здраве.

-Защо го приемаш буквално?

По-добре резервирай по-рано октомври и се готви за триумф.

Ти си открил нова звезда.

-Ще видим.

- Ще се радвам да работя с вас. Аз съм актьор.

- Съчувствам ви. Не можахте да си намерите нормална работа?

-Поздравявам ви!

-Само за малко.

-Само за минутка.

Привет. - Привет.

- Как си? - Всичко е наред.

- Глеб изглежда някакси напрегнат. - Влачиха ни по разпити.

- За какво? - За убийството на Краснов.

-Убийство? Чакай, това не беше ли катастрофа?

- Дявол знае. Подозират, че е убийство.

Глеб отблизо контактуваше с него, а като пристигна Фил отседна при нас.

- Горкият Фил. Жалко за него, разбира се, въпреки че беше голямо копеле.

-Защо?

Той беше главният сводник. Ти не знаеше ли?

Първо, той събра Карина с Глеб. А Алиса с Игор, между другото, женени.

Чакай, какво, Глеб нищо ли не ти е разказвал?

Не се ровя в миналото му. - Напразно.

Понякога миналото на мъжа може да разкаже на жената страшно много за бъдещето й.

Та така...

Тогава Фил, по моя молба, много бързо прехвърли Алиса на друго татенце,

тоест на Глеб, така че тя да слезе от моето прасе.

-Значи по същество Фил е предал Карина?

-Получава се, че е така.

Тя тогава се и пропи.

Всички говореха за това.

Тя обичаше Глеб.

-Ясно.

-Роман, ти си гений! Поздравявам те! Слушай, това е страхотно.

-Искам да те питам. За теб.

-Интересно.Питай.

- Защо ти е да се жениш? - Не разбирам?

- Човек, с твоето положение, може изобщо да не се жени.

Да бъда свободен, да си сменя любовниците.

- Така ли си ме представяш? - Не, просто ми е интересно.

- Навярно обичам трудностите.

Смяната на любовниците е развлечение, което бързо омръзва.

А да намериш правилната жена,

да привлечеш вниманието й, да я задържиш близо до себе си е предизвикателство.

- Значи аз съм твоето предизвикателство?

-Най-трудното.

- Защо не му каза?

- Не беше сега момента. - Лъжеш!

Винаги намираш моменти, хитра гадинке.

- Не смей да ми говориш така.

- Веднага се обади на Глеб и му кажи, че затваряш тази шибана галерия.

- Ние се договорихме. - Промених решението си.

-Игор!

Какво пак не е наред?

Държиш се сякаш ти си в критическа, а не жена ти.

Толкова добре си поговорихме днес. Какво ти стана пак?

-Защо ме унижи?

-Какво? Къде, кога?

-Днес, там, на вечерята. Затвори ми устата, когато започнах да говоря.

- Защото говориш глупости, говориш за нещо, което не разбираш.

- Разбирам. - Не.

Защо говориш за Айзенщайн, за Тарковски?

Защо изобщо мислиш за изкуство?

-Защото разбирам от изкуство.

- Ти не разбираш от изкуство. - Не, разбирам!

- Не, ти имаш много пари и много копнеж за красота.

Това да, но ти нищо не разбираш от изкуство.

За това имаш мен. - Разбирам!

-За политика, за коли, за риболов.

- Господи, това е някакъв кошмар. - Кое?

-Ти - това си Мила преди 20 години, ти си Алиса, Марина. Всички вие, всички те...

- Ако е така, защо тогава си с мен?

-Защото съм слабохарактерено лайно, който се стреми към изящното.

Спри.

-Игор!

Игор, какво правиш?

Какво да правя сега, да тръгна след него ли?

-Не се безпокойте. Игор Дмитриевич е емоционален човек, но не е злопаметен.

Голям човек, големи проблеми.

Жал ми е за него. Има нужда от подкрепа, поне от жените.

- Да тръгваме, а?

-Ами ако сега се върне?

Ще вземе такси. Да вървим.

-Документите по делото Олховска.

Момичето призна ли си?

- Не си призна, но това вече няма значение.

-Ясно. Наистина ли я е убила?

- Не ти ли е все тая? - Все тая ми е. Просто ми е интересно.

-Интересно е зад ъгъла.

- Това също е вярно.

-Бащата на Катя идва при мен.

-Защо?

-Катя иска да напише книга.

Така да кажем, мнението си за вашата ситуация.

Иска да й помогна.

Естественно, за пари.

- А ти? - Казах му, че трябва да го обсъдя с теб.

Мисля, че това е страхотна идея и парите са много добри. А ти какво мислиш?

- Мисля, че това е много лоша идея.

-Защо?

-Защото това е много лоша идея.

- Може ли да дадеш някакви ясни аргументи?

-Защо да търсим аргументи? То е очевидно.

-За мен не е. Обясни ми.

-Още повече щом не е очевидно и за теб.

Има ситуация в която нетактичността и безнравствеността трябва да се почувстват.

-Катя няма да напише пошлости, ще проконтролирам.

Това е добър пиар за книгата ти.

-Пиар, пари - само това ли те интересува?

- Логиката ми е проста:

Катя е момиче с бясна амбиция, тя няма да те остави на мира.

Тя ще извлече максимума от тази ситуация.

-Да допуснем. И какво?

-Това означава, че единственият начин да контролираш това -

е да го ръководиш, разбираш ли?

-Катя нямаше да излезе след това предаване,

ако ти не й беше платила за скандала на презентацията.

-Мислех, че сме приключили тази тема.

-Не.

Мълчах през цялото това време, но не биваше.

-Кажи сега.

Не мълчи, а кажи.

- И ще кажа.

- Защо толкова рано? - Приготви се, заминаваме.

- Къде? - Извън страната.

-Имам подписка за ненапускане.

-Нямаш подписка.

-Как няма?

-Така.

- Глеб ли помогна? - Да.

-Къде отиваме?

-В Малайзия. Полетът е след четири часа от Домодедово.

- Това какво е, бягство ли? - Приготви се! Няма време!

- Ало? - Привет, Уля, как си?

-Привет. Добре. -Как мина разпитът? Страшно се притеснявам.

-Всичко се получи.

- Тогава да се видим да пием кафе?

-Не мога. С Никита отиваме на почивка.

-Правилно. Трябва да се отпуснете. А къде?

-В Малайзия.

-От Шереметиево?

Тръгнете по-рано. Сега задръстванията са ужасни.

- От Домодедово всичко е наред.

Самолетът ни е само след четири часа. Ще успеем.

-Значи ще се видим после.

- Да, ще ти се обадя, когато се върна.

- Приятна почивка.

И не забравяй какво ти казах за втория меден месец.

- Благодаря, помня всичко.

- Чао, Уляна. - Чао.

-Кой се обади?

-Една приятелка. Какава риза да ти взема-бялата или сивата?

-Каквато искаш.

-Ще ги взема и двете.

-Ти цинично използваш хората.

Катя, баща й, мен.

-Интересно ми е как те използвам? Старая се за теб.

- Да съм те молил? - Не, просто така правят хората, когато обичат.

-Странна любов.

Вместо да лекуваш раните ми, ти бъркаш в тях заради рекламата, заради парите.

Не щадиш нито близките ми, нито дори и тази Катя.

- Аз ли не щадя близките ти? - Да.

-И жена ти?

-Ти ме скара със сина ми.

-Що за глупав метод- да прехвърляш всичко на другите?

Не разбирам как не поемеш нито една глупост върху себе си.

Всички са виновни, освен теб.

С жена ти, със сина ти, с тази книга.

- Може би съм лош баща, може би не съм много добър съпруг, но страдам.

А ти просто ме мачкаш. - А ти не?

-Аз не.

- Може би просто си страхлив?

Много пъти съм ти казвала: говори със сина си, обясни му всичко.

Но ти реши, че всичко ще се реши от само себе си.

- Ти нямаш деца, не знаеш колко е сложно с тях.

Особенно с тийнейджърите.

- Струва ми се, че започвам да разбирам Лена.

- Мисля, че трябва да си тръгнеш.

-Сериозно ли говориш?

- Да, Лена си тръгна и ти си тръвай.

-Льоша, колко пъти трябва да обяснявам - аз не съм Лена, няма да те оставя.

- Тогава аз ще си тръгна.

-Льош, не изглупявай, това е твоя апартамент.

Къде... Спри да се държиш като малко дете, моля те!

-Това се опитваш да постигнеш - аз съм малък, а възрастната, умна Наташа решава всичко.

- Да, ако само веднъж би решил нещо сам, щях да съм щастлива.

-Наистина ли -Да.

- Добре, реших. Разделяме се.

- Това е глупава шега. - Това не е шега.

-И евтина манипулация.

-Манипулиращия си ти.

-Е, да си тръгвам ли?

-Да.

- Ще съжаляваш. - Може би.

Утешавай се с факта, че съм недостоен за теб.

-Льоша, спри, моля те. наистина ще си тръгна.

-Ето я вратата.

- А ако ни задържат? - Няма да ни задържат.

- Откъде такава увереност? Какво каза Глеб?

- На Глеб не му пука за нас. Аз, а не Глеб, се договорих с полицията.

- Какво, даде им подкуп ли? - Почти.

-Как...

Утре си на работа. Или ще летя сама?

-Ще летим заедно.

- Напусна ли, или си взе отпуск?

-Избягах. И двамата избягахме.

- Значи няма да се връщаме повече в Москва?

-Не.

- Родителите ти знаят ли? - Може ли да замълчиш сега?

- Защо ми говориш така?

-Защото рискувам всичко! Осрах всичко заради теб!

- Не трябваше да правиш нищо. Щяха да ме вкарат в затвора, а ти ще си свободен.

-Млъкни вече, спри всичко това!

-Спри колата.

Казах: спри колата!

-Не мога!

- Привет. - Привет.

- Тръгваш си? - Да, отивам да видя Кир. Ами ти, няма ли да ходиш при твоята?

-Да с... А!

-Ясно. На теб ти харесваше, когато не можеше.

А щом стана възможно се разделихте?

Случва се. Слушай, Даша е готино момиче.

Млада, красива, умна.

Надявам се, че те обича. Не пропилявай щастието си, Игор.

-Абе вече...

-Какво стана, скарахте ли се? Купи й някаква дрънкулка. Няма да те уча.

- Никак ли не ме ревнуваш от Даша? - Защо ме питаш?

-Ти заради мен ли уби Марина?

-За да спася семейството. Спасихме го.

Даша бременна ли е? - Не.

-Прекрасно.

- Просто преди на теб ти пукаше за това, а сега не ти пука.

-И преди не ми пукаше.

Но имаше какво да губя.

Имах някакви илюзии, имаше обида.

-Ясно е. Е, добре, върви. Твоя ре чака там.

- Ей, ти разстрои ли се, а? - Да...

-Слушай, ами...

Отиди на детокс. - Разбира се, къде другаде!

- Много помага за кризата на средната възраст.

Добре, чао. - Чао.

-Чу ли за Лисини?

- Не. - Катастрофа.

Колата е смачкана, двамата са загинали на място. И тя, и съпругът й.

Явно са отивали към летището.

- Решила си да обновиш интериора? - Виж.

- Какво е това? - Това е колата на Фил.

Онази нощ проследих движението му.

- Помолих те. - Просто погледни. Това е много важно.

Това е колата на Фил.

Тук завива в алеята.

Повече не се появява в кръговото. Така че Фил е спрял в тази къща.

Знаеш ли кой живее тук? - Кой?

-Карина. А ето и разпечатките от камерите за наблюдение около дома на Карина.

- Тук няма никой. - Точно така.

Колата на Фил не е тук. - Значи Фил не е отишъл при Карина.

-Или записът е редактиран.

Липсва един малък фрагмент, почти незабележим, около 23:15ч.

И после липсва друг фрагмент в 23:27. Но е много трудно да се хване.

След това в 0:10. До дома на Карина идва такси.

Тя отива в клуба, където се оказва в един през нощта,

въпреки че на разпита каза, че е била там точно в полунощ.

-Колко време го гледа?

-Това няма значение. Важно е, че Карина лъже. Има нещо мътно там.

Защо й е на Карина да убива Фил? - А защо й е да лъже?

- Изплашила се е. - От какво?

- О това, че е била с него в навечерието на убийството му.

- Добре. Или може би е била просто примамка?

Може би някой, който е искал смъртта на Фил, се е възползвал от Карина

да примами Фил на определено място, после го е убил и е симулирал катастрофа?

-Защо й е на Карина да участва в това?

- Не знам. Може да е била използвана на сляпо, може да е знаела,

или може да е имала личен мотив?

Да отмъсти. На Фил и на теб за Алис, например.

- И кой би могъл да бъде този?

-Това искам да те питам.

Може би ще ми дадеш някаква версия?

- Помолих те за нещо просто-

не рови.

Защо, по дяволите? - Глеб, всичко това са улики.

Отиваме с тях в полицията.

Пак ще разпитат Карина или сама ще говоря с нея...

-Няма да говориш с никого.

Вече не си полицай, ти си моята жена. Запомни -

ще правиш това, което ти кажа.

Иначе ще ме предадеш както другите.

Ако продължиш да ровиш в това дело,

ще е лошо за всички.

За теб и за мен.

- Павел Иванович, добър вечер. Нали не те притеснявам?

-Не, Глеб, не ме притесняваш.

- Трябва да говорим. - Слушам.

- Не е за телефон. - Не съм в Москва.

-Кога ще сте в града?

- Вероятно след седмица. Какво има?

-Не се чувствам психически добре.

Тежи ми на сърцето. Исках да го споделя.

-Това е правилно. Трябва да се споделя.

-Затова исках и да поговорим.

-Винаги съм готов да ти помогна да свалиш излишния товар от душата си. Ти си ми приятел.

Но уви, сега съм далеко.

-Разбирам. А какво да правя?

-Не знам, скъпи.

-Може ли един въпрос?

-Давай.

-Това, което се случва около мен е случайно, нали?

-Не знам.

- Защо не ми казахте директно, че между нас е възникнало недоразумение?

- Защото още не е възникнало, Глеб.

Просто се обърка с жените, с живота.

Започна да пропускаш.

Това наистина ме тревожи. Защото грешките са твои, а парите са мои.

-Имам ли време?

-Не, Глеб.

-Имам ли вариант?

-Не.

-Имам ли шанс?

- Нека направим така - ако всичко си разбрал, а ми се струва, че си разбрал всичко,

то утре при теб ще дойде адвокатът ми.

Той всичко ще ти обясни.

Не се бой, няма да взема твърде много. Между другото, той е умен човек.

- Добре. - Ами хайде. Щастливо.

- Лека нощ.

-Леночка, привет.

-Привет, Кариш. Късно ли е?

-Какво говориш, да не сме деца.

-Чудесно. Имам огромна молба към теб.

-Слушам?

-Бих искала за свадбата да подаря на Глеб песен.

Както разбираш, не съм много добре с вокалите.

Исках да те помоля да порепетираш малко с мен.

- Толкова си романтична. Не съм го очаквала.

Да, разбира се. - Отлично. Супер.

- Ела при мен, ще се занимаваме тук. - Страхотно.

-Как е Глеб?

-В смисъл?

-Как е настроението му преди сватбата? Не нервничи ли?

- Засега аз нервнича. Той е спокоен като змей.

- Мисля, че най-накрая си намери жената, която му е нужна.

-Кариш, много ми е приятно да го чуя от теб. Благодаря.

Е, тогава до срещата? - Чао.

-Чао.

- Поръчавали ли сте пица? - Не.

-Отворено шосе, блок 1, апартамент 26.

Максим Глушков? - Да.

-Явно са ви я поръчали.

Вземайте.

Платено е.

-Йес!