Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

ШЕСТА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

-Не, търси. Търси - търси - търси.

-Олга? -Фиксирай... Така...

Аха...

По-нагоре, по-нагоре, изправи се...

Здравей, момент.

А можеш ли някакси да се разчупиш там, наобратно, така че да има само ключици?

Събуди се. Хайде хайде.

-Може би не е момента? -Нормално.

Почини си. Ще пиеш ли кафе?

-Дай.

Каква е информацията? -Всичко е на масата.

Глеб е бил собственик на клиниката на Краснов?

Фактически да.

Фил нямаше пари да купи клиника, но много искаше да го направи.

По принцип, сметките му бяха правилни.

Всичките му момичета от ескорта ставайки по-самостоятелни и по-богати,

отиваха при него да им постегне увисналите цици.

А Глеб много искаше юридическо лице в Швейцария.

Глеб купи клиниката, а Фил се смяташе за неин собственик,

въпреки че той беше просто мениджър.

Той непрекъснато дърпаше пари от Глеб.

Ту за лекарства, ту за оборудване ту за скъпи лекари.

-И след това ги харчеше за собствени цели?

-Играеше в едно казино в Монако. -О, браво!

-Има и такива хора които не мислят за последствията.

-Глеб разбра ли за тези злоупотреби? -Разбира се

И е поискал да си отмъсти.

Чуждата душа е загадка, но, мисля, че би могъл.

Вземи го това е за теб. Може да ти потрябва

По същество, разбира се, това не доказва нищо.

Дори си мисля, че не е замесен в делото на Краснов.

Но в делото на Алиса... 99% е неговата ръка.

Това ще ти помогне да го притиснеш.

Не, не позирай.

-И какво искаш за това? -Нищо не искам, миличък.

Просто искам да помогна на следствието. И не само аз.

Струва ми се, че Олховски трябва да отговаря.

И, пак, не само на мен…

Отдръпни се още, отдръпни се...

Правилно.

-Обади ми се след разпита,ОК? -Добре.

-Моля те, недей... -Да набия Макс ли?

-Например.

-Ще преценя според обстоятелствата.

- Иска ми се всичко това да свърши скоро. - Ще свърши.

- Вече не вярвам в това. - А аз вярвам.

Помниш ли за довечера? Или, както винаги, не искаш да ходиш никъде?

-Познах.

-Или те е страх да ми кажеш за това, за да не ме обидиш?

-Пак познах.

-Няма да се обидя. Но все пак това е юбилей на моята компания.

- Добре, ще дойдем. - Това е важно.

-Знам.

Чао.

-Любопитно.

Къде го намери това? -Връзки...

-Да, само като дръпнеш един конец - излиза толкова много.

- Сега е важно да разберем защо Краснов с дошъл в Русия.

-Съгласи се, че е малко глупаво да примами потенциална жертва

да отседне у тях.

И освен това, днес никой не убива за дългове.

- Трябва да продължим да разплитаме.

- Какво да кажа? Ще разплитаме.

Само гледай да не те обесят на този конец.

-Ще видим кой кого.

-Още ли ревнуваш? -Изобщо.

-Във всеки случай бомбата не пада два пъти на едно и също място.

- Какво имате предвид? - Два трупа до Олховски.

-За Краснов трябва още да помислим.

А ще се отнася до Алиса, то не вярвам, че Лисина е виновна.

- Но аз съм на обратното мнение. С Краснов работата е тъмна.

Може би там наистина има някакъв капан.

В Швейцария убиването е трудно и рисковано. Примамил го е, убил го. Възможно е.

Просто трябвало да намери важен мотив.

А относно Алиса... Не, не вярвам.

Олховски не е човек, който би убил жена заради пари и алчност.

Мисля, че просто...

е прикривал жената на своя служител.

-316-и. -Да, всички заедно.

Сега трябва да се съсредоточим върху случая Краснов.

- Да, това вече го разбрах. - Добре тогава. Хайде, работи.

-Добро утро. -Привет.

-Лошо ли ти е?

-Много...

Благодаря.

Прости ми, моля те.

Вчера той ме провокира.

Знаеше къде да ме натисне. Заради това се напих.

Каза, че си платила на Катя.

Това вярно ли е?

-И ти му повярва? -Да.

Беше много убедителен.

- Да, разбирам защо му повярвал.

Дълбоко в себе си не ме обичаш.

и ме смяташ за кучка и кариеристка.

-Това не е вярно. -Вярно е.

Тоест ти така мислиш. В действителност това, разбира се, не е така

Не съм кучка и не съм кариеристка.

Обичам те прекалено много и искам слава и успех за теб.

Затова понякога преминавам границите. Не те използвам.

Ето, това исках да ти кажа.

Сега, ако искаш, ще си тръгна.

Но знай, че много те обичам.

-Остани.

Нямам никого освен теб.

- Имаш син.

И за него трябва да останеш добър баща. Ти обади ли му се?

-Звъних му. Не си вдига телефона.

-Звънни му пак. Напиши му СМС.

-Наташа?

-Какво?

-Наташ...

Обичам те много, много.

Много, много си се напил.

- Не забелязахте ли нещо подозрително

в поведението на съпруга й в този ден?

- Не си спомням. Беше отдавна.

А той знаеше ли, че тя се е срещнала с Алиса?

Не общувам със служителите си по лични теми.

-А помните ли за какво говорихте този ден?

-Да. -Помните това?

-Разговорът се провждаше и точно в този момент, когато...

ние говорихме ми се обади Лейла. Затова помня.

-И за какво говорехте?

-Помолих Лисин да подготви документите за

прехвърляне на благотворителния фонд на Алиса,

с който тя не искаше да се раздели след развода.

-Но според брачния договор сте могли не й го давате след изневярата.

- Аз не съм звяр.

Тя вложи душата си в това да помага на децата.

-Ясно.

Какво е това?

-Вижте.

- Какво общо има това с Алиса? - Никакво.

Просто вие сте свидетел по двете дела.

Нека да поговорим за делото Краснов. За да не ви разкарваме напред-назад.

- Протестирам. - Всичко е наред, готов съм.

-Чудесно. Краснов е похарчил средствата ви и е довел клиниката ви до фалит. Така ли е?

- Всичко е по-сложно.

Трудно ми е да говоря за това с човек, който не разбира от бизнес.

-Обяснете ми.

-Имам голям холдинг. В него влизат много компании от целия свят.

Едни се откриват, други се закриват. По обективни причини.

Що се отнася до клиниката на Филип, отдавна решихме този въпрос.

Решихме да фалираме клиниката, така че по-късно

да открие нова фирма. Това е обичайна процедура.

- Знаехте ли, че той постоянно пилее вашите пари в казиното?

-Филип отдавна ме възмезди за всички загуби.

- Можете ли да го докажете? - Няма нужда да доказвам нищо.

Вие трябва да доказвате, това е професията ви.

-Скарали сте се с Краснов, след това той е загинал.

Изревнували сте Широкова.

-Глупости1 Такива се показанията на Карина Щерн.

Те са се чули веднага след като той е напуснал дома ви.

-Сега просто настоявам. -Всичко е наред.

Бях призован във връзка с делото на покойната ми съпруга.

Ако нямате повече въпроси по това дело ще си вървя.

Всичко добро.

-Здравейте, Глеб Виталиевич.

-Привет, Никита. Уляна. -Здравейте.

- Не се притеснявайте, всичко ще бъде наред.

Павел Иванович, привет, скъпи.

Ще дойдеш ли днес на нашия празник? Очаквам те с нетърпение.

Трябва да говорим.

Всичко е наред, прекрасно.

До после.

-А ако ме изгони? -Искаш ли да дойда с теб?

- Извинявай, страхувам се, че Димка няма да го разбере.

-Както искаш.

-С времето всичко ще се нареди.

Но засега... -Добре.

Дори не знам. Може би е по-добре да го оставя да узрее.

-Може би вече е узрял? -Тогава защо не отговаря?

-Тогава остани.

-Не, това е малодушие.

-Тогава отиди. -Тръгвам...

-Какво става?

-Не знам...

Страхувам се за сина си.

-Ти си виновн за всичко това.

Ти ми изневери, покриваше Глеб или той покриваше

теб, занимаваше се с някакъв сенчест бизнес.

Аз ли трябва ли да плащам за всичко това?

Официално съм заподозряна в убийство.

-Ще реша всичко, ще видиш. - Ти? Ти нищо не можеш.

- Аз ще реша всичко. - Този твой Вадик е някакъв задник.

Седи и мълчи.

Нима не можеше да похарчиш повече пари и да намериш свестен адвокат за жена си?

- Той е добър адвокат. - Той ти е съученик.

- Той е първокласен адвокат. - Той е безплатен.

-Успокой се! Умолявам те успокой се, иначе няма да се сдържа.

Защо ми пиеш кръвта, какво искаш, а?

-Аз? -А кой?

Защо се замъкна тогава при нея? Защо се замеси в това? Кой те помоли?

- Копеле, ти ми изневери на сватбата ни.

- Да ме беше оставила тогава, кучко!

Но ти се впи в мвн.

Бъди честна поне със себе си!

Всички наоколо са продажнни кучки, а ти виж себе си!

Знаеш, че не те обичам. Но живееш с мен.

Отмъщаваш. Глупаво си отмъщаваш.Гадина!

Пиеш кръвта ми. Ненавиждам те!

-Никита!

Никита, стой!

Почакай... Почакай!

Прости ми... Прости...

-Льоша?

-Алексей Игоревич, аз съм Катя.

-Катя, върви си в къщи.

-Искам да поговорим. Честна дума.

Моля те.

-Влизай.

Ще отида да поговоря с нея,ОК?

-Разбира се.

-Глеб Виталиевич, Лисин ви чака.

Добре.

Влезте.

-Никита, Освободих те за днес.

-Официално обявиха Уляна за заподозряна.

-Опа!

Как така...

-Да, с подписка за ненапускане.

-Бедното момиче...

-Глеб Виталиевич, моля ви, помогнете. Те наистина ще й припишат делото.

-Какво мога да направя, Никита? Ще докопат и мен.

- Глеб Виталиевич,и двамата знаем, че не я е убила Уляна.

Наистина ли нищо не може да се направи?

- Можеш само да го влошиш, разбираш ли?

-Слушам.

- Утре в 10:00 часа те чакам за разпит.

Трябват ми показанията ти по делото на Краснов.

-Вече дадох показания.

-Може да не идваш. Ще отбележа неявяване.

Но това ще се отрази срещу главният заподозрян по случая.

-И кой е той?

-Глеб Олховски.

-Добре, ще дойда.

- Въобще,не съм искала да ви направя нищо лошо, Алексей Игоревич.

Просто ми трябваха пари.

-И кога Наташа ти предложи да забъркаш всичко това?

-Някъде седмица преди презентацията.

-Ясно...

Това ли е всичко, което искаше да ми кажеш?

- Ами исках да се извиня. - Всичко е наред...

- Защо ти трябват пари?

-Да се махна от тате, вече ми писна. -Какво баща ти?

-Бърка ми се във всичко. И тази Снежана... толкова пари измъква от него.

Тя не го обича. - Може би е щастлив с нея?

-Да Да, моля. Само че без мен.

- Слушай,той наистина искрено те обича. Много го обича.

И той е единственият ти близък човек.

- Когато татко остави мама заради Снежана, мама почти веднага се разболя.

А, когато тя умря, се наложи да живея с тях.

- Татко ти е напуснал майка ти, не теб.

- Когато мама беше жива, той въобще не общуваше с мен.

-Важно е да можеш да прощаваш на хората.

Няма хора, които да не са правили грешки.

Просто трябва да можеш да прощаваш на хората.

- Никога няма да му простя всичко това.

Веднага реших: Ще завърша училище и ще ги напусна.

-Твоя работа.

Какво искаш от мен?

-Да поговорим...

И пари.

-Какво?

-Да ми дадете на заем.

-Какво искаше? -Дойде да се извини.

- Знаеш ли, изведнъж разбрах, че много искам да дойда на банкета.

-Радвам се.

- Това е твоят празник. Гордея се с теб.

-Благодаря.

Тази рокля много ти отива.

-Постарах се.

-Да, Никита?

- Глеб Виталиевич, може ли да не дойда на банкета? Не мога да оставя Уляна сега.

- Разбира се, Никита, остани с жена си.

Сега е важно да сте заедно. -Да, благодаря.

-Никита Лисин? Случило ли се е нещо?

-Тях днес също ги разпитваха. Разстроиха жена му.

-Подозират ли я?

-Не мисли за това.

-Не мисля.

-Здравейте. -Благодаря.

- Здравейте.

-Седи си.

Слушай, 15 години, разбира се, са срок (присъда). Това са много.

Много са. Благодаря. Отлетяха като един ден.

Поздравления, Глеб.

- Здравейте. - Добър вечер, Игор.

- Добър вечер. - Добър вечер.

- Ти направо сияеш, Глеб. Изглеждаш с десет години по-млад.

-Защото съм щастлив.

- Лена, представям си каква красива булка ще бъдете.

-Това беше нетактично. -Защо? Това е вярно.

Направих предложение на Лена. Тя се съгласи.

Кога е сватбата?

А защо нямаме покана? Стискате ли се?

-Ами решихме без тържество. Просто ще отидем на почивка.

- Поздравявам ви.

Вие сте прекрасна двойка. -Благодаря.

- Трябва да ви оставя за малко.

Ще ми покажеш ли пръстена?

Все пак Глеб има много изтънчен вкус.

Помня Игор какво огромно паве ми подари.

И на мен ми харесва, но ми е непривично.

- Трябва някак да се срещаме. Да пием кафе и да поклюкарстваме.

-Разбира се. С удоволствие.

От светкавиците ме болят очите.

- Свиквай, скъпа. - Не искам.

-Е, защо, понякога дори е приятно.

Благодаря.

Скъпи,може ли за минутка? -Да.

-Извинете. -Сега ще се върна.

- Трябва да поговорим за изложбата.

-Готова съм.

-Няма да има проблеми. Глеб ще даде пари за популяризиране на Асфари и т.н.

Страхотно!

Но само трябва да се измисли добра легенда.

-За какво?

-Къде е родена, как е започнала да рисува и т.н.

-Разбирам. -Гледала ли си "Да разлаем кучетата"?

Трябва да измислим нещо също толкова нагло.

А... имаш ли някакви идеи?

Да. Да се видим тази седмица и да поговорим.

-Слушай,а може би да съвместим откриването на изложба с вашата сватба?

-Мисля, че би било глупаво да посветиш изложбата, която продуцираш, на себе си.

- Това също е вярно. Забравяме. - Ще чуем през седмицата.

- Можеш ли поне да не водиш курвата си на общите събирания?

- А ти твоя? - Колко си жалък. Не си мъж.

- Ами такъв съм. - Всички ти се смеят.

- От къде на къде? - Виждал ли си как те гледа?

Тя се срамува от теб. - Ревнуваш ли?

-Аз? Кого, тебе ли? -Мен.

- Има ли нещо за ревност, Господи, три сантиметра.

- Може ли по-тихо да правиш скандала? - Изобщо не правя скандал, просто казвам.

На някого са три сантиметра, на някого са седем по три.

- Внимавай да не се разцепиш, мършо.

- Приятели, днес се събрахме на юбилея на компанията на Глеб Олховски.

Ние с Глеб сме стари приятели,

и помня целия му път до Олимп.

Не се страхувам да кажа: той е бог на бизнеса

и постигна всичко с невероятен талант и упорит труд.

Глеб, всички те поздравяваме.

-Благодаря ти, че намери време.

- Нали знаеш, винаги ще се радвам. Надявам се да участвам и на сватбата?

-Няма да има сватба.

-Как? Мислех, че говориш сериозно. - Напълно. Но сватба няма да има.

Просто ще се разпишем и отидем на пътешествие.

-Суров мъж. -Уморен.

- Обичаш ли я? - Да, много.

-Колкото мен ли? -Перестани.

-Да, шегувам се. Бог да ви благослови.

-Исках да попитам- къде е Павел Иванович?

-И аз не знам.

- Каза, че ще дойде днес. - Значи ще дойде.

- Нищо ли не ти е казал? - Не. Навярно се е замотал.

Обади му се. - Добре.

Викаха ли те по делото на Филип?

- Следователят идва. - Максим?

- Мисля, че да. Но аз нямам какво особено да му кажа.

- Аз също.

- Фил трябваше този ден да дойде при мен. И така...

Не дойде... -Знам.

Знам, той каза, че иска да те види.

-Така ли? -Да. Но не казах на следователя за това.

-Това не е тайна.

- Не знаеш ли защо изобщо дойде? - Мислех, че ти знаеш.

-Не успяхме да говорим.

-Ние също.

Аз, грешно си помислих, че той се е насочил към новата ти връзка.

-Престани! Мислиш ли, че е такъв идиот? че да притисне самият Чистяков със записи?

- Той беше авантюрист. Можеше тръгне и на такава игра.

Него не, но теб можеше напълно да те шантажира.

- Остави. Ако бях казала на Чистяков - Фил нямаше да го има след секунда.

-Него го и няма.

-Трябва да се шофира внимателно.

Извинявай, трябва да тръгвам.

Ще се видим!

-Телефонът на абоната е изключен, или се намира извън обхват.

-Твоята напълно се е ошлайфала.

- Да, тя се учи бързо.

Слушай, исках да поговорим за галерията.

- Разбрах. - Трябваше да я оставя.

-Разбирам. -Отново ли си с Даша?

Така си и помислих, добре се получи, че не сме я затворили.

-Вероятно.

-Ако искаш, мога да уволня Даша по всяко време.

-Не, недей. Засега не трябва.

-Решихме покрай галерията да открием нов фонд за съвременно изкуство.

Чистяков го одобри, нали разбираш. - Разбирам.

Ако рязко го закрием, ще събудим подозрение.

Добре, че си го съхранил.

-Лена и Даша подготвят нова изложба. -Е?

- Станаха приятелки, откриха някаква

художничка на съвременното изкуство, Асфари...

-Аха. -Лена я намери, Даша е възхитена.

Нека да се забавляват. Нека.

А вие с Мила какво, край, развеждате ли се?

Още не сме решили.

-Възобновиха делото на Алиса.

Възникнали са нови обстоятелства с подозрение за убийство.

Какво говориш. Кой би могъл да го направи?

Не знам.

Всичко това е мъдро, но ни викат за втори път на разпити.

-И кого подозират? -Не знам.

- Надявам се, че не теб? - И аз се надявам.

- Честно казано, все още не мога да дойда на себе си след смъртта й.

-Щеше да й бъде приятно, че така го преживяваш.

-Мислиш ли, че има друг свят?

-И за това не съм сигурен.

-Не обичаш ли партита?

-Не обичам.

-И аз по-рано не ги обичах.

- Трудно е за вярване.

Преди срещата си с Алиса бях консервативна дама.

-Близки приятелки ли бяхте?

-Да. Винаги съм искала да бъда като нея.

Но в крайна сметка тя е в гроба, а аз съм звезда.

-Доволна ли си?

-Може би да.

Радвам се за вас с Глеб.

Но според моите наблюдения, за да съхраниш отношенията си с него,

трябва да държиш правилната дистанция.

-Не играя такива игри.

- Странно за бивш полицай.

-„Бивш“ е ключовата дума.

Между вас серионо ли беше? -Той ли ти каза?

-Това го разбрах сама.

-Не знам какво е сериозно. Беше и толкова.

-А с Фил?

-Казваш, бивш полицай ли?

Кажи ми харесва ли ти, че вече няма нужда да душиш?

-Никога не съм мислила за това.

-Лъжеш. На всички им харесва когато вече не трябва да душат.

-Радвам се, че ми писахте, Никита. Направихте правилния избор.

- Нямах избор. - Какво имате за Глеб?

- Сериозни документи.

Но съм готов да ги дам само в замяна на безопасността на жена ми.

Сега е с подписка за ненапускане.

Направете така, че да може да заминем в чужбина - и документите са ваши.

-Какви са документите?

Никита, не мога да дам никакви гаранции, докато не разбера, че играта си струва.

-Свидетелства за незаконни финансови измами.

-Какви? -Пране на пари.

- Имате документи, потвърждаващи че Олховски незаконно е прал пари?

-Да. Схеми, суми, имена.

Готов съм да ги дам само в замяна на безопасността на Уляна.

-Благодаря, Никита.

-Трябва ли ви компромат, или не?

-Достатъчно ми е да знам, че го има.

-А Уляна?

-Защо ме гледаш така?

-Отдавна исках да ви кажа.

Изглеждате невероятно и колкото и да обичам Игор, той...

той, разбира се, е глупак, щом не може да съхрани отношенията с такава жена.

- Скъпа, не ме утешавай.

Щастлива съм, че се освободих от този козел, затова и наистина изглеждам добре.

- Изглеждате невероятно. - Имам млад любовник

Моята рецепта е проста:с млад любовник - по-малко бръчки, а със стар козел-повече.

-Може би. Но аз го обичам.

-Браво. Обичай го, но не обичай и не докосвай Кир, разбра ли?

-Не ме интересува Кир.

-Наистина ли? -Да, но и вие не пипайте Игор.

-Нямам нужда от него. Отървах се - и слава Богу.

Вие не се нуждаете от него,но вие сте му нужна.

Ами разбира се.

-Да, ревнувам Игор от вас.

-Нима? -Вие сте живели заедно толкова години.

Отлично разбирам, че вие ще останете за него завинаги главната жена.

- Момиче, аз ще съм щастлива ако ти си с Игор.

Той наистина не ми трябва, вземи го. А ако загледаш Кир...

-Тогава какво? Всички любовници на Игор свършиха зле.

-Всички, които се забъркваха с него. Марина, Алиса...

-Не спя с Киро. Просто се познаваме. Понякога общуваме, нищо повече.

-А за какво общувахте, гълъбчета? За какво си говорите? За Рембранд?

-За вас. -В какъв смисъл?

- Кир беше изпаднал в депрессия.

Странно е, че не знаете това. - Да, не го знам.

-А, ето къде си.

Пьотър Сергеевич се събуди. -В смисъл? Къде?

Чакай, какво да правя?

Свали си панталоните и бягай! Да тръгваме, глупачке.

-Всичко наред ли е? -Да...

Извинявай, а какво иаше между вас с Карина?

Създава се такова усещане, че всички около теб са твои бивши.

-Това беше преди 200 години, още преди Алиса.

-Карина те мрази.

Мрази, обича, ревнува.

-Не е така.

-Така е.

- Павел Иванович,скъпи, защо не дойде? Чаках те.

-Не успях...

-Ясно.Работа. Работа...

-Как мина? - Весело. Лена и аз тъкмо се прибираме.

Липсваше ни.

-За какво искаше да говорим? -За работа...

И не само. Хайде по-късно.

- Тогава по-късно. - Благодаря.

-Между другото, поздравления за годежа.

Надявам се проблемите да не ти отвлекат вниманието от семейното щастие.

Че напоследък имаш много от тях.

- Всичко е под контрол.

Добре е, след като си сигурен в това.

Хайде, ще се видим по-късно.

-Кой беше този? -Няма значение.

-Случило ли се нещо? -Просто съм уморен.

-Докторе! Добър вечер.

-Здравейте.При Пьотър Сергеевич ли идвате? Сега не може да го видите.

-Как е той? -Излезе от комата.

Показателите са в норма. Чакаме анализите.

-Може ли да го видя? -Не.

Нека му дадем ден-два почивка. Може би дори повече.

Състоянието му сега е доста нестабилно. Трябва да го наблюдаваме.

Нека изчакаме, докато той не започне да проявява инициатива.

Да попита къде сте и как сте. Тогава е друга работата.

А сега всеки емоционален изблик може много да му навреди.

-Кажете ми, моля, комуникира ли по някакъв начин, казва ли нещо?

- Е, как да ви кажа... - Ами както си е.

-Ами... -Пазите ли ме?

- Аз вас? Не, наистина... - Не е нужно да ме пазите.

Искам да отида в стаята му и да видя баща си.

-Мила! Извинете.

- Последвайте ги, моля ви. - Да, добре

-Нашите изчезнаха някъде. -Бащата на Мила се събуди.

Верно ли!? Ще има по-малко Мила в живота ми.

-По-малко Мила - по-малко пари.

-Не, сега сам изкарвам пари, снимам се във филм.

- И това тя ти го уреди.

-Да, но режисьорът е във възторг.

Дарюс Шмайрис, познаваш ли такъв?

-Не. Не обичам руското кино.

- Сега ще се разгърна- и на Мила бай-бай.

- Ти си такава гадина. А тя е нещастна леля.

-Добре де, с нея всичко ще е наред. Майната й.

Ти как си? -Добре.

- Отдавна не сме се виждали. Липсваш ми - Толкова си предсказуем, Кир.

-Да се видим? -Защо?

-Харесваш ми. -А ти на мен не.

-Лъжеш.Харесвам ти. Искаш. -Какво?

-Секс, какво. Ти си младо, красиво момиче.

Сигурно искаш да се чукаш.

-Нямам проблем с това.

-Нима? Добре. А какво искаш? Да се омъжиш, да имаш деца?

-Деца ли ми предлагаш? -Не, предлагам ти страхотен секс.

-Боклук.

-Какъв кошмар... -Няма да погребваме никого.

Върви при момичето си. Може би се е измъчила там.

-А при оня ли? -Отивам в къщи.

-Идвам с теб.

Наистина, върви при твоята, не те задържам.

Мил, какво говориш? Как да те оставя?

-Какво внезапно благородство.

Да вървим. - Да вървим.

- Утре ме извикаха на разпит.

По делото на Фил.

-Как ми омръзна всичко...

Хайде да избягаме на острова веднага.

Ти, аз и Димка.

- Глеб, знам че те подозират в убийството му.

Съжалявам, няма да ми се получи да не задавам излишни въпроси.

Аз съм грешната кучка.

- Отдавна разбрах това.

Искам да ти помогна.

-Как?

-Знам кой иска да те закопае.

-Кой? -Макс.

-Макс е дребна въшка.

-Дребните са най-хапещи и опасни...

Ако не е Макс, то тогава кой?

- Хайде да спрем този разговор.

-Защо? -Няма да издържа втори разпит днес.

- Какво се случи на разпита?

-А най-лошото е, знаеш ли какво е? -Какво?

-Че ако той самият, поне за секунда, можеше да разбере в какво състояние се намира,

щеше да се застреля, без да се замисли.

Нямаше да си позволи да живее така, лигавейки се...

Когато го срещам там, той ще ме попита:

дъще, а ти защо не уби баща си със собствените си ръце?

Защо гледа месеци наред как се насира и живее като идиот?

Защо допусна този позор?

- Как ще го убиеш, все пак това е родния ти баща.

- А той би казал: дъще, това означава да обичаш.

-Аха. Да убиеш...

-Да убиеш, за да не позволиш любимия човек да изпита срам.

-Говориш глупости, Мила.

Ще наемем медицинска сестра и толкова. -Ами да! Като нямаме сили да го направим.

- Ти съвсем ли откачи?

Предлагаш ми аз да го направя?

Майната ти!

И ще ми го припишеш в името на любвта? Ето, на Маринка го приписа.

-Няма да ти го припиша.

Защото вече не те обичам. Не те обичам.

-А обичаш ли твоя Кир? -И Кир не обичам.

Никого не обичам.

-И аз не обичам никого. -Затова сме заедно.

Защото по един и същ начин не обичаме никого.

Освен нас самите.

-Мила, да започнем отначало, а?

- Игор, вече е късно, ти си уморен, аз също съм уморена.

Утре ще бъде нов ден..

-Кажи честно, знаеш ли, кой иска да те унищожи?

-Не.

-Честно?

-Не знам.

-И не се досещаш? -Не.

Добре, тогава кой може да има полза от това?

Да, мамка му, всички!

-А сега ще го затворят, нали?

-Скъпа. Ти си толкова добра. Съчувстваш на всички.

-Някога бяхме приятели с него.

-И спахте.

-Паша, не ревнувай.

Кога беше това?

Паша...

Сега съм толкова щстлива...

Толкова съм благодарна на Бог, че те имам.