Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

ПЕТА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

Къде отиваш?

Все същата си.

Добре, отивам да направя кафе.

За добро утро.

-Добро утро. Добро утро.

Мисля, че вчера пийнах малко повече.

-Полагаше ти се.

Имайки предвид обстоятелствата. Важното е, че помниш какво се случи вчера.

- Това не се забравя. - Отлично.

- Обади ми се лекаря. - И...

-Шансовете баща ми да се оправи са малки. Не се знае колко време ще остане в кома.

-И какво предлагаш да направим?

-Предлагам да не се месим в живота на другия.

-Няма да търпя разврат в къщата си. Поне в памет на Пьотър Сергеевич.

-Бързо се почувства стопанин.

- Но баща ми все още е жив. - Мила, разговорът приключи!

-Днес сте свободен.

-Осем процента може да бъде излишъкът на държавния бюджет през 2020 г." -

заяви на Московския финансов форум първият вицепремиер Антон Силуанов.

Миналата година, за първи път от 2011 г., руският бюджет е на излишък - 2,7%.

Според резултатите от първата половина на 2019 г. излишъкът достигна 3,1%,

или повече от един и половина трилиона рубли.

Почти една трета от руснаците не плащат пътен данък.

-Извинявай, но между нас нямаше нищо.

-Разбира се.

-Просто бях пияна.

-Да, и аз така разбрах.

-Разстроена съм.

-Винаги идвай при мен, когато нещо те разстройва.

-Глупак.

-Какво ще правиш?

-Не знам.

-Ще си тръгнеш ли?

- Ще си изпия кафето и си тръгвам. - От него.

-Макс, няма да ти се получи.

- А аз и не искам. - Браво.

-Бяхме добър отбор.

-Всичко в живота свършва някога.

-Жена-философ - е още по-абсурдно от жена следовател.

-Как успя да получиш тази експертиза?

-Професионална тайна. Но това е истински документ.

И реални факти.

Олховски или е натиснал органите, или ги е подкупил и са подменили експертизата.

Страхувал се е подозрението да не падне върху него. Всъщност той беше под подозрение.

-Може би е така. А защо ми го показваш това

-Аз съм професионалист. Моята задача е да въведа клиента по-дълбоко.

Навреме да го предупредя, навреме да го насоча.

- Може ли без тези предисловия?

Вече година се опитвате да намерите доказателства за връзката между Даша и Глеб,

но такива няма: те нямат роман, нямат връзка.

- Не е доказано. - Вие просто ревнувате.

Вие ревнувате Даша. Първо Алиса, сега Даша. Мразите Олховски.

И бихте искали тайно да го закопаете, нали?

- По-нататък. - Имаме шанс да възобновим делото.

Достатъчно е тази експертиза да изтече в публичното пространство.

-Няма нужда никъде нищо да изтича.

Ще го направим по друг начн. Къде е документът?

-Искам...

ето такава сума. Накуп.

А за толкова пари ще продължа

да разследвам не фалшивият роман на Даша, а реалното убийство

на Алиса Олховска.

- Работи. - Хубаво е да имаш работа с

с бърз и чувствителен партньор.

След като парите влязат по сметката

ваш човек ще може да вземе документа от трезора

в една от банките на нашия прекрасен град.

-Даша, трябва да се срещна с теб.

-Всичко прощаваш. Винаги прощаваш всичко.

Затова не можеш нито да разбереш, нито да изградиш сложни връзки.

-Аха. А ти напротив, винаги се разочароваш.

-Вероятно си прав.

-Това е като две и две.

Алиса е искала нещо от Лисин, затова е спала с него.

Веднага щом го е получла, внезапно се случва свръхдозата.

Тя не се е инжектирала. И откриха етер в кръвта й.

-Възможно е някой да я е убил. Възможно е тя да се е самоубила.

Всяка версия има много по-вече шансове да бъде обоснована,

отколкото тая с Глеб, който се развежда с нея и дели имуществото и,

разбира се, върху него веднага ще паднат всички подозрения.

-Какви подозрения? Олигархът иска да приключи случая възможно най-скоро.

Ако не бях аз, никой нямаше да се занимава с анализа.

Тя е хероинозависима... Какъв анализ, по дяволите?

-Той не я е убил. Той много я обичаше.

-Как те е обработил...

- Не ревнувай. - Колко си глупава, виж се ти..

Загубена си. Гърчиш се..

-Трябва да тръгвам.

-Никъде не трябва да ходиш, просто не искаш да чуеш истината.

Бързаш за някъде с надеждата да настигнеш нещо, но в действителност просто бягаш от себе си.

И знаеш, че съм прав.

-Ти си моят малък психолог.

-Осигурил си е алиби като е изчукал тази изкуствоведка Даша,

- Стига, а! - Къде бързаш?

За маникюр, или да духаш на татенцето за да не те убие? Като Алиса.

-Макс, отвращаваш ме. Ти просто завиждаш.

Винаги си завиждал на всички. И на Глеб също. - За какво?

-За властта му, за парите му - за всичко.

И защото аз съм с него.

Ти никога не си ме обичал.

Ти си паленце, за което е важно да чука по-възрастна жена и на по-висока длъжност,

а още по-яко ако е и омъжена.

И да разтръбиш на всички, че я чукаш.

И тъпо искаш да отмъстиш на Глеб, защото той е по-готин от теб.

Затова, знаеш ли какво, Глушков? Върви на майната си.

-Преди никога не си ме канил на ресторант.

-Ето сега те каня.

-Когато ми донесоха тези цветя, си помислих-край, изгубих те отново, бях толкова уплашена.

-Моля те, кажи ми, че ще дойдеш ли с мен на юбилея на компанията на Олховски?

- Заедно ли? - Да.

-Като двойка?

А Мила? - Да не ти пука за нея.

-Да не би да се развеждате? Засега не, но...

просто реших, че не искам повече да те крия.

Игор, много те обичам!

- Кой беше? - Глеб, ще му се обадя по-късно.

-Глеб? Кой Глеб? Олховски? Каква е работа имаш с него?

- Проект. - Аха.

Не искам, да работиш с него. Благодаря.

-И аз не искам, но какво ще стане с галерията? Не мога да я оставя. Тя ми е подарък от теб.

-Ще ти подаря нещо друго. Що за проект?

-Той не иска галерията да не печели.

Не иска тя да е просто място за изложби

и ми хрумна идеята да я трансформирам във фондация за подпомагане на съвременното изкуство.

-Съвременното изкуство. Интересно.

Колко бързо се преориентира.

- За какво говориш? - Ами неотдавна пристигна в Москва.

Мечтаеше да популяризираш някакъв Будкин.

А сега и съвременното изкуство. Сигурно и с мъжете е така.

Първо изхвърли мъжа си. - Игор!

Той се самоуби.

-После ме обработи мен, сега Олховски, нали?

-Защо ми причиняваш това?

Вие, мъжете, самите сте курви и правите и нас курви.

Това ви кара да се чувствате по-значими.

-Не искам да работиш с него. Какво не разбираш, Даша?

-С Олховски почти никога не се засичаме, само с адвоката му, но добре.

Ако си против, тогава ние, разбира се, ще започнем от нулата:

да намерим ново помещение за галерията... - Добре, добре, аз...

Ревнувам те.

Той ме ревнува. Много те обичам!

Страшно, страшно се радвам, че ще бъдем заедно.

Като двойка.

-Милуша, как е татко ти?

-Докторът казва, че състоянието му е тежко, но стабилно.

Не идва в съзнание.

-Горкото момиче!

Това не е добре.

Но няма нищо, с татко ти през какво ли не сме преминали.

Той е добър боец, ще се справи.

-Объркана съм.

И Игор. - А Игор какво?

-Познавате го, вие също сте имали проблеми с него. Татко ми разказа.

-Милуша, с кого няма проблеми...

-Сега съвсем се разпусна.

- Курварства ли? - Не е това думата!

И то точно сега, когато татко лежи безпомощен...

-Да, курварлъкът е грях.

Но не и смъртен.

-Но не е само това.

Той ме унижава, бие ме, иска да се разведем и да остави децата.

-Това не е добре.

Не е добре...

Иска развод ли?

-Ами заплашва, да. Ако татко умре...

-Това няма да го допусна.

Ще поговоря с него.

Но ти също трябва да му повлияеш по някакъв начин.

-Какво мога да направя? Той... той е луд, пие като кон.

-Ще поговоря, ще поговоря.

-Чичо Кеша, моля ви, измислете нещо, а? Не знам...

Заплашете го с уволнение...

Слушайте, уволнете го, а!

Защо ви е? Намерете си някой друг.

-Милуша, обладана си от гняв.

-Господи, отдавна няма гняв. Само отчаяние и дива умора.

-Венчани ли сте с Игор?

- Да. - Това е важно.

А ти вярваш ли в Бог?

- Вярвам. - Тогава търпи...

Смири се и търпи.

И се бори за съпруга си, бори се. Не се отчайвай.

-Уморих се да се боря и ми е жал за децата.

-Децата ще обичат баща си. Какъвто и да е.

-Сигурен ли сте?

Кога сте се чували със сина си?

-Това беше излишно, Милуш...

- Простeте. - Да направим така...

Твоя Игор като човек не ми е духовно близък,

но се справя със служебните си задължения.

А личният живот няма нищо общо с работата.

-Той е алкохолик.

Сега се ще се прибере пиян в къщи и когато дойде на работа ще е късно.

-Душата го боли. А защо боли - ти си длъжна да знаеш.

А ако не знаеш - заведи го на църква. Да се изповяда.

Или, или искаш да го стисна за врата?

- Не, няма нужда. - Не те е грижа за него, Милуш.

- Да, не ме е грижа. - Да.

Да сте една плът не означава да се въргаляте в кревата.

Една плът е това да си отговорен за съпруга си

пред Господ Бог, както и пред самия себе си.

Знаеш ли защо американците толкова се страхуваха от КГБ?

-Защо?

-Защото с твоя баща бяхме като ранните християни.

Тялото на църквата е едно и неделимо.

Един за всички, всички за един.

Вие днешните не можете да разберете това.

- Какво да правя с Игор? - Не прави нищо.

Носи си кръста и вярвай.

И благодари на Бога, че ти е изпратил изпитание.

Помисли за това, Милуша.

Пий чай, пий.

В него има ярка енергия.

- Привет, Игор Дмитриевич. - Привет, Боря.

-Изпратих ти нещо. Погледна ли го?

- Да. - Как можа да се случи това?

-А ти самия как гледаш на това?

-Като на опит да се извади известен олигарх от подозрение.

Не мога да го погледна по друг начин.

-Съгласен съм.

Всички трябва да ги уволнят, по дяволите.

Подкупи, корупция - проникнали са навсякъде.

-За глупак ли ме вземаш, Боря?

Разбираш ли, че заради тази хартийка

ще изметат задника ти от това топло място с лайняна метла?

И на всичкото отгоре ще организират поредното демонстративно напляскване.

-Тъкмо се каня да изпратя делото на Олховски за допълнително разследване.

- Има ли вече заподозрян? - Работим по този въпрос.

-Ще разработвате Олховски ли?

-Да. Той е основният ни заподозрян.

-Добре.

Виновникът трябва да понесе

заслужено наказание, с цялата строгост на закона.

-Здравей, Глеб, извинявай, бях заета и не можах да отговоря веднага.

-Даша, искам да се срещнем.

-А... У дома ли?

-Не. Трябва да поговорим. Имаме работа.

-Добре, аз съм готова.

-Тогава в галерията.

-Добре, в галерията. Около пет?

-Чао.

Знаехте ли, че Алиса Олховска е убита?

- Не. - Тогава ще ви информирам. Убили са я.

Официалната версия е самоубийство,

но според първоначалната експертиза е била приспана с етер,

а после са й инжектирали конска доза хероин.

Съчувствам ви.

- Защо беше това? - Нали сте я харесвали?

-Това ли е всичко, което искахте да ми кажете? Напразно загубихте времето-и вашето и моето.

-Не, това съвсем не е всичко, Никита.

Много скоро ще възобновят делото на Алиса и ще започнат да търсят убиеца.

- Откъде знаете? - Не е важно.

Но от това, че делото ще бъде отворено, ще бъдат много недоволни хората,

за които работи вашия началник.

-Олховски не работи за никого. Само за себе си.

-Не се преструвайте.

Знаете много повече, отколкото показвате.

Глеб не просто така израсна от невзрачен бизнесмен до олигарх.

Зад него стоят сериозни хора.

- Да допуснем. Какво ме касае това? - И вашата жена ли?

Кажете ми защо убиха Алиса, и аз ще ви помогна.

Органите няма да ви закачат,

а Уляна, която е била последната при Алиса в навечерието на нейната смърт,

няма да бъде заподозряна в убийство. Всичко ще бъде наред.

-Нищо не знам.

-Когато решишите, свържете се с мен.

Ако кажете истината, тогава за хората, които стоят над Глеб,

това ще е знак, че той повече не контролира делата си и ще го накажат.

Строго.

Искате ли да отмъстите на Глеб за смъртта на Алиса?

И не се преструвайте, че ви е била безразлична. Мислете. Ще се видим

- Борис Маркович, вие самият... - Не прехвърляй вината.

Не знам какво сте натворили със Семьон и с Власов,

нито от къде изобщо са се появили тези две експертизи?

Кой какво ви е обещал?

Или може би не само ви е обещал?

-Да, извинете, явно наистина със Семьон сме объркали нещо.

-И сега аз трябва да го оправям...

Аз бих използвал още сега

тази експертиза за да възобновя делото на Олховска.

Само че тогава ще ви затворят, глупаци такива.

И не просто така...

а и с наказания. - Възможно е да се възобнови и без експертизата.

Там има много несъответствия.

Тази домашна помощничка, Лейла, е била задържана от фалшив квартален,

камерите за видеонаблюдение тогава са били изключени,

уж заради ремонт, въпреки че е нямало ремонт...

-Добре, слушай, нека започнем с това.

Възобновяваме производството. Извикай всички, които са ангажирани със случая.

-И Олховски ли?

-Олховски на първо място.

Имам нова информация по делото Краснов. Показанията на Карина Щерн.

Там съшо фигурира Олховски.

-Нека да го разнищим.

-Това няма да му хареса.

-И нека.

-Добър ден, Глеб Виталевич.

-Всъщност съм зает. Какво има?

-Просто исках да попитам, дали всичко е наред.

-Щом не те търся, значи всичко е наред.

-Хубаво е, когато всичко е наред.

-Добре. Върви.

Стой.

Не те разбирам. Не обичам, когато хората говорят с недомлъвки.

-Просто се поинтересувах дали всичко е наред.

Извинете.

-Всичко е наред.

Слушам. - Добър ден, Глеб Виталиевич.

Няма да ви зарадвам.

Какво се е случило?

-Производството по делото на покойната ви съпруга се възобновява.

Открили са нови обстоятелства. - Какви?

-Съжалявам, не мога да ви ги съобщя.

Нека помислим заедно какво може да се направи.

Може ли да се срещнем днес? Разбира се.

- Пицата ви. - Благодаря.

-Приятен апетит.

-Браво.

Бедният Алексей Игоревич, той ви вярва, а ти го мамите.

- Какво стана? Съвестта ти ли се събуди? - Може би.

Или може би наистина го обичам...

Искате ли? Или си пазите фигурата?

Просто не мога да я изям сама.

-Не.

-И така, какви са тези нови обстоятелства?

-В деня на убийството на жена ви камерите в къщата са били изключени.

А при икономката е дошъл някакъв мъж, който се представил за кварталния.

Съдейки по всичко, мним.

Той я е задържал, така че жена ви да остане сама вкъщи.

И убиецът е можел да проникне при нея

-Какво говорите? Алиса беше сложна личност, но това...

-Съчувствам ви. Аз самият съм шокиран.

-А как изобщо разбрахте?

-Ревизия. Открихме в делото изтрити дани.

Колкото да се хванем за нещо...

-Ревизия? Кому е нужна?

-Планова. От горе.

- Сложна ви е работата. - Не ми говорите.

Разкъсваш се на парчета, а благодарност - нула.

-И така, имате ли някакви идеи за убиеца?

-Засега не.

-А мотив? Кой може да е искла смъртта й?

-За това исках да ви попитам,

Имаше ли врагове?

-Трябва да помисля.

-А тази... Уляна Лисина,

която е ходила при Алиса в деня на смъртта й?

Между другото, съпругът на Уляна беше любовник на Алиса. Уляна знаеше това.

-А... И във фаталния ден случайно се озовава в къщата при Алиса?

Както се казва "Свпадение? - Не мисля".

-Е, това е само версия.

-Безусловно.

Но във всеки случай скоро ще ви се обадят и ще ви извикат на разпит.

Това е формалност.

Но за Уляна, мисля, че си заслужава да се повтори за отбелязване в протокола.

-Нека да ми се обадят още сега.

-Хайде.

- Слушам. - Глеб Виталиевич, добър ден.

Чаквам ви утре сутринта в 10:00ч. на разпит по делото за убийството на съпругата ви.

То е възобновено.

- Добре, ще дойда. Как е настроението, Максим? - А вашето?

-Отлично. Ще дойда утре.

-Общувате ли си с с Максим Глушков?

-Не.

Благодаря за загрижеността, Борис Маркович. - Няма защо. Да помагаме на хората е наш дълг.

-Как е?

-Тук съм много красива.

-Ти винаги си много красива, запомни това. И си вдигни носа!

- Благодаря. - Няма за какво, Уля.

- Да? - Добър ден.

Мога ли да чуя Уляна Лисина? - Да, здравейте, аз съм.

-Безпокои ви Максим Глушков по повод делото за убийството на Олховска.

-Да, здравейте. Какво се е случило?

-Изникнаха нови обстоятелства. Делото е възобновено.

Чакам ви за разпит утре в 11:00.

- Добре, ще дойда утре. - Отлично.

- Довиждане. - Довиждане.

-Какво се е случило?

-Възобновили са делото на Алиса Олховска. Викат ме на разпит.

- Защо се притесни толкова? - Бях в дома й в деня на убийството.

-А защо?

-Отидох да говорим да остави Никита.

- И какво стана после? - Нищо... Поговорихме, и тя умря.

- А какво общо имаш ти с това? - Нищо. Просто съвпадение.

Била съм последния човек в апартамента й преди да умре.

-Или до появата на убиеца?

Ако нямаш какво да криеш - няма нужда да се притесняваш.

Невъзможно е да се докаже нещо, което го няма. Сега ли ще си вземеш ли паното?

-Да.

-Не са ли те учили да чукаш?

-Не бъди груба с мащехата си.

-Снежана, излез, моля те трябва да поговоря с дъщеря ми...

Откъде е това?

- За първи път го виждам. - Не ме лъжи. Питам: откъде е това?

- Не лъжа. - Откъде взе това?

-Пак ли си ровил в нещата ми?

- Трябва да те опердаша. - Децата не бива да се бият.

-На 18 години си, кобилке.

Трябва да започнеш работа. Скапваш се от безделие.

-Да не съм глупачка, че да работя в някаква миризлива закусвалня за жълти стотинки?

Ето Снежана суче без да се напряга... - Бързо си затвори устата!

-Спри да ми крещиш.

Платиха ми за презентацията и какво от това?

- За презентацията? За този скандал? - Какъв скандал?

Поисках да видя Алексей Игоревич - и го видях.

-Не разбирам, какво ти липсва? Повишено внимание?

Побъркали сте се там, с вашия... с този хейп, като наркомани.

Лайкове... ху'ня Изроди. - Върни ми парите.

-Да, бе да. Малка си още

-Затова, ако Лена иска да работи,

иска да се пробва като продуцент или куратор - за Бога.

Ще бъда по-спокоен, ако това се случи именно в твоята галерия.

-Разбрах. Съгласна съм.

-Лена ми каза, че има някаква художничка.

- Глеб, вече видях работита на тази Асфари. - И какво?

- Това е бомба. - Сериозно?

-Да, ако се инвестира в изложбата и рекламата,

то картините могат да се продадат добре и да се спечели добре.

Така че съм за с двете си ръце.

Разбира се, малко завиждам, че аз не съм открила тази Асфари, но...

ще бъда щастлива, ако първата й изложба се проведе в моята, в нашата галерия.

-Значи се разбрахме.

Що се отнася до фонда, тук Никита ще се погрижи за всичко.

Счетоводство и други подобни. Фондовете са сложна история.

Той ще го контролира напълно и ще ти помага във всичко.

-Да, да, да, вече се запознахме.

-Да, а за тази изложба, за рекламата на тази Асфари ще дам отделно пари.

-Отлично. Няма да съжалявате.

-Дайте на Лена да се почувства максимално пълноценен куратор.

- Така и трябва. - Помогайте й.

-Добре.

- И още нещо... - Да?

-Бих помолил за услуга.

-Не мога да разбера- на вие ли сме, или на ти?

-На ти, да.

Даша, имам една молба към теб, лична и важна.

-Слушам.

-Струва ми се, че нещо се случва с Лена -В какъв смисъл?

-Не знам. Нещо ме кара да се притеснявам.

Моля те: сега ще общувайте отблизо, огледай я внимателно, ОК?

Може да я разпиташ някога на чашка, какво и как? Как е настроението?

Какво мисли за мен, за нас?

- С една дума, да я шпионирам? - Ами да.

-Глеб, разбрах. Ще го направя -Ще ти бъда благодарен.

-Не, това ще бъде моята благодарност към вас,

тъй като толкова много обичате вашата Лена и не поискахте да приемете друга благодарност.

За което аз от своя страна съм ви много благодарна.

-Какво беше това?

- Извинявай, принудиха ме. - Кой?

-Мутри дойдоха в апартамента ми. Очевидно от Игор.

- Защо от Игор? - Кой друг би могъл да поръча видео за теб?

Или ти с още някого? - Глупак.

-Да, глупак съм.

Но аз те обичам и няма да се откажа.

-Много ли те биха?

-Много.

- Покажи ми. - Не, недей.

-Бъбреците ли?

- Да. - Боли ли?

-Да, понаболява. Мисля, че сега трябва да се пазя.

-Ти какво, идиот ли си? Мислиш, че искам само секс от теб ли?

-Понякога ми се струва, че да.

- Ходи ли на лекар? - Не.

-Приготви се, да вървим. Стига, ще зарасне до сватбата.

-Не мисля да се женя втори път и няма да те дам на никого. Да вървим.

- Колко? - Какво?

-Колко пари искате с жена ти за да оставите детето ми на мира?

Вие пиян ли сте?

-Какво си мислиш, че всичко може да се купи, нали? На!

Ах ти, гадино!

Мамка ти!

-Глеб Виталиевич,

извикаха ме на разпит.

-Мен също. И какво?

-И Уляна.

- Безспокои ли те нещо, Никита?

- Да. Уляна беше при Алиса този ден.

- Мислиш, че е убила Алис от ревност?

- Не, разбира се, вие... - А какъв е проблема?

-Как мислите-дали знаят нещо?

-Какво имаш предвид?

-Някакви подробности за убийството?

-Само този, който я е убил, знае подробностите.

-Защо реши, че това е убийство?

Никита,

За всички нас сега е важно да преминем някакси през това.

Тази неприятна ситуация удря там, където боли, разбирам.

Вие с Уляна искате да забравите това, като лош сън. Аз също.

Но ние с вас сега сме в една лодка.

Хайде да не се суетим и да я клатим.

-Добре, Глеб Виталиевич.

Какво да им кажем на разпита?

-Истината, Никита. Какво друго?

Аз ще кажа истината, съветвам те и теб това.

И Уляна също.

-Съжалявам, работя с уговорка и само по индивидуални поръчки.

-Наясно съм. Просто имам поръчка. За кого работите?

-В смисъл?

-Вие сте умна жена, така че няма увъртам.

Аз работя за много сериозни и щедри хора

Ще ви е по-изгодно да работите с нас, отколкото с Игор Долгачов.

Вие ще трябва да правите същото, какво правехте и преди -

да следите Олховски.

И да помогнете на правоохранителните органи да се намери убиеца на Филип Краснов.

Познавахте ли се? - Бегло.

-Тогава сте наясно, че той беше бизнес партньор на Олховски.

Ето някои интересни документи.

-Фил не си е губил времето.

-Жалко, че всичко свърши толкова тъжно за него.

-Така е.

В наши дни е добре да си приятел с правилните хора.

Искате това да се предаде на следствието?

- Правилно сте разбрахте всичко. - Добре.

-Отлично. Ще поддържаме връзка.

-Довиждане.

-Не искам.

Какво, при ченгетата ли ще отидеш? - Няма да отида.

Ще се оправи. - Ако бях на твое място, щях да отида.

-Ами вървете. Нали искате да ме съдите.

-Кажи ми честно, като мъж на мъж,

имаше ли нещо с дъщеря ми?

- Не. - Гледай ме в очите.

Лъжеш. - Не лъжа.

-Закълни се.

Заклевам се.

-Имаш ли нещо за пиене?

- Димка, привет. Как си? - Добре.

-Не ти ли липсва Москва?

- Не особено. - А аз, а Глеб?

-Мамо, при вас всичко ли е наред?

- Да. - Звучиш ми тъжна.

-Всичко е наред. Липсваш ми.

-Ако искаш... да отидем някъде заедно.

-Добра идея. Ще го предложа на Глеб...

-Добре, хайде, чао. Поздрави дядо си.

-Хайде, чао.

-Не знам кога изпуснах дъщеря си.

-Ти не си виновен.

-Виновен съм...

Родителите винаги са виновни.

-Наистина ли?

- Децата са жертви на нашите пороци. - Съгласен съм.

-Влюбваш се в някаква жена,

и ако тя се окаже гадина, тогава страдаш не само ти, но и детето

Детето повече, отколкото ти самия.

-Така е.

Опитах се да ти намекна за Снежанка...

-Всъщност говоря за теб, по дяволите.

Знаеш ли, че твоята Наташа е платила на моята Катя,

да дойде на шибаната ти презентация и да предизвика скандала?

- Кой? - Благой от Трансстрой!

Платила й е и окото й не е мигнало...

А горкото ми дете... пак в центъра на скандала и с разбита психика.

-Наташа не би могла.

-Изобщо не познаваш хората, педагог шибан

Наливай.

-Глеб?

-Искаш ли вино?

-Да.

Уморих се...

-Глеб, искам да ти обясня.

-Няма нужда.

-Исках да ти направя подарък.

-Това е много секси.

-Ти как мислиш?

Льоша?

Льоша?

Льоша?

Ей! - Какво искаш?

-Хайде.

- Какво искаш? - Льоша, хайде по-внимателно.

-Какво искаш?

-Льоша, аз съм. Легни, моля те, така ще ти е по-удобно. Оп!

Льоша, какво е станало?

-Биха ме. И аз бих.

- Кого? - Един добър човек.

Махай се, курво шибана.

- Ще си тръгна... - Махай се, кучко, кариеристка!

-Господи, ще си тръгна, идиот такъв. Нека ти сваля панталоните.

-Не ми бъркай в гащите!

-Идиот.

- Трябва да те питам. - Да поговорим утре.

-Не, да поговорим сега.

-Добре. какво искаш да знаеш?

-Той каза...

че си му предложила пари за да дойде на коктейла и да ме набие.

Но той е отказал.

И ме е набил просто така. В асансьора...

Вярно ли е -Льош, това са глупости.

-Обичам те.

- Льоша, и аз те обичам. - Обичам те, Наташа...

Обичам те. - Лягай.

-Наташа!

-Какво?

-Не ме оставяй.

Всички ме изоставиха.

Като дете много обичах да се гмуркам във вира.

Беше близо до дома.

На дъното му имаше всякакви боклуци - железа, бутилки...

Винаги се надявах да намеря нещо ценно долу.

- И намери ли? - Не.

Но разбрах, че под боклука не може да има нищо ценно.

Трябва да търсим на други места.

- На какви? - Там, където е чисто.

-Искаш ли да си тръгна?

-Не. Ти искаш ли да си тръгнеш?

-Не.

-Добре.

-Страх ме е, Глеб.

- От кого се страхуваш? - От себе си. От теб.

- От мен? - От теб. Аз аз не те познавам.

-Няма нищо друго освен това, което знаеш, не е в мен.

-Може ли да попитам?

-Какво?

-Не, нищо.

-Тогава аз искам да те попитам.

Изпий го.

Ще ми станеш ли жена?

-Да.

-Обичам те.

-И аз.

-Значи Алиса все пак са я убили?

-Оказва се, че е така.

-Глеб ли го е направил?

-Не мисля.

-Тя не му е давала развод. Изнудвала го е.

И той я е убил.

-Може би знам за развода им повече от теб.

-Ти и за Алиса знаеш повече от мен.

-Хайде да не се караме.

-Не, просто разсъждавам...

Тя започнала да спи с теб и веднага се е сдобрила с Глеб.

Мислиш ли, че това е съвпадение?

-Да.

-Тя те е използвала.

Събирала е компромати за Глеб. Събрала ги е.

Той е спрял развода, направил е пауза и я убил.

-Глупости.

-Нека полицията реши дали е глупост или не е.

-Да не си посмяла да изплюеш това утре по време на разпита.

- Защо? - Защото ще натопиш Глеб.

-А ти не се ли страхуваш, че Глеб може да убие и теб?

-Глеб не е убил Алиса.

Той всъщност ме спаси.

-Спасил те е? Как те е спасил?

Искам да знам...

Кажи ми, аз съм жена ти. Ще ти олекне.

-Аз предадох Глеб.

Дадох на Алиса един важен документ.

Там имаше информация за незаконни сделки с много сериозни хора.

Мисля, че те са убили Алиса...

Можеше и мен, но Глеб ме защити.

-Как те защити?

-Не каза на никого, че аз съм й дал компромата.

- А ти виждал ли си тези хора? - Разбира се, че не.

-Не мислиш ли, че Глеб те манипулира?

Заплаши ли те да мълчиш?

- Защо му е всичко това? - Как защо?

Сега си му предан до гроб.

Готов да го покриваш занапред.

Трябва да кажем всичко на полицията.

-Ти луда ли си?

Със сигурност те самите са потулили делото на Алиса.

-Да, но сега отново е отворено. Значи, че някой има нужда от него.

-Какво значение има на кого?

Ще мълчим, иначе ще ни се случи същото като с Алиса, или дори по-лошо.

Моля те, утре не прави глупости.

- Ало? - Здравей, скъпи. Ще се видим ли утре?

-Домъчня ли ти?

-Почти. Имам информация относно Глеб. Интересува ли те?

-Много.