Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

ЧЕТВЪРТА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

- Привет. - Привет.

Изглеждаш страхотно.

-За това ли ме извика да говорим?

-Мисля, че трябва да отидем някъде. Наблизо има бар.

Защото определено ще ти се допие.

-Здравейте, Анатолий Василиевич.

- Здравейте, Глеб. - Значи най-накрая се запознахме.

-По-добре късно отколкото никога.

-Надявах се да ни дойдете на гости. Елена не ви ли каза?

- Каза ми. - Но, имате къща, стопанство? Зает сте?

-Е, не като вас, разбира се. Но има достатъчно работа.

- Значи Лена е израснала тук? - Да.

-Тя ми е разказвала много за детството си. Показа ми и снимки.

Лена много прилича на майка си. - Да, прилича...

-Анатолий Василиевич, може ли директно да ви попитам?

-Питайте.

-Не ме харесвате. Защо?

-Лена разруши семейството си, напусна работата си...

А какво й дадохте в замяна? Пари?

Тя не е с вас заради парите.

- Обичам я. - Дай Боже...

-Не ми вярвате.

- Ако я обичате, дайте й щастие. - Тя е щастлива.

- Сигурен ли сте? - Да.

И не сте вие човекът, който да я съди за това

-Много сте самонадеян.

-Не ви харесва това, че Лена повтори пътя на майка си.

-Докарахте детето. Можете да се връщате обратно.

-Тя напусна мъжа си, когото не обичаше. И това вас, разбира се, ви нарани.

- Сам ли ще си тръгнете или да ви изхвърля? - Тръгвам си.

-Пркрасно.

И предайте на Лена, че вече

Дима да го водят и вземат баща му или майка му.

ОК? - ОК.

Знаете ли...

проблемът ви е в това,

че не умеете да правите компромиси. - Защо? Мога.

Бих ви ударил в лицето, но вместо това просто ви моля да си тръгнете по-бързо.

Това е компромис. В името на щастието на дъщеря ми.

-Довиждане.

-Всичко хубаво.

-Нали знаеш, че по камерите на КАТ може да се проследи всяка кола. Защо излъга?

Той ли те помоли?

-Не.

През половината нощ беше в тази къща. Чаплигина 1.

Кой мислиш, че живее там?

-Даша Смирнова.

-Знаеш ли за тях?

Отдавна ли? - Това ли е новата информация по делото на Филип?

-Искам да извикам тази Даша за разпит.

- Искам да присъствам. - Сигурна ли си?

Ще трябва да я разпитам за Глеб.

-Питай я, аз ще послушам.

-Всичко наред ли е?

-Да, просто не очаквах, че договорът ще бъде готов... толкова бързо.

-Имаме интерес към този проект. Вие също. Защо да чакаме?

-Няма защо.

Моля.

-Единият екземпляр е за нас, другият за вас.

Надявам се да ни чака ползотворно съвместно сътрудничество.

-Никита,

предайте, моля ви, на Глеб Виталиевич моите думи на благодарност.

- Ще ги предам. - Ако ви е трудно мога и сама да му се обадя.

- Аз ще ги передам. - Благодаря.

-Всичко добро.

-Дария, здравейте, аз съм Максим Глушков, криминален отдел.

- Здравейте, Максим. - Имам въпроси относно Глеб Олховски.

Бихте ли дошли в управлението? - Да, разбира се.

Ще дойда. - Благодаря.

-Отвори следващата снимка.

Страхотна е.

Много се старах да хвана истинската теб.

-И каква съм истинската аз?

-Нежна, уязвима...

От друга страна, силна.

Боли те, но държиш всичко в себе си.

Понякога, когато ти... - Извинявай.

Ти си много красива. Но мен изобщо не ме привличат момичетата.

-А защо ме целуна тогава?

- Исках да изневеря на съпруга си. - А защо не му изневери с онзи тип в бара?

-Ами с момиче... това не е истинска изневяра.

А за истинска не съм готова.

-Никита изневерявал ли ти е?

-Да. Точно по време на сватбата.

-Какъв задник! И прости ли му?

-Не.

Обичам го. Жалка съм, нали?

-Не, ти си страхотна. Бориш се за любовта си...

-Всичко това няма никакво значение.

Или те обичат, или не. - Мислиш, че той не те обича?

-Не знам. Казва, че ме обича.

-Той е останал с теб, а не с любовницата си.

-А тя умря.

-Значи е била Алиса Олховска, нали?

-Да.

Освен това тя дори не го обичаше.

Просто го е използвала. - Използвала го е...

-Да.

Съпругът ми е адвокатът на Глеб.

И Алиса започна да спи с него,

когато Глеб подаде молба за развод.

Мисля, че е искала да разбере някаква информация.

-Кучка като Алиса, не заслужава сълзите ти.

И вообще: от сълзите се появяват бръчки.

- Мислех, че от смеха. - И от него също.

Затова за здравето е по-добре да се поддържа равновесие.

-Извинявай, че те натоварих с всичко това.

Нямам с кого друг да го споделя.

-Стига, миличка.

Нали сме приятели!

-Привет, татко.

От репертоара на Игор? Пестелив е, по дяволите?

Как си?

Забавно...

За първи път в живота си няма какво да кажеш.

А аз имам какво.

Майната ти, татко!

Ти съсипа целия ми живот!

Лежиш като Ленин в мавзолея.

Дори не можеш да умреш като хората.

Татко, умри, моля те, а?

Искам да живея сама.

И да правя каквото искам.

Между другото, отново се чукам с Кир.

И с него е страхотно! Не е както с Игор.

Разчеквам се тук пред теб.

А ти не реагираш.

Даже е обидно.

-По дяволите, по дяволите! Имаш ли?

Извади го, моля те... Моля те.

Аха. Ти, ти...

Извинявай. Ало?

-Привет, Кир.

-Радвам се да те чуя.

-Ще се срещнем ли днес?

- Ще те чакам в девет, любов моя. - До после...

любими...

-Адски позор.

Някакъв Богомолов от Виторган. - От „Дома на книгите“ счупиха телефона.

Свършил им е тиражът, искат още.

-Искат още един търкал.

- Льоша, стига. - Лена е права.

- За какво? - Пропадам там, където няма дъно. Това е много срамно.

-Знаеш ли, така е. Лените обикновено са прави.

Има такава особенност у Лените - винаги да са прави (десни).

А Наташите винаги да са леви.

-Не се обиждай.

-Боже опази. Защо да се обиждам?

Аз съм бездна.

А това означава без срам и без съвест, нали?

А тя е най-моралната сред нас,

най-честната и чистата.

Прилича ли на вашата любима? - Престани.

Обичам те!

-Ти си мой.

Никой ли няма да влезе? - Ще се обадят от приемната.

-Значи вие потвърждавате, че през нощта на 15 срещу 16 септември

Глеб Олховски е бил с вас в апартамента ви?

- Да. - И какво правихте?

-Говорихме.

- Само това? - И пихме кафе.

- И само това? - И вино.

-И само това?

-Нищо повече не мога да ви кажа.

-Всяка нощ е нощ за двама.

- Глеб никъде ли не е ходил тази нощ? - Не.

- И не се е обаждал на никого? - Не.

-Би ли могъл да се обади на някого, или да си тръгне докато вие сте спяли?

-Не мисля. Спя много леко. Щях да се събудя

-И отдавна ли сте любовници?

-Ние не сме любовници, ние сме бизнес партньори.

Глеб спонсорира моята галерия.

-А откога се познавате?

-Малко повече от година,

но започнахме да общуваме по-отблизо след погребението на Алиса.

- Защо? - Глеб ми помогна.

Нямаше къде да живея. А той ми даде стая в един от неговите хотели.

А аз, в знак на благодарност, му предложих

да направи в моята галерия изложба в памет на Алиса.

-Познавахте ли добре Алиса?

-Говорихме няколко пъти

и бях на погребението й.

-А защо отидохте на погребението на почти непознат човек?

-Исках да почета паметта й

и да изкажа съболезнованията си на Глеб.

- Кой друг беше там? - Кирил Сомов.

-А той не се ли страхуваше от съпруга й да дойде на погребението на Алиса?

-Глеб сам го извика.

-Любовника на жена си? Защо?

-Кир и Алиса бяха близки. Кир скърбеше,

а Глеб уважава чувствата на другите. Той се извика и Игор Долгчаов.

Бившият любовник на Алиса.

- И ваш любовник? - Бивш.

-Това среща на бивши ли е, или какво?

-Вероятно е било просто съвпадение. Всички общуват помежду си.

-Кой друг беше там?

-Игор Долгачов дойде с жена си.

Адвокатът на Глеб- Никита Лисин беше с жена си.

-Този адвокат също ли е любовник на Алиса?

-Не знам. В навечерието на погребението й му беше сватбата.

И Карина, певицата, беше там.

-А Карина също ли е спала с Алиса?

-Не мисля. Те бяха близки приятелки.

Освен ако не са правили тройка с Глеб.

- Извратеняци. - Забавно е...

Но и аз в началото си мислех, че всички са извратени.

А сега се ошлайфах.

-Моля, подпишете тук. И можете да си вървите.

- Всичко хубаво, Максим. - Довиждане.

-Всичко е наред. Трябва да тръгвам.

-Много те обичам!

-И аз те обичам и ужасно те ревнувам.

- Наистина ли? - Да.

-Ревнувай ме.

-Щастлив съм с теб.

- Наистина ли? - Да.

Ти беше до мен, когато си мислех че светът се руши.

И това е... Какво правиш?!

Кой е?

-На.

-Бащата на Катя звъни.

-Как се казва?

- Какво значение има? Сергей Албертович. - Отлично.

- Какво правиш? - Да, Сергей Албертович.

Добър ден, аз съм Наташа Полякова, издателя на Алексей Широков.

Да. Да се срещнем?

Да. Кога ви е удобно? Кога днес?

Добре, чудесно. Да, удобно е.

Алексей ще бъде, разбира се. Елате при нас в издателството.

Сега ще ви изпратя адреса.

Отлично, ще се видим по-късно.

- Защо трябва да се срещаме? - Защото!

Трябва да ви се говори като на възрастен и всичко да ви се обяснява.

-Слушам!

- Здравейте. - Здравейте.

-Карина Щерн тук ли е?

-Надявам се, че ще я арестувате? Защо се надявате?

- Тя така ме... - А, шегувате се. Ясно. Тя тук ли е?

-Тя е в бюфета.

Наляво. - Благодаря.

-Това със сигурност няма да те застраши. Ти си стройна като сърна.

-Идвам при вас. имам няколко въпроса.

По-добре насаме. -Нямам много време.

-Няма да ви бавя. Елате.

- Подозирате ли ме? - А трябва ли?

-Между другото това би ми добавило чар.

Щрих в биографията. Певица, актриса, убийца.

-Знам, че сте спала с Глеб Олховски.

-Ами спах. Между другото, не е голяма тайна.

-Алиса ли ви отне Глеб, или той ви заряза.

-Ние просто се разделихме Алиса няма нищо общо с това.

Въпреки че тогава постъпи като истинска кучка

Там всички бяха добри. - А Краснов?

- Какво Краснов? - Каква роля изигра той в тези отношения?

- На сутеньора. - Той продаваше жени на богатите, така ли?

-Колко вулгарно!

Той избираше жени за богатите мъже, като скъпоценни камъни, като хубав костюм...

- Притеснявам се да ви попитам, вие... - Не се притеснявайте, питайте.

И аз бях в този списък, да.

Това беше много престижен списък,

много момичета, дошли да покорят Москва, мечтаеха да попаднат в него.

- А Алиса? - Също.

-Алиса спала ли е с Филип Краснов?

-Възможно е. Фил обичаше красивите жени.

- Възможно ли е, или е спала? - Не съм им светила. Не знам.

- Но нали сте били добри приятелки? - И какво от това?

- Така, спала ли е или не? - Казах: Не знам.

Тя наистина не ми е казвала, можем само да се досещаме.

-Какво е вашето предположение?

- Че е спала. - Глеб знаеше ли за това? Ревнуваше ли?

Поитайте Глеб. Съжалявам, трябва да се подготвя за сцената.

Предизвиквате ми много емоции. - Какво?

Професията ми е творческа, сложна. И вие ме дестабилизирате, разбирате ли?

-Карина! Викат те за грима... Още ли не сте си тръгнали?

- Довиждане. - Благодаря ви за отделеното време.

-Познавате ли се?

- Да. - Откъде?

-Когато убиха Маринка, той ме притисна силно.

Мисля, че той водеше също и делото на Алиса.

А какво иска от теб? - Не е твоя работа.

-Хайде да се помирим. Донесох ти кафе, обезмаслено, както го обичаш.

-Сомов, върви на майната си.

-Здравей! Слушай, задник такъв!

Продължаваш да преследваш дъщеря ми!?

- Аз? - Ти!

Ти си й се обадил, когато си написал тези глупости!

Ти някакси си й се извинил, че си написал това лайно!

Ти си я поканил на презентацията! Стига, разбра ли?

Казвам ти, стига, мамка му, унищожи живота й и психиката й!

- Какво общо... - Мълчи! Аз ще говоря!

- Бъдете по-учтив! - Ти млъкни!

- Как смеете? - Какво каза?

- Майната ти, изрод! - Какво?

- Така, по-спокойно! - Казах ти да млъкнеш!

-По-добре помисли защо дъщеря ти досажда на възрастен мъж!

Как си я възпитал, какво й е в главата? Къде се е нагледала на това?

-Мамка ти! Мамка ти, ще те убия, копеле... Ще те убия!

Ще ти смачкам черепа!

-Спокойно, Серьожа, спокойно, мамка му. Ще лежа, но...

Изключи камерата! Кучка...

- Какво правиш? - Осигурявам ти алиби.

Във всеки случай се вижда, че не си първият, който удари.

-Нямам нищо с Катя!

- Аха. - Искам веднага...

да направя официално изявление във всички шибани социални мрежи.

- Продажбите ще намалеят. - Не ми пука.

-Льоша, искаш ли водичка?

- Благодаря, няма нужда. - Не бързай, Льоша.

Запомни: никога не бързай в това, което правиш. - Ще отида на съд без да бързам.

-Господи, няма да има никакъв съд!

Уви.

Ако имаше, щях да спечеля наградата Букър.

-Льоша?

-Лена!

Ало. Нещо спешно ли е.

Върви на стария адрес на Лена и ми кажи дали е там или не.

Мисля, че тя е там. Ако не, тогава трябва да я намериш.

-Как е Димка?

Всичко е наред.

-Мислиш ли, че трябва да му се обадя?

-Мисля, че за сега няма нужда.

-Защо дойде тук?

-Не знам. Може би по навик.

-Още ли имаш старите навици?

-Изглежда, да.

Реших, че засега е по-добре Димка да поживее при дядо си.

- Ами училището? - Това ли е всичко, което те вълнува?

-Не, всичко ме вълнува.

Тогава щом си толкова развълнуван, напиши още един роман.

Още една лъжа. Може би ще се сближиш със сина си.

-Ти не се променяш.

Дори когато се чувстваш зле продължаваш да нападаш.

-Извинявай.

Насъбра ми се.

Наистина много се притеснявам за отношенията ви с него, за него.

Глеб му дава много: общуване, внимание, всичко.

- Глеб не му е баща. - Льоша, тогава се дръж като баща,

а не като писател на руската земя.

-Льоша?

Здравейте.

-Здравейте.

-Привет.

Лена, Наташа.

- Много ми е приятно. - Съжалявам, няма да ви преча.

-Напротив, няма да ни пречите. Радвам се, че можем да се запознаем.

-Честно казано, не съм го планирала. Дойдох да поговорим за сина ни.

-Имате прекрасен син.

И невероятен баща на сина ви.

-Искахте да кажете "невероятен бивш съпруг"?

Смешно е...

Извините, глупав разговор. Ще тръгвам.

-Лена!

Можеш да останеш. - Какво?

-Ако при вас там всичко е така... И няма къде да спиш!

Остани ще ти оправим дивана.

-Льоша, наистина си невероятен...

задник.

-Льоша, ти идиот ли си?

- Защо? - Питам те. Ти идиот ли си?

-Ами ако наистина няма къде да спи, има проблеми там...

- А аз да си ходя ли? - Защо?

-Наистина си невероятен.

Ти ли я извика, или тя сама дойде? - Когато дойдох, тя вече беше тук.

-Тя има ли ключове?

-Ами да.

-Защо е дошла?

-Така и не разбрах.

Проблеми с Олховски. Или тъгува.

Не може да я разбереш. - За какво говорехте?

-За Дима.

- Не ме ли лъжеш? - Не.

-И между вас няма нищо? Не тъгуваш и не мислиш да се върнеш?

-Не! Аз обичам теб.

Защо изобщо ми говориш така?

Понякога си толкова груба и твърда...

Това ми тежи.

Иска ми се да си малко по-деликатна може би...

-Прости ми, аз съм идиотка.

Извинявай, обичам те ужасно и те ревнувам.

Не мога без теб.

Знам, че ти е трудно в момента.

Мисля, че си написал гениална книга

И трябва да продължиш да пишеш. И трябва да бъдеш лансиран.

И знам, че ти няма да го направиш, а аз мога да го направя.

Разбирам, че ти си фин, крехък човек, а аз понякога съм като танк,

и това те травмира. Извинявай.

-Всичко е наред.

-Тя беше тук, в дома си.

Сега си тръгна. Да тръгна ли след нея? - Благодаря, няма нужда.

- Ало? - Зайче, здравей, къде си?

-Аз съм на масаж.

-Трябваш ми спешно.

-Аз... нещо се е случило с татко ли?

-Не, нищо не се случило баща ти е добре.

-А какво тогава?

-Просто ела. Ресторант "Бакара", нашата маса. Имам изненада за те.

-Не мога сега.

-Мила, можеш ли просто бързо да дойдеш при мен?!

Това е много, много важно!

-Слушай, не ми крещи.

-Извинявай, моля те. Това наистина е много важно, ела.

-Добре.

Прости. - Какво е станало? Какво е станало?

-Край, не мога.

Благоверни. Прости, трябва да тръгвам.

-Извинете, а къде е Семьон?

-Уволниха го.

-Може би тогава вие ще можете да ми помогнете да намеря копие от една експертиза?

-На Иванова ли?

-Не, не точно.

Интересувам се от конкретно копие по делото на Алиса Олховска.

-Това не към мен.

Експертизата обикновено се прикрепя към делото. Търсете я там.

Да, но за съжаление, не винаги са истински.

-Тук след този Семьон дяволът ще си счупи краката.

Страхувам се, че не мога да ви помогна.

-Мо-же-те.

- Ще се радвам. - Взаимно.

Нека да ви ги преведа по телефонния номер.

-8-926-412-43-42.

Виктор Александрович.

-Виждам. Готово.

-Искате ли чайче?

- Ревнувам. - Не ревнувай.

Между нас отдавна не е имало нищо.

- Наистина ли? - Да. Той е дебел и скучен.

- Обичам те. - Чао.

-Чао.

-Извинете, вие от полицията ли сте?

-Ти Кирил Сомов, актьора ли си?

-Да. Да, аз съм.

-Ще участваш ли в нашето видео? С момчетата правим филм

-Не разбрах.

-Въведение:

При теб има жена, трябва да я изпратиш.

- Така... къде? - За картофи.

Да, всичко разбра! - Не, не, не, не!

-Казваш, че не я обичаш,

да върви да се шиба.

Как е там при вас, "камера"?

-Скъпа Мила,

не те обичам повече, върви на майната си.

Ти си дърта глупачка, не ми звъни повече.

Не искам да те чукам повече.

Получи ли се? - Какво? Какво да се е получило?

-А има ли час за по-късно?

А кога ще разберете?

Утре? Аха.

Тогава ли да се обадя? Или вие ще ми се обадите?

Благодаря. Привет.

-Привет.

Сядай, имаме романтична вечеря.

- Игор, ти да не си откачил? - Защо да съм откачил? Аз съм ти съпруг,

а отношенията понякога трябва да се съживяват.

- ОК. Само не се напивай. - Добре.

- Къде е изненадата? - Сега...

Нека да го изгледаме заедно. - Дай го тук!

Махни си ръцете, тихо! Тихо, казах!

-Скъпа Мила, не те обичам вече.

Върви на майната си Ти си една дърта глупачка.

Не искам да те чукам повече. Не ми звъни повече. Разбра ли?

-Слънчице, ти такова... не се разстройвай много, ОК?

Не, нормално е да плащаш на някого за любов, разбирам,

но скоро само пари няма да са достатъчни,

защото кой иска да спи с баба?

Искрено ти съчувствам.

Може ли?

Водка за дамата, а за мен портокалов сок. Благодаря

Да, абсолютно си права, любима, трябва да спра това...

-Привет.

- Привет. - Не те очаквах.

Случило ли се е нещо?

-Нищо. Всичко е наред.

-Тук пием само когато ни е много гадно.

-Тук пием, когато искаме да се напием. Петя, налей три дози текила, моля те.

-Решила си напуснеш Глеб?

-Реших да дойда на себе си.

-Стига, успокой се, успокой се.

- Край, почакай, уморих се. - Какво " почакай "? Къде, къде?

- Уморих се! - Къде?

-Студено ми е.

- Сега ще те завия. Ще си легнеш и ще те завия. - Донеси ми уиски.

- Само уиски ти трябва? - Искам да се напия!

Стига, донеси ми уиски! - Не трябва да се напиваш!

Стига, моля те, Мила, да тръгваме, аз ще те...

-Никой никога не е имал нужда от мен.

- Ами ти... какво да направя? - Млъкни!

Моля те, донеси ми малко уиски!

Добре, аз сама.

Игор! - Да?

- Помогни ми, моля те. - Какво?

-Помогни ми!

-Хайде.

-Кажи, че не съм стара!

-Защо да си стара? Изощо не си стара, откъде ти хрумна?

Моля те, кажи ми, че не съм стара. Не си стара.

Стига! - Целуни ме, моля те.

-Мила, хайде, това... по-късно.

Трябва да си починеш, чуваш ли?

-Благодаря.

- Вярно ли е, че Льоша има нова жена? - Вярно е.

-Видя ли я?

- Видях я. - И какво?

- По-млада е от мен. - Красива ли е?

- Сладка е. - А иначе как е?

С какво се занимава? - Ти психологическа помощ ли ми оказваш?

-Извинявай.

-Извинявай.

-Лена, къде си? Притеснявам се.

-А ти къде си?

Да не би случайно да си с Даша? Глеб, знам всичко.

-Какво по-точно? Чукал си я онази нощ!

Знам всичко. - От къде знаеш това?

-Няма значение откъде го знам! Знам го със сигурност!

Какво ще кажеш, че това не е така ли? Ще ме излъжеш нещо ли?

-Не.

Прибери се в къщи. - Не!

- Лена, моля те, така ще бъде по-добре. - Глеб, аз ти вярвах!

-Лена!

Лена! - Край, не ме чакай.

-Добре ли си?