Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

ТРЕТА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

-Максим, влизайте.

Сядайте.

Искате ли шампанско?

-Благодаря.

-Много ви благодаря ви, че не ме извикахте управлението.

-Няма нужда от това.

-Готова съм да отговоря на всички ваши въпроси.

-Убит е Филип Краснов. Познавахте ли го?

-Фил, горкият. Разбира се, че го познавах.

-Можете ли да ми разкажета нещо за него? Контакти, връзки, жени?

-Всичко това, което изброявате е толкова носталгично.

Фил и аз се запознахме преди около 15 години, той тогава вече имаше пари.

Не знам от къде.

Но такова беше времето. Той имаше бизнес - момичета. Чували ли сте за ли ескорт? Ето...

-Тоест, бил е сутеньор?

-Никой не говори така. Каква е тази дума?

Той просто уреждаше красив живот за всички.

На момичетата, на мъжете, които имаха нужда от момичета.

На всички им беше хубаво.

А колко бракове.

-А вие откъде знаете това?

-И аз самата работех за него.

-Кой друг е работил за него?

-Там имаше много момичета. Но някои имена може да са ви познати.

Например, Алиса. - Олховска?

-Да. Но тя стана Олховска благодарение на Фил.

-А Карина Щерн, певицта?

-Имаха любовен триъгълник. Алиса - Глеб - Карина.

- А по-подробно? - Не си спомням.

Или Алиса открадна Глеб от Карина, или Глеб сам я е изоставил.

Карина успя да блесне като певица, започна да пее в клубове

Вече е звезда.

Почти всички момичета подредиха някак живота си.

- А вие? - И аз.

- Омъжихте ли си? - Не. Но намерих призванието си. Това е по-яко.

-Добре, да се върнем на Олховски.

Ето Глеб - какво го свързва с Филип?

- Приятелство. - Само това ли?

Те имаха ли конфликти, може би по някои бизнес въпроси?

- Подозирате Олховски ли? - Не, ние събираме информация.

-Между другото и аз. Предлагам обмен на информация.

Как да стане това? - Много просто. Ти на мен, аз на теб.

-Вероятно се изненадахте, че ви се обадих?

-Не.

- Защо не? - Изобщо не се учудвам.

- Ще ме научиш ли? - Не.

-Много ми беше мъчно, че не дойде на откриването на изложбата. Аз те чаках.

-А аз не дойдох.

- А беше хубаво. - Много се радвам.

-Не те поканих само да пием кафе.

-Имам нужда от помощта ти.

Страхувам се, че Глеб не ми вярва.

-С него не говорим за теб.

-Значи аз съм си го измислила. Просто съм много притеснена за това.

Разбирам, че мнението ти за мен не е много добро.

Дошла от Саратов, усукала се около Долгачов,

набутала се в скандал, получила галерия.

Но това не е моето - да бъда наложница и да завися от мъжете.

Нали няма проблем, че съм така откровена? - Не.

-Просто е тъжно ако мислиш лошо за мен.

Може да си помислиш, че искам да ти взема Глеб

-А не искаш ли?

-Дори и да исках, аз не го интересувам като жена.

-Значи, си се опитала.

-Не, не говоря за това.

Ние всъщност, през цялата тази година с Глеб сме говорили само по работа

и той се държеше като истински джентълмен.

Той е влюбен в теб. И освен за теб, той не мисли за никого.

- Нещо друго? - Не, благодаря.

- Добре. - Извинявай, за какво е този разговор?

-Сега с Глеб преговаряме

за нов проект, който е много важен за мен.

Искам да се занимавам с това, което мога и обичам - с изкуство.

За жената все още е много важна професионалната реализация.

Страхувам се, че Глеб се отнася предубедено към мен,

за него аз съм любовницата на Долгачов, на когото не може да откаже.

А искам той да знае че за мен работата ми е най-важното нещо на света.

И че нямам нищо освен мечтите си.

Ще направя всичко, за да разбере че той... не ми е помогнал напразно.

-Ние не говорим с Глеб за работата му.

И не знам как се отнася към своите многобройни партньори.

Съжалявам, наистина не разбирам как мога да ти помогна.

-Ясно.

Поне това е честно.

Това ми харесва в теб.

Ти си честна, макар и жестока.

Ти навярно си единственият честен човек в този кръг,

и много бих искала да бъда приятел с теб,

защото ми е трудно в този свят.

Мисля, че и на теб също.

Но разбирам, че си отвратена.

Както и да е, извинявай, че те измъкнах и...

се опитвам да откровенича.

Вероятно това не ти е нужно, но го казах - и ми стана малко по-леко.

-Това е добре.

-А и си много красива. С Глеб сте невероятна двойка.

-Благодаря.

И аз мисля така.

-Може би още шампанско?

Може.

-Харевса ли ти?

-А може ли някой от богатите клиенти да е поръчал Краснов,

за да скрие тъмното минало на жена си?

-Моля те, какво тъмно минало?

Всеки знае всичко за всеки и на никой не му пука.

-Да не ти пука, че половинта Москва е имала жена ти?

-Колко грубо, Максим.

Неправилно разбираш с какво се занимаваше Филип.

Не за секса, а за любовта.

-Обясни.

-Отстрани изглежда, че богатите мъже могат да си позволят всяко момиче.

Всъщност това е банално-те нямат време за връзки.

Освен това те не търсят каквато и да, а красива, умна, грижовна.

Също и с определени сексуални умения, разбира се,

но това, честно казано, е приятен бонус.

Освен това искат гаранции, че тяхната спътница ще бъде отстъпчива.

-За да мълчи и да не се пъха където не трябва?

-Именно. Филип им помогаше да не си губят времето в търсене,

запознаваше ги с подходящи варианти.

И всички му бяха благодарни за това.

Ако някой се влюбеше, то момичето му ставаше съпруга.

Но в този случай трябваше плащат много повече.

-В смисъл?

-Говори се, че Филип е снимал и записвал любовните удоволствия на момичета с клиентите,

а после е предлагал на влюбените мъже да ги купят.

-А Глеб купил ли е записите на Алиса?

- Не знам. - А има ли твои записи?

-Не знам. Не мисля да се женя.

-А записи на Карина?

-Не знам. Но тя ще се омъжва.

- За кого? - Ако много знаеш, бързо остаряваш.

-Интересно.

Обаче се оказва, че Глеб е единственият,

който е свързан със случая на Филип, и със случая на Алиса.

-С Алиса? Тя почина от свръхдоза.

Нима Глеб я е убил?

-Мислиш ли, че е способен на това?

-Казах ти, не сме близки познати.

Но мисля, че човек като него е способен на всичко, ако има основателни причини.

-Тоест, теоретически, ако имаше доказателства за насилствената смърт на Алиса,

тогава Глеб ще бъде първият заподозрян, нали?

-Ти си ченге, знаеш по-добре. А има ли такива?

- Всички официални материали са в делото. - А неофициалните?

-Гледам, че много се интересуваш от Олховски?

Да не е пресякъл пътя на някого?

-Кой го интересува? Ти не харесваш Глеб. Може и някой друг да не го харесва.

Можем да си помагаме. Глеб не е лъжица за твоята уста.

Извинявай, но парите решават всичко, а ти нямаш нито пари, нито връзки.

-Гол, като сокол.

-Слушай, нищо не мога да ти обещая.

Не разбирам много добре съвременното изкуство.

Освен това не мога да преценя работатите ти.

-Това не е така. За мен е важно мнението на независим човек.

Това първо. А освен това си честен човек.

Ти наистина си най-честният и безкомпромисен човек,

който съм срещала в този свят

- Не съм в този свят. - Ти си и тук, и там, също като мен.

И двете разбираме всичко, и двете търсим своето щастие.

Но ти си честна и ако нямаш истинска любов, то и парите не ти трябват.

И аз съм такава, повярвай ми.

Просто любовта не е за мен.

Извинявай, аз дори не знам какво е оргазъм.

Съпругът ми е просто първата любов.

Потна, неловка, но романтична. А Игор...

Това не е за мен.

Единственото, което искам е е да реализирам дарбата си.

Ако имам такава, разбира се.

Но вярвам, че я имам, защото нямам нищо друго.

- Не драматизирай. - Истина е, честно ти казвам.

И ти живееш честно.

Помогни ми. Моля те.

-Не знам.

А ако нищо не се получи?

-Нека ти покажа картините, а ти ще решиш.

Просто ми дай шанс да т96ю'582и покажа тези творби.

Моля те.

-Да вървим.

Да видим.

-Ти ли докладва на Мила за Даша?

-Аз -Защо?

-За вас е по-добре, Игор Дмитриевич.

Когато Пьотър Сергеевич излезе от болницата ще имате неприятности.

-А ако не излезе?

-Такива като него оживяват.

По-добре не бъркайте мечтите с реалността, Игор Дмитриевич.

-А ако те уволня?

-Ваше право.

Игор Дмитриевич, за трети път обикаляме кръговото.

- И какво? - Може ли да отидем до бензиностанцията?

-После ще отидеш на бензиностанция.

-Спри тук.

Купи три цветя.

Исках да кажа три букета.

-Тя ли измисли така да се зползва галерията,

или ти й предложи?

-Тя измисли да превърне галерията във фонд за съвременно изкуство.

И това наистина ще й позволи да натрупа повече средства

и ще й даде най-добрия ход.

А аз си помислих, че това е алтернатива на нашия фонд.

Резервен вариант. Тя няма да знае нищо, за нея това е външно меценатство.

-Ако приемем това, трябва сами да учередим фонда.

-Разбира се. Нея може да я направим управител.

-А ти защо се застъпваш толкова за нея?

Пусна ли ти?

-Не. Не ми е пуснала, а и аз не съм си искал.

- А иска ли ти се? - Не, не ми се иска.

- Не ти ли харесва? - Никак.

-Мислиш ли си за Алиса?

-Не.

-Лъжеш. Мислиш си. И аз също.

Това момиче прилича на нея като млада.

-Та какео е решението?

-Трябва да помисля, да се консултирам.

Можеш да тръгваш.

-Това е поразително.

-Наистина ли?

-Защо да лъжа? Ти самата каза, че съм честна.

-А ти не искаш ли да откриеш съвременния художник?

Ще му измислим име,

и ще помолиш Глеб да направи негова изложба в галерията на Смирнова.

Ти ще си куратор и дори продуцент.

-Сериозно ли ми предлагаш да стана продуцент?

-А защо не? Това е идеално за твоя характер.

Ти си твърда, ясна, взискателена.

Напусна МВР, но, по дяволите, ще умреш без да правиш нещо.

А това е твое, започваш с продуцирането на изложба в моята галерия

а за по-нататък ще видиш. Ще създадеш клуб на интелектуалеца.

Това е твое, разбираш ли? Имаш богат мъж.

Вместо ненужни подаръци, той ще инвестира в идеите ти,

а от това може да се спечелят добри пари.

И ти ще откриеш за света нов художник.

-Теб?

-Асфари. Художничката Асфари, таинствена и неуловима, като Банкси.

-И ще направя нейна изложба в твоята галерия?

- Да. - Тоест твоя изложба в твоята галерия.

-Това е игра, това е мистификация. Това е яко продуциране.

-Хайде да опитаме.

-Хайде.

- Как се казвате? - Евгений.

-Приятели, благодаря ви, че дойдохте.

Благодаря ви, че дойдохте за да подкрепите изключителния писател,

чийто роман има успех благодарение на вашето внимание,

вкус и любов към руската литература.

Това е голяма чест за мен - да си откривател на такъв талант.

Да подкрепим Алексей Широков и му помогнем да направи своя първи,

и се надявам не е последен, роман бестселър.

-Привет, Оля.

-Привет.

-Влизай, влизай.

Чай, кафе, вино, вода?

-Вода, моля.

-Много се радвам, че се обади.

И че дойде.

Ако не искаш, може да не снимаме.

Просто да си побъбрим.

-Ще видим.

-Добре.

-При теб е много уютно.

-Харесва ли ти?

-Да, много.

-Моделът трябва да се чувства в студиото

като в собствената си баня.

Така казваше знаменитият фотограф Анри Барбие.

-Недей, още не съм готова.

-Светлината в момента е много добра.

-Ти ми обеща.

-Отпусни се. Ще си побъбрим, а аз ще те снимам малко, става ли?

-Благодря.

-Дайте, моля ви един автограф.

-Извинете, една минута.

-Какво правиш тук?

-Отбелязвам. Поздравявам те, татко.

-Не трябва да си тук.

- Защо? - Защото.

Сега ще ти извикам такси и си отиваш в къщи, разбра ли?

-Не.Няма да ходя никъде.

Искам да отпразнувам успеха ти.

- Недей да истерясваш. - Не се притеснявай, всичко е наред.

-Дима.

Привет. - Привет.

Поздравления.

-Няма нужда да пиеш повече.

- Това не е твоя работа. - Дима.

- Всичко е наред. - Кажи й да върви на майната си.

Не ме пипай! - Остави го.

Ще повикам охраната.

-Правилно! Хайде, изгони ме!

- Ако веднага не се успокоиш... - Какво ще стане?!

-Моля те, спри този скандал.

-Страхливец.

Ти си страхливец и нищожество.

-Може ли автограф?

Почуствахте ли нещо, Алексей?

-Махай се от тук, гадино!

-Някой да извика охраната! Наташа!

-Успокой се, успокой се!

Успокой се. Успокой се...

-Разкажи за себе си.

Отдавна ли сте с Никита?

-Вече пет години.

-Обичаш ли го?

-Да, разбира се.

Той е добър. Много добър.

-А на мен ми харесват лошите момчета.

- А на мен не. - Страхуваш ли се?

-Искам да вярвам на мъжете.

-Вярваш ли на Никита?

-Да.

-Хубаво.

Хайде ето така.

Много си красива.

Не е нужно да правиш нищо специално просто се отпусни.

Когато влизаш в стаята, всички мъже си обръщат главите.

- Не е вярно. - Вярно е.

Искат те, но ти си недостъпна.

Погледни ме сякаш съм лайно.

-Какво?

-Супер!

Сега стана много добре.

Погледна ме така, сякаш се защитаваше от изнасилвач.

-Всъщност така се и чувствам.

-И правилно. Ти си обект на желание.

Мътен обект на желание.

Това ти харесва.

- Да позирам ли? - Да се показваш. Нима не е така?

- Да, но се чувствам някакси... - Неуютно?

-Като курва.

-Оправих всичко.

Сега хората ще си тръгнат и ще му извикам такси.

-Благодаря. Тя тръгна ли си?

-Да. Той как е?

-Долу-горе.

Плаче. Жал ми е за него.

-Моля те, изпрати го тях и да тръгваме. Уморена съм.

Извиках му такси. Изпрати го и да тръгваме.

-Не, не мога да го оставя сам сега.

-Добре. Закарай го сам.

Обади се на жена си. Нека тя го направи.

- Тя не ми е жена. - Не ми пука!

Писна ми от семейните ви кавги. Моля те, оправи това.

Аз тръгвам.

-Татко?

-Да.

Тук съм.

-Можеш ли да се върнеш при мама?

-Това е невъзможно. Не я оставих аз.

-Къде отиваш?

- Тръгвам. - Къде отиваш?

- В къщи. - Почакай, ще те закарам.

-Няма нужда, остави ме!

Колко ми липсваше.

Едва сега разбирам как се привързах към теб.

Колко си ми нужна.

-Случило ли ти се е нещо?

-Нищо. Освен това, че те обичам ужасно много.

-Не лъжи.

Защо, когато ти говоря нежно,

веднага ли мислиш, че имам нужда от нещо?

-Защото си лайно.

-Лайното също може да се влюби.

-Но продължава да смърди. Какво има?

- Махнаха ме от ролята. - Как така са те махнали?

Ами така, заради една гадина - главната актриса.

-Карина?

Ти чукаш ли я?

-Не, какво говориш, мразя я.

- Защото не ти пусна ли? - Не, нежду нас не е имало нищо.

Просто работехме, а вчера тя дойде и започна да крещи, че съм лош актьор.

Луда глупачка.

А режисьора ме уволни.

И ме опипваше, педала.

-Опипвал те е?

Да, здравей, Дариус, скъпи.

Кажи защо уволни моето момче?

А той страда.

Да, казва, че нямал талант.

Какво, няма ли?

Слушай, за толкова пари, табуретка да беше, трябва да получи Оскар.

Естествено, можеш да ми ги върнеш, след като се получи така.

Благодаря, целувам те.

А, слушай, не му досаждай.

Той е нормален.

Сигурна съм.

Сигурна съм.

Е, днес имаш почивен ден, а утре на снимачната площадка.

-Колко те обичам.

-Той е много пиян.

Не е буйствал, но, сами разбирате, пиян тийнейджър на булеварда.

Когато нашите го приближили, започнал да проявява агресия

Крещял, че е син на олигарх.

И така, ние го прибрахме. - И сте постъпили правилно.

-Оказа се, че наистина е син.

-Да тръгваме, буржоа.

Благодаря.

-Здравейте.

-Здравейте, а къде е Игор?

-Игор Дмитриевич няма да дойде. Той помоли повече да не му звъните и да не му пишете.

-В смисъл?

-Той помоли да ви предам това.

-Довиждане -Довиждане.

- Добър вечер, докторе. - Добър вечер.

-Как е той?

-Състоянието му засега е стабилно.

-Стабилността - това е добре, но не е ясно кога ще се събуди.

Някакви прогнози?

-Все още е трудно да се прогнозира.

Мога да ви утеша.

Колкото и безнадеждно да изглежда сега Пьотър Сергеевич,

вътре мозъкът му може активно да функционира.

Той може дори да ни чува. Точно сега.

- Наистина ли? - Или да възприема, да реагира.

Ние просто не го виждаме. - Наистина ли?

-А когато Пьотър Сергеевич дойде на себе си...

е напълно възможно да си спомни кой кога е идвал при него, какво е казал.

В много още по-ясни подробности, отколкото обикновен, здрав човек.

-Колко интересно.

Много благодаря.

-Пьотър Сергеевич.

От цялото семейство ви пожелавам бързо оздравяване.

Моля ви не се вълнувайте,

особено във вашето положение да се вълнувате е вредно

Живейте спокойно, оздравявайте, а семейството ще бъде под мое наблюдение.

Ще пресека всички ексцесии

Твърдо.

Помня всичко, на което ме научихте.

Няма да ви разочаровам.

-Аз съм виновна. Напоследък не общувахме достатъчно.

-Тук нямаш вина.

Много се притеснява за баща си. Заради тази книга

-Ако съм майка, съм длъжна...

да разбера или да почувствам че нещо не му е наред, че се притеснява.

-Лена, той е тийнейджър.

Приеми това за първия му бунт

Кажи благодаря, че е по такава уважителна причина.

-Просто се притеснявам, че е избрал именно този начин за освобождаване от стреса.

-А ти как го сваляш?

Не преувеличавай. Децата често копират възрастните

Той е нормално, разумно хлапе, повярвай ми.

- Привет. - Привет.

Това е за теб.

-Защо така изведнъж?

-Какво, не мога просто така да подаря на любимата си жена букет?

-Благодаря.

-Днес посетих баща ти.

Лекарят каза, че изглежда се оправя, появила се е такава здрава руменина.

Така че скоро ще си го върнем нашият любим Пьотър Сергеевич.

А за сега аз ще се грижа за нас.

-Днес се срещнах с Даша.

-За какво си говорихте?

-Много е притеснена, че съм против да работи с теб.

-А ти против ли си?

-Все ми е тая.

-Не, наистина, не ме интересува.

Но те моля да не затваряте галерията й.

-Интересно.

Защо така?

-Хрумна ми една идея.

-Казвай.

-Нали искаше да си намеря нова работа?

-Да.

-Ето, реших. Искам да бъда продуцент.

Сериозно? Да.

-Продуцент на какво?

-Не знам. Може би филмов продуцент.

-Но бих искала да започна с това, с което започват всички светски мацки.

Нали съм мацка.

-По-нататък?

-Мацка ли съм?

-Мацка си. По-нататък?

-Аз ли съм твоята мацка?

-Ти си моята мацка. По-нататък?

-Твоя мацка откри гениален художник и иска да организира негова изложба.

Твоята мацка ще продаде всички картини на този художник и ще спечели пари.

И повече никой никога няма да нарича твоята мацка наложница.

-Как се казва този художник?

-Това също е мацка. Казва се Асфари.

-Ще ми покажеш ли?

-Какво?

-Това, което се каниш да продадеш?

-Боли ли?

Изпий го, ще се почувстваш по-добре.

-Не искам.

-Трябва.

- Много ли е ядосана? - Майка ти ли?

Тя много те обича.

-Знам.

-Искаш ли да поговорим за вчера?

-Не особено.

Глеб, реших къде искам да отида.

-Къде? В Испания?

-На село, при дядо.

-Разбира се. Кога?

-Може ли сега?

-Ще те закарам. Върви се приготви.

-Добро утро. Къде ще ходите?

- Ще закарам Димка на село. - Страхотна идея. Ти как си?

-Добре.

-Сега, само да си взема раницата и...

- Мирише на джибри. - Колко ли е изпил вчера?

Благодаря.

-Обичам те.

Добро утро. - Привет.

-Да.

-Просто исках да ти кажа, че снимките ти са готови.

- И как са? - Бомба.

Ела да изберем заедно.

-Днес не мога, имам много работа. Може ли да ми ги изпратиш по имейла?

-Всичко наред ли е? Нали не ми се сърдиш?

-Не се сърдя, Оля.

-Наистина нямах нищо такова.

-Всичко е наред. Просто тези игри не са за мен.

-Все пак ми се сърдиш.

Много е жалко така да загубиш приятелка.

-А ние приятелки ли сме?

-Надявам се, че да.

-Добре, ще дойда.

-Лена, привет.

Има нова информация по случая Краснов. Може ли да се видим днес?

- Каква информация? - Отнася се лично за теб.

- В смисъл? - По дяволите, в прекия!

Защо ме излъга, че Олховски е бил в къщи тази нощ?

Ще дойдеш ли?

-В управлението ли?

-По-добре в града.

-Добре, мога още сега. Къде?