All language subtitles for [SubtitleTools.com] Soderzhanki.s02e02.2020.WEB-DL.(1080p).Getty

НАЛОЖНИЦИ
СЕЗОН 2

ВТОРА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

- Привет.
- Привет.

-Съдейки по естеството на
нараняването, това е убийство.

Ударът e в лицето
a раната е на тила

-Фил, привет... Фил!

- Аз съм Макс, привет.
- Макс? А къде е Филип?

-Убит е.

- Какво?
- Инсценировка на автомобилна катастрофа.

Кога го видя за последно?
- Снощи. Откъде знаеш?

- Номерът ти е в телефона му.
- А, да.

-А къде?

- В къщи, отседна у нас.
- Защо?

-Не знам. Приятел е на Глеб. Нали знаеш, че
разпитът по телефона няма юридическа сила.

-Убийство се разкрива най-добре
по горещи следи.

- Тогава ме извикай да дам показания.
- Искаш да се видим ли?

-Искам точност по
процедурните въпроси. Чао.

-О'кей.

- Ало?
- Глеб, току що ми се обадиха. Фил е убит.

-Здравейте, Глеб Виталиевич.

-Здравейте, Борис Маркович. Как сте?

-Благодаря, чудесно. А вие как сте?

-Вярно ли е, че приятелят ми
Филип Краснов е убит?

-Колко бързо летят новините в Москва.
За сега това е катастрофа.

Пътят, загуба на контрол.
Въпреки че има подозрения...

-Какви?

-Все още не мога да говоря.
Тайната на следствието.

-Разбирам. Може ли да ме държите в течение?
Все пак ми е приятел.

-Разбира се. Той е ваш приятел,
вие сте мой приятел. Така, по приятелски,

но в рамките на закона, разбира се, ще се
постарая да ви информирм за хода на делото.

-Благодаря.

-Най-вероятно ще
трябва да дойдете на разпит.

-Разбира се.

-Ще се постарая да ви предпазя
от неприятните моменти.

-Благодаря, но не това е важното.
Просто исках да знам,

какво в действителност се е случло.
Подчертавам - в действителност.

-Повярвайте ми, и аз искам същото. Да
разбера какво в действителност се е случило -

това е професията ми. Варя!

-Благодаря.

-Благодаря за радушния прием.

Благодаря, няма защо.
Заповядайте на коктейла.

-Продължи с наблюдението.
Сигурен съм, че спят. Чуваш ли?

-Добре. Но вие сте платили до началото
на изложбата и откриването на галерията.

-По дяволите, естественно,
че ще платя за всичко.

-Добре, но изглежда, че това е загуба
на време. Казвам ви го от симпатия.

Даша наистина не спи с Олховски.
- Спи!

-Знаете ли, струва ми се, че е по-добре
да си похарчите парите не за следене,

а за психотерапевт. Да се избавите
от подозренията, от зависимостта.

- Слушай, ти ли ще ме учиш?
- Щом ти плащат - работи!

- Както знаете.
- Знам!

-Извинете.

-Не... няма смисъл. Нищо няма смисъл.

-За никъде не бързаме. Разгледайте
го внимателно и аз ще се свържа с вас.

-Благодаря, но няма да го подпиша.

-Даша, не разбирате
напълно ситуацията.

Всеки юрист ще потвърди,
че отмяната на дарението е законна.

И всеки съд ще бъде на наша страна.
Разбира се, не бих искал да стигаме до съд.

Относно предлаганата ви наемна цена,

то тя е значително
по-ниска от общоприетата.

-Никита, разбрах прекрасно всичко. Предайте
на Глеб Виталиевич моята благодарност.

И му предайте, моля ви, моето
насрещно бизнес предложение.

Това е план за развитие на галерията.

-Не си мисля, че Глеб Виталиевич
ще се заинтересува от това.

-Добре, тогава първо го прочетете вие.
Аз ви вярвам.

И решете дали си струва това
да се покаже на Глеб Виталиевич.

- Добре, ще погледна.
- Ще поддържаме връзка

- Всичко хубаво.
- Всичко хубаво.

- Какво? Мила, какво се е случило?
- Пиян ли си? Господи, върви си у дома.

- Почакай, почакай! Ми... Пьотр Сергеевич!
- Игор, стига толкова! Пиян ли е?

- Не знам. Така го взех от приема.
- Какво се е случило?

-Дойдох, а той лежеше в безсъзнание.
Моля те, заведи го у дома, става ли?

Обади се на лекаря, сложете му система.
- Кълна се, няма повече.

-Игор, вярвам ти. Ще отида с
линейката, той е в тежко състояние.

- Пьотър Сергеевич!
- Игор, хайде, прибери се в къщи.

- Защо ме влачиш? Да вървим...
- Това е, да тръгваме.

-Пьотър Сергеевич, оздравявайте бързо!

-Глушков, не гони вълната.

И кучето ми да умре -
и там щеше да намериш престъпление.

-Разбира се, всичко можеше да се е случило.
И термосът би могъл да прелети към него

от задната седалка до тила...
Но, очевидно, Краснов е бил сериозен човек.

-Виждам.

- Бих поразровил.
- Това Алиса Олховская ли е, Глеб?

- Да.
- А коя е тази?

-Карина Щерн,
вече доста известна певица.

Последното обаждане от телефона
на мъртвия е към нея.

- Започни с това.
- Добре.

Още информация - Краснов
при това идване

е отседнал при Олховски
и се срещнал с Широкова.

Има нейни снимки в телефона си.

- Искаш ли да я извикаш?
- Не е задължително да е официално.

Може би е по-добре в частна обстановка?
- Ами хайде действай.

Няма да приключваме случая.
Работим по версия за убийство. Действай.

-Привет.

Може ли да порепетираме?
- Няма какво да репетираме.

- Аз умирам.
- Слава богу.

-Аз умирам.
Ти ме целуваш ме по студените ми устни...

Това трябва да репетираме.

-Остави ме, казах ти вече,
няма да ти пусна.

-Това е подло - да не пуснеш
на умиращия войник от Червената армия.

-Миличък, аз не съм свободна жена.
А ти си арогантен.

Затвори вратата от другата страна
Трябва да се преоблека.

-Така се случва по филмите,
първо актьорите играят влюбени,

а после наистина се случва.

Слушай, защо сме като деца?
Искам те, луд съм по теб.

-Кир, какво правиш?
Няма защо да ходиш там, там няма нищо.

-Затова пък тук е пълно.

Пардон.

Кир, излез, моля те.
Трябва да говоря с Карина.

-Да, разбира се.

-Защо дойде? Да говорим за
ролята ли или за нещо друго?

-Не се ядосвай.
Актьорската работа е такава...

Животът се превръща в работа,
работата в живот.

Дойдох да поговорим за момчето.

Струваше ми се, че няма химия между вас,
но виждам, че всичко се подобрява

Той все пак е професионалист в своята област.
- Каква е тя?

-В тази за съблазняването на жените,
особено богатите и не особено младите.

Той е професионален жиголо.

-О'кей, и какво?

-Знаеш ли как е попаднал
на снимачната площадка?

-В смисъл?

-Една жена, който той чука,
плаща за него.

- Коя?
- Вася ще ти разкаже.

Някаква съпруга на
ръководител на някакъв отдел

-Долгачова?

А защо аз, осигурявайки парите,
трябва да търпя този лайньо?

Къде е Вася?

-Там.

-Няма да се снимам със Сомов.

-Кариш, какво има? А?

Той обиди ли те? Той ме изчука. Той
е отвратителен човек и скапан актьор.

-Но не мога да го отстраня от ролята,
Половината филм вече е заснет.

-Не ми пука, снимай го отново.

Повече няма да работя с него.
Или той, или аз. Решавай.

Ако ти, копеленце, мислиш, че не знам,

че си получил пари не само от моя мъж,
но, че и Долгачьова ти е дала,

че и от там си успял да спечелиш,

моли Бога, да не му кажа.
Разбра ли?

-Кариш, какво е това?
Не съм взел нито стотинка.

Истината е, че той настоявше за него.

-Хора, вместо това
да правим страхотно кино,

се караме за някакви глупости.

-Кариш, Кариш, виж.
Всеки ден гледам материала.

Между вас има химия, разбираш ли?
Гледате се като котараци!

Долгачова ще ме убие за това.

-Колко сте гадни.

Добре, да действаме.

-Кучка...

- Татко, да отида ли да си купя храна?
- О'кей.

-Здрасти. Притеснена съм
Ами ако той не ме хареса?

-Ще ти хареса. И ти ще го харесаш.

А може би е по-добре да отидем на
кино и да гледаме „Текст“? Захладня.

-Добре. Ще поръчам билетите. Здравей
Олег. Три билета за кино, за "Текст".

-Здравейте! Коя прожекция
ви интересува?

-Следващата прожекция.

-Готово, билетите са купени.

-На презентацията сме.
Там трябва да има регистрирани 500 човека.

Ще дойдат, разбира се,
по-малко от половината, но това е вече...

Между другото, виж също...

Широков Алексей Игоревич,
руски писател.

Поздравления, Алексей Игоревич,
имате лична страница в Wikipedia!

- Супер!
- Не се ли радваш?

-Радвам се. Много се радвам, извинявай.

Успокой се, всичко ще бъде наред.
- Знам. Тревожа се заради сина.

-И аз заради сина ти. И за нас.

- Здравейте.
- Здравейте, Дима.

-Запознайте се. Дима, това е Наташа.
Наташа, това е синът ми Дима.

- Вие приятелката на тати ли сте?
- Да. Приличаш на баща си.

-И на мама също.

- Какво стана с пресата?
- Как какво? Нали ти казах:

Прессъобщението беше хит.
Всичко е ОК.

- Вие ли сте издателят на книгата на татко?
- Да.

-Тъкмо щях да ти кажа.
Това е издателят на книгата ми.

-Не се хаби, разбрах.

-Да вървим.

-Глупости някакви.

-Къде нощува?

-На работа.

-Между нас нищо не е имало Глеб.

Приятел ли ти беше или просто бизнес?
- Какъв ти приятел.

-Глеб, моля те, не мълчи.
Говори с мен.

Цяла нощ не спах, чаках те.

-Филип ме запозна с Алиса.

Той имаше тогава
нещо като ескорт агенция.

- Значи е бил сутеньор?
- Можеш да го наречеш така.

-А Алиса едно от неговите момичета ли беше?

- Какво значение има?
- Никакво. Искаш ли кафе?

- Всичко това е минало.
- Добре. Ще пиеш ли кафе?

-Имам теб, ти имаш мен.

Извинявай за вчера, аз съм идиот.

Тази изложба просто ме изнерви.
- Нищо, случва се. И аз не бях права.

И аз не можах да се сдържа, въпреки че
трябваше. Трябваше да съм с теб, извинявай.

Но аз ревнувах и те ревнувам.

- От мъртвата?
- Обичаме мъртвите повече от живите.

В крайна сметка нарочно не дойдох,
не отговарях на обажданията ти,

исках да те накарам да ревнуваш.

-Детска градина.

-Знам.

-Е, постигна целта си.

-Липсваше ми.

-И ти ми липсваше.

-В списание ли работите?

-На "ти", Уляна, хайде на "ти", ОК?

Така е чудесно
Предимно имам частни клиенти.

Портрети в жанра ню, знаеш ли го?
- Еротика?

-Не е задължително.
Понякога поръчват нещо естетично.

Въпреки че като млада съм снимала
и в порно. Вярно, това не е точно секс.

Когато виждаш много хора във
всички ъгли, погледът ти се замъглява.

-Не бих могла да се снимам гола.

Още повече да правя секс пред други.

-Неприятно е, когато е бизнес.

Но за разнообразие в семейния живот
е много добре.

А да се снимаш гола е съвсем невинно нещо.

- Не знам. Притеснявам се.
- Защо? Красива си.

-Красива е - Моника Белучи. А аз така...

-Повторете, моля.

Трябва спешно да се
отървеш от комплексите си.

И със съпругът ти
напрежението идва от там.

Той, това е очевидно,
е комплексиран, но порочен.

Трябва да му помогнеш
да освободи желанието си.

Иначе това ще го направят
други жени. Разбираш ли

-Как да го направя?

-Ето какво. Искам да ми позираш.

- Шегуваш ли се?
- Не, много съм сериозна. Искаш ли истината?

-Давай.

-Видях как мъжът ти гледаше
скулптурата на Алиса.

-Тя е красива. Всеки би я гледал така.

-Беше обикновена, но смела.
Това привлича мъжете.

А ти си красива, но страхлива.

- Може би.
- И все още си жива.

И аз искам мъжът ти
да те гледа така,

както гледаше Алиса.

Виж, той те харесва.

- Той те гледа.
- Разбира се. Върви при него.

- Защо?
- Запознайте се, подразни го, уговорете си среща.

- Не искам.
- Никой не иска да продължите.

Просто да провериш себе си.
- Какво да му кажа?

-Ами кажи ми, че си стюардеса.
И излиташ тази вечер.

-Може ли?

-В разпечатката на обажданията се вижда, че
убитият ви се е обадил малко преди смъртта си.

-Да, каза ми, че ще дойде.

Искаше да се видим
и се разбрахме да се срещнем.

- По бизнес ли?
- Не, само да побъбрим.

-Отдавна ли го познавахте?

От около 15 години, но отдавна не сме се виждали.
- Колко отдавна?

-Рядко го виждах, не
повече от веднъж годишно.

-Ходили ли сте в а клиниката му в Швейцари?

- Да.
- Бяхте ли близки и преди?

Ето тази снимка е
направена три месеца след тази.

Алиса ви открадна любовника ли?

-И какво?
Никога не съм имала връзка с Фил.

Бяхме една компания -
Олховски, Алиса, той и аз.

-А с Олховски имахте ли връзка?

-Бяхме приятели.

И сега сме приятели.
- Добре.

А Краснов през последните години
поддържаше ли отношения с Олховски?

-Не знам. Но той каза
че е отседнал у Олховски.

Вероятно е поддържал.
- А познаваше ли Широкова?

-Най-малко са се запознали.
Но наистина на знам.

- Искте ли чай?
- Не, благодаря.

-Какво друго можете да кажете за покойника?

- Той беше страхотен.
- Жените го обичаха, беше женкар.

- Олховски ревнив човек ли е?
- Собственик, да го кажем така.

-Кога го видяхте за последен път?

-Същата вечер. На изложбата,
посветена на паметта на Алиса.

- Краснов беше ли там?
- Не, той не дойде.

Ние, всъщност, се
разбрахме да се срещнем там,

но когато той не дойде,
му се обадих и той тръгна.

- А Широкова беше ли там?
- Широкова не дойде.

Разбрах, че нещо се е случило
в къщата им между Фил и Глеб.

Фил го спомена набързо.

-Какво правихте през нощта на 15
срещу 16 септември?

-След изложбата отидох в "Стрелката",
бях там до около полунощ,

и след това се прибрах вкъщи.

-Някой може ли да потвърди това?

-Кирил Сомов ме видя в "Стрелката".
А в къщи бях сама.

-Винаги съм мечтала да бъда стюардеса.
Нищо постоянно.

Днес в един град, утре в друг.
Днес с един мъж, утре с друг.

-Яко.

-Аз, може би не съм толкова красива,
но затова пък съм смела.

-Красива си.

-Благодаря.

-Ръдете ви са топли.

-Бебче. Къде ще отидем?

-Отивам да си събера нещата.

Тази вечер имам полет.

-Светик, излез, трябва да поговорим.

-Ако ще говориш за Карина, то аз
ще говоря с нея, не се притеснявай.

-Аз вече говорих.

-Благодаря. А аз не знаех как.

-Тя ще се върне само ако ти си тръгнеш.

-Мамка му. Но това не
го решава тя, нали?

- Ситуацията е сложна.
- Карина е нашата главна звезда.

- От нея зависят парите на спонсорите ни.
- Звезда-глупости.

-Какво да правя сега, да се
махна заради нея ли?

-Не искам да си тръгваш.

-Харесва ми как работиш.

-Благодаря.

-И какво да правя?

-Ще ти помогна.

Ще поговоря с продуцента.

-Нещо не сте разбрали, аз съм нормален.

-Това не е страшно.

-Затвори вратата.

И ела при мен.

-Максим Глушков.

- Здравейте, Максим.
- Здравейте.

-Не се събувайте.
Седнете. Искате ли да обядвате?

- Не, благодаря.
- А какво искате, ако няма да ядете?

- Да задам няколко въпроса.
- Защо не е в отдела?

-Все още неофициално.

Или не искате да отговаряте?
- Не, какво говорите, готов .съм

За мен е по-добре. Няма нужда да се влача никъде.
- Може ли насаме?

-Нямам тайни от годеницата си.

- Годеница? Поздравления.
- Благодаря.

-Какви бяха отношенията ви
с Филип Краснов?

-Бяхме приятели.
Помогнах на Фил с бизнеса му,

канеше се да отвори клиника
за пластична хирургия в Москва.

-Отседнал е у вас.
Защо не в хотел?

-Има проблеми с данъците в Швейцария.
Не искаше да освети.

-Правили сте бизнес с човек,
който е имал финансови проблеми?

-Казах ви, бяхме приятели.

-А какво правихте с Филип Краснов
в деня на смъртта му?

-Помолих Лена да го забавлява.
Ходили са на ресторант, разхождали са се.

- Може ли да отговори Елена?
- Пардон.

-В телефона на убития има твои снимки.

-Да, помолих Фил да ме
снима за Глеб.

Глеб никога не ме е виждал да стрелям.
Мисля, че е много секси.

-Как ще коментирате това?

-Мисля, че е 2007 г.. Забавно време.
С Алиса се сближихме много по-късно.

Мислите ли, че
жените могат да имат минало?

-Къде бяхте през нощта
на 15 -ти срещу 16-ти септември,

когато е убит Филип Краснов?

-В къщи. И двамата.

-Ти ще подтвърдиш ли?

-Да, разбира се.

- Какво правихте?
- Секс. Да разкажа ли подробности?

- Извинете ме.
- Получава се някак неудобно.

Може би все пак ще обядвате с нас?
- Благодаря ви за съдействието.

-Обаждайте се. Насреща сме.

-Защо ме накара да излъжа?

-Считай, че това бе молба за помощ.

Ако бях казал, че съм бил в офиса,
щеше да започне да рови.

Трудно ли ти беше да ми помогнеш?
- Не, но...

-Не ми ли вярваш?
Не вярваш ли, че бях в офиса?

- Вярвам ти. Нали имаше съвещание?
- Неотложно.

-За галерията с Даша?

-Слушай, от една страна,
съм доволен, че ме ревнуваш.

Но аз ти казах повече от веднъж
че нямаш причина.

Просто се опитвах да й помогна да отвори
галерията. Това беше молбата на Игор.

- Но те се разделиха?
- Но той не е отменил молбата си.

Общувал съм с нея само служебно.

Нищо друго не е имало между нас.

-Обажда ти се и в къщи.

-Ами да.
Тя е умно и упорито момиче.

Но повярвай ми, не се интересувам от нея.
Обичам теб, чуваш ли?

- Дали.
- И хайде да приключим тази тема.

Освен това галерията е затворена.
- Как така?

-Ще бъде затворена след края на изложбата.
Това също е молба на Игор.

-Глеб, здравейте,
аз съм Даша Смирнова.

Трябва да се срещнем, моля ви,
много е важно.

-Ще ви се обадя по-късно.

-Инсулт. Положението се влошава
от бъбречна недостатъчност

с отслабена функция на сърдечния мускул.
- Какви са прогнозите?

-Засега не мога да направя
никакви прогнози.

Нали разбирате-и възрастта...

Не се притеснявайте.
Да се надяваме, че ще се оправи.

Уверявам ви: ние ще направим всичко
каквото е по силите ни.

-Благодаря, докторе. Довиждане
-Благодаря.

-Добре, хайде, прибирай се,
аз имам работа.

- Оставяш ли ме?
- Какво?

- Сега?
- Имам работа, Мил.

- Да, Игор?
- Наистина ли ти липсвам?

- Много ми липсваш. Защо?
- Сега ще дойда при теб.

- Не мисля, че това е добра идея.
- Все пак ще дойда.

- Не мога да те спра.
- Ами чакай ме.

-Кой е това?

-Приятелка.

-Каква приятелка?

-Ти не я познаваш.

- Не мога да живея без теб!
- И аз без теб!

- И с Глеб се чукаш, нали развратнице?
- Игор, какво говориш? Това не е истина

-Лъжеш ме. Знам, че лъжеш.
Ти... колко те мразя, гадино!

-Защо? Защо ми причиняваш това?

Защо, защо тъпчеш-
първо нашата любов,

Толкова те обичах!

Никога и с никого не съм ти изневерявала.
- Млъкни моля те.

-Умолявам те, пусни ме.

Направи така, че да
не те виждам повече.

Всяка случайна среща с теб за мен е
смърт, плача с часове след това.

-Не мога да те пусна, не мога!
Разбираш л?

Аз... Аз те обичам... Обичам те.

-Мили мой, единственият ми.

Господи, що за любов е това?

- Много нагло ли беше?
- Какво?

- Посещението ми.
- Нормално.

- Исках да видя как живееш.
- Видя ли?

- Сега разбирам.
- Браво.

- Ще ме поканиш ли на сватбата?
- Едва ли.

- Правилно. Може да направя търкал.
- Пиян ли си?

-Засега съм напълно трезвен.

-Глушков, моля те да оставиш мен
и семейството ми на мира.

-Лена, много ми липсваш.
Дори не само за секса, а...

за нашата работа.
Беше страхотно. Аз липсвам ли ти?

-Не.

- Да.
- Олга, здравейте.

Аз съм Максим Глушков, следователя.
Помните те ли ме?

- Делото на Марина Левкоева?
- Да.

-Помня, помня.
Тогава много ми харесахте.

-Кажете ми може ли да се видим?
Имам една работа за вас.

- Викате ме на разпит ли?
- Не, това е личен разговор.

- Да пием кафе утре.
- С удоволствие.

-Ще ви изпратя адреса.

- Да, слушам.
- Ало, Лена?

Аз съм Даша Смирнова, здравейте.

- Здравейте, Даша.
- Лена, може ли да се видим днес?

- Случило ли се е нещо?
- Ами... не искам да говоря по телефона.

-Добре, нека да е през деня.

-Прекрасно, благодаря.
Къде ви е удобно?

- Ще изпратя адреса.
- Благодаря. Ще се видим.

-Татко?

Какво става с партито
за заминаването ми?

- Никакви партита, докато дядо ти е болен.
- Защо? Татко?

- Ще помислим.
- Няма какво да мислим.

Наяде ли се? Тръгвай.

-Благодаря.

-Сега животът трябва да спре ли?

-Разбира се, че не!
Твоя живот е в разгара си.

- В смисъл?
- В смисъл, че отново чукаш гаджето си.

-Що за глупости, Мила?

- Мислиш, че ако татко умре, ще можеш да правиш всичко ли?
- Не, не мисля така.

-Мислиш.
А аз не се съмнявам, че ще се оздравее.

-И аз не се съмнявам. Да даде Бог.

-Ти ще имаш това, което имаш,
докато си женен за мен,

независимо дали татко е жив или не.

Не се надявай на развод.
Не обичам промените.

Дори не понасям местенето
на мебелите в къщи.

- Значи аз съм мебел, така ли?
- Имаме деца.

Или за теб това нищо не означава?
- Означава.

-Значи няма да чукаш гаджето си.

Ще работиш, ще работиш здраво.
Пази боже да те хвана.

Не ревнувам. Въпрос на принципи.

И не забравяй, че татко има приятели,
които ме познават от люлката.

Само да щракна с пръсти...

и ще те оправят както трябва.

-Никога ли не си искала да правиш това,
което ти се иска?

-Спри да се тъпчеш. Закъсняваш за работа.