Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

ВТОРА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

- Привет. - Привет.

-Съдейки по естеството на нараняването, това е убийство.

Ударът e в лицето a раната е на тила

-Фил, привет... Фил!

- Аз съм Макс, привет. - Макс? А къде е Филип?

-Убит е.

- Какво? - Инсценировка на автомобилна катастрофа.

Кога го видя за последно? - Снощи. Откъде знаеш?

- Номерът ти е в телефона му. - А, да.

-А къде?

- В къщи, отседна у нас. - Защо?

-Не знам. Приятел е на Глеб. Нали знаеш, че разпитът по телефона няма юридическа сила.

-Убийство се разкрива най-добре по горещи следи.

- Тогава ме извикай да дам показания. - Искаш да се видим ли?

-Искам точност по процедурните въпроси. Чао.

-О'кей.

- Ало? - Глеб, току що ми се обадиха. Фил е убит.

-Здравейте, Глеб Виталиевич.

-Здравейте, Борис Маркович. Как сте?

-Благодаря, чудесно. А вие как сте?

-Вярно ли е, че приятелят ми Филип Краснов е убит?

-Колко бързо летят новините в Москва. За сега това е катастрофа.

Пътят, загуба на контрол. Въпреки че има подозрения...

-Какви?

-Все още не мога да говоря. Тайната на следствието.

-Разбирам. Може ли да ме държите в течение? Все пак ми е приятел.

-Разбира се. Той е ваш приятел, вие сте мой приятел. Така, по приятелски,

но в рамките на закона, разбира се, ще се постарая да ви информирм за хода на делото.

-Благодаря.

-Най-вероятно ще трябва да дойдете на разпит.

-Разбира се.

-Ще се постарая да ви предпазя от неприятните моменти.

-Благодаря, но не това е важното. Просто исках да знам,

какво в действителност се е случло. Подчертавам - в действителност.

-Повярвайте ми, и аз искам същото. Да разбера какво в действителност се е случило -

това е професията ми. Варя!

-Благодаря.

-Благодаря за радушния прием.

Благодаря, няма защо. Заповядайте на коктейла.

-Продължи с наблюдението. Сигурен съм, че спят. Чуваш ли?

-Добре. Но вие сте платили до началото на изложбата и откриването на галерията.

-По дяволите, естественно, че ще платя за всичко.

-Добре, но изглежда, че това е загуба на време. Казвам ви го от симпатия.

Даша наистина не спи с Олховски. - Спи!

-Знаете ли, струва ми се, че е по-добре да си похарчите парите не за следене,

а за психотерапевт. Да се избавите от подозренията, от зависимостта.

- Слушай, ти ли ще ме учиш? - Щом ти плащат - работи!

- Както знаете. - Знам!

-Извинете.

-Не... няма смисъл. Нищо няма смисъл.

-За никъде не бързаме. Разгледайте го внимателно и аз ще се свържа с вас.

-Благодаря, но няма да го подпиша.

-Даша, не разбирате напълно ситуацията.

Всеки юрист ще потвърди, че отмяната на дарението е законна.

И всеки съд ще бъде на наша страна. Разбира се, не бих искал да стигаме до съд.

Относно предлаганата ви наемна цена,

то тя е значително по-ниска от общоприетата.

-Никита, разбрах прекрасно всичко. Предайте на Глеб Виталиевич моята благодарност.

И му предайте, моля ви, моето насрещно бизнес предложение.

Това е план за развитие на галерията.

-Не си мисля, че Глеб Виталиевич ще се заинтересува от това.

-Добре, тогава първо го прочетете вие. Аз ви вярвам.

И решете дали си струва това да се покаже на Глеб Виталиевич.

- Добре, ще погледна. - Ще поддържаме връзка

- Всичко хубаво. - Всичко хубаво.

- Какво? Мила, какво се е случило? - Пиян ли си? Господи, върви си у дома.

- Почакай, почакай! Ми... Пьотр Сергеевич! - Игор, стига толкова! Пиян ли е?

- Не знам. Така го взех от приема. - Какво се е случило?

-Дойдох, а той лежеше в безсъзнание. Моля те, заведи го у дома, става ли?

Обади се на лекаря, сложете му система. - Кълна се, няма повече.

-Игор, вярвам ти. Ще отида с линейката, той е в тежко състояние.

- Пьотър Сергеевич! - Игор, хайде, прибери се в къщи.

- Защо ме влачиш? Да вървим... - Това е, да тръгваме.

-Пьотър Сергеевич, оздравявайте бързо!

-Глушков, не гони вълната.

И кучето ми да умре - и там щеше да намериш престъпление.

-Разбира се, всичко можеше да се е случило. И термосът би могъл да прелети към него

от задната седалка до тила... Но, очевидно, Краснов е бил сериозен човек.

-Виждам.

- Бих поразровил. - Това Алиса Олховская ли е, Глеб?

- Да. - А коя е тази?

-Карина Щерн, вече доста известна певица.

Последното обаждане от телефона на мъртвия е към нея.

- Започни с това. - Добре.

Още информация - Краснов при това идване

е отседнал при Олховски и се срещнал с Широкова.

Има нейни снимки в телефона си.

- Искаш ли да я извикаш? - Не е задължително да е официално.

Може би е по-добре в частна обстановка? - Ами хайде действай.

Няма да приключваме случая. Работим по версия за убийство. Действай.

-Привет.

Може ли да порепетираме? - Няма какво да репетираме.

- Аз умирам. - Слава богу.

-Аз умирам. Ти ме целуваш ме по студените ми устни...

Това трябва да репетираме.

-Остави ме, казах ти вече, няма да ти пусна.

-Това е подло - да не пуснеш на умиращия войник от Червената армия.

-Миличък, аз не съм свободна жена. А ти си арогантен.

Затвори вратата от другата страна Трябва да се преоблека.

-Така се случва по филмите, първо актьорите играят влюбени,

а после наистина се случва.

Слушай, защо сме като деца? Искам те, луд съм по теб.

-Кир, какво правиш? Няма защо да ходиш там, там няма нищо.

-Затова пък тук е пълно.

Пардон.

Кир, излез, моля те. Трябва да говоря с Карина.

-Да, разбира се.

-Защо дойде? Да говорим за ролята ли или за нещо друго?

-Не се ядосвай. Актьорската работа е такава...

Животът се превръща в работа, работата в живот.

Дойдох да поговорим за момчето.

Струваше ми се, че няма химия между вас, но виждам, че всичко се подобрява

Той все пак е професионалист в своята област. - Каква е тя?

-В тази за съблазняването на жените, особено богатите и не особено младите.

Той е професионален жиголо.

-О'кей, и какво?

-Знаеш ли как е попаднал на снимачната площадка?

-В смисъл?

-Една жена, който той чука, плаща за него.

- Коя? - Вася ще ти разкаже.

Някаква съпруга на ръководител на някакъв отдел

-Долгачова?

А защо аз, осигурявайки парите, трябва да търпя този лайньо?

Къде е Вася?

-Там.

-Няма да се снимам със Сомов.

-Кариш, какво има? А?

Той обиди ли те? Той ме изчука. Той е отвратителен човек и скапан актьор.

-Но не мога да го отстраня от ролята, Половината филм вече е заснет.

-Не ми пука, снимай го отново.

Повече няма да работя с него. Или той, или аз. Решавай.

Ако ти, копеленце, мислиш, че не знам,

че си получил пари не само от моя мъж, но, че и Долгачьова ти е дала,

че и от там си успял да спечелиш,

моли Бога, да не му кажа. Разбра ли?

-Кариш, какво е това? Не съм взел нито стотинка.

Истината е, че той настоявше за него.

-Хора, вместо това да правим страхотно кино,

се караме за някакви глупости.

-Кариш, Кариш, виж. Всеки ден гледам материала.

Между вас има химия, разбираш ли? Гледате се като котараци!

Долгачова ще ме убие за това.

-Колко сте гадни.

Добре, да действаме.

-Кучка...

- Татко, да отида ли да си купя храна? - О'кей.

-Здрасти. Притеснена съм Ами ако той не ме хареса?

-Ще ти хареса. И ти ще го харесаш.

А може би е по-добре да отидем на кино и да гледаме „Текст“? Захладня.

-Добре. Ще поръчам билетите. Здравей Олег. Три билета за кино, за "Текст".

-Здравейте! Коя прожекция ви интересува?

-Следващата прожекция.

-Готово, билетите са купени.

-На презентацията сме. Там трябва да има регистрирани 500 човека.

Ще дойдат, разбира се, по-малко от половината, но това е вече...

Между другото, виж също...

Широков Алексей Игоревич, руски писател.

Поздравления, Алексей Игоревич, имате лична страница в Wikipedia!

- Супер! - Не се ли радваш?

-Радвам се. Много се радвам, извинявай.

Успокой се, всичко ще бъде наред. - Знам. Тревожа се заради сина.

-И аз заради сина ти. И за нас.

- Здравейте. - Здравейте, Дима.

-Запознайте се. Дима, това е Наташа. Наташа, това е синът ми Дима.

- Вие приятелката на тати ли сте? - Да. Приличаш на баща си.

-И на мама също.

- Какво стана с пресата? - Как какво? Нали ти казах:

Прессъобщението беше хит. Всичко е ОК.

- Вие ли сте издателят на книгата на татко? - Да.

-Тъкмо щях да ти кажа. Това е издателят на книгата ми.

-Не се хаби, разбрах.

-Да вървим.

-Глупости някакви.

-Къде нощува?

-На работа.

-Между нас нищо не е имало Глеб.

Приятел ли ти беше или просто бизнес? - Какъв ти приятел.

-Глеб, моля те, не мълчи. Говори с мен.

Цяла нощ не спах, чаках те.

-Филип ме запозна с Алиса.

Той имаше тогава нещо като ескорт агенция.

- Значи е бил сутеньор? - Можеш да го наречеш така.

-А Алиса едно от неговите момичета ли беше?

- Какво значение има? - Никакво. Искаш ли кафе?

- Всичко това е минало. - Добре. Ще пиеш ли кафе?

-Имам теб, ти имаш мен.

Извинявай за вчера, аз съм идиот.

Тази изложба просто ме изнерви. - Нищо, случва се. И аз не бях права.

И аз не можах да се сдържа, въпреки че трябваше. Трябваше да съм с теб, извинявай.

Но аз ревнувах и те ревнувам.

- От мъртвата? - Обичаме мъртвите повече от живите.

В крайна сметка нарочно не дойдох, не отговарях на обажданията ти,

исках да те накарам да ревнуваш.

-Детска градина.

-Знам.

-Е, постигна целта си.

-Липсваше ми.

-И ти ми липсваше.

-В списание ли работите?

-На "ти", Уляна, хайде на "ти", ОК?

Така е чудесно Предимно имам частни клиенти.

Портрети в жанра ню, знаеш ли го? - Еротика?

-Не е задължително. Понякога поръчват нещо естетично.

Въпреки че като млада съм снимала и в порно. Вярно, това не е точно секс.

Когато виждаш много хора във всички ъгли, погледът ти се замъглява.

-Не бих могла да се снимам гола.

Още повече да правя секс пред други.

-Неприятно е, когато е бизнес.

Но за разнообразие в семейния живот е много добре.

А да се снимаш гола е съвсем невинно нещо.

- Не знам. Притеснявам се. - Защо? Красива си.

-Красива е - Моника Белучи. А аз така...

-Повторете, моля.

Трябва спешно да се отървеш от комплексите си.

И със съпругът ти напрежението идва от там.

Той, това е очевидно, е комплексиран, но порочен.

Трябва да му помогнеш да освободи желанието си.

Иначе това ще го направят други жени. Разбираш ли

-Как да го направя?

-Ето какво. Искам да ми позираш.

- Шегуваш ли се? - Не, много съм сериозна. Искаш ли истината?

-Давай.

-Видях как мъжът ти гледаше скулптурата на Алиса.

-Тя е красива. Всеки би я гледал така.

-Беше обикновена, но смела. Това привлича мъжете.

А ти си красива, но страхлива.

- Може би. - И все още си жива.

И аз искам мъжът ти да те гледа така,

както гледаше Алиса.

Виж, той те харесва.

- Той те гледа. - Разбира се. Върви при него.

- Защо? - Запознайте се, подразни го, уговорете си среща.

- Не искам. - Никой не иска да продължите.

Просто да провериш себе си. - Какво да му кажа?

-Ами кажи ми, че си стюардеса. И излиташ тази вечер.

-Може ли?

-В разпечатката на обажданията се вижда, че убитият ви се е обадил малко преди смъртта си.

-Да, каза ми, че ще дойде.

Искаше да се видим и се разбрахме да се срещнем.

- По бизнес ли? - Не, само да побъбрим.

-Отдавна ли го познавахте?

От около 15 години, но отдавна не сме се виждали. - Колко отдавна?

-Рядко го виждах, не повече от веднъж годишно.

-Ходили ли сте в а клиниката му в Швейцари?

- Да. - Бяхте ли близки и преди?

Ето тази снимка е направена три месеца след тази.

Алиса ви открадна любовника ли?

-И какво? Никога не съм имала връзка с Фил.

Бяхме една компания - Олховски, Алиса, той и аз.

-А с Олховски имахте ли връзка?

-Бяхме приятели.

И сега сме приятели. - Добре.

А Краснов през последните години поддържаше ли отношения с Олховски?

-Не знам. Но той каза че е отседнал у Олховски.

Вероятно е поддържал. - А познаваше ли Широкова?

-Най-малко са се запознали. Но наистина на знам.

- Искте ли чай? - Не, благодаря.

-Какво друго можете да кажете за покойника?

- Той беше страхотен. - Жените го обичаха, беше женкар.

- Олховски ревнив човек ли е? - Собственик, да го кажем така.

-Кога го видяхте за последен път?

-Същата вечер. На изложбата, посветена на паметта на Алиса.

- Краснов беше ли там? - Не, той не дойде.

Ние, всъщност, се разбрахме да се срещнем там,

но когато той не дойде, му се обадих и той тръгна.

- А Широкова беше ли там? - Широкова не дойде.

Разбрах, че нещо се е случило в къщата им между Фил и Глеб.

Фил го спомена набързо.

-Какво правихте през нощта на 15 срещу 16 септември?

-След изложбата отидох в "Стрелката", бях там до около полунощ,

и след това се прибрах вкъщи.

-Някой може ли да потвърди това?

-Кирил Сомов ме видя в "Стрелката". А в къщи бях сама.

-Винаги съм мечтала да бъда стюардеса. Нищо постоянно.

Днес в един град, утре в друг. Днес с един мъж, утре с друг.

-Яко.

-Аз, може би не съм толкова красива, но затова пък съм смела.

-Красива си.

-Благодаря.

-Ръдете ви са топли.

-Бебче. Къде ще отидем?

-Отивам да си събера нещата.

Тази вечер имам полет.

-Светик, излез, трябва да поговорим.

-Ако ще говориш за Карина, то аз ще говоря с нея, не се притеснявай.

-Аз вече говорих.

-Благодаря. А аз не знаех как.

-Тя ще се върне само ако ти си тръгнеш.

-Мамка му. Но това не го решава тя, нали?

- Ситуацията е сложна. - Карина е нашата главна звезда.

- От нея зависят парите на спонсорите ни. - Звезда-глупости.

-Какво да правя сега, да се махна заради нея ли?

-Не искам да си тръгваш.

-Харесва ми как работиш.

-Благодаря.

-И какво да правя?

-Ще ти помогна.

Ще поговоря с продуцента.

-Нещо не сте разбрали, аз съм нормален.

-Това не е страшно.

-Затвори вратата.

И ела при мен.

-Максим Глушков.

- Здравейте, Максим. - Здравейте.

-Не се събувайте. Седнете. Искате ли да обядвате?

- Не, благодаря. - А какво искате, ако няма да ядете?

- Да задам няколко въпроса. - Защо не е в отдела?

-Все още неофициално.

Или не искате да отговаряте? - Не, какво говорите, готов .съм

За мен е по-добре. Няма нужда да се влача никъде. - Може ли насаме?

-Нямам тайни от годеницата си.

- Годеница? Поздравления. - Благодаря.

-Какви бяха отношенията ви с Филип Краснов?

-Бяхме приятели. Помогнах на Фил с бизнеса му,

канеше се да отвори клиника за пластична хирургия в Москва.

-Отседнал е у вас. Защо не в хотел?

-Има проблеми с данъците в Швейцария. Не искаше да освети.

-Правили сте бизнес с човек, който е имал финансови проблеми?

-Казах ви, бяхме приятели.

-А какво правихте с Филип Краснов в деня на смъртта му?

-Помолих Лена да го забавлява. Ходили са на ресторант, разхождали са се.

- Може ли да отговори Елена? - Пардон.

-В телефона на убития има твои снимки.

-Да, помолих Фил да ме снима за Глеб.

Глеб никога не ме е виждал да стрелям. Мисля, че е много секси.

-Как ще коментирате това?

-Мисля, че е 2007 г.. Забавно време. С Алиса се сближихме много по-късно.

Мислите ли, че жените могат да имат минало?

-Къде бяхте през нощта на 15 -ти срещу 16-ти септември,

когато е убит Филип Краснов?

-В къщи. И двамата.

-Ти ще подтвърдиш ли?

-Да, разбира се.

- Какво правихте? - Секс. Да разкажа ли подробности?

- Извинете ме. - Получава се някак неудобно.

Може би все пак ще обядвате с нас? - Благодаря ви за съдействието.

-Обаждайте се. Насреща сме.

-Защо ме накара да излъжа?

-Считай, че това бе молба за помощ.

Ако бях казал, че съм бил в офиса, щеше да започне да рови.

Трудно ли ти беше да ми помогнеш? - Не, но...

-Не ми ли вярваш? Не вярваш ли, че бях в офиса?

- Вярвам ти. Нали имаше съвещание? - Неотложно.

-За галерията с Даша?

-Слушай, от една страна, съм доволен, че ме ревнуваш.

Но аз ти казах повече от веднъж че нямаш причина.

Просто се опитвах да й помогна да отвори галерията. Това беше молбата на Игор.

- Но те се разделиха? - Но той не е отменил молбата си.

Общувал съм с нея само служебно.

Нищо друго не е имало между нас.

-Обажда ти се и в къщи.

-Ами да. Тя е умно и упорито момиче.

Но повярвай ми, не се интересувам от нея. Обичам теб, чуваш ли?

- Дали. - И хайде да приключим тази тема.

Освен това галерията е затворена. - Как така?

-Ще бъде затворена след края на изложбата. Това също е молба на Игор.

-Глеб, здравейте, аз съм Даша Смирнова.

Трябва да се срещнем, моля ви, много е важно.

-Ще ви се обадя по-късно.

-Инсулт. Положението се влошава от бъбречна недостатъчност

с отслабена функция на сърдечния мускул. - Какви са прогнозите?

-Засега не мога да направя никакви прогнози.

Нали разбирате-и възрастта...

Не се притеснявайте. Да се надяваме, че ще се оправи.

Уверявам ви: ние ще направим всичко каквото е по силите ни.

-Благодаря, докторе. Довиждане -Благодаря.

-Добре, хайде, прибирай се, аз имам работа.

- Оставяш ли ме? - Какво?

- Сега? - Имам работа, Мил.

- Да, Игор? - Наистина ли ти липсвам?

- Много ми липсваш. Защо? - Сега ще дойда при теб.

- Не мисля, че това е добра идея. - Все пак ще дойда.

- Не мога да те спра. - Ами чакай ме.

-Кой е това?

-Приятелка.

-Каква приятелка?

-Ти не я познаваш.

- Не мога да живея без теб! - И аз без теб!

- И с Глеб се чукаш, нали развратнице? - Игор, какво говориш? Това не е истина

-Лъжеш ме. Знам, че лъжеш. Ти... колко те мразя, гадино!

-Защо? Защо ми причиняваш това?

Защо, защо тъпчеш- първо нашата любов,

388 после работата ми, после мен?!

Толкова те обичах!

Никога и с никого не съм ти изневерявала. - Млъкни моля те.

-Умолявам те, пусни ме.

Направи така, че да не те виждам повече.

Всяка случайна среща с теб за мен е смърт, плача с часове след това.

-Не мога да те пусна, не мога! Разбираш л?

Аз... Аз те обичам... Обичам те.

-Мили мой, единственият ми.

Господи, що за любов е това?

- Много нагло ли беше? - Какво?

- Посещението ми. - Нормално.

- Исках да видя как живееш. - Видя ли?

- Сега разбирам. - Браво.

- Ще ме поканиш ли на сватбата? - Едва ли.

- Правилно. Може да направя търкал. - Пиян ли си?

-Засега съм напълно трезвен.

-Глушков, моля те да оставиш мен и семейството ми на мира.

-Лена, много ми липсваш. Дори не само за секса, а...

за нашата работа. Беше страхотно. Аз липсвам ли ти?

-Не.

- Да. - Олга, здравейте.

Аз съм Максим Глушков, следователя. Помните те ли ме?

- Делото на Марина Левкоева? - Да.

-Помня, помня. Тогава много ми харесахте.

-Кажете ми може ли да се видим? Имам една работа за вас.

- Викате ме на разпит ли? - Не, това е личен разговор.

- Да пием кафе утре. - С удоволствие.

-Ще ви изпратя адреса.

- Да, слушам. - Ало, Лена?

Аз съм Даша Смирнова, здравейте.

- Здравейте, Даша. - Лена, може ли да се видим днес?

- Случило ли се е нещо? - Ами... не искам да говоря по телефона.

-Добре, нека да е през деня.

-Прекрасно, благодаря. Къде ви е удобно?

- Ще изпратя адреса. - Благодаря. Ще се видим.

-Татко?

Какво става с партито за заминаването ми?

- Никакви партита, докато дядо ти е болен. - Защо? Татко?

- Ще помислим. - Няма какво да мислим.

Наяде ли се? Тръгвай.

-Благодаря.

-Сега животът трябва да спре ли?

-Разбира се, че не! Твоя живот е в разгара си.

- В смисъл? - В смисъл, че отново чукаш гаджето си.

-Що за глупости, Мила?

- Мислиш, че ако татко умре, ще можеш да правиш всичко ли? - Не, не мисля така.

-Мислиш. А аз не се съмнявам, че ще се оздравее.

-И аз не се съмнявам. Да даде Бог.

-Ти ще имаш това, което имаш, докато си женен за мен,

независимо дали татко е жив или не.

Не се надявай на развод. Не обичам промените.

Дори не понасям местенето на мебелите в къщи.

- Значи аз съм мебел, така ли? - Имаме деца.

Или за теб това нищо не означава? - Означава.

-Значи няма да чукаш гаджето си.

Ще работиш, ще работиш здраво. Пази боже да те хвана.

Не ревнувам. Въпрос на принципи.

И не забравяй, че татко има приятели, които ме познават от люлката.

Само да щракна с пръсти...

и ще те оправят както трябва.

-Никога ли не си искала да правиш това, което ти се иска?

-Спри да се тъпчеш. Закъсняваш за работа.