Original subtitles

НАЛОЖНИЦИ СЕЗОН 2

ПЪРВА СЕРИЯ

Превод и субтитри: natoli_top

Махнете го.

Няма никакви съмнения, че през идващата година

Китай и Русия ще достигнат нови граници в търговията,

и в инвестиционното сътрудничество.

По думите на представителя на китайската делегация,

обемът на руско-китайската търговия

набира особено бързи темпове на развитие в трансгранично...

-Дима, виж, изпратих ти...

- Какво е това? - Езикови курсове.

-За какво? В моя лицей уча английски.

-Там има прекрасни преподаватели и просто добри допълнителни занятия.

-Глеб е учил в обикновено училище.

Без екстри, без нищо. -Глеб, кажи му, моля те.

-Дима, запомни: училището не е най-важното...

Най-важното е характерът. Приличаш на майка си, това е добре.

- Време е да вървиш при баща си. - Не искам.

-Трябва, Дим.

-Напразно го пресираш, страхотно хлапе расте.

-Обади ли се на Даша? Звъня ти сутринта.

- Проверяваш ми телефона ли? - Не, съжалявам, случайно го видях.

- Не, не съм й се обаждал. - Защо? Може да е нещо спешно?

-Ревнуваш ли?

- Не. Откъде ти хрумна? - Тя не е мой тип.

-Добро утро.

Трябва да тръгвам... Льоша!

- Вече? - Синът ти скоро ще дойде

-Защо трябва да си тръгваш?

Остани. Ще ви запозная.

-Нека да е по-късно. Тийнейджърите са си тийнейджъри.

-Между другото, той възприема всичко като възрастен.

-И знае, че те има. Въобще, за едно момче да разбере това,

че мама има нов мъж, е много по-трудно, отколкото,

че татко има нова жена. - Считай, че аз не съм готова.

Мисля, че не е редно първата ни среща да е тук.

Всичко трябва да стане някак постепенно. - Ами да.

-Съгласен съм.

-Добре, можем да решим, как и кога ще стане това, искаш ли?

Без импровизации. Изобщо не обичам импровизациите.

-Вече го разбрах.

Счетоводство и контрол. - Не, просто разумност.

-Разумната ми тя.

-До довечера.

-Днес пристига от Швейцария старият ми приятел Филип

Ще остане у нас. Имаш ли нещо против? - Не. Какъв е той?

-Има клиника за пластична хирургия. Забавен човек е.

-Добре. В гостната ли ще го настаним?

-Да. Ще остане за няколко дни.

Трябва да проведе някакви преговори. - Добре разбира се.

-Посрещни го, покажи му всичко

и довечера елате заедно на откриването, ОК?

-Глеб, не искам да ходя там.

-Искам да си до мен.

-Ще се чувствам ужасно. Ще ме гледат и ще си мислят най-различни неща.

- Лена, вече всичко са забравили. - Днес всички всичко ще си спомнят.

-Моля те спри. Искам да си до мен. Моля те.

-Защо се съгласина тази изложба?

-Мисля, че това е правилно. Не ме интересува кой какво мисли, разбра ли?

-Разбрах. Ще дойда.

-Върни се бързо, любими. Върни се с победа.

- Пази се. - И ти.

-Да довършим врага.

-Ба'си! За какво ми е това?

- За пари. - Ти самият не виждаш ли, че това е ху'ня?

- А кое по-точно? - Всичко: текста, тя...

-Първо, това още не е ху'ня, и второ, затова си режисьор,

за направиш от тази х##ня... - Стоп! Този кадър е заснет...

Х##ня.

Да пренаредим.

Не мога да съживявам дървета. - Тя не е дърво. Тя е красива жена

- Тя е бездарна. - Слушай, Дариус, ти също не си Фон Триер.

Тя сега ще се развихри. - По-добре да бяхме взели Лобода.

-А по-зле?

-Е, как е?

-Гениално. Сега ще пренаредим - и още един път.

- Нали помниш, че трябва да тръгвам в четири? - Помним, скъпа, всичко помним.

-Защо аз последен разбирам?

Днес е вечерта на фонда. Трябва да се наглася, да се гримирам Света, достатъчно.

- Мамка му! - Дариус, спри, а?

- Привет. - Привет, тате.

- Ще пиеш ли чай? - Дай.

-Как е майка ти?

Добре ли е? Не й ли липсва работата?

-Като че ли не.

Татко прочетох романа ти.

-И?

Как е?

-Благодаря... че мен не си ме осрал.

-А кого съм осрал? Там въобще те няма. Там въобще няма никого.

-А главният идиот, който се казва Глеб?

-Съвпадение.

-И той е олигарх, който отнема жената на бедния учител.

-И какво? Често срещан сюжет от световната литература.

Любовен триъгълник.

- А жената на учителя курва ли е? - Затвори си устата.

- Какво? Както е. А синът на учителя... - Да, теб те няма там.

-Аз станах дъщеря.

Поне добре ли ти платиха за това?

-Достатъчно.

-Страхотно.

Как се казва приятелката ти?

-Наташа.

-Кога ще ни запознаеш?

- В смисъл? - В прекия.

-Наистина ли искаш да се запознаете?

-Ако е само така, не е необходимо.

А ако това е сериозно, тогава бъди добър, запознай сина си с мащехата.

- Добре.

- Привет, Глеб, Фил съм. - Не е Глеб, но отварям.

- Здравейте. Вие Лена ли сте? - Да, добър ден.

-Аз съм Филип. Глеб вероятно ви е казал за мен.

-Да, много ми е приятно. Влизайте.

- Красива къща. - Благодаря.

-Стаята ви е горе. Елате.

-С една дума, като вземем всичко предвид, нямам никаква причина да продължавам това.

В галерията са вложени пари, Жал ми е за тези пари,

но още не съм измислил какво да бъде вместо това.

Ще решим по-късно.

Но това момиче ме дразни не по-малко от този, който помоли за нея.

- И? - Изложбата ще продължи около месец

и, дай Боже, да е успешна.

А след това ще сгънем боклука

и, съответно, няма да планираме никакви нови проекти.

Трябва да мине месец след като културно я изритаме...

И после по причината, която ти ще измислиш, ще я уволним.

Или ще затворим тази лавка наречена Будкин, или не знам, Лена да се заеме с това.

-Разбрах.

-Главното е, причината да бъде много сериозна и не лична.

- Причината за уволнението? - Да, например, че е присвоила нещо,

или, че я подозираме в нелоялност. Нещо подобно, ОК?

-Добре, ще си помисля. Във всеки случай пълномощията за управление на галерията са у нас.

- Отлично, свободен си. - Довечера ще дойда.

Добре, ела с жена си. При вас всичко наред ли е? - Да.

-Браво. Това е важно за теб.

-Много сте красива.

На Глеб, както винаги му е провървяло. - Имате предвид Алиса?

С нея също ли му е провървяло?

- Не, изобщо нямах това предвид. - Всичко е наред.

-Между другото, Глеб ми писа, че днес е изложбата е посветена на Алиса.

-Да.Глеб ви предлага да се присъединете към мен, ако имате време.

-Защо не? Свободен съм.

Наистина, довечера трябва да отида на една среща, но това още не е сигурно.

-Добре.

-Ако имате свободно време, ви каня на обяд.

А от там ще отидем в галерията.

-Добре. Защо не?

Започваме!

-Върни се по-скоро, любими. Върни се като победител.

-Пази се.

-Влакът тръгва.

-Ще те чакам.

-Грижи са за майка ми.

- Наистина е ху'ня. - Между другото, не всичко.

- Разбира се. - Младежът е доста интересен.

- Харесва ли ти? - Майната ти.

- Ти върви там. - А кой го натика тук?

- По-добре не питай. - Жена, мъж?

-Жена.

-Стара ли е?

-Не е в първа младост.

-Интересно лице.

Очите са му умни.

Униформата... много добре му стои.

- Поне има нещо за теб, има душа... - Ще мисля за теб в боя.

Любов моя, сладко мое путенце.

-Майда ти да еба! Кир, какво беше това?

Каква, путка, по дяволите? - Не е по сценарий! Ти идиот ли си?

-Импровизация.

-Задник, мамка му.

-До мероприятието има още време, нали?

-Да.

-И от една страна, аз нямам какво да правя,

а от друга страна, изобщо не искам да се разделям с вас.

-Честно казано, и аз нямам какво да правя.

-Значи сме колеги по безделие?

Тогава трябва да ми покажете града. Не съм бил тук от хиляда години.

-Добре тогава. Ще си изляза за минутка и тръгваме.

-Донесете сметката, моля.

- Фил, привет. - Привет, красавице.

Аз пристигнах. - Наистина ли? В Москва ли си?

- Да. - Нали се канеше да дойдеш след седмица?

-Внезапно реших да е по-рано.

И правилно. - Всичко е така, както каза.

- Тихо-мирно? - Да. И нито дума.

- Обещах ти. - Да-да.

Всичко е така, както каза. - Ще се видим ли?

-Кога?

-Може и днес, само че по-късно. Имам един ангажимент.

Ще ходиш ли на паметната вечеря?

-И аз ще съм там. Глеб ли те покани?

-Да, отседнах у тях.

-Добре. Нека тогава се видим там и да решим, ОК?

- Добре, съгласен съм. - Чао.

- Привет. Краснов пристигна. - Знам.

-Предложи да се срещнем днес.

- Ще ти се обадя. - Добре. Ще се видим ли?

- Не знам. Може и да се отбия. - Добре, скъпи.

- Ало? - Ало? Защо не го вдигаш?

-Имам много работа в галерията. Може ли си по-внимателно?

- Днес ли е откриването? - Да.

- Поздравления. - Благодаря.

-Дори не ме покани?

- Вече си звезда. - Да, бе. Патриотично кино.

-Дори така да е.

-И аз не го очаквах.

И какво, да дойда ли? - Ами, ела, ела.

- Ще те подкрепям и ше си поговорим. - Ще видим. Чао.

-Не знам къде бихте искали да отидем? Един приятел наскоро отвори симпатично място.

-Да, разбирам...

В Москва се появиха много нови, много интересни неща, но...

Бих искал да видя някое ваше любимо и най-тайно място.

-Никъде специално не ходя.

- Как така никъде не ходите? - Има едно...

-Така, ето...

-Сигурен ли сте, че го искате?

-Това нещо екстремно ли е?

-Това е нещо истинско. Да вървим.

- Благодаря. - Благодаря.

- Добър ден. - Добър вечер.

- Всичко е прекрасно. - Да.

- Поздравления. - Добър вечер.

- Поздравления, Даша. - Поздравления.

- Твоята Даша бързо се утеши. - Тя не е моя.

-Добър вечер, скъпи гости. Благодаря, че днес сте с нас.

Много дълго мечтах да създам галерия за модерно изкуство.

И днес, благодарение на г-н Олховски, тази мечта се сбъдна.

Първата ни изложба е посветена на Алиса.

И всички приходи от продажбата на тези уникални произведения ще бъдат прехвърлени

в благотворителния фонд "Олховски", и това е най-малкото,

което можех да направя в знак на благодарност към г-н Олховски.

Глеб, кажете няколко думи.

-Приятели, днес се събрахме, да си спомним човека,

който се отдаде на благотворителност - Алиса Олховска.

Не сме крили нашите сложни лични отношения,

но винаги сме били единодушни в едно - в желанието си да помогнем,

да излекуваме, да спасим подопечните на нашата фондация.

И тази работа не спира нито за минута.

Алиса я няма вече година, но делото й продължава да живее.

Алиса създаде този фонд, защото просто не можеше да живее по друг начин.

Тя беше човек, който не можеше да пренебрегне чуждата болка.

- Благодаря. - Смъртта на жена ми бе трагедия

не само за мен, но и за всички, които бяха запознати с дейността на фонда.

Днес искам да представя новото лице на фонда, близката приятелка на починалата,

която любезно се съгласи да поеме отговорността

за нашето общо с Алиса дете - Карина Щерн, актриса, певица,

звезда и човек със златно сърце.

-Благодаря.

Като новото лице на фонда, ви поздравявам и ви обещавам,

че ще направя всичко по силите си, да продължи делото на Алиса.

Нашето общо дело.

Нали благотворителността са стотиците актове на вашата помощ,

благодарение на които бяха спасении стотици животи.

-Харесва ли ти?

- Интересна композиция. - Красиво тяло, нали?

-Ами да.

-Тя чувственна жена ли беше?

-Извинете?

-Правилно, мъжът трябва да защитава честта на жената.

И дори на мъртвата жена. Извинете, не се представих. Олга.

- Никита. - Може ли, Никита?

-Глеб, благодаря за доверието.

-И специални благодарности за подготовката на експозицията-

изкуствоведа Дария Смирнова. Безкрайно трогателно е да видиш,

как споменът за Алиса е въплатен в тази изложба.

-Скъпи, къде ми е чашата?

-Ой, извинете, сигурно аз съм я взела. Олга.

- Уляна, съпругата на Никита. - Много ми е приятно. Ще отида да намеря друга чаша.

- Коя е тази? - Не знам. За първи път я виждам, като и ти.

-Ясно.

- Почна се... - Нищо не съм казала.

- И аз. - Искам да се прибера вкъщи.

- Върви си. - Няма да отида никъде без теб.

- Остани. - Наистина ли не ти пука за мен?

-Не ми пука. Ти започна сама.

-Вбесява ме, че виждам навсякъде лицата на твоите любовници.

-Можеш да извикаш за да те чуе цялата галерия. Хайде.

- Благодаря. - Благодаря ви, че дойдохте.

Много се радвам да ви видя -Страхотна изложба.

-А защо ти сама не оглави фонда?

-В смисъл?

-Защо ти е Карина?

-Ами тя е медийно лице. И най-важното - това не ми е интересно.

Благотворителност и тем подобни. Просто съм много благодарна на Глеб,

а за него беше важно да поддържа фонда, и аз просто измислих

да открием галерията по този начин, съвместно с фонда и нищо повече.

По-нататък всеки ще поеме по своя път.

-А ти спа ли с него?

-С кого?

-С Глеб.

-Скъпи мой, първо, ти за мен си никой и няма изобшо да ти отговоря.

Ако още един път посмееш да ми говориш с подобен тон,

то това ще е последният ни разговор.

-Ой-ой-ой! А второто?

-А второто, ако още един път си позволиш да обидиш човек,

с когото съм приятел или работя, то ще направя възможно за това,

не само да не си до мен, а и изобщо да те няма.

- Сериозно ли говориш? - Да, много.

А сега най-важното. Запомни веднъж завинаги - мразя,

когато човек фамилиарничи. Умният човек трябва да умее да помни,

но не и да напомня, че преди година се срещнахме с теб

при определени обстоятелства. Това означава само едно -

ти стана свидетел на нещо, което искам да забравя.

И трябва да избереш - или да ми напомняш ми за това или...

- Или? - Или да се запонаем отново.

-Е, добре, много ми е приятно. Кирил Сомов, актьор.

-Много ми е приятно, Дария Смирнова, галерист и художник.

-Художник?

-Да, но за това после.

-Извинете че се намесвам. Исках да се извиня.

- За какво? - Че станах неволна причина за вашата кавга.

- Първо, нямаше кавга. - Второ, не е ваша работа. Трето...

-Трето, не се трябва да ми се зъбите. Мога да съм ви полезна.

- Как? - Ами, първо, знам всичко за всички.

Как става това? Хобито ми е такова-да знам всичко за всеки.

Е, или, да кажем, за тези които може да намериш на такива партита.

Знам кой с кого спи кой е чий любовник или любовница.

Кой на кого плаща, кой за кого плаща. Нима това не ви е любопитно?

-Не, изобщо не ми е любопитно. Не обичам клюките и клюкарите

-Стига това не засяга семейството ви.

-За какво намеквате?

-За нищо, просто искам да кажа, че с мен е интересно

и е полезно да сме приятели. Също така съм и фотограф.

И като комплимент, и като начало на приятелството ни

искам да ви предложа фотосесия.

-Защо ми е това? Не съм актриса или модел.

-Безплатно.

- Не става въпрос за парите. - И все пак...

Главното е, че сте красива жена.

Искам съпругът ви да си спомни това.

Запишете си моя телефон.

- Гледайте към мен... - Прекрасно.

- Благодаря. - За ваше здраве.

-Може би и аз трябва да отворя собствена фондация.

-А защо ти е?

-Е, как? Чулпан Хаматова има, Костя Хабенски има,

сега и ти имаш...

Всички големи актьори се занимават с благотворителност.

-Първо стани голям актьор. Засега си известно жиголо в цяла Москва.

Каква благотворителност от теб? Помощ на закъсалите дами?

-Това е вариант.

Трябва да измислим име.

-Охо, нямам думи! Как го направихте?

-Бивш оперативен офицер от отдел убийства.

- Глеб не ми е казвал. - Не му харесва. Искате ли да опитате отново?

-Ами да.

-Прицелете се.

Целете се, целете се. Лактите малко по-широко.

Преместете пръста си тук. Единия крак леко напред.

Вдигнете раменете.

Ето така.

А сега си представете някого, когото не можете да понасяте.

- Извинете, това е случайно. - Сигурен ли сте?

-Не.

-И аз не съм.

- Изглежда, че всичко се получи. - Да.

- А на мен ми е тъжно. - Защо?

-Беше ми интересно да работя с вас.

-Благодаря, и на мен. Много съм ви благодарен за това, което направихте.

-Благодаря. Всъщност трябва да поговорим за това

как ще се развива галерията по-нататък. - Имате ли идеи?

-Да, и то доста амбициозни.

-Не се и съмнявам. Направете презентация и тогава ще говорим.

-Добре. И аз трябва да се посъветвам за това как да се развивам.

-Тук е по-сложно. Аз самият имам нужда от съветник.

-Имам нужда от кариерен и етичен съвет.

-Вие самият сте отличен специалист. По въпросите за кариерата.

А има само един етичен съвет по този въпрос, и вие го знаете.

- Какав е той? - Целта оправдава средствата.

-Да, ако ги има тези средства.

-Харесва ми този адски цинизъм във вас.

-Цинизмът - това е крайната форма на отчаяна защита от несъвършенствата на света...

-Оракул.

- Виждам, че момичето се залепи за теб? - Ами да.

- Ти, разбира се, че няма да се въззползваш? - Не. За какво ми е?

- Защо не? - По-рано не пропускаше подобна възможност...

Лена така и не дойде? - Не.

-Жалко... Фил пристигна.

-Той отседна при мен. Ти откъде знаеш?

- А аз знам всичко. - Да знаеш всичко е много опасно.

-И това го знам. Не каза ли защо е дошъл?

-Не. Май за някаква важна среща.

Ако знаеш всичко, то трябва да знаеш и това. Или не?

-Шегувам се.

Обади се и искаше да се видим. Каза, че ще дойде тук.

-Още го няма.

Виж.

-Да, тази.

- Може ли да си я изпратя? - Да, разбира се.

Участвала ли си в преследвания? - Не, не съм нито пътен полицай, нито патрул.

Ходя при труповете. - Колко нежно говориш за труповете.

-Обичам работата си. Обичах я.

-Защо напусна?

-Глеб така пожела.

-Съжаляваш ли?

Съжаляваш.

- Привет. - Привет.

-Извинявай, че те зяпах.

Но не можех да не ти се възхитя.

-Искаш ли нещо?

-Исках да ти благодаря за това, че каза добра дума за мен.

-Няма за какво. Там тормозят ли те?

Ако има нещо, кажи ми, всички ще ги наредя.

-Не, всичко е наред.

-Липсваш ми, скъпа.

Много.

Разбирам всичко, не се натискам.

Но ето какво си помислих...

Може би можем да бъдем просто приятели?

Знаеш ли, направих това за теб просто така, от чисто сърце,

без никакви сметки. За да разбереш-

има безкористна любов, приятелство, помощ. Но сега стават все по-евтини.

Но може да кажеш благодаря отново.

- Благодаря. - Браво.

-Наистина ми липсваш.

Много.

-И ти на мен. Но това нищо не значи.

Добре, чао, Кир, успех с филма.

-Странно, че Глеб не е домъкнал ченгето си.

Жал ми е за Алиса, разбира се.

Но тя беше глупачка.

Всъщност тя нямаше причина да живее повече.

Тя осра мъжа си.

Първо теб, после Глеб.

Неудачница.

Между другото изложбата бива.

Трябвало само да направят нормални рамки. Не тези, евтините.

-Рамките са хубави.

-Доколкото разбирам, Даша сега спи с Глеб, нали?

- Откъде ти хрумна това? - Ами, първо,

защо й трябваше да прави изложба в памет на Алиса?

И после - той й даде помещението.

Въпреки че й го даде, когато тя беше още с теб.

И после - той така я гледаше, когато тя произнасяше речта.

-Той гледа така всички жени.

- А мене, не. - Защото си с мен.

- И тя е с теб. - Тя не е с мен!

-Мислиш ли за нея?

-Ти полудя ли?

Ненормалник. Какво беше това?

- Благодаря ти, че дойде. - Благодаря, Глеб.

- Наистина го оценявам. - Поддържаме връзка.

-Извратеняци.

-Всички са извратени.

-Какво?

-Всички тук са извратени.

-Зоя Наумовна, уморена сте. Нека ви извикам такси.

-И с кого от тях се чукаш?

-Не съм се чукала.

С никого.

-Значи с всички.

Всеки се чука с всеки.

Извратенячка си ти.

-Това, вероятно, е една от най-хубавите...

а, може би, най-хубавата вечер в живота ми.

-Радвам се, че се чувстваш добре.

-Това е невероятно. Ние общуваме с теб, сякаш се познаваме от хиляда години.

-И в това няма никаква гадост или пошлост.

-И аз се чувствам така.

-Може ли да те поканя на танц? На обикновен приятелски танц?

-Опитай.

-Да, на Глеб много ми е провървяло.

-Съгласна съм.

Отдавна ли се познавате?

- Много. - А с Алиса?

-Също.

-Ще ми разкажеш ли?

-Може би следващия път.

-ОК. А може ли още един личен въпрос?

-Давай.

-Женен ли си?

- Не. - Защо?

-Ами защото...

предпочитах свободата. - Предпочиташе?

Но с годините разбрах, че убежденията са нещо временно...

а самотата е завинаги.

-Привет.

- Привет, Глеб. - Защо не дойде?

- Извинявай. Казах ти, че не искам. - Какво прави през цялото това време?

-Глеб, аз не исках да дойда, а Лена реши просто да ме забавлява.

-Попитах Лена. Защо не дойде, защо не отговаряше на обажданията ми?

- Глеб, нека аз да ти кажа? - Не, тя.

-Просто не исках да дойда. Изключих звъненето и не гледах телефона.

- Защо? - Беше ми хубаво. Не исках да развалям вечерта.

- Глеб... - Ти млъкни.

-Считам за обидно това, което правиш.

Не сме направили нищо лошо.

- Може ли да си вървя? - Върви си.

Сега искам да знам какво беше това. - Кое?

-Помолих те да бъдеш с мен. Ти не дойде.

Не отговаряш на обажданията ми. Прекарваш вечерта с него, танцуваш.

-Стига. Не съм направила нищо лошо. Не исках да дойда.

Знаеш това. Фил просто ми правеше компания.

Стреляхме на стрелбището, това е всичко.

-Старче, прекаляваш. Не е това, което си мислиш.

- Мисля това, което знам за теб, за нея. - За мен?

-Да. Вече имах една такава. Стига!

-Не биваше да казваш това.

-Защо?

- Не се ли страхуваш, че сега ще си тръгна? - Върви си.

-Глеб, какво ти става? Изпадаш в истерия. Престани. Глеб... Глеб!

-Алиса... Алиса!

Алиса!

Алиса!