Original subtitles

Оправи я и толкова. Браво на теб. - Ами...

Но тази афера ме напряга малко сега. - Не го приемай за изневяра.

А какво е? - Приеми го за подвиг.

Да, ти спаси младото семейство.

Хвърли се върху картечното гнездо. И я опъна.

Знаеш ли какво? Сега само гледай да не се издадеш.

Защото една седмица след това е рисковата зона. Дръж се естествено.

Таня? Танюша? Таня?

Какво... - Виж.

За теб.

Има и още тук.

Всичко това е само за мен? - Да.

Много мило. Олег. Много ти благодаря.

Пелмени ли са това? - Ами да, не знаех какво ще искаш

за закуска. - По какъв повод е банкетът?

Така.

Ден на любимата и единствената ми. Каквото искаш ще направя днес.

Да отидем в парка на разходка? - Става.

Супер. Само секунда да си измия зъбите.

Превод по слух и субтитри kotaraka_eek "Мързеливците" 2015

Приятно гледане!

Вино!?

ФИЗРУК 35 серия

Най-после стана единайсет. Лошото мина.

Сериозно!? Единайсет? Как лети времето с теб.

Мерси, че ме изпрати. Ще се чуем?

Почакай малко. Такава ситуация се образува. Сега съм бездомен,

Чичо няма да ме приеме вече. - Нали каза, че живееш на квартира?

Да, на квартира, но всичко е на името на чичо Фома.

Може да поживея у вас?

Искам да заспивам до моето момиче. - Ами...

той при мен тук сега е татко.

Той е много консервативен. - Ти да видиш. Съвпадение. Аз също.

Тамън ще се запознаем. - Не знам, не съм сигурна.

Нищо, ще спя засега на гарата. Няма да ми е за пръв път.

Когато избягах от нас цял месец живях по улиците.

Премръзнаха ми пръстите, но станах по-издържлив. Добре, Саня, чао.

Не съм казала "не". Но първо трябва да го обсъдя с тате.

Ами супер.

Да? - Здравей. Какви са тези цветя?

Родителите на Бодягин молят за 4-ка? - Не.

Олег ми ги подари. И цяла шведска маса в кревата донесе.

Олег!? Сигурна ли си, че си се събудила у тях? Нещо не е така.

Да не е направил нещо? - Приятелки сме, не ми се сърди,

но Олег се държи с мен коренно различно. Не вярваш ли?

Искаш ли да се убедиш? Ще отидем на разхода в парка днес.

Елате и вие. Добре, разбрахме се.

Някаква Катеричка. Две пропуснати. - Защо не отговори?

Това е Психа, преименувах го. Смешна история, после ще ти разкажа.

Да? - Здравей, сексуален приятелю.

Липсвам ли ти? - Здравей.

Постоянно си мисля за снощи. Сигурно защото гледам записа отново и отново.

Ела при мен в офиса днес. - Днес няма да стане със сигурност.

Не! - Льош, отиваме на разходка в парка,

ела и ти. - Това тя ли беше?

Поздрави я от мен. - Забрави ми номера днес.

Утре аз ще ти звънна и ще дойда. Ясно?

Каза, че старците живеят на вилата? - Цяло лято.

Може ли да се живее у вас? - Разбира се. Разбира се.

Можеш да спиш на кревата, а аз ще спя на пода.

Или на леглото на баба, то има 8 матрка, или на това на дядо,

то има много удобна вдлъбнатина. Всички спални места са за теб.

Не за мен. За Дима?

Няма къде да живее сега, а при мен, още е много рано.

На улицата ли да спи, Валя? - Добре.

Само трябва да го обсъдя с дядо.

Валентин? Здраво, казвай?

Дима е в Москва.

По-точно? Къде е? - Не знам, но Саша е тук,

а Дима е някъде си. - Добре, ако е в Москва,

сам ще го намеря, а ти задръж Саня засега, ясно?

Как? - Както искаш. С ръце, с мустаци.

Хайде, изълнявай заповедта. - Всичко е наред.

Дядо се съгласи. - Благодаря ти, отивам да го доведа.

Чакай, дядо има една молба само.

Иска да направим инвертаризация.

Какво очакваше. Непонзат човек, кой го знае.

Ще трябва да ми помогнеш.

Усмихни се, защо си напрегнат? - Димас се върна.

Трябва да го сплашим. Да го закарме някъде и хубаво да го наплашим.

Да се насере. Донесох му дрехите. Обади му се да дойде да си ги вземе?

Защо мислиш, че ще се съгласи? - Защо не. Вие не сте се карали?

Кажи му, че тази гад Фома съвсем се забрави вече.

Изгонил съм те, това - онова. - Кажи-речи си е истината това.

Ало, Алексей Алексеевич!? - Така звучи, да.

Като го излъжеш, ми пиши. Ще ходим на разхода с Таня.

Обещах й, не мога да се отметна. Ти го каза.

Вижте какво ви нося. Да седите на меко и удобно.

Мерси. - Сядайте.

Много е красиво, нали?

Имаше бира преди тук, вземеш една в едната ръка, шишчето в другата,

Качиш се на виенското, ето там беше,

и супер. На покрива на света като крал.

А сега? Това парк ли е? Всичко откраднаха гадовете.

Да похапнем? Заповядайте, Олег Евгениевич.

Не, взех си орехи от автомата. - Те са да храниш катериците.

Големи баровци ще дойдат тия катерици. 3 лева тридессет грама, за катерици?

Нека мрат.

И докато тече парадът, той с коня изскача на средата на площада,

и тогава конят, огромен... - Олег?

Неочаквана среща.

Здравейте. - Здрасти.

Каква среща. Колко време мина? Довиждане.

Може ли да поговорим за малко?

Извинете. - Купете билети, бързо, бързо.

Ще ви стигна, хайде. - Радвам се, че се запознахме.

Какво искаш? - Как какво искам?

Момичето ти ме покани и не можах да й откажа. Памук искаш ли?

Да ти приседне ега тоя памук.

Какво? - Искам да ти стане ясно,

че като работиш за мен няма нито почивка, нито празници.

Ти си моя собственост. Ясно ли е? - Да речем. После?

Това е подарък за разбирателството.

Внимавай, бръмбарът е включен.

Добре, до седмица ще отскоча до Мамай.

Тогава аз до седмица ще пратя занимателно видео на момичето ти.

Имаш среща с него след час. Приятна разходка,

бебчо.

Къде е? Корабът тръгва? - Сега ще дойде. Олег?

Това тая беше, жената на Психа. - Марина?

Странно не си я представях така. С охранител ли се движи?

Не е охрана. - А какъв е?

Новият човек. Представяш ли си? - Стига бе.

Психа реве и се цифкави, а тя се разхожда и яде памук.

Какво искаше от теб?

Помоли ме да не казвам на Психа. Добре, момичета, какво чакаме?

Оставете ги другите. Качвайте се на кораба, че ще тръгне.

Да вървим, да. Какво ти е? - Коремът ме сви нещо.

Тия скапани орехи нещо не ми понесоха.

По-добре да остана, но вие се возете. - Защо? Има тоалетна на кораба.

Няма що, тоалетна на кораб. Знам ги аз тези морски тоалетни.

Много клати по врата ще се нахвъряш. Ще отскоча тук някъде наблизо

и ще ви стигна след 5 минути на следваща спирка.

Хайде, вървете. Леле направо тук ще клякам май.

Какво?

Ало? - Ало, здравей.

Какво каза баща ти? - Питах го, но не ще да чуе даже.

Но реших проблема, ще живееш при най-добрия ми приятел Валя.

Ще ти пратя адреса. Целувки, до после.

Полудя ли, Фома, да си запишеш час, за да говорим,

сякаш не мога да те приема така, по памет.

Да. Кажи?

Не разбирам. - Дойдох за съвет.

За съвет? - Искам да инвестирам в нещо.

Време е вече, но не знам къде. - Искаш да инвестираш в нещо?

Добре, къде? - Къде ще да е. Интернет или в блутут.

Добре, инвестирай. - Не отказвай веднага.

Сега ще ти начертая примерен бизнес план.

Погледни го, може да ти хареса.

Подслушват ни

Виждаш ли какво ме карат да върша. Притиснаха ме кучетата.

Няма да те продам, познаваш ме. - Мерси, че ме предупреди.

Каква е тази Лена и какво иска от теб? - Кой я знае? Нека мисли,

че си оставил бръмбара. Няма да чуе нищо инетресно.

После ще я видя тази Лена, сега имам по-важни дела.

Мога ли да помогна?

Ами...

Сашка замина. Каза ми къде, но се тревожа.

Сега ще ти кажа, върна се. Разбрах от мои източници.

Мисля, че скоро всичко ще се реши от само себе си.

Не ти е добре, мисля? Да отскоча до аптеката?

Да отида? Добре. - Отиди и купи от онези успокоителни,

Ясно. - За себе си.

Защо? - Какво се развълнува? Добре съм.

До скоро. - До скоро, Мамай.

Странно, закъсня. Не ти ли се струва подозрително?

Какво му е странното? Човек корема ли не може да го свие?

Не, не само това. Всичко някак странно се случи.

Цветя, закуска в леглото, даже се съгласи на разхода в парка.

Какво искаш да кажеш? - Че не трябва да изпускаш мъжете.

Даже Льова трябва да го държа изкъсо.

Ето: "Олег Евгениевич, говорят си за вас,

съветвам ви незабавно да се върН". Казах ли ти аз?

Даже се покриват един друг. А какво толкова крием?

Ами, той... само... - Остави, Свет, нищо.

Какво се навиваш само? Искаш ли да му звънна?

Аз нищо не искам. Ако искаш му се обади за твое спокойствие.

Олег, здравей? - Да, Таничка?

Как върви при теб? Още си в тоалетната?

Да. Бях де, но се обадиха. Психа се обади.

Седнете после, бебчо, някъде близо до реката или в някое кафе,

идвам веднага щом мога. До после, зайче.

Льова, оправяш се и без мен.

Браво на теб. Къде е сервитьорът? Умирам от глад.

За днес е обядът, нали? Сервитьора, бързо насам.

Браво, бебчо, бръмбарът работи. Лесно е да предадеш някой, видя ли.

Всичко наред ли е? - В смисъл? А, да, добре, наред.

Направо забележително. Липсваш ми, бебчо, ела за наградата.

Кой ти пише постоянно? - Никой.

Психа, дойде на себе си и започна да задава въпроси.

Като приятелки си чатите с него. - Какви приятелки сме?

Нормални пичове сме. - Дай да му напиша, че сме заети.

Сам ще му напиша. Защо ти? Аз да не е ръце да нямам?

"Псих, спри се, сега съм с близки хора."

Ето. - Дай телефона.

Защо? - Дай го, ще го оставя тук,

да не те притеснява докато ядеш и почиваш.

Какво те прихваща, Танюша? - Олег.

Или криеш нещо от нас? - Нямам какво да крия.

Заповядай. - Видя ли.

Къде се моташ? - Без нерви, моля ви.

Ще ти счупя носа, бе, толкова съм спокоен. Има ли шишчета?

Има. - Донеси тогава 8 броя, ти искаш ли?

И още половин шишче за Льова. Искам да чувам как ги пържиш вече.

Олег, какво те прихваща? Защо се нахвърляш на хората?

Не се нахвърлям. Гладен съм. Стомахът ми се обърна наопаки вече.

Ще изляза малко на въздух.

Добре ли сте, Олег Евгениевич? - Да, Льова, добре съм.

Всичко е наред, само денят ми е такъв скапан, иначе всичко е наред.

Ако трябва да съм честен сте много избухлив.

Искам да ви помогна. Това са успокоителни, много добри.

Приемам ги системно, затова винаги съм в едно настроение.

Супер, Льова, точно сега искам да съм в твоето настроение.

Колко взимаш? - По една.

Значи за мен три. По-голям съм и имам проблеми.

Големи. Разбираш ли? Сега обратно, сядаме и ядем.

Готово, надишаха се, така да се каже, момчетата.

Това е Льоша, само че сега излиза Псих, а не Катеричка.

Излъгах Димас, идвай.

Психа се бъзика само.

Дойде на себе си и заби един на човека на Марина.

Трябва да отида да ги укротявам да не се избият един друг.

Добре, тръгвам, както се казва не сме ние такива, животът е такъв.

Таня, може ли телефона ти? - Взимай.

Искаш ли да знаеш къде отива? - Не, не искам.

Добре, само моля те върни ми телефона утре.

Какъв телефон? - Моя, подхвърлих му го в якето.

Мислех, че може да искаш да го проследиш. Включих функцията

"намери iphone". Виждаш ли? Движи се.

Но ако не искаш... - Да не съм истеричка параноик?

Не съм.

Здравейте, може ли без точен адрес? Следете тази точка.

Бързо, бързо.

89, 90...

Какво се случва? - Донесох ти

боклуците. Да вървим, Димитрий, да речем

на роднинска беседа? - Хайде, оправяй се.

Да се разходим в гората сред природата да подишаме чист въздух.

Защо започвате със заплахи? Може да се обичаме със Саня?

Глупав ли си? Забрави ли, тъпанар, че ми разказа плана си?

Може да е станало като по филмите. Първо се преструвах, после се влюбих.

Ето това е оправдание. Така ще пише на камъка ти.

Преструвка - влюби се - умря гадта. - Сериозно говоря, чичо Фома.

Можеш ли да поемеш пичовски отговорност?

А вашето пичовски ли е? Двама на един?

Това ли било?

Да потануцваме. Аз и ти, ние с теб?

Ето какво ще направим, синко: като те науча сега тук,

бършеш сополите и изчезваш в батайската степ завинаги.

А ако аз ви науча? - Виждам, че си мечтател.

Какво ще искаш? - Оставяте ме на мира,

завинаги. - Лесно приемаш условия,

които няма да се наложи да спазваш. Психа е свидетел, чу всичко.

Да, чух всичко.

Тогава да танцуваме.

Виж какви движения. Младият ще го нокаутира за 40 секунди.

На бас по 100 лева, че за 2 минути старият го е разкатал?

На стотачка? Ами добре.

Лесни пари.

Роб Фортуна един път заложи срещу Фома, и Фома му взе апартамента.

Добро утро, малкият.

Лека нощ, чичо Фома.

Какво беше това?

Каква е пък сега тази глупост? - Това са успокоителни.

Колко взимаш? - По едно.

Значи за мен три.

Хайде, Фома, стегни се. - Какво става?

Разбери, малкият, че понякога физиката само не стига. За да побеждаваш...

Май замина старецът ти, заедно със стотачката ти.

Нищо му няма, добре е.

Хайде, Фома, стегни се. Ядосай се, ядосай се!

Ядосвам се. И така съм си ядосан.

Обърни се, обърни се. Зад теб, Фома.

Олегчо? - Олег?

Чуваш ли ме, Олегчо?

Танюша!? Какво правиш тук? - Олег,

знам всичко. - Кой ти каза?

Альоша ми разказа всичко. - Аз ли?

Нямам нищо общо, сами се разбирайте.

Виждам, че цял ден не беше на себе си. Защо не ми каза веднага?

Разбирам, че сте се скарали с Дима и не се учудвам, че така се разбирате.

За това ли било? Да, племенникът е малко неразбран.

Не иска да слуша чичо си. - Знаеш ли какво ми мина през главата?

Помислих даже, че си имаш друга. Глупачака, нали?

Да, как можа да си го помислиш, Танюш?

Да отидем в болницата? Хайде. Много ли те боли?

Ще поседя още малко. Нищо ми няма. - Поседни малко, да.

Защо изобщо се закачаш с него? - Добре де.

Загубих боя, защото таблетките на Льова подействаха.

Всичко се променя, лююбовта само остава.

Мамка му, къде е Дима? Телефонът му е изключен.

Интуицията ми подскзава, че малката ви екскурзия беше прощална.

И никога вече няма да видим Дима. - Стига глупости, Валя.

Казвам фактите. Само фактите.

Сигурно е той? - Или свидетелите на Йехова.

Здравей, бебчо. Извинявай.

Забавих се малко и батерията ми падна.

Ела тук.

Здравей, съседе. Я да те видим.

Шегичка. Добре, къде да се настанявам?

Ела да ти покажа. - Там, щом там - там.

Където на пича му е топло, там е родината.

Да, подведе ме "дядо".