Original subtitles

Това...

Не дойдох в подходящия момент? Мога после да мина пак?

Нищо, ще те изтърпя. Какво искаш. - Аз? Нищо.

Излезе ми свободен ден и реших, че Лена може да има нужда от помощ.

Разбира се, че ми е нужна. Един идиот ми пречи на масажа.

Кажи му да изчезне, моля те. - Защо така? Аз от чисто сърце,

искам човешки да си отработя дълга. - Минахме през това вече.

Не се получи по човешки. - Сега със сигурност ще стане.

Без проблеми. Дай ми каква да е задача.

Каквато и да е. Обзалагам се. Освен убийство разбира се.

Интересно. Какви са залозите на облога ти?

Джентълмените пускат дамите първи. Хайде, слушам те.

Ти цениш най-много уважението. - Ами да.

И точно за това толкова ми харесва да те унижавам.

Да се обзаложим, ако искаш. Ако спечеля, аз ще те унижавам.

Ако ме победиш, това само по себе си ще бъде унижение за мен.

Но добре. - Разбрахме се.

ФИЗРУК 32 серия

Разтрий и раменете отново.

Превод по слух и субтитри kotaraka_eek

Айде стига бе! Е това е нещо.

Пари ли има вътре. - Може и да има, може и да няма.

Казаха ми да го доставя, без да пипам. Действам според инструкциите.

Фома, има ли дъска изобщо тук? - В горния десен ъгъл.

Чакай малко. Псих, какво е това? Момчета, няма свободни места вече.

Не е това. Омръзна ми да дъвча тези пелмени вече.

А ония там друго не може да готви. Затова писах почивка на Полина.

Тя се справя, само опитай какъв борж готви.

Направо лъжицата ще изядеш. - Искате ли да идвам по-често?

Да, а Димас ще танцува на пилона.

Знаеш ли какво си мислех, Фома? Да направим малка, тънка дупчица,

и да погледнем. Само това. - Да, става. Разбира се.

И после в моята дупка всички поред да гледат. И после да ме...

Приятно гледане!

като бабичка. Така ли? - Омръзна ми, ей, зъболекаря.

Тук обсъждаме сериозни въпроси.

Първата сериозна задача ми даде. Обзаложих се и ако спечеля.

Ще ми даде още по-сериозна.

Само така мога да й върна дълга. Нямам други варианти.

Има, чичо Фома, помните ли, че ви разказвах за богатата мацка.

И така, разбрах как да измъкна пари от нея.

Шантаж. - Племенниче, това е сериозна работа.

Няма да минеш с едни гащи.

Димочка.

Изтрий го. - Защо?

Казах да го изтриеш веднага!

Защо?

Знаеш ли коя е тази? Това е Саша Мамаева.

Дъщерята на Мамай. Подписа си пропуск за ония свят. Разбра ли?

Гледай го тоя, тресна Саша Мамаева.

Всичко е наред, чичо Фома, всичко е под контрол.

Чичо Фома не ти ли е казвал, че не бива да трескаш малки момичета.

Нито после да я шантажираш и да я изнудваш за пари.

Това не е пичовски, ясно? - Важното е пари да докопам.

Сега ще й се обадиш и ще й кажеш, че късате.

Иначе сам ще те изпратя с локомотив и с почести за Батайск. Звъни. Бързо.

890026... - Да не полудяхте?

Фома, успокой се, разбирам те, но не трябва да къса по телефона.

Обади й се! - Тийнейджърско самоубийство искате?

Права е. Саша е луда по мен. - Добре, недей, остави телефона.

За какво ни е самоубийство? Не ни е нужно.

Имам си достатъчно проблеми.

Значи така, господа депутати.

Имаме един въпрос на дневен ред. Как да се разделим с малко момиченце,

без да я засегнем? Всички мислим.

Ако се държиш като идиот, сама ще те зареже. От опит знам.

Колко? Колко време? - Какво колко?

Зависи колко голям идиот си. Седмица или две. Рекордът ми е месец.

Но тая не знаеше за какво иде реч. - Нямаме месец. Други предложения?

Хайде, Поля, предложения? Как са те зарязвали?

Мен? Никой никога не ме е зарязвал. - Разбрахме, че си най-добрата.

Сега не се надувай и разкажи. - Събуждах се сутринта сама.

Така? - Но това е пример как не се прави.

Сетих се за една схема. Трябва да използваш съжалението й.

Саша, дръж се здраво, имам рак.

Е такъв грамаден.

Аз умирам. - Не.

Смъртоносна болест е прекалено тъжно.

А ти какво предлагаш? За грип няма да го съжали.

Работата е там, че момичетата, особено подрастващите,

са склонни към синдрома на спасителя.

Ако тя го съжалява, никога няма да го зареже.

Вярно Саня е като Майка Тереза. Никога няма да остави човек в беда.

Тогава със забранени методи. - Саша.

Запознай се, това е Димитрий Димитриевич, синът ми.

Майчински истинкт.

За разлика от вас мъжете, жените не се страхуват от деца.

За това гледам, че гълташ противозачатъчните като бонбонки.

Стига глупости, предложи нещо съществено.

Така, искаме те изобщо да не се виждат, нали?

Да, това искаме. - Значи нека й каже...

че е гей.

Хрумна ми нещо по-добро, свещеник.

Мисля, че за свещениците може. - Тогава свещеник гей.

Най-доброто - умиращ свещеник - гей.

И детето под ръка.

Виждам, че отбор "Щуротии", не може да води умен разговор.

Значи сам ще взема решение.

Лесно е да ни зарежат, Димас. Срещни се със Саня и й кажи истината.

Не звучи много надеждно, Фома. - Кажи й, че си следствен в Батайск.

Какво? - Това е отлична идея.

Ще кажеш, че те разследват и трябва да бягаш,

за да я предпазиш. Но не й казвай, че се разделяте.

Защо? - Нека не бъде сбогуване,

а светла тъга. - Супер.

Така. От този момент операцията се нарича "Светла тъга".

Какво драматизираш там, Пушкин? Хайде, приключвай, Димас.

Не става, няма да я бъде, това е, край, не плачи, целувка за сбогом.

Да? - Здравей.

Ти ли си, Таничка. Мислех, че Психа се обажда.

Мислех си нещо за вечеря.

Просто така нищо особено. Домашно, да поседим да си поговорим.

ще приготвя нещо. - Какво ще приготвиш?

Изненада. Кога да те чакам?

Красавицата ми. Тук се договаряме с едни клиенти,

сега ще си стиснем ръцете. Клиентите си тръгват

и веднага идвам у вас. Мисля, че някъде към 7.

Добре, целувам те, красавице. Хайде, бебчо.

До после, целувам те.

Какво стана, бебчо?

Някой да е виждал Фома? Да не се е тръкулнал под някой чехъл?

Псих, дебиле! - Не съм го пипал, сам се отвори.

Затвори го! Дай ми го! - Нормално говори с момичето си,

за разлика от някои. - Моля?

Но се изложи с преговорите. В сложни ситуации, като тази,

ако лъжеш, жената ще те хване. Мисля, че трябва да й се доверяваш повече.

Слушай, Поля, моите отношения ли обсъждаме?

Тук сме да развалим чуждите.

Вземи.

Каква е тази глупост пък сега?

Какво става?

Прояви ли се, polaroid?

Всичко е наред, приятели, добра работа, сега кой от къде е.

Предлагам да отидем в клуба ми? - Всъщност имаме проблем.

Всичко направих, както го бяхме обсъдили, но планът ви се издъни.

Много се засегна, оттук може да не личи, но много страда.

Да, вярно.

Когато се притеснява, яде, а ако яде кекс, значи е трагедия.

Пази Боже, Бизе да слуша. Какво ще правим?

Измислих всичко. За да се успокои, й обещах прощална вечеря.

Но нямам пари. - Какви пари? Ти луд ли си?

Да не си удари главата, като се качи? - Чичо Фома, само прощална вечеря.

Цветя, вечеря, прощален секс. - Какъв секс, синко?

Направи ето така с ръката си. Сега я сгъни.

Това ще ти е сексът в близко бъдеще. Няма да пипаш Саня с пръст. Ясно?

Може пък да й харесва сексът с мен? Ако ме пита защо няма да правим секс,

какво да й кажа? - Защото така. Това ще й кажеш.

Защото отлитам, точно сега. А чичо Псих вика такси, веднага.

Фома, разбирам те, чувстваш я като дъщеря и ти е трудно.

Но трябва да има прощален секс. - Ето.

Иначе раздялата ще е недовършена. Това е онова, тъпото...

Така за сбогуване. - Казах не! Никакъв секс!

Още повече за сбогуване. Защо ме дразните всички.

Какво се моташ, Льоша? - Ето, набирам.

За какво сега целува така детето?

С езика си.

Това си е направо прощален секс вече.

Какво стана, Льоша?

Може да е решил да си я закара до тях?

И да я тресне. - Къде ще я треска?

Кой го знае?

Ало. Здравей, мамо. - Не съм майка ти, малоумнико.

Не ми се карай, мамо. Момичето ми иска да ме изпрати до летището.

Ясно. Майка ти е зад теб.

Ако мама види, че започваш да мислиш не с горната главата,

мама ще засече таксито и ще ти почупи кокалите, ясно?

Забравих куфара.

Ето ги.

Какво ми се цифкавят? Целувка, прегръдка и сбогом.

Скоро ще завършва. - Фома разбирам те, но ти разбери нея.

Разделят се, това са чувства все пак, по-важни са от завършването.

Който мисли така, после вместо домашни показва гърдите си на проефесора.

А който няма? Знаеш ли аз... - Чакай малко.

Да? - Хубавецо, пикае ти се.

Чакам те след две минути в тоалетната. По-живо.

Отивам набързо до тоалетната.

Нещо не ми изглежда, че тия ще летят за някъде.

Така, покажи ми 3-та и 4-та камера.

Може просто двама мъже да са решили...

да свалят стреса преди полет.

Не мога да се откача. Не си тръгва. Каза ми "Ще те изпратя до полета".

Варианти? - Измислих всичко.

Трябва ми билет. Ще го регистрирам отивам до полета, тя си тръгва

и аз връщам билета. - Добър план.

Ето, за билет. - Не, стигат за икономична класа само.

Не ти ли е все едно в коя класа няма да летиш?

Икономичният билет не може да се върне, само бизнес.

Прав е. - По-лесно от хемероиди ще се отървеш.

Какво правят? Пари ли му дават?

Трябват и за прощален подарък още.

Нали сам каза, че не искаш да страда. Ето това е, прощален подарък,

спомен, светла тъга. - Да, не може без подарък.

Трябва да завърши раздялата. - Ало, експертката,

ти започна тези неща, а аз плащам. Хайде, бръкни се и ти малко.

Нямам пари в себе си. - Не на мен тия, Поля.

Тия ги пазя за борж. - Тихо.

Като върне билета, ще ти върна парите за борж, от където ги взех.

Сега стигат ли, малкия? - Да.

Започна да ми омръзва всичко това. Ако не зарежеш Саня след минута,

ще ви разделя с хирургическа намеса. Разбра ли ме?

Олегчо, къде си? Почти 8 е. - Ами тук с тези преговори...

го закъсах, клиентът не е разбран и трябваше да отидем на друго място.

Притеснявам се. Пък и изненадата вече почти замръзна.

Мога и студен да го консумирам, в краен случай ще го загрея.

Теоритично мога и сама да се загрея, но едва ли ще усетиш нещо от това.

В какъв смисъл? - Дантелите не топлят.

Защо направо не каза, че си с дантели, мини бикини?

Щях да дотичам. Не се сърди. Идвам. - Не се сърдя, кажи ми точен час.

Да не чакам като глупачка по бельо. - 10 минути.

20, половин час, максимум, толкова е пътят. Целувки.

Какво стана сега!?

Стой! - Само за малко да ги питам нещо.

Без билет не може. - И тя няма билет, пък мина.

Ако е минала, значи има. - Така значи, Димас?

Димас, защо ме прекара? Саня? - Не успя да ни разделиш май, а?

Дима ми разказа всичко, гръмнете се.

Представяш ли си? Чичо Фома иска да те зарежа.

За какво ще иска това? - Умът ми не го побира.

Сигурно е манията му да контролира всички. Откача, ако някой е щастлив.

Наистина, винаги иска да контролира всичко.

Какво ще правим сега?

Имаш ли ми доверие?

Разбира се.

Сега така ще извъртим всичко, че даже ще ни помогне.

Мамо, не ми се карай, момичето ми реши да ме изпрати до летището.

Взех два билета за нас икономична класа.

Колко красива празнота.

Не се усмихвай, трябва да си тъжна.

Така го наричат - светла тъга.

Саня, не му вярвай, лъже те.

Подлец, ако се върнеш тук, ще умреш, ясно ли ти е?

Саня?

С какво се занимавате, Олег Евгениевич?

В училището работя. Учител съм. - Като от някой виц.

Учител, проститутка и сводник идват на летището...

Кой е проститутка? Аз съм танцъорка на екзотични танци.

Какъв ви сводник? Аз съм сериозен човек бизнесмен.

Собственик на клуб.

Какво има в куфара? - Не знам.

Но куфарът е ваш. - Наш е.

И не знаете? - Не.

Може дълго да си говорим така. - Правете каквото искате, момчета.

Аз имам работа, трябва да вървя, часовникът тик-така.

Не, не, не там. Там нищо не тика.

Предполагам. - Куфарът.

Отврете го. - Не мога.

Фома, стига вече, отвори го.

Бомба с боя. - Ама вие съвсем ли полудяхте?

Клоуни! - Не знам нищо, дадоха ми го.

Ти каза да го отворя, отворих го. - Добре, спокойно.

"Поздравявам те с белезите по лицето. Ти загуби, аз те унизих.

Послепис: Боята не се отмива."

Това е за мен, мисля.

Аз мисля, че не е за мен.

Нищо. Ще изясним всичко.

Стойте тук.

Сега си някак посинял, брат.

Не разбирам само защо Лена така се държи с теб?

Какво си й направил? - Кой я знае, Псих.

Кой я знае.

Чист аватар.

Олегчо, знаеш ли колко е часът? Знаеш ли какво ли не...

Какво ти се е случило? - Нищо.

Преговорите се провалиха.

Партньорът, гнидата, ме предаде.

И там едно малко момиченце,

тичаше наоколо и ме напръска с нещо. - Момиченце!?

Напръска те!? - Скапан ден, Танюша.

Всичко се обърка, даже обърканото се дообърка. Не ми се сърди.

Не се сърдя. Само предупреждавай. Не е толкова сложно да ми се обадиш.

Понякога е сложно.

Къде ти е изненадата? - Свърши. Късно е.

Нищо. Така ми харесва. - Така ли?

"Мързеливците" 2015