Original subtitles

Скъпа, не мога да повярвам...

Хей, хей. Хей, как си?

Добре. Как си?

Хедър?

Ейми!

Да? - Ейми, трябва да тръгваме, скъпа.

Да, отивам. Отивам.

Да, добре съм. - Ще ни липсва.

Няма да е добре, ако изпуснем този влак, хора.

Чакай, защо бягаме?

Трябва да тръгваме. - Защото закъсняваме.

Толкова ли сме закъснели? - Да.

Имаш ли паспорта ми? - Кълна се, Ейми.

Опитвам се, опитвам се. Добре, добре.

Ще ни липсва!

Ще ни регистрирам.

Мамка му!

Това е тази кола. - Добре.

Боже мой.

Добре.

Боже мой. - Добре. Давай, давай, давай!

Тръгвам си, тръгвам си, тръгвам си.

Вода. Трябва ни вагон-ресторантът.

Добре, Хедър.

Хей, ще го пиеш ли?

Давай, давай.

Всички вие.

Вкусно.

Аз не смесвам. Не смесвам това.

Да, да, да.

Добре, пристигаме в 5:00 сутринта.

Шегуваш се.

Колко пъти не спа цяла нощ в колежа?

Бях млад. Бях бебе.

Момчета. - Преди месец.

Добрите стари времена.

Този човек ме проверява.

Кой? - Онзи човек там.

Пичът, който е толкова, толкова фин.

Не се обръщай.

Той ще те види.

Почти съм готов...

с този маршрут.

Не е маршрутът. Казах ти. - Каза, че няма да го правиш.

Ти каза, че няма да го правиш повече, а аз ти казах...

Съгласни сме за каквото и да е.

Не ни е нужен план.

Това той ли е?

Не ни е нужен план.

Трябва ни, например, идея. - Добре сме.

Ще тръгна. - Къде отиваш?

Бъдете в безопасност.

Наздраве.

Чао.

Дали тя...?

Дойдох за храната. Ти дойде за забележителностите.

И тя дойде, за да превъзмогне изневярата на бившия си гадняр.

Точно така.

Браво за нея. - Браво за нея.

Наздраве за Ейми. - Наздраве за Ейми.

Преди да заспиш,

Колко време искате да прекарате на пазара?

Един час, нали?

Час и половина?

Не.

Добре, ще си лягам. Много съм уморен.

Хей, извинете. Можете ли да го подържате за секунда?

Разбира се. - Благодаря.

Благодаря.

Не мога да кажа, че това беше лоша идея.

Леглото ви MacGyver не се получи?

Малко е трудно за моя вкус.

Ами ти?

Едно...

Не мога да си изключа мозъка, предполагам.

Това проследява.

Слънцето също изгрява.

Малко е прекалено... да го прочетеш в Испания, нали?

Има ли нещо нередно в това?

Не.

Мислех, че жените вече не би трябвало да харесват Хемингуей.

Почти съм сигурен, че имаме право да харесваме когото си поискаме.

Мисля, че беше завладяващ, макар и проблематичен,

което вероятно е причината да е бил женен три пъти.

Хубаво е как календарът прекъсва четенето ти по този начин.

Почти съм сигурен, че ти ме прекъсна пръв.

Имате ли проблем и с едновременния капацитет?

Познавам ли те отнякъде?

Това е забавно.

Дразниш непознат?

Аз съм Джак.

А ти си?

Хедър.

Приятно ми е да се запознаем, Хедър.

Сега не сме непознати.

Вече не са непознати.

И така, Хедър, какво те води в нощния влак за Барселона?

Забавно е, че отивам в Барселона.

Ще посетиш ли всички най-интересни забележителности на Lonely Planet?

Не.

Лъжеш.

Да.

Как разбра?

Мога да кажа.

И така, какво правиш във влака за Барселона?

Мислех си... да наваксам с четенето.

Какво четем?

Ще ти хареса това.

Шегуваш се.

Нямах търпение да ти покажа това.

Когато видях, че точно това четеш.

Добре, ами...

Ще се видим по-късно.

Добре.

Лека нощ. - Довиждане.

Добре.

Това разсейва ли?

Да.

Ще направя това.

Имаш ли всичко?

Имаш ли паспорта си? - Да, мисля, че да.

Чакай, къде е Ейми? - Разбира се. Боже мой.

Ейми, побързай!

Хедър те съди! Разбери го обаче!

Не, просто не искам да закъснея.

Хей.

Джак. - Кони.

Снощи досаждах на приятеля ти.

Да, целият...

Видях те с това със спането на багажника.

Беше някак гениално.

Аз съм умно момче.

Ще ни настигнат, така че нека просто тръгваме.

Между другото, колко си висок?

Пет и шест. Защо?

Това е перфектната височина.

Трапецовидите, всички те са високи метър

и половина, шест инча или по-малко.

Такива са и човешките гюлета, хората,

които биват взривявани от... оръдия.

Сериозно ли говориш?

Не, вярно е.

Първият въпрос, който ви задават, ако отидете на работа на карнавал.

Работил ли си на карнавал? - Да.

Чао! - Няма начин!

Всъщност избягах от вкъщи, за да се присъединя към цирка.

Добре, сега знам, че лъжеш.

Ъм, добре, значи Виктор е много секси...

. Добре.

...много английско, и ни покани в клуб тази вечер,

това невероятно място, наречено Инсендио, което е склад.

Добре, но не забравяй, имаме резервации за вечеря.

На място, наречено Елс Куатр Гатс,

и те бяха много трудни за намиране.

Добре, мамо, можем ли да отидем след вечеря?

Да, разбира се. Няма проблем.

Просто трябва да се уверим, че правим тази резервация.

Да. - Добре.

Здравей, Ейми.

Здравей, Джак.

Хубав часовник е.

Мислиш ли така?

Да.

Хайде де.

Беше ми приятно да се запознаем.

Ще се видим около цирка.

Разбира се.

Мисля, че това беше... - Хайде де!

И така, Саграда Фамилия се строи от век.

Гауди знаеше, че това няма да бъде завършено, докато е жив.

Той всъщност е погребан там.

Той беше блъснат и убит от трамвай.

Той е погребан там, вътре.

Централната кула ще бъде висока около 175 метра,

което е около 90 сантиметра по-ниска от Монтжуик.

Което е това.

Току-що съсипах една коледна картичка.

Гауди вярваше, че... - Преди да ми кажеш това,

Разкажи ми за момчето, което ни следваше от гарата.

Защото сякаш имаше някаква атмосфера.

Нямаше никаква атмосфера.

Кони. Кони. - Кони.

Имаше някаква вибрация.

Кажи ѝ, че не е имало такава вибрация.

Вижте мехурчетата.

Въздушен мехур.

Не, чакай. Хайде да направим снимка.

Хайде да направим снимка...

Добре. Добре, ще снимам.

Вижте това.

Току-що ли видя това?

Здравей.

Мога ли да опитам?

Хайде. Добре, влизай и ти.

Добре.

Уау.

Моят.

Влизай вътре. - Чакай.

Трябва да вземем това на връщане.

Ейми, това място е забавно.

Казах ти.

Виктор идва насам!

Той се среща с мен!

Той идва? Забавно. - Той идва тук!

Здравей. - Здравей.

Това е Рейф! - Ралф?

Рей?

Ралф? - Рейф.

Рей?

Разбира се, можеш да ме наричаш така.

Кони.

Аз съм Ейми!

Здравей.

Хедър! - Хедър. Здравей.

Здравей.

Кой иска бира?

Да. Да. - Да.

Да. Разбрах те. Добре. - Да.

Ще отида да взема нещо. - Ще ти помогна. Ще ти помогна.

Да? Да? - Да.

Ето, дай ми. - Да?

Виктор току-що пристигна.

Ще отида да се срещна с него. - Добре, чакай.

Кажи му да дойде тук!

Ще го хвана!

Ще се върнеш ли? - Не!

Но ти си толкова секси и те обичам! Приятно прекарване!

Чао! - Добре...

Искате ли да се отдалечите от високоговорителите?

Какво?

Искаш ли да се отдалечиш от високоговорителите?!

Твърде е шумно!

Силно!

Ами, те ще се върнат тук.

Имаш ли телефон?

Ще ги намерим. Хайде.

Значи си от Нова Зеландия? - Да.

Така че, от всички клубове и складове в Барселона,

ти избра... - Дойдох тук да те видя.

Направи го? - Да.

Чух Ейми да говори за това къде отивате тази вечер.

Предположих, че ще си тук.

Това е готино.

Значи просто си пътувал?

Да, това е най-добрият начин да го

направиш, просто да видиш какво ще се случи.

Да се пусна по течението? - Да.

Харесва ми. Да. - Наистина ли?

Това някак ме стресира.

Наистина ли? Защо?

Не знам. Просто искам да знам какво следва.

Да. - Ти...

Имаш ли работа?

Работиш ли? Как...

Опитвам се да не работя.

Искам да кажа, върша разни дребни задачи тук-там.

Като какво?

Изтърках боклуци от лодка в Марсилия.

Този.

Работил съм в супермаркет.

Чистил съм коли.

Аз имам...

работил за медиум.

Правил съм много, много, много неща.

Работил съм за м...

Да.

Като... - Много готини хора.

Ами ти? Какво си ти...?

Работиш ли?

Едно...

Ами, аз съм от Тексас...

Добре.

...роден и израснал,

и отидох в колеж в Бостън, където срещнах Ейми и Кони.

И се местя в Ню Йорк през август, за да започна нова работа.

И така, каква е тази работа в Ню Йорк?

Банково дело.

Готино.

Ами, предполагам, че ако намираш утеха в хаоса...

Да.

...и бърсането на боклуци по палубите, това е страхотно.

Веднъж чух някой да казва, че

съвместимост в партньор, чудесно е, когато хората всъщност са

различни един от друг.

Противоположности.

За разлика от споделянето на едни и същи интереси.

Искам да кажа, не се опитвам да кажа това...

Какво?

По принцип, мисля, че трябва да се оженим.

Това е луд разговор извън клуба.

Да.

Най-накрая те намерихме.

Хехе.

Йо. - Какво става?

Знам, че можеш да говориш с нормален глас тук.

Да. Страхотно е. - Хубаво е.

Някой виждал ли е Ейми?

Не мога да повярвам, че Ейми е на домашно парти с Виктор.

Брато, да, можеш.

Това е най-доброто нещо, което Ейми можеше да направи.

Прав си.

Справедливо.

И така, има ли някаква атмосфера?

С-с Рей?

Да.

Чакай, почти съм сигурен, че името му е Раеф.

Раеф? Това е доста ужасно име.

Не мисля.

Не, почти сигурен съм, че Джак е казал...

Мисля, че има "Ф" накрая.

Рей. - Да?

Нищо. Виждаш ли?

Винаги съм прав.

Както и да е...

Мисля, че ще се върна с него в хотела му.

Ти ли си? - Да.

Ще се оправиш ли все пак? - Да.

Ще те изпрати ли обратно?

Ще се оправя.

Да? - Хостелът е...

Ще се оправиш.

Хостелът е толкова близо. Ще се оправя.

Да, вярно е. Добре.

Ами, обичам те. - Обичам те.

Пиши ми, става ли?

Е, беше страхотна нощ. - Лека нощ.

Довиждане. - Ще се видим по-късно.

Ами, звучи като.

Животът на емигрант ти се получава.

Това ми напомня защо исках да те видя тази вечер: Хемингуей.

Ами Хемингуей?

Грешиш за него... каза, че е имал три съпруги.

Всъщност той имаше четири.

Потърсих го.

Чакай, значи искаше да ме видиш

довечера, за да ми кажеш, че греша?

Не ставаше дума толкова за това да ти

кажа, че грешиш, колкото за Мери Уелш.

Предполагам, че е четвъртата му съпруга.

Да.

Хемингуей пиеше, мамеше, мрънкаше през първите си три брака...

...завърши с Мери Уелш

за последните 15 години от живота си.

И тя беше там в най-лошото време.

Искам да кажа, той спечели Пулицър към края,

но той е участвал в самолетни

катастрофи, автомобилни катастрофи,

Здравето му се влошаваше от години, той страдаше от депресия,

и тогава един ден просто се застреля.

Във фоайето им.

Това е лудост.

Тя беше там при смъртта му.

Тя заслужава да не бъде забравена.

Никога повече няма да забравя Мери Уелш Хемингуей.

Хей.

Виждаш ли това? - Какво?

Кулата? - Да.

Ами това?

Хайде. - Добре.

Прадядо ми е бил тук през 40-те години.

Това?

Да, и се е качил с въжената линия.

Той ли яздеше това?

Уау.

Да тръгваме.

Затворено е. Нали? - Да.

Още по-добре. Не е нужно да плащаме.

Мамка му!

Боже мой. Джак, не мога да повярвам, че правим това.

Бързо, бързо, бързо, бързо.

Аз не... Не влизам с взлом.

Хубаво, хубаво, хубаво, хубаво.

Сигурен ли си, че няма да ни арестуват?

Арестуван? - Да.

Не, няма да ни арестуват.

Ще си навлечем ли проблеми?

Не знам.

Вероятно е заключено. Искам да кажа, ти...

Ох.

Гладко.

Това е забавно.

Чакай.

Вижте, оттук можете да видите Саграда Фамилия.

Къде? Къде, къде? - Точно там. Виждаш ли го светещо?

Знаете ли, че са започнали да строят през 1882 г.?

Има рисунка на тази църква в дневника на прадядо ми.

Той е бил войник във Втората световна война.

Той остана в Европа след войната.

Той си водеше дневник и пишеше за всички места, които посещаваше.

Нося го със себе си.

Опитвам се да посетя всяко място, за което е писал.

Това е хубав начин да почетем паметта му.

Да.

Как се казваше?

Ръсел. - Ръсел?

Да.

Забавна вечер е.

Нямаше го на картата ми за бинго.

Ейми и Кони няма да ми повярват.

Не мисля така.

Джак.

Джак?

Мамка му.

Уау.

Това хора ли са?

Какъв е планът за игра?

Импровизирайте.

Мамка му.

Не, не, не. - Не, не, не, не, не.

Цяла нощ сме заключени тук.

Цяла нощ. Къде бяхте през цялото това време?

¿Вейл? ¿Полицията? Ще се обадя.

Да, продължете. И аз ще се обадя на полицията.

Марио, Марио... - Хайде де.

Хедър?

Казах ѝ шест пъти, че ще бъде тук в 9:15.

Кони! - Тя не отговори.

Защо не вземеш по-късен влак?

Искам да кажа, ще се наложи, ако тя не е тук.

Той взе всичките ми боклуци! Взе всичките ми боклуци!

Какво? - Паспортът ми, всичките ми пари,

моето наистина сладко кожено яке от

онзи магазин за втора употреба в Бушуик.

Той взе всичко.

Виктор? - Да, не, той ми каза това,

като, Моли, че е трябвало да е наистина добро

и че това ще бъде най-хубавата нощ досега, а после аз...

Тези шибани обувки болят толкова много.

Боже мой, добре ли си?

Не, добре съм. Аз просто... Аз... Аз се забавлявах,

и тогава буквално бях в парк Гюел,

и не можех да видя нищо, а мозайките от плочки ми пееха,

и тогава се огледах, а той го нямаше

и беше взел всичките ми боклуци.

Чакай, но сигурен ли си, че си добре?

Защото можем да се обадим на полицията.

Не, добре съм. Просто...

Като, нищо, като, лошо-лошо не се е случило или нещо такова.

Аз просто не... Не.

Да те ограбят е много лошо, Ейми.

Знам, но нищо лошо-лошо-лошо не се случи,

и просто не искам да правя голяма работа от това,

и просто се чувствам като такъв идиот.

Хедър, много съжалявам.

Не исках да правя това. - Не, хей, спри.

Важното е, че си добре.

Ще отидем в посолството, ще ти издадем

спешен паспорт и ще се оправиш.

Или...

Ейми, къде каза, че е това домашно парти?

Не, аз... определено си спомням статуята там,

което означава, че беше зад гърба ми.

Така че щях да...

Щях да минавам оттам и...

Чакай, чакай, чакай, чакай, чакай, чакай. Това е, това е.

Ето? - Това е, това е.

Виктор!

Хей! - Виктор!

Виктор, ти...

Хей!

Ало? - Здравей!

Хей! - Здравей, здравей, здравей.

Здравей. - Хей.

Боже мой. - Здравей.

Здравей. Имахте ли парти тук снощи?

Познавам те.

Ти си този, който пя.

Направих ли? - Да.

Пучини.

Боже мой.

Стояхте тук, за да чуе целият площад.

Беше прекрасно.

Толкова красиво. Гласът на ангел.

Не си спомням да съм правил това, но благодаря.

Няма защо.

Ейми пее опера?

Да. - Ъм,

Добре, можеш ли да ни помогнеш да намерим...

Има, ъъъ, един човек. Казва се Виктор. Той беше...

Добре, една минута.

Мамка му.

Виктор, можеш ли просто да ми дадеш нещата?

Какво? Извинявай.

Имаш всичките ми боклуци. Върни ми ги.

Нямам всичките ти неща. - Не, ти ми взе паспорта,

якето ми, портфейла ми, чантата ми, телефона ми.

Нямам твоите неща, скъпи.

Ти... Ще се обадиш ли в полицията?

Да, ще се обадим на полицията.

Търсиш ли номера? Искаш ли помощ?

Обаждам се на полицията, да.

Ченгетата.

Добре, добре, добре. Може би, може би...

може би попаднах на твоите неща случайно.

Може би?

Може би. Ще отида да проверя.

Вие двамата ще останете тук.

Моля те, можеш ли да махнеш крака си от вратата ми?

Махни си крака от вратата ми. - Хайде тогава.

Хвани го.

Моят... Добре ли си?

Хвани го, хвани го.

Боже мой. - Мамка му.

По дяволите.

Добре ли си? Добре ли си? - Добре съм.

Къде отиде той? Къде отиде той?

Хвани го. Хвани го, хвани го.

Движи се!

Фуй, фут, фут. - Намери ли нещо?

Ш...

Това е моето яке, това е моето яке.

Някой вижда ли паспорта ми? - Ъм...

Но, какво... Проверете, проверете, какво е...

Някой... Къде е паспортът ми?

Това са много пари. - Ъм...

Не, дай ми...

Тук?

Да.

Да!

Да. - Да.

Да! Да!

Хей.

Искате ли да удължите пътуването си

и да се впуснете в малко приключение?

Но...

вероятно е много крадено.

Да, но той го открадна.

Не мисля, че това го прави по-добро.

Да, две грешки правят едно добро, нали?

Бум.

Хайде. - Добра находка.

Хайде да го направим!

Сигурен ли си?

Мамка му.

Хей. Хей, хей, хей, хей.

Имам, горе-долу, около четири или пет хиляди в джоба си.

Толкова ли е? - Да.

Какво искате да направите? - Законно ли е това?

Хайде, да тръгваме. - Можем да направим всичко.

Хайде. - Можем да направим всичко.

Хайде де.

Добре.

Къде отиваме?

Знаех, че ще ме попиташ.

Просто искам да знам как знаеш къде отиваш.

Защото... Как?

Харесва ми, че е ужасно да не знаеш.

Не ме убива.

Само малко. - Аз просто...

Не, това е... просто съм любопитен.

Някой някога наистина ли знае къде отиват?

Хей, добре ли си?

Хей, ограбили са те.

И тогава ти накара това да се случи.

Благодаря за напомнянето.

Не, благодаря.

Не, буквално. Виж какво направи през деня.

Вижте къде сме.

Да, Ейми, добре е. Всичко е наред.

Ти превърна най-лошия възможен ден в най-добрия.

Караме кабриолет.

Знам. - Да.

Единственият, който имаха.

Всичко заради теб.

Червеният. - Да. Черешовочервен.

Черешово червено.

Много ти благодаря.

Боже мой.

Моят...

Уау. - Това е лудост.

Това е лудост.

Боже мой. Виж тук.

Красиво е.

Уау.

Това е наистина добра възможност за снимки.

Ще направим снимка. - Добре.

Добре. Ъм...

Мляскане. Мляскане. Това е толкова вкусно.

Чакай малко. Без очила. - Да, да, да.

Хей, Джак, влизай.

Добре съм. Добре съм.

Искам да кажа, ти си някак грозен.

Добре, вземи го... Сега определено няма да се снимам.

Добре, както и да е. - Давай.

Добре?

Изглежда добре. - Можем ли да отидем до ват...

Спри!

Вие, момчета.

Ние направихме това.

Добре, продължете.

Излязохме, предполагам. - Разбира се.

Бих могъл да използвам това

за моята профилна снимка в Hinge. - Да, можеш.

Чакай, това е телефонът ми. - Чакай.

Може ли да си взема телефона? Ейми.

Можеш ли да направиш едно до водата?

Да.

Боже мой.

Тук сме!

Това е лудост. - Чакай. Ъм, да тръгнем насам.

Чувствам, че това е нещо, което би искал да правиш всеки ден.

Ис. Раеф. Ис.

Здравей.

Уау, уау, уау, уау, уау, уау, уау, уау, уау.

Върви, давай, давай, давай, давай!

Добре ли си?

Да.

Да, но нещата са хубави, все пак? Животът е хубав?

Все още ли се чувстваш добре?

Животът е хубав, братле. Не бих променил нищо.

Чакай, Кони, ела тук.

Да? - Спри.

Тя току-що ми каза, че са се целунали.

Шшт!

И тя едва сега ни разказва за това.

Шшт!

Ейми, спри. - Какво?

Те се целунаха.

Чакай, кога?

Беше целувка, беше сладка, и след това заспахме.

Означава ли нещо, например?

Защо би? Утре тръгваме.

Вие, момчета, имате ли нещо предвид?

Какво имаш предвид? - Кони?

Трябва да отида там.

Трябваше да плувам.

Ние не крещим достатъчно, ти и аз.

Новогодишно решение.

Сделка.

Салвадор Дали е живял в тази къща.

И това ли е известният дневник?

Да.

Чакай. - Хайде де.

Не. - Една възможност в живота.

Чакай.

Дори не беше близо. - Добре, ще опитам отново.

Още един?

Помните ли онези туристи с раници?

Срещнах се в тапас бара?

Да, хърватинът. - Да.

Да. - Наистина високият, Горан,

Той казваше, че това е, сякаш, промяна на живота.

Той се откъсна от обществото,

и той сякаш се свързваше отново със себе си.

Предполагам, че това просто ме накара да си

помисля, че мисля, че мога да го направя.

Какво да направя?

Разходете се по Камино.

Ти? - Като, сякаш, като,

Би било невъзможно... - Не, не.

...Бих направил, например, поклонническа пътека?

Не, не, не, никак.

Предполагам, сякаш, бях малко в главата си, като,

с всички тези неща на Виктор, и просто...

Не знам, например, всичко завърши добре, но можеше и да не е така,

и това е, като, не знам, наистина, наистина страшно, и...

Хей. - Не, добре е.

Просто си мислех, сякаш да купонясвам из Европа

след масивна раздяла може би, може би, не е правилният подход.

И така...

Аз съм...

няма да летя за вкъщи утре.

Знаеш ли, Ейми, всъщност мисля, че това е, нещо като,

перфектната следваща част от вашето пътуване.

Да? - Да.

Аз...

Съгласен съм и го казвам сериозно.

Добре, чакай, дръж се.

Рей, можеш ли да ни снимаш? - Да, разбира се.

Знаете, че името му е Рейф, нали?

Раеф. - Какво?

Шегуваш се, нали? - Раеф.

Рей. - Ти каза...

Има „F“ накрая.

"Рейф" на три. Три, две, едно.

Раеф.

Разбира се.

Не, изтрий това.

Не, не изтривай снимката.

Не, изглеждаме добре. - Вие изглеждате добре.

Ти наистина ще правиш виното?

Всъщност ще направя виното.

Това звучи невероятно.

Искаш ли да дойдеш на... - Искаш ли да дойдеш?

Да, искам да дойда.

По-добре от това не става.

Наистина не става по-добре... Вижте къде сме.

Не мога да повярвам.

Обикалям Европа с човек, когото току-що срещнах.

Не мисля, че се брои за скитане,

ако отиваш на екскурзия, за да учиш.

Мисля, че това просто те прави зубър.

Но мисля, че е наистина сладко

че се присъединява към теб.

И аз. Само се надявам да не се окаже сериен убиец.

Обичам го!

Боже!

Здравейте, господине. - Здравейте.

Здравей.

Обичам те. - Обичам те толкова много.

Знам, хора, н-ние го направихме.

Успяхме. - Успяхме.

Ейми, моля те, пази се.

Да, винаги. - И двамата.

Ейми, забравяш ли нещо?

Не. Всичко е в таксито.

Сигурен ли си? - Д...

Защото си оставил това на леглото. - Не.

Ейми. - Паспортът ми.

Определено ще ми трябва това. - Ейми.

Много ти благодаря.

И провери всичко отново, става ли? - Чао.

Чао! - Моля, пишете ни.

Боже мой.

Моля те, направи ми вино. - Ще го направя.

Аз ще ти направя цялото вино.

Чао. - Чао.

По-късно.

Имаш малко време сега, нали?

Да.

Едно последно приключение?

Разбира се. - Хайде де.

Гауди наистина е бил вдъхновен от природата и нейните шарки.

Някой чел ли е пътеводителя?

Всъщност, в този случай, майка ми беше архитект.

Наистина ли?

Тя все още не е архитект? - Не знам.

Какво имаш предвид под „не знаеш“? - Не знам.

Не знам дали това е, което тя все още прави.

Тя се потопи, когато бях на... десет.

Тя си намери нова работа в друг град и тогава...

Имаше периодични посещения, обаждания и писма,

и после след... след известно време, просто спря.

Което е добре, защото мисля, че беше по-лесно

да не се разочаровам от нея, ако нямам нужда от нея.

Да.

Боже. - Какво?

Това е толкова неприятно за мен.

Не мога дори да го погледна, без да се свия.

Какво имаш предвид?

Не мога дори да го погледна.

Тя се опитва да си сложи инжекцията.

И всичко, което я интересува, е количеството внимание

тя ще се появи в социалните мрежи.

Ти не знаеш това.

Може би иска да сподели това преживяване

с приятелите или семейството си.

Мисля, че тя иска внимание.

Гауди не е построил това място

за да могат хората да го покажат на

приятелите си в Instagram профилите си.

Гауди самият ли ти го каза?

Мисля, че трябва да присъстваш.

Мисля, че най-висшата форма на уважение и връзка е присъствието.

Просто не разбирам. Защо те притеснява толкова много?

Тогава бъдете присъстващи.

Нека тя си свърши работата.

Това е замислено като духовно преживяване

където можеш да му се насладиш спокойно,

но хората са твърде празни и безлични

че всичко, което ги интересува, е да го заснемат за други хора

за да могат да получат харесвания и последователи.

Какво имаш предвид?

Извинявай, когато казваш празно и безсмислено,

когато Кони, Ейми и аз снимахме,

Мислеше ли си, че сме празни и безлични?

Ще те помоля да помислиш върху думите си,

защото не мисля, че осъзнаваш колко лицемерно звучиш.

Как е лицемерно?

Вие сте в Европа, следвайки дневник,

който е писал вашият прадядо.

Базирано на... - Различно е.

Не, не, не. Въз основа на

преживявания, които е записал и уловил.

Не правят ли същото?

Само защото е било през 40-те години

на миналия век, някак си си над това?

Хедър. Хедър, Хедър, Хедър.

Какво? - Спри.

Какво?

Ще спрете ли само за секунда, моля?

Това е последният ми ден. Не искам да...

Аз съм задник.

Аз съм задник, ясно?

Беше глупаво. Съжалявам.

Не съм свикнал хората да ме поставят

на мястото ми, както правиш ти.

Аз не... Джак, трябва да отида до влака.

Трябва да си взема... - Нека ти се реванширам.

Нека те закарам до Билбао.

Не искам да оставя нещата в лошо състояние.

Мога ли да шофирам?

Загубих много време в притеснения за

това какво мислят другите хора за мен.

Исках всички да си мислят, че имам този перфектен живот.

Например, имам две специалности - икономика и статистика.

Какво? - Имам много подобна работа.

Към този, който предстои да започнете.

Наистина ли? Ти?

Да.

И тогава...

Имах този здравословен страх.

Знаех, че трябва да направя промяна

и знаех, че това не може да чака.

Така че се отказах от всичко, което ми се

струваше като багаж на смъртното легло.

Знам, че мислиш, че това са глупости.

Нещото с „опитването да живееш в настоящето“.

Но всъщност не е за мен, защото аз...

Пропилях толкова много от живота си.

Имаш четири часа до полета си?

Да, което е добре, защото ще ми даде време.

Да премина през охраната, да се настаня,

изпийте една или три чаши вино.

Ами ако не влезеш?

Защо, имаш ли, нещо като...

приключение извън утъпканите пътеки близо до летището за нас?

Не, просто питам... питам какво ще се случи

ако не сте хванали полета си за вкъщи днес.

Билетът ми вече е резервиран и платен, Джак.

Не мога просто да не отида.

Не мога да не успея.

Работата ми започва след две седмици и

имам апартамент, в който да се преместя.

Хедър, теоретично... - Какво?

В следващите четири часа,

Този самолет ще излети, а ти не си на него.

Това би било наистина лошо.

Ще пропуснете датата за нанасяне в апартамента.

Но какво се случва с живота ти?

Сериозно.

Останалите пари ги имам от Виктор.

Това би могло да финансира малко допълнително време в Европа.

Правиш ли планове?

Това е странно. Много, много е странно.

Странно е. Странно е.

Добре.

Чакай.

Момичетата си пишат съобщения.

Одобряват ли решението ти?

Виж какво е изпратила Ейми.

Да, те повече от одобряват.

Виж къде съм.

Виждаш ли? Хубаво е, нали?

Имам нужда от повече от едно съобщение от теб

казваш, че удължаваш пътуването си.

Знам. Знам. Съжалявам.

Не исках да те тревожа или стресирам.

Просто си прекарваме толкова добре и е толкова красиво,

и кога иначе ще мога да направя това?

Ами новата ти работа?

Каза, че искаш да се върнеш и да се установиш.

Искам да кажа, т-това беше нашият план.

Но затова планирах, като, малко, ъъъ...

като възглавница между ваканцията и момента, в който започна.

Защото, имам предвид, аз съм...

Беше защото исках да отделя малко време, за да се установя,

но мисля... мисля, че ще се оправя.

Ще се върна навреме.

Ще се върна малко по-загорял.

Ами момичетата?

Те решиха да удължат и пътуванията си.

Скъпа, просто искам да си в безопасност, това е.

Пазя се, обещавам.

Обичам те. - И аз те обичам.

Не се тревожи.

Добре, чао. - Добре, чао.

Как беше това?

Чувствам се толкова зле, че лъжа.

Той знае ли, че пътуваш из Европа с произволна група?

Не?

Не.

Той просто се тревожи за теб.

Знам. Обичам го.

Никога преди не съм изпускал полет.

Особено не нарочно.

Не съм шокиран от това.

Вижте това.

Ето тук.

Да, „Сан Себастиан, 1946 г.“

В сърцето на Доностия,

където морето шепне тайни на брега,

„Стоях на мост, размишлявайки върху края на войната.“

„Преди една година лежах ранен на бойното поле“

втренчен в лицето на смъртта.

Не знам как или защо оцелях, но го направих.

И нещо се промени вътре в мен.

Осъзнах, че животът ми, колкото и дълъг или кратък, е само мой.

Няма да губя нито секунда от това.

„Няма да стоя на брега и да се чудя какво е могло да бъде.“

Хайде, всичко е наред.

Къде ме водиш?

Няма проблем. Хайде де.

Бил съм тук преди. - Къде са...

Това нечия къща ли е?

Да. Просто не... Не знам дали има някой вкъщи, но...

Какво имаш предвид?

Джак, чувствам се неудобно.

Не можем просто да ходим... - Няма проблем.

Довери ми се.

Джак?

Боже мой.

Джак!

Хей! - Радвам се да те видя.

Радвам се да те видя. - Аз съм Хедър.

Хедър, приятно ми е да се запознаем.

Здравей. Здравей.

Аз съм Ана. Ана.

Ана. Приятно ми е да се запознаем.

Хедър. - Приятно ми е да се запознаем.

Приятно ми е да се запознаем.

Мина много време...

Той чука на вратата.

Той ни казва,

„Казвам се Джак. Мисля, че баща ти е познавал прадядо ми.“

Това ли е всичко? - Без представяне.

Без контекст. Той просто... - Той просто се усмихна.

Просто така.

Това е прилична усмивка.

Те прекараха часове заедно.

Понякога превеждаме.

Понякога Джак просто слуша как този

старец говори на език, който не разбира.

Искам да кажа, понякога дори не чувствах, че имам нужда от превод.

Не ме интересуваше. Просто исках да слушам.

Много. Много. Много.

Много часове.

Наздраве. - Айта.

Хедър?

Джак казва, че свириш на китара.

Да, ти го направи. - Аз го направих?

Съжалявам.

Той каза това. - Джак греши.

Не, аз му вярвам.

Не, не, не, не. - Той е мой приятел.

Вярвам му.

Знам, че е твой приятел, но греши.

Хайде, свири ни нещо.

Аз не... Не. Аз не...

Да, изсвири нещо, което всички можем да пеем.

Искаш ли да пееш?

Да, искаме да пеем.

Добре. - Моля.

Добре.

Ще... ще опитам.

Да.

Но казах на Джак, че не съм свирил от гимназията.

Проверете го.

Хайде де.

Баща.

Това е всичко. Това е всичко.

Добра работа. - Не.

Знаеш ли, аз наистина вярвам, че

вашите мисли помагат да създадете бъдещето си.

Сериозно говоря.

Разбира се.

Вселената или Бог...

...или както искате да го наречете,

иска за нас това, което ние самите искаме за себе си.

Така че всичко, което трябва да направим, е да мислим

за това толкова често и толкова усилено, колкото можем.

Не знам дали да вярвам на това.

В какво вярваш?

Просто не съм сигурен, че Вселената работи така.

Въпреки че би било хубаво, ако понякога това се случваше.

Откъде дойде?

Тексас.

Здравей. - Добро утро.

Как си? - Сънлив съм.

Има закуска там, ако си гладен.

Толкова е хубаво.

Колко е лудо да има вана в главната спалня?

Благодаря ти, Виктор. - Благодаря ти, Виктор.

Благодаря ти, Ръсел. - Благодаря ти, Ръсел.

Невероятно е, цялото това преживяване, знаеш ли?

Не искам никога да спра да го правя. Просто

искам да продължа да го правя завинаги.

Не искам никога да свършва.

Много е специално.

Ти си специален/специална.

Мога ли да ви задам един въпрос?

Да.

Ако можеш да попиташ...

...Бог или вселената... ето ме отново...

или силите, които са един въпрос...

...и ще получиш директен отговор...

...какво би било?

Каква е моята цел?

Уау.

Да.

И никога преди не съм мислил наистина за това.

Трябва ли да се обличаме за това?

Да. Трябва да носим

изцяло бели тоалети и червени шалове.

Казваш ми, че Хемингуей е носил това?

Може би. - Твърде готин е, за да носи това.

Не, трябва.

Знаеше ли, че старите ездачи на бикове пиеха уиски?

Докато бутилката не свършише, а след това те пикаеха в бутилката

и да пият собствената си урина и да я раздават наоколо?

Какво? - Да.

Мислите ли, че все още правят това?

Мисля, че все още го правят.

Вероятно затова онзи испански ездач в „ И слънцето изгрява“...

Помниш ли как той винаги пиеше уиски?

Със сигурност пие собствената си урина.

Потенциално.

Уау.

Ето ни. Ето ни...

Мисля, че идват...

Отивам там. - Не.

Тръгвам си, тръгвам си. - Не, не, не, не.

Пожелай ми късмет. - Не, не, не, не, не.

Джак!

Джак!

Това беше наистина глупаво.

Спри.

Много Хемингуейски, глупаво, мачо поведение от твоя страна.

Спри. Спри, спри, спри. Сериозно.

Съжалявам.

Не ме разсмивай. - Сериозно.

ДОБРЕ.

Ох.

Мисля, че си изкълчих рамото.

Уау.

Да видим какво се случва, става ли?

Имаш ли нужда от помощ? Мога ли да ти помогна?

Разбрах.

Чувствам се сякаш вселената ти казва нещо

относно използването на откраднати пари.

Просто го връщаме на света, където му е мястото.

Освен това, парите на Виктор свършиха преди два дни.

Какво?! - Да.

Това са твоите пари? - Да.

Джак, това е скъпо.

Няма проблем. Ще го измислим по-късно.

Какво си ти...?

Мога ли да помогна?

Разбира се. Можеш да платиш за каквото искаш.

Здравей.

Порто. Това е вторият по големина град в Португалия,

и този, който даде името на страната и на портвайна.“

Виж това. „Порто, 25.08.1946 г.

Колко сладка е онази сутрин, когато ветровете се обърнат

и вълни на живот се разбиват в обляната от слънце скала.“

Хубаво е. - Мисля, че моето е по-добро.

Не прави това с „Трейсис Травел“.

Здравей. Виждаш ли ме?

Да. - Виждам те.

Слагам си тен, разхождам се на слънце по цял ден.

Не забравяйте слънцезащитния крем.

Да, мамо.

Няма защо.

Добре, вино по обяд?

Как е Раеф?

Раеф? - Да.

Къде е той? Защо не поздравява?

Рейф! - Рейф!

Той е някъде да бере грозде. - Рейф!

Стана наистина сериозно,

толкова бързо. - Наистина ли?

Да.

Толкова е хубаво.

Ами, името на приятеля ми е Камино.

Аз съм, май, на половината път.

Къде сте, момчета?

Намираме се в сладък малък... хотел тип „нощувка със закуска“.

Разкажи ни всичко.

Да.

Просто се лутаме.

Като, ние живеем по дневника на прадядо му.

Дори не правим план.

Просто тръгваме.

Добре ли си? - Да.

Няма ли да се върнеш скоро? - Пет дни.

И така, какво? Ще се върне ли с теб?

Като, каква е цялата тази ситуация?

Още не съм сигурен.

Говорихте ли за това?

Не. Той... той няма планове.

Но начинът, по който говорим...

...това ме кара да се чувствам сякаш би го направил.

Искаш ли да се върне с теб?

Бих се радвал да го направи.

Бих искал той да е с мен в Ню Йорк.

Това не е просто среща.

Да. - Знаеш ли?

Мисля, че съм влюбен.

Чакай, тя каза думата с „Л“.

Ще повърна.

Боже мой, тогава трябва да разбереш това.

Вече ми липсва. Вече ми липсва.

Не искам просто никога да не се виждаме.

Трябва да донеса... Ще го донеса.

Ще го повдигна.

Английски. Английски, моля.

Това е клиника в Памплона,

обаждаш се относно контузията на рамото си.

Забелязахме нещо необичайно във вашите сканирания

и трябва да насрочим последваща среща при първа възможност за вас.

Добре.

Виждали ли сте това?

Ох. - Мога ли?

Да. Не. - Имаш ли нещо против?

Виж. - Уау.

Няма начин.

Това е лудост. - Това е лудост.

Изглеждат ли ви познати?

Не, не съм ги виждал.

Санта Пау е малко селце в Пиренеите,

точно там, където се срещат три държави.

Ако поемеш по грешен път, можеш да го

пропуснеш и да съжаляваш цял живот.

Тук съм през април, за техния фестивален сезон.

Те приключват зимата и посрещат Санта де ла Примавера,

„Светецът на пролетта“.

„Тук съм от шест дни, а те не са спрели да танцуват.“

Те са правили това от векове.

Те са запазили вярата, че пролетта ще дойде.

Че животът ще продължи.

Те танцуват пред лицето на смъртта.

Не се знае кога ще спрат.

„Може би и аз няма.“

Мислите ли, че този фестивал все още съществува?

Не знам.

Къде е? Санта Пау?

Не знам.

Добре, нека ги пазим на сигурно място.

Можеш да го имаш.

Запази го.

Мисля, че Ръсел искаше да го имаш ти.

Обичам те.

И аз. Просто не исках да го казвам пръв.

Здравей.

Виж.

Ако можете да видите отвъд онази кула ей там, това е Колизеумът.

Имаш ли нужда от нещо от мен?

Ти, резервирал ли си полета?

Точно толкова време, колкото е необходимо,

за да се установя на новото място и...

започнете новата работа следващия понеделник.

Добре, знаеш, че имаш по-малко от седмица.

И аз исках да ти се обадя и да ти кажа...

Срещнах някого.

Срещна ли някого?

Как се казва? От-откъде е?

Казва се Джак.

Той е от Нова Зеландия.

Какво прави той?

Ами, от известно време той е бил...

следвайки дневника на прадядо си из Европа.

Следя ли дневник? Защо?

Ами, неговият... прадядо беше

войник във Втората световна война и в памет на него,

Джак следва стъпките му.

Това е наистина красива история и не знам,

може би ще напише книга за това или...

Хедър.

Трябва да тръгвам. - Обичам те.

Чао. - Чао.

Дълга разходка.

Да, изгубих се. - Да?

Значи, очевидно, ще напиша книга?

Аз, ъм...

Щях да ти го спомена.

Да? - Да.

Мислех си, че...

Би ли придало някакъв смисъл на това, което правя?

Не. Това, което правиш, има смисъл.

Просто казвах, че е толкова красиво преживяване

и нещото, което правиш.

Това просто не е нещо, от което наистина имам нужда.

Добре.

Какво ви е необходимо?

Не ми трябва нищо.

Всичко е наред тук.

Добре, но знаеш, че това е на път да свърши тогава.

Качвам се на самолет за Ню Йорк и всъщност не сме говорили за...

как се чувстваш по въпроса или какво мислиш.

Мисля, че трябва да се възползваме максимално

от всеки един от тези дни, докато си тръгнеш.

Докато си тръгна, и после какво?

Не знам. - Ти не знаеш?

Разбирам. Ти не правиш планове.

Отдръпваш се всеки път, когато проявя

какъвто и да е интерес към бъдещето си.

Но след това правите тези грандиозни изявления

за това как вселената се заговорничи, за да ни

даде това, което искаме и от което се нуждаем.

Защо всеки път, когато повдигна нещо за бъдещето, се дистанцираш?

Защото няма смисъл да се говори за бъдещето.

Няма смисъл да говорим за... - Какво имаш предвид?

Няма смисъл да говорим за бъдещето?

За какво става въпрос, за кариерата ти или...?

Не, става въпрос за всичко.

Става въпрос за това какво правим занапред.

Просто, като, съжалявам, че историята те притесни,

но, какво да кажа на баща ми?

Той е човек, който работи всеки ден, откакто е на 16 години.

И ме пита за един млад мъж

скитайки из Европа, следвайки дневник.

Току-що измислих история за това как пишеш книга

защото звучи адски по-добре от,

„Не знам, татко, той е някакъв мистериозен

тип, когото срещнах във влака.“

който носи часовник за 10 000 долара и

си мисли, че работата е за квадрати.“

Купих това отстрани на пътя за десет долара

в деня, в който напуснах работата си.

И го пазя, защото ми напомня кое е истинско и кое са глупости.

Добре, това, което те питам, истина ли е това или са глупости?

Разбира се, че това е истина. Не бъди смешен.

Просто ти задавам въпрос, а ти продължаваш да се отклоняваш.

Какво искаш да кажа, Хедър?

Може би, не знам, „Убива ме, че времето ни тук е към своя край“

и трябва да направим план да се видим възможно най-скоро

заради мисълта, че няма да те видя

или да си на цял континент разстояние от теб е непоносимо.“

Или това е само мое?

Хедър, аз... не знам какво ще се случи в бъдеще.

Знам, но... - И нямам нищо против това.

Знам, но не съм капан, Джак.

Не съм някакъв, като... не съм задънена

улица, която трябва да избягваш.

Никога не съм те лъгал за нищо. - Не казвам, че си го правил.

Но аз ти казах... - Не това казах.

Хедър, от първия ден ти казах, че не живея в бъдещето.

И предпочитам да не правя големи планове.

Знам, но аз го правя.

Харесвам плановете. Имам нужда от тях.

И просто се чувствам като човек,

който няма планове или къде да бъде

можеше поне да направи един или-или

да се качи на самолета с мен.

Не мога да ви дам отговор в момента.

Ела с мен. - Не мога... Не искам...

Не знам какво да ти кажа, Хедър.

И не мога да водя този разговор. - Не ми казваш нищо в момента.

Точно така. Не мога да водя този разговор с теб в момента.

Джак.

Джак, какво имаш предвид под „не можеш да проведеш този разговор“?

Ще се поразходя. - Къде отиваш ти?

Ще се поразходя.

Вярваш ли в рая и ада?

Не мисля, че вярвам в рая или ада.

Обичам да вярвам, че...

това не е всичко, което имаме.

Да. - Този много, много кратък живот.

Мисля, че това е хубавото - че е избор.

Ние можем, ние можем да решим в кого

ще се превърнем във всеки един момент.

И не е от нас да решаваме кой момент е перфектен

и кой момент не е перфектен.

Някои от най-красивите неща идват от най-опустошителните загуби.

Не означава, че не е трудно, все пак.

Вярваш ли в минали животи?

Да.

Сто процента, да.

Мислиш ли, че сме се срещали преди?

Да, сто процента.

Започвам да не...

...вярват в съвпаденията.

Идвам с теб.

Купих си самолетен билет.

„Те копаеха в пръст, която беше изкопана преди тях,

които ще бъдат изкопани след тях.

Тези дървета ще растат, тези мъже ще умрат,

Децата им един ден ще берат тези маслини за себе си.

Засадихме 19 дървета преди залез слънце.

Каквото и да ми се случи, аз съм в тяхната почва.

„Аз съм в историята на техните внуци.“

Това ли е маслиновата горичка, която Ръсел е помогнал да засади?

Не знам. Може би е така.

Потенциално бихме могли да се

върнем към това дърво в друг живот.

Добре. Какво мога да кажа?

Толкова е сладко.

Дай ми телефона си. Ще направя снимка.

Какво ще направиш?

Не се вълнувай прекалено.

Добре, имаме осем секунди.

Какво правим? Какво правим?

Какво правим... какво правим ние...

Какво?

Извадете всички предмети от джобовете си.

Ключове, телефони.

Следващо.

Това е д-р Донато от онкологичната клиника в Рим.

Резултатите от теста ти пристигнаха.

Мисля, че трябва да ми се обадиш възможно най-скоро, моля те.

Джак!

Какво правиш?

Да пием ли кафе? - Хей, глупчо. Да.

Ще започнем да качваме на борда

пътници, които се нуждаят от помощ...

Ще отида до тоалетната.

Добре.

Ъм... ние сме пета група,

така че имате малко време.

Да.

Искаш ли да оставиш нещата си?

Няма проблем. Свикнал съм с теглото.

Добре.

Това беше наистина добро пътуване.

Да, беше.

Всяка една част от него беше страхотна.

Нали? - Най-добрият.

Толкова добре.

Все още има толкова много неща, които искам да видя.

Тогава можем да се върнем.

Да.

Винаги ли ставаш така, когато трябва да пишкаш?

Иди да пишкаш. Побързай. Побързай обратно.

Добре. - Добре?

Пътниците, седнали в зона едно, могат да започнат качване.

...Ню Йорк JFK.

Продължаване на качването на полет 2463 до Ню Йорк JFK.

Тези, които седяха във втора зона, вече могат да се качат.

Зона три вече може да се качва на борда.

...Ню Йорк JFK.

Всички пътници... - Джак!

Джак!

Здравейте, господине.

Търся си гаджето.

Не. - Да...

Но той, той... - Не, не, не.

Мамка му.

Много съжалявам.

Добре.

Съжалявам.

Съжалявам.

Последно повикване за полет 2463 до Ню Йорк JFK.

Всички пътници трябва да са на опашка,

тъй като скоро ще затворим вратите на кабината.

Хехе.

Хей, ъм, пътувам с някого и не мога да го намеря,

и се чудех дали бихте могли да ми

кажете дали вече се е качил на самолета.

Съжалявам. Ще затворим вратата.

Така че трябва да се качите сега и да видите дали са в самолета.

Разбирам. Просто се чудех дали бихте могли да ми кажете.

Ако човекът, който седи до мен, се е качил.

Паспорт и билет, моля.

Благодаря ти.

Добре. Приятно пътуване.

Пълен полет ли е?

Да. - Добре.

Още една празнична атракция открива врати днес в града

е три седмици специални събития в района на Флатирън,

започвайки с доста готина арт инсталация.

Здравей!

Здравей, здравей, здравей!

Хей, скъпа.

Чакай, не, не... Не си чул и дума от него?

Нищо.

Нищо? - Нищо?

Нищо. Не и откакто казах „Наистина съжалявам“.

И тогава съм почти сигурен, че ме блокира.

Не. - Да, последното...

Той буквално е парче от

димящи мокри кучешки изпражнения. - Ейми...

Много съжалявам. Не. Не. - Чакай. Не, не, не.

Не, чакай. Казвам ти.

След, след... - Нека тя говори.

...той каза: „Наистина съжалявам“, съобщението ми не мина.

Той ме блокира. - Значи напълно те игнорира.

След като се отправих на това шантаво пътешествие,

и после ти казва, че те обича, и после просто, сякаш...

направо те обзема и изчезва завинаги?

Съжалявам. Съжалявам.

Г-н Джак може да понесе глупавия си акцент и мрачното си отношение

и може просто да изгние в която и да е

европейска дупка, от която е изпълзял.

Съжалявам. Преживях го.

Заслужаваш хиляда процента по-добро.

Толкова е неудобно.

Не. - Не, не е неудобно.

Просто е грубо. - Не е неудобно.

Просто съм съгласен с нея

че заслужаваш по-добро.

Благодаря ти. Заслужаваш по-добро.

Предполагам, че от всичко на света, просто съм толкова объркан.

Например, защо не каза нещо?

Буквално всичко? - Защо той... Точно така.

Раеф също не е чул нищо. - Какво?

Абсолютно нищо. Не е ли странно? - Наистина ли?

Нищо от Джак? Откога? - Абсолютно нищо.

Той казва, че е истинско... Цял месец, без контакт,

и това е наистина необичайно за Джак.

Хей, момчета.

Ами ако е под защитата на свидетелите?

Ейми? - Не, сериозно говоря.

Ами ако той, например, пристигне на летището

и той видя своя, сякаш, стар мафиотски бос или нещо подобно,

и тогава той каза: „Боже мой, ще ме хванат.“

Така че той трябваше да промени целия си живот и идентичност

в защита на свидетели.

Това би имало смисъл защо той, така

да се каже, не е осъществил контакт.

Определено е... - Разбирам.

Не, това е много по-добра история от „Бях

преследван от човек, когото срещнах в Европа“.

Не, наистина, наистина мисля така, защото той не беше...

Той не би бил... Искам да кажа, нека

бъдем честни, не би бил добър в тълпата.

Не.

Единствената причина, поради която би

бил такъв, е защото е лош в снимките.

Чакай.

Това се натрупва. - Това е...

Сумира се, а после...

Всъщност, продължавай така, продължавай така.

Мисля, че си на прав път.

Той беше част от мафията, не беше добър в

това и затова трябваше да напусне мафията,

и след това трябваше да премине в програма за защита на свидетелите.

Подхранвайки заблудите си.

За това съм тук. - Обичам го. Обичам мозъка ти.

Благодаря ти. И на мен ми харесва.

Следващата седмица е празник,

така че... нека да се заемем.

Ъм, мисля, че всичко, всичко изглежда доста добре.

Една бележка на страницата...

Весела Коледа от Тексас.

Току-що се прибрах.

Хм, семейството е хубаво.

Хей, ето я. - Здравей. Здравей.

Здравей, Нана.

Как си? - Кожа и кост си.

Татко казва здравей.

Нана казва здравей.

Хайде, пусни ме да я направя.

Толкова много ми липсваше. - Дай да те погледна.

Хайде, помогни ми да сложа тази шунка.

Добре.

Не мога да си направя коледната шунка без теб.

Абсолютно не.

Имаш ли бира? - Да, имам бира.

Да, обичам ви всички. Весела Коледа.

Хей.

Какво те яде?

Когато мама си тръгна,

как стана...

Как се справи?

Ами, трябваше да знам, че не става въпрос за мен.

И не ставаше дума за теб.

Искам да кажа, вижте ни.

По-сладки сме от две зърна грах в шушулка.

Никога не бих могъл да бъда в мозъка на майка ти.

Можех да я намразя...

за това, че ни напусна, за това, че те напусна.

Ами, бих могъл да я обичам за-защото ми те даде.

За това, че ми даде тази лична връзка

с най-хубавото момиче на целия свят.

Но повярвай ми, скъпа, аз, аз прекарах много години,

Пропилях много години с омразата.

Същото.

Хедър, скъпа, мила.

Имаш страхотен живот.

Имаш живот по-добър, отколкото някога съм си мечтал.

Имаш отлично образование.

Имаш, страхотна работа.

Имаш страхотно бъдеще.

Не позволявай на това момче да ти го отнеме.

Чуваш ли ме?

Той няма да го направи.

Той не може да направи това.

Ще помогна на баба да сложи зелените зеленчуци.

Чакай, стаята ти е толкова сладка.

Чакай, виж колко лудо изглежда Кони.

На тази снимка. - Виж Кони.

Сериозно,

Тя ще бъде толкова ядосана, че все още ги имаш.

Тя ни каза да ги изгорим.

Знам. Затова ги запазих.

Говорихме за наистина сериозни неща, все пак.

Като неща от бъдещето?

Като сериозни неща, като...

където бихме искали да живеем.

Боже мой.

Мислиш ли, че ще ти предложи?

Бихте ли казали „да“? - ...

Ами, да, бих казал „да“.

Но...

Мисля, че съм объркан.

Да, за какво се объркваш?

Винаги съм намирал утеха

в... плана.

И... - Какъв план?

...

Планът, като моят план, как трябва да се развият нещата.

Винаги има... винаги има формула.

И това е да ходиш на училище, да

вземеш диплома, да си намериш работа,

в крайна сметка срещнеш някого и

това е равносилно на удовлетворение.

И съм благодарен за това, благодарен съм,

но аз...

Аз...

Не знам дали вече искам Ню Йорк.

И не знам дали искам тази работа вече.

Е, мамка му, това е голямо решение.

Знам.

Е, тогава защо го правиш, ако не искаш?

Защото аз не...

Не... искам да те разочаровам и...

Не можеш да ме разочароваш.

Единственият начин да ме разочароваш

е ако си направил нещо, което не си искал да правиш.

Никога не съм разбирал съвсем защо искаш да работиш в банка.

Разбирам, парите, но...

Скъпа, трябва да правиш това, което

обичаш, или поне нещо, което ти харесва.

Не мисля, че бих го харесал или обичал.

Ами кой би го направил?

Разбирам го.

Хей, ти си млад.

Имаш цял живот, за да вземаш подобни решения.

Мисля, че това е въпросът.

Мисля, че това е първият път, когато си задавам този въпрос.

И мисля, че когато бях с него, мисля, че...

сякаш не... не мислех за очакванията към себе си.

Не мислех къде трябва да отида,

кой трябваше да бъда, какво трябваше да правя... правя.

Току-що бях там с него.

Да, това се нарича свобода. Чувстваше се свободен.

Да, и това ми липсва.

Скъпа, ще откриеш това отново.

Искам да кажа, не мисля, че ще го намериш в банка, все пак.

Това е сигурно.

Не се опитвам да кажа, че не си

имал невероятно преживяване с него.

Всъщност казвам обратното.

Той ти е дал нещо.

Той ти даде нещо, към което да се стремиш.

Чувство, към което да се стремиш.

И аз така мисля.

Е, това е голям, голям подарък.

Обичам те. - И аз те обичам.

Хубаво е да си вкъщи.

Хедър?

Здравей.

Здравей. Виждал ли си обувките ми?

Ъм, да, точно там.

Добре, трябва да побързаш. Тя чака.

Хайде. - Добре.

Обявявам ви за съпруг и съпруга.

Ура!

Имаш най-хубавото момиче.

Да, знам това.

В света.

Значи, нищо?

Нито дума?

Знаеш ли?

Ела с мен.

Добре.

Той никога не е отговарял на поканата.

Той току-що ми изпрати сватбен подарък.

И това.

За теб е.

Не съм го чел. Не се притеснявай.

И Кони не знае за това.

Но той каза да ти го дадеш само ако наистина питаш за него.

И така...

Добре. - Ъм...

но ще бъда там, ако имаш нужда от мен.

Добре.

Хедър...

Знам, че изчезването на летището беше непростимо нещо.

Да те гледам как се качваш сам на самолета беше

най-трудното нещо, което някога съм правил.

Но в този момент чувствах, че нямам избор.

Излъгах те.

За това колко болен съм бил преди.

Колко се страхувах, че ракът ще се върне.

И изведнъж ето го.

В един миг бъдещето ми стана несигурно.

Имаше едно нещо, което знаех със сигурност.

Не можех да те помоля да ме гледаш как умирам.

Трябваше да си тръгна.

Трябваше да се надявам, че ще ме намразиш, задето го правя,

че ще продължиш напред и ще

намериш щастието, което заслужаваш.

Липсваш ми.

Мисля за теб все повече и повече с течение на месеците.

Двете седмици, които прекарахме заедно, се

превърнаха в любимия ми филм в главата ми.

Пускам го отново и отново, надявайки

се спомените никога да не избледнеят.

Всичките ми пътешествия, философстването

ми, всичките ми грандиозни идеи.

Това, което знам сега, е, че не съм следил дневника.

Бягах от истината.

Дневникът не беше някаква книга за самопомощ

или ръководство за намиране на удовлетворение.

Това беше карта...

което ме доведе до теб.

Все още го пазя със себе си, но сега го чета по различен начин.

Осъзнаването, че направи всяка част от това пътуване полезна.

Това ми даде сили да се справя с всичко, което предстои.

Любовта е това, което ни кара да танцуваме пред лицето на смъртта.

„Те танцуват пред лицето на смъртта.“

Не се знае кога ще спрат.

„Може би и аз няма.“

Мисля, че трябва да тръгвам.

Чакай, мислиш ли, че е там?

Не знам.

Но аз трябва да тръгвам.

Трябва да имам надежда.

Не знам. Не знам.

Обичам те. - Обичам те толкова много.

Обичам те. - Честито.

Благодаря ти.

Добре, тръгвай.

Скъпа, трябва да тръгваш.

Трябва да тръгнеш веднага.

Здравей.

Как ме намери?

Спомних си фестивала, „танцувайки пред лицето на смъртта“.

Хедър, не мога да ти предложа... Не искам...

Не мога... не мога... не мога да ти дам бъдеще.

Нямам нужда от теб.

Помниш ли какво ми каза?

Ако го мислиш, значи е твое.

Сега съм тук и те обичам.

И искам да танцувам.

И аз те обичам.