Original subtitles

ДИВЕРСАНТ по романа на А. Азолски

първа серия

Тежко ранените във втори и трети.

Всички леки - в шести. - Шести е натъпкан с лежащи...

Пет минути за товарене. - Но там са всички лежащи...

Изпълнявай заповедта!

Слушам, другарю майор!

По пътя ще се оправяме.

Четвърти, излез от вагона! Бързо!

Равнис! Мирно!

Строй се... равнис! Мирно!

Чий е Соломатов?

Мой. - Защо мълчиш?

Множество поражения в корема, а тя си мълчи.

Военен съд ли искаш, заплес?

Боец Соломатов на операция, незабавно!

Най-важното сега е да намерим транспорт до Криндин.

Здраве желая, сестричке. Кой ви обиди?

Какво ви засяга? - Защитаваме момичетата.

Само ни покажете кой ви обиди.

Ето го, идва.

...знаете заповедта ми, не искам извинения. - Е, младши сержантчета...

непосилна задача...

Нямаме време сега. Ще ни хвърлите ли до Криндин?

Возим ранените, а на вас, другари е наредено пеш, с колоната.

Някои пешком, а други - с вятъра.

Имам честта! - Да си вървим!

Потегляме! - Май ме хареса.

Че тя те отсвири. - Но ме отсвири по устав.

Ще ни хвърлите ли до Криндин? - До Криндин ли?

Ще натоварите ли чувалите? - Разбира се.

Колко му е?! - Хайде, направо в камиона.

Върви в каросерията!

Хайде!

Дръж!

Жалко, че войната скоро ще свърши.

Засега отстъпваме.

Така ще е 2-3 месеца, докато ги изтощим, после бързо ще си наваксаме.

А дотогава ще сме станали сержанти.

А може и лейтенанти - за особени отличия при изпълнение на задачата.

Искам да завърша войната като полковник.

Три пъти орден "Червено знаме" и "Червена звезда"...

Полковници Леонид Филатов и Алексей Бобриков. Как ти звучи?

Добре.

Трябваше да попитам сестричката за адреса.

Не се сетих веднага.

Льоха, виж, още един младши сержант. - Ето ви и спътник.

Какво стоиш, войниче? За къде си?

Ще ме хвърлите ли до Чернушки?

Сядай!

Бог обича троицата.

Кой ще даде по цигара? - Непушачи сме.

Навряхме се на майната си! - Ама че работа!

Гледайте... - Добре се подредихме!

Снаряд е избухнал...

Ямата ще да е три на три. - Да вървим да видим.

Здравата е разбит.

Не можем да продължим. - Да положим дървена настилка?

До сутринта ли ще я запълваш?

Чуваш ли, водят се боеве.

Трябва да обърнем, там имаше завой.

Ето, има. На около 5 км. оттук.

А, ето го... обикаля през гората.

Ще пресечем теснолинейката под блатото...

По конете, момчета!

Нашите бият. - Глупак, това са немците!

Момчета, дръжте се! - Гадове, на лов за нас тръгнали.

Попаднахме в обръч!

Добре, че не беше в очите. - Какво каза?

Казвам, добре, че не беше в очите, не си ли чувал вица?

Ясно...

Льоша, ставай, трябва да си търсим раниците.

Ставай, чуваш ли? Стига се преструва.

Или и ти оглуша?

Иди, виж какво става с шофьора.

Върви, на кого говоря?!

Полудя ли? Пълзешком!

Другарю шофьор!

Е? - И той.

Защо не донесе винтовката? Аз ли да пълзя обратно?

Аз сега. - Сам ще отида.

Че откъде тук немци? - Откъде, та откъде...

От където!

Ето ги, гадовете.

Какво се мотаеш, стреляй!

Ела ми тук, ела! - Дай на мен! Дай ми го!

А сега бягаме!

Тръгвай!

Чакай!

Чакай де!

Сержант, чакай!

Чакай.

Направо като лос из гората припкаш.

Да не си от братя Знаменски? Има такива бегачи, шампиони.

Не.

Още като ученик, всеки ден по 10 километра пробягвам.

Добра тренировка e.

За да офейкаш по-бързо от фрицовете ли?

Шегаджия...

Шегата настрана, от врага също трябва да се бяга,

което и доказахме току-що.

Как се казваш, бегачо? - Льоня, Леонид.

Льоха, Алексей.

И приятелят ми се казваше Льошка... - Какво да се прави, война е...

Такова момче беше. Така свиреше на акордеон! И мен научи.

Само че, не му позволиха да си вземе инструмента.

Винаги беше първенец. По всички оценки.

Къде?

В сержантската школа... Защо?

Лошо са те научили в сержантската школа.

Остави документите му на фрицовете.

Ще се върна. - Стой!

Да не са тези?

Бобриков Алексей Петрович... - Дай ми ги!

Дай ги! Дай!

Спокойно!

...се отправя...

Махни се!

Така... сега...

Незабавно върнете документите, или ще бъда принуден да използвам оръжие!

Ама че глупак!

Дръж си ги!

Интересно става, другарят ти направи добрина, виждайки, че не си на себе си,

а ти едва не го утрепа.

Извинявай, избухнах.

Не бива да го четат странични. Наистина, извинявай.

Нямаше нужда да го чета, досетлив съм.

Особено когато ме будалкат със сержантската школа.

Разузнавач, значи, ще ставаш?

Разузнавач.

Само че, какво ще кажа сега в щаба?

Вместо човек, хартийка нося.

Върни ми ги, и нищо няма да обясняваш. Спокойно!

При нас в пехотата, какво е?

Седи в окопа, въшки трепи и чакай да те изгладят танковете.

Непременно трябва да стигна до Берлин, разбираш ли?

Имам с този населен пункт особени сметки.

Разузнаването е най-прекия път до там. А, Льоня?

Няма снимка във войнишката книжка, само фамилия.

И твоят Альошка би го одобрил. Името му поне ще отмъсти на фашистите.

Документите му сигурно вече са в разузнавателния батальон.

Ще ми разкажеш всичко за него. - Не бива, военно престъпление е.

Като е не, здраве да е!

Страхотно са ви научили да стреляте.

Повали фрица без да се целиш.

Още преди армията пет от пет уцелвах.

Тогава мъкни винтовката, а аз ще потърча с щика.

Ще тръгваме ли?

Къде по тъмното?

Близо сме.

Може и да сме близо, ама фронта къде отиде...

На разсъмване ще се огледаме и ще отпрашим.

И ние така...

...изневиделица попаднахме в обкръжение преди месец.

Как се измъкнах - не знам.

Бях зле...

...загубих много кръв.

Духнах от болницата, тръгнах към своята част в Чернушка, после вас...

За него ли мислиш?

Като жив ми е.

Весел ли беше?

Луда глава.

И аз съм луда глава.

Особено за фрицовете.

Да се върна за него, а, Льоня?

Няма никой. Напразно 2 часа стърчахме под дъжда.

Предпазливия и Бог го пази.

Виж, дрезина. - Виждам.

Пътят води направо на изток.

При скрито предвижване в тила на противника, в извънредни случаи...

...се допуска използването на изоставени транспортни средства.

Какво каза? - Това е извънреден случай.

Но не в тила, а направо при нашите отиваме.

Провървя ни, нали?

Може и да ни е провървяло.

Да се захващаме!

Раз-два...

...три.

Трябва ни лост...

...по закона на Архимед...

Ще потърся и ще го спусна с лост, чуваш ли?

Какво, откри ли Архимед? - Горе ръцете!

Ама че късмет, а? Защо всички са непушачи?

Хенрих Витгенщайн, редник. Земляк, от Берлин.

Шоуто свърши, трябва да тръгваме.

Все пак, сме страхотни, нали?

Три фрица "капутнахме", сдобихме се с трофейно оръжие, документи...

Капутнахме...

Втори ден воюва и вече много знае. - Стига де!

Жалко, че не ми разрешиха да си взема акордеона.

Щяхме да идем сега при нашите и...

Мисля си още, че

ако за това ни се полагат медали, то и на Льошка - посмъртно. Нали?

Дай винтовката!

Също и платнището. - Защо?

Затова! Хайде-хайде!

Какво правиш?

Значи, ако само гъкнеш, че

идваме от немска страна - ще плачем и двамата.

Горчиво и дълго. Разбра ли ме?

Не разбрах.

Хвърляй!

Хвърляй!

Все пак не разбирам, толкова врагове унищожихме,

защо трябва да го крием? - Затова! Скоро сам ще разбереш.

Родината не наказва героите. - Всичко се случва.

Глупости говориш, пък си сержант. - Младши!

Познаваш ли мястото? Къде е тази твоя Чернушка?

Направо и надясно.

Зад ъгъла е. - Къде?

Не знам.

Далеч стигнахме.

Братлета, свои сме, наши. - Сега ще изясним това.

Какви са тия разходки във фронтовата зона, а?

Отивахме в частта си. По нареждане.

Нямаше превоз в тази посока. Вървяхме през нощта, пеш.

Заблудихме се малко.

Документите.

И вашите!

В него са.

Филатов Алексей Михайлович... - Леонид Михайлович.

Добре де! Леонид Михайлович...

Къде отивате? - В заповедта е написано:

войскова част 53-25.

Ясно.

Фамилията ви? - Бобриков Алексей Петрович.

Къде отивате?

Др. старшина, не ми е позволено да кажа, питайте коменданта.

Кога е издадена червеноармейската книжка?

На 11-ти януари 1942 г.

Документите, др. младши сержанти,

се носят в собствените джобове.

Запомнихте ли? - Тъй вярно, др. старшина!

Ваня, водиш ги в 5-та, да им дадат транспорт до Криндин.

Предаваш ги лично, според заповедта. - Слушам, да ги предам!

Вчера ви чакахме.

Виноват, др. майор, заблудихме се малко. - Може да е за добро.

Вчера под Белокаменна имаше настъпление, такива неща станаха...

Под дъжда ли бродихте? - Тъй вярно!

Ще се почистим, другарю майор.

Къде ти е раницата?

Раницата му, извинете, я отмъкнаха във влака, докато спеше.

Аз съм виновен, другарю майор. Заплеснах се.

Ех, че юнаци с калпаци! Разузнавачи, няма що.

Давайте, каквито там документи имате. Книжки, профатестати, заповеди.

Седнете!

Стани!

Благодаря, другарю подполковник.

Попълнението приемам.

Е, Филатов, коя година си роден?

'24-та, там е написано.

18-годишен, и без бръснач се оправяш.

Заради военната комисия ли си сменил датата на раждане, а?

В техния род всички са без брада, другарю майор.

Ти да не си им летописец? - Виноват.

Добре де, щом си рекъл без брада, така да бъде!

Обаче, когато си намалят от годините,

вече намирисва на военен съд. Нали така, др. подполковник?

Калтигин при мен! - Слушам!

Как сте с езика, Филатов?

Почти перфектно.

Почти перфектно като с брадата ли?

Не, наистина, майка ми е учителка по немски. И слухът ми е добър.

Кое от произведенията на Шилер харесвате най-много?

"Коварство и Любов".

Какво харесвате в тази пиеса?

Там има конфликт между доброто и злото.

А чели ли сте я?

Чел съм я, обаче на руски.

А ти как си с езика, Бобриков?

В училище бях отличник.

Младши сержант Бобриков...

...много сте блед. Болен ли сте или...

Аз... пуших...

много... цигари.

Дявол го взел, но произношението му е берлинско.

Случайно да сте ходили вече там? - Ще отида там, др. подполковник.

Разрешете да вляза!

Григорий Иванович!

Приемай попълнението и готви младши сержантите за задачата.

Най-добрите намерихме за теб.

А попълнението къде е?

Започва се...

Трябват ми разузнавачи.

Тук нещо не ги виждам.

Младши сержанти, изчакайте командира си отвън пред щаба.

Слушам!

Командирът май не ни хареса.

Проницателно наблюдение...

Нищо, нека ни види в действие.

Жалко, че не можем да разкажем как стигнахме до тук.

Слушай, ако бях казал на разузнавачите, че не си Бобриков? Тогава какво?

Обаче не каза.

Наистина трябва да стигна до Берлин, разбираш ли?

Точно на "Лайпциг щрасе", 13.

Какво има там? На "Лайпциг щрасе"?

Главното командване на Хитлер ли?

Другарю майор!

Палашов, бегом тук!

Спокойно, спокойно, и по-лошо е имало.

Успокой се, ти казах! Върви...

Навоюваха се момчетата. - Какво им е?

От задача се връщат. Нервите им не издържали.

Според мен, слабонервните нямат работа в разузнаването.

Добре го рече. Златни думи.

Орли!

Извинете, не осъзнах веднага,

благодаря на командирите, че ми отвориха очите.

Може да се каже, че за такива като вас съм мечтал цял живот.

Като разбрах, че в дълбокия тил готвят двама истински разузнавачи, с железни нерви,

веднага реших да ги изискам при себе си, да воюват, както трябва!

Е, момчета мои, златни: бръснене, миене, закуска-обяд-вечеря.

Ще видите, че с Калтигин не е служба...

песен!

Напред!

По-пъргаво, другари сержанти. По-пъргаво.

Ето така.

Войнишките куртки трябва да се пазят, не да се съдират из трънака.

Стани!

Свали куртките!

Напред!

Собствената кожа не ти е куртка. Не ти ли е жал?

Страшен си,

от три дни се занимаваш с езика, а вече ругаеш като истински фриц.

Знаеш ли, Льоня, има ситуации, в които речниковия запас от самосебе си се попълва.

Бобриков!

Аз. - Свали задника надолу!

Слушам!

Аз ви пазя, но немецът няма да ви пази.

Височина два метра.

Скок!

На дървото, бегом марш!

Височина три метра.

Стегни се!

Прати звуците по дяволите, не скачаш върху жена, а на земята.

Скок!

Застани мирно!

Здравейте.

От стопанството на Лукашин ли сте?

Казвам се Таня. - Льоня.

Много ми е приятно. Добре дишаш.

В школата по 12 км. пробягвах, но тук не успявам, нашият Калтигин е звяр.

Защото не си видял нашата фрау Турушьова. Гледай!

Ако малко се забавя, тя крещи и ме рита по краката.

Таня...

Не исках това, честно!

Мускулите на прасеца ви не се виждат, това е невероятно.

При бегачите винаги са изразени, а вашите на пипане ги има, а на вид не.

Не си наред.

Филатов!

При мен!

Пак ли си бягал?

Цял живот бягам.

Значи така, от утре започваш друг живот. И никакво бягане!

Защо?

Ако те засече врагът?

Носи се като улав - значи е разузнавач.

Кой нормален войник ще вземе да бяга сутрин?

Че откъде тук враг?

Отстави разговорите и изпълнявай заповедта!

Добре ли ме разбра?

Тъй вярно!

След 15 минути бъди готов за провеждане на занятия.

Кръгом!

Ходом...

марш!

Ето, картофки. - Добро утро.

Набяга ли се? Малко ли ти е службата? Само кожа и кости си.

Чакай, ще ти налея топла вода. Сега, чакай.

Льоня!

Побъбрих си тук с момчетата.

Казват, че да отидеш с Калтигин на разузнаване е лош знак.

Винаги се връщал сам.

Какво ли не казват страхливците.

Кльощав, водата изстива.

Льошка Бобриков, не би повярвал.

Там е работата, че аз съм Бобриков.

Здраве желая.

За групата на Юсупов какво се чува? - Мълчание, другарю подполковник.

А в болницата? - Гордеев май се окопитва,

а Куликов не е годен повече за военна служба.

Ама какво става?!

Трета група за седмицата. Загубите са катастрофални.

А щаба на фронта иска...

...разузнавателни данни.

Махай се...

Григорий Иванич!

Разрешете да вляза. - Влизайте. Калтигин.

Калтигин, с вашата група ще отидете при немците, в Чернушка. Там е щабът.

Ще плените "език".

Майор, артилерист. Притежава важни сведения

за дислокацията на артилерийските подразделения. Фамилията е неизвестна.

Ориентировъчни данни:

има куче,

обича класическата музика, и винаги пътува с грамофона си. Това е.

Доколкото разбирам, ще се мре, ама с музика.

В смисъл? - Не е готова още групата ми, др. майор.

Какви предложения имате?

Да се изпратят в полковото разузнаване. До армейското не са дорасли още.

А за "езика" сам ли ще отидеш?

С такъв сополив личен състав не гарантирам изпълнение на задачата.

Друг личен състав, владеещ немски език - нямам!

Нямам!

Ще ми навлекат само неприятности.

А за къде си сам?

А сам за къде си?!

Ела тук, гледай!

Щабът е ето тук.

На 32 км. от линията на фронта.

За изпълнение на задачата - не повече от ден и половина. Плюс-минус три часа.

Ясно ли е? - Тъй вярно, др. подполковник.

Няма да издържим на това темпо. Ще пукнем по пътя.

Дайте поне три дни за подготовка.

Един, Калтигин, и то за сън.

Стой, кой идва! Паролата!

Сол. - Хляб.

Минавай!

По-внимателно!

Не изоставай! - След мен!

Върви, върви.

Сбогом, момчета!

Минавай!

Хайде, по-бързо, давай!

Доскоро, момчета!

Картата!

Хубава карта...

...не брод, даже мост няма обозначен.

Има, момчета... Със сигурност има.

Дебелакът на моста, с кученцето, трябва да е нашият клиент.

Бобриков, ти с мен.

Филатов, оставаш тук да прикриваш отстъплението.

Напред!

Насам.

Напред!

Завържи го!

Хайде-хайде, бързо да тръгваме!

Филатов!

Е?

Майор Клаус Зинер.

Др. старши лейтенант, той не е артилерист.

Тук има само товарителници за доставка на шоколад.

Какво плещиш, Филатов? Точно ли го прочете?

Като искате, сами си го прочетете.

Ами ориентировъчните данни?

Кученцето, грамофон слуша...

Какво правехте при кучето и грамофона?

Откъде да знам,

кучето и грамофона са на майор Крюгер,

замина преди два дни...

трябваше само да се грижа за кучето, но...

много обичам музиката...

Изложихме се, а!

Той ли го каза?

Аз го казвам.

Той казва, че кучето е на майор Крюгер...

Заминал е за два дни и му го е оставил. И му е разрешил да слуша грамофона.

Той също обича музика. А самият той е интендант с чин майор.

От щаба на армията.

Мамка му, толкова надалеч го замъкнахме!

Аз като не знам немски, вие къде бляхте?!

Беше в безсъзнание.

Вас ще пратя в безсъзнание, овни тъпоглави!

Др. ст. лейтенант, отличителните му знаци са интендантски.

Така е.

Сам съм си виновен.

Не обърнах внимание...

Добре...

Немецът да се ликвидира. Ние - към щаба.

Той моли да не го убиваме. - Това го разбрах.

Работи в щаба. Знае местата и графика на придвижване на важни ешелони.

Обещава да ни ги покаже. На картата.

Само живота ми, казва гарантирайте. Майка му е стара, няма да го преживее.

Майка му...

По-рано трябваше да мисли за майка си.

Да върви по дяволите, ще изчакаме.

Може и да не лъже.

Кажи му: нататък няма да го носим, сам да тича.

Нямаме време.

Отвори си устата!

Дали да не ускорим?

Наблизо има теснолинейка, може да намерим превоз.

Отдавна е изоставена. Немците сигурно не я използват.

Откъде знаеш?

Нямат транспорт за такива тесни релси.

Страшно си умен.

Хайде, движение, бързо. Дай оръжието.

Тръгвай, тръгвай! Бегом.

Дайте му вода.

Тихо!

Двамата, разбира се, няма да я повдигнем, но четиримата...

Хайде, Зинер, върти! Бързо, бързо!

Колкото по-бързо стигнем до щаба,

толкова повече са гаранциите. Преведи му го де!

Немци! - В гората! Бързо!

Ама че гадост! Загазихме.

За какво говорят? - Чакат подкрепление.

Миномети са поръчали. - Мамка му.

Макар че, с минометите ще бъде задушевно...

Тези блата не са обозначени на нито една карта. Но нищо.

На щабните плъхове ще им усуча опашките като се върна.

Само заради това ще се върна. Поехте ли си дъх? Да опитаме да заобиколим.

Бавно напред.

Руски боклуци, обкръжени сте,

съпротивата е безполезна.

Предлагаме ви живота...

Стой!

...ако запазите живота на немския офицер.

Ако ли не - ще ви убием.

Край, в обръч сме. Като пирожки във фурна.

А ти, фриц, не се радвай без време,

да не си прибера гаранциите! И майка ти няма да ти помогне.

Това, че "Хитлер капут" и без теб си го знаем.

Мамка му. Ама че са неудържими говедата!

Назад! Бързо! Бегом!

Хайде, по-бързо! По-бързо!

Е, момчета - соколи, всички ли са непокътнати?

Тъй вярно! - Фрицът как е?

Жив е.

Развържи го, нека вика с цяло гърло: аз съм майор Зинер,

от щаба на армията, не стреляйте!

Свали му чувала, Бобриков!

Моля не стреляйте!

Аз съм майор Зинер, интендант от щаба на армията.

Стойте, моля, не стреляйте!

Аз съм майор Зинер, от щаба на армията... интендант съм.

Ами чудесно.

Умник си, Зинер. Хайде, увивай го!

Руски боклуци, обкръжени сте, съпротивата е безполезна...

Стой!

Нататък не може, ще потънем.

Давай натам. Хайде!

Филатов, при мен!

Слушай, ами ако пратим Зинер?

Не стреляйте, аз съм, майор Клаус Зинер. Идвам към вас.

Г-н майор, сам ли сте? - Сам съм, няма повече руснаци.

Вие добре ли сте?

Да, добре съм. Няма повече руснаци.

Двама загинаха от мина, третия го удавих.

Това блато е ад.

Мислех си, че никога няма да се измъкна.

Паул!

Передай на лейтенанта, че майор Зинер каза, че всички руснаци са загинали.

Момчета, "езикът" да не вземе да хвърли топа?

Докарайте носилка, бързо. Носилка, сержанти, бегом!

Къде са обещаните разузнавателни данни? Къде?!

Къде е информацията за артилерията на противника на южния участък на фронта?

Др. генерал, най-добрата група е на задача. Чакаме я всеки момент да се върне.

Всеки път най-добрата група е на задача, обаче никога не се завръща.

И разузнавателната информация... хич я няма!

Всеки път ми пробутвате едно и също блюдо. А то отдавна се е вмирисало.

Подполковник!

Др. генерал, Калтигин непременно ще се върне.

Кой е тоя Калтигин?

Командир на подразделение, старши лейтенант, разбира си от работата,

27 рейда в тила на противника, и нито един провал.

Майоре, не ти ли омръзна да лъжеш?

Ей сега, кучи сине, до Берлин по задник ще стигнеш...

Кой беснее?

Това е той, другарю генерал, старши лейтенант Калтигин.

Сега ще ти дам аз една заповед, ела тук! Махни си ръцете, ти казвам!

Калтигин!

Стига си размахвал юмруци!

Здраве желая, другарю генерал.

Разрешете да доложа на др. подполковник.

Докладвайте.

Др. подполковник,

задачата е изпълнена, немския офицер с чин майор е доставен.

Има какво да доложи.

Само че, няма да може, защото е тежко ранен и е в безсъзнание.

А тази гнида отказва да го води в санитарната част.

Тази гнида е личният ми шофьор.

Виноват, др. генерал, не се досетих.

Наистина ли има какво да каже?

Тъй вярно.

В колата и към санитарната част, бързо!

Можем да продължим. Пий. От шнапса ще ти олекне.

Сейчас ще се свести, другарю генерал.

Хайде!

Значи ешелон трябва да пристигне на Луговая тази нощ?

Да... точно тук.

Застани мирно!

Герой...

Сядайте.

Значи си артилерист от щаба,

специалист по дислокация и видове въоръжение?

Съвсем не, др. майор. Не съм казвал това.

Ако сведенията на твоя мазен "език" не се потвърдят -

не 3, а 300 кожи ще ти смъкнат.

Засега отиваш в ареста.

Разпитаха ли те?

На Калтигин ли се точат?

Крещеше, че задачата бил саботирал, нарочно бил подменил картата...

Мръсник, той да беше там...

Нищо, старши лейтенантът ни е врял и кипял.

Гледай!

Какво има?

Водят го нашия врял и кипял.

Качвай се!

Мой ред е.

Наблегни, че майорът е заминал, но все пак не се върнахме с празни ръце,

и кажи колко фрицове повалихме.

Ще измисля нещо. Ще се измъкнем.

Льоха!

Може ли да запаля, другарю лейтенант?

По-добре обяснете, Рудолф Шнапс,

с каква цел и при какви обстоятелства, станахте Алексей Петрович Бобриков?

Отново броди по пътя нощта

Отново не се вижда изгрева

Отново по сигнал тревога

поемаш на далечен и труден път

дори да изпея всички песни на света

дори да изрека всички нежни думи

пак няма да успея да разкажа как ме обичаше

как ме обичаше и чакаше...

Превод и субтитри:alexandrasim Отбор "Руска рулетка" www.subsunacs.net