Original subtitles

[Лука] Netflix има 200 милиона абонати.

Prime Video 150 милиона.

Ако се съберат двете платформи, броят на зрителите ще достигне 350 милиона,

плюс членове на семейството, множество абонаменти...

Това са много хора.

От това следва, че това са услугите за стрийминг днес през 2020 г.

да очертае колективното въображение, духа на времето.

Но има и Pornhub.

Порно стриймърът има 42 милиарда посетители годишно,

три и половина милиарда на месец, 115 милиона на ден.

Netflix, Prime Video и други платформи са публичната дискусия.

Pornhub е несъзнаваното, потиснатото.

Това е, което обществото не показва.

Какви сме в действителност.

Тази история започна така, както се започва една картина.

Със скица.

[свири "Muori delay" на Verdena]

[свири "Muori delay" на Verdena]

♪ Забавяне на умирането ♪

♪ Не се гмуркаш в нея ♪

Hominid ♪

Това е моето отношение

Who cares

Чаки, Чаки

♪ Забавяне на умирането ♪

♪ Намираш убежище в нея ♪

It's true that ♪

Black is pitch black

[призив на чайките]

[редовен сърдечен ритъм]

[кликване на ключалка]

HI.

Всичко е наред?

За вас, да, определено, пет минути в стаята за вземане на кръв!

Тя приема един месец хормони и се подлага на операция.

[чукане на вратата]

[Роберта] Доктор.

Съжалявам, Роби, но не бързахме.

Имаме нужда от леглото, ти трябва да си легнеш.

Не, само още малко, хайде...

Добър анестетик, а? Доста голяма бомба.

Някои дни, виж... Е, Роби?

Не ви казвам нищо.

Слушай, припомни ми малко какво трябва да направим.

че имам сметана в мозъка.

Вие не правите нищо, а ние правим всичко.

Ние оплождаме всички ваши яйцеклетки вместо г-н Инфекция на пикочните пътища тук.

[Антонело] Любов, хайде.

[Лука] Казвам се Лука Месико, син на Джовани Месико,

пенсионер загива, спасявайки две деца от пожар.

Винаги съм му завиждал за смелостта.

Вижда горяща къща и скача в нея.

Аз съм човек, който не се отказва.

Отлагащ.

Човек, който щеше да има блестяща академична кариера,

ако само беше завършил докторската си дисертация.

Учебникарски пример за самосаботаж.

Това не е историята за това как най-накрая завърших дисертацията си

за Питър Слотердайк и опитомяването на човешкото същество.

Както в известната фраза на Джон Ленън,

"Животът е това, което ти се случва, докато си зает с други проекти."

[Сара] Скъпа, идваш ли?

Да.

[нечленоразделни гласове от телевизора]

- О, Боже мой, все още има снимки на Милано? - [Сара] Ех.

[Лука] Какъв момент да искаш да имаш дете сега...

Какво правим, оставаме на закрито?

Говори за себе си - чух директора.

Няма да се прибирам често.

Какво, по дяволите, правя тук, затворен през цялото време?

Пишете дипломната си работа, нали? Казахте, че искате да я завършите.

Разполагате с цялото свободно време, което искате.

Използвайте го.

[Luca] Всички италианци, считано от 10 март 2020 г,

те трябваше да поставят под въпрос живота си,

но това не е историята за това как пандемията от коронавирус

тя провали живота ни.

[звънец на вратата]

Съжалявам, но не трябваше ли да ограничим контакта?

Хайде, това може да е последната вечеря за известно време.

- Трябва ли да го правим с него? - Той не ни е таксувал нищо.

Можете да приемете малко сарказъм.

Защо винаги става дума за пари?

Защо при вас никога не е така?

Здравейте! Добре дошли.

- Вече ли сте точни? - Здравей, момиченце.

По-добре късно, отколкото никога.

Говорейки за "по-добре късно, отколкото никога", Валерио...

Разрешение.

- Здравей, пич! - Помниш ли сестра си?

- Здравей, Дария. - Здравей, Сара.

Стига все още да можем да се виждаме лично, а?

Ще опитаме. Няма за какво.

Пет минути във фризера за сигурност.

- По ваша заповед. - FFP2 маски.

- Пасимония, която е като белите трюфели. - Добре.

- Здравей. - Здравей, Лука.

О, Боже мой, колко е сладко! Вижте го как спи!

Благодаря ви.

- Уау, каква красива къща! - [Сара] Благодаря.

Бих искала да видя, че съм го купила за него.

Антонело...

[Сара] Къде по Апийския път? Колко нагоре?

Познавате ли мавзолея на Сесилия Метела?

- [Сара] Да. - Веднага след това вдясно.

Но тя е огромна! Колко платихте за него?

Ако бях купил директно мавзолея, щях да похарча по-малко.

Аз съм стар, нека правя каквото си искам.

Скъпа, не умираш, дръж се.

Но тази дупка? Дали това е плувният басейн?

[Антонело] Двадесет на шест, преливане, солена вода.

Тези идиоти са го направили твърде дълбоко,

сякаш трябва да се занимавам с олимпийско гмуркане.

Ще го запълня с пръст, за да мога да излея още един слой бетон върху него,

стига строителните площадки да не бъдат затворени.

Ковид е истинска болка в задника, а.

Съществува риск вилата да остане недовършена кой знае колко дълго.

При цялото ми уважение, не ми се струва най-сериозното нещо, като се имат предвид обстоятелствата.

[сирени]

Разбрах, че първо сте били разстроени, нали?

Но е ясно, че това не е домът на интернист и учител, нали?

- Дария също щеше да го разбере сама. - О.

- Е... - Но...

Още удари? Сега той се връща в клиниката.

Когато завършихте медицина, бях най-щастливият човек на света.

Предпочитам болницата, чувствам се по-полезен.

- [Антонело] "Полезно"? - Да.

Как така идвате в клиниката, когато имате нужда от помощ?

Никога ли не се срамуваш?

Ако искате да се откажете от печеливш бизнес,

можеш да се омъжиш за мъж с положение.

С цялото ми уважение, ех.

Мисля, че имате туморна маса, която притиска фронталния ви лоб.

Това би обяснило липсата на инхибиторни спирачки.

Той усвоява добре професора.

Това е лекарска шега, между другото добра. Браво.

Харесва ми, че съпругът ми не е амбициозен.

[звънец на вратата]

- Кой е там в този час? - Не знам, ще отида и ще видя.

Мрачният жътвар, като в онзи филм на Монти Пайтън.

Искате ли да спрете с тези шеги за смъртта?

Трябва да докоснете дървото.

- Това е ПДЧ, купих го. - Съжалявам.

[Лука] Това е историята на Аманда и как тя съсипа живота ми.

Да?

Отсядам в B&B от другата страна на улицата и ми трябва кодът, за да вляза,

само телефонът ми е с изтощена батерия, а кодът е в телефона.

Толкова много информация. Не разбирам, какво трябва да направите?

Мога ли да заредя телефона си за две минути?

Да, разбира се, добре дошли.

Гнездото е там, би трябвало да работи.

- [Сара] Кой е той? - Това е съседът, любов.

Но какъв съсед?

Момичето е отседнало тук, в B&B.

Трябваше да зареди телефона си, защото иначе не можеше да влезе.

[Сара] О, добре.

- Съжалявам, че ви притеснявам. - Не, няма проблем.

Значи някой живее тук.

Няма съседи, няма досадни хора, запомнете това.

[Антонело] Да имаш офиси наоколо е истински лукс.

Съжалявам, но съобщението на Конте е тук. Ето го.

[Conte, TV] Ето защо съм на път да подпиша разпоредба

което можем да обобщим с израза "оставам си вкъщи".

[Граф] Вече няма да има червена зона.

На полуострова вече няма да има първа и втора зона.

Ще има Италия, защитена Италия.

Поради това те трябва да се избягват на целия полуостров.

движенията,

освен ако не са мотивирани от три конкретни обстоятелства:

доказани работни причини,

в случай на необходимост или по здравословни причини.

Към тази разпоредба добавяме

също така забрана за събиране на открито.

О, добре.

По-добре да тръгнем.

- Ако се събуди, това е краят. - За Бога.

Мислех, че съм приключила с всичко това завинаги, но вместо това...

Плодородието е вашата област.

Невероятно е, за мен - да, а за него - не.

- Той не е проблемът, спрете. - О, не?

Знаете ли, че водата в Рим е пълна с естроген?

Изстискване на женски хормони.

- Хайде, хайде... - [Сара] Ето ти го.

- Сара, аз ще ти помогна да почистиш масата. - Не се притеснявай.

[Дария] Разбира се.

От колко време отсядате в B&B? Мислех, че е празен.

Няколко дни.

А.

Мисля, че ще останеш. Не знам дали си чул, че от утре ни затварят.

Всъщност.

Какво, по дяволите, правя, зазидан там? Ако изобщо мога да вляза.

Както и да е, аз съм Лука, приятно ми е да се запознаем.

- Аманда. - А.

Подобно на главния герой на "Ярки светлини, голям Йорк".

Добре...

Е, това е роман...

Защо отнема толкова време?

- [Лука] Заминавате ли? - Начало.

Очевидно завинаги.

- Хайде. - Заповядайте.

- Здравей, Лука, благодаря много. - Здравей, за какво?

- Добър вечер. - Добър вечер.

- Познаваме ли се? - Не.

Татко, "ние се познаваме", хайде.

HI.

- Какво казах? - Отиди. Довиждане, Дария.

Здравей, Сара.

[Сара] Здравей, пич. Той е заспал.

- Може би малко повече обич. - Говориш за привързаност?

Върви, върви.

- Довиждане.

Здравейте, лека нощ.

- Аз съм Сара. - Здравей, Сара.

Вие сте?

- Аманда. - Аманда.

Съжалявам за намесата, но наистина не знаех какво да правя.

Спокойствие.

Ще приключа с почистването на масата.

[бип]

- Осветена е! - Благодаря на Бога.

Ето го: 014217.

Нула...

Имате ли го?

Мисля, че е така.

- Благодаря. - Няма за какво.

[Amanda] Нула...

- Това е 014217. - [Аманда] Правилно.

- [щракване на ключалката] - Там!

- Благодаря отново. - Довиждане, лека нощ.

[Сара] Не, не е грубо, бедничко! Тя беше смутена.

Е, и аз щях да бъда, ако се бях омъжила за старец.

Не, няма да се сприятелявам с нея, мамо.

Проблемът тук е в таткото, а не в Дария.

Да, трябва да тръгвам, добре?

Да, внимавам, довиждане.

Луд ден и не мога да изляза.

Искам да кажа, че не мога да излизам.

Отивам в болницата, няма да излизам.

- [Лука] Остави ли ми кафе? - [Сара] Разбира се, ти, който не заслужава доверие.

Слушай, мислех си за нещо.

Да отложим ли?

- Имате предвид системата? - Да.

Не знам, любов, каквото искаш.

Не "каквото искаш", не ме оставяй да поема цялата отговорност.

- Кажете ми какво мислите. - Току-що се събудих.

- Да... - О, успокой се.

Всеки път, когато говорим за бебето, ме караш да се чувствам сама.

Не сте сами.

Какво трябва да направим?

Има пандемия, по дяволите! Не изглежда разумно да се прави операция.

- Не? - Нека го отложим, хайде.

Добре.

- Добре. - Съгласен съм.

Добре.

Добре.

- Елате в Сто? - Мис Афганистан.

- Какво правиш? - Имам разговор с преподавателите в Zoom.

- След това нищо. - Напишете дипломната си работа, нали?

- Кога ще се върнете? - Кой знае?

- Довиждане.

- Приятен ден. - Ще се видим.

Аз обаче съм амбициозен.

Знаех си, че ще се разстроиш!

- Довиждане.

[директор, компютър] И така, казахме на децата в понеделник.

Време е да съберете телематичните сметки на всички.

[Иван, PC] "телематични потребители"? E-mail!

Касаро, ти не се държиш като показник.

[директор] Участвали ли сте някога в дистанционно обучение? Точно.

Това е безпрецедентна ситуация.

Има родители, които дори нямат компютър.

децата да учат у дома.

Добре? Така че нека се ориентираме с поглед.

Разбирам ви, но нека се опитаме да избегнем тези полицейски перифрази.

Съжалявам, но не разбирам кога трябва да започне дистанционното обучение.

Затова нека дадем на семействата няколко дни, за да се разберат.

Надяваме се да е най-късно в понеделник.

Междувременно те изпълняват домашното, което сте им дали.

- Понеделник, 16-ти? - Искаш ли следващата?

Не, аз питах! Няма нужда да се напрягаш, когато някой те пита.

Ще ви държим в течение, ще ви информирам.

Добре, довиждане на всички и, моля, размърдайте се.

- [директор] Развеселете се. - Добре.

- Довиждане, скоро ще се видим. - Довиждане, благодаря.

- Здравейте на всички. - [жена] Здравейте, благодаря.

- Здравейте. - [мъж] Здравейте.

[говори немски език]

[Преводач] На фона на историята на идеите.

[звъни мобилен телефон]

[Преводач] Смятам, че...

[Аманда] Ще спреш ли? Остави ме на мира.

Не, няма да ви кажа.

Трябва да се покажеш, защото си луд!

Ти си се побъркал, разбираш ли?

[вибрация на мобилния телефон]

[Аманда] Оставете ме на мира!

- О. - О.

Какво, по дяволите, ще правя до понеделник? За пръв път предпочетох да работя.

Слушай, познаваш ли някой, който може да ти достави трева до вратата?

Вместо да сте затворени 24 часа в денонощието с Betta

Предпочитам да преподавам тригонометрия на пубертетни бонобо.

Той ме командва, по дяволите.

[Лука] Има ли начин да ви доставят трева до дома ви?

Имат ли тласкачите семейства или не?

Откога съществува човешката раса? 250 000 години?

[Иван] От 249 990 години ние управляваме.

От десет години жените са начело и ето, че човешката раса изчезва.

Еволюционният дизайн е ясен!

[Иван] Те спечелиха, но ние прецакахме планетата им.

Няма да остане нищо, което да управляваме, само пустини и хлебарки, по дяволите.

[Лука] Е, това изглежда песимистичен анализ на въпроса, нали?

- [Иван] Не прекалено много! - [Лука] Ммх.

- [силна музика] - [Иван] Каква е тази бъркотия?

- Съседката ми танцува. - Завъртете малко телефона.

[играе "Nont for Sale" от Sudan Archives]

[Джон] Ах.

- Това не е честно. - Какво?

[Иван] Затворен съм в къщата си на 80 квадратни метра със съпругата си

а ти си сам в мезонет с горещата сестра на Дуа Липа пред теб.

О, Боже, той ни видя.

Какво общо имам аз с това, по дяволите? Той видя теб, не мен.

- Ще ти се обадя, хайде, довиждане. - Да.

- Крава. - Крава.

Снимахте ли ме?

Не, говорих по телефона с мой приятел.

Проведохме видеоразговор.

Той чу музиката и каза: "Откъде идва?"

- Показах му... - Съжалявам, фитнес залите са затворени.

- У дома се справяме. - Разбира се, че не, разбирам.

Винаги обаче има и обща тераса.

Мога ли да го видя?

Да, ще взема ключовете.

- Воала! Хубаво, а? - Никой ли не го използва?

Не, освен нас.

[Лука] Казах ти, че те са просто офиси.

Ако искаш, ще оставя вратата отворена, така че когато пожелаеш...

Перфектно.

Така че ще преподавам тук и повече няма да ви безпокоя.

Водите ли и уроци? Аз преподавам история и философия, а вие?

Табата хип-хоп.

По принцип това, което хората правят във фитнеса, за да отслабнат.

Ах!

Не разбирам тези, които ходят на фитнес.

И да ви кажа, че това ще ви се отрази добре.

- В колко часа обикновено имате занятия? - В четири часа.

- Интересувате ли се? - Не, питах, за да не ви безпокоя.

Добре, отивам.

- Ще слезете ли или ще останете тук? - Оставам тук.

Благодаря, ех.

- Довиждане.

[Лука] И така, според Хайдегер и неговата антибиологична теория,

същността на човека е по-близка до божествената.

а не на животинския свят.

Чудя се какво ли би казал за факта, че всички сме затворени.

като животни в клетка.

Добре, приключихме за днес.

Можете да заспите отново, особено тези, които все още не са го направили.

[Люк] Здравей.

Фабри, останете вместо него.

- Сбогом. - Здравейте на всички.

- Сбогом. - [Лука] Довиждане.

- Всичко ли е наред? - Извинете ме, професоре.

Какво се случва?

- Не, нищо. - Какъв е проблемът? Момче?

Момиче.

Тъкмо бяхме започнали да се виждаме, но той вече не ми се обажда.

Обаждате й се.

Страхувам се, че ще бъда натрапчив.

Ако можех да се върна на вашата възраст, щях да си спестя много излишни страхове.

Както и да е, достатъчно училище за днес, ще ви оправдая.

Направете нещо хубаво, например слушайте музика.

- Играете ли? - Да, малко на китара.

Може би някой ден ще ме накараш да почувствам нещо?

Хайде.

Крава.

Не се страхувайте. Ако искате да й се обадите, обадете й се.

Не забравяйте, че нещата, които не сте направили, не могат да ви бъдат върнати.

- Благодаря ви. - А какво ще кажете за?

[Журналист, телевизия] Това е 475 само за един ден.

Корицата.

[Cenci] Инфекциите в Италия продължават да нарастват непрекъснато.

Тя не забавя кривата на епидемията.

- [Лука] Любов. - Mmh.

Приличаш на енот.

Носим козирката през целия ден.

[Сара] Приличаме на тези, които са ловували извънземни.

- [мобилен телефон вибрира] - Ето го...

Здравей, татко.

Каква е тази история, която искате да отложите?

Моля те, изтощена съм. Не сега.

[Антонело] Знаете ли какво е общото между моите пациенти?

Че в един момент всички казват: "Нека изчакаме още малко."

Забавянето е това, което ми донесе богатство.

Не е нужно да чакате, за да имате деца.

Казва мъжът, който стана баща на 65 години.

Носите се величествено! Но от друга страна, аз съм мъж.

[Антонело] Колкото и сперматозоиди да изгубим, само един винаги е достатъчен.

Колко е хубаво да говоря за сперматозоиди с баща ми.

Благодарение на мен ще имаш дете.

Имате право да ми напомняте, че това е много здравословно.

[Сара] Сега трябва да вечерям, ще ти се обадя по-късно, добре? Хайде, довиждане.

В спорта няма сравнение.

Имаме повече мускулна маса.

Ще ми кажеш: "Добре, добре, а какво ще кажете за шаха?"

Знаете ли на каква позиция е първата жена в класацията по шахмат?

Петдесет и втора.

- Какво казахте? - Ти луд ли си?

Говоря вече половин час, а ти мислиш за нещо друго.

Какво мислите за това?

[свири "Krack" на Soulwax]

[бип]

Нокти.

[свири "Krack" на Soulwax]

[музика спира]

HI.

Така се чупи гръбнак, а?

Трябва да слезете с раменете си.

и използвайте коремните си мускули.

- Тук. - Имаш предвид тези, класическите.

- Точно така. - Добре.

- Влезте. - Харесва ли ви това?

- Добре. - Тук.

- Нямате ли коремни мускули? - Оставих ги вкъщи.

- Можете да го видите. - О, но аз се треса, а?

Да, трябва да треперите.

Добре, добре, ще ви помогна малко.

- Да, забележете. - Ето така?

- Да. - Ето така.

И така, по-добре.

[Звучи песента на CCCP "I'm Fine"]

♪ Това е въпрос на качество ♪

♪ Това е въпрос на качество ♪

♪ Това е въпрос на качество ♪

Или формалност

I don't remember well anymore

[заедно] Формалност

♪ Това е въпрос на качество ♪

♪ Това е въпрос на качество ♪

♪ Това е въпрос на качество ♪

Или формалност

I don't remember well anymore

Формалност

[звънец на вратата]

♪ Как да решиш да обръснеш главата си ♪

♪ За да премахнете кафето и цигарите ♪

- Благодаря ви. - Няма за какво.

- Здравей, красавецо. - Здравей.

Формалност

Формалност

Формалност

♪ Или въпрос на качество? ♪

I'm fine

I'm sick

Не знам къде да отседна

I'm fine

I'm sick

- Но това е формалност - Добре съм, болен съм

- Добре съм, болен съм - Формалност

- Добре съм, болен съм - Формалност

- Добре съм, болен съм - Формалност

- Добре съм, болен съм - Формалност

- Добре съм, болен съм - Формалност

- Добре съм, болен съм - Формалност

I'm fine, I'm sick ♪

I'm fine, I'm sick ♪

[стонове]

Мога ли да ви донеса вино?

Боже мой, не те чух.

- Разбира се, но имам само една чаша. - Няма страшно.

[Аманда] Тайна ли е това?

Не, не, не.

Опитвах се да завърша докторската си дисертация, върху която работех от години.

- Но не преподавате ли вече? - Да, но в гимназията.

Преди имах други амбиции.

Надявах се на преподавателско място в Сапиенца, но след това баща ми почина.

Между едно и друго нещо загубих много време.

Съжалявам за баща ви.

Моят е гадно парче, ако това е някаква утеха.

Открих го наскоро.

Майка ми му чистеше.

а когато забременяла, този задник й дал пари, за да направи аборт.

След това я уволнява.

Но! Джентълмен.

С тези пари тя се връща в Куба и очевидно не прави аборт.

- Върнахте ли се в Италия заради баща си? - Също така.

Кой знае какво се надявах да намеря.

Какъв беше баща ви?

Мълчалив, нелюбезен, поне към мен.

Но е един вид герой.

Той загива, спасявайки деца от пожар.

Аз съм съвсем различен. Ако видя капка кръв, припадам.

Аз съм като майка си.

Тя умира две години по-късно.

Тя не можеше да се справи без него.

Братя?

Не, ти?

Наскоро разбрах, че имам двама доведени братя, които дори не познавам.

И като си помисля, че винаги съм искала да имам голямо семейство.

Трябва да внимавате какво си пожелавате.

[звънец на вратата]

[кликване на ключалка]

- [Козимо] Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? - [Аманда] Нищо.

"Нищо"? Мислиш ли, че няма да те намеря?

[Козимо] Ти ме накара да потърся това гадно място.

- Трябваше ми малко време. - "Известно време".

- Кого чукаш? - Никой.

Съжалявам, има блокиране, кого искате да видя?

- На какво се смееш, по дяволите? На какво се смееш? - [Аманда] Пусни ме.

[Козимо] Не ми говори глупости, разбираш ли?

[Аманда] Ти ме нараняваш! Пусни ме!

[Козимо] Трябва ли да ви напусна сега? Преди имах нужда от теб, нали?

[Аманда] Пусни ме!

Какво искате да правите?

Напиши ми кода на вратата, побързай.

[Козимо] Влизам и излизам оттук, както си искам.

Ако това не е правилно, ще ти избия и четирите зъба в устата.

- [Аманда] Защо трябва да правиш това? - [Козимо] Аз? Защо трябва да го правя?

Мислиш ли, че можеш да си играеш с мен така? Че съм твоя играчка?

Знаеш кой съм аз.

[Козимо] Защо трябва да ме караш да играя лошия?

Искаш ли да съм лош?

[Козимо] Искаш ли това?

[Аманда] Какво искаш да правиш сега? Ще ме убиеш ли?

Или.

О!

Не ви пука.

- Искаш ли да се самоубия? - [Аманда] Не, любовчице, не искам това.

- [сигнал за набиране] - [Аманда] Свали пистолета.

[Cosimo] Любов...

[офицер] Полиция?

Да, здравейте? Извинете ме, искам да съобщя за спешен случай.

В апартамента срещу къщата ми има мъж, който напада жена.

- [Полицай] Дайте ми адреса. - Какво ще кажете, извинете?

[агент] Адресът?

- Здравей, чуваш ли ме? - Не, виж, направих грешка, съжалявам.

- Ей, кой беше този луд? - Ако те беше видял, не знам какво щеше да стане.

На кого му пука!

- Трябва да отидете в полицията. - Не мислех, че ще ме потърси тук.

Слушай, заснех всичко, имаш доказателството.

Можете да го арестувате, той е опасен.

- Но това е само за показ. - За какво шоу? Той имаше пистолет.

Обещай ми, че ще го докладваш.

Той не е лош, но е имал гаден живот.

- Баща му го биеше. - Оправдавате ли това?

Ако наистина се чувствам в опасност, ще го направя, обещавам.

- Какво друго ще се случи? - [мобилният телефон вибрира]

Всичко е наред?

Да, жена ми казва, че той няма да се върне тази вечер.

Той отива в болницата.

Слушай, дай ми номера си.

Ще ви изпратя видеото.

Запомнете го.

[звъни мобилен телефон]

Обадете ми се, ако имате нужда от помощ.

Наистина.

[свирят "Bella Ciao" на саксофон]

Но не се чукахме.

Знам, че искате да знаете.

Харесва ми, че те е грижа за мен.

Не.

Не и тук.

[аплодисменти]

[мъж] Браво!

Чакай! Чакай, чакай...

- Какво правиш? - Не, чорапи, знаеш ли...

Хайде, първият път с чорапи е гаден.

Не!

[свири "Let me follow" на Son Lux]

[стонове]

[стонове]

[свири "Let me follow" на Son Lux]

[кликване на ключалка]

- [Лука] Крава. - Крава.

Вече сте си у дома?

Да, но само за три часа, после трябва да се върна в болницата.

- [Сара] Умирам от глад. - Хайде, ще ти сготвя нещо.

[Сара] Благодаря ви.

Днес се уринирах.

Да, не исках да си свалям костюма, исках да изчакам края на смяната си.

Докато отивах до тоалетната...

[сирени]

Той изхвърли пикочния ми мехур.

Крава.

Просто умора.

Слушай, защо не си вземеш няколко дни отпуск?

Така че си починете, останете с мен.

Не, какво мога да направя? Има пандемия, не мога да го направя.

В един момент се уплаших...

За миг не знам защо...

Че съм направила аборт.

После си спомних, че не съм бременна.

Когато тази история приключи, ще направим всичко.

- Виждали ли сте гробовете в Бергамо? - Хм.

Не, не гледам новини, те ме карат да се чувствам безпомощен.

Но вие, мъжете, защо винаги трябва да говорите за пениса си по един или друг начин?

Не, просто...

Просто по цял ден не правя нищо тук.

Възхищавам се на това, което правите.

Спасяваш животи.

Истината е, че малко ти завиждам.

О.

Кажи, че отново ми завиждаш, и ще поискам развод.

- Завиждам ви. - Адвокат!

[аплодисменти]

[свири "Kandy" на Fever Ray]

Хм...

Ницше вече не вярва в ценностите на своето време,

в частност на християнския морал, но той не се примирява пасивно.

Всъщност тя се опитва да пренапише собствената си история чрез други ценности...

[свири "Kandy" на Fever Ray]

[свири "Kandy" на Fever Ray]

[глас не се чува]

Гледам порно на Ecosia, браузъра на природозащитниците.

Така че всеки път, когато мастурбирам, засаждам дърво.

[звънец на вратата]

- Ей, бях на път към теб. - Нетърпелив съм, съжалявам.

Боже мой, каква къща! Завиждам ви.

Можеше да го видиш от прозореца, но когато беше вътре...

- Печелите пари с философия. - Но какви пари? Не.

Бащата на Сара ѝ го подарява.

- Наистина? - Да.

За неин късмет.

- Ясно е, че баща ѝ я обича. - Хм, твърде жалко, че е задник.

Всеки път, когато ме види, ми напомня, че не мога да си позволя тази къща.

Да кажем, че използвам философията, за да го предпазя от това да отиде в ада.

Така че дълбоко в себе си вие също сте беден човек.

Баща ми беше керемидар.

Сара беше извън моята лига.

Това не е вярно.

Защото сте красиви.

Кой играе?

Никой.

Тя ми го даде.

[Лука] Казах ѝ, че искам да го опитам, но така и не го докоснах.

[звуци от клавиши]

Хм.

Откога сте заедно?

Седем години.

Запознахме се случайно в спешното отделение.

Не ми казвай, че е спасил и твоя живот.

Не, не точно.

Мислех, че получавам инфаркт, но... това беше просто гастрит.

Може би това беше карма.

Но вие будист ли сте?

Защо?

- Ами... - О, за статуетката, имаш предвид?

Но не е моя! Вероятно принадлежи на собственика на къщата, кой знае.

Между другото, той тежи един тон.

Но аз харесвам будистите.

Техният символ е смеещ се дебел мъж,

докато ние имаме един измъчван до смърт.

Вярвам ви, че сме притеснени.

Разстроен ли си, Лука?

Кухнята също е красива.

Вижте тук!

Да сготвим ли нещо заедно?

Да отидем при вас, хайде.

Казахте ми, че ще се върне утре сутринта, нали?

- Да. - Беше така, за да се промени веднъж завинаги.

- Само че тук е малко... - Е, няма значение, ти си изненадан.

- Хайде, добре, да хапнем тук, хайде. - Не, не се притеснявай.

Както и да е... ще се видим утре.

- Дори не съм много гладен. - Хей, нека да излезем.

- Навън? - Да.

- С комендантския час? - Хм.

Мога да взема книгата с рецепти на Сара, за да направя фалшив сертификат.

И какво ни пишете?

Хм... бременна ли си? Ще отидем ли на гости?

Имаш порочен ум.

Не повярвах.

Кога отново ще видим празен Рим?

- Отивам да си взема якето. - Иди.

[Аманда] Знаеш, че в Австралия

Дали рибите в аквариума, затворен поради Covid, са спрели да се хранят?

Наложило се е да изпратят водолаз, който да плува с тях, за да им помогне да преодолеят депресията си.

- Всеки има нужда от внимание. - Лошо е да си сам.

Затова ли се забърка с този задник?

Но Козимо е улично куче.

- Той хапе само от страх. - Но не е правилно да му се доверявате.

Греша и когато излизам с теб.

Специализирам се в това да се провалям.

- Така че аз съм глупак. - Ти го правиш.

Искам да имам семейство, а ти вече имаш такова.

Тази история няма да завърши добре, вие също знаете това.

Разбирам, ще бъда малко по-добър от този Козимо.

Тогава не разбрах защо не сте го докладвали.

Защото това не е ваша работа.

Обещай ми, че няма да се обадиш в полицията.

- Защо? - Защото животът е мой.

Не искам полицията да шпионира наоколо.

Закълни ми се.

Добре.

Сигурно и вие имате тайни, нали?

Опитваме се да имаме дете чрез IVF.

Просто имам чувството, че се държа като дете със свекърва си.

Какво означава това?

Той е собственик на клиниката.

Той ни помага.

Не знам, това ме кара да се чувствам като дефектна,

когато всъщност проблемът е неин.

- Какво не е наред? - Тя има синдром на поликистозните яйчници.

Аз също го имам.

Наистина? Съжалявам, не знаех това.

- Откъде знаете това? - Всъщност.

Като контрацептив обаче е бомба.

[агент] Все пак е настинка.

- Баща ви? - Хайде.

Съжалявам... За съжаление, когато остареят, е пълна бъркотия.

[агент] Хей!

Хм.

Хм.

Изчакайте, ще ви се обадя.

О! Ферми!

Нека отидем там.

Върви! Върви! Върви!

Ето го, ето го.

Но нали имахте разрешение?

Да, но се страхувах, че все пак ще ме хванат.

Страхуваш се от всичко.

[Аманда] Жена ти е късметлийка.

Предупреждавам ви, че не аз.

Аз съм объркан.

Не ме интересува.

[Аманда] Да правим любов тук.

Сега.

[вибрация на мобилния телефон]

Изчакайте.

Изчакайте.

- По дяволите... - Какво става?

Тя е моята съпруга.

Той се прибира у дома.

Поставят я под карантина.

Крава!

- О, вие сте там? - [Лука] Аз съм в банята!

[Сара] Добре, можеш да излезеш.

Как сте? Притеснен ли си?

Не, ядосана съм.

С мен?

Не, като при вас? Какво общо имаш с него?

С онзи китайски идиот, който изяде прилепа.

Трябваше да сменим целия отдел,

да казват на медицинските сестри как да бъдат лекари.

Съжалявам.

Мисля, че сте прав.

Защо имаме дете? Светът свършва.

Светът винаги свършва за всеки от нас.

Какво е това, някакъв извратен начин да ми кажеш, че все още искаш да бъдеш баща?

- Там ли сте? - Да, тук съм.

- Липсваш ми. - Ти също.

Отворете вратата, хайде.

Ще вляза, ще се карантинирам с теб, ще хвана Ковид.

Не.

Ти луд ли си? Това е най-глупавото нещо, което мога да кажа.

Дори и най-романтичните.

[свири "Толкова много неща" на Orchestre Tout Puissant Marcel Duchamp]

[свири "Толкова много неща" на Orchestre Tout Puissant Marcel Duchamp]

[свири "Толкова много неща" на Orchestre Tout Puissant Marcel Duchamp]

Любов!

Върнах се.

- Получихте ли водата? - Да!

Остави ми бутилка тук, умирам от жажда.

- [Лука] Здравей. - Здравей, какво правиш?

Scribacchio.

Признавам с болка, но ризотото беше невероятно.

Това е масло.

Никой обаче не иска масло...

- [звънец] - Как върви дипломната ви работа?

Добре.

Знаете ли, че Слотердайк е говорил за Голямата катастрофа още преди 40 години?

като богинята на века?

Ах...

Но не е ли този Слотердайк човек, който има лош късмет?

[Козимо] Подарък, който да ме накара да ти простя.

- Любов, там ли си? - Отворете го.

- Да. - Не, мисля, че сте замръзнали.

В момента препрочитам "Чумата" на Камю.

[Сара] В гимназията не осъзнавах какъв шедьовър е това.

- Има някои прекрасни герои. - Сложете го.

Там е лекарят, жертвата на самоубийство, журналистът.

Но наистина ли?

- [Сара] Те преживяват същата трагедия. - Помниш ли как се запознахме?

- Това ги прави по-човечни. - Тази история няма смисъл.

Може би същото ще се случи и с нас.

Няма смисъл.

- Това е идеалната възможност да промените всичко. - Вземете огърлицата.

Глупости ли говоря?

Да, мисля, че карантината, не знам, ме прави по-чувствителна.

Ставам сантиментален.

[Козимо] Съжалявам.

- [Лука] Не, правим... - "Кучи син".

- [Сара] Какво се случва? - Не знам, чувам странни звуци.

Мисля, че крадат от офисите на долния етаж.

- За какво, по дяволите, говориш? - Чакай малко, дай да видя.

О!

- [Сара] Какво се случва? - Чакай.

[Аманда] Никога повече не искам да те виждам!

Извинявай, виж какво ти направих...

Извинете ме.

- Защо не ме обичаш? - Знаеш защо.

- [Козимо] Искаш ли да изчезне? - [Аманда] Да.

Една последна целувка и изчезвам завинаги.

- Последната целувка. - Да.

- Вярно. - Кълна се в това.

Кълна се.

[Аманда] Достатъчно...

Просто е!

- Достатъчно! - Изчакайте.

- Достатъчно! - Чакай!

- Достатъчно! - Оуч! Какво е?

[Аманда] Отвращаваш ме!

- Слушай, обаждам се на полицията, ще окача слушалката. - Сигурен ли си? Добре.

Куче ли сте?

[Отговорник] Covid-19 спешен случай.

Поради интензивния трафик линиите са временно заети.

- Моля, изчакайте. - [Козимо] Казахте, че ви е харесало.

- За какво, по дяволите, говориш? - Скъпа, отивам в полицията.

- [Сара] Бъдете внимателни. - Да.

- [Полицай] Добър вечер. - Да, добър вечер.

Това е спешен случай.

Трябва да се намесите в апартамент.

[служител] За спешни случаи трябва да се обадите на 911.

Извинете ме, пред къщата ми има човек с пистолет.

[кликване на ключалка]

[офицер] Сигурен ли сте, че сте видели правилно?

Да, разбира се, сигурен съм.

- Насочил ли е пистолета към момичето? - Какво имаш предвид, извинявай? Не ви чувам.

Той е прав.

- Той ли насочи пистолета към момичето? - Не този път, но предишния път - да.

Аз също го заснех.

- Защо, колко пъти се е случвало това? - Две.

Искам само да подам жалба.

Не, тя не е жертва,

но можете да съобщите за това и ще изпратя патрулна кола да го провери.

Дайте ми адреса.

Тя е тук, мога да ви придружа, ако искате.

Вижте, случаят не е такъв.

Можете ли да намерите видеото за мен? Ще се обадя в полицията.

[Офицер 2] Заместник-комисар! Вижте кого съм хванал тук.

Кой го разпознава с тези шибани маски? Кой си ти?

И кой, по дяволите, си ти?

- Добро момиче! - Къде да го изпратя?

[Bravetta] О, лесно!

- Той ми го изпрати... - [Заместник-комисар] Какво правите тук?

- Не бяхте ли в Casilino? - Тук.

[Bravetta] Винаги съм там.

"Просто следях един случай наблизо." Той се качи в колата, без да се сбогува.

- Той ми казва, че е твърде тежък. - [Агент 2] Разбирате ли?

- Нека го видя. - [Заместник-комисар] Между другото, Мина...

Позволете ми да ви запозная с един приятен човек, мой колега.

- Приятно ми е да се запозная с вас, Козимо Бравета. - Приятно ми е да се запозная с вас.

Искате да пиете кафе с нас? Все още си свободен, нали?

- А... - Оставете колегата на мира!

Това са зверове, извинете ги.

- [Козимо] Направете ми кафе. - [Заместник-комисар] Хайде да вървим.

- [Офицер] Ще свърша тук и ще дойда веднага. - Добре.

- [Заместник-комисар] Как са нещата при вас? - [Козимо] Всичко е наред.

- Видеото? - Не знам какво...

- Съжалявам, но телефонът е счупен. - Не, нищо.

Какво имаш предвид под "счупи се"?

Не, случайно го изтрих, невероятен е.

- [Офицер] Има ли някой друг това видео? - Не, за съжаление не.

[Полицай] Ако се страхувате от някого, трябва да ни кажете, ние сме полицията.

Не, не.

Съжалявам, сгреших.

- Сбогом. - Къде отиваш?

[офицер] Извинете, къде отивате?

[звънец на вратата]

[кликване на ключалка]

[Лука] Защо не ми казахте, че е полицай?

- Откъде знаете? - Отидох в полицейския участък и го видях.

Той беше там с другите полицаи, беше приятел.

Обърнахте ли се към полицията?

Защо не ми казахте?

- Влезте вътре, нека поговорим там. - Отговор.

Той ме изнудва.

Обвиняемият е фалшив.

- Но... - Но вие не го докладвате?

Обвиненията не са съвсем неверни.

Съжалявам, но за какво говорим?

Знаете ли какво е захарно бебе?

Жена, която прави секс за пари.

Миналата година правих това за известно време.

Първоначално той се появи като клиент.

Предложих му малко кокаин и той ми каза, че е полицай.

Конфискува го, но не ме докладва.

После започна да се връща все по-често.

Никога не е бил толкова агресивен.

Съжалявам.

Казах ти, че съм объркан.

[журналист, телевизия] Потвърждава се за шести пореден ден

намаляването на случаите на коронавируси в Италия.

Днес 680 по-малко от вчера.

Хоспитализациите, интензивните грижи и смъртните случаи също намаляват.

През последните 48 часа те са 420.

- Докторе! - [Сара] Аз съм тук.

[вибрация на мобилния телефон]

[Сара] О-о-о!

[кликване на ключалка]

Отрицателно!

- Върви! - Какво ядете на тъмно?

- Не, аз бях... - Каква тъжна вечеря.

- Малък аперитив. - Ммх...

Ще приготвя нещо.

Извинете ме, но нали всеки ден пазарувате хранителни стоки?

Какво купуваш, шибаните закуски? Соковете?

Не, просто всеки път, когато отида в супермаркета.

след това забравям какво да купя.

Добре, ще се погрижа за това.

Ще направя списък.

Утре ще приготвим хубава вечеря, за да отпразнуваме края на карантината.

и прекарваме известно време заедно.

- О, нали утре се връщаш на работа? - Вдругиден.

Шефът ми даде допълнителен ден, а напрежението в отдела спадна.

Това е нормално.

Слушай, аз съм затънал в моите трагедии

Не знаех, че си се поставил под ключ.

Не може да е било лесно.

- Не го харесвам.

Нека го поправим веднага.

О, какво не е наред?

Нищо.

Виж, познавам те.

Казах ти куп глупости.

Какво означава това?

Не съм написал нито един ред, напълно съм затънал.

Прав си, не съм амбициозен.

Боже мой, тъкмо се чудех какво ще ми кажеш, вбеси ме!

Но на кого му пука за тезата!

Помислих, че може да ви е интересно.

Тогава знаем какъв е университетът в Италия.

[Иван] Тогава всички те са политически коректни феминистки, "Аз също".

Разбира се, всичко е наред,

но в действителност те се снимат като порнозвезди,

те пълнят устните и дупето си със силикон.

- Те са объркани. - Ще спрете ли?

За какво?

Да говориш лошо за жените, само защото жена ти печели повече от теб.

Вземете молекулярен тампон, ех.

Може би освен обонянието и вкуса някои хора губят и чувството си за хумор.

Вярно е, че говориш лошо за Бета, защото това те кара да се чувстваш по-нисш.

Той е адвокат! Всеки може да спечели пари, като продаде душата си.

Тогава говориш? Винаги си ревнувал, защото Сара е по-богата от теб, а сега говориш?

Какво, по дяволите, казваш?

Сара можеше да се омъжи за пластичен хирург, а се омъжи за професор без пукната пара.

Може да работи в клиниката на баща си, а той работи в болницата.

Тя е много по-добра от мен, много по-смела, по-предприемчива.

- За жените е по-добре да не го правят, хайде. - Добре казано, добре направено.

- Благодаря ви, госпожо. - За какво, по дяволите, говориш?

Ние сме гадове.

[Лука] Върви, върви.

Нокти.

[бип]

[кликване на ключалка]

[Лука] Не разбрахте какво трябваше да направя, за да получа пунтареле.

- [Сара] Ммх. - Почти убих една стара дама.

[Сара] От друга страна, аз направих нещо много незаконно.

Поканих хората в дома си.

- О, здравейте. - Здравей.

Помниш ли Аманда от B&B отсреща?

Да, Аманда от B&B.

- Как сте? - [Аманда] Добре, ти?

- Добре. - Имах нужда от кафе.

Да, знам, че контактът е строго забранен, но аз бях блъснат отзад...

- Всъщност аз дадох, така че... - Да.

Вече отивам. Благодаря, Сара.

Не се притеснявай, ще дойда с теб.

Самостоятелно.

[Аманда] Довиждане.

- [Сара] Здравейте. - [Аманда] Благодаря.

- Колко сладко! - Каква е тази увереност?

Не, каква интимност? Той ме покани на кафе.

Той я нямаше и аз му я дадох.

Видяхте ли колко е красива? Какво тяло? Тя е кубинка.

Какво, по дяволите, има предвид, че е кубинка, извинете?

Не става дума за това, че всички кубински жени имат невероятни тела.

- Това е малко расистко. - Защо сте толкова ядосани?

Не се ядосвам, но не казваш "кубинците"...

Няма какво повече да кажа, добре.

[Лука] Здравей, любов!

[звънец на вратата]

[звънец на вратата]

Какво си мислехте, че правите?

Опитвам се да говоря с теб от дни, а на теб не ти пука.

- Казахме, че няма да ползвате мобилни телефони, нали? - Трябваше ли да ви изпратя димни сигнали?

- Все пак е по-добре, отколкото да играете у дома. - Не знаех, че тя е там.

Мислех, че ме избягваш.

Когато я видях, импровизирах и я поканих на кафе.

Ти се държеше влюбено.

Сега ме гледаш отвисоко.

Може би защото открих някои неща за теб, нали?

Така че е вярно, че ме съдите.

Има обаче още нещо, което не знаете.

Какво?

Бременна съм.

- Какво? - Чухте правилно.

Ето защо ви търсех.

- И чий? - Майната ти!

Казахте ми, че имате PCOS.

Какво искаш да ти кажа?

Имаше шанс едно на хиляда.

Какво да правя сега?

Сара трябва да си направи имплант след седмица.

Ще имаме бебе.

Не мога да й направя това, разбираш ли? Тя не го заслужава.

[гинеколог] Така че, едното е да се прекъсне бременността.

а другият е да се изгони плодът.

Добре.

Слушайте.

Ако не ви се иска, не го правете.

С яйчници като нейните не е лесно да се забременее.

Всичко е наред?

Страхуваш се, че не съм взела хапчето?

[музика за китара]

[Fabbri, PC] ♪ Няма да успея ♪

♪ Ако ме свалиш... ♪

[Лука] Можем да се опитаме да го идентифицираме a posteriori

моментът, в който започва любовта.

[Fabbri, PC] ♪ Няма да успея ♪

You can't breathe anymore

[Лука] Но е много по-лесно да се определи точният момент, в който тя приключва.

[Fabbri, PC] ♪ Няма да успея ♪

I won't succeed

Как можеш да живееш

♪ Нагоре с краката? ♪

Как можеш да живееш

♪ Нагоре с краката? ♪

Как можеш да живееш

♪ Нагоре с краката? ♪

♪ Uh ♪

Уау, бомба!

Много добре, четири "да".

- Това не е вярно, но благодаря. - Не, не.

Изпяхте ли й го?

- "За нея" кой? - Хайде...

Отидохте ли там?

Веднъж, но си заслужаваше.

Цял следобед.

Хм. Хайде, скоро пак ще излизаме.

Не знам какво щях да правя без нея. Тя е добър човек, професоре.

Това не е вярно, но благодаря.

[звъни мобилен телефон]

[мобилно известие]

На какво се смееш, по дяволите?

[журналист, телевизия] От днес големите фабрики и строителни обекти могат да отворят отново.

[вибрация на мобилния телефон]

[журналист] Ресторантите и баровете ще отворят отново от 4 май,

но само в режим на доставка на храна, която се консумира вкъщи.

Винаги от понеделник...

[Сара] Скъпи, аз работя цяла нощ. Ще се видим утре сутринта.

[Журналист] Пътуването между регионите без основателна причина е забранено.

Добре, любов, ще се видим утре.

Добра работа.

[журналист] Не.

Министърът на транспорта Де Микели говори този следобед.

[неразбираеми гласове]

[Журналист] Той разясни подробности за използването на обществения транспорт в града.

Само тези, които носят..., ще могат да го използват.

[изключва телевизора]

[попадения]

[Козимо] Ела тук! Искаш ли да поговорим?

Да поговорим ли? За какво трябва да говорим?

Ще те убия, никой няма да те пита къде си!

[писъци]

[писъци]

Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

- Какво, по дяволите, искаш да правиш? - Пусни ме!

Какво, по дяволите, искаш да правиш?

[Лука] Никое чувство, дори любовта, не е толкова силно, колкото страхът.

Време е да вземете решение.

Живот в духа на баща ми

или да бъда страхливец, какъвто винаги съм се страхувал, че съм.

[детски писъци]

[свири "Muori delay" на Verdena]

Какво, по дяволите, беше това...

Четиринадесет... 014217.

[кликване на ключалка]

[учестено сърцебиене]

[приглушени писъци]

[приглушени гласове]

Ще те убия! Ще те убия! Ти, гадно парче!

[Козимо] Никой няма да те търси тук!

Кажи ми кой, по дяволите, е направил видеото! Кой е направил видеото с теб?

Кажи ми! Коя беше сестра ти?

[Лука] Философът Петер Слотердайк казва:

"Какво е човекът, ако не животно, от което се изисква твърде много?"

А?

[Козимо] А ти кой си, по дяволите?

- Оставете това нещо на мира! - [Лука] Да, да.

- [Козимо] Сложи го! - Да.

- Кой, по дяволите, си ти? - Остави го.

Замълчи! Как влязохте? Защо този идиот знае кода?

Чукаш ли го?

- Аз съм съсед, чух писъците. - Вие ли сте съседът?

- [Лука] Да. - Вие ли направихте видеото?

- Не, какво видео? - О, не ме заблуждавай.

Познавам ви, вие сте съпругът на Сара Бернини.

- Козимо, моля. - О! Замълчи!

Какво правиш, чукаш мъжа на сестра си?

- Какво? - Какво? Какво, не знаехте?

Знаете ли защо? Защото освен че е курва, тя е и психично болна.

Вие го убихте.

[Лука] Когато всичко вече се беше случило, ме сполетя едно откровение.

Не само че не бях герой, но дори не бях и главният герой на тази история.

[Антонело] Тя страда от синдром на поликистозните яйчници.

Диагностицирали ли сте го някога?

Не.

Защо избрахте да дойдете при нас?

Исках да се срещна с нея.

Интервюто в "Report", нали?

Не знаете колко жени са идвали да ме молят да ги забременея.

след това явление.

Докторе...

Тя не ми е казала дали иска да се възползва от асистирана репродукция.

Исках първо да разбера някои неща.

За мен.

Състоянието му не е тревожно, то е доста широко разпространено.

Дъщеря ми също има същия проблем.

- Дъщеря ви? - Единствената ми несподелена любов.

На колко години е?

Той е на нейната възраст.

- Как се казва тя? - Сара.

- Защо? - Сбогом.

Докато се срещнем отново.

[Лука] През цялото време

Мислех, че аз съм тази, която шпионира Аманда от прозореца си.

Вместо това, тя беше тази, която ни шпионираше.

Подобно на онези рибки в аквариума в Австралия.

Туристите смятаха, че рибата е шоуто,

но от гледна точка на рибите шоуто беше на хората.

Така че те бяха депресирани без посетители.

В крайна сметка животът е въпрос на гледна точка.

[глас не се чува]

[Аманда] Той ми помогна да намеря адреса на Сара.

После разбра, че съм дошъл да остана тук.

Наговори ми много глупости.

Това, което се случи между нас, не беше планирано.

Просто исках да надникна в живота на Сара.

[Аманда] Разбрах защо тя имаше всичко, а аз нищо.

След това се случи блокирането.

Останах заключен тук.

Започна да ме гледаш.

Сега вината е моя? Откъде, по дяволите, знаех, че си сестра на жена ми?

Не исках да се влюбвам в теб.

- Каква ситуация... - Той щеше да те застреля, какво трябваше да направя?

- Съжалявам, че спасих живота ти. - Благодаря ти много.

Сега ме вкарват в затвора и изхвърлят ключа.

- [Аманда] Какво трябваше да направя? - Стойте настрана от тази гадост!

Насилих ли ви да направите нещо? Виж, и двамата го искахме!

Никой не го е видял да се качва.

Той не можеше да каже на колегите си, че идва тук.

Тази сграда е пълна със затворени офиси.

Никой не ни чу.

И какво от това?

Аманда...

- Това ли е наистина името ви? - Глупав ли си?

Да сключим сделка.

Аз се грижа за Косимо.

В замяна на това оставяш мен и Сара на мира завинаги.

- Хм. - Участваш или не?

Как да го накарате да изчезне?

Вилата на Антонело на Апианския път.

Работата е в застой, но утре ще започне отново.

Имате ли черни чанти?

- Кой друг знаеше за вас двамата? - Никой.

Отивам.

[Лука] Не знам кой е казал, че животът е трагедия, видяна от близък план,

а комедия, видяна в широк кадър.

[Служител] Говорете с моя колега.

[Лука] Истината е, че всички ирационални движения

те се ръководят от скрита рационалност.

Винаги има логика, колкото и абсурдна да е тя,

в неща, които не могат да бъдат обяснени в ретроспекция.

Моят Ксанаду.

- Но все още не сте приключили! - С Covid затвориха строителната ми площадка.

Имаме всичко, от което се нуждаем.

[смях]

Хайде да отпразнуваме края на тази шибана карантина, Роби!

[приглушени гласове]

[Аманда] И...

И вече не си спомням, всичко се случи толкова бързо.

[Роберта] Няма ли да дойдеш?

За какво мислите?

Мислех си, че това е краят на света.

Вярвате ли в това?

Но ти си краят на света! Вижте се!

[Антонело] Какъв си ти, по дяволите, а?

- [звъни мобилен телефон] - [гласов асистент] Capital A.

Какво става?

[Аманда] Искам да променя договора ни.

За какво, по дяволите, говориш? Току-що изпълних своята част.

Аз не съм майка си, не изчезвам.

- Опитваш се да ме измамиш? - Не, ще те направя герой.

Бяхте на прозореца и видяхте как мъж с пистолет напада съседа.

Искате ли това?

Тичаш да й помогнеш, защото си смел човек.

[Аманда] Намерихте вратата отворена, после се приближихте отзад

и го удари с това, което намери - статуята на Буда,

където всъщност са вашите следи.

- Какво, по дяволите, казваш? - [Аманда] Това беше инстинктивен жест.

Легитимна защита.

Ти спаси живота ми.

Тъй като се страхувах, защото той беше полицай и ме изнудваше...

- Козимо Бравета. - [Аманда] Ти го накара да изчезне.

Направихте го за мен.

С кого сте? На кого разказваш тези глупости?

Ти си този, който трябва да го каже, Лука.

Казах на полицията къде сте заровили тялото.

Какво?

Брилянтният ви план беше глупост.

Колко време щеше да им отнеме да проследят движението на Козимо и да стигнат до мен?

Ти си луд! Той беше прав, ти си луд!

Можете да се превърнете в героя, който сте искали да бъдете, или да кажете истината,

че сте страхливец, че сте изпуснали статуетката

а после ме накара да направя трудната част.

[Аманда] Ти предложи да скриеш тялото, ако изчезна от живота ти.

Все пак ще попаднете в затвора като съучастник.

В такъв случай и аз ще кажа истината.

На първо място, на съпругата ви.

Но ако сте толкова невинни, колкото казвате,

защо не ми казахте, че е ваша сестра?

Защо? Ще ви кажа защо.

Защото всичко беше организирано, ето защо.

[писък на гуми]

[Лука] Ти просто искаше да я нараниш!

Ако исках да нараня Сара, щях да й кажа всичко, нали?

[сирени]

Вместо това тя няма да знае нищо.

Кой сте вие? Ти си чудовище! Ти си чудовище!

Реши, Лука.

[сирени]

Истината.

[офицер] Изключете колата.

Или най-добрият край за всеки от нас.

[офицер] Много добре, сега ръцете ви се виждат ясно върху волана.

[Лука] Това не е историята за това как ме арестуваха за убийство.

[Не, офицер, почакайте! Това е моята къща! Това е моят съпруг!

[Лука] Разследващите не могат да се обяснят

защо е скрил тялото в къщата на свекъра ми,

но само защото не познават тъста ми.

[с приглушен глас] Офицер, аз живея тук! Трябва да дойда!

[Лука] Строителната площадка на вилата е отцепена като място на престъплението

кой знае за колко време.

[гласове не се чуват]

[Лука] Малка утеха.

В крайна сметка за цялата тази история е виновен Антонело.

[гласове не се чуват]

[Лука] И така, сега, когато блокирането приключи.

и хората най-накрая започнаха да излизат отново,

Щяха да ме затворят отново, този път в затвора.

О, добре, радвам се, че Бета все пак е твоят адвокат.

Вие сте в добри ръце, добре свършена работа.

Той е хиена, а.

Да, знаеш, че я уважавам много повече от теб, нали?

Не мога да ви виня.

Кажи ми истината, опитал ли си се да убиеш тази гад?

- Чувство за необходимост. - Какъв човек!

- Ти ме накара да полудея. - Ти си идиот.

[Офицер] Хей!

Знаеш ли какво си помислих?

Синът ви също ще има баща герой, само вие сте оцелели.

Имам предвид, че вие сте еволюцията на вида, разбирате ли?

- [Иван] Здравей, приятелю. - [Лука] Здравей.

[Лука] Всъщност аз бях малко герой.

В края на краищата, първо бях вдигнал този Буда.

Не съм си измислил всичко това.

[неразбираеми гласове]

[Лука] И дори да бях лъжец, в сравнение с нея бях аматьор.

[Сара] Можеш ли да ми обясниш какво, по дяволите, означава това? Какво, по дяволите, е това писмо?

Вярно ли е всичко това?

Първо, благодаря ви, че дойдохте.

Не можа ли да ми обясниш веднага, вместо да вдигаш толкова шум?

Нямах смелостта да го направя.

- Значи ние с теб сме... - Да.

Каква бъркотия...

Виж, имам замразен ембрион, който чака да разбере какви са намеренията ми.

Трябва да знам дали си спала с него.

Сара, моля те, не си внушавай тези идеи.

Лука ме снимаше само от прозореца.

После искаше да ме убеди да съобщя за това, но аз не исках никой да знае.

Всичко беше по моя вина.

Тогава само смелост?

Това не прилича на него.

Виж, ако не беше той, нямаше да съм тук.

- Защо не ми каза нищо? - Може би не е искал да те замесва.

Не знам какво да правя, разбираш ли или не?

Разбира се, че ви разбирам.

Дори отидох да направя аборт.

[Аманда] После изплюх хапчето.

Бременна ли сте?

И чий?

За Козимо, за полицая.

Щом аз мога да го направя, значи и вие можете да го направите.

Може би можем да бъдем едно голямо семейство.

Това нещо...

- Чувствам се странно. - Сара, моля те.

- Съжалявам, не. - Моля, Сара!

[бебешки плач]

[съдия] В името на италианския народ,

като взе предвид членове 533 и 535 от Наказателно-процесуалния кодекс

и членове 81 и 584 от Наказателния кодекс,

Съдът признава Luca Messico за виновен

на престъплението неумишлено убийство.

Ето как се понижава квалификацията на престъплението "доброволно убийство

оспорва се по обвинителния акт.

- Биволчета! - Срам за вас!

- Това е нелепо изречение! - Тишина.

[съдия] Също така е виновен за тежкото престъпление укриване на труп

ex член 61, номер 2 от Наказателния кодекс

го осъжда на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца.

и при плащане...

- Четири години? - Но две години и си аут.

- Четири години и половина! Той го е убил! - Изслушването се отлага.

Той казва, че след две години ще напусна.

[Сара] Татко, моля те.

[Лука] Това дори не е историята за това как станах баща.

Два пъти.

От две различни майки.

Две сестри.

Аманда! Изчакай ме!

Сара, мога ли да поговоря с теб за минута? Само за минута.

Сара! Аз съм баща ти, Сара!

[Лука] Това е историята на Аманда и как тя съсипа живота ми.

Направих много лоши неща за нея.

[Офицер] Свеж въздух! Всички навън!

[Лука] Аз не съм добрият гражданин, за когото говорят вестниците, това е вярно,

но аз плащам за престъпление, което не съм извършил.

Когато никога не поемате отговорност,

животът избира някои от тях за вас.

Нямам представа колко дълго ще издържи замъкът от лъжи на Аманда.

нито какво ще си помисли синът ми, или по-скоро децата ми, за случилото се.

Ако не друго, започнах да пиша докторската си дисертация.

Разполагам с цялото време, от което се нуждая, за да я завърша.

Не го правя, за да си върна кариерата в колежа.

Вече е твърде късно за това.

Правя го за себе си.

Поглеждайки назад, това е историята за това как за първи път

Завърших нещо, което започнах.

[Играе се "L'odore delle rose" на Diaframma]