Original subtitles

субтитри от YavkA.net

Разкази за Голямата депресия

КРАЛИЦАТА НА КОСТИТЕ

Пролог Всичко започна с кръв

Какво правиш?

Махни си цветята от косата.

Трябва да проверим капаните.

Хванали сме един.

Какво има?

Първа глава Рожден ден без майка

Сам!

Сам, виждал ли си този стар символ и преди?

Не. Не бяхме ходили толкова далеч. - Не бях скивала такъв досега.

Не използвай думата "скивам". Звучиш като неграмотна.

Тази депресия се влоши от събития в чужбина,

които са извън контрола на гражданите и правителството ни.

Въпреки че е просто краткотраен инцидент...

Изстрел ли чух?

Имаше вълк.

Моля?

Приближи ни, докато проверявахме капаните.

Имаш ли да ми казваш нещо?

Върви да почистиш пушката.

Стига.

Върви да се измиеш за вечеря.

Прекрасно е.

Какво мислиш, Сам?

Прекрасно.

Използвах брашно за сгъстяване и има нишесте от картофите.

От един заек тя направи пир за рожден ден.

Звучиш точно като майка си.

Сериозно?

Моля те, татко, разкажи ни как е свирила.

Знаеш как е свирила. - Забравила съм.

Когато тя хванеше цигулката,

чувах красотата и тъгата, които думите не могат да изразят.

Малко напомня за вашето раждане.

И така...

Преди 14 години на този ден майка ви Изобел

започна да ражда.

Повече от денонощие тя се бори, за да се появите на този свят.

Когато пое сетния си дъх, лекарите стояха в кръвта й.

Тогава започнаха да ви вадят.

Първо теб, Лили, а после теб.

Сложиха ви в ръцете ми и вие бяхте прекрасни.

Сред смъртта има живот.

"Смили се над мене, Боже,

според милосърдието Си;

според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

Измий ме съвършено от беззаконието ми

и ме очисти от греха ми." - Амин.

Амин.

Сами.

Сами, хайде, де.

Самюъл!

Горе! Долу! Ляво! Дясно!

Какво има?

Нищо.

Чувам те.

Не съм казал нищо. - Чува се, когато си тих.

Не забелязваш ли, че всяка година историята се променя?

И защо все ни я разказва?

Важно е

да помним.

Сякаш бихме могли да забравим.

Майка ни е загинала, за да се родим. - Той крие нещо.

Видя ли това?

Няма как да спреш вятъра.

Какво правиш?

Ще се приготвиш ли за г-н Дженсън?

Разбира се, татко. - Добро момиче.

Браво. Благодаря ти, скъпа.

Господин Дженсън. - Наистина е страхотна.

Основната част е от смърч, разбира се.

Говорех за дъщеря ви, г-н Брас.

Виждам, че бриджът е кленов.

А ключовете от абанос ли са?

Да, специално поръчани.

Изящна изработка.

А колофонът е от... - Местен, от орегонски бор.

В консерваторията ни в Портланд

винаги ще има място за талантливата ви дъщеря.

Много сте мил.

Не го казвам от любезност, г-н Брас.

Навремето открито се опълчвах на привилегированите,

но вече съм стар, уморен и смирен от екстравагантността

на страданието.

Мисля, че системата е повредена,

но духът ни устоява.

Музика.

Музиката е ключова за борбата.

Вярвам, че дъщеря ви има с какво да допринесе.

Консерваторията в Града на розите Фредерик П. Дженсън

Опасно е. - Моля?

Колко цигулки ще желаете, г-н Дженсън?

В консерваторията има много млади ученици.

Гарантирам ви, че ще се грижим за нея.

При цялото ми уважение, това са бащини тревоги.

Много скоро ще я пратя в манастира.

И така, колко цигулки ще желаете?

Няма да ни трябват повече от шест или седем.

Мога да изпратя фактурата до седмица.

Чудесно. - Стига си шпионирала.

Беше ми приятно да се запознаем.

Благодаря.

Извинете ме за нахалството ми.

Не го мислете.

С цялото ми уважение.

Втора глава Лъжливи езици

Добро утро, госпожице.

Добро утро, Самюъл. Лилиан.

Госпожо.

Здравей, Лили.

Джордж.

Честит рожден ден на патерица.

Взели сме ви чорапи, за да ви сгряват.

Благодаря, г-це Клемънс. - Нямаше нужда.

Глупости.

Днес е специален ден.

Добър ден. - Добър ден.

Лили, изглеждаш чудесно.

Реших, че лятото е подранило.

Много мило, Джордж.

Да не си го прочел в някоя книга? - Точно така.

Розовелко, стига си дрънкал и ми подай продуктите.

Не ми е приятно да ме наричаш така.

На мен не ми е приятно, че е жега, но търпя.

Джордж, не му обръщай внимание. Той просто

завижда, че няма бяла коса.

Фасул, бекон и сложих от маслото ми от прясна сметана.

Нямаше нужда, Айда. Знам, че имаш финансови затруднения...

Не, не, не. Маслото превръща къщата в дом.

Джордж, казах ти да изчакаш за това.

Кълна се, че момчето е малоумно.

Съжалявам!

А и тази му кожа...

Не е истина колко е злочест.

Но поне един ден ще може да отговаря за магазина.

Какво е всичко това? - Просто му трябва баща.

Виждам го всеки ден.

Примерно задната гума изпуска всеки ден,

но не мога да му покажа как да я залепи.

Айда Мей.

Какво има в сандъка?

Старите дрехи на Изобел.

Свещеникът ги изпрати.

Лили, миличка, приготви чаша кафе на г-ца Клемънс.

Благодаря. Лили, пия го сладко.

Тя определено расте бързо. - Защо си донесла сандъка тук?

Бяха сред вещите на тъст ти, които стояха в църквата.

Загинал е вчера.

Дърво е паднало върху него.

Погребението е утре.

Знам, че си се заклел да не виждаш тъща си,

но защо иначе ще изпраща сандъка,

ако не като жест?

Благословени са миротворците, Малкълм.

Сам.

Вземи сандъка, занеси го в избата и ми върни ключовете.

"Добро домакинство"? Божичко, Розовелко.

Не искам да ме наричаш така.

А аз не искам да объркваш списанията.

Казах ти, че държа да е с коли.

А аз ти казах, че ми трябва нещо за размяна с другите момчета.

Този път да не са сушени изпражнения.

Бяха от бизон. Индианците са палели огън с тях.

После ръцете ми воняха.

Какво е това?

Какво намери?

Виждали сме този символ. Беше издълбан в гората.

Може би е вещерска книга.

Такива неща не съществуват.

А вещицата от гората?

Това е просто история.

Вещицата от гората е истинска.

Лудият бич... - Кралицата на костите.

Кой го казва? Децата от града?

Боже, колко си наивна. - Не изричай всуе Божието име.

Чух, че някои момчета познават вещица.

Драйкур.

Пише, че е отвара на истината.

Това почеркът на майка ни ли е?

Лили, кафето готово ли е? - Стига толкова. Чакат си кафето.

Хайде, върви. Върви.

Много странно.

Една книга, мушната сред дрехи, сякаш майка ни я е криела.

Мисля, че татко ни е лъгал за нея.

Дори не знаеш дали е нейна. - Нейна е.

Пък и на кого другиго може да е?

Не знам.

Кой друг би издълбал тази руна в гората?

Не знам,

но знам, че е умряла и ни е оставила с него.

Нищо няма да промени това.

Ако татко е скрил нещо, значи има причина за това.

Тогава какво още искаш да разбереш?

Истината.

Искам да науча истината.

Истината за кое?

За това защо ще ходим в града.

Как разбра за това?

По раменете ти.

Докато говореше с г-ца Клемънс, раменете ти бяха

тъжни.

Дядо ви е починал.

Погребението е утре. Да сте готови по изгрев.

Да се облечем рано и да отидем в избата.

Сам.

"Да не осквернявате себе си с животно или с птица

или с пълзящи по земята.

И ви отделих от племената, за да бъдете мои.

Също мъж или жена, които запитват зли духове или са врачове

да бъдат умъртвени."

Това е шалът от снимката.

Дали вещицата й е дала книгата?

Странно е.

Майка ни е имала твоя почерк.

Откога забелязваш как пиша?

Виждам правописните грешки.

Виж.

Защо ще рисува тези животни на символа?

Жаба, череп на вълк и перо от сова.

"Събираме трите неща и ги носим на вещицата.

Тя ще направи отвара, която някак ще разкрие истината."

Как ще намерим вещица?

Джордж каза, че деца в града познават такава.

А отварата?

Кой ще я изпие?

Аз.

Трета глава От името на мъртвите

Виж.

Това е камион с платформа GMC.

Някой ден ще работя в гараж в града. Уча за това.

Няма нищо по-американско от колата.

Дава ти свободата да ходиш навсякъде.

Амин.

Нали си знаете? - Не говорим, ако не ни заговорят.

Тя се отрече от майка ви.

Как е кафето?

Горещо.

Толкова ли е зле?

Казах ти.

Тя съзрява.

Точно това ме тревожи. - Няма защо.

Но мога да се свържа със "Света Мария", ако искаш.

Да, може би е време.

Лоис, може ли да поговорим насаме?

Имаш нещо да ми казваш?

Говори.

Моите съболезнования.

По-високо.

Казах, че съжалявам за загубата ти.

Съпругът ми води благоприличен живот,

както се вижда по тези хора.

Съжалявам, че няма бира, за да го изпратим както трябва,

но, Малкълм,

това, за което съжалявам най-много,

е, че си дошъл тук точно днес.

Но ти направи жест.

Жест ли? - Сандъкът.

Съпругът ти винаги е казвал, че когато почине,

иска вещите на Изабела да останат за децата й,

включително сандъкът с дрехи.

Ето как стояли нещата. - Може би.

Дъщеря ти би искала да се помирим.

Грях е да говориш за мъртвите.

Искаш мир?

Тогава поискай прошка. - Не съм направил нищо лошо.

Премести се с нея в онази гора.

Далеч от семейството й.

Не можеше да се разходи из долината, ако си стоеше в църквата.

Тя не се разхождаше, за бога!

Луташе се из сенките под боровете.

Мозъкът й беше промит от онези вещерски книги.

Лоис.

От теб зависеше, Малкълм,

да я задържиш в праведния път.

Да я опазиш. - Опитах се.

Така твърдиш.

Тези са изковани в дебрите на Земята.

Изковани?

В огън ли са направени?

От лава са. Обсидиан.

Стресна ме, Розовелко! - Съжалявам. Някой познава вещица.

Да видим. Ето го. Арвин.

Благодаря, Розовелко. Изчезвай. - Казва се Джордж.

Моя грешка.

Бягай оттук.

Форд модел "ТТ". 318-сантиметрово междуосие.

Трансмисия, подходяща за хълмове.

Май е от 1925 година.

Разбираш от коли.

А дали знае кои сме ние?

Чувал съм слуховете.

И ние сме чували за теб.

Сам Брас - любител на автомобили и търговец с изпражнения от койоти.

От бизон.

За мен си добър търговец, Сам.

Само ти трябва по-добър продукт.

За нелегален алкохол ли говорите?

Аз и Стъдс се нуждаем от помощ с доставяне на стока в Портланд.

Помогни ни със следващата доставка и ще ти върна жеста.

Чухме, че търсиш вещица.

Каква вещица?

Дърта вещица, която живее в гората.

Тя е някакъв алхимик. - Не. Аз чух, че е истинска вещица.

Лудият бич.

Каквато и да е, тя е полулуда и напълно сляпа.

Веднъж ми каза, че предпочита мрака.

Попитах я защо.

Отвърна ми: "Ако се взираш в мрака достатъчно дълго,

ще видиш неща, които друг не може да зърне".

Е, искаш ли да я видиш?

Тогава трябва да ни помогнеш с пренасянето на алкохола.

Добре.

Как ще процедираме?

Това са добри новини.

Но след като ни заведе при вещицата, трябва да превозвам алкохол.

Нелегална контрабанда?

Той знае къде живее тя.

Защо да му вярваме?

Неговите хора са прекарали повече време в гората от всички ни.

Четвърта глава Контакт със зверове

Татко?

Татко?

Татко?

Да?

Вярно ли е това, което баба Лоис каза за майка ми?

Не. Разбира се, че не.

Тя скърби, а скръбта прави хората жестоки.

Скръбта може да обхване цели градове и дори държави.

Затова живеем тук, далеч от всичко това.

Лека нощ.

Лили.

Да?

Да си кажеш молитвите.

Добре, татко.

Какво каза той?

Определено крие нещо.

Тогава да отидем утре при вещицата.

Какво ще я питаме?

Трябва да го направим както трябва.

Всичко е описано в книгата.

Къде е онази страница с животните?

Скрий се.

Свещта.

Да се връщаме горе.

Ти ли отвори прозореца?

Къде изчезна?

Бях на разходка. - Откъде взе шала?

От избата. - Да.

Как?

Взех ключовете от стаята ти.

Лили. Няма да търпя неподчинение.

Ако искаш да се криеш из мрака, хубаво.

Моля те! - Стой на тъмно един ден и нощ.

Не! - Дай ми го! В теб ли е?

В теб ли е?

В теб ли е?

Не искам да губя деня си тук! - Лягай със змиите!

Не! - И с полските животни...

Не! - ... щом така искаш!

Татко! Не!

Натрупай останалите дърва.

Татко!

Сам! Сам, моля те! Сам!

Сам!

Сам!

Наред ли е всичко?

Поведението на сестра ти е непривично за нея.

Щеше ли да ми кажеш, ако знаеше нещо?

Да.

Щеше да ми кажеш или знаеш нещо?

Самюъл.

Щях да ти кажа.

Просто... - Тайни ли криеш?

Ако отрека, ще ми повярваш ли?

Концентрирай духа си по посока на вятъра.

Трябва да бъдем силни за Лили.

Тя се променя. Става жена.

Това се отразява на темперамента й.

Би било нелюбезно да го коментираме. Като да зяпаш сакат е.

Но...

можем да й бъдем за пример.

Да.

Няма да й позволяваме да се отклонява от правия път.

Само нашата вяра ще държи мрака настрана.

Жабата и вълкът казват скритата истина.

Свири тази мелодия, за да получиш перо от совата.

За да се сбъдне желанието ти, напиши петолинието на телешка кожа.

Напиши това на пергамент и винаги го носи със себе си.

Това са елементите вода, земя и небе.

"Който разсипва къщата си, ще наследи..."

Концентрирай духа си по посока на вятъра.

Тези думи и божественото в теб ще подчинят елементите.

Черепът на вълка ще озапти себеподобните му.

Взе ли жабата? - Прибрах я.

Благодаря.

Помниш ли вълчия труп, който видяхме миналата седмица?

Не можем да го направим.

Той е наясно, че се случва нещо.

Значи сме на прав път.

След това, което ти причини?

Той ни наранява, защото ни обича.

Исаак сигурно си е мислел същото.

Слушай. - А Авраам се е опитал да го жертва.

Няма значение какво е смятал Исаак.

Няма заповед да почиташ децата си.

По дяволите, изслушай ме!

Сега сме по-близо до нея от всякога.

Научаваме в какво е вярвала.

Ако спрем сега, няма да разберем каква е била.

Няма и да научим кои сме ние.

Да не би току-що да кълнеше?

Май така стана.

Хайде.

"Блажени тези, които изперат дрехите си,

за да имат право на дървото на живота

и да влязат през портите в града.

Да не осквернявате себе си с животно или с птица

или с пълзящи по земята.

И ви отделих от племената, за да бъдете мои.

Също мъж или жена, които запитват зли духове или са врачове

да бъдат умъртвени."

Назад!

"И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници

и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия."

Назад!

Дай огъня.

"Но избави ни от лукавия."

"Отче наш, Който си на небесата..." - Казах: "Назад!".

Назад!

Махни се.

Махни се.

Пета глава Течение на зло

Добро утро.

Добро утро.

Трябва да разбереш, че всичко, което правя,

е само за да те предпазя.

От какво?

От света, скъпа. От света.

Пълен е с вълци, а ти си агънце.

Също като мама.

Тя беше светица. Знаеш го.

Дали го знам?

За нас със Сам е просто идея, на която се молим.

Не знаем каква всъщност е била, какво е изпитвала...

Той ли ти вкарва мисли в главата?

Прекарах достатъчно време тук, за да си изградя собствено мнение.

Научих те да свириш, за да опознаеш майка си

така, както аз и Сам не бихме могли.

Свири музиката, която тя обичаше.

Така ще научиш всичко, което е нужно.

Ясно.

Лили... - Може ли да си вървя?

Здравей, Лили.

Миличък, върви да свалиш семената.

Айда.

Извинявай, че дойдох без предупреждение.

Няма за какво да се извиняваш.

Сам, ще помогнеш ли на Джордж?

Донесох семена за градината.

Много мило.

Лили, ще донесеш ли кафе в работилницата?

Добре, татко.

Заповядай.

Заповядай в работилницата ми.

Само исках да се извиня.

Наистина си мислех, че старицата се е променила.

И аз се надявах на това. - Много съжалявам.

Стига си се извинявала.

Благодаря, Лили.

Остави ни, моля.

Сами ще си сипем.

Добре ли си? Изглеждаш...

Някои неща ме разконцентрираха.

Не позволявай на онази стара жена да ти въздейства.

Винаги е била изпълнена със злоба.

Права е за едно нещо.

Над това място тегне проклятие.

То е в стените, под дъските на пода, сред боровете,

същото, което уби стареца и донесе сандъка тук.

Има течение на зло.

Сега то е заразило дъщеря ми.

Сигурен ли си?

Започна на рождения й ден.

Първоначално бяха дребни неща, като при майка й.

Лъжите и тайните измъквания.

Гневни пристъпи.

Казах ти.

Тя съзрява. - Това е нещо много по-коварно.

От това се боях.

Свързах се със "Света Мария".

Разширяват училището.

Беше прав.

Ако искаш Лили да върви в правия път,

то нейното място е при сестрите.

Мога аз да я отведа там.

Още тази вечер.

Просто искам да я предпазя.

Така и ще направиш.

Не се тревожи.

Никога няма да останеш сам.

Знам.

Значи мога да я взема?

Да. Вземи я!

Благодаря ти за кафето.

Лили. - Какво?

Мислиш, че искам да се съревноваваме за вниманието на баща ти.

Защо ми е да го правя?

Защото се нуждаете от него.

Защото бизнесът ви не върви.

След една година

все още мъж ще управлява тази държава.

Аз залагам на онзи губернатор от Ню Йорк - Рузвелт.

Ние можем да им перем панталоните,

но никога няма да ги облечем.

Истината е, че майка ти беше със свободен дух и не го приемаше.

Това я нарани.

Нарани и баща ти.

Бъди добро момиче

и бъди благодарна за всичко, което той ти е дал.

Добре ли си, миличък? - Какво стана?

Онази жена.

Видях я как му се беше нахвърлила. Усука се около него като...

Змия.

Трябваше да ги видиш.

И това не е най-лошото.

Изпращат ме в манастира, Сам.

Кога?

Довечера.

Проклятие.

Трябва да вървим веднага.

Да се видим с вещицата.

Шеста глава Майчина мелодия

Това за какво ти е?

Ще видиш.

Къде отиваме?

Беше издълбала руната си там, където намерихме вълка.

А жабата беше там. - Значи е като компас.

Значи совата е на...

Север.

Сам.

Сам.

Какво правиш?

Седма глава Царството на мрака

Къде отиват? - Вероятно чакат влак.

На "Портланд Лимитед" има салон, библиотека и бръснарница.

С планински двигател 4-8-2 е.

"Следващия път пробвайте с влак. Пътувайте, докато спите."

Но те ще скочат на ръждясал стар товарен вагон.

Сам.

Обичам те.

Независимо от всичко.

Защо ми го казваш? Няма да умрем.

Не бъди глупава.

Здравей, Сам. - Здравей.

Ти трябва да си Лили.

Здравей.

Не мислех, че ще дойдете.

Вещицата насам ли е? - През падналите дървета.

Остави цигулката тук.

Много си хубава.

След теб, г-це Лили Брас.

Ехо?

Ехо?

Извинете. - Вратата беше отворена.

Две хрътки и кучка.

Какво води това кучило при мен?

Аз съм - Арвин. Дойдохме по работа.

Чухме, че сте вещица.

Наричали са ме как ли не.

И че правите отвари.

Зависи за какво.

За скритата истина.

Отварата има цена.

Колко?

Нови клиенти сте.

Един сребърен долар.

След като получим това, за което сме дошли.

Не става така.

Налага се.

Коя си ти?

Това искам да разбера.

Последвайте ме.

Остави предметите там.

Баща ми е Малкълм Брас.

Оженил се за жена на име Изобел.

Познавахте ли я?

Познавам доста хора.

Какво знаете?

Замълчи и гледай.

Искаш ли да научиш истината?

Аз съм нещо повече от една стара вещица, Лилиан.

Откъде знаете името ми?

Бях там, когато тя ви кръсти.

Именно аз ви измъкнах с крясъци от утробата й.

Дори ми даде пъпната ви връв за спомен.

Лъжете.

Баща ви дойде при мен.

Каза, че не иска никой лекар да научава за Изобел.

Заяви, че съм достатъчно способна.

Но тя е починала.

Никой не е умирал, докато е бил при мен, Самюъл.

Бях добра акушерка, дори сляпа.

Майка ви си беше съвсем добре, когато я оставих.

Но там нямаше лекар.

Кой би повярвал на стара вещица като мен?

Защо баща ни би излъгал?

Това е въпрос, който трябва да му зададете лично.

Арвин! - Госпожо.

Остани с Лилиан, в случай че й призлее.

Нека да се съвземе. Сам, ела.

Ще ти покажа как да натовариш щайгите.

Ще се оправиш ли, Лили? - Побързай, Сам. Не я мисли.

Осигурих ти вещицата. Сега ще доставяш алкохол.

Седем преварявания в казана ни дават 30 литра чист алкохол,

но заради градуса трябва да се разреди с вода.

Накрая се получават 45 литра хубаво, чисто уиски. Запомняш ли?

Какво има? Искаш ли да полегнеш?

Не е лесно да трупаш десетки щайги,

но вие с Лили сте от кораво семейство.

Възхищавам се на решителността ви.

Арвин ми каза, че тя е красива.

Това обяснява защо я оглеждаше така.

Какви ги вършиш?!

Лили!

Лили, къде си?

Махай се оттук!

Сам.

Неблагодарно копеленце! - Дръж се.

Ще видиш ти що е страх!

Лили!

Не се бой.

Ще видиш ти!

Осма глава Смърт в семейството

Добре ли си?

Какво има?

Здравейте.

Не ви чух да влизате.

Какво правите тук? - Божието дело, Лили.

Искам да ти помогна.

С Джордж ще те закараме в манастира, но той е отзад.

В момента сади.

Не искам да ходя в "Света Мария". - За добро е. Повярвай ми.

Приготвих ти куфара.

Върви да си събереш останалите неща като добро момиче.

Добре, госпожице.

Но ни чака дълъг път.

Нека да ви приготвя чаша кафе.

Не, няма нужда.

Тя прави хубаво кафе.

Е, добре, де.

Къде е баща ми? - В работилницата.

Кафето е на горния рафт.

Не стигам дотам. Може ли?

Не го виждам.

Може би е долу?

Благодаря.

Какво правиш?

Място за молитви, за да успеем да се предпазим от мрака.

Какъв мрак?

Мракът, който ти донесе в този дом.

Ти трябваше да я държиш в правия път.

Така и направи.

И този път ме отведе до дома на акушерката.

Акушерката?

Добре.

Не можете да разберете. - Какво си направил с майка ни?

Обичах я.

Нейното тихо спокойствие, музиката й...

Не е вярно.

Мракът я беше обсебил съвсем млада.

Не го знаех, докато не се преместихме тук

и тя започна да се променя и да се отклонява от пътя.

А онази книга? - "Галдаброк"?

"Черните книги от Елверум".

Тя прекарваше все повече време сама в гората

и четеше ли, четеше.

Изгорих всички книги, които намерих.

Но тя продължаваше да говори със зверове

и да издълбава езически символи по дърветата.

Тя е била вещицата в гората.

Хората започнаха да подозират.

Кралицата на костите.

Нарани ли я?

Не, Сам, не съм.

Разболя се от испански грип, докато беше бременна в осмия месец.

Когато сляпата вещица ви изроди,

ви взех в обятията си. Майка ви настояваше да ви кърми.

Но грипът беше като чумата.

Онази година още убиваше хора. Знаех, че това е Божията воля.

Затова не повиках лекари и я заключих в избата.

Тя почина седмица по-късно.

Но вярвам, че е изкупила вината си.

Как си могъл? - Как да не го направя?

Гарантирах мракът и лудостта да не могат да се установят тук.

И това нямаше да стане, докато не отидохте да ги търсите!

Божичко, Лили.

Върви си.

И дано Бог да се смили над теб.

Къде е погребана?

Какво?

Костите й. Къде са?

Изгорих я.

Вълците отнесоха останалото. Няма ги.

Махай се оттук.

Малкълм. - Отведи я, моля те.

Айда.

Айда.

Айда, погледни ме. Погледни ме, Айда.

Айда.

Боже мили.

Какво си направила?

Пусни ни.

Какво си направила?!

Моля те, остави го.

Бог да ми е на помощ, няма да допусна мрак в този дом!

Стой назад! - Не мога, Самюъл.

Сега виж своите грехове

и ми позволи да ти помогна.

Обичам ви и двамата,

но това трябва да приключи!

И то сега! Нека Бог да е на помощ на всички ни!

Татко!

Татко.

"Блажени милостивите..."

"... защото на тях ще се показва милост."

Епилог Наследи вятъра

Накъде искаш да тръгнем?

Към Портланд.

Консерваторията в Града на розите.

А после?

Ще видим накъде ще ни отвее вятърът.

Превод МАРИНА ГАВРИЛОВА

Субтитри от YavkA.net @ 2025