Original subtitles

АЛМА И ОСКАР

Алма, ние с теб винаги ще бъдем на сцената на живота.

Погледни лицата около теб.

Нито едно от тях не познава удоволствието от борбата с живота,

нито едно.

Освен твоя любим, когото някога ти посвети в тайните си.

Не, не, не... Не, не.

Да го направим отново. Три триоли и после още три, нали?

"Та-та-та-там", а не...

"Та-та-та-та-там", схванахте ли го, моля?

Не, не, не. Много е бавно.

Отначало бавно, после по-бързо, ясно?

Представете си фанфарите или призива: "Та-та-та-там".

Моля, още веднъж.

Така, добре.

НЮ ЙОРК, 1911

Отлично. - Господин Малер... Маестро.

Да, какво? Благодаря.

И вашият график, сър. - Добре.

Три седмици за цялата програма?

Много съжалявам, г-н Малер. - Спрингфийлд, Бъфало...

Аз не обичам пътешествията. Алмчи?

Дойдоха коректурите от Виена. Виж ги тази вечер.

Да. - Ще бъдем в Ню Йорк още десет дни.

Моля, разбери се с музикантите. Ако свирят така

още днес отменям турнето. - Не се изнервяй, пази си сърцето.

А това какво е?

Твоето тяло ми казва повече, отколкото могат да кажат думите:

Всички тайни на нашите страстни нощи, твой Валтер.

Писмото е адресирано до мен.

Това някаква шега ли е?

"Валтер Гропиус, Берлин."

Запознах се с един мъж...

Запознала си се с някакъв мъж?

Как да го разбирам? - Ако може без крясъци.

Аз не крещя. Чакам обяснение.

Какво повече да ти обяснявам?

Много е просто. Той е мъж, аз съм жена.

На 31 съм и искам да живея, а той е млад.

Ти не ме гледаш, ти не ме виждаш. За теб вече не съществувам.

Не те интересува как се чувствам.

Значи ме напускаш? - Всичко се върти около теб.

Дирижиране, композиране, сън, храна, партитури...

Да, вярвах в теб, в твоята музика, в твоя гений...

и се надявах, че ще ме забележиш.

Ще разбереш коя съм, че съм творец. Затова те обичах.

Но не, в нашето семейство може да има само един композитор

и това е Густав Малер. - Иначе би било неловко.

Да, ще те е срам от целия свят, ако се нарека композитор

и затова трябва да се откажа от мечтата си.

Никога не си искал да изсвиря някое от произведенията си.

Добре, изсвири ми произведенията си.

Ще се видим в хотела. - Трябва да си ми благодарна.

Спестих ти голям конфуз. - Благодаря, какво великодушие.

Не, моля те, остани. Ревнувам, защото...

Защото те обичам.

Обичам те, Алма.

Ти си най-важното нещо в живота ми.

Ти и дъщеря ни.

Моля те... прости ми.

ВИЕНА 4 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО

Деветата му симфония. Завършена е.

С него прегледахме листите още в Ню Йорк.

Ще организирам премиера.

Това ще бъде грандиозен концерт. Обещах му го.

Той е свой. Тихо, тихо.

Да вървим. Ела тук.

Оближете порязаното.

Притиснете го силно.

Какво стана? Защо ме гледате така?

Не съм го убила аз.

Кой беше тоя? - Кокошка.

Забавен тип. Рисува и пише пиеси.

Прави и посмъртни маски. От него ме побиват тръпки,

но пастрока ти е луд по него.

Счита дилетантския му стил за гениален и му организира изложби.

"Никога не знаеш... ", казва.

Телеграфира ли на твоя Валтер?

Остави, мамо. - Или искаш да разбере от вестниците?

Ще го направя. - Кога?

Вдругиден за това ще пишат в берлинските вестници.

Не можеш да го оставиш така.

Или с Валтер вече не сте толкова близки?

Радвам се да те видя отново.

Направил си го нарочно. - Какво?

Адресирал си писмото до него. Г-н Густав Малер, хотел "Савой".

Написах: "До г-жа Густав Малер". Това е правилната форма на английски.

Направил си го нарочно. Ти искаше смъртта му.

А ти ми обеща да се разведеш с него.

Не бих го напуснала в това състояние.

Така ли? Защо тогава изобщо дойде тук?

Всеки път, когато той идваше при мен през нощта

си мислех за твоето красиво тяло.

Омъжи се за мен.

Не можеш да ме молиш да се оженя

за теб три седмици след смъртта му.

Освен това имам собствен проект.

Ще мога да го реализирам само като "Вдовицата на Малер".

След това всичко ще се промени.

Този път ерцхерцогът иска сам да огледа всичко,

преди да се съгласи за изложбата.

Може би ще успееш да смекчиш настроението му.

ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА ВИЕНА.

Уважаема госпожо. - Ваше Височество.

Не успях да изразя дълбокото съжаление

на императорското семейство от смъртта на вашия съпруг.

Това е непоправима загуба за монархията.

Неговото творчеството продължава да живее.

Густав написа симфония, която още не е изпълнявана.

Къде се намираме? - На Празник на съвременното изкуство.

С мъжа ми мечтаехме да видим такава прекрасна изложба в Ню Йорк.

Толкова богата и прекрасна, колкото тук във Виена.

Е, да видим. Ще се присъедините ли към нас?

Покажете и на другите тези богатства.

Ако ви харесва присъствието ми.

Що за грозотия е това? Прилича на изродена пиета.

Това е Кокошка.

Пиесата е "Убиец, надеждата на жените".

Трябва да счупим пръстите на този тип,

за да не държи повече четка.

"Убиец, надеждата на жените". Глупости.

Спектакълът не е за слабонервни. - Изобщо не ме провокира.

Според мен е смело. - Какво му е смелото?

От това може да ти се доповръща. Това е лош вкус.

Добрият вкус ще ознаменува края на изкуството.

Да... така ли мислите? - Да.

Граф Саша, бихте ли позволили

да ви изобразят в такъв перверзен вид?

Не. - Ей, Карл...

ти го познаваш, нали? Този Кокошка.

Можеш ли да уредиш да ми нарисува портрет?

След това той даде зелена светлина

за откриването на изложбата и бяхме невероятно щастливи.

Лили... Лили, помислих, че си ме изоставила.

Не, какво говориш, скъпа. Вече говорих с Монте Нуово.

А аз с ерцхерцога. - Какво каза?

Пълни глупости, но ще го привлека на наша страна.

Въпреки, че няма да е лесно.

Очевидно концертната програма вече е утвърдена.

Знам. - И е много консервативна.

Няма нито един съвременен еврейски композитор.

Нито Шьонберг, нито Цемлински. - Малер специално се покръсти.

Започва. Пиесата е за убиец на жени?

Не просто убиец, а надежда на жените.

Сериозно, защо се смееш? Истина е.

Дамгосайте с горещо желязо знака ми върху плътта й!

Спри! Хванете го!

Престанете. Това е художествено представление, идиоти!

МАЙСТОРЪТ И НЕГОВАТА МУЗА

Най-накрая се получи. Точно така.

Много добре, точно така. - Браво.

Сега върви, ще ми рисуват портрет. - Портрет?

Е, Гуки, да вървим. - Тя може да остане.

Да... добре.

Искаш ли и ти да рисуваш?

Да. - Вземи моя.

Ходя много на театър, но вашата пиеса наистина ме уплаши.

Критиците ви изядоха жив.

Не чета рецензии.

Кокошка има извратена представа за мъжа и жената.

Те не са разбрали нищо.

Искате ли да ви посвиря?

Свирите много красиво. - Вече съм отвикнала.

Ето.

Сега върви, Гуки.

Или това...

Позната ли ви е мелодията?

Не? Приказките на Хофман?

Не ходите ли на опера? - Не.

Поетът се влюбва в механична кукла.

Мисли, че е истинска жена,

но е само майсторски направен инструмент,

но той не забелязва измамата, защото я гледа с любов.

Творбата завършва трагично.

Д-р Копелиус унищожава куклата си, а поетът губи любимата си.

Кой сте вие? Д-р Копелиус или Хофман?

Аз съм Кокошка.

Искаш ли да бъда твоята Олимпия? - Да.

Не искаш ли нещо за пиене? Имам прекрасен джин.

Мога ли да погледна?

Ти почти не ме гледа.

Нямам нужда да те гледам.

Усещам те дълбоко в себе си.

Оскар...

Мога ли да те наричам така?

Ти си особен художник.

Не се страхуваш от живота.

Знам, че ще нарисуваш картина,

която ще ме направи известна като Мона Лиза.

Няма нищо.

Оскар, здравей, къде беше? Не сме те виждали от 100 години.

Уиски за Кокошка. За моя сметка, аз черпя.

Вашата мътеница, г-н Лус.

Моля, г-н архитект. - Тя говори само английски.

Здравейте. - Приятно ми е. Беси.

Ще се присъедините ли към нас? - Уиски?

Спасих мис Беси от мърляво заведение.

Беси Брус бе звездата в Табарин,

а сега обича мен. - Видях я да танцува.

Има стоманен задник. - Аз ще се оженя за Алма Малер.

Ясно. И кой номер ще бъдеш на опашката?

Сигурно списъкът е дълъг.

Той иска да се ожени за най-известната весела вдовица на Виена.

Не бях срещал жена, която толкова бързо да се влюби в мен.

Сериозно? Нима богинята на любовта се смили над вас?

Изглежда кайзер Вилхелм е дал заповед за кражбата на Мона Лиза.

Какво? - Да.

Знаете ли какво означава "Мона Лиза" на немски?

"La Mona" е вагина. Вагината на Лиза.

Всеки прави поклонение в Париж, за да се възхищава на вагината.

Слава на вагината. Слава на клитора.

Шах и мат. Благодаря.

Отново? - Трябва да се прибирам вкъщи.

Ще ви изпратя. - Кочияшът ме чака.

Чухте ли, че са откраднали Мона Лиза?

Ще ви я донеса следващия път.

Довиждане. - Довиждане, Кокошка.

Вече не ви ли трябвам като модел?

Разчитате на въображението си? - Написах ви писмо.

Не съм го получила. - Още не съм го изпратил.

За какво става дума?

За предложение за брак.

Не е нужно да се жениш веднага.

Мога ли да вляза?

Харесва ми миризмата на ателиетата.

Може ли чаша вода?

Баща ми бе най-известният пейзажист в монархията.

Често седях до неговия статив и гледах

как талантливите му ръце пърхат по платното.

Можем да отидем на ресторант. - Да.

Може би така ще е по-добре.

Отиваме ли? - Отиваме.

Защо ми нарисува мустак? Нямам и косъм такъв.

А аз те виждам така.

Не разбрах. - С мустак.

Той е ясновидец. Има трето око на челото си.

Всъщност си мислех да си пусна мустак.

Колко искаш за рисунката? - Цигара... и ако може веднага.

Няма да се пазаря.

Между другото имам още работа за теб.

Портрет на моята възлюблена.

Няма по-красива жена от англичанка.

В момента е малко неудобно. - Ясно.

Значи дамата вече има ключ от ателието ти?

Рисувам й портрет.

Значи ли това, че вече не се нуждаеш от работа от мен?

Реши да се обидиш ли? - Разбира се... не.

Но, Оскар, искрено се надявам,

че тази дама знае колко струва работата ти.

Кожата ти тук е като праскова.

Груба и еластична.

Мога да я оцветя със сок от орехи.

За червения цвят ще използвам червено вино.

Мечтаех да те нарисувам гола.

Като те нарисувам... ще успея да те задържа.

На колко години си?

На 26.

На твоята възраст аз вече бях омъжена от четири години.

Винаги си търсила само мен.

Винаги съм търсила само теб.

Колко време отнема създаването на подобен портрет?

Много.

Всеки път, когато отида в ателието

бързо се събличаме и се търкалям с него.

Той е още толкова млад и няма представа колко е талантлив.

Моля за тишина. Пречите на репетицията.

Твърде тежко стакато.

Но в партитурата пише "Тромаво и грубо".

Не, въздържаме се от грубо звучене на народните песни и танци,

дори да пише така в партитурата. - Той говори пълни глупости.

Моля, отново. По-изискано и елегантно.

Втора част, първи такт.

Извинете... извинете, съвсем умишлено ви прекъсвам.

Изсвирете го както е написано: "Тромаво и грубо".

Мадам, уверявам ви... - Извинете, нека ви покажа

какво имаше предвид Малер. - Да, моля.

Фаготите започват с подчертаване на ритъма,

несръчно и грубо, много грубо. Моля, в темпо...

Намерих решение.

Трябва да замина за няколко дни. - Къде?

Още не знам. В Мюнхен, в Прага...

Не знам къде, но знам, че имам нужда от нов диригент

и вече имам кандидатура. Работил е с Малер.

Лично ли трябва да го поканиш? Не може ли някой друг?

Няма да мога да работя без теб. - Глупости.

Не мога да те рисувам, ако не те чувствам.

Дори мазка... - Това са само оправдания.

За истинския художник това не е пречка.

Ще си пишем писма. Всеки ден.

ПРАГА, 1912

Ти имаш рожден ден, а подаръкът е за мен?

Това си е чист подкуп.

В нашата къща в Берлин едно пиано вече те очаква.

Подкуп, казваш?

Кога точно ще е концерта?

Давам ти пет седмици, но след това... - Извинявай, чакай малко.

Мадам Лили и мосю Валтер вече ви очакват.

Бруно Валтер, най-известният диригент в Европа.

Преувеличавате, скъпа Алма.

Така казваше Густав Малер. Вие сте негов наследник.

А това е Валтер Гропиус, бъдещ велик архитект на Германия.

Тя преувеличава. - Не.

Просто се чувствам комфортно сред гении.

А това е най-добрата ми приятелка Лили Лизер,

ангел пазител на авангарда.

И Лизер ли ще участва? - Да.

Благодарение на нейните пари 9-та симфония е в програмата.

Тя ми помогна и в Ню Йорк.

Истинска ваша спасителка.

Още ли не е омъжена?

Тя не се интересува особено от мъже.

Алма, аз съм женен.

Щастливо женен. Моля, разберете ме.

Ти не можеш да ме разочароваш.

Обещавам ти, че ще бъда силна.

Ние ще бъдем силни.

Хайде, моля те, кажи "да".

Да.

Благодаря. - Благодаря.

Да.

Е? - Поддадох се.

Няма нищо по-възбуждащо от това,

да видиш как силните мъже стават слаби.

Ти умееш да накараш човек да ревнува.

Флиртуваше с всички сили с диригента.

Успях да го убедя да дирижира премиерата.

Радвай се за мен. - Всъщност разчитах

да празнуваме рождения ми ден сами. - Престани, моля те.

Два заека с един изстрел. Това е твоят метод.

Какво стана?

Какво стана? - Уморена съм.

Извинете, ще се видим утре.

Приятна вечер. - Приятна вечер.

Прости ми, обичам те. - Ти не ме желаеш истински.

А в какво е разликата?

Ти дори не знаеш какво е това желание.

Ами кажи ми.

Означава да полудееш от страст по мен.

Но аз полудявам от страст по теб.

Отново не мога да спя цяла нощ от тъга.

Викам те силно, когато оставам сам.

Днес вече съм толкова уморен от въображението си,

защото продължавам да искам тялото ти през цялото време,

но то е толкова далеч и е недостижимо за мен...

Моя любов,

Никой никога не ме е привличал както ти.

Кога най-накрая ще бъда до теб... мой любими?

Портретът на Алма е готов. Бих искал да го оставя тук,

за да се зарадва, когато се върне от Прага.

Тя вече се върна.

Затова в този момент "легатото" е много важно.

Така: ба, ба, ба, ба - стакато, стакато и после напред и бавно...

Какво има? Ние работим.

Оскар.

Бруно Валтер, това е Оскар Кокошка.

Ерцхерцогът поиска да му счупят пръстите,

за да не хваща повече четка.

Поздравления, това звучи като най-висша степен на признание.

Да... а ние току-що пристигнахме с нощния влак.

Твоят портрет е готов.

Благодаря. Ще го погледна по-късно, става ли?

Искаш ли да останеш с нас? Трябва да работим.

Да преминем към четвърта част.

По същество това е свободна сонатна форма.

Абсолютно вярно. - Както при Шьонберг.

А в началото на четвърта част има такъв пасаж...

Цигулките са трансфонирани до ре бемол

и същата тема отново звучи в адажиото.

Древни англикански църковни химни.

Алма, къде е капелмайсторът?

Знаеш ли, че кандидатствах за неговата длъжност?

Какво? - Вярно е, кандидатствах.

Аз тръгвам.

Извинявай... Оскар.

Оскар, чакай.

Теб повече те интересува покойника, отколкото аз.

Оскар.

Мона Лиза е руса.

Искаш ли да купиш портрет? Клиентът не го иска.

Картината е великолепна, Оскар, но вдовицата не става за модел.

Тези веселите вдовици с техните сърбежи,

пеене, викащи клитори.

Нямат насищане. Един мъж не им стига.

Затвори си плювалника, Алтерберг.

Донесох ти това... от Прага.

Японско кимоно.

Пробвай го.

Къде беше?

Не търпя чужди богове до себе си.

Добре, тогава няма да се виждаме известно време.

А имам и репетиции. Що за жена е това?

Тук ли идва, в нашето ателие? Докато ме нямаше?

Не искам да виждам тук непознати. - Тя не е непозната,

а гадже на най-добрия ми приятел. - Не ми пука, тя е уродлива.

Те вече платиха картината. - И какво?

Харесва ли ти? - Такава ли ме виждаш?

Виждам през теб.

Ти си пресметлива хищница. Непредсказуема.

Отлично. Не искам да съм куче в скута ти.

Тя е твоя.

Благодаря.

Сега искам нещо в замяна. - Какво?

Искам да се откажеш от името Малер.

То е като призрак между нас.

Нима вярваш в призраци? - Виждам всеки мъж, с когото си била.

Стоят един до друг като призраци. - Казваш го, защото ревнуваш.

Това не е ревност, а обмен на енергия. Природен закон.

Всеки от нас е заобиколен от енергията на този, с когото някога е бил.

Виждам енергията на баща ти. Тя е полезна за теб,

но енергията на Густав Малер те унищожава.

Тя ще те изсмуче като вампир.

Подай ми ръката си.

А сега погледни в огледалото.

Това ще бъде нашият годежен портрет.

Добър вечер.

Императорският двор високо цени вашето творчество.

Благодаря.

Мадам Малер, поздравления. Как се чувствате?

Едва не припаднах от вълнение.

Започвайки от петата симфония

аз бях напълно съпричастна към всичките му произведения.

Това е дъщеря ми Ана Малер. Тя обича да свири на пиано, нали Гуки?

Много е музикална. - Нищо чудно, с този баща.

Ще се омъжите ли отново? Има слухове, че сте сгодена.

Знам всичките му идеи и мисли, и обсъждахме музикалните решения.

Благодаря, г-жо Малер.

Свърши ли? - Ерцхерцогът ни покани в Хофбург.

В Хофбург... мен? - Не, не теб. Бруно Валтер и мен.

Ясно.

В този вид няма да те допуснат никъде.

Баба ще те заведе у дома.

Алма, днес може да не идваш при мен.

Пропълзи в леглото на някой друг.

Чуваш ли? С това стадо овце около теб ме отвращаваш.

С увеличаване на височината стените

се отдръпват на всеки 60 см с 2,5 см.

Тези 60 см се повтарят на 60 см височина

и 1,2 м ширина в металната дограма. - Какво значи това?

Това просто показва връзката на цялото с отделните части,

а на отделни части с цялото. - Идвате ли на масата?

Как са вашите собствени композиции?

Зле, нищо не се получава.

Понякога се нуждаем от кратка пауза,

за да възстановим творческия си поток.

Благодаря за милите думи,

но аз съм в "кратка пауза" от десет години.

Мислех, че ще мога продължа откъдето спрях, но не мога.

Мисля само за музиката му. - За чия музика?

На Густав Малер. - О, и той ли е композирал?

Мамо, той бе не само диригент, но и композитор, всеки го знае.

Може да сервирате.

Пиша пасаж и си мисля, че най-накрая е готов.

После го просвирвам и разбирам, че това е темата от 5-та симфония.

Ужас. - В моята област разбрах,

че жените не могат да учат архитектура,

защото нямат толкова развито чувство за пространство, колкото мъжете.

А в музиката?

Жените по-добре изпълняват съществуваща музика, а не...

Ясно. Затова и аз не мога да измисля нищо ново.

Просто нямам достатъчно мъжко творческо начало.

Творческото начало на жените не бива да се презира.

Жените раждат деца. - Не се тревожи за това, Алма.

Такава е природата.

Тогава защо се стремиш натам?

Кой те принуждава?

Защото жената обезателно трябва да има съпруг?

Това не е така, виж мен. - Лили, твоята ситуация е друга.

Ти си независима като мен.

Заедно с теб бихме могли чудесно да обиколим света.

Да отидем в Индия. До Южна Америка.

Ти, аз и Гуки.

Тя ще открие света с нас.

Алма...

Длъжни сме да планираме интериора за четири седмици, не повече.

Г-н Кернер, колко време ще отнеме работата?

Поне пет седмици. - Имаме само четири.

Г-н Бьом, може ли да помогнете? - Няма да се справя сам.

Ей, Алма. - Какво има?

Ние работим. - Аз също.

Виждам няколко нови картини.

Вие сте работил много.

За изложбата в Берлин ми трябва още един представител

на виенския модернизъм.

Аз не съм "представител на виенския модернизъм",

а единственият модернист във Виена. - Добре казано.

Това е нашият годежен портрет. - Така ли?

Това е само формалност, но бих искал да се възползвам

от възможността да поискам ръката на Алма.

От кого? От мен ли?

В Къщата на щастието в Дьоблинг има свободен час за 19-ти юли.

Не мен трябва да питаш, а Алма.

Тя е още в санаториума.

Писах й, но не ми отговори.

Тревожа се за нейното здраве.

С нея всичко е наред. Вече не е в санаториума.

Къде е тогава? - Мисля, че трябва да изберем

този двоен портрет. - Няма ли да ми кажете?

Какво? - Къде е Алма?

Оскар...

трябва да избиеш доведената ми дъщеря от главата си.

Защо? - Тя не ти ли каза, че е сгодена?

За онзи берлински архитект.

Каква трогателна и искрена връзка между двама души.

Много е красиво.

Тази жена прилича на нашата Алма.

Какво е това? - "Двоен портрет с Алма Малер."

Това съм аз. - Сериозно ли?

Да. - Да?

А този мъж кой е? - Кокошка.

Един от многото ми кандидат-женихи.

За разлика от другите той действително

може да стане истински художник.

Това шега ли беше?

Разбира се.

Добро утро. - Добро утро.

Добро утро.

Вчера бе прекрасен ден. Благодаря.

Да, трябва да го правим по-често.

Следващият път ще ви поканя на концерт.

Прекрасно.

В събота Ханс Пфицнер ще дирижира

струнен квартет в Жандарменмаркт.

И той ли е ваш приятел? - Един от най-добрите.

Чакаш ли някого? - Добро утро, кого търсите?

Къде е Алма Малер? - Как да ви представя?

Пусни ме, трябва да я видя. - Тя очаква ли ви?

Оскар. - Кой сте вие?

Следващия куршум ще е за вас. - Искаш да го убиеш ли?

Оставете жена ми на мира и се махайте от дома ми.

Тя е моята жена.

Валтер.

А ти?

Не искаш ли да ми кажеш нещо?

Тогава... помисли какво имаш да ми кажеш за това.

Мислех, че си ме забравил.

Ще избия всякакви мисли за друг мъж от главата ти.

Чакай.

Къде е тя?

Дай ми пистолета.

Простете ми. - Сбогом.

Вече обявих сватбата ни.

Полудял ли си?

Полудя ли да обявиш сватбата ни, без да ме попиташ.

Дори не се надявай. - Помощ, боли ме.

Обичаш ли ме? - Разбира се.

Бях омъжена за гениален композитор.

Бих се омъжила отново само за майстор.

Докажи ми го. - Ще ти го докажа.

Така и си го представям. Мъж и жена лежат заедно в лодка.

Морските вълни я мятат

ту в едната, ту в другата посока.

Уловени в лудостта на природата...

двама души, вярващи един на друг.

В хола... втората врата вляво.

И внимавайте, има стъпало. ЗЕМЕРИНГ, 1914.

В градината на баща ми...

разцъфтява сърцето ми...

В градината на баща ми...

имаше сенчеста...

ябълка...

В градината на баща ми има слънчева ябълка.

Сладък сън...

сладък сън...

Има слънчева ябълка...

Благодаря, благодаря.

Благодаря на прекрасната Лили Лизер,

която финансира издаването на моите песни.

Между другото корицата е нарисувана от Оскар Кокошка.

Патрисия мисли, че ще има война.

Беше безразсъдно за ерцхерцога

да отиде в Сараево при тези обстоятелства.

Този заговор е планиран отдавна.

Подстрекателите седят в сръбското правителство.

Казах ли ви, че Оскар Кокошка работи върху най-голямата си картина?

Голяма колкото леглото ми.

Гениално платно. Видях само част, но е гениално.

Наистина ли мислиш така?

Да.

Ако е вярно... - Вярно е.

Тогава нищо няма да може да ни раздели.

Природата се смили над нас. Гуки.

Гуки, ще имаш братче. - Какво?

Радваш ли се? - Да.

Представяш ли си? Братче.

"Индиго синьо." Най-скъпият син цвят на пазара.

Невероятно. Откъде го намери?

Купих останалите акции на една английска компания.

Няма да мога да ти го платя. - Оскар, подарявам ти го.

Застани там. Близо до картината.

Премести се малко надясно, моля.

Още малко. Отлично.

Но тя още не е завършена.

Точно това е интересното. Процесът на създаване.

Освен това така ще мога да я продам по-скъпо.

Сега не мърдай. 21, 22, 23.

Благодаря.

О, да. Благодаря.

Благодаря, благодаря, благодаря. - Няма за какво, скъпа.

Знаеш ли, чувствам някаква апатия.

В какъв смисъл апатия?

Тук ми е скучно.

Градът започва да ми липсва.

Твоят Оскар те е оковал във вериги? - Не.

Не, не, ти просто не го харесваш. Всичко ще бъде наред.

Той продава картината си на най-големия музей в Англия.

Галерия Тейт. - Значи е постигнал каквото е искал.

И няколко американци се заинтересуваха от работата му.

Моите поздравления.

Всички вън. - Рота, ходом марш.

Със сигурност няма да спечелим войната в тези униформи.

А ти, Оскар? Швейцария не е ли вариант?

Или ще чакаш повиквателна? - Ето нашите места.

Бях готов да ти намеря добри клиенти.

Ще се радваме, ако дойдете с нас.

Оскар... - Довиждане.

Пазете се.

Къде е Гуки?

Отиде в града за няколко дни с мама и Карл.

Защо? Продаде ли успешно картината?

Не.

Какво?

Не ли?

Не я ли продаде? - Не.

Значи не е шедьовър.

"Не е шедьовър"? Това е най-добрата ми картина.

Но никой не е готов да я купи. - Защото Англия ни обяви война

и вече няма бизнес с Австрия. Това е катастрофа.

Ти също ще го почувстваш.

Забрави за концерта на Малер в Лондон.

Това няма да стои в моя дом. - Не бъди глупав.

Какво значи няма да стои?

Густав Малер е баща на детето ми. - Аз съм бащата на детето ти

и нашето дете няма да се бои от призраци.

Не мога да слушам повече тези глупости.

Какво означава това? - Ще стои там.

Още ме преследва трупната му миризма.

Оскар?

Всичко е наред. При нас всичко е наред.

Бруно Валтер ще дойде при нас за няколко дни.

Все ми е едно. Може да спи на мансардата.

А в неделя искам да поканя гости.

Задължена съм на Бруно Валтер.

Поканих Ханс Пфицнер и диригент от Германия, специалист по Бах.

Може да дойде и Арнолд Шьонберг. - Ясно, не трябва да преча.

Така или иначе те ще говорят само за музика и ще ти е скучно.

Иди за няколко дни в ателието си във Виена.

Него ли виждаш, когато правим любов?

Престани. - Аз го виждам.

Той винаги е между нас, но аз също съм гений.

Ти си егоист. - Така ли, Алма?

Да, и си истерик.

Мислиш се за гений, но какво постигна?

Какво... какво продаде? Нищо.

Бруно Валтер и всички хора, които постоянно омаловажаваш

свирят музиката на Густав Малер и аз живея от парите от това,

а ти от моите. - Защото спиш с тях.

Не ме докосвай.

Курва.

Пусни ме, пусни ме. Пусни ме, казах.

Търся г-жа Малер. - Тя е там.

Как е детето ни?

Изгонете го.

Моля ви...

За много години! За много години...

Честито Алма.

31 АВГУСТ 1915

Това за мен ли е? - Да.

За много години. За много години. Поздравления, Алма.

Алма. - Благодаря.

Благодаря, благодаря, благодаря...

Може ли вече да разрежем тортата? - Да.

Добре ли си?

Кокошка е загинал.

Какво? - Името му е в списъка на загиналите.

Не...

Какво е станало?

Оскар загинал в битката при Буковина.

Това е някъде зад Галисия. На руския фронт.

Бях спряла да се интересувам от него.

Знам.

Ти не си виновна. Той искаше да умре.

До г-н Оскар Кокошка Виена, Брайтенфелверк 8.

Подател: Алма Малер.

Прага, 23-ти май.

Оскар, мое голямо момче.

Не ти пиша писма всеки ден...

За Оскар Кокошка Дрезден.

Всички във Виена го смятат за мъртъв. - Това е добре.

Тогава поне тук, в Дрезден ще бъде в безопасност.

Имаме поет от Познан, драматург от Франкфурт,

самобитен поет от Галисия и няколко актьори.

Поставих им психическа диагноза,

за да не се налага да се връщат на фронта.

А с главата му всичко нормално ли е?

Кое според вас е нормално?

Войната нормална ли е? Вашият приятел оцеля.

Това изобщо не е нормално. Пробит бял дроб и рана на главата.

Куршумът е пробил ушния канал и е излязъл през челото.

Щикът е минал на милиметър от сърцето.

Това нормално ли е?

Оскар.

Здравей.

Здравей. - Няма нищо.

Значи това е тя.

Добра работа.

Кой ти я направи?

Една майсторка от Южна Германия.

Той й изпрати няколко страници с рисунки

как трябва да изглежда куклата - мускули, кости.

Трябва да се усеща като истинска жена. Навсякъде.

Ето дантелено бельо от Париж в точния размер.

Закупено е втора употреба от една дама от Виена.

Красиво е. - Харесва ли ти?

Ще се научи да говори. Обикновено това става бързо,

но не съм сигурен за двигателните му умения.

Е, ще ви оставя насаме.

Позволете ми.

Да...

Ето така.

Така...

Къде е презрамката?

Ето така.

Да.

Ето това, което винаги си искал.

Жена... която да те гледа как работиш.

Мълчаливо възхищение без възражение. Чудесно.

Алма?

А, за брака й с Гропиус ли говориш?

Май ще се развеждат.

Явно семейният живот не се е получил.

Сега е хванала някакъв литератор,

но това също няма да продължи дълго.

Отново ли пишеш пиеса? Мога ли да погледна?

Орфей танцува с Евридика.

Може да е или омраза, или любов,

или страст.

Орфей и Евридика.

Човек, който вярва, че може да си върне любимата

от царството на мъртвите чрез своето изкуство.

Тази тема е близка на сърцето ти?

Оскар, искаш ли да кажа на твоята Алма?

Да й кажа, че си жив?

Алма, ще се възползваш ли от най-великия момент в живота си

идвайки на премиерата на спектакъла "Орфей",

въпреки земните трудности?

Алма, бъди любовта на сърцето ми.

Моля те, ела в Дрезден. Оскар.

Господин Кокошка, моля ви, погледнете към мен.

Забрави, Орфей? Никога.

Да забравя? Евридика, никога.

Ето ръката ми.

Не искам да те пускам. - Искам да те прегърна.

Той не те остави да живееш, а аз няма да те оставя да умреш.

Ето, театърът е тук.

Най-накрая, кошмар. Пристигнах най-накрая.

Вие казахте: "В операта" и аз ви закарах в операта.

Няма да се разправям с теб.

АЛМА И ОСКАР НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ВИДЯХА,

НО ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ СИ ПИСАХА ПИСМА.

АЛМА УМИРА ПРЕЗ 1964 В НЮ ЙОРК.

ОСКАР ПРЕЗ 1980 В ШВЕЙЦАРИЯ.

Превод и субтитри Ivon