Original subtitles

25.000

ГАРИ КОУЛ /Джордж Армстронг Къстър/

РОЗАНА АРКЕТ /Либи Къстър/

{Y:b}СИН НА УТРИННАТА ЗВЕЗДА

Превод и субтитри изцяло по слух Веселин Каменов 1963

с помощ от Мария и Боби Каменови

ДЕЙВИД СТРАТЕЪРН /капитан Бентийн/

ДИЙН СТОКУЕЛ /ген. Шеридън/

Главен оператор КИЙС ВАН ОСТРУМ

Музика КРЕЙГ САФАН

По едноименната книга на ЕВЪН С. КОНЕЛ

Сценарий МЕЛИСА МАТИСЪН

Режисиран от МАЙК РОУБ

{Y:i}МОНТАНА ЮНИ, 1876 г.

{Y:i}Г-н генерал.

Там.

Мъртви коне, сър.

Идете проверете.

Идат конници, сър.

Какво се е случило? - Ужасно се радвам да ви видя, сър.

Виждали ли сте Къстър?

Нямаме никакви вести от него. Откак в неделя ни остави

и замина с пет роти.

Мисля, че войската на Къстър е претърпяла поражение.

Трудно е да го повярвам. Мисля, че Къстър пасе конете си край Бигхорн.

Грешите, к-н Бентийн.

За какво ме повикахте, сър?

Разрешете да отида там, сър.

Върви.

Какво се е случило с вас, к-н Бентийн?

Допуснати бяха грешки.

Колко бели изглеждат...

Ето го. Проклет да е!

Повече няма да воюва.

{Y:i}Винаги съм го наричала с галеното му име - Оти.

{Y:i}Той беше първото дете от втория брак, по-голям с 6 години от брат си Том.

Оти, побързай!

{Y:i}Никой от братята му не можеше да произнесе Армстронг

{Y:i}като бяха деца, затова го наричаха Оти.

Оти, тръгвам без теб! - Те ще ме чакат.

Шепа хора върху изсъхналата трева...

Могат да почакат.

{Y:i}Казвам се Елизабет Къстър.

Трябва ти нова униформа.

Мислех, че 7-ми кавалерийски полк ще ги получи досега.

Светът дори не знае, че 7-ми кавалерийски съществува.

Прекалено е да се надяваме на униформи.

{Y:i}Съпругът ми беше голям герой от гражданската война.

{Y:i}Той присъстваше, когато Лий се предаде при Апоматокс.

{Y:i}Беше сърцат и енергичен. Най-младият майор в историята на армията, на 23г.

{Y:i}Завладя мислите на цялата страна.

{Y:i}7-ми кавалерийски беше сформиран в годините след размириците.

Деца, побързайте, че ще изпуснете парада.

Идвам, мамо.

{Y:i}Заселниците, миньорите и Канзас Пасифик Рейлроуд

{Y:i}се намираха в американския Запад.

{Y:i}Полкът бе сформиран да ги пази от индианците.

Ужасно ми се пие лимонада. - В брашното ми имаше червейчета.

Наложи се да го пресявам. - Аз също!

Ужасна жега е. Ще припадна.

Напраши ми се полата. Ще ми помогнеш ли?

{Y:i}По това време сключваха договори с племената.

{Y:i}Но в пограничните райони се смяташе, че никой индианец

{Y:i}няма права, които белите са длъжни да уважат.

{Y:i}Генералът не беше доволен от задачата си тогава.

{Y:i}Прериите бяха считани за голямата американска пустиня.

{Y:i}А моят съпруг беше герой. Той се стремеше към Уошингтън.

{Y:i}Омъжих се за него през 1864-та.

{Y:i}Бяхме заедно от 12 години. Обожавах го.

Това той ли е?

{Y:i}Полк, за почест!

{Y:i}Мирно!

{Y:i}Бях много малка, когато го видях за първи път.

{Y:i}Беше на коня си. Имаше голям нос.

{Y:i}Тъмни сини очи и дълга, светла коса, падаща на вълни.

Оформете парада.

Изглеждат тържествено, нали? - Така е.

{Y:i}Възхищавах му се. Всички шайенки казваха, че е хубавец.

{Y:i}Моето име в агенцията е Кейт Бигхед.

{Y:i}Родила съм се, когато племето ми е бивакувало край Гъшата река.

{Y:i}Прекарах детството си сред южните шайени.

{Y:i}Почти 40 години, много пъти си мислех

{Y:i}за този хубавец, когото видях за първи път на юг.

{Y:i}Ние шайените го наричахме Хайет-Си - Дълга Коса.

{Y:i}Арикарите го наричаха Прокрадваща се пантера, която идва нощем.

{Y:i}Кроу го наричаха Син на Утринната Звезда...

{Y:i}който напада призори.

{Y:i}Помня го...

{Y:i}видях как умря.

{Y:i}Като дете го наричаха Къдравия.

{Y:i}На 14 години гледаше безпомощно,

{Y:i}как войниците убиха един от близките му, заради убита крава.

{Y:i}Нещастен и объркан той получи видение.

{Y:i}Воин излиза на кон от езерото...

{Y:i}и сякаш се носи над земята яхнал коня си.

{Y:i}Воинът не носи скалпове.

{Y:i}Разпуснатата му коса се спуска под кръста му.

{Y:i}И носи гладко, обло камъче зад ухото си.

{Y:i}Тялото му е украсено с петна - градушка.

{Y:i}И светкавица се спуска от челото до брадата му.

{Y:i}Куршумите и стрелите изстреляни срещу него, падат без да го засегнат.

{Y:i}Изви се буря, но той премина невредим.

{Y:i}Съплеменниците му го сграбчват, опитвайки се да го съборят...

{Y:i}но той премина и през тях.

{Y:i}Червен ястреб летеше над главата му.

{Y:i}Видението избледня.

{Y:i}Името на това момче бе променено...

{Y:i}на Ташунке Уитко.

{Y:i}От този момент насетне, той смяташе,

{Y:i}че е предопределен да защитава племето си

{Y:i}от белите.

{Y:i}Белите се разселваха на запад от години.

{Y:i}Строяха, прорязваха пътища, изтласкваха индианците пред себе си.

{Y:i}До 1866-а година, в Америка почти не остана племе,

{Y:i}което да живее в родните си земи.

{Y:i}Индианците нямаха намерение да отстъпват повече.

Лакота тук!

Гадни диваци. Проклети диваци!

Стойте! - Проклети диваци!

Не бива да ги преследваме! - Разкарай се!

{Y:i}Нарекоха го Клането Фетърмен.

{Y:i}На името на офицера, който се зарече,

{Y:i}че с 80 души може да унищожи всички племена на сиу.

{Y:i}Не беше клане. Онези войници бяха глупави...

{Y:i}и препуснаха към смъртта си.

{Y:i}Вестта за Клането Фетърмен стигна на изток.

{Y:i}Пишеше, че са се трошали глави, мозъци са замръзвали по косите...

{Y:i}Събудиха се горчиви чувства

{Y:i}и правителството трябваше да накаже индианците.

{Y:i}Заповедта, която получи армията бе следната:

{Y:i}Налага се да действаме с отмъстителна решимост

{Y:i}срещу сиу, дори да ги унищожим.

{Y:i}Мъже, жени и деца.

{Y:i}Г-н генерал?

{Y:i}Полковник Къстър, сър!

Буден съм.

{Y:i}За индианците от прериите войната започна.

{Y:i}За мен войната с индианците щеше да приключи след 10 години.

{Y:i}На хълма, който нарекоха Последната битка на Къстър.

{Y:i}Нарекоха го Последната битка на Къстър...

{Y:i}но не беше неговата.

{Y:i}Беше нашата последна битка.

Избягали са. - Страхливци.

И вие ще ги преследвате, полк. Къстър!

Ще сме доволни, когато убиете и последния дивак в тези равнини.

Слушам, г-н генерал.

{Y:i}7-ма кавалерия кръстосваше равнините това лято.

{Y:i}Беше нов тип война, водена на открито,

{Y:i}в празни пространства срещу труден враг.

Разпръснаха се.

Разпръснаха се!

Дайте ми културна война, с враг, който мога да намеря и победя.

Враг, който се бие по правилата!

Какво? - Продължаваме!

Сър, хората яздиха 50 километра днес.

Могат още.

{Y:i}Бяхме много племена. Имаше много вождове.

{Y:i}И всеки воин сам решаваше кога и с кого да се бие.

{Y:i}Когато се биехме, се биехме свирепо.

{Y:i}Когато бягахме, беше за да избегнем клане.

{Y:i}Те бяха нападнали нас.

{Y:i}Беше жесток наказателен поход, умело прикриван от печата на изток.

{Y:i}Похарчиха над милион долара без особен резултат.

Мисля, че намерихме пратеника ни за форт Уолас.

Лейтенант Кери ли? - Каквото е останало от него.

Толкова много стрели... - Ще видим още много.

Лейт. Кери е носел заповеди. Елате.

Том, покани хората от "Ню Йорк Херълд" да дойдат.

Това са останки на достойни мъже, сър. Лежащи в обичайни пози...

В тесен кръг намерихме обезобразени телата на лейт. Кери и ротата му.

Всички до един скалпирани, със счупени черепи,

ръката над лакътя срязана до кокал.

Г-н Ривърс...

Лакота срязват ръката, осакатяват воина в следващия му живот.

Този мъж не ще може дори да оседлае коня си.

Индиански разузнавач. Оставили са скалпа му отстрани.

В техните очи е бил предател.

Жестоко намушкан и обезобразен, та вече и на човек да не прилича.

Ще го погребем.

{Y:i}Провизиите на конницата бяха ужасни. Ядяха остатъци от гражданската война.

{Y:i}Войниците страдаха от бездействие, безпокойство,

{Y:i}скорбут и холера.

{Y:i}Съпругът ми беше строг офицер.

{Y:i}Условията го налагаха.

Дезертьори! Бегълци!

Дезертьори, г-н генерал.

Отрежете пътя им с коне!

Да, сър?

Имаме дезертьори. Преследвайте ги и ги разстреляйте! Не ни трябват живи!

Изпратете обозния фургон след тях! Свири сбор!

Да кажеш нещо ли искаш, войниче? - Тъй вярно.

Искам да ви предупредя, че 30 души се канят да дезертират тази нощ.

Или близо до пътя за Колорадо.

Дръпнете се от фургона, докторе.

Не съчувствам на тези мъже. Няма да им се оказва помощ. Ясно?

Връщаме се във форта. Стройте хората си.

Връщаме се във форт Уолас.

{Y:i}Аз бях погранична съпруга и като млада жена

{Y:i}признавам, че най-приятно ми беше да лежа до галантния си мъж.

{Y:i}Оти знаеше това. Беше дочул за холера във форт Райли и форт Уолас

{Y:i}и просто изостави полка си по пътя, и язди сам...

{Y:i}почти 500 километра, за да дойде при мен.

Вероятно е било неразумно, но той беше толкова галантен.

Оти, целият си мокър.

Благодаря, че ме информира.

Не си ли болна? - Не!

Какво правиш? Как дойде тук?

Отидох във форт Уолас и не те намерих, затова...

продължих... до форт Хейс...

Трябваше да оставя само няколко души там...

и продължих до форт Харкър.

Но и там я нямаше съпругата ми, затова си дойдох у дома.

А войниците ти? - Могат и без мен известно време.

И ето ме тук, прекрасна О'Райли.

Не се ожених за теб, за да спим в отделни легла.

Подполк. Джордж Армстронг Къстър? - Да.

Сър, арестуван сте.

Може да продължите, сър.

Доктор И. Т. Коутс.

{Y:i}Съпругът ми бе съден от военен съд.

{Y:i}Стана мъченик на неуспешния поход срещу индианците.

Заклевате ли се, че ще говорите само истината?

Заклевам се. - Доктор Коутс,

когато видяхте дезертьорите, оказахте ли им лекарска помощ?

Не, г-не. - И каква е причината за това?

Тъкмо щях, когато ген. Къстър ми каза да не ги доближавам тогава.

Изпълних заповедта му.

Колко дълго бяха тези мъже в каруцата, преди да ги прегледате?

Два часа, предполагам. - Каква помощ им оказахте?

Приложих опиус, за да ги облекча, както бих сторил на бойното поле.

До какво доведе раната, получена от редник Джонсън?

Тази рана беше фатална... и го доведе до смърт.

Когато стигнахте в лагера вечерта на 7-ми

и оказахте на ранените лекарска помощ...

кой ви каза или нареди да се погрижите за тях?

Ген. Къстър. - Какви бяха думите му

с които ви заповяда това? - Той каза: докторе

не съчувствам на ранените, но искам да им окажете нужната помощ.

След това, интересуваше ли се обвиняемият от състоянието им?

Интересуваше се, сър.

Вие как възприехте, когато той ви нареди

да не доближавате каруцата с ранените, когато са пристигнали?

Тогава бях под впечатлението, че възразява наистина.

Сметнах, че генералът иска това да послужи за назидание.

Лейтенант У.У. Кук,

след като пристигнахте във форт Уолас - припомням - без заповед,

колко от командированите напуснаха форт Хейс

и тръгнаха към форт Харкър с ген. Къстър?

Един войник и трима офицери.

Каква власт ви даде ген. Къстър

да напуснете форт Уолас - устна или писмена?

Устна. - Благодаря, лейтенант.

Може ли аз да отговоря? От лятото на 1886-та до 1867-а

над 500 души от 7-ма кавалерия дезертираха.

Когато воювахме срещу южняците,

дезертиралите по време на битка бяха разстрелвани.

Това беше лов на бизони.

Останалите без коне дезертьори бяха застрелвани,

докато молеха за пощада.

Никога не съм пропускал да помогна на приятел, както съм обвинен,

или да изоставя, без да осигуря всеки един от подчинените си,

както съм обвинен тук. И накрая...

не съм оставил войник да страда,

ако е било по силите ми да му помогна.

Моля ви, господа, в името на правосъдието

да отсъдите справедливо за всички тези обвинения и определения.

Съдът постановява следното за ген. Джордж Армстронг Къстър,

подполковник в 7-ми кавалерийски полк.

По първото обвинение - виновен.

По второто обвинение - виновен.

{Y:i}Генералът е признат за виновен за жестоко отношение към дезертьорите.

{Y:i}И за отсъствие от полка си без разрешение.

{Y:i}Наказан беше с изваждане от армията за една година.

{Y:i}Животът ни много се промени.

{Y:i}Железопътните линии разделиха бизоните.

{Y:i}Белите ги застрелваха от влака за удоволствие.

{Y:i}Добитъкът на заселниците пасеше в земите ни, а ние гладувахме.

{Y:i}На 26 години Ташунке Уитко вече беше вожд на Тетон лакота.

{Y:i}Беше сериозен мъж. Никога не пееше и танцуваше.

{Y:i}И никога не се хвалеше с победите си.

{Y:i}Обаче отне жената на друг мъж. Черната Бизонка.

{Y:i}Съпругата на Без Вода.

{Y:i}Жените лакота имаха право да си изберат друг съпруг.

{Y:i}Но Без Вода беше ревнив.

{Y:i}Лудия Кон изчезна от селището за известно време.

{Y:i}На 27 години г-н Къстър беше без полк.

{Y:i}Завърнахме се в родния град Мънроу, щат Мичигън.

{Y:i}Хладно е тук.

Не ти ли заповяда ген. Шеридън да разстрелваш дезертьорите без съд?

Ами, не каза ли и ген. Хенкок "Разстрелвайте дезертьорите"?

Взел си отпуск, за да ме намериш, знаейки, че ще ти бъде позволен.

Офицерите ти са го приели като нещо нормално.

Направи го, защото сме решили да не живеем повече разделени.

Сега разполагаме с време. - Имаме една година.

През която няма да получавам заплата. - Ще оцелеем, генерале.

Полковник. Войната отдавна свърши и всъщност...

съм само полковник.

Разжалван!

Имаше една лятна, дълга, съвършена нощ.

Нощта, когато ти се върна при мен...

е моя.

Благословени да са спомените ни, съхранили както радост, тъй и тъга.

Мои са...

завинаги и вовеки веков.

{Y:i}През 1868-а бе подписан договор.

{Y:i}Войната престана. Фортовете покрай пътя Боузман бяха закрити.

{Y:i}И откриха резервати.

{Y:i}Вече трябваше да стоим на едно място. A белите можеха да скитат на воля.

{Y:i}Лакота щяха да запазят завинаги земите западно от река Мизури,

{Y:i}както и територията Дакота, Черните Хълмове,

{Y:i}и планините, и долините на Литъл Бигхорн.

{Y:i}По закон, белите нямаха право да навлизат в тези земи,

{Y:i}без разрешение от индианците.

{Y:i}Белите ни донесоха подаръци. Дадоха ни закони...

{Y:i}и после нарушиха законите.

{Y:i}Пионерите се почувстваха предадени от договора от 1868-а г.

{Y:i}Смятаха, че на индианците са дали плодородна земя, а те не я ползват.

{Y:i}Войната избухна за пореден път.

Генерал Грант? - Слушам ви, г-жо.

Ще ми дадете ли автограф?

Къстър.

Татко казва, че скоро ще станете президент.

Татко ти е мъдър човек.

Вие ли сте малкият Фил Шеридън? - Да.

Ще ми дадете ли и вие автограф?

Може да получите също и от този г-н.

Ген. Уилям Текумзе Шърман - героят от Атланта.

Познава ли някой от вас ген. Къстър?

Гордеем се, че го познаваме, г-це.

Татко казва, че е храбър борец срещу индианците и армията трябва да го цени.

Татко ти е мъдър човек.

Благодаря.

Обичат пауна!

Не мога да разбера на какво се дължи тази популярност.

Най-младият генерал от гражданската война.

Храбър борец срещу индианците. А половината му войска бе избита

при битките в юга. - И никога не е раняван.

Безразсъден, импулсивен... - Драматичен...

Неуморим. - Суетен.

Юлисис, какво мислите за нашата идея?

Източният печат ще ни смели.

Бюрото по индианските въпроси при Вътрешните работи се провали.

Просто не можем повече да считаме

индианските племена за независими народи.

Те трябва да станат граждани.

Лично отговорни пред американските закони.

Вие искате да са колективно, а не индивидуално отговорни.

Аз участвах в гражданската война и беше дълга, и кървава.

Искате да се повтори ли? С индианци вместо размирници?

Най-после ще имаме единна нация, сър.

Зимна кампания звучи скъпа и опасна.

Индианците мислят, че са в безопасност през зимата...

а всъщност са уязвими.

Нямат трева за конете си, а хранителните им припаси са оскъдни.

А селищата им са практически неподвижни.

Ще размахаме три саби над зимните лагери

край р. Уашита и долината на река Саут Канейдиън.

Ще изпратя една колона на изток,

до р. Саут Канейдиън. Втора колона ще действа на юг

към Антилоп Хилс и изворите на Ред ривър.

Тези две колони ще осигурят пътя за нашата трета, най-силна колона

Седми кавалерийски полк.

Кой ще командва 7-ми полк?

Ние желаем Къстър.

Къстър...

Той е освободен от служба.

Възстановете го, Юлисис. - Не, не и не!

Той ще нападне с полка си някое спящо селище и ще извършат клане.

Винаги съм знаел, че е човек, който не се връща и не спира,

докато не завърши започнатото.

Да се не знае тоя Къстър!

Вие решете.

{Y:i}Вечеряхме с приятели, когато се получи телеграма.

{Y:i}Пишеше: до ген. Дж. А. Къстър, Мънроу, Мичигън

{Y:i}Ген. Шърман, Съли и аз, и почти всички офицери от полка искаме вас.

{Y:i}И се надявам молбата ни да бъде удовлетворена.

{Y:i}Можете ли да дойдете веднага? Подпис: ген. Филип Шеридън.

Ще ми липсват къдриците ти.

Бях порицан и сега се завръщам смирен човек.

Нужна ми е победа. - Оти, влакът няма теб да чака.

Скоро ще се върна при теб.

Ще дойда аз, когато 7-ма кавалерия е извоювала победата си.

{Y:i}ФОРТ ДОДЖ Октомври, 1868 г.

Оти!

Пристигна!

Къстър се върна! - Да му се не види!

Удари ли нещо, Том? - Точно преди да пристигнеш.

Ти изпусна. - И врата на хамбар не може да уцели.

Шеридън е поискал мен. - Радваме се, че сте отново с нас.

Шърман и Шеридън са поискали да бъда възстановен на служба.

Нуждаят се от мен.

{Y:i}Американците казаха, че искат мир.

{Y:i}Бяха ни дадени земи.

{Y:i}Щяха да са наши, докато има бизони.

{Y:i}Когато бизоните свършеха, трябваше да изоставим

{Y:i}начина си на живот и да заживеем като белите.

{Y:i}Вождът Червения Облак ни разказа как живеят белите.

{Y:i}Трябва да изоставим мъдростта на предците си - каза той.

{Y:i}Трябва да складираме храна и да забравим гладните.

{Y:i}Когато къщата ти е построена и килера пълен...

{Y:i}огледай се за съсед и всичко, което той има.

{Y:i}Наша земя, докато из нея скитат бизони.

{Y:i}Не мина и година, и белият наруши обещанието си.

Заповед от ген. Съли, сър.

Това ли е всичко, г-не? - Тъй вярно.

Свободно.

Как е ген. Съли? Не е негова работа да командва моята експедиция.

Не знам с кой акъл Грант му е дал 7-ми полк.

Не вярвам да се задържи дълго, след като ти се върна.

Освен това, ти имаш естествени качества на водач.

Не забравяй това, малко братче.

Мислиш, че ти трябваше да си генерал? - Не е нужно.

Аз спечелих всичките медали.

Разбрах, че си бил арестуван няколко пъти.

За пиене. - Обещал си на Либи.

Сега, когато ти си тук, ще съм по-послушен.

Кой беше с нас?

Кук се радва, че ти се завърна. Пита дали си видял любимата му Даяна

в Мънроу. - Още ли ти се спи?

Бентийн не ни е приятел. Нарича ни Клана Къстър.

Че ние сме си клан.

Как са майка и татко? - Добре са.

Евън е болнав.

А Бостън... Бостън расте.

Вече е мъж.

А Маргарет? - Красавица.

Ген. Къстър...

Разрешете да вляза, г-не.

Влизайте.

Господа... 7-ма кавалерия е срам и позор!

Хората са оредели и деморализирани.

Трябва да възстановим боеспособността им.

Лейтенат Кук, искам три колони да търсят индиански биваци.

Кога, г-не? - Довечера.

До края на седмицата... трябва всички ние

да отидем до потока Медисин Лодж и да се върнем тук.

Може би тогава ще сме готови да изпълним дълга си.

Това заповеди на ген. Съли ли са? - Ще бъдат.

Капитан Уиър! - Аз, сър!

Ще съберете конете на всички и ще ги разделите, според цвета им.

Искам всяка рота със свой цвят коне.

Ще бъде впечатляваща гледка. - Тъй вярно!

Оркестърът знае ли "Гери Оуен" - Не, сър.

До утре вечер да са я научили. - Слушам, сър.

Мирно!

Равнение надясно!

Преброй се!

Едно, две, три, четири, пет, шест, седем... осем!

Заредете карабините!

На рамо!

За почест!

Готови за слизане от конете!

Слизай от конете! По-бързо!

Какво се мотаеш? Да вървим!

Дръж здраво конете!

{Y:i}Съпругът ми бе наричан с много имена:

{Y:i}Храбър войник, господар на трудните задачи, безстрашен, дързък.

{Y:i}Той беше всички тези неща и хората му гордо служеха под командването му.

{Y:i}7-ма кавалерия жадуваше за свой военен рекорд.

{Y:i}Полкът навлизаше все повече в непознати територии.

{Y:i}ОБОЗЕН ЛАГЕР Зимата, 1868 г.

Заповедите за вас са в мен. Да ви ги прочета ли?

Досега не сте ми чели заповеди.

Щом желаеш, за протокола...

или за генерал Грант...

Продължете на юг, в посока Антилоп Хилс,

после към река Уашита.

Предполагаемият развъдник на враждебните племена.

Унищожете селището им и заловете конете,

убийте или обесете всички воини,

и доведете всички жени и деца.

Слушам, сър.

{Y:i}Зимата на 1868-а,

{Y:i}шайенският бивак край река Уашита,

{Y:i}местността беше тъй красива.

{Y:i}Военният поход от 1868-а година.

Атака!

{Y:i}Съпругът ми дочака своята победа. Беше готов.

{Y:i}Нашият вожд Черния Котел бе сложил американското знаме над типито си.

{Y:i}Пълномощникът по индианските въпроси му бе казал, че то ще ни закриля.

Атака!

{Y:i}Звукът на тръбата ме пробуди.

Преследвайте ги, момчета!

Подкарвайте ги.

Колибите са празни, изгорете селището! Бързо!

Победата си струваше, нали, войниче?

Какво ще правим с майор Елиът? Тръгна с още 15 души.

Оттогава не са го виждали. - Жалко!

Обаче ни наближават индианци, а аз искам да спася ранените си войници.

Съберете хората си. Изтегляме се, капитане.

Изоставяме майор Елиът ли?

Съберете хората си!

Изгорете ги!

{Y:i}Уашита бе голяма победа за съпруга ми.

{Y:i}Бяха унищожени 51 колиби, а 53 жени и деца бяха пленени.

{Y:i}А 103 индиански бойци бяха убити.

{Y:i}11 от воините ни умряха... и помним имената им.

{Y:i}Останалите мъртви бяха жени и деца.

Хайде, шавайте!

{Y:i}Винаги беше заради земята.

{Y:i}Земята ни раздели.

{Y:i}И двете страни я искаха.

Разрешете да вляза. - Влез!

Чувствам се длъжен да ви уведомя, че хората са в лошо настроение.

Смятат, че сте напуснал бойното поле

без да установим състоянието на м-р Елиът.

Това ли е и вашето мнение, капитане?

Да.

Няма да крия от вас, че няма да търпя неподчинение.

Нека някой отправи подобно обвинение и ще ми плати с живота си.

Свободен си!

Това е победа!

Не съм длъжен да оправдавам действията си пред никого!

Длъжен сте да ги оправдаете пред мен, сър.

Ще си поговорим отново, г-н Бентийн.

{Y:i}Обозният лагер стана военнопленнически лагер за много шайенски жени и деца.

{Y:i}Мeйотси беше моя братовчедка.

{Y:i}Бяха я заловили войниците.

{Y:i}Тя роди русо дете - момиченце.

{Y:i}Казваше се Жълтото Птиче.

{Y:i}Беше от Къстър. Така се казва в историята на семейството ми.

{Y:i}Никога не съм виждала детето. Почина на една годинка.

{Y:i}Ако е истина, значи с Къстър бяхме рода.

{Y:i}Донякъде.

Ще преговаряме.

{Y:i}Къстър дойде в бивака ни.

{Y:i}В типито на пазителя на магическата стрела

{Y:i}му предложиха лулата.

Идвам за мир, не да воюваме.

Белите искат да живеят в мир с шайените.

Разбрахме, че имате бели пленници. Бих искал вождът да върне жените.

Също желая шайените да се върнат в резервата си.

Ще задържа пленниците си.

Ще задържа мъжете ви, докато освободите жените.

Казва, че ако нарушиш мира с шайените и ги преследваш,

ти и всичките ти войници ще бъдете избити.

Ще запомня думите си.

Няма да преследвам шайените.

{Y:i}Така се споразумяха. Къстър държеше в плен трима от вождовете ни.

{Y:i}За да бъдат освободени те, щяхме да дадем две бели пленнички.

{Y:i}В онези времена казваха на белите жени,

{Y:i}че е по-добре да се самоубият, отколкото да бъдат пленени от нас.

{Y:i}Така се чувстваха и нашите воини.

Знам съвсем малко за тях.

Мисля, че накрая няма да знаем нищо.

Но може би така е най-добре. - Не и за мен.

Аз искам да знам какво те...

Кажи ми.

Какво си мислят те, че е света?

Неочаквано пристигат европейците. Докарваме коне, оръжия, каруци...

Строим къщи, прекарваме железница през земите...

Какво мислят за нас?

Какъв е бил техният свят, преди ние да станем част от него?

И дали изобщо мислят върху тези неща?

Способни ли са на това?

Какво мислят за теб?

Аз съм "син мундир". Говоря с раздвоен език.

Смятат ме за красавец.

Така разбрах и аз.

А ти какво смяташ за тях? Красиви ли са?

Красиви ли са жените за теб?

Ти си най-красивата жена на света.

А аз доста знам за света.

Когато ти замина за форт Додж...

отидох да живея в къщата на баща ми в Мънроу.

Сядах и гледах през прозореца...

спомняйки си онова момче Къстър, как ходеше напред-назад...

пред портата ми... обсаждайки ме настойчиво.

Аз помня онова момче... току-що завършило Уест Пойнт...

мъртвопияно... ужасно пияно...

Стоях пред портата ти, крещях името ти...

докато брат ми дойдеше да ме извлече.

Срамота. - Оттогава не съм пил.

Не си. Засрами се много как ме ухажваше.

Решен бях да го сторя.

И няма нещо което съм решил да сторя, което не бих опитал, дори ако е...

Ако какво?

Дори ако грешах.

{Y:i}Подпалихме прерията.

{Y:i}Сега разбира се, знаем, че огънят не спира белия човек.

{Y:i}Но тогава запалихме високите треви, за да забавим сините мундири.

{Y:i}Ако опитаха да ни преследват.

Развържи ги. Кажи им, че могат да си вървят.

Кажи им, че когато шайените се върнат в резервата...

ще бъдат свободни хора.

Какво каза той?

Че те са свободни и сега.

Върни ги обратно в лагера ни.

{Y:i}Белите пленници бяха освободени,

{Y:i}а нашите вождове останаха в плен.

{Y:i}Сините мундири ги убиха.

{Y:i}Преселихме се на запад.

{Y:i}Сега бяхме по-близо до нашите приятели - Лакота.

{Y:i}УОШИНГТЪН Лятото на 1870-а г.

{Y:i}Червения Облак отиде да се запознае с президента Юлисис Грант.

{Y:i}Червения Облак беше мирновременен вожд.

{Y:i}Беше се противопоставил на белите, но сега нещо се бе променило в него.

{Y:i}Беше видял градовете, машините...

{Y:i}многобройните хора...

{Y:i}Той прозря неизбежността на белия човек.

Приветстваме с добре дошъл, вожда Червения Облак от племето Оглала,

който дойде тук, да види бита на белите.

Подканяме го да чуе думите ни

и да почувства искреността на обещанията ни.

Не?

Моля, седни.

Аз идвам оттам, където слънцето залязва.

Вие сте израсли със столове.

Искам да седна, както седя там, където слънцето залязва.

Две планини има в Дакотите.

Не искам пътища там.

Моля да премахнете форт Фетърмен.

Форт Фетърмен трябва да остане.

За да защитава. Индианци и бели.

По душа не съм агресивен експанзионист. Аз не вярвам в това.

Това, в което вярвам е една нация за всички.

Половин милион от народа ми загина наскоро за единната нация.

Може ли вождът Червения Облак да контролира воините си?

Ще може ли да опази мира?

Чий глас е бил чут първо в тази земя?

На червенокожите, които ловуваха с лък.

Нашият народ се топи като снега

по склоновете на хълмовете, когато напече слънцето.

Докато вашият народ е като стръковете трева напролет,

когато иде лятото.

Кажи му съвсем директно...

Оцеляването е победа, вожде Червен Облак.

Вече не можете да ни спрете. Можете само да оцелеете сред нас.

Това е вашата земя. /Блак Хилс в Дакота/

Защо са тези линии? - Граници.

Там, където свършва земята.

Това са лъжи.

Лъжи.

{Y:i}Американците нахлуха в нашите свещени Паха Сапа.

{Y:i}Дойдох при Северните шайени, когато резерватът им беше в Черните Хълмове.

{Y:i}Обаче белите намериха там злато и индианците трябваше да се преместят.

{Y:i}На шайените казаха, че трябва да идат в друг резерват.

{Y:i}Но малко от тях се преместиха. Казаха, че няма смисъл.

{Y:i}Понеже белите може да поискат и другия резерват.

{Y:i}Армията не нахлу в Черните Хълмове. Отидоха, за да спрат заселниците.

{Y:i}На Изток банките се провалиха. Стоковата борса рухна.

{Y:i}Цените на фермите паднаха по време на най-лошата холера в историята.

{Y:i}20 % от градската работна ръка беше безработна.

{Y:i}В затворите никога не бе имало толкова много хора.

{Y:i}Бездомни скитници бродеха из страната.

{Y:i}Нацията се нуждаеше от разширяване на запад.

Това животно беше мое, момчета.

Какво? - Голям, храбър мъж.

Стреля... стреля, стреля!

Храбър съм за теб. Храбър, колкото да се пресегна...

да докосна враг... да отчета победа?

Кървав Нож, приятелю, защо не живееш тук, като истински индианец?

Край с това?

Така ли е?

Време е да заживеем като белите.

Прогрес.

{Y:i}Крейзи Хорс каза това, за договорите, които той не подписа:

{Y:i}Никой не продава земята, по която всички живи твари ходят.

{Y:i}Индианците изгубиха всяка надежда за мирно съжителство с белите.

{Y:i}Президентът Грант беше изправен пред дилема.

{Y:i}Златотърсачи и заселници искаха защита след навлизането си в Блак Хилс.

{Y:i}Вълната беше голяма, миграцията - неизбежна.

Няма да продадат територията с Черните Хълмове.

Но нарушиха договора, нападайки заселниците.

За незаконно навлизане!

Според нас, сър, те започнаха първи.

Значи да им поставим ултиматум?

Всички индианци трябва да се явят в агенциите си до 31 януари 1876 г,

или ще бъдат смятани за врагове.

{Y:i}Бях чула истории, че преди голямата битка,

{Y:i}Ташунке Уитко посетил погребалното скеле на 3 годишната си дъщеричка.

{Y:i}Тя беше починала от холера. Още един подарък от белите.

{Y:i}Лудия Кон стоя при детето си три дни и три нощи.

{Y:i}А когато трите дни изтекоха,

{Y:i}нарисува червена светкавица на лицето си...

{Y:i}и бели парчета градушка по тялото си.

{Y:i}И върза обло камъче зад ухото си.

{Y:i}Така му бе казал да стори воинът от видението му.

Победа.

Всички индианци трябва да се явят в агенциите си до 31 януари.

Ако молбата не бъде изпълнена и индианците не се явят,

пълномощникът по индианските въпроси ще отнесе проблема с враговете

до Военния отдел, който ще започне кампания по овладяване на враговете

и завръщането им в резерватите, под властта на САЩ.

И тогава всички ние ще сме гадни копелета.

Военни операции могат да бъдат започнати по мнение на Военния отдел,

когато се налага.

А по някое време тази зима, ще се наложи.

Съгласувано ли е? - Убиваме индианци от сто години.

Да приключваме с този въпрос.

Искам Къстър да оглави експедицията.

Нуждаем се от едно голямо кърваво сражение.

Той ще го гарантира.

{Y:i}ТЕРИТОРИЯ ДАКОТА Зимата, 1875 г.

{Y:i}Индианците почнаха да копнеят за отделна Америка.

{Y:i}Системата в резервата беше ужасна тъга.

{Y:i}Спомням си ги - мъжете пиеха,

{Y:i}жените плачеха... децата ходеха на училище.

{Y:i}Понеже Лудия Кон и Седящия Бизон се съпротивляваха...

{Y:i}направиха го и много други.

{Y:i}Броят на враговете растеше.

{Y:i}Бях млада жена нея зима.

{Y:i}Бях пристигнала в бивака на Ташунке Уитко,

{Y:i}след като селището ми беше нападнато и изгорено.

{Y:i}Крейзи Хорс ни взе със себе си.

{Y:i}Заедно отивахме на север при Татанка Йотанка.

{Y:i}Съвкупността от племена ставаше все по-голяма,

{Y:i}докато пътувахме от едно място на друго,

{Y:i}тъй както никнеше тревата.

{Y:i}Минеконджу, Хънкпапа, Сихасапа (Чернокраки),

{Y:i}Арапахо, Сантии (Дакота), Бруле, Санзак...

{Y:i}Белите ни обединиха.

{Y:i}Преместихме се във форт Линкълн в територията Дакота.

{Y:i}В Уошингтън, администрацията на Грант бе разстройвана от постоянни скандали.

{Y:i}Военният секретар Белнеп подаде оставка,

{Y:i}обвинен в пристрастно назначаване на търговци във фортовете.

{Y:i}Съпругът ми бе призован в столицата да даде показания във връзка с това.

И да обърнеш повече внимание на Белнеп в Уошингтън, отколкото тук.

Когато секретарят гостуваше, ти го остави сам в къщата

и отиде в "кокошарника" сам. - Бях прав тогава...

а и сега пак съм прав. - Тогава цял ден се правих на домакиня.

Може би му дължиш едно достойно военно посещение?

Той не е офицер, а лъжец и крадец.

Затова ли ще свидетелстваш? - Най-подробно.

Време е да тръгвам.

Внимавай какво ще кажеш, Оти.

Недей да ни правиш съвсем нежелани в Уошингтън.

Мислиш ли, че може да имаме дом там един ден?

Мисля, че си човек с много дарби. Можеш и още да служиш на страната.

Искам да оглавя Индианските въпроси. - Кажи им го.

Първо възнамерявам да обединя отново цялата 7-ма кавалерия.

За голям поход. После ще видим.

Да ми кажеш какво носят жените. - Ще ги проуча внимателно.

Да не си посмял!

Г-н генерал, разследваме дейността

на военния секретар Уилям Белнеп.

Разбирам.

Опишете ни със свои думи ситуацията във вашата област.

След като назначаването на търговците бе поверено на военния секретар.

Незабавният резултат бе поскъпване на живота в пограничния пункт.

Беше удар по джоба на офицерите и...

По-подробно, моля.

Цените станаха безбожни.

Бяхме принудени да пазаруваме другаде.

Тогава търговецът се оплака на военния отдел,

и каза, че трябва да ни накарат да пазаруваме от него.

И това искане бе подкрепено от секретар Белнеп.

Обсъдих тези нарушения със секретаря, а той ми каза:

Не бива да вярваш на всичко чуто.

По мое мнение, г-н Белнеп получаваше част от печалбата

от търговията в пограничния пункт като заплащане за назначението.

А слуховете, че братът на президента е получавал пари?

Аз бях с впечатление, че президентът също споделя печалбата.

Благодаря, генерале. - Искам да кажа още нещо.

Да? - Индианските агенти

от Министерството на природните богатства, продължаваха с пародии

срещу индианците в резервата. Индианецът може да очаква

да получи кисело месо, залежало брашно, и развалено кафе.

Тези стоки не са това, което конгресът е предвиждал да получат индианците.

Според мен, Бюрото по индианските въпроси

трябва да бъде под опеката на армията.

Както беше преди 1849-а.

Благодаря, г-н генерал.

Спасих ти живота, след като те съдиха.

Никога не би успял да се завърнеш в армията на този мъж, г-не,

ако не бях се застъпил за теб. Ето как ми се отплащаш.

Наложи се да дам показания, защото бях призован от Конгреса.

Отиде по-далече от това.

С какво право се съмняваш в политиката спрямо индианците, полк.?

Моля за извинение, сър...

но това правителство няма такава политика.

Както всички знаем, резерватите са срам и позор.

Ако бях индианец, бих предпочел свободния живот,

пред унизителното живуркане... и подаянията.

И щяхте да бъдете смятан за враг, господине.

Ген. Шърман, тук съм от две седмици, а президентът Грант не ме приема.

Аз помолих за разрешение да се върна при своя полк.

Аз ви разрешавам.

И заповядах три роти от 7-ми полк да идат в Дакотите на юг.

Подгответе и организирайте хората си.

Но вече не съм сигурен, че вие ще водите колоната.

Подозирам, че това е наредено от Грант. - Президентът е главнокомандващ.

Ще изпълнявате заповедите и няма да говорите с пресата.

Все още сте войник.

{Y:i}Съпругът ми доложи на прекия си началник - ген. Алфред Тери.

Няма ти да водиш експедицията.

А кой? - Аз.

Защо не седнеш, Армстронг?

А 7-ми полк? - Майор Рино помоли да командва 7-ми.

Майор Рино?

Майор Рино никога не се е сражавал с индианци.

Армстронг, ти няма да участваш.

Ти ще останеш в тила.

Някой изобщо наясно ли е, какво има там, извън градовете и пресата?

Някой наясно ли е като мен, с тънката разлика между индианец и войник?

Аз мога да бъда индианец. Мога да ги открия.

Президентът ме разпъва на кръст.

Армстронг... - Апелирам към вас като войник,

спестете ми унижението да гледам полка си...

как отива на бой с врага, а аз не споделям опасността.

Това беше. Моите приятели от "Ню Йорк Херълд".

Г-н Грант е злоупотребил с президентската си власт,

отстранявайки ген. Къстър.

Упражнява самодържието на американски цезар.

Политика, Юлисис. - Разпъват ме на кръст.

Възстанови го.

Отново.

{Y:i}1876-а година, лятото

Забавляваш ли се, майор Рино? - По-добре изобщо да не танцувам,

отколкото да държа кърпичка и да танцувам като жена. Мерси.

Още те боли, че ти отнеха полка, а?

Е, поне не го дадоха на Къстър.

Човекът има изумителна поредица от възходи и падения.

Къстър е с късмет. - Трябваше да се усетя досега, м-р.

Проблемите на Къстър не го задържат дълго.

Сигурен съм, че вече обмисля новата си книга.

Следващият му успех - "Лъжата ми в прериите".

Искаш да кажеш - "Животът ми в прериите"?

Да. Може и така.

Е, предполагам, че този път си е научил урока.

Мечтай си.

Къстър направи кариера с учене на грешни уроци.

Армстронг. Либи, ще танцуваме ли?

Рино през цялото време зяпа.

Ами, беше командващ на 7-ма кавалерия. Няколко седмици.

На моето място. Ще му се да съм далеч оттук.

Да, ще бъда далече, но с моята част, и ще изпреваря всички.

Г-н генерал, може ли?

Естествено.

Господа, ще размахаме 3 саби над враговете.

Колоната на Гибън от запад. Генерал Крук от юг

и ние - от изток.

Нашите скаути ни уведомиха, че стотици сиу и шайенски воини

са напуснали резерватите, за да се съюзят със Седящия Бизон в този район.

{Y:i}Долината на р. Роузбъд е трудна за нападение.

Армстронг?

Много от тези воини имат многозарядни пушки, купени от индианските търговци.

Моите притеснения са за собствените ни боеприпаси.

Офицерът по снабдяването ми каза, че тези медни гилзи лесно корозират.

Засядат в карабините Спрингфийлд след три изстрела.

Знам. Затова офицерите ми и аз

носим лични карабини и свои месингови патрони.

Какво иска да ни стори армията? - Сър, вече няма време за обмисляне.

Не е работа на Тери да води тази експедиция. Защо ме подминават?

От теб се нуждаят най-много.

От десет години не съм повишаван.

Няма достатъчно месо за всички ни.

От 15 години съм военен, а не мога да си нахраня семейството.

Господи, благодарим Ти за храната на масата ни

и красотата на дома ни. Благодарим, че си ни дарил с любящо семейство...

с брат Бостън, племенника ни Оти Рийд...

лейтенант Кук и скъпата ни сестра Маги.

Амин. - Амин.

Да пийнем малко. - Да. Добре.

За ген. Къстър.

Предишният и бъдещ водач на 7-ми кавалерийски полк.

За кратко пътуване и благополучно завръщане.

Като звезда...

или в ковчег.

Аз ще бъда рамо до рамо с теб. - И аз.

Аз също. - И аз.

Чао, мамо.

{Y:i}Настъпи времето за летния поход.

{Y:i}Някои се радваха, но сърцата на жените се свиха.

{Y:i}Бе време на слава.

{Y:i}Съпругът ми отново зае мястото на командващ 7-ма кавалерия.

{Y:i}Но генерал Тери остана командир на похода.

Тръгваме ли?

{Y:i}Лагерувахме първата нощ, войниците получиха заплати.

{Y:i}На някои съпруги бе разрешено да придружат полка до втората утрин.

{Y:i}Бях щастлива, че съм със съпруга си още един ден.

{Y:i}Макар че бях обзета от предчувствие, непознато ми преди.

Малка меча лапа отгоре. Ти ли си това?

Тери смята, че сиу ще ни чакат.

Роузбъд? - Близо.

Подарък от Уошингтън.

Най-добрият скаут в света.

Бях много млад вожд, в голямата война, гражданската, между щатите

Застреляха 11 коня под мен.

За първи път убих човек. Преследвах го като животно.

Не беше лесен. Взех сабята му

и на нея пишеше: "Не ме вади без нужда,

не ме прибирай без чест".

Много белези?

Нямаше белези.

Когато Синът на Утринната Звезда стане дядо, ще дойдете всички в Уошингтън

и ще построя на моя приятел Кървавия Нож голяма къща,

всички жени и деца ще имат достатъчно ядене и няма да им липсва нищо.

Къстър... никога не умре.

Къстър живеят вечно.

Божичко! - Просто сън.

Толкова лош ли беше? - Да.

Скалпираха те... ти беше мъртъв...

Само сън.

Да.

Може би този ще е последният.

Съжалявам, че нямаме бебета.

Ще ми се да можехме да имаме бебета.

Може би още можем.

Готови... възседни!

Оти!

Оти!

Трябва да се върнеш. Съпруга на военен си.

Очаквай завръщането ни, Либи.

{Y:i}През пролетта на 1876-а бяхме обявени за неприятели.

{Y:i}Всички предишни пролети, хората напускаха резервата, за да ловуват.

{Y:i}Но тази пролет, ако заминехме, нямаше връщане назад.

{Y:i}Татанка Йотанка каза - Върнете се при мен.

{Y:i}Елате в Роузбъд и ще танцуваме, и пеем, и ловуваме.

{Y:i}Някои от нас не бяха виждали бизон повече от година.

{Y:i}Седящ Бизон... Татанка Йотанка...

{Y:i}Името му всяваше страх в сърцата на белите.

{Y:i}И досега никой не мразеше белите повече.

Уакан Танка...

{Y:i}Беше 14 годишен, когато докосна убития индианец кроу с пръчка.

{Y:i}Говореше се, че има 63 докосвания до това ужасно лято.

{Y:i}Беше безстрашен. Беше мъдър.

{Y:i}Седящия Бизон призова за Танца на Слънцето.

{Y:i}И се принесе в жертва.

{Y:i}Имаше 50 резена плът отрязани от всяка ръка.

{Y:i}Стоя без храна и сън три дни.

{Y:i}На третия ден получи видение.

{Y:i}Сините куртки ще паднат...

{Y:i}в лагера ни.

{Y:i}Като толкова много скакалци...

{Y:i}ще умрат.

Г-н генерал,

отрядът на Рино ще разузнава.

Тери изпрати Рино.

Не бери грижа, Оти - Рино не може да намери индианци и в резервата.

Ще иде на юг, до устието на река Литъл Паудър.

После ще пресече средния завой на Летонг, към Сенд Летонг

и ще се присъедини към нас при Йелоустоун.

Майор Рино ще бъде изпратен.

Моите поздравления.

Ще взема вашия водач и 8 от индианските скаути.

Ще ти трябват.

Един ден ще трябва да нахлуем в Мексико и да го направим наше.

Как ще оправдаете подобен ход, г-н генерал?

Ще го нарека "Манифест на сприхавите".

"Манифест на съдбата".

Неумолимото право на имащите, да управляват над нямащите.

Какво ще каже историята за нашата дребнава самонадеяност?

Какво мислиш ти, Юлисис?

Мисля, че нациите обичат някой да е отговорен за прегрешенията им.

По време на южняшката съпротива...

ми се струваше началото на решението "нека има мир".

Надявам се, че сме в навечерието на нова хармония.

Късно е.

Направил си това в разрез с моите заповеди!

Съжалявам, сър, но мислех, че ще намерим следа.

Знам какво си мислел.

Така. Пресичайки река Тонг и неизпълнявайки заповедите, майор Рино

е открил следа, водеща към Роузбъд и на теория пресича планините Уулф.

Размера на следата потвърждава казаното от индианските агенти,

че вероятно хиляди воини пътуват със Седящия Бизон...

Извинете, майор Рино, ако имахте по-голям опит, щяхте да знаете,

че няма по-големи лъжци от индианските агенти.

Моят опит... - Тихо! И двамата.

И така, ген. Къстър, вашата колона ще върви на юг

покрай реката, до позиция доста на изток от индианците.

После ще поемете на запад, до долината на р. Литъл Бигхорн,

постоянно придържайки се вляво, за да сте сигурни,

че индианците не са се вече измъкнали на изток или юг.

Аз ще яздя с полк. Гибън покрай р. Йелоустоун

до р. Бигхорн, а после до Литъл Бигхорн.

Ние ще затръшнем северната врата. - Ако г-н Рино не е предупредил врага.

Нито един индианец не видя взвода ми. - Откъде сте толкова сигурен, майоре?

Щом няма да изпълнявате заповедите,

да бяхте проследил следата още, за да знаете къде са индианците.

Достатъчно наясно сме къде са... - Рино!

Ще заминете с ген. Къстър сутринта.

Ще бъдете под негово командване.

Благодаря. Това е всичко.

Искам да проучите горните райони на потока Телъкс.

Искате ли 2-ра кавалерия на Гибън и картечници Гатлинг?

Картечниците само ще забавят похода. Не искам обозни фургони.

Ще са нужни товарни мулета, а аз не искам допълнителни войници.

7-ма кавалерия може да се справи с всичко, което може да срещнем.

Сутринта ще ти пратя писмена заповед.

Не бъди алчен, Къстър. Изчакай ни.

Добре, няма.

Никакви сигнали с тръби оттук насетне.

Разкладка за 15 дни. Сухар, кафе и захар.

Бекон за 12 дни.

Всеки ще получи 100 патрона за карабина и 25 за пистолет.

Допълнително овес за конете.

Сабите ще бъдат събрани и оставени.

Допълнителната сол... Може да се наложи да ядем конско.

Армстронг? - Сър?

Знаех си, че още ще си буден. Може ли?

Заповядайте.

Топло е. - Юнско време.

На Либи ли пишеш? Искаш ли да го пратя аз?

Ще го оставя на вас утре сутрин. - Благодаря.

Трябва да идем във Филаделфия за честването на стогодишнината.

Е, може би до 4-ти юли ще можем

да изпратим подарък на страната за рождения ден.

Армстронг...

искам лично да преценяваш кое е най-добре, ако намериш следата.

Каквото и да става, Къстър, грижи се за ранените си.

Генерале?

Сър?

Генерале? - Буден съм.

{Y:i}Четвъртък, 22 юни 1876 г.

{Y:i}Монтанските Бедлендс бяха особено горещи и изтощителни това лято.

{Y:i}През третата седмица от юни, стана 1 месец

{Y:i}откак 7-ми кавалерийски полк напусна форт Линкълн.

{Y:i}Не нарушавай строя, лейтенант.

Дръж си езика зад зъбите, войниче. - Слушам, сър.

{Y:i}В последното писмо, което ми написа генералът, пишеше:

{Y:i}Продължавам по следата, от която разузнавателния отред се върна.

{Y:i}Изпълнен съм с надежда, че ще постигнем чудесен резултат.

{Y:i}Ще навляза направо в долината на р. Роузбъд.

{Y:i}Частта на полк. Гибън и ген. Тери ще продължат

{Y:i}колкото могат бързо към р. Бигхорн.

{Y:i}Не взехме палатки, но и не искаме.

{Y:i}Надявам се, че за следващата поща ще имам добри новини.

Генерале?

Трябва да очакваме среща с доста над хиляда воини.

Някой има ли да сподели нещо? Съвет?

Аз например съжалявам, че не взехте втора кавалерия.

Мисля, че ще съжаляваме, че не са с нас.

Не можех да ги включа в похода ни.

Ние сме 7-ма кавалерия.

Ще преследваме индианците, докато ги намерим.

И с вашата вярност, и сътрудничество...

можем да го направим.

Благодаря, господа. Наспете се добре.

Не ти ли се струва генералът някак различен?

Никога не е приемал критика толкова спокойно.

Точно това ме смущава.

{Y:i}Събота, 24 юни

Мисля, че трябва да видите това, г-н генерал.

Кажете на хората да изчакат.

Полк, от конете слез!

Бивак? - Това е на няколко дни.

Нашите приятели очакват гости.

Сиу се бият като бизони - белите бягат като жени.

Колко индианци, Кървав Нож?

Кажи му.

{Y:i}Напуснахме бивака си в Роузбъд и се насочихме към Литъл Бигхорн.

{Y:i}Никога не бях виждала да пътуват толкова много индианци.

{Y:i}Нито преди, нито след това.

{Y:i}Оставяхме широка и дълбоко утъпкана пътека.

Отвъд планините. Ще следваме пътеката.

Няма ли първо да проучим потока Телъкс?

Не. - Ще залавяме, няма да воюваме.

Ти така ли би постъпил? - Да.

Може би ти трябваше да си генералът.

Няма нужда, аз получих всички медали.

Оти, не трябва да тръгваш сам след тях.

Може би трябва.

Следвайте пътеката.

Г-н генерал?

Разузнавачите се върнаха. Видели са, че следата пресича вододела.

Индианците пръснали ли са се? - Не.

Изпрати разузнавачите напред до височината.

Ако могат да видят бивака оттам. Ние ще ги последваме.

Утре ли, сър? - Тази вечер!

{Y:i}10 години в прериите научиха моя съпруг да очаква индианските ходове.

{Y:i}Да не позволи да се разпръснат. Да бъде наблизо.

{Y:i}Да атакува призори.

{Y:i}Неделя, 25 юни

Голямо. Голямо.

Много типита.

Предполагам, ще ги настигнем за един ден.

Щом намерим враговете...

вие скаутите можете да си ходите. Не сте длъжни да се биете.

Много, добри сиу понита.

Ти събери тези понита.

Джовани Мартини.

Шкаут казва, възможно да види враг.

Сър, предлагам да заповядате

да не се палят огньове. Щом аз виждам бивака им оттук

и индианците могат да го видят. - Къде е врагът?

На западния хоризонт. В края на далечния склон

е долината на Литъл Бигхорн. Селището е там.

Не го виждам. - Там е, г-н генерал.

Разузнавачите ми казаха, че виждат огромно стадо коне на западния склон.

Казват, че приличат на червеи в тревата.

Не го виждам!

Днес ще почиваме. Атакуваме утре призори.

Оти, пакета сухари изгубени от ротата на пътя...

Сержант Къртис се върна там и... няколко врагове са ровели в пакета.

Забелязали са ни.

Сержант, сбор!

Да се свири сбор! - Свири сбор!

{Y:i}Татанка Йотанка отправи молитви за нас в този ден.

{Y:i}Високо над бивака ни край р. Литъл Бигхорн.

{Y:i}Беше голям лагер. Най-големият, който съм виждала през живота си.

{Y:i}Селището се простираше на 5 км покрай реката.

{Y:i}Мисля, че имаше 10 хиляди индианци.

{Y:i}Щяхме да останем в бивака една нощ само и да продължим на другия ден.

{Y:i}Ние се местехме, когато Дългата Коса ни нападна.

{Y:i}Сигурно се е изненадал.

{Y:i}Ташунке Уитко бе предвождал мъжете срещу ген. Крук преди това.

{Y:i}Тази победа вдъхна на воините ни голям кураж.

{Y:i}Бяхме силни, бяхме готови...

{Y:i}Налагаше се да се бием.

{Y:i}Слънцето прежуряше този ден. Мисля, че имаше и облаци.

{Y:i}Сигурна съм, че не валя.

Капитан Бентийн, елате отпред!

На какво разстояние е обоза ни? - Три, четири километра.

Поведете батальона си да се отдели косо наляво около 45 градуса.

Проверете всичко, което виждате пред себе си. Всичко, което срещнете.

Не е ли по-добре да не делим полка?

Ако бивака им е толкова голям, ще ни е нужен всеки човек.

Получихте заповед. - Не съм съвсем наясно.

Какъв район искате да претърся? - Чухте ме, к-не, претърсете района!

Батальон, косо наляво.

Изпрати човек след Бентийн с допълнителна заповед.

Кажи на к-на, че ако не намери нищо, продължава към следващите склонове.

Също, да има поне един конен офицер на 5-6 души, доста преди атаката.

Тръгвай! - Слушам.

Скаутите се натъкнаха на специална погребална шатра.

Казаха, че няма да продължат нататък.

Най-добре говорете с тях.

Казахме ви да не спирате за нищо. Не се подчинявате.

Кой трябваше да е с войниците, когато минат в атака?

Ако някой от вас не е смел, ще му отнема оръжията

и ще го направя на жена.

Какво каза? - Че ако правите същото

с всички ваши уплашени войници, ще ви трябва много време.

Г-н генерал!

Ето ги вашите индианци.

Препускат като дяволи.

Иди при майор Рино и му кажи, че селището е точно пред нас и бяга.

Да прекоси реката, да се придвижи бързо и да заеме позиции.

Ще бъде поддръжка за цялата част. - Слушам.

Ще ида да събера онези понита.

Иди при Рино.

Приятел, днес ти и аз ще си идем у дома

по път, който не познаваме.

{Y:i}И така съпругът ми раздели полка си.

{Y:i}Майор Рино и хората му бяха пратени да преминат реката.

{Y:i}Капитан Бентийн поведе разузнавателния отред на югоизток.

{Y:i}И двамата го разочароваха.

Усилен преход, хората и конете са изтощени, и нищо!

Боже, каква загуба на време!

Ако има индианци в тази долина, те са там.

Тръбач, свири атака.

{Y:i}Беше някъде към 9- 10 часът. Никой не очакваше битка.

{Y:i}Няколко жени бяха разтурили типитата си.

{Y:i}Готвеха се да продължат към долината този ден.

Оформете редиците.

Оформете редиците!

Готови!

Прицели се!

Огън!

Почна се.

Иди до капитан Бентийн и му кажи да дойде тук.

При голямото селище. Донеси боеприпаси. Бързо!

Слушам.

Идете в другия край на бивака им и нанесете удар там.

И така, момчета, отиваме там.

Да приключваме с това и да се връщаме във форта.

В атака!

{Y:i}Седящия Бизон събра старите хора, жените и децата.

{Y:i}Извика на воините си: Бъдете храбри, днес е добър ден да се умре!

{Y:i}Сините мундири нападнаха кръга от хънкпапа в края на селището.

{Y:i}На цели три километра от нашия шайенски лагер.

{Y:i}Във всички биваци цареше голяма суматоха.

{Y:i}Воините не спряха за миг.

{Y:i}Аз също исках да отида.

{Y:i}Гневът беше нашето най-силно оръжие този ден.

{Y:i}Ген. Къстър бе водил 11 нападения в гражданската война.

{Y:i}И в прериите никога не призова за отстъпление.

{Y:i}Никога не поиска от войник да прави нещо, което сам не би правил.

{Y:i}Мисля си... какво ли му е било накрая.

Боже!

Това не е краят на бивака им...

това е средата!

Нагоре към хълма... Остъпете! Към края на бивака.

Кървав Нож!

Какво се опитват да направят индианците?

Казах да...

На конете!

Слизай от конете!

Долу!

Тези, които искат да избягат... след мен!

Хвани се за стремето!

Дръж се!

Редник Мартини. Заповед от генерала.

Къде е Къстър? - В долината.

А врагът?

Ел кавал? Конят?

Враговете? Индианците!

Керванът мулета изостава.

Ако иска да побързам към него, как очаква да донеса амуниции?

Ако ще му помогна изобщо, по-добре да изчакам пакетите.

Оформете редиците!

Оформете отбрана! - Оформете отбрана!

Презареди.

Огън!

Изчакайте!

Презареди!

Не спирайте стрелбата!

Искат да подплашат конете.

Продължавайте да стреляте!

Отбой! Отбой за десния фланг!

Окопай се!

Презареди!

Дайте патрони!

След мен! Ставайте!

{Y:i}Една група войници бе попаднала в капан на един хълм.

{Y:i}Но повечето воини бяха край реката, и се биеха с Хайет-Си (Къстър).

Майор Рино!

Върнете се.

Ще се върна при вас, момчета.

Майор Рино!

Очакваме незабавна заповед за настъпление.

Имаме ранени. Ще удържим позицията си.

К-не, разрешете да тръгнем към гърмежите, сър!

Не разрешавам!

Това е мармотско преследване, мъже. На живот и смърт.

Окопайте се незабавно!

Абе, тия луди ли са? - Давай, копай.

Кръгом. Кръгом!

Огън!

Джими!

Оти!

{Y:i}Първата завърнала се в Йелоустоун група донесе писмата от съпруга ми.

{Y:i}Щях да съм с него на 4-ти юли.

{Y:i}Щяхме да честваме 100-годишнината на САЩ.

{Y:i}Разпознахме го... макар косата му да бе къса и лицето изцапано.

{Y:i}Един лакотски воин понечи да я отреже.

{Y:i}Шайенките се примолиха за Къстър.

{Y:i}Казаха, че им е роднина. Съпруг на Мейотси.

{Y:i}Затова воинът отряза само върха на един пръст.

{Y:i}Жените надупчиха ушите му със шила.

{Y:i}Направиха го, за да чува по-добре.

{Y:i}Беше обещал никога повече да не воюва с шайени.

{Y:i}А ние обещахме да умре, ако го направи.

{Y:i}Той бе забравил обещанието си. Не помнеше и нашите думи.

{Y:i}В следващия си живот щеше да ни чува по-добре.

{Y:i}Моето племе пътуваше с Ташунке Уитко.

{Y:i}Първо в планините Бигхорн, после в района на р. Паудър.

{Y:i}Мръзнехме, гладувахме...

{Y:i}Белите продължаваха да прииждат.

{Y:i}Индианките във форта изглежда знаеха от няколко дни.

{Y:i}Ние чакахме известие.

{Y:i}Изпратиха го и дойде.

В неделя, 25 юни...

1876-а година,

генерал Джордж Армстронг Къстър

и около 265 души от полка му...

са били убити в битка с вражески индиански племена

при река Литъл Бигхорн.

Мога ли да ви помоля, г-жо Къстър,

да ни придружите, докато съобщим на другите съпруги?

Бихте ли ми подали шала?

Ще се върна.

Трябва да съберем багажа. Приготви се да заминем.

Вече не сме в армията.

{Y:i}Шест месеца след битката, Ташунке Уитко свали оръжие.

{Y:i}Предаде се.

{Y:i}Лудия Кон беше враг. Беше опасен.

{Y:i}Страхуваха се от него.

{Y:i}Като дете бе имал видение.

{Y:i}Бе видял воин, който идва откъм слънцето.

{Y:i}Воинът не носеше скалпове.

{Y:i}От нищо не се страхуваше.

{Y:i}Бе се почувствал предопределен да защитава племето си от белите.

{Y:i}Но накрая бе видял, че ще умре.

{Y:i}Нямаше да може да се защити.

{Y:i}Един от съплеменниците му държеше ръцете му.

{Y:i}Седящия Бизон се предаде през 1881 г.

{Y:i}През 1890-а, някои призоваха за Танца на духовете.

{Y:i}Можем да върнем бизоните с молитви - каза той.

{Y:i}С танца можем да върнем начина си на живот.

{Y:i}Танцувахме и танцувахме, много танцувахме.

{Y:i}В една студена утрин, индианската полиция уби Татанка Йотанка и сина му.

{Y:i}Скоро след това и останалите танцьори бяха избити...

{Y:i}на място наречено Ундид Ний.

{Y:i}И тогава войните на индианците от равнините приключиха.

Превод и субтитри изцяло по слух Веселин Каменов 1963

с помощ от Мария и Боби Каменови