Original subtitles

Лина, къде са дрехите ми?

Там долу, в кошницата.

- Какво става с теб днес? - Щастлив съм.

Кажи ми, Берта. Ще дойдеш ли с нас в механата тази вечер?

Не, не мога.

Сякаш никой не знаеше кой нейният красив пекар е!

Чао.

- Чао. - Чао.

Чао, Берта.

Берта.

Е, тръгваш ли?!

Ще свършиш като сестра ти също.

- Видяхте ли колко е щастлива сестра ми? - Да.

- Тук също танцувахме за първи път. - Точно така.

Г-н Пиетро, ​​от утре вие няма да ме види да работя отново тук.

А вие, ако искате да направите а богатство вместо ежедневен хляб,

научете как да манипулирате жените.

Bubù!

Страхувах се, че няма да го направиш ела да ме вземеш.

- Bubù! - Дай ми ръката си, Берта!

Уплашен съм!

Ела близо, дами и господа!

Елате и се полюбувайте на най-големите атракции!

- Виж! - Имаме жената оръдие!

Имаме летящите дяволи, конторционисти, жонгльори!

Имаме брадатата жена и всичко, което те кара да се усмихнеш!

- Да вървим, ела. - Не, хайде, хайде.

Да тръгваме.

един...

две...

Три...

Свършен!

Мамка му, нямам пари.

Извинете, имате ли такива?

Съжалявам.

- Вземи го. - Благодаря.

- Чао. - Благодаря.

Тук.

Знаеш ли, Берта, Днес напуснах работата.

Човек не може да продължи така, Берта.

Трябва да платим наема.

И няма да работя като пекар вече.

А ти, Берта...

Виж, работиш като животно

и не печелиш много пари.

За какво са достатъчни?

За какво са достатъчни?

Казах какви са достатъчни ли са?

Погледни сестра си. Трябва да се поучите от нея.

Тя, да...

тя може да остане цял ден вкъщи с Гастон

и след това през нощта...

Стойте неподвижно.

Разбра ли го?

Утре или всяка вечер, когато напуснеш работа,

ако някой се взира в теб,

кажи да.

Приемам.

Приемам.

Тази вечер има малко работа.

Започна така.

Нощ след нощ.

Млади и стари, без дори да ги погледна.

Верига от дни която вървях.

Вървях.

Не исках да загубя Bubù.

Не исках да го загубя.

Така се научих да се обръщам любов в пари,

защото любовта е умора

и възстановява парите.

Лука.

Ела, Пиеро.

Здравейте.

- Искаш ли кафе? - Не благодаря.

Видяхте ли всички тези момичета там?

Как можеш да устоиш?

Все още ли желаете да останеш сам тук?

не познавам никого. Ти си единственият ми приятел.

Но някои нощи, нали знаеш,

приятелството ти не е достатъчно.

искам да имам жена, като теб, като всички останали.

Тогава хайде, излизай.

Например, И обичам Нинон твърде много.

И Нинон какво прави тези момичета го правят.

Понякога тези момичета са по-чисти от другите момичета

които са украсени от богатството си със свободата да бъдеш честен.

Пиеро, само когато ще има пълна справедливост, която наистина бихме могли да познаем

какво е добро и какво е зло.

Това е механизмът на света това трябва да се промени.

- Може ли това да се случи някога? - зависи от нас.

- Нинон ме чака. Да тръгваме. - Да тръгваме.

Но истинската песен не е така.

- Как е? - Това е...

'' Спомняте ли си онази прекрасна неделя, скъпото ми бебе?''

Обзалагам се, че можете да пеете, госпожице.

за сега не мога... нямам глас.

да тръгваме ли?

Но ти...

Вие...

аз какво? Нищо.

Видях те да стоиш там толкова тъжен, че си помислих: „Може би той плаче“.

Всъщност не плаче, но почти.

Виждаш ли, не беше грешно от мен.

Днес имам свободно време. Ако желаете, можем да отидем на питие.

Просто това?

Това ли е всичко, което бихте могли да съберете за толкова часове?

Ако мислиш, че е лесно, можете да продължите и да опитате.

Да! Ти опитай!

Знаеш, че това не е достатъчно плати за всички дългове, които имаме.

не искам да се връщам работи, разбираш ли?

не искам да се връщам работещ.

Но не мога да направя повече от това.

Кълна се, Бубу. Кълна се!

Сестра ти знае как се прави, тя и този човек, който живее с нея.

Понякога, когато си помисля, ми се струва невъзможно

как може момиче като теб приемете да върша тази работа.

Но аз те обичам.

Когато свърша с кара ги да вярват

че се забавлявах с тях

и се върнете тук и те гледам,

живот, дори мизерия, ми изглежда красиво.

Но има вечери като този

когато ме е срам от това.

Тук.

Ето, проклети да са всички, които имаш да докосваш, за да ме поддържаш.

- Ето, скъпа моя, тук. - Ще видиш, че утре ще е по-добре.

- Иначе ще те зарежа и ще намеря друг. - Не. Не това.

Твой съм. Завинаги твой.

- Помниш ли Нинон? - Коя е Нинон?

Онова момиче, което се мотаеше с нас миналата събота.

Така?

Тя се самоуби.

Още един такъв почина.

Завършвайки така, и толкова млад...

Това зло ще стане наша чума, нашата краста, нашият ад.

Господ ще й прости, ще видиш.

Той знае колко горкото момиче трябваше да страда.

- Здравейте на всички! - Здравей, Джулио!

-Ехей, Джулио, бременна съм. - Да се ​​надяваме, че е момче.

Не, по-добре момиче.

Така че поне можеш да си тръгнеш тя е вашият тротоар.

Чиста коприна ли е?

Всичко това е за жени присъстват тук.

Това е първият път, когато сутан не изисква един час усукване.

- Как направи удара? - Но това не е истинският хит.

Това е.

И също така ми причинява известно страдание.

Господа, така че мога да имам честта каня всички да хапнем с мен?

Аз съм господарят на мандолина

и обикалям тук и там.

Моят инструмент е красива и фина

и кой го гледа желае да го играе

като направите това:

ми ми, ми ми, ми фа

ми фа си, ми фа си, ми фа ла,

правя, правя, и да направя,

157 00: 22: 04.880 -> 00: 22: 07.792 si mi mi слънчево е, слънчево е ...

158 00: 22: 08.760 -> 00: 22: 11.149 аз, аз, аз, ме кара...

159 00: 22: 11.960 -> 00: 22: 14.633 да, да, той ме кара,

160 00: 22: 15.200 -> 00: 22: 17.953 правя, правя, и направи ...

161 00: 22: 35.160 -> 00: 22: 36.752 Мълчание, уважение. Ето маната.

162 00: 22: 36,920 -> 00: 22: 39,832 -Ах колко красиво. - Страхотно ястие!

163 00: 22: 44.800 -> 00: 22: 47.789 Моята Сесил има най-красивата цици в целия град.

Веднъж срещнах клиент кой ми каза:

''Кожата ти ме всмуква''.

И срещнах един човек, който плаща ми 2 франка повече

само за разходка покрай реката, хващайки ни за ръце.

ще ти платя 10, ако имаш разходка с мен.

Вие!

- Тя не е курва! - Да, това е нейната работа!

Не днес. Днес тя е само моя.

Scram!

Ми ми,

ми ми,

ми фа

ми фа си, ми фа си,

ми фа ла...

- Здравейте. - Здравейте.

Знаеш ли, Берта, аз съм мислех само за теб,

и колко си красива.

И сега, когато те видях отново, изглеждаш още по-красива.

Толкова по-красива тогава, когато си мислех за теб.

- Имаш ли време за мен? - Разбира се, още е рано.

Да седнем тук.

Знаеш ли, харесвам оставайки с теб.

Иска ми се целият свят да може виж да останем заедно.

Ето, сега може да погледнем точно като двама влюбени.

Но Пиеро... разбираш ли кой съм всъщност?

Откога правиш живея в града?

- От къде си? - От долината.

Баща ми винаги е пожелавал това синът му можеше да учи

и работи с достойнство и направи стойка.

Затова винаги ми казваше: „Пиеро, трябва да отидеш в града“.

И така дойдох тук,

но не познавам никого, освен теб и Лука.

Но сега ми разкажи за себе си, за живота си.

Майка ми почина, когато бях на 13 години.

Тя почина, когато ражда Серджо.

Помислих си: „Сега, когато майка ми умря, ще се чувствам болезнено'',

докато вместо това дори не плаках,

но почувствах смъртта й по цялото ми тяло.

Тя беше добра. Понякога, в събота вечер тя каза:

''Хайде, момичета, Ще ти черпя кафе.

аз и сестра ми слезе,

и бях щастлив, защото имаше много хора.

Какво правиш?

- Отивам. - Остани още малко.

Ще ми платиш ли още 5 франка?

нямам повече.

Сбогом тогава.

Тази вечер трябва да намеря друг клиент. Трябва да платя наема.

Не си като другите, това не искам да си разменяме нито дума.

Ти си различен от всички тях.

С тях е ужасно.

Очевидно е, че те мисли само за работата.

И аз се чувствам добре с теб,

но имам нужда от дрехи.

Тогава петите се износват, подметките получават дупки

с тази работа да вървя нагоре и надолу през цялото време.

Вместо това хубава обувка натоварва крака

когато вдигнеш полата да привлече мъж.

Уффа...

Тази вечер има малко работа, трудно се печели стотинка.

Ако продължава така...

На кого принадлежи този избор?

- Колко? - 5 франка.

- От кога си... - Курва?

Достатъчно време, за да не правите съжаляваш за парите си.

Идвам.

Има клиент, който дойде за Сесил, но има още половин час.

Той не може да чака. Бихте ли го направили?

- Не. - Той е тук, в приземния етаж.

- Дори не е нужно да се изкачвате по стълбите. - Не, не мога.

Бубу ме чака. И аз имам вече спечели достатъчно за днес.

Не мога да спечеля нито стотинка вече, Берта.

Bubù...

Помогни ми...

Помогни ми...

Сигурно се е случило от което се страхувах.

Вчера имах говори със сестра ми.

Тя ми каза как тя усети, когато го получи.

При мен е същото.

Имам сифилис, Бубу.

Сифилисът?

Снощи си помислих, че нямаше да се прибере вкъщи.

Тук почувствах тежест.

Бих искал да знам коя е прасето което ти го предаде!

Ако го знам, ще сложа а нож в стомаха му!

Още по-добре, ако е богат човек!

Проклети прасета! Прасета!

Само защото имат пари! Прасета!

Успокой се, Бубу.

Поразените! Прасета!

отивам да пазарувам.

Храненето ще го направи по-добре.

Поразени такива.

Трябва да те напусна сега, Берта.

Проклет да си.

- Той е луд. - Какво му е?

прасета.

Синът ти е.

- Изглеждаш тъжен. - Нещата се влошават, майко.

Когато паднеш от клона...

И ти падаш със сигурност...

- Имам нужда от пари. - Работа.

Работете като всички останали.

ако беше за теб, ще ме оставиш да изгният.

Прекрасен живот този...

Bubù.

Bubù?

Джулио.

Моят приятел.

- Трябва да поговорим. - Какво относно?

Това е спешен въпрос, частен въпрос.

Свършен. Ние ще направим се брои друг път.

Сега трябва да говоря... с агнето.

ще ревизирам.

Какво става?

Берта...

Берта?

Накратко, тя го получи.

- А може би и аз го разбрах. - Добре.

чувствам го тук, на предчувствието.

Какво предчувствие? Не е там, където го усещаш.

И така, какво те интересува? Уважаван главорез трябва да го има.

И ако не е червей, той трябва да се похвали с това.

Това е нашето кръщение.

Нашите и техните.

За останалото... нямаме ли всичко общо?

И това трябва да бъде общо също.

Имам го.

За две години.

Дадоха ми определени хапчета в болницата. Никога не съм страдал.

Сесил ми го предаде.

Можех да я оставя.

Но не можеш да оставиш жена защото е болна.

Разбираш ли?

Да тръгваме.

Сифилисът е като затвор, което може да бъде предотвратено,

но можеш да излезеш от него още по-силно.

Но никога не съм се страхувала от сифилис или затвор.

Важното е, че ние го живеем по наш начин.

- Какво става? - Добре, а ти?

Знаеш ли, че оставих сакатия? Искаше да ми пререже врата.

- Наистина ли? - Но аз му казах: „Скъпи, ти наистина си луд.

Все още трябва да пораснеш, за да ме прецакаш."

- Чао, скъпа. - Чао.

- Сега се чувстваш по-добре? - Да, по-добре, забавлява ме.

Сесил страда.

- Да тръгваме. - Тост за моя сифилис.

Много е лесно за лечение...

Берта!

Виж какво ти донесох.

Трябва да се е случило нещо защото си толкова мил.

- Дай ми целувка. - Не, остави ме.

- Хайде, Берта. - Ще накараш вечерята да изгори.

- Хайде. - Знаеш, че не трябва.

не ме интересува.

Защо искаш това?

Защото е правилно.

Не трябва да страдате сами.

Отворете устните си.

Ухапи ме.

Казах ме ухапете.

По този начин сме наистина равни.

- Наранявам ли те? - Не.

Че съм болен, че съм болен...

Болен, че съм болен,

че съм болен, болна от любов.

Пей, Берта. аз съм правил тази работа от 20 години

и все още моята жажда за мъжете още не е свършило.

Пиеро.

- Какво има? - Берта.

- Берта? - Тя е болна.

Ето, сега, когато бях свикване с нея.

Сега, когато открих любовта, тя трябваше да се запечата в болницата.

Кое?

- В Светото сърце. - Може би...

Може би не знаете че в тази болница

има само болни жени, но не болен от чума или рак...

Но от сифилис.

Не.

Това не е вярно.

Ужасяващо е! Отвратително е!

Отвратително е.

Ужасяващото е, че за прехраната, тя е принудена да води такъв живот.

Не.

Ужасното е, че можеше мами и ме лъже.

И тогава аз...

Вие?

Искам да живея, Лука. Искам да живея.

Не съм тук, за да бъда съсипан, не съм дошъл в този град за тази погнуса.

Ако я оставиш, Берта ще свърши като Нинон.

Ще започнат да се пазят я далеч от всички,

да я отдели от тях, като раздразнен, те ще й сложат пръст.

Имаше жена в дума, която мога да спестя,

вместо това не го направих.

Можех да я спася.

Искате ли да понесете този вид бреме до края на живота си също?

Това приключи просто като бунище.

Някои заболявания, има никога не е бил в домовете ни,

и ако ми се случи

за да се заразите със сифилис, Бих си прострелял главата два пъти.

„Скъпа моя малка,

Чувстваш се зле, знам.

Има нещо обаче ужасно, че трябва да ти кажа:

Знам каква болест имаш

и се страхувам, че няма да мога да те обичам както преди.

Сега се надявам само на едно:

за да не се покая като те срещнах.''

„Скъпи мой Пиеро, Получих писмото ти.

Знаех си, че ще го направиш обвиняваше само мен,

но грешиш.

Да не мислиш така дори аз можех да повярвам

че ти беше този ми предаде това зло?!

Но, Пиеро, моля те, посетете лекар.

Лекувай се, докато не станеш навреме, както правя аз.

Или ще се влошиш и да навреди на другите.

Аз също пожелавам само едно нещо, т.е. за да не те видя никога повече.

Берта."

Животни!

Пусни ме да изляза!

Това не е болница! Това е затвор!

- Пусни ме да изляза! - Спри се!

Пуснете ме да изляза!

Успокой се.

- Какво се случва? - Свърши се. Можете да отидете.

В леглото, в леглото.

„Случи се това, от което се страхувах.

Имах посещение и те ми каза, че съм болен.

Сега ми се иска никога да не бях напускал дома.

Сега проклинам този град и всички хора, които срещнах."

Bubù.

кога ще се върнеш?

Лекарите искат да ме задържат в болницата още един месец.

Искам да дойда веднага, с теб.

Вместо това трябва да остана тук.

Не мога да издържа още един месец сама.

Вече не те усещам.

Без теб, всичко ми липсва.

Прав си, но аз не знам какво да правя.

Ако изляза сега, бих могъл предам болестта си на другите.

Защо? Направи Светия Дух да ти го предам?!

Вземи го.

Запазих това за теб.

Не съм ял от три дни.

Наслаждаваш се, а?

Bubù.

- Ти си силен. - Така?

Докато ме чакаш, можеш да започнеш отново...

Започнете отново какво?

Не знам. Има много работни места.

- Портиерът може би. - Портиерът? Да, Бубу портиерът.

Но това ще продължи само месец.

Тогава можехме да намерим излезте друго решение.

Не.

Никога! Събуди се, Берта, ти си болна проститутка.

И аз съм сводник, който трябва на живо от теб. Само от теб.

Другите решават нашето съдби в този свят.

Има богати хора които искат жени

и така има бедни хора, които им дават своите.

Здравейте.

Искате ли да се поправите един ден?

Ще те оправя, за да си играеш тези момчета, те са глупаци.

Един ден не ми стига.

Трябва да попълните джобовете ми с пари.

Да направим хит.

С теб?

Никога с теб.

Ти си агнешко.

И ако някой краде по необходимост, той влага твърде много безпокойство в него

и тогава идват неприятностите.

- Какво смяташ да правиш? - Ще направя нещо.

Проблеми.

Спрете крадеца!

Хванете го! Спрете крадеца! Там долу!

Той избяга там долу! Хванете го!

Как се казваш?

Джино Бертън, известен още като Бубу.

- А раните? - Порязване на прасеца.

Казват, че скоро ще оздравее.

Не мога да остана тук за сега, дори и да исках.

Bubù ще има нужда от пари.

Трябва да намеря изход.

Трябва да.

- Трябва да. - Когато му дойде времето, Берта.

Трябва да изляза, да изляза.

Ако остана тук, той вече няма да ме обича.

Знам го, Аз го усещам.

Тихо, ще излезеш, но се успокой.

Прости ми, Бубу.

Виж кой е тук.

далеч! Далеч кучко!

Схванах го? Махай се. Не трябва да идваш тук.

Ти си този, който предава това зло за сина ми.

- Това не е вярно. - Махай се.

Свинята, която търсите, отиде далеч преди време!

Най-накрая. Не получи ли навън сутринта?

Да, разбира се.

Бях наоколо цял ден. Тогава реших да дойда.

Отидох и при старицата. Тя ме прогони.

Каза ли й, че тя сводник син няма пари

спечелил сам?

Прав си, но аз не съм добър като се защитавам.

Правете като мен: когато не работи вече с едно, получавам друго.

Не ти ли стига всичко тези удари, които си понесъл?

Всичко се върти наоколо.

Болестта, болницата, всичко.

Имам само Bubù.

Той е моят човек.

Дори ако Бог дойде да ме моли, Не бих го сменила с друг.

Повярвайте ми, всички сводници имат нужда да бъде ритнат в задника.

Ти ни донесе дъжда.

Ехей! Отлитам! Този клиент е мой!

Това не е вярно! Той винаги е бил с мен!

Но ти отсъстваше за трима месеца и сега той е мой.

Иди, предавай си краста на някой друг!

- Видя ли лицето й? - Кой я иска вече?

Но тя е такава, тя е деменция.

Берта.

не сме виждали един друг след малко...

Мислех, че може би щеше да ти хареса.

Дори и 5 франка...

Трябва ми.

За парите ли дойде?

Студено ми е, Пиеро.

Идвам.

Не знаеш колко трудно беше за да дойда при теб,

след всичкото зло направих на теб.

Идвам.

Легнете.

Трябва да си починеш.

Знаеш ли, в началото те мразех!

Тогава разбрах, че е точно така онова зло, което ни свърза.

Ти си моето сърце, душата ми.

Берта, ще видиш това един ден злото и болката ще свършат.

Как можеш да повярваш,

когато си сам, уморен, болен?

Лука ми каза това той познава цветар.

Ако желаете, веднага щом се възстановите, можеш да работиш за него.

Можете да останете тук засега.

Берта.

Това легло не изглежда ли достатъчно голямо

за двама приятели като нас да спим заедно?

Да, Пиеро, но аз...

Вие?

не мога.

Улицата е моят дом, там трябва да живея.

Когато една жена достигне до точката, до която стигнах...

това е завинаги.

- Bubù... Не знам дали си чул. -Не.

Те го хванаха.

Без мен, след известно време, той нямаше нищо

и затова опита всичко, което можеше.

Стана зле. Когато се родиш нещастно всичко се зле.

Ранили го и в крака.

Това е по моя вина.

Защо си виновен? Защо?

Не трябва да ходя в болницата.

Трябваше да остана навън да работя за него, да гние.

Ти също, злото, което имаш,

това е и моя вина.

Но когато някой има много грешки...

Възможно ли е тя има ги наистина?

Не се отчайвай, Берта.

Важното е че си се върнал.

Важното е че си тук.

Тук съм. Ще ти помогна.

Тази стая,

ако искаш е твое.

Разказвам го все едно говоря с майка ми.

Дори и да отидете в улицата, същото е.

Не, не трябва дори помислете за това.

- Никога. - Берта.

Не си отивай, умолявам те.

Ако наистина трябва да отидете на улицата да живееш живота, който си избрал,

през нощта, през деня, завинаги, моят дом е твой.

Не.

Тук можете да останете в мир.

можеше да изчакаш, почивай си.

Можем да поговорим тук, Берта.

Понякога ще посетим Лука. Той ще ни направи своето кафе.

Берта.

Не е възможно.

Това не е вярно.

Вече е решено какво трябва да направя.

Но защо все още искаш върши тази проклета работа? Защо?

Мислите ли, че винаги можем правим това, което желаем?

- Здравейте! - Здравейте.

- Изглеждаш добре! - Благодаря.

- Все още ли искаш да работиш? - С всичко останало, което имах...

Влезте в работа.

- Имаш ли ключовете? - Да да.

Няма нищо, сър.

Аз съм този, който чука тротоари, за да си изкарват прехраната.

Колкото повече слизам, толкова повече се чувствам облекчена.

Животът не ми даде нищо.

Тогава защо да не го дадеш всичко до края?

''Липсваш ми.

За първи път сме далече и изглежда завинаги."

Вашият Bubù вече е дори поет.

Как сте?

не знам какво да правя.

Не искам да предавам болестта ми на другите.

- Кажи й да се измие добре. - Ще остана в средата.

По-добре избягвайте всякакъв контакт.

Веднага щом спечеля малко пари, Ще взема стая.

Хайде! Бягай! Почти стигнахте до мен!

Хайде! Идвам!

Хайде!

- Оппла! - Луд ли си?

- Берта. - Здравейте.

Ти си жив.

Никога не съм бил толкова тъжно като тази вечер.

става ми скучно.

Хайде, музика.

Какво е това безумие за пиене?

Това е, което искам.

Писна ми да се тревожа винаги. Още една ракия.

Вече не мога да го търпя.

Казах ти, Берта... Когато имаш нужда, аз съм тук.

Когато се чувстваш тъжен,

ти знаеш, можеш да дойдеш при мен.

Кой знае какво прави Бубу.

Той чака новини от аз за осем дни.

Любопитно е как можете да разберете недъзите на другите от разстояние.

Но обичаш ли го?

Той ме победи толкова много че вече не знам.

Затова го обичаш.

Вижте стареца.

Когато пие бира, той го хвърля върху себе си.

Червеите могат да се повишат вътре в брадата му.

Ти наистина не искаш да напусна тази работа, нали?

Чао, Пиеро.

Нощите са скъпоценни и кратки.

Всяка изгубена нощ е ден без хляб.

- Как си, Берта? - Виж.

Аз живея като ям живак.

Кой е?

Съжалявам.

Вече не беше възможно отседнал при Бианка.

Не е нужно да ми се извиняваш.

Остави ме да спя тук.

Поне няма да ми откажеш.

Как можеш да откажеш Този, който обичаш?

Само децата пускат това вид топлина.

Защо не дойдеш?

Ще остана тук, за да ви правя компания. Така или иначе времето за чакане идва скоро.

Яде ли? Искам нещо?

Няма значение.

Събудих се в 15.00 и съм изобщо не чувствам глад.

Знаеш ли, Берта? Ти ме нарани твърде много.

Ела тук.

Не тук.

Не каза ли, че можем спя тук като двама приятели?

Знаеш ли, Пиеро?

Наистина вярвам, че когато аз няма да ражда повече Bubù,

живот, всичко,

ще дойда при теб.

Мислите ли, че има двама души в свят, който се обичаме повече от нас?

- Отначало, а? - Здравейте. Това е всичко.

Берта! Къде си, Берта?

- Идвам! Ела тук! - Какво е?

- Бианка. - Какво?

Тя падна, изведнъж. Затворена уста, изглеждаше като мъртъв.

- Къде е сега? - Гастон я доведе у дома.

Обичайната истерия, обичайното желание да не работиш.

Бианка.

Бианка.

Бианка.

тъй като си тук, Отивам.

Ако това е знак, че сте свършили, ще намеря друг.

Ето, разбра ли?

Наистина вярвам, че имам да се върна в болницата.

Но не искам, Берта.

Гастон ме принуди да стана и се върнете на улицата.

Успокой се сега, Бианка.

Когато той видя, че не мога стъпи на краката ми,

той започна да ме рита и удря.

Когато бях на улицата, в определен момент

не чух нищо, Не видях нищо повече.

Беше като пред мен, като пред мен...

Но какво се случва с мен? Берта, тук, виждаш ли?

Виждаш ли го, Берта? Но какво става с мен, Берта?

Помогни ми, Берта. Помогни ми!

Бианка.

Бианка.

Бианка...

Донесох ти черешите.

черните, тези, които толкова харесваш.

Щастлив си, нали?

Щастлив си от това дойдох да ви посетя.

Дори и монахинята да е против, ще се върна утре.

винаги ще се връщам, докато не се излекувате.

Кажи ми, че си щастлив.

Монахинята те чака.

Трябва да се върнеш.

Може би вече е време за вечеря.

Хайде, тръгвай.

госпожице? Брат ти беше тук.

Каза, че трябва да се прибереш защото баща ти...

- Баща ми? - Ами той умря.

И тях?

Не бива да идваш на моята улица.

Чуваш ли ме?

Проклета любов.

Дори ако ти,

и само ти можеш да убедиш да направя това, което направих.

Да те прокълнат живота.

Да те прокълне глада.

Да те прокълнат нещастието.

Берта.

- Какво става с теб, Берта? - Баща ми.

Твоят баща?

Той умря, Пиеро.

Той умря!

твоята надежда, твоя милост...

Това са просто истории!

Разбира се, съществува само нещастие.

Берта, не знам какво да ти кажа.

Ако искаш да ми направиш услуга, остави ме на мира.

Схванах го? Сам.

Знам, че това не е моят дом,

но ще ти се отплатя всичко един ден.

Всичко.

Берта...

Ако можеше да имаш сили да отида там, в дома си,

или ако не можеш за сега, утре...

Единственото, което остава да направя, е връщайки се на улицата

да си позволи рокля, която а дъщеря можеше да облече

когато баща й отиде под земята.

Една ракия.

Сакатият те търси.

Segna.

Днес няма да отидеш с никого, нито с него, нито с някой друг.

Напротив, ще го направя.

Светец от четири пенса, това е моята работа.

Не!

махни се. Махни се оттук.

Защо? Направете тези бедни зверове наистина ли те отвращаваш?

Ела, Берта.

- Да тръгваме. - далеч.

Чаках ви.

Тогава кажи каквото имаш да кажеш,

но го направете бързо, защото е часът за добри клиенти сега

и не мога да си позволя лукс да ги загубя.

защо дойде? Пиеро ли те изпрати?

Пиеро не искаше да идва тук,

но дори и без него, щях да дойда същата.

Махни се оттук поне за тази вечер.

Но трябва, не разбираш ли? Трябва да.

Искам черна рокля, най-черният, който съществува.

Тогава ми трябват парите, за да замина оттам. И тези за погребението.

Защото в дома на баща ми има нито един знак за пари.

- Ще ти дам парите. - Не, не искам парите ти.

Това ме отвращава. Дори твоето състрадание ме отвращава.

Вземи го.

Не.

Няма какво друго да се стремя

за теб, за живота си.

Стани моля.

Кой си ти?

Един като теб, като Пиеро, като всички останали.

Всеки от нас има своя кръст. Имам това.

Вярата, че можеш промени живота, Берта.

Поне трябва да се опитаме да направим поне е по-справедливо.

Понякога, когато е близо до Пиеро, И аз съм мислил за това.

И тях?

Тези въпроси не засягат хора, които живеят в тор,

като теб и сестра ти.

Все пак вече е решено, децата ще останат при мен.

Това е за погребението, останалото е за тях.

Просто защото гладуваме. Иначе бих го запушил в устата ти.

Татко, изслушай ме.

Дори и да те предам,

дори и да ти причиних само страдание,

Мислиш ли, че е все още възможно ли е за мен?

Отговори ми, татко.

Не моля за знак,

Моля те да слезеш вътре аз с малко надежда.

И сега, с теб и твоя живот, свърши завинаги.

Моля те.

Вече е решено.

Струва ми се, че съм се отказал от тротоари от векове.

От утре ще дойдеш да ме вземе от работа.

Поне знам, че моето бащата не излъга.

Какво говориш сега, Берта?

Казвам, че попитах знак от него.

Надежда.

Вината беше моя.

Аз и моят нещастник сестра го накара да умре.

Успокой се, Берта.

Ще говорим вкъщи. Твърде много хора тук.

Какво ме е грижа за хората?

Свърших работата пред всички.

И пред всички аз трябва да се отървем от него!

Стига, далеч.

Моля те, успокой се.

Хайде да се прибираме.

Може би си мислил това Бях пиян, но не.

Знам какво казах. Ще се променя, Пиеро.

Малко по малко си тръгвам зад предишния живот.

Искам да направя нов живот, чист, живот изцяло мой.

Сигурен. Сигурен.

ще те водя навсякъде, ще бъдем заедно.

Ще се забавляваме, ще видиш. Ще празнуваме новия ви живот.

Междувременно Пиеро...

Трябва да ме държиш със себе си, докато получа първата си заплата.

Понякога нещастието е толкова упорито и ни кара да вярваме, че животът е нещастие.

Но вече свърши.

Сега усещам, че светът обикаля отново.

Ще видите това един или друг ден ще свърши със сватба!

- Кой ще бъде това? - Не знам.

Кой е?

Какво искаш?

Съжалявам, сър, че безпокоя ти точно в този момент.

Но можеш да разбереш, не можехме да чакаме.

Разбира се, че бихте могли.

Облечи се!

сър.

Казах да се обличаш!

Това стъкло трябва да се измие.

Трябва да вземете предпазни мерки,

защото госпожата има сифилис

и плаки в устата й.

Как бих могъл да знам, че ти излезе от затвора?

Ако се интересувате от него, Вие трябва да знаете.

Въпреки това е добре, че вие сложи това в главата си:

докато има тротоар,

докато има някой, който е не се отвращавам да си легна с нея,

Берта ще бъде моя.

-Не! -Професор...

моля за извинение, професор,

но не сме винаги така

и ще се познаваме при по-добра светлина.

Ще видите.

Тох Все още имаш косата.

Ще се видим скоро.

Платихте ли за нощувката минахте ли с него?

Хайде, тръгвай.

Искат да ми платиш.

Помогни ми, Пиеро.

Ще ме убият.

- Добро утро. - Приятен ден.

Трябваше се втурна на улицата

и крещи:

„Те убиват жена там долу!"

Плачи, Пиеро.

Плачи и гние.