Original subtitles

Половинката за теб, половинката за мен.

Хайде. Хей.

Ще се отървеш от мен скоро.

Престани с тези глупости.

Ще стъпиш на краката си скоро и тогава ще ми помогнеш.

Не можеш да ме оставиш сам с проклетата си сестра.

Каза, че скоро ще ти дойде на посещение.

Виждаш ли този белег тук?

Тя го направи.

Тя едва не ми извади окото.

Дядо ти винаги ми казваше:

Сестра ти не е женчо като теб.

Но кой е построил всичко това, а?

Аз. Направих всичко това,

за теб и за майка ти. Не е ли така?

Ти си страхотен с животните.

Това ме прави щастлив, Йона.

Сега изчезвай.

Каква беше мама?

Не мога да си я спомня изобщо.

Искам да спя.

Хайде, татко.

Не знам нищо за нея. - Беше толкова отдавна, Йона.

Толкова отдавна.

Той пита за теб.

Защо не разговаряте помежду си?

Има много работа в момента. - Винаги има много работа.

Но няма много време.

Няма за какво да говорим.

Той е твой брат, по дяволите!

Виждам, че наистина те е грижа.

Бихте ли престанал с това?

Пич!

По-чевръсто, Майк! Не оставяй другите да вършат цялата работа.

Дори момичетата са по-бързи. - Извинете ме?

Изтеглих късата пръчка. Тя е толкова малка!

Гадно е да имаш къса пръчка, нали? - Млъквай.

Кравите са красиви, от топките ти.

Престанете, вие двамата! - Проблем ли има?

Достатъчно, момчета!

Току-що се научиха как да пикаят прави и вече отвориха усти.

Ще довършиш ли тук, Ласе? - Разбира се.

Какво?

Хайде, казвай.

Ще отида да уча.

Наистина. Приемах се.

Не ме гледай така, човече.

С твоите скапани оценки? - Мда. Теология.

Теология? - Да.

Втора специалност африканска наука. Няма ограничения за приемането.

Ще кандидатствам за студентски заем и ще садя дивия си коноп, бейби!

И най-накрая се махна оттук.

От тази шибана "мъртва зона".

Когато всичко свърши...

тогава просто ще е свършило.

Спести ми проклетата болнична миризма.

Красива жена.

По дяволите.

Ще зарасне бързо.

Искаш ли? - Не, всъщност не пуша.

Ще ти донеса един мехлем утре.

Познаваме ли се?

Анка.

Аз съм тук, за да ти помогна с баща ти.

Марта?

Тя ми се обади.

Мечтаех си ... за един ангел...

който да ми помага да заспя.

Тя наистина е красива.

Да.

Това е майка ми.

Тя почина при автомобилна катастрофа.

Съжалявам. Изморен съм.

Ще дойда утре и ще ти помогна.

Добро утро. - Здравей.

Това е за теб. Става на всички ключалки.

Можете да поставиш нещата си в шкафа там.

Взимай всичко, което ти потрябва.

Можеш да тръгваш.

Това не е като в града.

Свеж въздух.

Никога не бих могъл да живея в град.

Твърде шумно, твърде забързано.

Както казват: Веднъж селянин, винаги селянин.

Но имах всякакъв вид глупави идеи, когато бях млад.

Моята мечта беше да бъда плувец заедно с Рон, най-добрият ми приятел.

Тренирахме заедно.

Рон беше идеалист.

Ето защо пое тази работа в минното проучване.

А аз бях винаги във фермата.

Наследих я от баща ми...

Ще получа ли нещо от това? - Някой трябваше да се грижи за говедата.

Съжалявам. Специална рецепта за Бургхард.

Нямах избор. - Добре, тогава да сключим сделка:

Ти ми даваш малко от това, каквото и да е то,

а ще ти позволя да се озовеш между моите чаршафи.

Ще ти дам малко, за да не е нужно да се озова между чаршафите ти.

Какво не е наред, татко? - "Какво не е наред, татко?" Това!

Тези хапчета всеки ден!

Успокой се. - Тези хапчета! Цялото шибано нещо!

Аз вече не ги искам! Не мога да продължавам така!

Тогава най-сетне ще се отървеш от мен!

Шибани глупости.

Помисли и за себе си, човече. Това е всичко, което казвам.

Искам да кажа, ела с мен в Берлин.

Ще наемем един наистина страхотен апартамент.

С едно от онези джакузита и масивен балкон.

Ще висим цял ден по халати за баня, пафкайки пури.

И момичетата ще се допускат само по бикини.

Точно така.

Говоря сериозно, Йона.

Жените там са такива мръсници.

Всички са бръснати. И начина, по който ходят!

Между вас двамата има ли нещо?

Удари ли я вече? - Шшт!

По дяволите, човече, убиваш ме! Покани я на среща.

Ако не го направиш, аз ще го направя.

Вече я поканих.

Ласе!

Иска ти се. - Ласе!

Върни се тук! - Какъв ти е проблемът?

Тя е твоя. Аз дори не я искам.

На мен също ще ми падне.

Марта.

Как може да се случи нещо подобно?

Беше паркирал по средата на пътеката.

А така е по-добре?

Разбира се, че е. - Стой тук. На теб говоря.

Марта.

Това момиче, Анка, е тук сега. Аз го организирах.

Тя ще му помогне. - Да му помогне? - Да.

Но аз искам... - Утре, Марта, утре

Не днес.

Искам да пускам хвърчила като едно време.

Но сега е време за сън. - Не!

Никога не правим това, което аз искам да правя!

О, просто виж ме.

Ако това продължи, тогава...

ще свърша като майка ти.

Не!

Какво каза?

Чуваш ли ме, татко?

Можеш ли да се изправиш?

Ти, глупав старец! Ти, глупав старец.

Седни, моля.

Той на лекарства ли е?

Лекува ли се? - Той е втория цикъл на химиотерапия.

Рак на кожата. Разпространява в главата му. - Моля те, седни.

Това е страхотно.

Искам да кажа, че ще бъде добре, когато се свърши.

Не свършило още, нали?

Хей, ела тук.

Ти сте значително по-малко грозен, отколкото беше вчера.

Почти представителен.

Благодаря.

Уоу!

Това е просто хоби.

Луд ли си?

Аз ще купя едно.

Ще ги купя всичките, когато взема парите.

Можеш да плащаш на вноски.

Какво правиш тук?

Търся Бургхард.

Той не върви на добре. - Той не е тук.

След всички тези години.

Какво стана?

Марта, моля те. - Ти си мъртъв за мен.

И по-добре да си остане по този начин.

Марта, исках... Хей!

Какво по дяволите беше това?

Продължавай.

Какъв й е проблема?

Никаква идея.

По дяволите!

Трябва да тръгвам. Отивам на църква.

Няма да ти навреди и ти да ходиш от време на време.

Татко.

Добре съм.

Знам...

Мислех, че дозата вчера ще ме събори.

Дойде за да ме довършиш с мащабна фармацевтична атака?

Не, Анка приготви вкусна пилешка супа.

С пресен хляб, изпечен от двама бивши наркомани.

Вижте колко много ги научи Марта? - Марта, това, Марта онова.

Но никой не дава пет пари, че ад имам нужда от теб.

Природата трансформира душите им.

Добре, хайде. - Добре.

Хайде да ядем супа. Ставаш досаден.

Досаден си.

Чух това!

Какво правиш? - Ловя риба.

Махни се оттук. Ще получиш инфекция.

Не се притеснявайте, това се случва само на жени, които никога не са чукани.

Ти си ядосана, Анка.

Не! Не!

И имаш много хубави...

Цици?

Мда.

Все още ми трябва. - Искаш ли го обратно?

Върни ми мрежата. - Тогава искам голяма риба.

Добре, щука или пъстърва?

Ще взема пъстърва.

За теб.

Добри са.

Наистина добри. - Аз съм дизайнер, скъпа.

Сериозно. Трябва да направиш нещо с това.

Животът не те чака, това научих.

Кой беше този човек онзи ден? - Какво?

Кой беше този човек, с когото спорихте?

Никой.

Стар почитател.

Така ли се отнасяш със старите си почитатели?

Животът ми не е твоя работа.

Не е нужно да ти обяснявам нищо.

Всичките може да целунете задника ми.

Хей. - Здравей.

Имаш ли много работа?

За днес почти приключих.

Какво ще правиш с цялото си свободно време?

Ще намеря нещо да правя.

Като например?

Ох!

50W! -

Татко!

Съжалявам. - Всичко е наред.

Хайде ставай.

Ще се обадя на лекаря. - Не!

Ще се обадя!

Не мога да правя това вече! - Можеш!

Не мога да го понеса! - Можеш!

Всичко е наред. Ще се оправиш. Ще се обадя за линейка.

Някой скоро ще бъде тук.

Бих искал линейка на...

Всичко е наред.

Можеш ли да продължиш?

Имаш ли някакви сили, татко?

Нямаш ли смелост?

Нищо не мога да направя.

Излез.

Сега.

Марта, аз... - Ето.

Ябълки от Бос Кооп. Те са му любими.

Съжалявам.

О, простете ми.

Готов ли си да излезеш?

Как си?

Доста съм зает с умирането в момента.

Трябва да седна.

Това е Рон. Това е моят син, Йонатан.

Рон, нали? - Да.

Имаме свиня на име Ронйа.

Йона, ще ме заведеш ли вкъщи?

Не се отвличай, Йона.

Всичко е наред. Мога да го направя.

Мога ли да направя нещо? - Аз ще се оправя, благодаря.

О, не. - Добре, ще го направя.

Напоследък,

по някакъв начин татко е...

тъжен по различен начин.

Не знам.

Когато умре, тогава...

Кърпите са там. - Благодаря.

Имах още един кошмар.

Случи се на сватбата ни с Герти .

Йонатан беше там,

толкова голям, колкото и сега, въпреки че все още не беше роден.

И вътре в църквата растеше жито.

В църквата имаше нива.

Ние тръгваме към олтара.

Свещеникът беше толкова нисък, само главата стърчеше над пшеницата.

Докато водя Герти към олтара,

препъвам се в някой, който лежи на земята, в тревата.

Рон лежи там...

в неговата защитна екипировка,

човъркащ нещо една мина.

Той се обръща към мен бавно,

повдига стъклото на шлема си

и просто клати глава.

И това е. Тогава...

Бам!!

Виждал съм хора, на които...

почти всички техни органи са отказали, но те все още не могат да умрат.

Нещо ги държи назад.

Нещо недовършено.

Ако искаш да умрете...

трябва да позволиш на живота да влезе в теб,.

дори ако е само за един ден.

Герти имаше такава рокля.

Но нейната беше на цветя.

Толкова е различно да си жив, след като преживееш смъртта.

Смъртта е съкрушителна.

Веднъж имах инцидент. Беше на ръба.

Имаше толкова много.

Наистина беше трудно да намеря пътя обратно.

Помириши това.

На какво мирише?

На трева?

Не знам, ти ми кажи..

Сътворението.

Домът.

Какво?

Не очаквайте да се превърнеш във фермер и да започнеш да доиш кравите си.

Не.

Видях Марта. - Не думай.

Тя почти ме отблъсна.

Трябваше да го очакваш, Роналд.

Тя те обичаше.

Все още ли мислиш за това понякога?

Не съм мислил за нищо друго, през всичките тези години.

Повдигаше ми се, от това, което се случи.

Какво направихме.

Мразех се за това.

И се опитах да те мразя за това.

Трябва енергия за да мразиш.

А никаква не ми е останала.

Хей! - Какво?

Някога мислеше, че това е смешно.

Ти мислеше, не аз.

Задник. - Не, ти си.

Но това е вярно. - Наистина си спечелил много пари.

Здравей. Ела тук.

Йона, седни.

Рон тъкмо ми разказваше за Ирак. - Това е страхотно.

Добри истории и алкохол. Това страшно се връзва с лекарствата ти.

Дай ми бутилката, Йона. Моля те.

Говорейки за истории,

кажи ми нещо за Мама. - Не сега, моля те.

Да, сега.

Не знам нищо за нея, татко.

Работеше в павилиона и аз си купих сладолед от нея.

Купих тонове сладолед, всеки ден, цели седмици, докато не ме забеляза.

После тя разказа една шега, която аз не разбрах.

Стоях там като глупак.

Беше толкова неудобно.

После я сграбчих и я целунах.

Това свърши ли работа?

Всъщност не.

Тогава какво?

Нищо.

Край на историята.

Той не е добър в тези неща.

Взе ли хапчетата си? - По-късно.

Някой иска ли кафе? - Татко.

Трябва да ги вземеш.

Каква е ползата? Повръщам по цял ден и просто се чувствах като лайно.

Не се притеснявай, Йонатан. Аз ще се погрижа за това.

О, така ли?

Да.

Какво бихме правили без теб?

Йона, моля те. - Рон.

Покажи ми как ще се погрижиш за него.

Никога преди не съм те виждал. Тогава се появяваш

и сега ще се погрижиш за това?

Опитвам се само да помогна.

Благодаря.

Не искам никакви проблеми. - Добре.

Аз съм тук заради Бургхард.

Виждам.

Стар приятел идва и поема.

Това е страхотно.

Всъщност е страхотно, защото това означава, че нямам грижи.

Мога да правя, каквото искам. Мога да отида на кино.

Да, отиди на кино. - Анка, да отидем на кино.

Не съм бил на кино от три години. И знаеш ли защо?

Защото ставах всяка сутрин в 5 ч. за да се грижа за баща си!

Всяка сутрин! А къде беше ти? - Става въпрос, какво иска Бургхард.

Ти нямаш никаква представа! - Престани, Йонатан!

Тук не става въпрос за вас двамата.

Чакай.

Анка, къде отиваш?

Мисля, че имаш няколко неща, които да оправиш в малкото си семейство.

Не можеш просто да си тръгнеш сега. - Баща ти ме помоли.

Той иска да бъде с Рон. Той иска да спре да приема хапчетата си.

Независимо от това, какво ние мислим.

Той не знае какво говори. - Спри да се отнасяш с баща си като с дете.

Той знае точно какво иска.

Толкова просто ли е?

Значи аз бях просто малък бонус за чукане, така ли?

Първо сложи живота си в ред, ясно?

Хайде! - Много внимателно...

Вади, върви напред! - Но какво да правя?

Следвайте телетата. - Там долу?

Хайде! Хайде!

Насам! Хайде!

Вие пържоли. Вие ходещи пържоли.

Хайде!

Това е само за путки.

Изчезни. Нямаш душа.

Закъсня твърде много. Изоставаш с работата си.

Вижте кой го казва.

Брат ти умира. стегни се преди да е станало твърде късно.

Нямаш идея. - Тогава кажи нещо.

Или просто избягай, както винаги.

Ти и баща ти, и двамата.

Не можеш да се справиш с истината.

Говори с мен! - Хей!

Спри тези глупости. - Спри!

Изчезвай, Йона.

Остави ме на мира.

Престани.

Романтична идея: изведнъж можеш да говориш, само защото някой умира.

Ако искаш да говориш,

защо не помолиш баща си?

Майка ти беше чудесна жена.

Той я унищожи.

И не само нея.

Просто искам всичко да бъде забравено.

Ние сме в Дихблуме за уикенда. Не се притеснявай. Ще се върнем в понеделник.

Нямаше как.

Аз...

Аз бях страхливец.

Ти все още си.

Тя изстрада толкова много, Рон.

Но никога не съм мислел, че ще захвърли собствения си живот.

Че...

Ние сме най-големите задници.

Най-големите задници в света.

Хей, хей!

Йонатан!

Рон!

Моля те, недей.

Моля те.

Изчезвай.

Изчезвай!

Съжалявам. - За какво съжаляваш?

За това, че си гей?

Затова, че мама се самоуби?

За измислената история за катастрофата? За какво точно съжаляваш?

Никога не си я обичал. - Това не е вярно.

Сърцето ти е толкова голямо, че можеш да обичаш всички, така ли?

Пет пари не даваш за любовта си.

Мислиш ли, че ми беше лесно?

Тя беше болна.

Ти беше толкова малък. Какво мога да ти кажа?

Истината! Кажи ми истината.

Вината за нейната смърт беше твоя.

Какво щеше да направиш, ако този човек не се бе появил?

Да го занесеш в гроба си?

Никога не го видях отново. - Защо , ни си ли тръгна просто?

Направих го.

Майка ти се разболя.

На мен не ми пукаше. Не можех вече да издържам.

Събрах багажа си и просто си тръгнах.

Просто така, Йона.

Чух те как плачеш.

Влязох в колата и потеглих.

Искаш ли истината?

Това е истината.

Тя как го направи?

Искам да знам как го е направила. Кажи ми.

Как? Кажи ми.

Кажи ми! - С хапчета. Взела хапчета.

Искам той да си тръгне.

Остават ми още около две седмици и... - И какво? Какво?

Искаш.. какво?

Да останеш сам с него?

Най-накрая да отидете на вашия меден месец?

Това са моите две седмици.

Ракът на кожата го поглъща.

Бургхард има метастази в мозъка си.

Баща ти не е направил нищо лошо, Йонатан.

Не можеше да го направи както трябва. Не виждаш ли?

Прекара живота си, като се наказваше за смъртта на майка ти.

Защото вината беше негова. - Тя взе решението да остане при него.

Хайде. Той продължава да пита за теб.

Е, ще се омъжиш ли за мен?

Казах ти,

не, докато не израснат косми по гърдите ти.

Но вече имах два пъти химиотерапия.

Ела тук. Седни.

Добре?

Чакай.

Няма да влизаш в леглото ми с чорапи.

Какво не е наред? - Тръбата.

Внимателно.

Да спра ли? - Не, не.

Продължавай.

Съжалявам.

Не, не.

Всичко е наред. Всичко е наред.

Всичко е наред.

Здравей.

Какво стана?

Баща ми...

е гей. - Наистина ли?

Боже мой!

Те са ме лъгали цял живот.

Те не се обичаха.

Не, те се мразеха.

Искам да ти покажа нещо.

Хайде.

Казах й всичко за теб.

Всеки последен детайл.

Но тя беше толкова мълчалива, като гроб.

Тя ми обеща.

Всичко е наред. Тя умря, това е всичко.

Пази се.

Тя беше сам самичка.

Нямаше роднини. Можеш ли да си представиш? Нито един.

Но тя все пак умря добре.

Практически се изплъзна.

Добро утро, сънливецо.

Хайде. Витамините.

Те са полезни за твоето здраве.

Яде ли?

О, да.

Гурме слуз.

Благодаря.

С нож и вилица.

Откога можеш да готвиш?

Йона! Той го прави за добро.

Йонатан, моля те. Моля те.

Кажи ми истината поне веднъж.

Ако не съществувах,

тогава ти щеше да бъдеш...

Тогава щях...

Тогава това нямаше да се случи.

Задържах те да не живееш живота си.

За какво говориш? - Държах те настрани от това.

Ти си най-добрата част от майка си и мен.

Ти си моето голямо момче.

Обичам те много много. Ти упорито говедо.

Аве Мария, изпълнена с благодат,

Господ е с тебе, Благословена си ти между жените,

И блажен е плодът на утробата ти - Исус.

Задник.

Не, ти си.

Морфинът вече не му помага.

Чу ли ме?

Можеш ли да ми помогнеш?

Изплашен съм.

Почти си там.

Марта.

Съжалявам.

Аз...

Обичам ви всички.

Татко.