Original subtitles

=ФЕН-АЗИЯ-ГРУП= представя: ВЯРА ЕПИЗОД16

Ти..?

Какво си замислил?

До разсъмване има още време,

може да седнем и да поговорим.

Или... ще оставиш противоотровата

и ще хукнеш към твоя крал.

Превод и субтитри: лу

Джи Хо!

Да!

Иди в двореца и предай на охраната това, което ще ти кажа.

"Ние ще изведем Негово и Нейни Височество от двореца"

Ще бягаме ли? - "Не е нужно да се защитаваме"

"Трябва да се махнем, каквото и да става!"

"Напускаме двореца за известно време" - Разбрах.

Най-накрая разбрах, какъв мръсник си!

Ще ти дам третата противоотрова, само при едно условие.

Да спазваш етикета, разговаряйки с родствениците на краля.

Ти... Единственото, което имаш, е дългият си език, нали?

Не си особено умен.

Щом си против мен,

трябва да си верен на принц Док Сонг, нали?

Не се безпокой.

Винаги мога да върна доверието му.

Сега аз...

отивам в двореца.

Ами жената? Казах, че ще умре, ако изпусне точното времето.

Джи Хо! - Да

Вземи противоотровата и я занеси право на главния доктор.

Която той ще ти даде сега. - Аз?

Защо? - Защото ако нещо се случи с нея,

няма да ти остане нищо,

с което да разиграваш мен или принц Док Сонг.

Казах,

че разбрах какъв си в крайна сметка.

Нямаш смелост да рискуваш собствения си живот.

Джи Хо! - Да.

Противоотровата!

Ако няма, убий го.

Толкова са много!

Да не ги изпуснем.

Само няма да им позволим да минат.

Всички пътища са блокирани.

Няма начин да се измъкнем от двореца..!

Кралицата...

Някой знае ли, как е кралицата?

Ваше Височество, не зная колко са на брой метежниците,

но У Дал Чи, останахме по-малко от 70.

Затова давайте да бягаме...

Ние тръгваме първи!

Те ще ви съпроводят до Кралската библиотека.

Ваше Височество!

Така каза капитанът! Тръгвайте!

Ти чу ли това? - Да, чух.

Тогава да приключваме.

Достатъчно. Тръгваме.

Посока Западния вход.

Казваш ми, да напусна дворец?

Да оставя кралицата и да тръгна сам?!

Ваше Височество. Така каза капитанът.

Бягайте! Ще им го върнете, само ако сте жив!

Кралицата си има своя охрана.

Придворна дама Че... сигурно вече е намерила безопасно место.

Покои на кралицата.

Ваше Височество! От тук!

Ваше Височество!

Разчистих пътя ви.

Къде е Негово Величество? - Няма го вътре.

Сигурно е напуснал двореца.

Моля, да ми простите.

Да вървим!

Избягали са?! Как?!

Аз събрах 500 войни!

Заповядах им да охраняват Негово Височество!

Не може никъде да отиде!

Трябва да е в двореца!

Слушайте, съветнико!

Повикахте всички чиновници.

И ни държите заложници цяла нощ!

Какво мислите, че правите?

Вие сами казахте...

Къде е Негово Височество?

Не казахте ли, че е на важно заседание?

Миналата нощ 1500 войни от Кралската стража

са атакували дома на принц Док Сонг.

Всеки момент чакам новини от там.

Случи се нещо! Хората на Док Сонг

точно сега атакуват двореца. - Какво?

Къде е нашата войска?

Още не са се върнали след нападението.

Това е невъзможно. Хората му не могат да влязат в двореца!

Няма начин.

Принц Док Хунг каза... - Къде е Негово Височество?

Принц Док Хунг! - Къде е Негово Височество?

Няма го тук.

Как го направихте?! Как точно?

А?

Кралският съветник идва,

да ми разкаже всичко.

"От тази ситуацията с Кралският печат,"

"изглежда, кралят не е съвсем наред с главата "

Вие го казахте това, нали?

Аз?

А, да.

Аз казах така. Но това...

Да изхвърли печата на Юан и да направи нов...

Това трябва да е и причината за тяхното нападение.

Поданиците са били въвлечени във война.

Това е истина. Това е самата истина.

Освен това казахте:

"Страната ще се окаже в още по-голяма опасност".

"Да нападнем Ки Чол, сключвайки съюз с Юан"

"и да сменим краля, който сега не е съвсем с ума си"

Да.

К-какво?

Да се замени кралят?

Не казахте ли, че искате да замените краля?

Това...

"Това е заради благополучието на Корьо".

Разбира се...

Всичко, което казах и направих, е заради благополучието на Корьо!

Вие грешите.

Преминахте всички граници, да искате

да използвате съюзници срещу народа на Корьо!

И казвате, че всичко това, е заради Корьо?

Принц Док Хунг...

Аз ще кажа така.

Дори и да не е най-добрият крал,

длъжен сте да платите с живота си за бунта...

срещу моя племенник...

и за заговор против краля!

Чух, че Принц Док Сонг сега ни обкръжава.

Имате ли план?

Тогава аз ще му дам това тяло,

за да смекча гнева на Негово Превъзходителство Док Сонг.

Това истина ли е, че Негово Височество го няма в двореца?

Да, това е така.

Не е важно, колко силно е уплашен...

Но крал, който първи напуска двореца и бяга...

За какво изобщо мисли?

Да, точно така! - Точно така!

Вероятно, не може да напусне столицата.

Вие сте длъжен да намерите Негово Височество.

Претърсете всяка улица.

Потърсете всякакви следи, които биха могли да оставят.

Чом Ши? Събери всички от У Дал Чи.

Док Ман? - Да!

Можеш ли да се движиш?

Малко само ме боли. - Тогава, защо се вреш под стрелите.

Сорибанг! Следете държавниците, когато излизат от двореца.

Трябва да знам всяка една тяхна реакция.

Прости ми. Продължавай.

Какво правиш? Трябва да лежиш.

Гърбът вече ме боли да лежа.

За разлика от някой друг, аз не мога да спя толкова дълго.

Позволи ми да прегледам ранените.

Де Ман, ще започна от теб.

Хей!

Моля, продължете си разговора. Аз няма да ви преча.

Позволете ми да погледна.

С какво беше ранен? - Това е стрела.

И просто я извади? - Да.

Кожата около раната е разкъсана.

Нервите могат да пострадат.

Позволи ми да погледна и зашия раната.

Добре.

Личните войни на Ки Чол обкръжават двореца и заплашват всички.

Принц Док Хунг е вътре. Прав ли съм?

От сутринта.

И той мобилизира кралската войска, така ли е?

Принц Док Хунг отзовал Кралските стражи от дома на Ки Чол.

Тези двамата,

сигурно сега преговорят.

Навярно цяла нощ сте бил зает.

С какво толкова мога да бъда зает?

И така...

Този, който е отровил кралската стража на моя дом,

е бил кралският съветник, Чо Ил Шин?

Той сам си призна.

Моят брат е мъртъв!

Аз не знаех.

Вещите ми също са изчезнали.

А, чух, че стражата е конфискувала нещо.

Като проверим всичко, ще ви известя.

Разположете се.

Не се ли боите да станете мой враг?

Враг?

Това вече не го ли обсъдихме?

Аз ще стана крал.

А вие ще получите главния доктор.

Тогава,

вие ще я доведете при мен?

Ще бъде у вас след три дни.

Може да вярвате на думата ми. - Три дни.

При завръщането си...

убедете се, че избягалият крал повече няма да се върне.

Това е моето условие.

Нейно Височество Кралицата вече е на път.

И ние ще отидем да се срещнем с нея.

Разстоянието е голямо, ще издържиш ли?

Колко време ще ни отнеме пътя?

Заради това, че е тайно,

един ден и една нощ.

Ела и седни.

Няма да те моля да си ми опора.

Ела тук.

Ти разбра ли? - Кое?

Моят дневник.

Има ли последни страници?

Къде отиваш? - Аз забравих.

Ще отида и ще попитам.

Прости ми и не ми се сърди, за това, което ще ти кажа.

Мисля, да отида да се срещна с принц Док Сонг.

Какво? - Или... с чичото на краля...

Ти с всичкия ли си?

Той те отрови.

Дневникът ми...

Трябва да зная, написано ли е нещо накрая му.

Ако да...

Мисля, че това е писмо, което съм написала сама на себе си.

За какво говориш?

Не зная дали е било така, и...

това ме побърква.

Докато не разбера...

Да се убедя, че е било безсмислен сън...

Няма да се успокоя.

Няма ли какво друго да ми кажеш?

Сънуваш кошмари.

През последните няколко дни се събуждаш, стенейки насън.

Що за сън е това... Разкажи ми.

Не искам.

Тръгваме след обяд, така че...

Да не смяташ да се измъкнеш тайно,

след като не ти разрешавам?

И крачка да не си направила, без мое разрешение.

Негово Превъзходителство Ки Чол... не може да ми навреди.

Определено, не!

Тогава...

позволи ми да се срещна с Принц Док Хунг и получа противоотровата...

В никакъв случай!

Няма ли да ми разрешиш? - Не.

На небесата има едни такива неща, наричат се "филми".

С всякакви трикове.

Искам да опитам един такъв трик.

Всичко ще бъде наред.

Първо, трябва да съберем всички въоръжени сили.

Така ще намерим Негово Височество.

И в същото време, ще доставя противоотровата.

Ън Су. Първо ни трябва информация.

Да разберем всичко, какво знае

принц Док Хунг, стъпка по стъпка.

Ън Су. Важното е сега да си върнем

подкрепата на Ки Чол.

Какво правиш?

Чик.

Поставих знаци навсякъде.

Мисля, че днес вече ще успеем да се свържем с тях.

Има ли още новини?

Какво става с кралицата и капитана?

За тях все още няма новини, Ваше Височество.

Вероятно, ще започнат да действат след залез-слънце.

Защото личната войска

на Негово Превъзходителство е завардила всички улици.

И това е странно. - Моля?

Това наистина е странно.

Аз съм крал на Корьо, не е ли така? - Ваше Височество...

Но ако аз сега изляза на улицата

и кажа на хората: "Аз съм кралят",

никой няма да ми повярва и никой няма да ме познае.

Дори и войниците да ме завържат и убият,

с думите: "Този човек се представя за краля,

той трябва да бъде убит",

няма кой да ме разпознае?

Как да разбере, че аз съм истинският крал?

До Чи.

Да, Ваше Височество

Напуснал съм двореца,

и нямам нищо, с което да удостоверя самоличността си.

Явно... Кралят не съм бил аз,

а дворецът.

Ето, донесохме това, за което ни помолихте.

Придворните ви чакат, Ваше Превъзходителство.

Казаха, че няма да напуснат двореца докато не ви видят и разговарят с вас.

Чух, че сте ме чакали.

Единственият, когото чакаме е Негово Величество.

Метежът е свършил, личната охрана на принц Док Сонг отзована.

В двореца отново е мирно и спокойно, защо Негово Височество не се връща?

Не съм сигурен, но е възможно да е твърде шокиран от случилото се.

Този, който е бил с него 10 год., се е разбунтувал,

много мечове, са били насочени срещу него.

Очевидно се бои от това място.

Позволете ми да разглася Кралската заповед.

Аз се видях с краля, който сега се намира на друго място.

Каза, че съжалява за нападението на Кралската войска над моя дом,

и ме моли да предам Кралската заповед на Негово Превъзходителство Док Хунг.

Кралят иска,

сега аз да поема държавните дела.

Позволете на държавниците да видят писмото.

Както виждате,

това е Кралска заповед, на която стои печата на Негово Височество.

Позволете да ви попитам нещо, Ваше Превъзходителство.

Негово Височество по-рано ясно ни даде да разберем,

че занапред няма да използва печата, подарен му от Юан.

А на тази заповед стои именно този печат.

Мисля, че той размисли след случилото се.

Главното тук е, Кралският печат

да е само у Негово Височество.

Нима не е така?

Съгласно тази заповед, ще заема тази длъжност за известно време.

Освен това, мога да седна на този трон, нали?

Благодарете за любезността на Кралското семейство.

Първо,

Принц Док Сонг понесе огромни загуби

в резултат на случилото се.

Мисля, за някаква компенсация подобаваща на тази загуба...

Какво искате?

Това е Де Ман.

Де Ман ги отведе.

Капитане!

Аз ще ви съпровождам.

В Хьонго е подготвено временно жилище.

Нейно Височество е вече там.

Кралицата добре ли е?

Чух, че дори е щастлива.

Защото не трябва да прави тези тежки прически.

Ще ви съпроводят У Дал Чи и Су Ли Бан.

Без значение, колко е далече. - А ти?

Скоро ще се присъединя към вас, имам още някои неща да свърша.

Няма да позволя да сте дълго извън двореца, потърпете още малко.

Искам да ти кажа,

че не е нужно да бързаме, да се връщаме в двореца.

Ако бях там,

сега не бих могъл да говоря с теб, издирвания престъпник.

Изпаднали сте в нелеко положение заради кралския печат...

Простете ми.

И не е само това. Имам чувството... че са ме изритали от двореца.

Простете ми.

Как е Ън Су?

Добре ли е?

С нея всичко ще бъде наред.

Разбрахме що за отрова е.

Отровили са я с отровата "Mu Ho Dok. "

В зависимост от дозата, скоростта на действие е различна.

А какво става с противоотровата? - Нужно ни е повече време.

Трябват ни някои редки медицински билки,

и време да проверим ефективността на противоотровата.

Внимателно. Няма нито цвят, нито мирис, затова е и опасен.

Може ли да се отровиш само от миризмата му?

Трябва да го изпиеш.

Когато отровата попадне в стомаха и се смесва с ензимите...

само тогава започва да действа.

Моля те, повярвай ми поне веднъж. Аз също мога да го направя.

Ако продължим, ще можем да догоним отряда на Негово Височество.

Можеш ли да дойдеш с нас? - Ами ти?

Аз трябва да доставя противоотровата. И въобще имам много работа.

Ама, че характер! На никого не се доверяваш и вършиш всичко сам.

Ами ти, тялото ти не се е оправило, къде ще ходиш?

Това тяло, си е моето тяло.

И защо, все ти трябва да ми доставяш противоотровата?

Защото те отровиха заради мен... - Това съвсем не е така.

На тези хора съм нужна аз, не ти.

Защо все говориш, че всичко е заради теб?

И какво?

И какво смяташ да правиш?

И аз мога нещо да направя.

Така че не ме спирай и не ми отговаряй всеки път,

а просто ме изслушай...

Идете наред. - Напред... докъде напред?

Казах вървете!

Така че аз казвам...

Какво?

Какво има?

Лошо ли ти е?

Всичко е наред.

Първият ден, когато пия противоотровата, ми е добре,

но вторият ми става лошо.

Постоянно съм замаяна.

Утре...

Ще съм още по-замаяна.

И се усмихваш?

Усмихваш се дори в това положение? Когато можеш да умреш?

Стига. - Какво стига?

Да ми се ядосваш и да ми крещиш.

Ако аз си тръгна, на кого тогава ще се ядосваш, а?

Ами, ако ти стане навик, после ще ти бъде доста самотно.

Ставай.

Да отдъхнем малко.

Захладня.

От теб... "мачо" няма да илезе.

Какво?

На небесата, с този характер,

жените най-много да те намразят.

Там няма да отида.

Тогава къде искаш да отидеш, в къщата на Ки Чол ли?

Много говориш.

Искаш ли да знаеш нещо...

Не искам нищо да знам...

Сега ми отговаряш на всичко, което те питам.

А по-рано половината ми думи само минаваха покрай ушите ти.

Била си винаги много разговорчива

и казваше много небесни думи, които не разбирах.

И това правих често...

Кое? - Подпирах се на теб, ето така...

Това ми е вече навик?

Толкова познато...

Ако заспя тук.., ще ме вземеш ли на ръце?

Ако те взема на ръце,

как тогава ще държа меча си.

Значи няма да те взема.

~Сякаш времето е спряло. ~

~Сякаш сърцето ми е спряло. ~

~И като мираж,~

~аз отново те прегръщам... ~

~Обичам те толкова силно,~

~ти караш сърцето ми~

~да бие~

~за теб!~

Нито за секунда не губете своята бдителност.

Този мерзавец познава всяко едно кътче на този двореца, като петте си пръстите.

Не му давайте шанс.

А сега вървете.

Докторе!

Отдавна не сме се виждали. - Знаете ли колко ви търсих?

Зная. - Цялата страна преобърнах,

а вие дойдохте тук доброволно?

Бих искала да сключа "сделка" Deal - англ. сделка

"Deal"?

Небесната врата... Разбрах, кога се отваря.

Разбрала сте?

Искате ли да дойдете с мен? На небесата?

Какво мога да направя за вас?

Един въпрос. - Питайте.

Дневникът... Това, което ми показахте, не беше ли само част от него?

Той... има ли и друга част?

Да, има. - Мога ли да я видя?

Взеха го.

Не е у вас?

Мисля, е у Док Хунг, той е в двореца.

Нужен ви е дневникът?

Ако ги нямате тези страници, няма да може да отидете на небето?

Ако в първата част се казва, кога да отида,

във втората, мисля, се казва, как да отида.

Разбрах. Ще го върна.

А коя е третата вещ?

Ами... тя... тази вещ не може да се опише с думи.

И нея... също ли са я взели?

И нея ще върна.

Но... защо?

Защо правите това за мен?

Животът на доктора сега е в опасност.

Какво?

Аз трябва да я спася.

Бих ли дошъл, ако не беше толкова зле?

Сковаността отново ли се върна?

Ваше Височество, вие дойдохте.

Много сте преживели.

Къде е... тя?

Тук, моля.

Аз сам ще отида.

Нейно Височество се чувства добре тук.

Храната и дрехите тук са обикновени не като в двореца,

но на нея и е все едно... - Ето, какво е...

Моля?

Какво представлява за мъжа целият свят.

Ваше Височество.

Какво правихте?

Чаках ви.

Изглежда, трябва по-често да ви карам да ме чакате.

Помощник-капитанът, къде сте? - Да, Ваше Височество

Колко У Дал Чи имаме?

Доколкото зная тук са около 50 човека.

Чувал съм, че 50 войни на У Дал Чи се равняват на 500 от Кралската армия.

Така ли е?

Ами ако ги сравняваме... това е така.

До Чи.

Да, Ваше Височество.

По въпросите на вътрешните дела аз ще работя тук.

Какво?

Нека всички узнаят, че кралят ще остане не задълго тук.

И кажи на хората да дойдат при мен,

ако трябва да разрешат някакъв въпрос.

Но наоколо има много от тези, които искат да ви навредят..

Ти още ли не си разбрал?

Ако аз се крия тук, враговете могат да ме нападнат.

Но ако... хората знаят за това,

няма да посмеят да го направят.

И също, нима не съм още крал на тази страна?

Ще изпълня вашата заповед.

Разведете ме, моля, да разгледам това място?

Нашата стая е в края на къщата.

Искате ли да отидете там?

Срещнахте ли се с капитана? - Срещнах се.

Как е докторката?

Моите момчета ми казаха, че са се установили в столицата.

Мисля, с тях всичко ще бъде наред.

Щом са двамата и са далеч оттук.

Ами... да...

Кой е дошъл?

С кого?

Негово Превъзходителство Док Сонг,

избягалият престъпник,

и главният доктор Ън Су. - Слушайте...

Разбрах, че вие сте ме отровили!

И седите и се усмихвате.

Убиец...

Ваше Превъзходителство, разберете се с него?

Искам нещо да уточня с вас.

Вие ли дадохте отрова... на моя доктор?

Как да го кажа? Вижте.

Трите дни тя сама идва да ме търси..?

Защо сте толкова ядосан на мен?

Ваше Превъзходителство.

Хайде да уредим всичко мирно.

Противоотровата на доктора, и сандъкът, който взехте от мен...

моля, дайте ми ги.

Ако аз ви дам всичките си козове,

нали ще ме убиете веднага.

Как е възможно?! Как смее член на кралското семейство

така нелепо да подозира приближен на краля?

Моля, подръжте за секунда.

Не знаете ли, че не може да правите това?!

Махайте се оттук!

Заради вас е този безпорядък! Стойте далеч от мен!

Продължавайте.

Използвал си отровата "Mu Ho Dok", нали така?

Това е кабинетът на краля.

Вие побъркани идиоти...

Аз нямам противоотрова, но...

Донесох от отровата.

А сега противоотровата...

дай ми я.

Не му ли наля прекалено много? - Не зная.

Никога не съм ползвал отрова.

Ки Чол, вие не можете да сте с тези хора.

Просто бързам.

Дайте вашата противоотрова на доктора.

И да приключваме.

Елате с мен, докторе.

Какво?!

Изглежда, че трябва да я заведа там

и сам да се погрижа за нея.

Само ние двамата.

Ваше Превъзходителство, задръжте този хлапак, моля.

Ще отида с него...

Ако той умре... нашият доктор също ще умре.

Ако отидете там...

той никога няма да даде противоотровата.

Дайте ми противоотровата.

Но нали сте Божествен доктор.

Не можете ли да се излекувате?

Дайте я. Казахте, че е у вас.

Аз мислех, че ще оживеете щом сте Божествен доктор.

Не съм си и помислял да ви убивам.

Не е ли у вас? Противоотровата.

Когато видях, че любимият ви е изплашен до смърт,

разбрах, че вие Ън Су, сте фалшива.

Значи смятате просто така да умрете?

Вие сте също, като мен? Нямате нищо, но можете с трикове

да получите от хората това, което искате.

Искате да умрете точно тук?

Ако имате противоотрова, трябва да я вземете.

Защо толкова много думи? Моят, вашият живот

...това за вас, шега ли е?

Ето... това е противоотровата.

Но тя е различно от това, което приемах...

Онази беше фалшива.

Но всеки 3 дни... - Тази отрова така действа.

На всеки три дни симптомите се връщат.

Това е истинската противоотрова.

Док Сонг вярва в съществуването на небесната врата.

Ако ние с вас се обединим, можем да си поиграем с тях и Корьо.

Наричат ви Божествен доктор.

Не искате ли да сте на моя страна?

Какво ще кажете?

Този дневник... който е у вас има ли и друга част?

Има. - Дайте ми я.

Като за начало.

Добре.

И още нещо.

Що се отнася до Че Йонг... не го пипайте.

Или всичко ще приключи.

Лекарството?

Значи, сега... - Съм абсолютно здрава.

Казахте, че искате този доктора?

Тогава...

С това момче... няма да е никак лесно.

Това е най-вкусната оризова супа в цяло Корьо!

Ето, яжте докато е още гореща!

Само 2 монети за най-добрата супа!

Почакайте малко.

Само 2 монети.

Днес всичко е вкусно.

Насам, хора.

Само 2 монети за най-вкусната супа.

Извинете,

какво става в този дом?

Вие още не сте ли чули слуховете за краля?

За краля?

Точно там... стои кралят и изслушва всички, каквото му казват.

Слуша абсолютно всичко.

Дори и проклятията по негов адрес.

И това... е самият крал? - Е, не може да е истинският.

Просто елате тук и излейте гнева си.

Дори пари не взема за това.

Хората там си умират от смях!

Ние с вас не се ли познаваме?

Това момиче ще стане на 13, след 2 години.

Вие виждате, колко е красива.

Какво да правя, а?

Дъщеря ви е красавица, и питате какво да правите?

Боже!

Той нищо не разбира, а уж е кралят.

Ако момичето е красиво, ще го изпратят в Юан, като подарък.

Затова аз ви питам... Трябва по-рано да я омъжа

или да отрежа косите й, да я дам за монахиня..?

Какво е най-добре да направя?

Аз дойдох при вас, за да се произнесете за бъдещето й.

Вие знаете ли, какво ще й се случи, ако отиде в Юан?

Дъщерите на благородниците-

стават наложници в благородни семейства,

Поне гладни не остават.

Но ако момичето е от простолюдието, участта му не е за завиждане.

Ще се превърне в робиня на Юан.

Или ще я принудят да стане наложница на войник...

Щом гледането е безплатно, можете ли да ми надпишете един талисман?

Имало талисмани, които правели момичето незабележимо и грозно.

сякаш е кьораво и има крив нос.

Малката. Обърни се към мен.

Аз сега ще нарисувам лицето ти.

Ако някой ти каже, че нещо не е наред с очите и носа ти.

просто им покажи рисунката.

Кой крал ще вземе да рисува? Що за нелепост.

Ако и доктора беше с краля и кралицата щеше да е по-добре.

Да не би... с нея да сте се скарали?

Езикът ти.

Да.

Ти оставаш ли?

Искаш да кажеш, че се връщаш в Кралската болница?

Да - Не...

Аз ще ти помогна да избягаш оттук... - Вече ти казах.

Това е операция "Мата Хари".

И операцията ти е... да побегнеш и се върнеш обратно?

Не. Мата Хари използва красотата си,

за да получава информация от враговете.

Изобщо не знае какво прави...

Тя въобще...

мисли ли с главата си?

Това нормално ли е за вас?

Да сте на едно място, с издирван престъпник?

По-добре от всеки друг знаем, че това е измама.

Чух, кралят и кралицата се измъкнали безопасно от двореца

по време на бунта. И това е заслуга на У Дал Чи.

Знаем сега къде е Негово Величество, а също,

и с какво се занимава. - Така ли?

Изглежда кралят е оставил стария дворец и си е създал нов...

Ние мислим да се срещнем с него.

И като се срещнете?

Направихме печат на Корьо.

Не е от Юан, а Кралски печат направен от поданиците му.

Смятаме да му го занесем.

Той ще се зарадва.

Тогава... - Още не сме свършили.

Както виждате вече не съм У Дал Чи...

Аз съм този, който трябва да се крие и избягва хора като вас.

И да говорите за държавни дела, с такъв човек като мен, е неправилно.

Затова... - Направихме Кралския печат тайно...

И ще го дадем на краля...

Ако разберат за това...

ни грози опасност.

Трябва да ни защитаваш,

докато не му предадем печата.

Нали кралят сам те избра?

А той се нуждае от този печат.

Мислим да тръгнем утре сутринта.

Ще дойдеш ли с нас?

Каза, че ще донесат дневника тук?

Док Хунг ли ви отрови? Добър човек, няма така да трови хората.

Зная... той... Е лош човек.

Предаде, че това е част от вашия дневник.

Част? Не е целият?

Много се надявам, че това послание ще достигне до теб...

Спомени си какво свърза съдбите ви.

Само спомените могат да съживят този момент.

Това...

Прилича на моя почерк.

Не... не зная.

Това е невъзможно.

Никакви спомени ли не идват?

Този дневник...

съдържанието му... Никога не съм го виждала.

Всички букви са неясни и бледи,

и не мога нормално да ги прочета, но...

"Надявам се... това да е послание... "

"с този човек... "

"заедно... "

Докато ти си с този човек,

надявам се, ще можеш да прочетеш това послание.

Докато още не е късно.

Трябва да съпроводим 4-ма мъже.

Време - утре на разсъмване.

Ще трябва да подготвим и каруца. - Добре.

Де Ман. - Да, капитане.

Отивай в село Хьонго. Кажи на помощника ми,

да изпрати 1 2 У Дал Чи при моста Доджин. Ще се срещнем там.

Да, бягам вече!

Колкото е по-малко охраната, по-добре.

Ще е по-незабележимо.

Първо ги изкарайте от двореца...

Сам ще го направя.

Разбирах.

Аз не зная какво значи това.

Просто... кой въобще го е написал?

Ако съм го написала аз, защо не го помня?

И...

Защо страниците са толкова стари, направо се разпадат?

Просто... кой?

Защо "ти, Ън Су"? Защо се обръщат към мен на "ти"?

Наистина ли е за мен?

Хангъл, е корейска азбука, въведена през 191 2 год..

И...

кой е "този човек"?

Аз трябва... да кажа това преди да се напия...

За мен... "този човек" не съществува, наистина.

Пийте по-бавно.

Въпреки, че се опитвах да се срещам мъже,

старах се да се влюбя в тях,

сърцето ми не допусна никого.

Дори да исках, сърцето ми...

не се отваряше... и не се отваряше...

Отново се съмняваше.

"Как ми омръзна".

Като че ли... иска да се скрие.

Тогава се появява и чувството:

"Това не е този човек".

"Това не е той".

Дори когато срещнах Че Йонг, беше същото.

Един ден, ще тегля чертата и ще кажа:

"Не приближавай, не приближавай... "

Това...

не е, че знам, че ще си отида, докторе.

Да.

Просто...

сърцето ми няма да го пусне.

Понякога, когато съм с него...

Много свикнах с това...

Толкова тъгувам за него, че се побърквам...

Това чувствам, но...

"Това не може да бъде... такъв човек, като него".

Също...

когато и да се обърна, той е винаги до мен.

Гледа ме.

Дори и да не го виждам,

попитам ли: "Къде си?",

той винаги ми отговаря: "До теб"...

Сигурно съм пияна...

Трябва да отивам да спя.

Аз не зная, кой си,

и защо ме викаш по име и си написал всичко това...

И понятие си нямам, кой е "този човек", за когото пишеш...

Трябва да си лягам.

Някога... ти ще заминеш много надалеко.

Една вечер, ще те потърси един човек.

Той ще се обърне с молба към теб.

Не му отказвай!

Моля те, умолявам те!

Този ден, ти трябва да се върнеш.

Само така, "този човек" може да оживее.

И... това утро,

това момиче, ще счупи подноса с лекарствата.

И... какво още се случи този ден?

Точно, пред прозореца имаше много хризантеми.

Спомних си това.

Този ден... ти не можеш да отпратиш този човек.

Този ден... това, което той очаква... ще се окаже капан.

Затова, Ън Су... бъди до него.

Благодарим Ви, че гледахте с нас!

~Ти си лош човек. Любов. ~

~Опитвам се да те изтрия от паметта си. ~

~но ти ме караш безумно, безумно да тъгувам по теб. Любов ~

~Какъв лош човек си. Моя Любов~